дневник Остров Занзибар, Танзания - фото дневник.

[Zara]

Страхотен маратон! Чудесни снимки! Поздравления!

...пък аз свързвах Занзибар единствено с Фреди Меркюри

[FlyTraveler]

Страхотен маратон! Чудесни снимки! Поздравления!

...пък аз свързвах Занзибар единствено с Фреди Меркюри

 

Благодаря за вниманието. В такъв случай в някой от следващите постове ще сложа и снимка на къщата, където е живял.

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014.  Транзит през Занзибар Сити.

Още няколко снимки от Занзибар Сити (или Занзибар Таун) докато преминавахме транзит на път за хотела ни в Стоун Таун.

Тук-там имаше и някои модерни стъклени сгради, които по-скоро не изглеждаха много на мястото си:

 

 

 

 

 

Тук се предлагат услуги на Western Union:

 

 

Човек накъдето и да се обърне - сергии или пък стока наредена направо на улицата:

 

 

 

 

 

 

Тук също както в Найроби, Кения беше популярно общественото (безплатно) четене на вестници на улицата:

 

 

 

Повече снимки от пътя между Матемуе и Занзибар Сити може да видите в моя блог тук.

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 2 август, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014.  Стоун Таун (на езика Суахили - Шангани).

След като минахме транзит през Занзибар Сити, си влязохме отново в историческия център на Стоун Таун.

 

 

 

Ето едно древно Рено Дофин:

 

 

The Anglican Christ Church Cathedral (на чието място преди е бил пазара за роби):

 

 

Ето я и историята съвсем накратко обяснена на табелата:

 

 

 

С риск да разочаровам голяма част от читателите, ще напиша, че не влязохме да видим тази забележителност отвътре. Не, че не ни се влизаше, но времето напредваше и за нас скитането по малките улички на стария град и попиването на атмосферата си беше приоритет. Оставихме се вратичка при наличие на време да се върнем на следвашия ден.

 

Стария диспансер (една от култовите стари сгради в града):

 

 

Музикалната им "академия", на надписа пишеше "Dhow Countries Music Academy". Не знам какво означава дау, освен традициона дървена лодка, та няма идея дали означава "академия за традиционна народна музика или "музикална академия на страните използващи дау лодки" :)

По-интересното е, че вечерта там имаше концерт на традиционна Таараб музика, който по-късно посетихме. Както може да се предположи от името, арабското влияние е много силно, има и индийско такова и всичко това смесено с местни мелодии и ритми. Оркестър от традиционни инструменти (нещо от рода на цимбал, "табла", разни перкусии), както и цигулар, който пееше докато свиреше (идеално упражнение за ученици, а и не само, които много стискат цигулката м-у брадичката и рамото). Имаше и две соло вокалистки облечени в колоритни рокли (без да бяха забулени или главите им да са покрити), които се сменяха за различните парчета. Като цяло доста интересно преживяване.



 

Другата култова църква в града е романската католическа катедрала Сен Жозеф:

 

 

 

 

 

 

 

Традиционна къща срещу катедралата:

 

 

Няколко традиционни входни врати (снимах доста такива в Стоун Таун):

 

 

 

 

Повече снимки от Стоун Таун може да видите в моя блог тук
и тук

Приятно разглеждане!

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 3 август, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

06 Октомври, 2014.  Стоун Таун (на езика Суахили - Шангани).

След като освободихме колата и шофьора (уговорихме се за трансфер до Джамбиани по обяд на следващия ден) оставихме плажния багаж в хотела и решихме набързо да разгледаме Tembo House Hotel, където първоначално бях направил резервация, която в последвствие смених с хотел Al Minar заради промо кодовете на hotels.com, които бяха публикувани тук на този сайт. Tembo House е един от култовите хотели в Стоун Таун - стара търговска къща, към която после е строена и друга сграда на самия бряг на океана. Удобствата са повече от Al Minar (басейн и разни други гъдели), но за два и половина пъти по-ниска цена бих предпочел отново Al Minar, който също създава усещане за автентичност и е на 100 метра разстояние.

