дневник Сицилия 2015 - подредено дневниче

[AlexandraKo]

Това лято  пътувахме София-Катания с Мистрал еър. Полетът се изпълнява в една част от България еър чартър, случихме тях. До сега не бях пътувала точно с такъв самолет, 33 реда седалки, от едната страна по 2, от другата - по 3. Има ограничение за багажа - 15 кг чекиран и 7 кг ръчен. не видях да се заяждат с някого за размер или повече килограми.

 

 

Имаше доста свободни места, полетът беше много приятен и кратък - точно час и 30 минути. Екипажът - усмихнат и добронамерен,./нали са си наши - най- са си хубави/

Ако Мистрал еър направят тази линия редовна, макар и само лятно време, според мен ще бъде чудесно.

Колица  букнах от Голд кар, имах известни притеснения и опасения, но всичко си беше наред.

1. При резервирането на колата, в сайта на Голд кар, ако се регистрираш за техния клуб, веднага ти пращат код за отстъпка, в размер на 10%, който използвах и за седем дни цената излезе 158Е. Това важи за първа поръчка като член на клуба. За следващите поръчки също има отстъпки, но още не съм разучила какви.

2. Направих си он-лайн чекиране, пак в сайта на Голд кар, където се попълват всички данни, необходими за вземането на колата. Това се прави с цел да не се чака, докато служителите попълват всичко на място. Така просто разпечатаха попълнената форма, платихме си пълна застраховка, около 160 евро и в рамките на 7-8 минути си получихме колата. Депозит при пълна застраховка не се изисква. Бях поръчала Форд с-макс, дадоха точно такава кола, но дизел - без да доплащаме.

3. Колата дават с пълен резервоар,  блокираха 116 Е за гориво, като се върне отново с пълен - разблокират парите.

4. При връщането на колата даже не дойдох да я видят, само оставихме ключа, питаха дали е пълен резервоарът и подписаха протокола, че всичко е наред.

В заключение мога да кажа, че първият ни опит с Голд кар беше много успешен, нямам никакви забележки.

Базирани бяхме в ето, този апарт - хотел:

 

http://www.booking.com/hotel/it/le-tartarughe-residence.it.html?aid=368032;label=le-tartarughe-residence-enrYNxe0kGP6bIn06x_r

 

Аз бях взела пакети от Алфа тур - самолетни билети+нощувки , понеже не беше ясно дали ще може свободно да се купуват билети за този полет. Защото няколко поредни години само тур-операторите имаха достъп.

Гледам, че хотелът през Букинг не е скъп, всичко е както на снимките. Всеки апартамент има голяма тераса, с маса и столчета, ние си обядвахме и вечеряхме там. В цената не влиза градската такса, която се заплаща на място и тук беше по 1 евро на ден на човек - тоест - 7 за цялото време.

Има кухня, хол с диван, който се разтяга и спалня. Семейство с 2 деца спокойно може да живее там. Близо е до морето, много голям плюс е, че има подземен гараж, за по 10Е на ден , което си е супер удобство. Морето е много близо, огромен, хубав плаж. Неголям недостатък е, че плажът не е целият пясъчен, ами има и чакъл. Но с обувки за неравности, които се продават навсякъде няма никакъв проблем.

На същата улица има голям супермаркет, освен още една камара по-малки магазини за храна, плодове и пици-мици, сладкиши, джелато и пр.

Самото селище Летояни е на няколко километра от Таормина, от Жардини Наксос и от Савока. Китничко, кипричко и спокойничко. Може би, така е само в началото на лятото, после сигурно е по-пълно и по- шумно.

Няколко снимки:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Пристигнали сме, настанили сме се, заредили сме хладилниците с Неро Ди Авола и утре ще отиваме на пазара в Сиракуза, за да накупим риби-миби, скариди, миди и капоната.

[bat.galin]

Огледайте се и за някоя тратория - обикновено около 20:00 се заемат местата.

