дневник Мечтано пътешествие до Австралия

[П.Кръстев]

Един въпрос към женската част.

Моята приятелка има някаква козметика на Korres, уж с натурални съставки и не знам дали ще има проблем да се внесе. Освен това има и някакви течности - мицеларна вода (за почистване на лице) и кристали за коса (това нямам идея какво е).  Та, понеже за мен са непознати неща, дали ще има проблем при внасянето им в двете държави или да и кажа да си ги остави тук   ?

[Травеолани]

Един въпрос към женската част.

Моята приятелка има някаква козметика на Korres, уж с натурални съставки и не знам дали ще има проблем да се внесе. Освен това има и някакви течности - мицеларна вода (за почистване на лице) и кристали за коса (това нямам идея какво е).  Та, понеже за мен са непознати неща, дали ще има проблем при внасянето им в двете държави или да и кажа да си ги остави тук   ?

Според мен много се втиляваш. Давайте го по-скопойно, всеки носи козметика. Ако шишенцата са над 100 мл ги сложете в багажа за чекиране, не в ръчния.

Приятно изкарване!

[Тони]

Не, чак пък толкова и ти. Просто слагайте тези неща в чекирания. Никога не съм мислила чак и за козметиката дали и каква може.

Всъщност изискванията не са чак толкова абсурдни- и за дървото дори- има се предвид необработено такова, за рамки и обработени истории това не важи, преценят на място и са ми пускали доста неща, които съм носила. Това важи и за подправките- ако са ей така в торбичка не може, но ако са опаковани и имат превод на англ. на тях няма проблем.

Така че спокойно, да си взема момичето нещата.

[П.Кръстев]

Еми, благодаря ви. Ще ги взимаме - видяло се е. Надявам се и в Сингапур да не е проблем

До скоро!

[Тони]

И в Сингапур не е проблем, минавала съм с всичката си козметика в чекиран багаж. Аз избягвам да си носs подобни нещо в ръчен, само дрехи обикновено слагам, за смяна евентуално при нужда.

Не остана, приятно пътуване!

И ние скоро, един по един ще се точим натам.

Редактирано 18 юли, 2015 от Тони

[П.Кръстев]

Ние цяла тактика мислихме - в двата ни чекирани куфара има багаж и на двамата, в случай, че само единия се изгуби.

 

Отделно в ръчния нямаме никакви течности - само от всички видове дрехи по един брой + електроника, та ако се изгубят и двата чекирани куфара, отново да имаме основното   

Редактирано 18 юли, 2015 от П.Кръстев

[П.Кръстев]

Започвам да споделям изживяванията ни, описани по дни. Предварително се извинявам за всякакви правописни, пунктуационни и смислови грешки, които съм допуснал. За първи път споделям, това което преживяваме по време на пътуване в писмен вид.

Ще помоля някой от модераторите да сложи таг "дневник" на темата, защото не знам от къде става.

 

И така:

 

Ден 0: Заминаването

Събота – 18 Юли 2015

Дългоочакваният момент настъпи. Най-накрая след много месеци планиране, отказани визи за САЩ, резервации и отменяне на много хотели, бяхме на Терминал 2 и чакахме с нетърпение да стане време за полета ни до Доха с Qatar Airlines. Хапнахме по един сандвич от кафето, казахме на родителите ми и брат ми да ни направят една снимка за спомен от момента на заминаваме и се насочихме към гейтовете.

Самолетът излетя по разписание в 17:45. Това, което ни направи много добро впечатление беше многото пространство, което имаше в А320 с Катарците. Аз съм 195 см и все пак не ми беше много тясно, както с други авиокомпании. Вечерята беше вкусна и сервирана с метални прибори, което също ни впечатли. (Извинявам се за нескопосаната снимка, но е правена с телефон, а и бях много гладен 😄 )

 

 

Пристигнахме в Доха точно навреме – в 22:20 и според капитана температурата навън беше 36 градуса. Взеха с автобусче от самолета за да ни закарат до терминала и за краткото разстояние от вратата на самолета до тази на автобуса усетихме невероятната горещина на пустинята.

Преди да се озовем в безмитната зона трябваше да минем security – за първи път виждам нещо такова, но всичко ставаше доста бързо, дори не пожелаха да си извадя лаптопа от чантата. Имахме дълъг престои от почти 9 часа, затова не бързахме много. Самото летище беше супер модерно и ново, личеше си че е отворено преди само година и нещо, но няма да навлизам в детайли.

 Отделихме около 2 часа на магазините, хапнахме и опциите ни се изчерпаха. Вътре в летището беше изненадващо студено, особено когато се заседиш на столовете и се опиташ да дремнеш. Наложи се да обличаме пуловери и якета, по моя преценка беше максимум 20 градуса!