Малко снимки от Tembo House Hotel:

 

 

 

 

Плажа пред хотела (там никой от гостите не ходи на плаж), просто усещането, че си на брега е хубаво:

 

 

След това се отправихме към къщата, където е израстнал култовия за г-жа FlyTraveler Фреди Мъркюри:

 

 

Точно пред тази къща се заформя една случка, която според мен си струва да се разкаже - там, дебнейки за наивни туристи ни намира симпатичния лъжец, който оставих предната вечер да ни разправя за "лодката си, с която извадил пресни октоподи и омари" и заведе на сергия за морска храна (за което човека си е получил комисионна). Набрал смелост от успеха си с нас предната вечер, днес решава да вдигне летвата по-високо. След изразяване на искрената радост, че ни вижда отново (за което наистина му вярвам), започва един най-вероятно пробван много пъти разказ:

- Снощи като ви оставих, тъкмо реших да отида и да си взема семейството да се поразходим за празника като всички нормални хора и изведнъж усещам една температура, едни тръпки по тялото - пак ме е хванала маларията. Има ли как да ми помогнете да си купя само първите три хапчета - едни нищо и никакви 15 долара струват?

Малко се позамислих, после си сглобих набързо и аз един план в главата:

- Ами да ти помогнем, защо да не ти помогнем, хора сме, баща ти учил в България на времето, ама да вземеш и ти малко да ни помогнеш, а? Да си помогнем един на друг. Много скъпи тези сувенири тук из централните райони, да вземеш да ни заведеш някъде по из покрайнините, където магазините не плащат толкова скъпи наеми и продават по-евтино, хем пак ще си гушнеш някоя комисионна от продавача? А и хората тук много срамежливи и дръпнати нещо - опитвам се да ги снимам, те или си крият лицата или ми крещят. Да вземем да минем из пазара с теб, да им кажеш, че сме приятели, да се поотпуснат малко. Става ли? А междувремено и ще ни поразходиш из малките улички на Стоун Таун...

Става разбира се, как няма да става. Г-жа FlyTraveler само отбляза на български с усмивка "този човек само ако можеше да предположи с кого си има работа"...

 

Ето, че си имаме и предан водач. Преценявам, че за човека е много по-важно да изкара 15 долара, вместо да ни заведе някъде, където под острието на нож ще ни "спасят" от бремето да мъкнем фотоапаратите и смело навлизаме в лабиринта от малки улички.

 

 

 

 

 

Стигаме до един магазин, където симпатичния лъжец разменя няколко думи на суахили със собственичката, предмета на разговора е напълно ясен и без да разбираме езика. Питам за цените на това и онова, наистина с едно 60-70% надолу от по-централните магазини. Аз обаче също си имам готови сценарии за пазаруване на подобни места. започвам да вземам едно по едно неща, които ни харесват като питам за цената на всяко от тях. Събирам ги на един куп и гледам как собственичката на магазина става все по-доволна. В един момент питам каква отстъпка ще ни направи ако взема всичките тези неща, при което тя казва някакви 20-30 %, на което аз казвам, че бих платил около 1/4 от исканото. Започва се един спор и доказване на ценноста на стоката при което за започвам да се отказвам постепенно от различните артикули. Лицата и на собственичката и на "водача" започват да помръкват, като остават само 2-3 неща, за които започва отново пазар. В този момент се започва по обратния ред - пак започвам да добавям нещата, от които съм се отказал, като този път жената е много по-склонна на отстъпки (зарадвала се е на добър оборот, после изведнъж съм паднал от 15 артикула на 3 и след това, каквато и да била печалба при добавяне на артикул и се струва приемлива). В крайна сметка за неща, които бих платил 60-70 долара из централния туристически район, платих 25 - спестих повече от два пъти хонорара на "гида".

