Как да захвърлим всичко и да обикаляме света

[Лидия]

Отварянето на тази нова тема ме подтикна първо от четенето на ето тази книга

и второ въпросът, който си задавам постоянно - как, как, как  да захвърля всичко и да обикалям света за няколко месеца. Не изключвам и вариант да поработя малко или доброволец докато пътувам или пък вариант да мога да си позволя бюджет, с който например да обикалям поне 3-4 месеца.

Смятам,че не само аз се замислям по този въпрос, та хайте да си побърим сладко

 

Наскоро попаднах на тази статия, за  човек, който вече се завърнал от подобно приключение  http://www.marica.bg/%E1%FA%EB%E3%E0%F0%E8%ED-%EE%E1%E8%EA%EE%EB%E8-%E0%E7%E8%FF-%F1%FA%F1-%F1%E0%ED%E4%E0%EB%E8-%EE%F2-%E0%E2%F2%EE%EC%EE%E1%E8%EB%ED%E0-%E3%F3%EC%E0-news397196.html

 

 

[Георги]

Аз колкото такива истории съм погледнал или имат вторични уловки от типа на "Аз зарязах всичко, ама ще поработвам дистанционно като IT специалист оттук оттам, щото не ми пречи", "обикаляме света без пари, ама имаме милиони мили от бонус програми в профилите си" или пък просто начина на пътуване без абсолютно никаква сигурност къде ще се спи следващата вечер ми е с една идея по-стресиращ от необходимото. 

[Kaloyan89]

И аз така мечтая. Постоянно. Искам да съм реститут-рентиер и по цяла година да обикалям.За съжаление не съм и досега съм пътувал по студентски програми, стажове, обмени и на гости при приятели.

С "възрастния" живот е малко по-трудно, все отпуски да натъманиш, бюджети, задължения, договори...

Сега обмислям три месечно азиатско пътуване със спестените пари от 10 месеца работа, да видим какво ще излезе. Може би разумът да надделее и да направя нещо друго. 

Редактирано 7 юли, 2015 от Kaloyan89

[stanimir]

При мен три месеца аут означават започване от нулата. Не мога да водя чергарски живот ,  може би ако бях започнал като много млад щеше да се получи.

[Childish]

Мечтая си. Да използвам билета за Панама само в едната посока..

[Kaloyan89]

Мечтая си. Да използвам билета за Панама само в едната посока..

Първото ми далечно пътуване беше с еднопосочен билет и неопределен срок. Няма да спра да съжалявам за деня, в който купих обратната посока. 

[krasen_denev]

И при мен е неосъществимо.Ако нямах деца и жена,можех и аз като Childish да си използвам билета в едната посока/няма значение от дестинацията/,но сега по скоро не бих.

Иначе,работата ми позволява да си взема шест месеца неплатен отпуск и ако прибавим и двата месеца платен се събират едни осем месеца,а за това време бая свят би могъл да се обиколи,че даже и да се поработи/обикаляйки/.

[silvia_b]

Имам двама познати, които като поработят известно време и тръгват да обикалят. Като нямат отпуска съответно напускат работа, но като се върнат, пак започват на същото място и така все едно са били неплатен. Така спестяват достатъчно за пътуването и разполагат и с колкото си искат време да разглеждат и да се придвижват.

[Травеолани]

Това е много популярно в момента сред 20-30 годишните северноамериканци, че и след 30. Много хора ги стяга шапката в един момент, продават всичко и отиват да обикалят. Много от тях имат блогове за пътувания, чрез които изкарват пари и/или работят freelance - пишат статии за други сайтове, занимават се с фотография, пишат и продаат книги като тази, правят курсове как да си направиш блог и да изкарваш пари с него. Но въпреки това, ако нямаш солидна сума спестени пари си е живот на ръба на мизерията. И затова живеят обикновено в ЮИ Азия, защото е евтино. И пишат в блоговете си статии от сорта на "Как да живеете в Азия с USD 20 на ден". 

 

И аз имам няколко познати, които за около 1 година обикаляха насам-натам по света.

Мен лично не ми допада този "номадски" начин на живот. Продължителното пътуване също изморява и колкото и готино и вълнуващо в началото, в последствие става рутина и пак става тегаво и досадно. Примери за това колкото искаш.

[Гост]

Истината - за мен - е, че без:

 

1) заможни - и щедри - родители;

2) лични немалко спестявания;

3) конвертируема свободна професия

 

подобно скитане - казано с добри чувства - би донесло много рискове и дискомфорт. Има и още една категория - да чакаш на донорство - но за мен е меко казано неприемливо. Всеки с ценностите си.