[AlexandraKo]

Това лято  на Сицилия заведохме едни приятели, на които им беше първото ходене там. Тоест, натоварени бяхме с нелеката задача да покажем по-интересните места. Днес ще отидем в Ното /  това е мястото, което може би, най-много ни харесва/ и в Сиракуза.

В Ното винаги се снимаме пред каручката срещу Палацо Николаци и пием по кафенце в кафенето там:

 

 

Имам сигурно поне хиляда снимки от Ното и никога няма да престана да добавям нови .  Не мога да се наситя на тази всичката красота,  обзема  ме   една неистова  лакомия,  и започвам трескаво да снимам, да снимам, да снимам...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След обиколката на градчето изяждаме по едно прекрасно джелато, на мегдана пред църквата,  придружено от истинско италианско еспресенце / щото е толкова късичко, колкото една глътчица/ и запрашваме накъм Сиракуза.

Бързаме, че да не изпуснем пазара за прясна риба, който е докъм 14 часа.

В тази връзка, да разкажа интересна случка:

Всяка сутрин пред хотелчето в Летояни идваше едно камионче, от което можеше да се купи прясна риба. Първият ден две госпожИ се пазариха за няколко хамсийки / не зная дали бяха точно хамсийки, ама бях некви ситни рибЕта/ точно къде час и половина.

 

 

 

Случката се случва под нашата тераса и такава врява се вдига, каквато само италианци могат сътвори. Да, ама пазарлъкът нещо не върви, госпожИте - недоволни.   Отърчах да видя, защо така, след което стана ясно - ценичките бяха тоооолкова възрастни, доста повече от тези, на двете баби.   Например, кило кралски скариди - 40Е килото, прясна рибка - една голяма, даже не и знам марката - къде 100Е и все в този порядък. :unsure:

Та, за туй, следващата ни цел беше пазара за прясна рибка в Сиракуза, от където си накупихме риба-тон - 12Е, кралски скариди - 12Е, миди - 4Е. Пак там, на кьошето на пазара има едно страхотно местенце. Хем е заведение и може да се яде, хем е магазин за деликатеси . Има разни местни произведения на кулинарното сицилианско изкуство - салами, филета, сушени домати, лютив зехтин, маслини и божеееествена капоната.  На манджата сицилианска ще обърна специално внимание.

След като напазарувахме, тръгнахме на обиколка из града. Фонтанът на Диана, Остров Ортиджа и прекрасната тераса с изглед към морето, площадът с двете църкви - Катедралата и тази със Санта Лучия на Караваджо и безбройните тесни, красиви улички.

 

 

 

 

 

 

 

Санта Лучия не може да се снима - в църквата е забранено и едни чичковци следят зорко кат  соколи да не се открадне някоя снимка, та се задоволяваме само с табелката отвън:

 

 

 

Отиваме да готвим ;)

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Огледайте се и за някоя тратория - обикновено около 20:00 се заемат местата.

Неееее, каква тратория, сега ще видиш какво сме сготвили ;) :

 

Капонатата, която купихме от пазара:

 

 

 

Ето как се прави:

 

http://www.italian-blog.com/2013/04/kaponata.html

 

Рибата-тон я приготвям така:

Филетата са по 1,5см дебели - на пазара те питат колко дебели ги искаш. Измивам, леко посолявам и намазвам със зехтин. В нагорещен тиган с дебело дъно, по 4-5 минути от двете страни.

 

 

 

После - с много лимон

 

Кралските скариди - подварени и обелени, задушени в тигана с бяло вино и няколко капки зехтин:

 

 

Салатата с морски дарове купуваме готова, много е вкусна:

 

 

За не толкова рибоядните, гъбки с бекон и козе сиренце:

 

 

Салата от прекрасно узрели сицилиански домати и царевичен хляб:

 

 

А това са мидите, които готвя така:

В един дълбок съд, с малко зехтин и много бяло вино за десетина минути.