От там - хайде да разгледаме пазара. Както и очаквах, при наличието на местен човек с нас, продавачите много по-малко обръщаха внимание на не-малкия апарат и обектив:

 

 

 

 

 

 

На излизане от рибния пазар, виждам една аптека и решавам малко да се поизгавря с нашия мил лъжец (след вече двучасова разходка заедно):

- Знаеш ли, днес е твоя щастлив ден. Жена ми е магистър фармацевт и може да ти избере най-доброто лекарство, да не вземат да те минат нещо в аптеката. Давай да влизаме и да ти купим таблетките директно вместо да ти давам пари ти да си ги вземаш.

На човека лицето му направо се изкриви. Явно в сметките е нямал сценарий, при който да купим таблетките и после да ги върне на аптекаря с-у по-голямата част от парите, които сме платили. Мънка, мънка, после казва:

- Абе в тази аптека всички лекарства са индийски и са фалшиви, не искам от тук (сякаш в останалите аптеки лекарствата не са индийски, а то и нищо им няма на индийските лекарства, много са си добри даже).

- Ами добре, като не искаш от тук, да вземем да се връщаме към централната част и хотела, пък там ще мислим какво да правим, спокойно, няма да те оставим без лекарство.

Тръгваме обратно по тесните криви улички, виждам го, че трескаво мисли разни сценарии спрямо неочаквания за него обрат на събитията. А по пътя сума ти интересни неща, спираме, снимам, пак вървим, пак спираме, пак снимам...

Един напълно безплатен фотомодел на фона на традиционна за Стоун Таун входна врата:

 

 

Ето го и нашия мил лъжец (с оранжевата тениска). Лицето му изразява сериозно притеснение, просто няма полезен ход:

 

 

Серия от играещи на улицата деца (останалите снимки от серията - в моя блог):

 

 

След още един час мотане и снимане из кривите и тесни улички на Стоун Таун стигаме пак до централната част близо до хотела ни и там вече решавам да дам покой на засилената умствена дейност на "гида" ни за деня:

- Виж какво, искаме да отидем до хотела да си вземем душ преди да излезем за вечерта, та сигурно няма да имаме време да се занимаваме с твоите лекарства. Да взема да ти дам 15 долара да си ги купиш сам, а?

Лицето му направо грейна:

- Разбира се, защо да ви занимавам и с това, то все едно дали аз ще си ги взема или вие ще ми ги вземете.

Ето как се постига нещо взаимоизгодно - той изкара 15 долара, ние спестихме около 50 долара от покупки на сувенири, направих добри снимки и имахме местен водач за 3 часа..

 

Взехме си душ в хотелската стая, излязохме да се поразходим сред огромните тълпи (имаха много голям религиозен празник и всичко живо пременено с най-хубавите си дрехи беше навън), хапнахме омари и октопод на една сергия и слушахме много интересен концерт в тяхната "Музикална академия" с традиционна Таараб музика. Бяхме видяли мястото и "афиша" за концерта (написан с тебешир на една черна дъска) по-рано през деня:

 

 

 

Повече снимки от Стоун Таун може да видите в моя блог тук, тук и http://flytravelerphotos.blogspot.com/2015/06/arrival-in-shangani-stone-town-zanzibar.html

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Има проблем в поставянето на линкове, последния от трите линка системата не го запомня и препраща към втория, наложи ми се да изпиша цялото URL за да проработи...
 

Редактирано 8 август, 2015 от FlyTraveler

[Asterisk]

 

FlyTraveler

Един напълно безплатен фотомодел на фона на традиционна за Стоун Таун входна врата:

 

Този има вид на най-щастливият човек на земята, което интересно как го постигат при цялото това мизерно обкръжение...  Духът от лампата на Аладин

[FlyTraveler]

Този има вид на най-щастливият човек на земята, което интересно как го постигат при цялото това мизерно обкръжение...  Духът от лампата на Аладин

 

1. Щастието не винаги е право пропорционално на материалните блага (освен ако не са се превърнали в самоцел).

