Вавилонската кула или как се справяте с езиковата бариера

[гост]

Споделете как се справяте с езиковата бариера.

 

В Европа едва ли е голям проблем ( е, Фичо може и да е на друго мнение), но по екзотичните места как се справяте?

 

 

[Tedy]

Екзотично.  :D  С повече усмивки и ръкомахане. 

[Георги]

По екзотичните места на мен ми е по-лесно, сигурно защото не съм бил на типично екзотично!

 

Но да речем във Франция ще ти е по-трудно да се оправиш на английски, отколкото в туристическите райони на Виетнам например. 

 

Иначе да, ръкомахането постига чудеса

[гост]

Преди първата ни екскурзия в Барселона разправях на мъжа ми:

-Споко, бе, там всички говорят английски!

 

После цяла екскурзия ми думаше:

- Ела, моля ти се, да се разбереш, ей с онзи, "англоговорящия"!

[tonik]

Понякога е доста трудно. В Мадрид например ми се стори, че никой не говори английски. Особено фрустриращо беше като осъзнах, че рецепциониста на хотелчето ни не говори английски (ни бъкел), нито пък продавачките в сувенирните магазини (това са хора, които си вадят хляба от туризъм, не е ли редно да знаят поне числата на английски!?)... Сигурно си мислите "е, какво толкова, голяма работа, че не знаят английски"... Е да, ама я не е точно така, ако не ми вярвате пробвайте вие да направите рекламация за купен сувенир само с ръкомахане и чупки в кръста....

Иначе ми се е случвало да видя в trip advisor, че да кажем собстрвеника на семейното хотелче, където ще отседна, не знае английски и в такъв случай предвидливо си принтирам някои фрази на съоветния език (които съм сигурен, че ще използвам)...

[Zaro]

 

В Европа едва ли е голям проблем ( е, Фичо може и да е на друго мнение), но по екзотичните места как се справяте?

 

Представи си как си купуваш билет за метрото в Будапеща от леличката на гишето...или питаш контрольорите къде е най-близката работеща каса, защото по първата линия затваряха в 5 часа.... 

 

Аз си бях разпечатал копие на картата, която исках, за да избегна този проблем. 

[Бисер]

В повечето случаи се съветвам с чичо ви Гугъл и не ми се налага да разпитвам непознати

В редките случаи когато няма интернет не съм имал проблем с английско-жестомимичният превод. Дори и в споменатите  Франция и Испания се оправих без особенно големи трудности. А и да си призная винаги тръгвам с определен набор от фрази на местният език като: здравей, имам нужда от малко помощ, говорите ли английски, къде се намира, довиждане и благодаря

[гост]

Онзи ден четох един много интересен пътепис за Мадагаскар. Авторът обикаляше из доста екзотични селца и паланки и едни от най-интересните моменти от пътеписа бяха разговорите му с местните.

 

Е, това не може да ти се случи, ако не говориш френски, в случая.

[wilks]

Представи си как си купуваш билет за метрото в Будапеща от леличката на гишето...или питаш контрольорите къде е най-близката работеща каса, защото по първата линия затваряха в 5 часа.... 

Не е като да е невъзможно, но е трудно.

И в Прага преди 15 години не беше по-лесно, но пък за цял живот запомних, че "листек" е билетче на чешки  :D

[tonik]

Представи си как си купуваш билет за метрото в Будапеща от леличката на гишето...или питаш контрольорите къде е най-близката работеща каса, защото по първата линия затваряха в 5 часа.... 

 

Аз си бях разпечатал копие на картата, която исках, за да избегна този проблем. 

Аз също си я бях разпечатал картата, от сайта на градския в Будапеща, ама на място се оказа, че изглежда по съвсем различен начин, съоветно лелките на гишето се шашнаха! Но пък бяха много любезни, дадоха ми да разбера, че те не могат да продадат такава карта, трябва да отида на следващата спирка и мога свободно да се кача на метрото понеже в тоя участък няма да има кой да ме провери...   И всичко това обяснено без дума английски... Понякога езикът на тялото прави чудеса...