 

Права е Травеолани, много е популярно такова скитане сред североамериканци - и австралийци, англичаните и те са в този кюп. Популярно сред тях именно защото имат горните три условия - плюс максимално конвертируеми паспорти. Това далеч не винаги е възможно за други нации - говоря за обикновените хора, а не богопомазаните. Синът ми работи в международна верига хостели и е пълно с такива младежи - някои вече не чак младежи

 

Въпросът е какво правим по време на скитането, ако се появи проблем (здраве, обир,..) и най-вече СЛЕД скитането. Затова и горните три условия - поне едно от тях имам предвид - за мен са Необходимото Условие. Достатъчното Условие - да те пере сачмата така, както нас самите

 

Успех на всеки, който го иска. Универсални рецепти за живот няма.

Редактирано 8 юли, 2015 от Гост

[П.Кръстев]

На мен работата не ми позволява да съм извън България по 5-6 месеца, а и не съм сигурен дали искам този начин на живот. В момента съм доволен, че взех 3 седмици отпуск, които са горе долу достатъчни за пътуване където и да е по света.

 

Всеки би могъл да спестява пари след това да напусне ребота и да обикаля света 6-8 месеца, мизерствайки по различни места, само и само за да види колкото се може повече. Има и такива хора, разбирам ги, но аз не съм от тях. Какво става след като си напуснал работа, видял си много голяма част от света, но след това трябва да се прибереш без никакви пари и да започнеш да търсиш нова работа?

 

За мен пътуването е свързано с почивка и комфорт, обичам да съм в нормални хотели (апартаменти от AIRBNB), да се радвам на почивката и да знам, че като се прибера отново имам сигурна работа, с която пак мога да почна да спестявам за следващото пътуване. Въпреки това, бих бил много щастлив ако мога да комбинирам платен с неплатен отпуск и да взема 1 месец някой път

 

П.С. Тук не съм включил хората, които са ИТ специалисти или друга такава професия, която позволява да се работи от всяка точка на света.

Редактирано 8 юли, 2015 от П.Кръстев

[Oshko]

Ехх, мечти....

[Георги Матеев]

Интересна тема... Последните години на няколко пъти бях на ръба да захвърля всичко и тотално да се отдам на страстта към пътешествия. Винаги обаче ме е спирал здравият разум, както и желанието все пак да имам някакво местенце, към което да мога да се завръщам.

 

В крайна сметка избрах междинен вариант, който е изпълним благодарение на свободната ми професия, възможна за практикуване навсякъде. Пътувам където, колкото и когато си поискам без да се ограничавам, като в някакъв момент обаче поработвам за да има и приходи. Както обичам да казвам, почти съм изобретил перпетуум мобиле - пътувам за да работя и работя за да пътувам

 

Знам само едно със сигурност. Ако остана прекалено дълго време на едно място просто ще увехна.

Редактирано 8 юли, 2015 от Георги Матеев

[tougherty]

В крайна сметка всичко опира до въпроса какво те задържа тук. Ако това е семейството - жената и децата, според мен шансът здравомислещ човек да ги остави, за да пътува е нулев. Да ги вземе със себе си също е почти невъзможно. В последно време възрастта, в която хората се обвързват сериозно и създават деца расте непрекъснато, но да кажем на 30-35 шансът вече да си създал семейство е доста голям и съответно малка е възможността да си вдигнеш шапката, за да пътуваш по света. Ако те задържат работата и кариерата, въпросът опира до това дали пътуването би те откъснало от работата или би могъл да работиш пътувайки. Естествено вторият вариант е далеч по-удачен от гледна точка на дълго пътешествие и следователно професиите, които не са обвързани с конкретно място или държава, а биха могли да бъдат практикувани навсякъде, дават възможност да пътуваш, стига да го искаш. И тук вече си зависи от характера на човека. Има такива, на които пътешестването им е в кръвта, които ги влече приключението и които не се боят от неизвестното, а има и такива, които отговарят на всички изисквания и имат възможност да обикалят, но пък си обичат техния начин на живот и нямат никакво желание да се вдигнат до другия край на света. Като цяло обаче профилът на захвърлилия всичко и обикалящ света е 20-35 годишен младеж, необвързан или единствено с авантюристично настроена половинка, но без деца, с "конвертируема" професия от рода на IT специалист, лекар, журналист, учител, инженер, който като дете е изчел бая книжки на Жул Верн, Емилио Салгари и Карл Май. 