 

2. Човека не го знам изобщо какъв е и що е, може да има някакъв бизнес, който да го изхранва прилично.

 

3. Че какво му е на обкръжението?

[FlyTraveler]

07 Октомври, 2014.  Трансфер от Стоун Таун до Джамбиани, Занзибар.

Първоначалния план за този ден беше да се мотаме из Стоун Таун до обяд, евентуално да видим някой и друг музей, примерно House of Wonders и после да си вземем трансфера с кола до Джамбиани, където бяха последните ни две вечери от това пътешествие. Станахме рано, закусихме, освободихме стаята в хотел Ал Минар, оставихме багажа на рецепцията и се впуснахме отново из тесните улички на Шангани (оригиналното име на Стоне Таун на местния език - суахили).

По някаква си незнайна за нас причина обаче, след около 15 минути ни се прииска вече да сме на плажа в Джамбиани, върнахме се в хотела, звъннах на човека за трансфера да го питам може ли да дойде да ни вземе веднага, той нямаше проблем с това и след 15 минути вече пътувахме.

Не беше нито шофьора от предния ден, нито Ланд Крузера, но всичко си мина много приятно и с една стара Тойото Корола, като успях да поснимам доста по пътя, ползвайки изобретената от мен техника за снимане на хора от движещо се МПС.

Първо се кара доста през Занзибар Сити - "модерния" град, където живее повечето от населението на острова:

 

 

 

 

 

 

 

 

Местна красавица, определено с по-висок социален статус от останалите, заглеждана (и предполагам обсъждана) от две други жени:

 

 

Лека-полека излязохме от града, но през целия път до Джамбиани от двете страни на шосето си имаше селца или махали:

 

 

 

 

 

 

 

 

Жена носеща дърва за огрев на главата си:

 

 

 

Дала-дала с колоездач на покрива:

 

 

По пътя минахме и през Паже, където е рай за кайт-сърфистите, това е едно от култовите им места за отсядане:

 

 

На мен лично Джамбиани ми хареса най-много от всички места, които видяхме на острова - малко туристи, много автентично село, рибарски дау лодки и жени събиращи водорасли точно пред хотела ни, изобщо много различно от всякакви острови с тропически плажове, които съм виждал до момента, но за това по-късно, на Джамбиани ще посветя следвашите няколко поста. Правихме и никак не-лош шнорхелинг (има коралов риф, но трябва да се влезе навътре с лодка).

 

Повече снимки от пътя между Стоун Таун и Джамбиани може да видите в моя блог тук.

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

 

Редактирано 21 август, 2015 от FlyTraveler

[vesi]

Страхотни снимки А пазарлъка с местният ви "гид" ме усмихна.

И моля, дай съвет за неразмазани снимки от движещо се превозно средство... малко да се образовам

Редактирано 21 август, 2015 от vesi

[Sun4o]

Снимките са наистина спиращи дъха, но на човека си му е професия това, да не го възхваляваме толкова много.

Плюс това (предполагам) той не си ги харесва тези тук, във форума и ни се чуди на аматьорските ни познания и възклицания . 

Моят въпрос е друг - никъде ли не ти направиха проблем - доста женки си наснимал, а в мюсюлманския свят това е все едно да си поискал да ги консумираш...?

Редактирано 21 август, 2015 от Sun4o

[FlyTraveler]

Страхотни снимки А пазарлъка с местният ви "гид" ме усмихна.

И моля, дай съвет за неразмазани снимки от движещо се превозно средство... малко да се образовам

 

Този местния хитрец беше интересен, че и свърши добра работа...

 

За снимки от превозно средство, това, което можеш да направиш:

 

1. Лесното е да вдигнеш скороста на апарата възможно най-много (доколкото не се разваля експозицията).