[neuromancer]

Хм, не съм имал проблеми. И във Франция, казваш си бонжур, мерси да си личи че нещо се опитваш да научиш местния език и стават доста благоразположени, после ръкомахай колкото искаш  . За някакви сложни дискусии не става, естествено. А в северна Европа, където говорят странни езици (почти) всички говорят и английски.

В Южна Америка се оправям с моя развален Portunhol (Портуньол - това е как португалски говорещ се опитва да говори испански. Може да се получат изцепки от рода на "Вьй сефте в Москве?", ама общо взето няма проблеми.)

Между другото тук португалския е доста по-близо до испански, отколкото до европейския португалски, поне по произношение. Много шъшкат в Португалия. Като пътувахме се наложи да превеждам на тъста

от португалски на бразилски португалски, ама той стар човек, може и да е малко глух.

 

Най-големия комплимент, който са ми правили:

по принцип уж говоря португалски, ама си личи, че съм чужденец. Купувам нещо тука в аптеката и мацката ме пита:

- Извинете, вие от къде сте? Нещо не мога да позная произношението

- От България

- Аа, чужденец?! 

 

та като обяснение, понеже Бразилия е голяма, има доста диалекти, та може да се случи да говорят доста различно. 

[Adinko]

Навсякъде досега с английски съм се оправяла. Но в Испания наистина или масово хората не знаят този език, или се правят, че не знаят. Та там ми се наложи да поръкомахам, но схванаха какво искам а кажа,де. Сега ако тръгна натам пак (или на някое друго място, където английският е под въпрос) сигурно ще се подготвя с някои думи и фрази.

[Тони]

Където не става, се работи по метода- дръж ми багажа, ще говоря местния език и се започва с ръкомахането. Ама това е половината очарование на пътуванията. :D :D

[Duke]

През последните години нямам проблем с английския почти навсякъде в Европа. Но, преди двадесетина години нещата не стояха точно така. С английски език във Франция и Германия беше трудно да се разбереш с местните. Днес, сякаш младите учат повече английски и този проблем отпадна, дори и в разни извънтуристически места в Италия успяваме да се разберем...

[Tedy]

За южна Америка понаучих вече няколко думи на испански, но те не са и сложни. Обаче английския, който говорят в Тайланд е изумителен, гледаш, мигаш и се чудиш това на какъв език е.  :D  В същото време в Куба в едната каза хазяите не говореха бъкел английски и всичко си разбирахме. Даже са ми обяснявали по-интересни места за разглеждане. Разбирах ги. С менютата на испански също се оправям и в Бразилия португалския ми беше близък. Но как за бога да се оправя с китайския? Предчувствам, че голям цирк ще пада на някои места. Моят мъж си е изтеглил програмка на таблета. Пишеш изречението и той го изговаря на китайски. Може и да влезе в употреба, че и да ни разберат, ако таблета е бил старателен на курса по китайски.  :D

Редактирано 23 май, 2013 от Tedy

[Ана Синона]

Вярно е, че през последните няколко години нещата много се промениха и навсякъде човек може да се оправи с английски. За мен, обаче, в Испания процесът е по-бавен. Там има по-голям напредък с немския ми се струва и обяснението според мен е, че все пак това е една от най-любимите дестинации на германците. 

Няма много връзка с темата, но ми се иска да спомена, че и в България нещата доста са се променили откъм английски и ако преди петнадесетина години ми се е налагало да превеждам на приятели-чужденци навсякъде, сега ги пускам да се оправят сами - масово се говори английски - като се почне от таксиметровите шофьори, сервитьорите и се свърши с продавачите на бира и сандвичи пред стадиона. Дано си мислят, че сме като холандците. :D

[stanimir]

Никъде не съм имал проблем с комуникацията , може би защото не съм забивал драстично извън популярните места.

Навсякъде където има туристи има и персонал / местни който що годе знаят английски  , защото от това преживяват.

 

 

П.С. За разлика от повечето аз никога не съм имал проблем , и не съм се срещал с така прочутия френско шовинизъм.

Напротив , съвсем не рядко ако се зачудиш накъде да поемеш любопитна баба да се поинтересува имаш ли нужда от помощ. Вярно е че може да не знае английски , но пък се опитва някак си да ти помогне.

