Фоторазказ: Венеция, Италия

[niki_m]

В един от дните ми като престой в Болония, случайно ми попадна разписанието на Болонската ЖпГара, и въпреки, че Венеция беше предвидена за отделен полет, от чисто спотърска мания,  удобните влакове от Болония до Венеция изиграха своята роля. И така, за около час и половина може да стигнете от Болоня до Венеция при това с първа класа на италианската железница. Пътуването е приятно, бързо, а влизането на гара Санта Лучия във Венеция е истинска атракция. Затова - препоръчвам го на всеки, който иска да усети този приятен момент. На влизане, спряхме, насред един мост, пред самата Венеция, за да мине покрай нас Ориент Експреса. Беше много тържествено. Когато пътувате с италианските влакове, никога не забравяйте след като купите билетите да ги валидирате на жълтите автомати по пероните или на самата гара, т.к. винаги минава контрола.

Венеция е приказно място! Имах противоречиви чувства, от това, което са споделяли доста хора за Венеция - от приказка, до клоака... На мен ми хареса и със сигурност ще се върна отново, този път заради летището и самолетите.

Гара Санта Лучия е един вид входната врата към Венеция, откъдето се открива приказната гледка към града. Пред гарата са спирките на градския транспорт, който е представен от т.нар. вапорети. Билетчето в една посока с вапоретата е 6 Е, ако няма някаква промяна по-късно. Разбира се, може да си хванете и водно такси, както и гондола венециана, но за доста солидна сума. Общо взето, венецианците са си "паркирали" лодките пред домовете, а имат и карти за пътуване по градската мрежа, издавани от кметството, на символични цени. Притокът на пари за транспорта на Венеция идва от туристите и е разбираемо. Нямаше време за разходка до венецианските плажове, както и до някои по-специфични острови - като гробищният /не, че държа да го посетя, макар че туристите се избиват за него/. Ако сте за повече време във Венеция, може да се разхождате из красивите канали, както и да се радвате на мостовете. съществуват доста "улички" и адреси, които няма как да достигнете по друг начин, освен по вода. Не съм бил във Венеция през зимата, или в дъждовно време, а в прекрасен пролетен ден, самите канали ухаеха на плаж, подухваше хладен ветрец, имаше цъфнали дръвчета тук-таме, слънцето грееше много приятно.

Затова - посетете Венеция - заслужава се да се види, докато не е потънала някой ден...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[niki_m]

[niki_m]

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[niki_m]

[niki_m]

[niki_m]

[niki_m]

[niki_m]

 

[Тони]

Обожавам Венеция! Първия път отидох супер предубедена, но пристигнах късно и съвсем без да искам се оказах на нощен Сан Марко! Красота!

След това ходих още два пъти, но вече със съвсем друго усещане...Прекрасна е! И бих отишла пак.

[niki_m]

Обожавам Венеция! Първия път отидох супер предубедена, но пристигнах късно и съвсем без да искам се оказах на нощен Сан Марко! Красота!

След това ходих още два пъти, но вече със съвсем друго усещане...Прекрасна е! И бих отишла пак.

Венеция е като приказка. Заслужава си всяка минута прекарана там. Следващата година присъства в дестинациите ми, нищо, че е повторение. 

[Duke]

Според мен, Венеция може истински да впечатли, но само при наличието на две много важни условия:

 

1. Ако човек посети този град в извън туристически сезон, освен ако не обича пренаселените места с тълпи от американски туристи, които на всяка крачка спират в средата на тясната венецианска улица и започват масово да крещят "cool"!

 

2. Общината най-после вземе решение да премахне ужасно грозните сергии и уличните търговци по централните улици.

 

Аз обичам Венеция, но не точно тази от обичайните снимки, а по-скоро Венеция на истинските венецианци:

 

 

[niki_m]

Мисля си, че първите две са непостижими... а Венеция отдавна не е на венецианците... може би само гробищният остров е останал техен, макар, че и на там предприемчивите тур-оператори предлагат незабравими моменти... В интерес на истината, американските туристи са дразнещи навсякъде, поне личното ми впечатление е такова.

Сякаш най-приятни са японските, които са тихи, спокойни, усмихнати, уважителни и винаги се съобразяват с околните.

Сега докато бях в Полша, ми направи впечатление, че дори градският автобус намали, като ме видя че снимам на моста, изчака малко и потегли, за което му кимнах, а щофьорът махна са ръка. Това ми се случи преди седмица. Поляците, когато те видят, че им се радваш на забележителностите стават доста уважителни към туриста. Малко отклонение...

[lesy]

Във Венеция мога да се връщам отново и отново. Много противоречиви мнения има, но на мен ми е в сърцето.