 

2. По-трудното е в момента на възпроизвеждане на снимката да правиш рязко движение в обратна на движението на МПС-то посока (за да има ефект, натискането на спусъка трябва да стане след като си започнала движението и преди да си го свършила), като в същото време кадрираш (за части от секундата). Този номер става само ако се седи от лявата страна на МПС-то, надясно просто няма как да се извъртиш толкова много държайки фотоапарат.

[FlyTraveler]

Снимките са наистина спиращи дъха, но на човека си му е професия това, да не го възхваляваме толкова много.

Плюс това (предполагам) той не си ги харесва тези тук, във форума и ни се чуди на аматьорските ни познания и възклицания . 

Моят въпрос е друг - никъде ли не ти направиха проблем - доста женки си наснимал, а в мюсюлманския свят това е все едно да си поискал да ги консумираш...?

 

Бладодаря ти за комплимента, но фотографията не ми е професия, за съжаление. Изкарвал съм някоя и друга неголяма сума от снимки, но изключително рядко, не съм си го и поставял за цел де...

 

За снимките на жени - бях писал на едно-две места от фотописа, че най-добрия начин да снимаш жени в мюсюлманска страна е от движещо се МПС - няма време нито да питаш за разрешение, нито да се извиниш даже ако нещо ти се развикат. Те също нямат време да си закрият лицата. Някои даже не разбират, че за заснети Повечето снимки на жени в Занзибар съм ги правил така, има и някои снимани с дълъг обектив отдалеч, но те са докато работят и събират водорасли при отлив на плажа и до тях май не съм стигнал още - в следващите няколко поста ще има такива снимки.

[FlyTraveler]

07 Октомври, 2014. Блу Ойстер Хотел в Джамбиани, Занзибар.

Джамбиани ми изглеждаше като едно от най-автентичните места на острова по време на проучванията и планирането на това пътешествие, като впоследствие реалноста показа, че не съм се излъгал в предположенията си - плажа беше далеч по-малко "развит" и с много по-малко туристи от северните плажове на Нунгуи и Кендуа. Хотела Блу Ойстер идеално се сливаше с околната среда и беше перфектно менажиран директно от собствениците си - германско семейство, от които в този момент само синът беше там. Много симпатично момче, с което впоследствие имахме приятни разговори за острова и Танзания като цяло.Относно хотела просто не мога да се сетя за нищо, което би могло да бъде направено по-добре и повече в хармония с нашите вкусове и изисквания. Ресторанта определено беше най-добрия в района и морската храна (омари, октоподи и големи скариди) беше просто превъзходна.

Тук нарушихме и алкохолната си "диета" - по време на сафари не пием никакъв алкохол, за да можем да се събуджаме в 05:00 сутринта и да тръгваме на гейм драйв с перфектно ясно съзнание и без главоболие. Плажа на Джамбиани обаче е "друга бира" и започнахме дегустацията на танзанийските марки - на първо време Килиманджаро и общоизвестната измежду любителите на сафари Tusker:

 

 

Стаята ни беше на приземния етаж, влизаше се директно от плажа. На прозорците нямаше стъкла (имаха дървени капаци), нямаше климатик (при разхлаждащия океански бриз не беше и нужно), а на огромното легло имаше мрежа за комари (както се и полага в този регион):

 

 

Деня ни, за разлика от не си спомням кога по време на пътуване (трябва да е било преди много години) премина в тотален мързел - къпане в морето, хапване на морска храна, пиене на бира и зяпане на местните люде, преминаващи по плажа пред хотела:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Вечерта - прекрасна вечеря в ресторанта на терасата на хотела, за съжаление беше още облачно, но на следващата вечер там направих прекрасни снимки с луната, които ще ви покажа в някой от следващите постове.
 

Повече снимки от пътя между Стоун Таун и Джамбиани може да видите в моя блог тук

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 22 август, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

08 Октомври, 2014. Джамбиани, Занзибар.