[wilks]

П.С. За разлика от повечето аз никога не съм имал проблем , и не съм се срещал с така прочутия френско шовинизъм.

Напротив , съвсем не рядко ако се зачудиш накъде да поемеш любопитна баба да се поинтересува имаш ли нужда от помощ. Вярно е че може да не знае английски , но пък се опитва някак си да ти помогне.

Хем е така, хем съм попадал на обратната ситуация. Като бях за първи път във Валенсия преди 5-6 години, първата вечер нещо се бях замотал по някакви улички, и няма жив човек да го питам как да стигна до площада. По едно време гледам двама възрастни достолепни господа, и почвам учтиво "Buenas tardes", и с някакъв безумен микс от английски и испански ги питам да ме упътят до Plaça de l'Ajuntament, ясно осъзнавайки слабия шанс да ме разберат. И за моя изненада, единият от господата ми отговори на перфектен английски, обясни ми маршрута, и ми пожела приятен престой в града.

От тогава всяка година посещавам това невероятно място, и всеки път отичатм как все повече испанци знаят английски.

От друга страна във Франция също все повече хора, особено младите, нямат проблем с езика, както отбеляза и stenk, но като почнат те да го говорят, първите 5 минути се чудя какво казват, защото произношението им е силно френско, и според техните особености на езика (ударения, удължаване на гласни, и т.н.)

 

За немския - по нашето Черноморие съм слушал сервитьори и бармани с дълъг стаж по комплексите с безупречен немски, без и един час обучение на курс или в училище. Не могат да пишат на немски, с четенето криво-ляво се оправят, но немския си го пердашат като майчин език.

[stanimir]

Винаги местните поглеждат на теб по друг начин ако вкараш няколко местни думи.

Например в Италия нищо не пречи да започнеш с простичкото " скузи синьора" и после да попиташ на английски каквото си си намислил... После едно грацие миле или мучас грасиас , мерси боку , обригадо ... според мястото -

[georgiev]

Хазаинът ни в Турция, където ходим на уиндсърф, говори само и единствено турски. Някъде над 60 годишен е, обаче има най-много редовни клиенти от България.    Защо ли - владее до съвършенство жестомимичния език за чуждестранни туристи. Всеки път се хилим като откачени след като сме си говорили с него.

Ние нали сме от Делиормана знаем някоя и друга дума на турски, колкото да можем да се оправим там с елементарни неща.

Обичайният му номер е да дойде да ни види вечер за кратко и да пие бира - почва се такъв диалог, че после ни болят устите от хил цяла вечер.

Пробвали сме да се пазарим с други турци за квартири или пък на пазара - в някои случаи абсолютно нищо не разбираш. Та така - много е важно на човекът отсреща да му идва отвътре.

Не знам как е в Истанбул, но на Гьокчеада на английски нямаш никакъв шанс. С български е по-възможно.

Другият голям хил пак със същият образ беше когато помолих моя колежка от Турция (беше командирована при нас) да се обади да ни "резервира" квартира един път. Обади се тя, вика всичко е ок, ама ще ми е интересно да ги видя тоз човек - много странен турски говори.  :D

Според мен той дори и с турци ползва същия ограничен брой думи, с които си говори и с нас. От тогава сами си правим "резервациите" по телефона .

Редактирано 24 май, 2013 от georgiev

[Zaro]

 

За немския - по нашето Черноморие съм слушал сервитьори и бармани с дълъг стаж по комплексите с безупречен немски, без и един час обучение на курс или в училище. Не могат да пишат на немски, с четенето криво-ляво се оправят, но немския си го пердашат като майчин език.

При нас най-големите полиглоти са продавачите на палачинки, за тях тайни няма.

[Duke]

П.С. За разлика от повечето аз никога не съм имал проблем , и не съм се срещал с така прочутия френско шовинизъм.

