дневник Няколко мартенски дни в Истанбул

[Георги]

Mary сигурно вече ми се сърди, че обещавам да разкажа за това пътуване от ехееее колко време. Всъщност в заглавието си пише, от март насам! Разказа ще е без особени претенции, тук-там стандартни практически детайли, тук-там леко любопитни, тук-там повечко любопитни.

 

Да натъртя - не претендирам за абсолютно нищо с този разказ. Силно вероятно някои от заключенията ми да са плитки и да са на контра с мнозинството, други да са в синхрон, просто показвам моята гледна точка от едно кратко и доста елементарно пътуване до Турция, нищо повече. 

 

Започваме с пътуването. Нощен автобус с фирма Метро. Плана включваше нощни автобуси и в двете посоки с класическата цел да се минимизира количеството взето отпуска и да се максимизира времето прекарано в дестинацията. Колкото и да са комфортни автобусите (а нашите не бяха особено комфортни, заради пиковия сезон стюардесата се оплака, че ни се е паднал тъп автобус) си идва чакането на границата. А това означава излизане от автобуса и висене прав, точно когато може би си успял да задремеш. Ако го правиш извън лятото е и доста приличен студ. Не изглеждаше да има някакво кой знае какво забавяне, не чакахме други автобуси например, но процедурата си е достатъчно мудна и така. Ако търсите някой бонус на краткия полет София - Истанбул, нека да е това, че не се занимавате с глупости по границата. 

 

Пристигнахме, купихме Istanbulkart, оставихме чантите и се опънахме за кратка разходка. Основната цел на първия ден беше да "отметнем" част от големите забележителности - Света София, Синята Джамия и т.н.

 

Директно си казвам. В църкви, катедрали и т.н. обекти не съм в стихията си. Знам малко за Света София от елементарна обща култура, знам за уникалността и, но просто такива обекти рядко ме карат да ахна и да се разтреперя. Not my gig. Дайте ми обгорелите плочки на площадката за изстрелване на совалките, там се чувствам доста по-ударен от мястото, от колкото се почувствах в Света София. За беда, имаше и реставрация вътре, което предполагам унищожава доста от въздействието. 

 

Влезнахме сравнително рано и нямаше никакви опашки. Неоправдано висока според мен цена за вход, нещо което мога да кажа като цяло за Турция. Особено на кулата Галата, разликата между цената за турци и чужденци беше май двойна. 

 

 

 

 

 

 

 

Синята Джамия. Подобна ситуация. Тук влезнахме в късния следобед, май оставяха 30 минути до затваряне и ги нямаше опашките от тур автобусите от по-рано. Поне нямаше вход. Да, красиво е, определено, но не може да стъпи на малкия пръст на Бялата Джамия в Абу Даби. Определено тази е доста по-богата на история, другата в Абу Даби е чисто новичка

 

 

 

 

 

 

 

Подземния замък - Basilica Cistern. Може да се каже, че от топ атракциите на Истанбул тази най ме впечатли. Някаква странна тишина, приглушената светлина, плуващите риби (шарани ли бяха?), абе интересно и любопитно място. Казват, че се получават супер акустични концерти тук, а на мен ми беше любопитно как работещите в кафето издържат по цял ден без слънчева светлина. 

 

 

 

Таксим и района около него. Тук, точно тук се усеща силата на един истински мегаполис. Милионите жители нищо не значат, просто статистика, ако не можеш да ги видиш и да ги усетиш. Има места, на които повечето хора вредят - например природните забележителности. Но има и такива, които без подходяща тълпа не значат нищо - футболен мач, рок концерт. Истиклял е от втория тип, махнеш ли живота от нея ще остане, подозирам, едно нищо. Но магазините, трамвайчето, хората, количките за кестени, всичко това добавя към пулса на града. 

 

 

 

Малко остатъци от скорошните протести...

 

 

Най-загадъчното нещо в Истанбул поне за мен - истанбулските безомни животни. Съжалявам за разфокусираната снимка, но кучетата буквално си седяха ей така по цял ден. Бях се притеснил дали са живи. Никакви хора не ги притесняват, просто са си се пльоснали и си лежат по улиците. И не бяха само те, идните дни имам и други подобни снимки. За тия животни времето беше спряло. 

 

 

Кулата на Галата ни остави с малко смесени усещания. Да, гледката е супер, но като че ли чакането на опашката не си заслужаваше, голямата секира към чужденците с цената на входа също остава горчивина. 

 

 

 

Още една нощна снимка на джамията. 