[Childish]

Ами ето и моята сметка:

+ нямам жена, която да издържам 

+ работила съм 22г без прекъсване и имам някакви спестявания, които биха ми стигнали и останали поне за едногодишно обикаляне без да работя - честно казано за мен да работя докато пътувам е изключено, защото .. не искам да работя докато пътувам

+ така или иначе ще работя докато съм жива, т.е. работата няма да ми избяга. заслужавам поне 1 година почивка

+ животът е кратък и само един, не знаеш какво ще ти се случи утре, по-добре да го живееш както ти харесва, а не както очакват другите от теб

+ лесно се приспособявам и само след ден на ново място се чувствам като у дома

- притеснения от здравословно естество - къде за мен, къде за семейството

- организационни неща - като това дали да се разделя с притежаваните от мен ценности като книги, картички, прежди и пр..., 

- сантиментални задръжки като напр. мърморенето на семейството, че това е много егоистично от моя страна да си хвана шапката и да изчезна

[Asterisk]

Според мен "жената и децата" и т.н.  не са пречка освен ако целта не включва и екстремни изживявания. Може би идеалния вариант е цялото семейство или направо група хора да пътешестват с обща цел за по-дълъг период от време и това да носи доход същевременно. Идея си нямам как И винаги да има къде да се върнат, защото само "Летящият холандец" броди без спирка

Редактирано 8 юли, 2015 от Asterisk

[Djgeorgie]

Истината - за мен - е, че без:

 

1) заможни - и щедри - родители;

2) лични немалко спестявания;

3) конвертируема свободна професия

 

подобно скитане - казано с добри чувства - би донесло много рискове и дискомфорт. Има и още една категория - да чакаш на донорство - но за мен е меко казано неприемливо. Всеки с ценностите си.

При мен, и трите точки са горе-долу изпълнени, защото съм в IT сферата, на доста благоприятна възраст съм, предразполагаща към обикаляне на света, обаче ме спират няколко неща:

 

1. Обичам да имам база, където да се връщам често. Хипарският живот по палатки, юрти, хостели и лоукост полети въобще не ми е по вкуса. Предпочитам традиционни авиокомпании, пет-звездни хотели, големи градове и т.н.

2. Искам със спестените пари да помогна на родителите си, ако е възможно, с част от тях да продължа да се развивам и каквото остане, да го давам за кратки екскурзийки насам-натам, но като се има в предвид, че повечето места на които ми се ходи са извън Европа, сумите не са никак пренебрежителни.

3. Приятелите ми от България, за съжаление, нямат толкова пари, та да обикаляме заедно, а пък хората, които живеят в чужбина, или имат парите, но нямат времето, или пък аз съм с твърде нисък стандарт спрямо тях и пак нещата не се получават. Както каза Rainy, в UK, щатите и Австралия хората имат достатъчно доходи, та дори и най-големия white trash да са, пак биха могли да пътуват горе-долу често, поради стандарта, силните валути и паспортите си, но не навсякъде е така и не всички са от гореописаната група.

 

Въобще, всеки трябва да реши сам за себе си как иска да живее живота си, но за мен за момента, пътуванията са по-скоро спорадични и се случват спонтанно.

[FlyTraveler]

Дет' се вика на чист български език "Been there, done that"... От 30 до 36 годишна възраст заедно с тогавашната ми жена теглихме една майна на всичко, заебах доста трудно постигната професионална кариера в Канада и живяхме по круизни кораби. Едни от най-добрите години в живота ми - работа по 6-7 часа на седмица при добра твърда заплата + процент от заплатите на хората, които вземах на работа, пасажерски статут (ресторанти, басейни, барове, шоута, джакузита - всичко без казиното, което не ме интересува), почти всеки ден се събуждаш на различно място, през зимата на плаж из острвовите по Карибско море, през лятото или съзерцаваш глетчери из Аляска или се моташ из Европа. Всички полети за сметка на компаниите, като времето м-у договорите се прекарва в държава по избор, само се обаждаш преди следващия договор да кажеш от къде да ти вземат самолетните билети и на кой адрес да ти ги пратят (по онези времена билетите се пращаха с FedEx). Адикцията е много силна и си е направо опасно никога да не можеш да се откажеш от такъв стил на живот. Ако човек има малки деца, не е добра идея, но пък като порастнат и си поемат пътя сами и ако съм още жив и здрав... може пак :)

 

А, и междувременно каквито пари се изкарат се спестяват, защото всичко е безплатно :)

[Травеолани]

Дет' се вика на чист български език "Been there, done that"...