 

 

Както казах, нещата се промениха коренно с навлизане в новото хилядолетие. Отдавам го на интернет и развитите комуникации. Но, навремето не беше така, ето два показателни примера:

 

1. Париж, 1995 г., кафене непосредствено до Нотр Дам. Влизаме и поръчваме кафе на бара. Бяха романтични години. Бяхме бедни българи, които предпочитаха да платят шест, вместо дванадесет франка за едно кафе. Все още имах някакъв спомен от френския език, защото десет години по-рано известно време бях живял в Алжир. Комуникирам на френски с бармана, типичен парижанин, разбирай арабин от Мароко, Тунис или Алжир, на около 25 години. В един момент го питам за телефон, защото трябваше да се обадя на наша позната в Париж, за да се уговорим за среща през деня. Барманът ми казва, че телефоните са в сутерена. Аз слизам долу, но се оказва, че и двата телефона са блокирали. Качих се горе и му казвам, че не работят, а той пак ме праща долу да проверя. В един момент минах на английски език... В същия този момент барманът се обърна демонстративно с гръб и отказа да продължи комуникацията. Бях шокиран!

 

2. Влак между Франкфурт и Хайделберг, 1993 г. Пътувам с безплатни билети за цяла Европа. Бяха карнети от по четири броя за всяка една страна. Имах право да използвам един карнет в рамките на 24 ч., тоест за всяка страна имах пълни четири дни за пътуване в рамките на цялата железопътна мрежа. Минава кондуктор, възрастен немец на около 60 години. Аз му подавам чинно карнета. Той ми отговаря на немски. От интонацията му разбирам, че явно нещо не му харесва в документа. Опитвам комуникация на английски, очевидно ме разбира, но през цялото време ми отговаря на немски. В крайна сметка се разбрахме, трябваше да доплатя надценката за ICE от няколко дойче марки.

 

И в двата случая става дума за хора, които очевидно разбират английски, но напълно съзнателно отказват да комуникират на този език. Днес това е минало, нещата са коренно променени...

[Zaro]

И в двата случая става дума за хора, които очевидно разбират английски, но напълно съзнателно отказват да комуникират на този език. Днес това е минало, нещата са коренно променени...

 

Английският е на път да се превърне в метаезик, допирна точка на хората от различните части на света. Хубаво за незнаещите местния език, лошото за езика и неговите носители.

 

Родителите ми са разказвали как около 1970 в Унгария са им отказвали да говорят на руски, до момента в който е станало ясно, че са българи, а не за руснаци (на всички е ясно защо). 

 

На мен подобен категоричен отказ от съдействие ми се случи миналата година в Париж, при положение, че започнах с Excuse moi.

[wilks]

Родителите ми са разказвали как около 1970 в Унгария са им отказвали да говорят на руски, до момента в който е станало ясно, че са българи, а не за руснаци (на всички е ясно защо). 

През 1970 година все още споменът от събитията от 56-та в Унгария са били сравнително пресни.

Преди първото ми ходене в Чехия с една училищна екскурзия доста по-късно, учителите изрично ни предупредиха в Прага да не казваме и дума на руски! На български щели да ни приемат много по-добронамерено, дори и да не ни разберат някъде, отколкото да говорим руски. И така се и оказа. Като говорех на английски по по-известните туристически обекти също ме разбираха, но си взимаха 3-4-5 крони повече по презумпцията, че щом си турист, и то западен, значи си богат.

А в Братислава, само като чуеха че сме от България, ни се радваха като на стари роднини, и бяха изключително приятелски и позитивно настроени. Не знам дали заради популярното в целия Източен блок Черноморие, където се преселваха цели градове лятото, или заради славянските ни корени. Даже някой казваха, че обичат повече, и чувстват българите по-близки от чехите. Не знам дали от куртоазия го казваха, или наистина беше факт, но словаците още по времето на Чехословакия, се различаваха доста от чехите. Чехите си се "немчеят" открай време, както и унгарците. 90-те години в Унгария не вървеше никакъв друг език, освен унгарски и немски.

[stanimir]

Мога да потвърдя за Прага - първото ми излизане в чужбина някъде 1987-ма.

Ами макар и деца почнехме ли на руски ни гледаха направо мръсно. Много ясно се е загнездило в съзнанието ми. 

Те и досега никак не ги обичат