 

 

А това пък е един дервиш, който се въртеше в едно заведение до хотела ни. Попрочетох малко за това как се въртят така без да им се завие свят, имало си разни трикове. Фокусираш се в някоя точка от тялото ти, която се върти с теб като се стараеш да игнорираш въртящия се фон или директно игнорираш входната информация на очите ти...абе триково е. Опитах за няколко секунди, не ми се получи!

 

 

Толкова от първи ден, ще разказвам още. 

[Георги]

Продължаваме с ден 2. Тук основното бяха корабчетата. 

 

Първо направихме по-краткия от круизите по Босфора. Взех си и аудиогид, смятам, че не е кой знае колко задължително. Тъпче те с една камара сухи факти - "къщата покрай, която минавате е построена в 1432 година от еди кой си, следващата през 1567 от еди кой си". Според мен, съвсем спокойно може да си спестите разсейването и просто да си зяпате наоколо и да се радвате. 

 

Изглед към Галата. 

 

 

 

Моста към Галата с многото рибари. Тони беше казвала как се забавлява да ходи отдолу и да им дърпа кордите на въдиците, ние не че го правихме, но със сигурност виждам забавния фактор да ги стряскаш, че са закачили някоя акула

 

 

 

Интересните кварталчета покрай Босфора. Супер препоръчвам този тур, с леко, лежерно и мързеливо темпо от водата виждате много от цветовете на Истанбул. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Писах за истанбулските бездомни любимци, ето тук виден представител - една котка. Круизчето ни продължи поне няколко часа, а тази не беше шавнала и на милиметър. Кибичеше си на машинката за сканиране на карти и туй то, сигурно там и беше топло. 

 

 

После продължихме, пак с корабче към гробището Eyup и прилежащото кафе Пиер Лоти. Въобще, корабчетата са много за препоръчване из целия Истанбул, комбинирате транспорт и удоволствие в едно на символична цена! 

 

 

Тук отидохме заради гледките от върха, може да се качите и пеша, има и лифтче. Понеже доволно се изчакахме на опашка, бих казал ако видите, че опашката стига почти до стълбите пред лифт станцията, то е по-добре да хванете пеша. Гледките отгоре са супер!

 

 

Известното кафе, в което решихме да не сядаме. 

 

 

 

На слизане решихме да слезем пеша, по стените покрай пътеката имаше разни религиозни мъдрости, повечето май бяха твърде проникновени за мен. 

 

 

В подножието попаднахме в джамията Eyup, точно по време на молитва. Доста блъсканица беше, хвана ме срам да снимам хората и няма снимки. След това хапнахме по онова, което е подобно на нашето мляко с ориз, забравих му името. 

 

Между другото, ако трябва да отбележа най-неприятния момент от цялото пътуване, то това е безспорно необходимостта да се пазариш на всяка крачка и за най-малкото нещо. Редим се на опашка за въпросната напитка, на човека пред нас взимат 1.5 лири. Аз подавам 5 и си чакам рестото, а продавача невъзмутимо минава към следващия клиент. След като си искам рестото казва, че нямал 2 лири да ми върне и че цената е 3. Подобни истории имахме през всичките три дни, за две кюнефета ни взеха май 20+ лири в една от популярните вериги, просто не можеш да седнеш някъде и на спокойствие да изядеш, изпиеш нещо без стрес, че ще трябва да се разправяш за пари и суми. 

 

Вечерта завърши с перфектна вечеря в Shangri La, която описах тук. После имаше време и за малко нощни снимки на мостовете над Босфора. Този мигаше и светеше като новогодишна елха, но благодарение на дългата експозиция може да се видят как са подредени, включително и факта, че някой от тях бяха изгорели

 

 

Толкова от днешния ден, да резюмирам - ползвайте корабчета и внимавайте да не ви лъжат в цените

[Mary]

Георги, бързо си уловил духа на града!

Моят мъж също ужасно се дразни на пазарлъка и двойния стандарт за местни и чужденци!

Това са дребни нарзбории, но са много дразнещи за хората, които са свикнали на точност и ред...

 

Много хубави снимки си направил!

И ... много яки мъдрости! Ще се пробвам другия път да сляза и аз пеша за да ги прочета.

Еюп е много религиозен квартал и е нормално да има много вярващи там!

