Как да захвърлим всичко и да обикаляме света

[Rumiana]

...или се излежава на някой плаж с коктейл в ръка 

 

...а ни баламосва, че работел, като пътувал

[Георги Матеев]

Георги Матеев,

 

Имаш ли представа колко дни си бил извън България за 2015, включително времето за полети?

Честно казано не, даже не ми е интересно да знам. Дори и другата статистика я направих само защото постоянно ме питаха. Но предполагам - някъде около 6-7 месеца съм бил извън страната.

 

...или се излежава на някой плаж с коктейл в ръка 

Не позна, тук е 06:30 сутринта. Но виж, след няколко часа...

 

...а ни баламосва, че работел, като пътувал

Еее, никога не съм твърдял, че всички пътешествия са работни. Макар че всъщност пробвах да си намеря малко бачкане на Хавай, но този път не ми се отвори парашута

[zon]

...а ни баламосва, че работел, като пътувал

Той така се зарежда и вдъхновява; възстановяването при спортни натоварвания е много важно.

Половин година на път си е супер

[Branko]

Захапаха те нещо

[zon]

Не, напротив, радваме му се

[Branko]

Темата прерасна в как Георги Матеев захвърли всичко и обикаля света :)

[Meidj]

И аз така мечтая. Постоянно. Искам да съм реститут-рентиер и по цяла година да обикалям.

 

Да бе, така и баба (немска пенсионерка) знае  

 

Навремето и аз имах подобни мечти, но както се казваше в една приказка: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне". Сбъдна се, макар и за кратко, колкото да установя, че самоцелното пътуване ми е крайно неприсъщо и от един момент нататък - дори противно. Тръгнеш на пътешествие - първите няколко дни си под въздействието на обичайния ентусиазъм и всичко е ток и жица, но постепенно отрезвяваш и най-късно в края на втората седмица започва да те наляга едно такова потискащо чувство за лична безполезност и пълно безсмислие на нещата. Започваш да се питаш какво правиш там, и за какво го правиш? Отишъл си, видял си, снимал си някакъв наскоро пренареден камънак с претенции за историчност някъде на "гъза на географията". Е, и? Какво от това? Окей, повдигнал си духа и ентусиазма си - което само по себе си също е нещо смислено, ако можеш после да го впрегнеш на работа. Но каква полза, ако всичко това си остава под формата само на мимолетно удоволствие? 

 

Няма ли някаква съществена цел на пътуването, за мен то е куха работа, безсмислица, глупава самозалъгалка... Това да зарежеш всичко и да пътуваш самоцелно, може да е пълно проклятие - но не заради липсата на сигурност, колкото заради липсата на смисъл. Но да зарежеш бройлерския си живот в матрицата и да пътуваш в името на някаква висша цел - в името на някаква кауза, в името на някаква полезна дейност, пък ако щеш и в името на собствено си самоусъвършенстване и себеутвърждаване - това за мен е висш идеал. Не съм го постигнал и едва ли някога ще успея, но дълбок поклон пред тези, които са го постигнали, или поне правят смели крачки, за да го постигнат!