Дълго време се навъртахме около семейната „Тиха стая“ (както се наричат стаите с кресла за спане вътре в летището), за да видим кога ще се освободят места. След като повечето късни полети излетяха, около 02:00 успяхме да намерим две свободни места, завихме се хубаво и легнахме да поспим 4 часа.

 

 

 

 

Ден 1: Доха - Сингапур

Неделя - 19 Юли

Събудихме се в 04:30 и се насочихме към гишето, където се чекирахме и влязохме в зоната за изчакване пред гейта.

 

 

Първите ми впечатления от самолета, след като заехме местата си 35 А и B (Между другото на всеки един от полетите бях замазил места A и B, с изключение на Сингапур-Бризбейн, защото имаше места само по средата и Сидни-Сингапур, където бяхме на места K и J, отново до прозореца но от дясната страна).  Илюминаторите са значително по-големи от тези на всички други самолети, на които съм се качвал. Мултимедията е много добра, достатъчно филми и сериали за да убиеш времето и тъч скрийн, с който се борави лесно (не като този в полета ни до Доха, който трябваше да натискаме по 30 пъти за да зацепи). Най-интересното за мен обаче беше картата. Не само, че може да видиш къде се намираш, какво разстояние ти остава, скорост, височина и т.н. Но имаш и пълна свобода на действие по самата карта, зуум ин/зуум аут, може да натискаш на различни градове от нея, като получаваш информация за всеки ден от тях – изобщо много интересно.

 

 

2 снимчици на Доха от въздуха:

 

 

 

Полетът мина супер неусетно и след около 7 часа и 20 минути в илюминатора се откри прекрасна гледка, на която се опитах да направя снимки:

 

 

 

"Cabin crew prepare for landing...."

 

 

Пристигнахме на летище Changi и се насочихме към паспортна проверка. Там трябваше да предадем предваритлено попълнените ни Departure/Arrival карти. Всичко мина нормално и продължихме към лентата за багаж. Чакахме известно време, като се чудехме дали багажът ни изобщо ще пристигне, но за щастие всичко беше наред. След това продължихме към зеления коридор „Nothing to declare”, но там ни спря един от митничарите и ни каза да пуснем багажа си през скенера, явно му бяхме подозрителни. След проверките най-после излязохме в Arrivals Hall-a и проведохме няколко разговора чрез Simpatik, за който научих именно от magelanci.com

Вече беше време да се насочим към хотела - вместо такси, решихме да отидем до града с метрото.  Хванахме влака от Changi Airport до Tanah Merah (2 спирки), където се прикачихме на EW линията в посока Jo Koon (или нещо такова). Слязохме на 9-тата спирка – City Hall, от която хотелът ни беше на 200-300 метра. Първото нещо, което ни впечатли беше влажното време и тропическата растителност. Хотелът ни беше The Residence at Singapore Recreation Club – перфектното съчетание на качество и цена. Локацията беше перфектна, близо до метрото, на 5 минути от Suntec City.

След като се настанихме захвърлихме багажа и тръгнахме на разходка. Излязохме от хотела и тръгнахме в посока Marina Bay.

 

 

Решихме да вечеряме от уличните сергиики край залива – някакви спагети с морски дарове за S$4. Малко ни беше притеснено да не стартираме пътешествието си със стомашни проблеми 

 

 

 

[Лидия]

Започвам да споделям изживяванията ни, описани по дни. Предварително се извинявам за всякакви правописни, пунктуационни и смислови грешки, които съм допуснал. За първи път споделям, това което преживяваме по време на пътуване в писмен вид.

Ще помоля някой от модераторите да сложи таг "дневник" на темата, защото не знам от къде става.

 

И така:

 

Ден 0 – Заминаването

Събота – 18 Юли 2015

Дългоочакваният момент настъпи. Най-накрая след много месеци планиране, отказани визи за САЩ, резервации и отменяне на много хотели, бяхме на Терминал 2 и чакахме с нетърпение да стане време за полета ни до Доха с Qatar Airlines. Хапнахме по един сандвич от кафето, казахме на родителите ми и брат ми да ни направят една снимка за спомен от момента на заминаваме и се насочихме към гейтовете.