[AlexandraKo]

Еееее, ма то, ако не се пазариш, за какво си отишъл в Истанбул? ;) Аз навсякъде с това започвам: " Комшу, кач пара туй, кач пара онуй, въъъх, ваааай, чок икспензив бееееееее ;) Направо си се кефя, такова шоу си спретвам, когато съм сама, щот, ако съм с мъжо го е срам от мен и го давам прилично. ;)

[bay_kolio]

Да натъртя - не претендирам за абсолютно нищо с този разказ. Силно вероятно някои от заключенията ми да са плитки и да са на контра с мнозинството, други да са в синхрон, просто показвам моята гледна точка от едно кратко и доста елементарно пътуване до Турция, нищо повече.

E супер, точно това му е чарът на Константинопол, различните очи които го гледат. Така че колкото повече разкази, толкоз по -  добре. И това че колкото и негативни неща да срещнеш величието и магнетизма не се губи. Аз не се дразня да се пазаря, даже се упражнявам и установих, че може да е забавно. Но това са субективни неща. Нас например ни издразни многобройните деца, невръстни, просячета. Беше април, вечер хладновато, а те 3 - 6 годишни боси клечат и просят. Това е неприемливо за мен. През това време джандармата сърбаше шербети наоколо и хич не се трогваше, вместо да намери този който ги праща там да положи справедливо по Корана със 100 тояги...ама пуста ориенталска търпимост.

Поздрави и още много порции от Истанбул 

[cck]

Горе-долу по същото време в Серес, Гърция:

 

Пак кротки животинки, които хората заобикаляха, без да ги безпокоят.

Дори семейство с количка прихвърли бебето на ръце и сгъна количката за да се разминат с друго заспало куче!?

[Георги]

Абе то хубаво да се пазариш, ама за всяка дреболия ли? Разбирам да тръгна да купувам злато или дрехи от чаршията, ама да се разправям за кестените от количка ми идва горница Иначе разбирам, че доста хора намират чар в това, предполагам по-социалните и комуникативни, а не полу-темерути като мен

 

Mary, доста табели имаше с мъдрости, аз тази я снимах само за пример. А наистина джамията беше препълнена, трябваше да снимам, ама така и така си личахме като туристи, не исках да изпъквам съвсем

[Duke]

Пазарлъкът е част от културата на турчина. Не е възпитано или по-скоро се приема като проява на лош вкус и незачитане на местните обичаи директното приемане на първоначално предложена от търговец цена. В началото и мен ме дразнеше този манталитет, но се опитах да вникна в същността на пазаренето като ритуал и с времето не просто свикнах, а станах и спец в областта. Някъде по същото време в един от сукаците на Капалъ Чарши свалих първоначално предложената цена от търговец за пакет от 12 бр. чорапи около десет пъти. Май разказвах случката, да не се повтарям. Отново по пътя на повторението, но е важно! За правилното възприемане на този мегаполис са важни три неща:

 

1. Предварителна подготовка - детайлна и всеобхватна, включваща история на града, периоди на развитие и т.н.

2. Вътрешна нагласа - отиваш да разгледаш Истанбул, или отиваш да разгледаш Константинопол, а за напреднали в темата - отиваш да разгледаш и двете столици на две самостоятелни империи.

3. Отмятането на задължителните забележителности - това обикновено се случва при първо посещение, което предполага, че едва при второ посещение човек отговарящ на горните две условия започва да "вижда" Истанбул такъв, какъвто всъщност е...

[Георги]

Пазарлъкът е част от културата на турчина. Не е възпитано или по-скоро се приема като проява на лош вкус и незачитане на местните обичаи директното приемане на първоначално предложена от търговец цена. В началото и мен ме дразнеше този манталитет, но се опитах да вникна в същността на пазаренето като ритуал и с времето не просто свикнах, а станах и спец в областта. Някъде по същото време в един от сукаците на Капалъ Чарши свалих първоначално предложената цена от търговец за пакет от 12 бр. чорапи около десет пъти. Май разказвах случката, да не се повтарям. Отново по пътя на повторението, но е важно! 

 

Абе мисля, че има разлика между пазарлък и просто стригането на туристи. Не го видях човека пред мен, който си купи онова млечното за 1.50 да се пазари за цената, както се съмнявам и другите хора в модерното кафе, където кюнефето ни излезе златно да са се пазарили. Ако отида на капалъ чарши, сигурно е така и трябва да се преговоря до край, но е просто изморително за всекидневните покупки

[Duke]

Абе мисля, че има разлика между пазарлък и просто стригането на туристи. Не го видях човека пред мен, който си купи онова млечното за 1.50 да се пазари за цената, както се съмнявам и другите хора в модерното кафе, където кюнефето ни излезе златно да са се пазарили. Ако отида на капалъ чарши, сигурно е така и трябва да се преговоря до край, но е просто изморително за всекидневните покупки

 