На първата ни сутрин (от общо две) в Джамбиани се събуждам по навик от скорошното сафари преди 06:00, вземам фотоапарата и излизам на плажа да видя като как ли изглежда изгрева на това място. Красив, но нищо особено драматично от мащаба на изгревите в националния парк Руаха. Хубавото беше, че останалите посетители на хотела още спяха и можех на спокойствие да зяпам океана, изгряващото слънце и най-ранобудните рибари, излизащи с дау лодките си. Друг повод за радост беше, че имаше надежда даже и за (полу)слънчев ден.

 

 

 

 

По някое време г-жа FlyTraveler се събуди и направихме малка разходка по плажа преди закуска. Отзад се вижда хотела и плажа пред него при средно-голям отлив:

 

 

 

Поглед към обратната страна на плажа (на север в посока Паже):

 

 

Едно от нещата, които ме накараха да избера Джамбиани като място за отсядане беше възможноста да се гледат и снимат местни жени докато събират водорасли в океана. Това е основният им поминък в този район. Водораслите се изнасят за Япония и някои други държави, като жените успяват да изкарат евкивалента на 40-50 щатски долара за едномесечен никак не лек труд.

Някои от най-ранобудните от тях даже не бяха изчакали водата да се отдръпне повече за да се покажат колчетата на "фермите" и вече бяха започнали да събират водорасли по метода на напипването:

 

 

 

 

Имаше и ранобудни деца, които играеха на плажа:

 

 

 

 

 

 

 

 

Следваше закуска в хотела и преговори с местния капитан Запи относно наемането на традиционата му дау лодка ведно с тричления екипаж за шнорхелинг екскурзия до близкия коралов риф. Преговорите завършиха успешно и в следващия пост ще ви разкажа за тази разходка със занзибарска лодка. Don't go away (както казваше Лари Кинг в любимото ми негово предаване по CNN).

 

Повече снимки от Джамбиани може да видите в моя блог като кликнете тук

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 23 август, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

08 Октомври, 2014. Джамбиани, Занзибар - шнорхелинг екскурзия с традиционна дау лодка.

Още няколко кадъра от разходката ни по плажа в Джамбиани рано сутринта.
 

 

Рибари си подготвят лодката за излизане в океана:

 

 

Сутрешен лаф на плажа:

 

 

Отлива беше отдръпнал водата още навътре и вече се показваха колчетата на "фермите" за водорасли:

 

 

 

 

Колебаехме се след закуска дали да се запишем на шнорхелинг екскурзия до близкия коралов риф с "капитан Запи" (капитан на малка дау лодка с платно и "стабилизатори"), но той директно дойде да ни зарибява още докато закусвахме. Аргументите ми срещу ходенето бяха, че има да се върви едва ли не километри в плитката вода при пълен отлив, но той само повтаряше "Хакуна матата", не било много далеч, а се оплака, че нямало никакви други желаещи за шнорхелинг сутринта, което ме привлече повече от "Хакуна матата"-та, защото за него това можеше да е зле, но за нас означаваше private tour без други туристи.

 

Газихме в плиткото едно 15 минути докато стигнем до лодката, гледайки внимателно къде стъпваме, че освен всичко друго бях взел със себе си по-доброто си DSLR тяло и най-скъпия си обектив, като отвреме-навреме казвах на капитана да я караме "поле-поле" (лека-полека).

 

Освен капитана и нас, в лодката имаше и двама човека екипаж - да вдигат и свалят платното, да хвърлят и издърпват котвата и да гребат ако се налага. Капитана седеше най-отзад и както се полага на един "навигатор", поддържаше курса с дървеното кормило (rudder). Лодката беше от типа на изключително тесните дау с мачта и платно, като от двете страни имаше дървени "стабилизатори" подобно на традиционните лодки от Южния Пасифик или пък на тези от Палауан, Филипините.