Самолетът излетя по разписание в 17:45. Това, което ни направи много добро впечатление беше многото пространство, което имаше в А320 с Катарците. Аз съм 195 см и все пак не ми беше много тясно, както с други авиокомпании. Вечерята беше вкусна и сервирана с метални прибори, което също ни впечатли. (Извинявам се за нескопосаната снимка, но е правена с телефон, а и бях много гладен :D )

 

S4 SIN 19-22 Jul (1).jpg

 

Пристигнахме в Доха точно навреме – в 22:20 и според капитана температурата навън беше 36 градуса. Взеха с автобусче от самолета за да ни закарат до терминала и за краткото разстояние от вратата на самолета до тази на автобуса усетихме невероятната горещина на пустинята.

Преди да се озовем в безмитната зона трябваше да минем security – за първи път виждам нещо такова, но всичко ставаше доста бързо, дори не пожелаха да си извадя лаптопа от чантата. Имахме дълъг престои от почти 9 часа, затова не бързахме много. Самото летище беше супер модерно и ново, личеше си че е отворено преди само година и нещо, но няма да навлизам в детайли.

 Отделихме около 2 часа на магазините, хапнахме и опциите ни се изчерпаха. Вътре в летището беше изненадващо студено, особено когато се заседиш на столовете и се опиташ да дремнеш. Наложи се да обличаме пуловери и якета, по моя преценка беше максимум 20 градуса!

Дълго време се навъртахме около семейната „Тиха стая“ (както се наричат стаите с кресла за спане вътре в летището), за да видим кога ще се освободят места. След като повечето късни полети излетяха, около 02:00 успяхме да намерим две свободни места, завихме се хубаво и легнахме да поспим 4 часа.

 

S4 SIN 19-22 Jul (10).jpg

 

Nikon SIN 19-22 Jul (10).JPG

 

S4 SIN 19-22 Jul ( .jpg

 

 

Събудихме се в 04:30 и се насочихме към гишето, където се чекирахме и влязохме в зоната за изчакване пред гейта. Аз лично с нетърпение очаквах да се кача на новия Еърбъс А350, за приятелката ми (Тина) и без това беше достатъчно вълнуващо, защото за първи път беше извън Европа и щеше да лети на толкова дълги полети. 

 

Nikon SIN 19-22 Jul (6).JPG

 

Първите ми впечатления от самолета, след като заехме местата си 35 А и B (Между другото на всеки един от полетите бях замазил места A и B, с изключение на Сингапур-Бризбейн, защото имаше места само по средата и Сидни-Сингапур, където бяхме на места K и J, отново до прозореца но от дясната страна).  Илюминаторите са значително по-големи от тези на всички други самолети, на които съм се качвал. Мултимедията е много добра, достатъчно филми и сериали за да убиеш времето и тъч скрийн, с който се борави лесно (не като този в полета ни до Доха, който трябваше да натискаме по 30 пъти за да зацепи). Най-интересното за мен обаче беше картата. Не само, че може да видиш къде се намираш, какво разстояние ти остава, скорост, височина и т.н. Но имаш и пълна свобода на действие по самата карта, зуум ин/зуум аут, може да натискаш на различни градове от нея, като получаваш информация за всеки ден от тях – изобщо много интересно.

 

Nikon SIN 19-22 Jul (20).JPG

 

2 снимчици на Доха от въздуха:

 

Nikon SIN 19-22 Jul (11) 2.jpg

 

Nikon SIN 19-22 Jul (14) 2.jpg

 

Полетът мина супер неусетно и след около 7 часа и 20 минути в илюминатора се откри прекрасна гледка, на която се опитах да направя снимки:

 

Nikon SIN 19-22 Jul (32).JPG

 

 

"Cabin crew prepare for landing...."

Ех,че хубаво разказваш браво ще следя продължението.

Редактирано 25 август, 2015 от Лидия

[П.Кръстев]

Благодаря.

За да завърша 19 Юли редактирах горния коментар и добавих настаняването ни в хотела и кратката разходка вечерта.

Редактирано 25 август, 2015 от П.Кръстев

[Krum4ov]

Супер интересно дотук. Кратко но детайлно и ясно. Много харесвам така. Чакам продължението и аз 

[П.Кръстев]

Ден 2 - Сингапур

20.07.2015

       
        След закуската се насочихме към Suntec City, от където си купихме двудневени билети за City Sightseeing Hop On – Hop Off автобусите.

 

 

 

Тъй като имахме само един ден и малко в Сингапур, планът ни беше да обиколим всичко с автобусите, след което да си изберем, каквото ни е харесало най-много и да слезем на него.

Хванахме жълтата линия, минаваща през новата част на града. След като направихме пълна обиколка се прикачихме на червената – минаваща през старата част на града (включително Индийския и Китайския квартал).

 

Малко снимки, правени предимно от втория етаж на автобуса:

 

Парламентът:

 

Входът на Singapore Botаnical Gardens - автобуса влиза в паркинга.

