Прескочи до съдържание

Как се справяте с досадните 'продавачи'?


Препоръчани мнения

Публикувано:

Тъй като нямам много опит с пътуването по места, където често се срещат търговци, които твърде натрапчиво се опитват да ви продадат нещо/ гонят ви по улицата, за да ви поканят в техния ресторант и други подобни ми е интересно каква стратегия използвате в такива случаи. Пълно игнориране работи ли, или е по-добре човек да каже твърдо 'не, благодаря' или най-добре да не започва разговор изобщо?

 

 

Публикувано:

Аз лично им говоря на български /това в случай,че не си в Турция, Чехия,Кипър и пр.с големи количества БГ говорящ персонал/. В Мароко и Камбоджа тази стратегия много ми помогна, тъй като местните малко се шокирваха.

  • Харесвам 3
Публикувано:

Твърд, но възпитан отказ. Аз на викачите казвам "Вече вечерях", на продавачите "Вече купих", на викачите по африканските автогари "току що пристигам" (вместо тръгвам за някъде). Така те оставят на мира след 2-3 повторения. От опит мога да кажа, че колкото и да отказваш, да се обясняваш, няма ефект. Твърдо Нье и толкова.    



 

  • Харесвам 5
Публикувано:

Аз обикновено ги игнорирам или говоря на български, или както се шегува мъжът ми - аз гледам гадно и те сами се разотиват  :). А когато почнат да питат "От къде сте?" и да предполагат, че сме италианци, испанци, французи и т.н, мъжът ми обикновено отговаря "От Долна баня" и те мигат на парцали  :) . 

  • Харесвам 8
Публикувано:

Зависи къде се намирам и колко досадни са продавачите.

Обикновено или им говоря на български, или на месния език - предварително научавам няколко думи за отказ  - последно го пробвах в Египет . :lol:

Случвало се е и просто да ги подминавам с лош поглед. :biggrin:

  • Харесвам 4
Публикувано:

Обикновено едно съвсем стандартно "не, благодаря" на английски език върши работа. Вярно, налагало ми се е да го повтарям и обикновено го правя с усмивка. Подобни ситуации намирам за част от удоволствието при пътуване и гледам да не си навличам излишни негативни емоции с превръщането им в събитие...

  • Харесвам 5
Публикувано:

Ами, както дойде се справям. Първоначално казвам твърдо "не, благодаря", а после се старая да ги игнорирам и да не се разправям повече. Този начин не винаги работи. Например в Кабо Верде на няколко пъти след като се опитах да игнорирам някой залепящ се за нас, той се опитваше да ни провокира с въпроси от типа на: "Сърдите ли ми се, че не ми говорите?", "Аз искам само да си поговорим, а вие презирате ли ме, че не ми отговаряте", "Не говорите с мен, защото съм черен, нали? и т.н., поради, което пак се стигаше до там, че да почнем да се обясняваме. Абе, те по принцип знаят как да досаждат и човек трябва да се справя според ситуацията. Не вярвам да има общ принцип за справяне.

В Южна Америка беше достатъчно едно "не, благодаря" и хората не досаждаха.

До сега, обаче, никога не съм попадала в ситуация, в която да ме дърпат, за да ме накарат да купя нещо.

  • Харесвам 3
Публикувано:

Според моя опит, подобен род хора са най-възпитани в Русия. Откажеш им, повече не ти досаждат по никакъв начин. Въобще, с много добри впечатления останах от тази страна. Иначе в други страни някои хора не признават "не" за отговор.

  • Харесвам 1
Публикувано:

Пълно единодушие - "Не, благодаря" е достатъчно в повечето случаи. Следващата им жертва наближава, за това и е вероятно да те оставят :) И да, много е ключово да не те заговарят, "Откъде си?" е класически капан, който ще премине в диалог, от който измъкването става трудно без малко грубост и по-твърд тон. 