 

Fly Traveler - какво работеше на корабите?

 

Истината - за мен - е, че без:

 

1) заможни - и щедри - родители;

 

 

 

Rainy, съгласна съм с теб, но тази първа точка не е задължителна.

Децата и жената също не са пречка - хората пътуват и с децата си дългосрочно. Децата са homeschooled и явно докато са по-малки е ок, като станат по-големи може би е добре да са в училище вече.

 

Примери колкото искаш - всички тези блогове, които следя са точно такива - има всякакви.

 

Аз не харесвам крайностите и лично мен едно такова дългосрочно пътуване би ме стресирало ужасно много.

Редактирано 9 юли, 2015 от Травеолани

[orso_giovanni]

Бе то хубаво - да захвърлим всичко и да обикаляме света, ама е хубаво и да се "изгладува" и "изжадува" дадената посока, защото професионалният пътешественик може да стане като професионалната проститутка и да загуби страстта си по пътуването, тъй както професионалистката споделя, че в личния си интимен живот има проблеми в библейското общуване с Адам.

 

Въздържанието от пътуването, понякога, също е ценно, защото "заостря" сетивата ни, "засилва" апетита ни, увеличава мерака ни. Своего рода творческо мълчание, даващо сладки плодове в душевния ни живот.

 

Впрочем хубаво е, когато му дойде времето, да поговорим и за отрицателните неща в пътуването. Те не са малко и са интересни за анализ.

 

 

 

 

[captain_oveur]

В по-нормалните времена (80-те например) хората пътуваха, обикаляха света след като... се пенсионират. Тогава вече нямаха ангажименти и задължения относно деца, работа, ипотеки и така нататък, а разполагаха с достатъчно време, пари и сили да хванат пътя.

В днешно време животът малко (малко ли?!) се е обърнал надолу с главата, така че първо обикаляме света, после раждаме деца и изплащаме ипотека.

 

Както е казал мъдрецът: човек трябва здравата да се потруди, за да не се труди.

[Пътувко]

Според мен е интересно човек да пробва различни неща, но да не стига до крайности. Аз лично преди да мина 30-така живях в 5 различни страни и ги обикалях, както и близките райони. Залагам на постоянство, като се съобразявам с доходите си. Не е лошо човек да пробва нещо по-авантюристично, зависи какви са му приоритетите, семейното положение и степен на "хлопането на дъската" Важното е да се чувстваме добре и да се наслаждаваме на видяното, препоръчително с приятна компания

[veseliache]

аз имах идея след университета да отделя поне половин година и да замина с една приятелка на пътешествие из Южна Америка, но тя започна работа и идеята за съжаление не се осъществи. Сега, ако съм повече от 2 седмици извън България ме обхваща ужасна меланхолия, а и не бих пътувала вече на стоп и спала в палатка. 

[Лидия]

Според мен е интересно човек да пробва различни неща, но да не стига до крайности. Аз лично преди да мина 30-така живях в 5 различни страни и ги обикалях, както и близките райони. Залагам на постоянство, като се съобразявам с доходите си. Не е лошо човек да пробва нещо по-авантюристично, зависи какви са му приоритетите, семейното положение и степен на "хлопането на дъската" Важното е да се чувстваме добре и да се наслаждаваме на видяното, препоръчително с приятна компания

Аз понеже приближавам 30-те и може би понякога отегчена от еднообразието ей така ми щукват някакви идеи и понеже се зачетох в тази книга, си казах, ех как го правят хората ей така да захвърлят всичко и хоп обикалят с години, връщат се и всичко по старо му. Винаги ми се е искало да направя нещо авантюристично, но както казваш не да изпадам в крайности, да живея на ръба на мизерията и така, но явно няма да е в този живот, вече семейна, работа е дай боже скоро деца....

[Гост]

В по-нормалните времена (80-те например) хората пътуваха, обикаляха света след като... се пенсионират. Тогава вече нямаха ангажименти и задължения относно деца, работа, ипотеки и така нататък, а разполагаха с достатъчно време, пари и сили да хванат пътя.

В днешно време животът малко (малко ли?!) се е обърнал надолу с главата, така че първо обикаляме света, после раждаме деца и изплащаме ипотека.

 

Както е казал мъдрецът: човек трябва здравата да се потруди, за да не се труди.

 

Тъй, тъй... Но 'днешното' време е сякаш не за обикновените хора над определена възраст, а 80-те сме ги изпускали щото сме били малки пък Затова както дойде за нас. Дано само да идва...