 

 

Индийския квартал

 

 

 

 

Китайския квартал

 

 

 

Central Business District

 

 

 

 

След двете пълни обиколки решихме да слезем на една от последните спирки – Marina Bay Sands. Разгледахме фойето на хотела, наснимахме се хубаво и от там, по мостчето, което минава през хотела, отидохме към Gardens By The Bay. Бяхме изумени от красотата на градините и странните растения, които не могат да се видят по нашите ширини. Влажността беше непоносима затова се наложи да спираме през 15-20 минути да си починем.

 

 

 

 

 

Беше 13:00, а ние бяхме обиколили всичко с двете линии на автобусите и бяхме разгледали Gardens By The Bay – движехме се много добре. След многото разглеждане огладняхме и решихме, че ще е най-добре да се върнем до Китайския квартал за обяд. Минахме покрай залива и хванахме кафявата линия на Hop On/Off автобусите близо до Мерлиона и хотел Fulerton.

 

 

 

В китайския квартал двамата си разделихме една порция Thai Chicken with Rice – не можехме да разберем как в това влажно и задушно време всички ядяха толкова тежка храна. В жегата нямаше как да устоя на изкушението и взех и един Heineken за скромните $6 (пилето беше $5   ). Друго нещо, което ни направи впечатление, е че навсякъде по местата за хранене на улицата не предлагат салфетки безплатно – трябва да си купите пакетче за 30 цента. 

 

 

След обяда разгледахме на бързо магазинчетата, изпълнени с всякакви китайски боклуци и си купихме едни клечки, след което се насочихме към хотела за почивка на хладно, под климатика.
Привечер излязохме и отново тръгнахме към Marina Bay, минахме по моста, водещ до Мерлиона, заобиколихме целия залив и отидохме до мола на Marina Bay Sands (The Shoppes at Marina Bay Sands).

 

 

Разгледахме многото скъпи магазини на известните марки, след което тръгнахме да търсим нещо за ядене. Food Court-тът беше повече от препълнен, затова влязохме в нещо като супермаркет. От него си взехме суши, драконов плод и кокосова вода – екзотична вечеря   . Изядохме всичко до езерцето с лилиите, което се намира точно пред мола, под Научния музей.  Бързахме с хапването, защото не бяхме много сигурни дали е позволено така да се яде на открито – никой не ни направи забележка де.

 

 

След като хапнахме отидохме за вечерна разходка в Gardens By The Bay, където съвсем случайно хванахме неверояното светлинно шоу (после разбрахме, че го има всяка вечер от 19:45). Няма как да се опише с думи, затова качих кратко видео от шоуто в youtube - цък

След шоуто продължихме с разходките в градините, после тръгнахме обратно към хотела по вече познатия път -  Helix Bridge, покрай плуващия стадион и театъра (сградата, наподобяваща местния плод дуриан).

 

 

 

Утре ни очакваше тежък ден, трябваше да освободим хотела до обяд, а полетът ни беше късно вечерта – в 00:45
 

[П.Кръстев]

Ден 3 - От Сингапур за Австралия

21.07.2015

       След поредната гадна закуска отново хванахме жълтата линия – планът ни беше да направим пълна обиколка с нея за да убием известно време, след което да се изнесем от хотела, да си оставим багажа там и да посетим Охладените помещения в Gardens By The Bay – двата стъклени купола в градините. Единият е Cloud Forest, а другия Flower Dome. Искахме да седим на колкото се може по-хладни места, защото влагата ни убиваше, а имахме 8 часа на открито, преди да тръгнем към летището.
Докато се возихме на автобуса четяхме за Singapore Botanical Gardens и дъждовната гора – има само две дъждовни гори, намиращи се в рамките на градове – В Рио и тази в Сингапур.

 

 

 

 

 

 

 

 По пътя видяхме този приятел да си хапва до пътеката.

 

 

 

 

 

 

 

След като ги разгледахме отново хванахме автобуса и се насочихме към Gardens By The Bay.

 

 

 

Преди това обаче отново се отбихме в мола за малко азиатска храна.
Избрахме да посетим само едно от двете – Cloud Forest (другото беше Flower Dome – но ние бяхме видяли достатъчно цветя в градината с орхидеите и го пропуснахме). Посещението на едно пoмещение беше S$16, a на две - S$28. Общо взетох си струваше – нагоре се качихме с асансьор до последното ниво, от където започнахме да се спускаме по пътеки, минавайки покрай водопадите.