Която е отворена, се яде. Която не е, се хвърля. От тези нямаше нито една за хвърляне.

 

 

Всичките тези неща не вървят на сухо, ами, с мноооого винце или биричка:

 

 

Та в нашата тратория на терасата си хапвахме чудесно:

 

 

[traveler]

Аз пък се притеснявах какво ще ядете .Другия път идвам с вас

[bat.galin]

РЕСПЕКТ !
     

[AlexandraKo]

Аз пък се притеснявах какво ще ядете .Другия път идвам с вас

Оооо, с най-голямо удоволствие, стига да ти харесват манджите ни. ;)

Не съм снимала друг специалитет - паста  с доматен сос и  с риба тон.

Ама, като сготвя, ще я снимам и ще дам рецептата.

Редактирано 11 юни, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

РЕСПЕКТ !

     

За малко да не вредим с тоно-то, към 12 вече е почти изядено. ;)

[AlexandraKo]

За сицилианската фръцла Таормина няма да разказвам, но ще разкажа за Савока. ;)

Малкото градче се намира на десетина км от нашето Летояни и планувахме екскурзийката до там така, че да сме в 12 на обяд, за да чуем " Аве Мария", която звучи из целия град, след камбанния обеден звън.

Пътят до там е живописен, с много серпентини и красиви гледки.

 

 

 

А първият, изпречил се насреща ми дувар, изглеждаше така:

 

 

Естествено,  ние сме се запътили най-първо към Бар Вители, където Майкъл Корлеоне за пръв път вижда бъдещата си съпруга. И още по-естествено, натам са се запътили всичките туристи, които пристигат по същото време.

 

 

Обстановката е запазена като тази от преди сто години:

 

 

 

А местните поддържат тази илюзия:

 

 

 

В Бар Вители ядох най-вкусното Каноло, откакто обикаляме Сицилия. Оказа се, че го правят на място, сервират го съвсем прясно и точно според оригиналната рецепта - с хрупкава коричка и пухкав крем от рикота.

На площада пред бара, стои метален силует на Копола, заедно с неговата камера.

 

 

Ама, според мен, на Копола трябва да му въздигнат огрооомен паметник, заради известността, с която се е сдобило това забравено от бога място,  заради него и неговия филм. И заради стадата туристи, които пристигат от цял свят, за да го видят. Красиво е, автентично е, струва си човек да отиде да го види. Особено пък, ако е върл почитател на татко Корлеоне ;) Църквата беше затворена, ама я видяхме отвън.

 

 

 

 

 

 

 

 

На площадчето пред силуета на Копола  постояхме и изслушахме Аве Мария с удоволствие. Не зная как го постигат, но не видях тонколони, а звукът беше уникален.

 

 

 

Редактирано 11 юни, 2015 от AlexandraKo

[Alexander]

Тънкостта за риба тон на тиган е да е по-дебела, но като гледам сте наясно с това. Може да пробвате и с 2см, просто не трябва да не е много горещ за да стане и в средата.

Понеже си падаш по морските неща, ще ти дам един съвет.

Другият път, когато купувате риба тон, питайте за ventresca di tonno, на английски е tuna belly, това е месо от врата на рибата и става най-добре на скара или тиган, остава и по-сочно. Ако го намерите с кожа от едната страна, още по-добре.

[AlexandraKo]

Тънкостта за риба тон на тиган е да е по-дебела, но като гледам сте наясно с това. Може да пробвате и с 2см, просто не трябва да не е много горещ за да стане и в средата.

Понеже си падаш по морските неща, ще ти дам един съвет.

Другият път, когато купувате риба тон, питайте за ventresca di tonno, на английски е tuna belly, това е месо от врата на рибата и става най-добре на скара или тиган, остава и по-сочно. Ако го намерите с кожа от едната страна, още по-добре.