 

 

 

Туристите бяха научили капитан Запи (възрастен човек с доста внуци) да се прави на клоун докато позира за снимки:

 

 

В началото на тура беше още сравнително облачно, но това не пречеше на водата да е прекрасна. На долната снимка се вижда един от "стабилизаторите" на лодката:

 

 

На отиване към рифа бяхме срещу вятъра и се наложи малко лежерно гребане, за което и аз ударих едно рамо. Общо взето изязохме на не повече от 3-4 километра от мястото, където се качихме на лодката, където се намираше и рифа на удобната за шнорхелинг 2-3 метра дълбочина. Хвърлихме котва, екипажа се изтегна в лодката, а ние скочихме във водата. Винаги при ходене на тропическо море си носим наши маски и шнорхели (плавници наемаме на място), но този път понеже основната част от пътуването беше сафари, взехме такива от реквизита на капитана. По същата причина не си носех и кутията за подводни снимки, така, че не мога да ви покажа нищо от подводния свят около Занзибар.

 

Имаше живи корали, които макар и да не бяха най-добрите, които сме виждали, нито пък най-добрите на острова, все пак си бяха красиви. От рибите - обичайните заподозрени по тропическите морета - на повечето не им знам имената, освен на рибата-папагал (която е и много добра на скара, бяхме я опитвали на о-в Липе в Тайланд почти три години по-рано). Това, което не бях виждал в такива количества никъде из Карибско, Червено или Андаманово море бяха морските звезди. След около час и половина-два се нагледахме на риби и корали и поехме обратно към плажа на Джамбиани.

Наобратно имахме попътен вятър и моряците вдигнаха платното:
 

 

 

 

 

Слънцето също се показа измежду облаците и водата доби още по-тропически вид:

 

 

Глобализацията си казва вече думата и тук - местния моряк носеше шапка от Ямайка и тениска от о-в Козумел, Мексико, явно подарени от туристи:

 

 

Прекрасно прекарване, като удоволствието не беше само от шнорхелинг-а, ами и от самото пътуване с лодката и гледките навътре в морето и към бреговата ивица. Бяхме доволни, че предпочетохме този тур пред "Safari blue" - целодневен тур с голяма дау лодка, при който хубавото е, че се ходи на повече места, но лошото (от моя гледна точка) е, че е масова екскурзия по калъп.

Вид на плажа в Джамбиани откъм морето:



 

Повече снимки от Джамбиани може да видите в моя блог тук

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 26 август, 2015 от FlyTraveler

[AlexandraKo]

Флай, много красиви снимки, както винаги И чудесно пътешествие. Пак, както винаги

[FlyTraveler]

Флай, много красиви снимки, както винаги И чудесно пътешествие. Пак, както винаги

 

Благодаря, това наистина беше едно от най-хубавите пътешествия в живота ми.

[FlyTraveler]

08 Октомври, 2014. Джамбиани, Занзибар, Танзания.
 

След като се върнахме от шнорхелинг тура до близкия коралов риф се настанихме на плажните скари пред хотела и прекарахме време в наблюдение и фотографиране на активностите на местните хора, които като брой бяха много, ама много повече от случайно преминаващите тук-там туристи. Като присъствие спокойно може да се каже, че посетителите почти не се забелязваха. Времето вече съвсем се беше прояснило и бих казал, че от тук започват сериите от може би най-добрите от моя гледна точка снимки, които направих на острова - за мен е изключително интересно да виждам как местни хора се занимават с нещо традиционно и различно от това да обслужват туристи.

Активностите за местните са два основни вида - риболов за мъжете и събиране на водорасли за жените:

 

 

 

 

 

 

 

 

Докато възрастните работят, децата си играят на плажа или във водата:

 

 

 

 

Сменям обектива и веднага си проличават качествата на едно от топ-стъклата на Никон:

 

 

Обратно към "народния" телеобектив, като разменям качество срещу приближаване на обектите - изваждане на рибарската мрежа на брега:

 

 

 

Предполагам, че това са типа снимки, които Сю искаше да види и за които про-тата и ентусиастите фотографи ходят до Занзибар. От тях ще публикувам доста и ако на някой му се струват еднообразни, просто да скрол-ва надолу в следващите постове.