 

 

 

Излязохме от Cloud Forest-a и вече беше 18:30. Тръгнахме към хотела, където си взехме един освежаващ душ, взехме си багажа и потеглихме към летището с метрото. Този път, за разлика от пристигането имахме достатъчно време да разгледаме най-модерното летище в света за последните две години (Според SKYTRAX) Имаше много големи опашки на гишетата за чек-ин, затова ни насочиха към тези за бизнес класа, където нямаше никой. Отново трябваше да минем през Imigration, където предадохме бележките от паспортите, които ни бяха дали на влизане в средата, след което се озовахме в трансферната зона. Беше огромна с много магазини, имаше кино, градина за пушачи, басейн, градина с пеперуди и т.н.  – хората, които имаха много време за убиване като нас определено нямаше да скучаят. Отново хапнахме азиатска храна на Food Street, намираща се на Терминал 3.

 

 

Направи ми впечатление, че за разлика от другите летища, на които съм бил, тук security не се минава преди да влезеш в безмитната зона, а към всеки гейт има отделно security.
Времето до полета ни мина сравнително бързо. Точно пред гейта имаше някакъв полицейски служител, който ни проверяваше бордните карти преди персонала на Singapore Airlines. Не разбрах точно с каква цел, но предполагам нещо свъзано с имиграционните служби на Австралия.

 

To be continued….

[Лидия]

Ден 3 - От Сингапур за Австралия

21.07.2015

       След поредната гадна закуска отново хванахме жълтата линия – планът ни беше да направим пълна обиколка с нея за да убием известно време, след което да се изнесем от хотела, да си оставим багажа там и да посетим Охладените помещения в Gardens By The Bay – двата стъклени купола в градините. Единият е Cloud Forest, а другия Flower Dome. Искахме да седим на колкото се може по-хладни места, защото влагата ни убиваше, а имахме 8 часа на открито, преди да тръгнем към летището.

Докато се возихме на автобуса четяхме за Singapore Botanical Gardens и дъждовната гора – има само две дъждовни гори, намиращи се в рамките на градове – В Рио и тази в Сингапур. Изкушихме се да ги посетим, въпреки  паническия страх на Тина, че може да има змии.

Завършихме обиколката си с жълтата линия и се върнахме в хотела да си оправим багажа и да освободим стаята. Говорих с човека на рецепцията, който беше много дружелюбен и ни предложи да се изкъпем преди да тръгнем за летището – щяхме да използваме душовете, които се намират до закрития басейн.

Отново с помощта на жълтата линия стигнахме до Ботаническите градини (както Gardens By The Bay, така и тези градини бяха напълно безплатни).

 

Nikon SIN 19-22 Jul (418).JPG

 

Nikon SIN 19-22 Jul (509).JPG

 

Nikon SIN 19-22 Jul (520).JPG

 

Nikon SIN 19-22 Jul (529).JPG

 

 

 По пътя видяхме този приятел да си хапва до пътеката.

 

Nikon SIN 19-22 Jul (562).JPG

Градините с орхидеите също не ни разочароваха, за Тина бяха особено интересни. Аз не си падам особено по цветята, но ми хареса. Те се заплащат по $5 на човек.

 

Nikon SIN 19-22 Jul (457).JPG

 

Nikon SIN 19-22 Jul (463).JPG

 

Nikon SIN 19-22 Jul (484).JPG

 

След като ги разгледахме отново хванахме автобуса и се насочихме към Gardens By The Bay.

 

Nikon SIN 19-22 Jul (568).JPG

 

Преди това обаче отново се отбихме в мола за малко азиатска храна.

Избрахме да посетим само едно от двете – Cloud Forest (другото беше Flower Dome – но ние бяхме видяли достатъчно цветя в градината с орхидеите и го пропуснахме). Посещението на едно пoмещение беше S$16, a на две - S$28. Общо взетох си струваше – нагоре се качихме с асансьор до последното ниво, от където започнахме да се спускаме по пътеки, минавайки покрай водопадите.

 

Nikon SIN 19-22 Jul (579).JPG

 

Nikon SIN 19-22 Jul (587).JPG

 

Nikon SIN 19-22 Jul (603).JPG

Излязохме от Cloud Forest-a и вече беше 18:30. Тръгнахме към хотела, където си взехме един освежаващ душ, взехме си багажа и потеглихме към летището с метрото. Този път, за разлика от пристигането имахме достатъчно време да разгледаме най-модерното летище в света за последните две години (Според SKYTRAX) Имаше много големи опашки на гишетата за чек-ин, затова ни насочиха към тези за бизнес класа, където нямаше никой. Отново трябваше да минем през Imigration, където предадохме бележките от паспортите, които ни бяха дали на влизане в средата, след което се озовахме в трансферната зона. Беше огромна с много магазини, имаше кино, градина за пушачи, басейн, градина с пеперуди и т.н.  – хората, които имаха много време за убиване като нас определено нямаше да скучаят. Отново хапнахме азиатска храна на Food Street, намираща се на Терминал 3.