Точно от това с кожата купуваме, де, ама аз я одирам още преди тигана/скарата. Тука нямаше скара, та за това на тиган.  Че тя е като подметка.  Ние си имаме с нас приятел, който е живял 25 години в Италия, та всички тарикатлъци се знаят ;) Както и почти всички рецепти зная от него. Благодаря ти за съвета Ама повече от това, което съм показала на снимката на мен не ми харесва, че в средата винаги остава сурово.  Въпрос на вкус, като при бифтека.

Редактирано 11 юни, 2015 от AlexandraKo

[Hollywood]

Чудно, чудно, България еър чартър,снимките, мидите .....!

Редактирано 11 юни, 2015 от Hollywood

[гост]

Искааам и аз!

 

Днес ме налегна бясна носталгия по Сицилия и по този повод направих каноли.

Сега чета и ям, и ми иде да ревна!

[Гост]

Неееее, каква тратория, сега ще видиш какво сме сготвили ;) :

 

Капонатата, която купихме от пазара:

 

 

P1020822.JPG

 

Ето как се прави:

 

http://www.italian-blog.com/2013/04/kaponata.html

 

Рибата-тон я приготвям така:

Филетата са по 1,5см дебели - на пазара те питат колко дебели ги искаш. Измивам, леко посолявам и намазвам със зехтин. В нагорещен тиган с дебело дъно, по 4-5 минути от двете страни.

 

P1020828.JPG

 

P1020826.JPG

 

После - с много лимон

 

Кралските скариди - подварени и обелени, задушени в тигана с бяло вино и няколко капки зехтин:

 

P1020821.JPG

 

Салатата с морски дарове купуваме готова, много е вкусна:

 

P1020820.JPG

 

За не толкова рибоядните, гъбки с бекон и козе сиренце:

 

P1020824.JPG

 

Салата от прекрасно узрели сицилиански домати и царевичен хляб:

 

P1020823.JPG

 

А това са мидите, които готвя така:

В един дълбок съд, с малко зехтин и много бяло вино за десетина минути.

Която е отворена, се яде. Която не е, се хвърля. От тези нямаше нито една за хвърляне.

 

P1030183.JPG

 

Всичките тези неща не вървят на сухо, ами, с мноооого винце или биричка:

 

P1020825.JPG

 

Та в нашата тратория на терасата си хапвахме чудесно:

 

P1020819.JPG

 

P1030187.JPG

 

Акъла ми взе... Пък някои не сме и помирисвали Сицилия... ихххххх

[AlexandraKo]

Продължаваме с малко снимки от Катания. Това е вторият по големина град на острова, горе-долу, колкото Пловдив по население. Градският център, в стил барок е в списъка на СКН на Юнеско. Там са разположени около стотина църкви, одеон, светилища и пр. На мястото на днешния град в миналото е имало и римски, и гръцки град, които били заливани от лавата на Етна 7 пъти. На площада пред катедралата е фонтанът U Liotru - символът на Катания. Слонче, сътворено от Дж.Вакарини през 17 век. Любопитна подробност е, че с идването на християнството на острова църквата се опитала да замени този езически символ с образа на св. Георги, но народът се възпротивил и старият символ се върнал на своето място. Защото местните жители дълбоко вярват, че слончето ги пази от изригванията на Етна.  Днес това слонче присъства в герба на града, има го в емблемата на университета и на различни спортни клубове.

 

 

 

 

 

Денят е неделя, 7 юни. Католическата църква празнува тържеството на Тяло и Кръв Христови и се произнася молитвата Ангел Господен.

В Дуомото присъствахме на част от тържествената литургия, беше пълно с народ. Малко снимки от Пиаца Дуомо и Виа Етнеа:

 

 

 

 

 

 

Под купола на църквата в ляво от катедралата има тераса с красив изглед, но , за съжаление, беше затворена.