Разбира се, има разлика, съвършено прав си! Само че сега се замисли за това доколко твоята предварителна нагласа и най-важното моменталното впечатление, че си за първи път в града, не са повлияли на въпросния търговец. Сигурен съм, че при следващо посещение в Истанбул надали ще попаднеш в подобна ситуация. И пак да дам пример, отново по същото време и пак в района на Еюп. Отидохме с градския ферибот до последната спирка, но явно имаше профилактика на фуникуляра и той не работеше. Естествено на входа стоеше турчин, който услужливо предлагаше безплатен превоз до горе. Веднага ми стана ясно, че думата "безплатен" е употребена символично, но в същия момент с турчина се заговори група местни туристи на родния му език. Бяха млади момичета, студентки с майките си със забрадки. Заговорих се с тях и те потвърдиха, че шатъла е безплатен. Започнах да си мисля, че общината на Еюп е организирала алтернативен превоз на мястото на неработещия фуникуляр, но въобще не се изненадах когато на върха при слизане от долмуша, шофьорът поиска пари. Естествено не говореше и бъкел английски и затова му подадох банкнота от двадесет лири и демонстративно зачаках ресто. Стори ми се, че слизайки туркините платиха по пет лири на двойка и реших, че това е нормалната цена. Шофьорът се засуетя, даде ми знак да изчакам, а в това време останалите пътници от долмуша вече слязоха. Стана ми ясно накъде отиват работите, издърпах от ръката му моята двайсетачка, подадох му петарка и казах на Тити, че е време да слизаме. Последва типичен истанбулски вой примесен с клетви и сълзи, на което в типично темерутски стил нито отговорих, нито се обърнах да видя какво иска още от мен долмушаджията. С две думи, приех с усмивка случилото се и се насладих на кафето в празното "Пиер Лоти", като дори Тити не ме сгълча, че съм се държал невъзпитано...

[Лин]

Искам направо да те поздравя Георги за брилянтните снимки на водохранилището, които си направил. Това място и аз го харесвам, а и след книгата на Дан Браун, като че ли стана доста популярно, чак наша фолк певица си правила клип там Но аз досега хубави снимки там така и не успях да направя. (друго си е професионализмът)

 

Искам да препоръчам на всички ходещи в Истанбул едно много готино местенце, което също не е кой знае колко популярно или поне не сред стандартните екзкурзии до там - Миниатюрк http://miniaturk.com.tr/homepage/

Открито място с макети на всички по- забележителни постройки в Турция. С такъв електронен гайд можеш да разучиш, която поискаш. 

 

Редактирано 6 август, 2015 от Лин

[fam]

Това с пазаренето и мен ме дразни.

Не съм такъв тип човек просто.

Или по-точно ме дразнят двойните стандарти там. И ние го изпитахме това на гърба си. Слагат си цени, както си решат.

 

Иначе Георги, мн. хубави снимки.

Определено има места, които първия път не ни стигна времето в Истанбул. Аз лично най-впечатлена бях от Принцовите острови.

 

Въпреки всичко ми се ще да го посетя втори път.

[Георги]

Присъствате на епохално събитие - приключване на може би най-забавеният пътепис не само в историята на сайта, а евър 🙂 Пазарлъците, които съм правил с Мари за да поеме дадена задачка във форума, като аз обещавам да си завърша пътеписа може и да са стигнали двуцифрено число. Ама до сега все успявах, бетер продавачите по турските битаци срещнали клет и стреснат турист, да излезна по-големия тарикат в сделката. Това ще се промени точно сега!

 

Искам предварително да кажа, че не гледам да претупам нещата, дори напротив. 3 годишното забавяне идва точно от това, че не исках да отбивам номера. Само че с времето, много от нещата, за които бих говорил или бих споделил, откровено изветряха и са останали само най-ярките и силни впечатления. Да видим какво ще се получи...

 

Последният ни ден беше предвиден за пътуване до Принцовите острови. Сигурно щях да ви кажа кой точно остров сме избрали и защо точно него, но вече не помня. Мисля, че беше най-популярния, с най-удобна транспортна връзка. А самото фери беше голяма част от приключението. Имайте предвид, че отнемаше повече от час и на повечето хора им е скучно, за това и всяка странична забава беше добре дошла. В случая забавлението идваше от продавачи на разни евтини джунджурийки правещи трикове, например изтискване на сок от лимон само с лек натиск благодарение на нещо като пластмасов свредел забит в сърцето му. 