 

S4 SIN 19-22 Jul (38).jpg

 

Направи ми впечатление, че за разлика от другите летища, на които съм бил, тук security не се минава преди да влезеш в безмитната зона, а към всеки гейт има отделно security.

Времето до полета ни мина сравнително бързо. Точно пред гейта имаше някакъв полицейски служител, който ни проверяваше бордните карти преди персонала на Singapore Airlines. Не разбрах точно с каква цел, но предполагам нещо свъзано с имиграционните служби на Австралия.

 

To be continued….

Да разбирам ли,че около 2 дни са ок за стоповър? Не си спомням май видях някъде вие със сингапурските авиолинии ли летяхте? Колко ви е излезе полета?

Редактирано 27 август, 2015 от Лидия

[П.Кръстев]

Да разбирам ли,че около 2 дни са ок за стоповър? Не си спомням май видях някъде вие със сингапурските авиолинии ли летяхте? Колко ви е излезе полета?

 

Да, на нас 2 дни ни бяха достатъчни. На връщане имахме още един ден стоповър, но тогава бяхме в Marina Bay Sands и не сме разглеждали нищо от града.

Със Сингапурските авиолинии бяхме, Singapore - Brisbane, Sydney - Singapore за 600 евро. Скъпички, но държахме да не сме с нискотарифна авиокомпания, а и взехме билетите доста късно - само месец и половина преди полетите. 

[macf1an]

Приятно четиво, давай още

 

Лидия, моля те да не цитираш цели дълги мнения, защото само се раздува темата. Ако държиш на цитат - просто изтривай ненужното.

[П.Кръстев]

Ден 4 - The Land Down Under

22.07.2015

Полета ни излетя с 30 минути закъснение. Самолета беше  стар и амортизиран А330. Бяхме се разглезили с новият А350 на Катарците. На всичкото отгоре местата ни бяха в средната редица. Излитането беше неприятно, целия самолет скърцаше и имаше силна турболенция.

 

След като излязохме в Arrivals Hall-a, бързо смених късите панталони с дънки и си хванахме AirTrain до спирка Roma Street. Бяхме отседнали в Meriton Serviced Apartments – на 200-300 метра от спирката. Това беше най-високата сграда в града, много модерна, дори асансьорите нямаха копчета, а трябваше да сканираш картата от стаята за да те насочи към асансьор и да те качи до съответния етаж. Тайно се надявахме да получим ъпгрейд и да ни настанят някъде на 20-30 етаж, но когато пристигнахме на рецепцията беше 12:30 и ни предложиха да вземем веднага апартамент на 5-тия етаж или да изчакаме 1 час и да вземем на 9-тия (все тая, не е на 30-тия). Бяхме много изморени и взехме този на 5-тия етаж.

 

 

 

 

 

Апартаментът беше уникален, хвърлихме багажа и легнахме на удобната спалня да поспим, защото нямаще какво друго да правим в това гадно време. Настроението ми не беше особено добро, защото мислех, че в Queensland времето ще е около 20 градуса и ще бъде слънчево. Какво оставаше за Сидни тогава? Целия този път за да ни вали.... Събудихме се в 16:00 и решихме въпреки лошото време да се поразходим. Дори не взех и фотоапарата, а само телефон, евентуално да щракна някоя снимка. Минахме през Victoria Bridge, South Bank Parklands, по Goodwill Bridge и после по алеята покрай реката се прибрахме обратно към апартамента.

 

 

За разлика от Сингапур, тук си беше зима и се стъмваше рано – в 17:30 вече беше тъмно. Преди  да се приберем минахме и през магазин Nigh Owl, от където си взехме спагети, доматен сос и чипс. Сетиме се за бира и след като поразпитахме малко намерихме и liquor store – BWS. 

Прибрахме се, хапнахме и легнахме рано, като се надявахме на другия ден времето да е по-хубаво.

 

 

В последствие разбрах, че тези два дни в Бризбейн са били тотално изключение и времето по принцип не било такова, но такъв ни е бил късметът....

[AlexandraKo]

Ден 4 - The Land Down Under

Ух, с нетърпение те чаках и чета, че нали след малко и ние тръгваме. :) :unsure:

Редактирано 27 август, 2015 от AlexandraKo

[П.Кръстев]

Ден 5 - Бризбейн

23.07.2015

Слъбскахме се с оникалната флора и фауна на Австралия, всичко ни изглеждаше толкова интересно и различно.