 

Естествено, говоря за хора, които се опитват да продадат нещо, иначе в нормален диалог въпроса "Откъде си?" е нещо като здрасти, как си. В Сан Франциско наскоро един дядка, който продаваше билети за една кула ни пита откъде сме, оказа се, че е бил в София преди години. Та такива ми ти работи...

  • Харесвам 3
Георги Матеев
Публикувано:

И да, много е ключово да не те заговарят, "Откъде си?" е класически капан, който ще премине в диалог, от който измъкването става трудно без малко грубост и по-твърд тон. 

 

Аз имам специална тактика за такъв случай. Атакувам с контра-въпрос: "Ами познай откъде съм? Ако успееш - ще си купя това, което продаваш" :) И се започва едно лудо отгатване, докато аз междувременно постепенно подминавам търговеца. Никой никога не познава, разбира се :) И са много тъжни, когато им кажа, че не съм от Русия (най-честото предположение).

Например в Кабо Верде на няколко пъти след като се опитах да игнорирам някой залепящ се за нас, той се опитваше да ни провокира с въпроси от типа на: "Сърдите ли ми се, че не ми говорите?", "Аз искам само да си поговорим, а вие презирате ли ме, че не ми отговаряте", "Не говорите с мен, защото съм черен, нали? и т.н., поради, което пак се стигаше до там, че да почнем да се обясняваме.

 

Точно това не ми се е случвало досега... ще трябва доста да се постарая за да измисля достоен отговор :)

  • Харесвам 4
Публикувано:

Игнорирам обикновено и отговарям сухо с "Не, благодаря" и някоя и друга усмивка. Повечето пъти просто си личи на лицето ми, че няма да ме спечелят и май лесно се отказват.  :lol:

  • Харесвам 1
Публикувано:

Тактиката ми е безотказна за нахалници. Не продумвам дума, гледам право напред, изключително темерутски, сами се отказват сравнително бързо.

  • Харесвам 3
Публикувано:

В интерес на истината рядко ми се е случвало това. Като цяло зависи от ситуацията, но казвам "Не, благодаря" и след това ги игнорирам напълно, подминавам все едно не съществуват. Може да е малко грубо, но така действам. Ако продължат да ми досаждат и аз хвърлям по някой лош поглед.

 

 

А ако ме питат "от къде си" отговарям и обикновено се завързват приятни разговори с непознати (не продавачи). Веднъж едни клиенти на ресторанта, където работех, се опитаха да познаят от къде съм, бяха 8 човека, всеки имаше право на 1 опит и ми казаха, че ако познаят, ще ми дадат $20 бакшиш. Третият позна :)

  • Харесвам 1
Публикувано: (редактирано)

Възможно най-добрия метод за оттърваване е да започнете да настоявате вие да им продадете нещо на десетократно завишена цена. Никой от тях никога и никъде не очаква нещо подобно, не знаят как да реагират и те оставят на мира.

- Купи това, купи това...

- Не, не ТИ купи това...


Масаи продаващи "традиционни" сувенири се опитват да ме заговарят на плаж в Занзибар:

- Далеч от къщи, а?

- Вие също!

Край на разговора, повече не питат нищо...

Редактирано от FlyTraveler
  • Харесвам 9
Публикувано:

Аз ще Ви разкажа една моя случка от Солун от преди 2 месеца.
 
Разхождаме се с приятелката ми около Бялата кула и както си вървим един чернокож ни спира. На момента ми става ясно какво ще последва и че ще иска пари... Казвам на приятелката ми да не спира и да продължаваме по пътя, но той е упорит и я накара да спре. Започна да пита:

- Where are you from?

- Bulgaria...

- Ooo, Bulgaria... Sandanski, Sofia?

- Yes, yes...

- Is he your husband?

- Yes (всъщност не, ама да ни се разкара по-бързо от главата).

