Перу - Чачапояс

[juriwaro]

Чачапояс - Област и едноименен град в северно Перу. Поточета, врязали по километър дълбоки ждрела из склонове като надиплени дрехи.

 

Големият плюс или минус - местността е пресечена, летището - късо, полетите - нередовни. Алтернативите - 10 часа бус от Чиклайо, Тарапото или Кахамарка. 2 буса дневно от Лима - 24 часа. Тълпи липсват - място за по-дълбок поглед към страната след задължителната програма от примерно Куско, Титикака, Арекипа, Наска, Кордилерите и т.н. - но местните туристи по празниците не са малко. Нетипична за Перу криминална престъпност в зародиш.

Прозрения - Самонатрапва се многонационалността на държавата, погрешната асоциация на Перу (само) с инките избледнява, засилват се колониалните паралели между инки и испанци. Стигнахме в Леймебамба няколко дни след двудневна акция по спасяването на испански спелеолог, заклещен в дупка след каменопад. Темата на седмицата бе - колко злато намерил в пещерата испанецът, как викнал хеликоптерите - да извозят златото, колко платил на кмета и на военните и как перуанското злато изчезнало... пак. Историческата травма е очевидна (все пак историята със златната стая на Атахуалпа се развива недалеч), а като доказателство, че конспирациите са независими от интернет - чухме теорията, че белите прилъгвали местните, изсмуквали със спринцовка мазнините им и... отново ги преработвали в злато.

Инфраструктура - изобилие от хотелчета, ресторанти и магазини по главните градове, добри пътища, сравнително уреден и редовен транспорт. За 10 евро - стая 30 квадрата с плазма, хладилник и изобилие от ненужната топла вода - при Едуардо на Пласа де Армас. Банкомати, тур агенции и интернет в Чача. Интернет също в Леймебамба. Град Педро Руис на периферията също предлага доста екстри. Единствената ни мъка с микробусите бе около изборите - в Чача нямало нито един желаещ към периферията, където стотици чакахме обратен превоз. Надвечер цените на такситата скочиха петорно - като по чудо ни спря неинформиран за ситуацията шофьор и спазарихме цена преди той да бъде щурмуван от навалицата.

 

Основни забележителности:

Куелап - Билна крепост и античен град на 3000 м.н.в., в който чачапойци се барикадират от инките. Местните са на мнение, че е изградена с повече камък от хеопсовата пирамида... с 3 пъти повече камък. Спахме на верандата при собственичката-феодал. Парчето на крепостта й е отчуждено едва преди 15-ина години (когато идват първите туристи). Бабата от скука продава напитки на тълпите, но заедно със семейството си все още притежава 90 км2 наоколо, зет й бе преизбран за кмет на Луя. Вариантите до Куелап са 4-5 часа пеш нагоре от долината на Уткубамба (над Тинго бахо), някакви среднощни нередовни микробуси от Чача, най-разумно е чрез тур агенция. Плановете за лифт до горе хич няма да се осъществят при размерите на сегашното летище. Из небесата - кондори.

 

Карахия - 6 статуи-саркофази в отвесна скална ниша. Редовен транспорт Чача-Луя и колективно такси Луя-Круспата или тур агенция.

 

Водопад Гокта - Не е чудно, че в страната с най-дълбоките каньони са и 2 от най-високите водопади на света. Като по-известен и по-архивен (открит за външния свят от немски археолог през далечната 2006 г.) 700+ метровия Гокта пада на 2 каскади към ниското. Има варианти за придвижване до долния/горния край на всяка каскада. По-голямата навалица е по левия бряг на реката през село Кокачимба (само до долния скок) - иначе през село Сан Пабло (и до двата скока). 2 хотелчета в Сан Пабло, пътеката е ясна и маркирана, даже с беседка.

 

Водопад Юмбиля - Изходна точка е село Cuispes, на 10 км асфалт от Педро Руиз. Пак 2 хотела в селото; на площада луд пияница целодневно крещи "фелисидад", но иначе и възрастните и децата и кучетата свалят шапка и поздравяват. Освен третия по височина (в света) водопад, наоколо са още няколко 300-400 метрови. В края на единствения път над селото, трябва да се прескочи ограда и да се повърви още 40-50 минути по поддържана из гъсталака пътечка. Оглеждайте се за маймунки с жълто-вълнени опашки. Посещението идва с гаранция, че поне още няколко години ще сте сами на този 800+ м. водопад.

 

Леймебамба - Обширен музей с есенцията на чачапойската култура. Мумиите и трапанираните черепи се запомнят. Възможностите в околностите са еднодневни походи до кални селца, прединкски постройки и пещери, както и поне 3 дневна екскурзия пеш/на кон до Лагуна де лос Кондорес - планинско езеро и първоизточник на експонатите в музея. Гумените ботуши са повече от препоръчителни, дори през сухия сезон.

 

Поради разнообразието на областта слагам горното в отделна тема.