Кой какво е загубил в чужбина...

[Yto]

Сигурно не мално хора са се простили с разни неща в чужбина.

 

Аз скромно да кажа, че имам само един опит да загубя нещо.

На гара Виктория в Лондон 2002 забравих във влака един скъп Pentax но за моя радост в ранния следобед го върнаха в бюрото за изгубдни вещи...

[Георги Матеев]

При последното пътуване си забравих в хотела селфи пръчката за телефона. Много съм доволен, и без това само ми пречеше

[krasen_denev]

Какво съм загубил в чужбина? 

 

1.Вярата,че България е най,най,най!!!

2.Подаръците за жената връщайки се от Милано

3.Ракията за приятел и маратонки на летище Хийтроу-впоследствие след като приключи вземането на багажа от лентата и не останаха никакви куфари и сакове,се затъркаляха две шишета и маратонки.Падна голям смях.    

[naTpuoT]

Един фотоапарат във влака от Москва за Шереметиев, пълен със снимки от Милано, Москва и Санкт Петербург. Веднага след като слезнах се усетих и се върнах във влакчето, но той вече беше сменил собствеността си.

[silvia_b]

Веднъж в самолета си забравихме чисто новия таблет. Усетихме се на паспортен контрол и казахме на един чичко полицай от летището, който отиде до самолета да го търси и ни чакаше след проверката да ни го върне. Това всъщност не е загуба, но нямаме нещо безвъзвратно загубено.

[christuff]

В чужбина нищо,но сега Юни месец като се връщахме от Барселона бях оставил колата пред блока на брат ми в София.Като кацнахме на нашето летище хванахме такси.Разтоварихме се до нашата кола и го пратих да си ходи.След 3 -4 минути се връща колата и спира до нас-върна ми почити чисто нов Samsung Galaxy S6 който бях изпуснал в таксито без да забележа. Като се има предвид и че не беше чист българин много се изненадах.Надявам се освен бакшиша(който не беше много голям за съжаление) да прочете това и да приеме огромните ми благодарности отново.

 

П.С.Заради неговата постъпка в последствие спрях и направих огромна услуга на магистралата Шумен-Варна на хора ,който не познавах и никой нямаше да направи това което аз свърших за тях без да искам и стотинка при положение ,че ми предлагаха в благодарност всичките си налични пари.   Така че добрината е заразна ,а и чувството след това е страхотно.

[Георги Матеев]

2.Подаръците за жената връщайки се от Милано

Ау, това сигурно ще е боляло 

[krasen_denev]

Ау, това сигурно ще е боляло 

Не питай!!! Жената пропусна пътуването заради втората си бременност.Реших да се реванширам с подаръци от летището в Бергамо.Това,че пътувах само с ръчен багаж ми изигра лоша шега.Взех си раницата и слязох от самолета,но се усетих на паспортен контрол,че ми липсват двете чанти с подаръци.Съобщих ,но се оказа твърде късно.Самолетът бе "почистен" и очакваше пасажерите за Рим а подаръците така и не се намериха.

После как се обяснява на изнервена-бременна жена,че съм загубил/забравил/ подаръците.

Редактирано 17 август, 2015 от krasen_denev

[Lyubina]

Ох, мен ме гони параноята като тръгна на път и не прекъснато проверявам всякакви неща дали са си при мен. За сега нямам сериозни инциденти, но пък за сметка на това вече на два пъти ми изчезват цигарите от куфара, като летя за Лондон (от София). Затова - научих си урока, цигари и запалки само в ръчен багаж.

[bungle]

Оня ден си забравих четката за зъби в Болоня, хаха.  

[Костов]

Аз нищо, но един приятел си забрави обувките на един паркинг в Унгария. Също така аз майка ми и баща ми забравихме брат ми на паркинг в Словакия. Добре, че бяхме три коли и го взеха в една от колите.Тогава имах говорен дефект- заеквах и докато кажа брат ми го няма бащата с мръсна газ отпраши. Естествено после аз излязох виновен, ама карай    Мдаааа такива ми ти работи

[Gruntax]

Забравих в Лондон един преходник, който си носех, за да мога да използвам тяхната мрежа. 2 лева съм назад .