 

 

От нямане какво да правят, всички следят демонстрацията, която е нещо като ВС Телешоп на живо. Доста от пътниците дори се включваха в част от шоуто с възгласи по сигнал даден от продавача - "Уааааауууу", "Въй, въй, въй, въй". Не знам до колко е успешен бизнес модела, май накрая малко западни туристи бяха най-впечатлени от гениалния продукт, но със сигурност този спам на живо успява да накара времето да мине по-бързичко. 

 

Не, че нямаше какво друго да се прави. Гледката навън беше това, което в най-голяма степен може да ви накара да проумеете размера на Истанбул. След определен милион жители е трудно да си направим лесна сметка. Сравнение между селце с 100 човека и град от 10 000 е лесно. Но над определено число, не мисля че лесно може да се проумее. Мислите ли, че центъра на град от 5 милиона би изглеждал по-различно от такъв от 20? И точно в пътуването с ферито към Принцовите острови можеш много лесно да осъзнаеш какво е един истински многомилионен мегаполис. Просто този град нямаше край! По брега къщи до къщи, до къщи, тук-там висока бизнес сграда, още къщи и още...аха изтънее нишката на сградите и си казваш, ето Истанбул най-накрая свърши, и после пак се удебели и си казваш, че край няма. И наистина май няма. 

 

 

 

 

 

Това май вече са снимки от островите или може би някоя от междинните спирки в Истанбул.

 

 

 

 

Не помня дали важеше за всички острови или конкретно за избрания от нас, но автомобилното движение беше забранено, освен за обслужващи автомобили. И не говорим за липса на асфалт, просто по някаква причина движението не беше разрешено - можеше да действаш основно по 3 начина:

- пеша

- с колело

- с конска каручка

 

Третия метод е най-популярен сред туристите, но ние решихме да си спестим парите и уханието и избрахме ходенето пеша. Мисля, че стандартната обиколка минаваше през целия остров по крайбрежието, ние решихме да опънем един радиус по баира към центъра на острова и после да се слеем с обиколния маршрут и да се приберем обратно на пристанището. 

 

 

 

 

 

Трябваха ни може би 2-3 преки и останахме абсолютно сами, тук-там някое домашно стадно животно за цвят. А това може би е най-описателната снимка, която съм правил. Истинско чудо е, че имаш визуален досег с един супер задъхан, шумен и огромен мегаполис, от място в което цари...ами абсолютна тишина. Без автомобили, без машини, просто гора, къщи и животни. 

 

 

 Ще си спестя излагацията пред архитектите във форума и няма да казвам какъв стил са голяма част от къщите на острова, но са интересни. Редуват се с открити гледки към съседните острови и самия Истанбул. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Докато Истанбул май беше повече град на кучетата, тук царуваха котките. Повечето въобще не ги беше страх от хората, а и нямаше как да е иначе, след като видяхме, че из целия остров имаше купчинки със суха храна, явно оставени от местните. Явно тези котки си бяха решили продоволствените проблеми и нямаха намерение да се занимават с неща като лов, респективно да се страхуват, че може те да са нечия ловна жертва. 

 

 

 

Дойде време да се връщаме към Истанбул. През цялото време бяха съпровождани от ято гларуси, които сякаш бяха обгърнали лодката и се биеха за всяко парче хляб, което някой от пътниците им подаваше. Гевреците, които се продаваха май също служеха основно за храна на гласурите. Не съм имал никога такава близост с разярени, агресивни птици и си спомням все още филма на Хичкок. 

 

 

 

 

 

Въобще. Бих казал, че посещение на Принцовите острови е задължително за всеки, който има повече от 2 дни в Истанбул. Не знам иначе по какъв по-лесен начин да се проумее размера на града и да се види огромния контраст между пълен и шумен град и тоталната тишина на някакво островче на броени километри от там. 

 

Вече бяхме отново в Истанбул, този път от азиатската част. 

 

 

 

Тук реших абсолютно на сляпо да последвам един от съветите на @Mary в Магеланския пътеводител. Там пишеше нещо от типа на "за нощни гледки към Истанбул, хванете еди кой си номер автобус от еди къде си и слезте еди къде си". Сигурно все още го пише 🙂 Ама нито бях проучвал допълнително, къде, какво, защо, нито се бях интересувал как работят автобусите там, просто си казах, че ще следваме сляпо и така. Качихме се на автобуса, забавлявахме се с агресивния начин, по който шофьора се провираше в задръстването, слезнахме на посочената спирка и наистина, гледките бяха...

 

 

 

 

Последният ден беше отделен за Памуккале, а впечатленията и по-скоро разочарованията ми може да видите тук: 

 

 

Рапорт даден!