 

И след това ѝ подаде ръка да се здрависат и ѝ закачи една гривна (на 100% изглеждаше като нашите мартеници, сигурно от България ги е взел :D) на ръката. Тя започна нали да се дърпа и да казва, че не иска, но той продължава да е упорит и казва: "It's a gift, it's a gift..." Ясно е, че не беше много гифт :D След като закачи "мартеницата" на нея се засили да закача и на мен, аз обаче се дърпам и му казвам, че не искам и няма да стане. В същия момент както е пред мен негъра, зад мен се оказват още двама със същия цвят. Викам си, ще го оставям да ми я закача и на мен тая "мартеница"... -_- Закачи ми той и на мен "мартеницата", тук искам да отбележа, че и на двамата ги завърза на възел. След, което се правим на ударени, благодарим му за подаръка и ще си тръгваме... Да ама не. Бръкна в джоба и извади една шепа монети, почна да ги друса и казва: "For people in Jamaica". Обясняваме му, че нямаме дребни да му дадем (истина, имахме само по 20 евро) и му предлагаме да му дадем български пари. Съгласен е, вадим 2 железни левчета и му ги даваме. Той ни обяснява, че иска поне 5 (лв.), но ние му казваме, че нямаме (пак истина). За около 5 сек. общо развърза възела и на двете "мартеници", върна ни двете левчета и ни остави намира разочарован. :rolleyes:  B)

  • Харесвам 3
Публикувано: (редактирано)

Аз ще Ви разкажа една моя случка от Солун от преди 2 месеца.

 

Разхождаме се с приятелката ми около Бялата кула и както си вървим един чернокож ни спира. На момента ми става ясно какво ще последва и че ще иска пари... Казвам на приятелката ми да не спира и да продължаваме по пътя, но той е упорит и я накара да спре. Започна да пита:

- Where are you from?

- Bulgaria...

- Ooo, Bulgaria... Sandanski, Sofia?

- Yes, yes...

- Is he your husband?

- Yes (всъщност не, ама да ни се разкара по-бързо от главата).

 

И след това ѝ подаде ръка да се здрависат и ѝ закачи една гривна (на 100% изглеждаше като нашите мартеници, сигурно от България ги е взел :D) на ръката. Тя започна нали да се дърпа и да казва, че не иска, но той продължава да е упорит и казва: "It's a gift, it's a gift..." Ясно е, че не беше много гифт :D След като закачи "мартеницата" на нея се засили да закача и на мен, аз обаче се дърпам и му казвам, че не искам и няма да стане. В същия момент както е пред мен негъра, зад мен се оказват още двама със същия цвят. Викам си, ще го оставям да ми я закача и на мен тая "мартеница"... -_- Закачи ми той и на мен "мартеницата", тук искам да отбележа, че и на двамата ги завърза на възел. След, което се правим на ударени, благодарим му за подаръка и ще си тръгваме... Да ама не. Бръкна в джоба и извади една шепа монети, почна да ги друса и казва: "For people in Jamaica". Обясняваме му, че нямаме дребни да му дадем (истина, имахме само по 20 евро) и му предлагаме да му дадем български пари. Съгласен е, вадим 2 железни левчета и му ги даваме. Той ни обяснява, че иска поне 5 (лв.), но ние му казваме, че нямаме (пак истина). За около 5 сек. общо развърза възела и на двете "мартеници", върна ни двете левчета и ни остави намира разочарован. :rolleyes:  B)

Христиан, никога не бива да се оставяте някой да постави нещо свое върху вас, без значение какво ви обяснява. Този номер с гривните е класика, съществува из цял свят и да ви кажа на вас лесно ви се е разминало. Следващият път групата би могла да ви вземе 20-те евро или да стигнете до сериозни проблеми. От непознати не се взима и храна за гълъби и каквото и да било, защото накрая ти излиза солено.

Понякога такива разговори се спретват докато някой друг от групата успее да ви задигне документи или портмоне.