 

Meстните птици - нещо средно между чайка и щъркел 

 

Диления Индика (Слонска ябълка)

 

Това нямам идея какво са, но приличат на дървестни картофи 

 

Бенгалски Фикус

 

Бамбук

 

 

 

След Ботаническата градина отново преминахме по Goodwill и тръгнахме към Southbank Parklands.

 

 

 

 

 

Разходихме се по мостовете към центъра и решихме да се приберем за обяд в хотела. Купихме си сандвичи за стаята, които ни се сториха интересни, обядвахме и си починахме известно време. Следобяд излязохме на разходка отново покрай бизнес сградите до реката.Разгледахме местния изкуствено направен плаж.

 

 

 

 

 

 

Решихме да се разходим към центъра на града и разглеждахме витрини на магазини по центъра. Ядохме бургери в заведение за бързо хранене и опитахме frozen Coca Cola. След това за последно се разходихме покрай реката и се пибрахме да вечеряме в хотела. Оправихме си багажа и бяхме готови за пътуване на следващия ден до Кернс.
Това, което мога да обобщя за Бризбейн е, че съвсем спокойно ако ходите до Австралия може да го пропуснете. В случая ние избрахме да го посетим, защото комбинацията от полети Singapore – Brisbane, Sydney – Singapore, беше с около 150 евро на човек по-евтина от SIN-SYD-SIN. Можеше да оползотворим тези два дни в Бризбейн и да вземем 1 ден от Сидни за да посетим Northern Territory или Red Center, но вътрешните полети дори и с Tiger Air бяга безумно скъпи. Затова преценихме, че не си струва да дадем по 300 ево на човек за вътрешни полети, само за да видим скалата в центъра на пустинята – оставихме тази част на Австралия за следващия път.

[П.Кръстев]

Ден 6 - От Бризбейн към Кернс

24.07.2015

 

 

Самолетът излетя точно навреме, в 09:40. Полетът не беше дълъг, а под нас се откриха прекрасни гледки – невероятното Австралийско крайбрежие, Големият бариерен риф, а при заходът за кацане се снижихме над Порт Дъглас и след няколко минути бяхме кацнали на летището в Кернс.

 

 

 

 

 

 

 

Кацането беше доста твърдо и с доста голяма скорост, или поне така ни се стори.  Слязохме от самолета и веднага ни лъхна топлия въздух, който чакахме с нетърпение. Времето беше приятно и слънчево, а кофти настроението от предишните 2 дни изведнъж изчезна. Още не го знаехме, но следващите 7 дни щяха да ни донесат най-уникалните моменти от цялото пътуване.

 

Хванахме такси до хотела – Pacific Hotel Cairns. Намираше се точно до пристанището от където тръгваха всички лодки, както и до крайбрежната алея – идеална локация. За съжаление в 13:00 стаята ни  още не беше готова, затова излязохме на обяд като оставихме куфарите в хотела. Първо отидохме до пристанището, за да проверим от къде ще тръгне на другия ден корабчето ни за рифа и след това започнахме да търсим място, където да хапнем. Попаднахме на нещо като ресторант (Outback Jack’s), където предлагаха стекове и бургери. Бяхме си поставили за цел да ядем месо от крокодил и кенгуру и тъй като бяхме в Croc Country се спряхме на крокодилови бургери с бира. Бяха уникални, а самото месо – доста специфично. Наподобява пилешко, но е по-сочно и по-вкусно. Дори спечелихме шапка от някаква игра с бирата.

 

След това се прибрахме в хотела, стаята ни вече беше готова. Останахме много доволни – беше голяма, просторна и светла, на осмия етаж, с гледка към океана.

 

Гледката от терасата

 

Починахме за 1-2 часа и след това излязохме покрай плажа да разгледаме. Имаше голям отлив от брега, но само за няколко часа водата отново се върна с 5-6 метра. Разхождахме се по алеята край водата, беше пълно с хора, имаше улични музиканти, които допринасяха за приятната атмосфера.

 

 

 

 

 

Това, което ни беше направило впечатление в Австралия, че цените са много високи, дори спрямо тези в Сингапур. Крокодиловите бургери, които ядохме на обяд бяха по $20, а бяха в съвсем непретенциозно местенце за хапване. Затова тази вечер вечеряхме азиатска храна в един food court, не беше нещо особено, но свърши работа. Разгледахме многото  магазинчетата за сувенири, в които предлагат какви ли не неща от кенгуру – отварачки, направени от ръцете им или тестисите им, чанти, кожи и дори бански. За десерт си взехме сладолед, поседяхме на една от масичките на крайбрежната алея и след това се прибрахме в хотела.