[LaBarba]

Мен ми свиха фотоапарата 10 мин след кацане в Мумбай докато се качвах в тук-тук, беше ми на кръста, много аматьорско. Отидохме в полицията и обясних, че е станало докато се качвам в тук тук. Слуша слуша човека, 10 минути говори по телефона, затвори, и вика "OK. What is the problem?". Пак обясних, но явно нещо не се разбрахме. Изведе ни навън, където чакаше моят шофьор на тук тука където ме обраха. Полицая му направи жест с пръст да дойде при него, и онзи като се доближи, полицаят му завъртя зверски шамар, после го нагъзи и почна да го рита отзад. Аз крещя "не е той не е той". Викам на моя приятел давай да се махаме от тука, няма да постигнем нищо. След като наби шофьора полицаят ни закара до летището за вътрешен полет, возейки ни в багажника и ме накара да напиша на бял лист, че нямам оплаквания. Това става макс час след кацане в Индия, викам егати старта.

 

На следващият трип до Азия, решавам да съм разумен и тръгвам с Нокиата, оставям смартфона у нас. Прибирам се след 3 седмици - апартамента разбит, телефона го няма. На всеки трип изчезва нещо.... съдба

Редактирано 17 август, 2015 от DimitarD

[Гост]

Аз нищо, но един приятел си забрави обувките на един паркинг в Унгария. Също така аз майка ми и баща ми забравихме брат ми на паркинг в Словакия. Добре, че бяхме три коли и го взеха в една от колите.Тогава имах говорен дефект- заеквах и докато кажа брат ми го няма бащата с мръсна газ отпраши. Естествено после аз излязох виновен, ама карай    Мдаааа такива ми ти работи

 

Хахахахахаххахахахахахахахаа

Мен ми свиха фотоапарата 10 мин след кацане в Мумбай докато се качвах в тук-тук, беше ми на кръста, много аматьорско. Отидохме в полицията и обясних, че е станало докато се качвам в тук тук. Слуша слуша човека, 10 минути говори по телефона, затвори, и вика "OK. What is the problem?". Пак обясних, но явно нещо не се разбрахме. Изведе ни навън, където чакаше моят шофьор на тук тука където ме обраха. Полицая му направи жест с пръст да дойде при него, и онзи като се доближи, полицаят му завъртя зверски шамар, после го нагъзи и почна да го рита отзад. Аз крещя "не е той не е той". Викам на моя приятел давай да се махаме от тука, няма да постигнем нищо. След като наби шофьора полицаят ни закара до летището за вътрешен полет, возейки ни в багажника и ме накара да напиша на бял лист, че нямам оплаквания. Това става макс час след кацане в Индия, викам егати старта.

 

Вече ритам просто...

[slujitel]

Не съм губила, но ми откраднаха в Куба една дреха, някъде по къщите, където спахме.

[Polina]

Капачката на фотоапарата в една кола под наем в Крит... Просто си я забравихме на таблото, след като бях снимала маслиновите дръвчета...

Ах, тези маслинови дръвчета!

[AlexandraKo]

Аууууу, болна тема. Имам слабост към красиви шалове, И зимата в автобуса на връщане от Истанбул забравих най-най-най любимия си истински кашмирен шал.Още хлипам,като се сетя. По принцип съм много прибрана и не губя.

[Duke]