Редактирано от mililia
  • Харесвам 5
Публикувано:

Aз съм на "No" и гледам напред уверено все едно едва ги забелязвам . Често минавам на български - много ефективно е !

  • Харесвам 1
Публикувано:

@mililia - Напълно съм наясно, но в случая не зависеше от мен. Малко трудно ще вземат 20те евро. Първо, че не знаят, че ги имаме, второ и да разберат какво? Там където се случи е пълно с хора и до парите беше доста труден достъпа. За щастие всичко мина без проблеми, само където малко ми се развали настроението за момент от тия мъже. :)

Публикувано:

И при мене "Не,благодаря" върши чудеса.При евентуален провал си имам едно отработено движение с ръката,като джедай и нахалниците вече не са такива.Явно владея хипнозата?!? :lol:

  • Харесвам 2
Публикувано:

Предварително съм научил думи и фрази на езика на страната, в която се намирам за отказ, за проблеми и за помощ-НЕ ИСКАМ,ЩЕ ДОЙДА УТРЕ,НЯМАМ ПАРИ, БЪРЗАМ,СЕГА СЪМ ГЛАДЕН, ПОСЛЕ ЩЕ КУПЯ.И ги използвам още преди да са ме заговорили (  признаците на този тип заговаряне си личат много отдалеч)-търговците се забелязват от далеч ( примерно докато се опитват да продават на други преди мен).Започвам с видим интерес да разглеждам стоката,питам колко струва,казвам, че вчера си купих същото,или че току що пристигам и вече съм си харесал някои неща,които ще купя утре,или че нямам пари,понеже следобед ( или утре) ще пътувам,ако ме попитат от къде съм, казвам-какво значение има от къде съм, след като никога няма да се върна там.Или казвам- не, това не ми харесва....Във Милано един чернокож се опита да ми върже плетена връвчица, оставих се, но после като ми поиска едно евро-протегнах ръка и поисках да си я вземе...Но той просто си замина....

  • Харесвам 1
Публикувано:

На африканерите-търговци им викат "Ву компра"и мен най-ме е яд, като ми викат "рашън, рашън". Викам "но рашън", гледам лошо и те се махат. Ама такива досади като в Египет няма нийде по света, според мен. :)

  • Харесвам 1
Публикувано:

Ооо, с това "Утре, утре" може в голям филм да се вкараш, когато на "утре-то" те познаят и почнат да казват как вчера си обещал :) Абсолютна твърдост и никаква уклончивост според мен :)

  • Харесвам 1
  • 2 седмици по-късно ...
Публикувано:

А някой да е изпадал в ситуация в която казва " No, thank you" (например) и клати глава за "Да" :)

Аз лично съм се хващала в такава ситуация :lol: 
 

  • Харесвам 2
Публикувано: (редактирано)

....иначе в нормален диалог въпроса "Откъде си?" е нещо като здрасти, как си.....

 

Наскоро четох във wikivoyage, че ако ти зададът този въпрос в някой по-западнал квартал в САЩ може да очакваш нападение, грабеш или дори вадене на пистолет срещу теб. Ставаше въпрос за LA ако не се лъжа. Ако попаднеш по случайност в някое от гетата, където белички туристи не са често срещано явление. :D

 

За да не е офтопик - аз винаги отговорям с "No, Thank you" и от този момент нататък се правя, че не съществуват. Защото ако се поддам да се завърже разговор измъкването е много трудно.

Редактирано от П.Кръстев
Публикувано: (редактирано)

Отговаряйки на английски означава,че си разбрал кво се иска от тебе ,което води автоматично до понататъшно ,,агресивно,, поведение спрямо теб ,колкото и след това ,,да не разбираш ,, за кво иде реч .

 В такава ситуация или си ,,пън,, и нищо не разбираш ,или се ,,правиш на интересен,, с нещо от сорта = азь нье говорьи бльгаарскьйй .

 

пп

и за бога ,гледай да не попадаш в неевроамериканско гето

Редактирано от theo

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.