 

Следващия ден предстоеше гмуркането на Големия бариерен риф, нещо което очаквахме с нетърпение, но също така и леко притеснение.

[П.Кръстев]

Ден 7 - Големия бариерен риф

25.07.2015

 

За гмуркането на рифа бяхме запазили с компанията ReefExpirience. Бяхме доплатили повече за Top Deck, което означаваше, ще двамата щяхме да имаме личен инструктор, който ще ни обслужва през целия ден. Обикновения тур струва 200 АUD на човек, Top Deck е 300 на човек.

 

 

 

 

Всички бяха много мили с нас и още от самото начало се чувствахме специални.
Пътувахме дълго, докато се отдалечим на 65 км от брега. Предвидливо бяхме помолили Шарн да ни донесе две хапчета за морска болест, за да не ни стане лошо от дългото клатене. Малко преди да пристигнем чухме инструктаж от един от членовете на екипажа. След това Шарн се появи с цялото оборудване, което е нужно за гмуркането и започва да ни показва кое какво е и за какво служи. Обясни ни какви знаци ще използваме под вода за да комуникираме и т.н. Отново голямо предимство беше, че получавахме обясненията лично и можехме да я прекъсваме когато пожелаем за да задаваме въпроси. На долния етаж един човек демонстрираше за всички останали (около 50-60 човека). Донесе ни костюми и маски и не се наложи да се редим на опашката долу за да се сдобием с тях.
След като се приготвихме слязохме в долната част на корабчето за да влезем във водата. Имахме предимството да влезем първи, преди всички останали.

 

 

Сложиха ни тежести около кръста, за да потъваме по лесно и седнахме на платформата като потопихме краката си във водата. Трябваше да плюем в очилата от вътрешната страна и да го размажем, зад да не се замъгляват. (Да, да плюем, не може със сладка вода, нито със солена – трябва да е плюнка). Поставиха ни кислородните бутилки на гърба и обухме плавниците. Шарн влезе първа във водата. Първоначално идеята беше да слезем под водата и да се хванем за тръба от платформата на лодката, където да разиграем няколко сценария – изваждане на кислорода, падане на маската и т.н. Естествено нищо не се разви по този начин.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След обяда се насочихме към втората дестинация, където щеше да се състои второто гмуркане на дълбочина около 10 метра. Приготвихме се за гмуркане и този път спускането към дъното мина много по-бързо и за около 5 минути бяхме долу, което означаваше, че имаме около 25 мин. под вода, през които успяхме да видим костенурка, 2 риби- клоун, няколко морски краставици и прекрасни гледки към рифа. Усещането е просто неописуемо! Бяхме в подножието на нещо като малка планина под водата, която беше затрупана с много и различни видове растителност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Трябваше да излезем на повърхността бавно, затова се изкачвахме с около 2-3 метра на минута.

 

Личеше си, че ефекта от лекарствата за морска болест отшумява и започна да ни става лошо.  Не след дъгло при нас дойде Шарн, поканихме я да сподели платото със сирена и сладки с нас и си говорихме за различни държави, начина на живот в България и този в Австралия (Тя беше родена в Кернс), за цените и стандарта на живот на двете места, за пътешествия и какво предстои да правим в Австралия.  

 

Оказа се, че кутия цигари там струва 20-30 AUD, което ме шокира. Добре, че никой от нас не пуши   

 

 

 

На другия ден ни очакваше съвсем друго изчивяване - посещение на Куранда - градче, намиращо се насред джунглата.

[mililia]

Ей, толкова увлекателно разказваш, че даже аз, която не мога да плувам, чак се вдъхнових от гмуркането ви.

[salomia]

Всичко изглежда фантастично,красиво..Хайде, че нямам търпение да прочета нататък

[Topfly]

Ех, и аз си върнах едни хубави спомени от Големия бариерен риф! Следващият път със сигурност ще отделя поне 2-3 дни за гмуркане!

 

Чакам с нетърпение продължението!

[П.Кръстев]

Ех, и аз си върнах едни хубави спомени от Големия бариерен риф! Следващият път със сигурност ще отделя поне 2-3 дни за гмуркане!

 

Чакам с нетърпение продължението!

 

На отиване оставихме група от хората на друга лодка, намираща се в океана. Щяха да прекарат една нощувка, включваща както гмуркана през деня, така и през нощта.

Капитанът ни каза, че през нощта се събират десетки акули около лодката.... чак такива ентусиасти не сме 

[Лидия]

Чакаме продължение с нетърпение