Аз май и друг път съм го разправял, но все пак... През 1992 г., след поредната обиколка на Европа с влак, решавам да се връщам към България. Бях вече адски уморен от двумесечното пътуване и в Берлин се качих на влака за София. Отивам право при шафнера и му обяснявам, че пътувам с безплатен билет и искам да договорим доплащане за кушет. Онзи веднага ми преслага цяло купе на символична цена и свойски ми намига, нали сме "колеги", разбираш ли... Стана ми ясно, че "тънката лайсна" ще ми излезе през носа, но си викам карай да върви. Още не бяхме потеглили от берлинската гара, когато бях захъркал в купето. Шафнера ме предупреди да се заключа отвътре, което и сторих. По едно време ясно помня, че ме събути граничен чех. Явно сме минавали границата, а тогава си имаше проверки навсякъде. Машинално съм му показал паспорта, после билета е пак в обятията на Сънчо (не този от форума, естествено!). На сутринта ме събужда тропане по вратата. Събуждам се и виждам угрижената физиономия на шафнера. Вика ми, пич ходи до тоалетната да си събереш багажа... Отивам и виждам самарът ми и половината съдържание извадено на вън на пода в тоалетната. Причерня ми! Естествено липсваха само нови покупки - обувки Clarks от Лондон, които още не мога да прежаля, маркови английски чорапи и нова ютия, която бях взел за подарък на майка ми, че още ползваше един руски кютук. Питам го шафнера как не е разбрал, че във вагона са влезли крадци, ама по погледа му ми стана ясно, че е партия с крадците. През деня започна да ми се прояснява и спомените изплуваха в съзнанието ми. Спомних си за силует наведен над мен и после нищо. Явно са ме напръскали със спрей, изнесли са самара и са си свършили работата в тоалетната. Чехите са големи разбойници, а баш този граничен град Дечин си беше известно средище на престъпната общност. Ама пък се наспах един път!

[Цвете]

Както винаги много забавни случки! И аз като Рейни ритам.

И понеже съм голям заплес, параноята ме гони яко. Все проверявам.

[sasho]

Забравих си раницата в Московското метро през миналата зима, бях се засилил на тренировка...

 

Най ме е яд за твърд диск с много снимки от всичките ми пътувания--тези няма как да ги възстановя.

[Фил]

Аз предимно дребни неща съм губил - две шапки, тип бейзболна; две-три фланелки - изпрани и прострени някъде да се сушат; едни слънчеви очила, за които ме е яд, понеже ми бяха любими, нищо че не бяха маркови. Последно пък си забравих оригиналната стойка за GPS-а в жабката на колата, която ползвахме.

Веднъж пък в Гърция мен ме забравиха Бяхме на Халкидики в един хубав хотел, но плажът му е кофти, пък и там обикновено се обикаля по различни плажове и след закуска се меткаме на колите и избръмчаваме нанякъде. Бяхме с 4-5 коли, аз не бях с моята и се качвах при някои от приятелите. Добре, обаче една сутрин нещо се замотах след закуска и когато отидох на паркинга - гледам че ги няма моите хора . После се разбра, че едните мислели че съм с другите, а те - че съм при първите. За капак по-предния ден си бях накиснал мобилния телефон в солената морска вода и бях и без телефон. Почнах да се чудя какво да правя - там обществен транспорт почти няма... И тогава ми хрумна да пробвам нещо, което преди години достига съм практикувал - автостоп. Нямах идея как и дали върви стопът в Гърция, Оказа се, че съвсем не е безнадежно положението и на два етапа с по 15-тина минути махане се придвижих от Никити до Талго бийч от другата страна на полуострова.

Редактирано 17 август, 2015 от Фичо

[П.Кръстев]

Забравих си тениската на Rooney в Брисбейн. Все още ме е яд.

[Травеолани]

Аз да чукна на дърво, досега нищо не съм забравяла никъде. Дори и като пътуваме с дъщеря ни и хаосът е пълен, пак не се е случвало. Фотоапаратът ми е голям и е винаги през рамото ми, заедно с дамската ми чанта за пътувания. Нося супер малко неща за нас с мъжа ми точно, за да няма забравени и загубени. Ако някога отида в Южна Америка, ще нося само фотоапарата някъде скрит по възможност и ще внимавам много, защото знам че там нещата редовно изчезват.

Надявам се да не дръпна дявола за опашката и да нямам проблеми и за напред.

[stanimir]

И аз само дреболии , но в хостела в Хонконг забравих една картина за която ме беше много яд. От всичко което си купих най-си харесвах нея. Който е бил ги знае - едни разпечатки с изгледи от Залива Виктория.

На следващата година си купих друга и я донесох най-сетне

[Гост Eminko2]

Една шапка във влака Флоренция-Рим,втора шапка в градски автобус в Модена след 2-3 години,Фото-апарат тип сапунерка в Тбилиси(на летището).

След като загубя нещо ,знам че се връщам на мястото на което е станала "загубата".Оставя ми само да кацна на летището в Тбилси:-))