 

Повече снимки от Джамбиани може да видите в моя блог тук

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 27 август, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

08 Октомври, 2014. Джамбиани, Занзибар, Танзания.
 

Продължавам със сериите снимки от плажа на Джамбиани. Общо взето местните хора правят едно и също, така, че смятам, че коментарите ми по снимките са излишни:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Повече снимки от Джамбиани може да видите в моя блог тук

 

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

 

 

[Childish]

Много хубави снимки, Флай! Както винаги.

[FlyTraveler]

Много хубави снимки, Флай! Както винаги.

 

Благодаря Лили! Занзибар е рай за фотографите.

[Childish]

Отдавна ми е в списъка, но... списъкът е мноооого дълъг...

[FlyTraveler]

08 Октомври, 2014. Селото Джамбиани, Занзибар, Танзания.
 

Усещам, че много се повтарям с тези снимки от плажа на Джамбиани, ако са ви омръзнали, направо скрол-вайте надолу.

Този следобяд решихме да отидем да видим и селото, което беше много близо до хотела. Стените на повечето къщи в селата в Занзибар са изградени от камък, за разлика от тези в централна Танзания (около Иринга и парка Руаха), където са предимно от тухли или измазана с глина плетеница от пръчки. Покривите са или от някакъв вид слама или от гофрирана ламарина.

 

 

 

 

Плажа пред селото:

 

 

 

 

 

 

 

 

Деца играещи на плажа и вътре в селото:

 

 

 

 

 

 

 

 

Автобус (дала-дала) № 309:

 

 

 

 

Входна врата на къща и козле:

 

 

Повече снимки от Джамбиани може да видите в моя блог тук и тук

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 29 август, 2015 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

08 Октомври, 2014. Селото Джамбиани, Занзибар, Танзания.
 

 

Още няколко снимки от селото Джамбиани:

 

 

 

 

 

 

И изглед от селото към плажа:

 

 

Г-жа FlyTraveler с местни деца в селото:

 

 

Отново деца на плажа пред селото. При снимки на местни хора над-експозирам и се губят детайли от обкръжението, но иначе пък тези тъмните лица няма да се виждат ясно:

 

 

 

 

Вечерта се качихме на терасата на ресторанта на хотела за невероятна вечеря от прясно уловени омари и октопод, поляти с бира "Килиманджаро". Бях писал днес, че не сме особено по кулинарията, но на прясна морска храна сготвена по начина, по който я правят в Занзибар просто не можем да устоим.

Изглед от терасата на ресторанта (всички снимки са правени с апарат държан на ръка и без светкавица):

 

 

 

 

 

Една красота на фона на друга красота:

 

 

Какъв ден само! Излизане с тадиционна ветроходна дау лодка, гмуркане до насита измежду корали, тропически риби и морски звезди, къпане в океана, наблюдение и снимане на трудовите активности на местние хора, посещение на селото и накрая тази романтична вечеря с невероятната гледка и най-добре приготвената морска храна, която съм ял до момента. Отпуснахме му края и с бирите, вече нямаше нужда от ранно ставане и бистро съзнание, на следващата вечер си тръгвахме. От моя гледна точка нищо освен добър ден на сафари може да бие ден като този.
 

Повече снимки от този ден в Джамбиани може да видите в моя блог тук

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 4 септември, 2015 от FlyTraveler

[mililia]

Тези снимки и в блога ти и тук, създадоха толкова приятно настроение у мен.

Представям си колко приятен е бил денят ви. И това турско синьо небе и децата на плажа и момиченцата, облечени с новите си дрешки, наистина страхотно усещане.