 

 

 

 

 

 

 

 

Църквата Сан Франциско Борджия:

 

 

 

 

 

В една от пресечките на Виа Етнеа има много хубаво заведение, винен бар, хапваме, пийваме по едно просеко и се отправяме към къщи.

Много интересно хрумване за сервизните части:

 

 

 

 

С тези оригинални тапети по стените, има опасност човек да забрави за какво е влязъл там. ;)

На път към колата щраквам още нещо:

 

 

Казваме - Чао Катания! Ще се видим пак догодина по същото време.

 

 

Редактирано 12 юни, 2015 от AlexandraKo

[Радо]

Браво, поздравления за дневника.

Страхотни снимки

[Asya Assenova]

Страхотно! 

[fam]

Аууу, страхотна тема. Чак сега я виждам.

Миналия октомври ходих до Сицилия, ама много малко - само Катаня, Таормина и Сиракуза.

Направо се влюбих в острова.

 

Обмислям следващо посещение, този път в региона на Палермо.

Ще използвам AlexandraKo за съветник

Надявам се да няма против.

[AlexandraKo]

Аууу, страхотна тема. Чак сега я виждам.

Миналия октомври ходих до Сицилия, ама много малко - само Катаня, Таормина и Сиракуза.

Направо се влюбих в острова.

 

Обмислям следващо посещение, този път в региона на Палермо.

Ще използвам AlexandraKo за съветник

Надявам се да няма против.

Ооо, с най-голямо удоволствие ще помагам!

[Stanimir_81]

Мдааа, Ното е една Магия, гледам даже се "разхубавява" след посещението ни от 2011, както и останалите места

[AlexandraKo]

Като ходите в Италия, сигурно сте забелязали тук-там, червените пейки.

Сетих се за тях, като тия дни пак разглеждах новини за Савока.

Червените пейки / Пейка за живот/ са протест срещу малтретирането на жени в Италия:

 

Инициативата тръгва, ако не се лъжа от Месина и вече на много места има поставени червени пейки.

В Савока също.

 

 

 

 

 

 

Източник на снимките: интернет

[AlexandraKo]

Тези, които са били в Савока, знаят фигурата на Фр.Форд Копола на площадчето пред бар Вители:

Тя е дело на местен скулптор, роден в съседно на Савока селце и живеещ и работещ в любимата си Сицилия. Което, обаче, не му пречи да е световно известен.

Казва се Нино Учино / Nino Ucchino/, работи предимно с метал и метални сплави. Фигурата на Копола, заедно с камерата му са изрязани от огледална неръждаема стомана.

Негова е и фигурата на магарето, държащо пирамида мърху копитата си:

 Тази - също е негова, пак в Савока:

 

И още нещо любопитно от Савока:

"Come l'amore" е името на композицията на Нино Учино, пак намираща се в Савока и направена специално за влюбените катинари. Композицията тежала около 500 кг, но можела за издържи десет пъти по-голяма тежест. Тоест, влюбените нямат ограничения какви и колко катинари ще заключват.

 

И следва логичният въпрос - от къде е дошла тази "мода" на заключените катинари?

Смята се, че отново от Италия.

Италианският писател Federico Moccia,в романа си " Три метра над небето" /Tri metri sopra il cielo/, използва за пръв път заключването на катинар и хвърлянето на ключа във водата , на моста Милвио в Рим. Като обещание за вечна любов между Баби и Аче. Историята става особено  популярна след екранизацията на романа от режисьора Фернандо Молина.

И модата така връхлита Европа, че вече навсякъде виждаме мостове, покрити с катинари.

Макар че, в Русия тази традиция не е нова. Още в древността , на прага на дома младоженците заключвали катинар, а ключа хвърляли в дълбок кладенец.

И пак по руска традиция,  мостовете били символ на преход и младоженецът пренасял булката през мост, за дълъг и щастлив живот.

" Всичко ново е отдавна забравено старо"...викам аз, по-скоро - цитирам.

 

Редактирано 29 ноември, 2017 от AlexandraKo