Кой какво е загубил в чужбина...

[traveler]

Май съм загубил само една книга(Дан Браун или Джеймс Ролинс) в автобуса Париж - Бове.Иначе съм забравял по пейки и гишета телефона, фотоапарата и винаги се е намирал добър човек, който да ме настигне и да ми ги върне.Забравял съм си фотоапарата в руската църква в Йерусалим и след 2 часа обикаляне се върнах и го намерих .

[Polina]

Веднъж пък в Гърция мен ме забравиха Бяхме на Халкидики в един хубав хотел, ......

Мен пък цял автобус ме забрави в Турция. Запазваме си екскурзия до Ефес и Пилончето на Артемида от хотела в който бяхме. Разгледахме първото, отиваме на второто и аз нещо се заплеснах по камъните / не знам по какво точно съм се заплесвала, като си спомням.. нямаше нищо, но факт!/ Изкачвам се обратно на пътя и... рейса го няма...

По-забавното е, че бяхме цяла група приятели и от тях никой не беше забелязал липсата ми. Отделно водача, който седеше до мене на втората седалка и шофьора.. Та така.. поразходих се из едно маслиново пътче около 15-20 мин и най-сетне се върнаха да ме приберат.. Ех, тези маслинови дръвчета... 

[sasho]

Миналата седмица забравих телефона, с който щракнах тези снимки (Grand Teton national park, Wyoming):
 

 

Телефона беше останал в джоба на тази жилетка:

 

Сетих се след като върнах каяка и останалото оборудване... Върнах се да го търся. Момичето което работеше там беше от Казан, та си поговорихме.

[Гост]

Миналата седмица забравих телефона, с който щракнах тези снимки (Grand Teton national park, Wyoming):

 

 

Телефона беше останал в джоба на тази жилетка:

 

 

Сетих се след като върнах каяка и останалото оборудване... Върнах се да го търся. Момичето което работеше там беше от Казан, та си поговорихме.

 

Баси кефа... Не загубването, а емоцията от снимките

 

По темата (освен да се хиля на хумора ви): на прима виста едно много любимо таке (шапка) в един бус Кавала - Александропулос и дискове с африканска музика, купени от Кейп Таун - не знам къде съм ги посяла, докато се мотаех в Африка - или някой ми ги е посял Продължавам да чета историите ви

[eloena]

Аз пък си забравих чантата на един крайпътен камък в Шри Ланка. Спряхме на едни скали и прекрасна гледка, да пушим. И аз съм я оставила до мен машинално, после се поснимахме около една дървена къщичка...и айде по конете. След 10-тина километра пред нас се ширна един уникален водопад и естествено, спряхме да му се полюбуваме. Аз си викам, няма да взимам чантата с телефона да снимам, че и без това нямам батерия....и в този момент нещо ми присветва! Ама мъжът ми беше отпрашил надолу към водопада, а аз си знам, че той обикновенно ходи след мен и прибира загубеното, но е гадняр и си трае, прави се на ухапан докато се ушашкам тотално. Аз обаче го познавам по очите кога ме лъже....та газ надолу, с надеждата, че ще видя дяволития поглед и ще си отдъхна, че я е взел. Не би....пред погледът, който ми отправи като го попитах къде ми е чантата,  Медуза Горгона щеше да сведе свенливо очи....Краката ми се подкосиха! Паспорта ми, всичките пари, телефон, кредитни карти....абе катастрофа! Шофьорчето занарежда нещо на синкхалски и кара като луд по

завоите наобратно. Страшно си беше....около мястото, на което я забравих имаше панорама, а около нея сергии. Цяло чудо беше, че я намерихме и че този водопад се случи близо.....

Май друго не съм губила, само доброволно съм оставяла. Кога обувки, кога дрехи, парфюми....заменям с нещо ново и се стискам за багаж. Е, разбира се, редовно си губя акъла, ама това и тук ми се случва

[Alexander]

Аз не съм губил нищо..

Имах една инфарктна ситуация тази година. На летището в Букурещ си изкарах лаптопа и го сложих на краката, но понеже в джоба ми беше портмонето и телефона, които ми убиваха ги извадих и ги сложих на съседната седалка. Наоколо нямаше хора, след 30-на минути си събрах лаптопа и тръгнах. Разходих се надолу по коридорите, ходих до тоалет и след поне 6-7 мин се усетих, че портмонето с телефона са останали на седалката. В него бяха лична карта, всякакви банкови карти и т.н., + телефона, където беше и бордната карта. Взех разстоянието за секунди и видях, че си седи там където го оставих. Падна ми огромен камък от сърцето.

[develko]

Загубих си стереотипите.

[Kaloyan89]

Портфейла ми изчезна в бара-пушилня на летището в Йоханесбург с българските ми дебитни карти, лична карта, шофьорска книжка и последните ми рандове. Аз мисля, че съм го изгубил или забравил, но майка ми е сигурна, че са ми го откраднали (не беше с мен хаха). Като се прибрах в Реюнион пращах факсове до консулството ни в Претория да ги обявят за невалидни дпкументите. Добре че паспорта си беше в мен! Най редовно си забравям четката за зъби, я вкъщи, я в хотела.губил съм и телефони след партита порядъчно почерпен..

Редактирано 19 август, 2015 от Kaloyan89

[dealni]

то мойто не е материална загуба, но много си ме боля ....... първото ми  азиатско пътуване , Тайланд, късно вечер, явно много жега ме е напекла през деня, щрапам си аз из снимките на фотоапарата, уж настройки някакви правя и изведнъж ....оп, няма снимки, какво направи бе, мойто момиче....такъв рев му ударих, а на другия ден си тръгвахме....добре , че след години се върнах в Тайланд, макар че не ходих на същите места, поне от втория път имам снимки

[elenitta]

Ние забравихме в един хостел в Кентърбъри адаптер, който бяхме заели от една колежка на мъжа ми. Сутринта си взех телефона със зарядното, ама кой да се сети, че не сме си в къщи и че се ползва адаптер. Като се прибрахме в Бг й купихме нов с повече накрайници. Така се случва всеки път като вземеш нещо назаем. За следващи пъти каквото ми трябва ще си купувам!

то мойто не е материална загуба, но много си ме боля ....... първото ми  азиатско пътуване , Тайланд, късно вечер, явно много жега ме е напекла през деня, щрапам си аз из снимките на фотоапарата, уж настройки някакви правя и изведнъж ....оп, няма снимки, какво направи бе, мойто момиче....такъв рев му ударих, а на другия ден си тръгвахме....добре , че след години се върнах в Тайланд, макар че не ходих на същите места, поне от втория път имам снимки

А за снимки най-боли...

[lesy]

Ние позагубваме често - зарядни, адаптери, USB-кабели поне по 5-6, вкл. за стария ни фотоапарат, дрехи, шапки, пари. В самолета забравихме луксозно датско издание на пътеводител на Дания, което ни беше подарено. Някои неща сме намирали, но повечето ги отписваме. Връщали сме се 100-тина км. да търсим мобилен телефон, звънели сме на доста хотели да си търсим някое устройство. Но все бързаме и явно сме небрежни.

[stormbringer]

На прима виста се сещам за тези двете -
Фотоапарат с лента (!), предполагам в Дисни в Париж, защото последно там бях правил снимки и после не го видях. Обаче, не знам защо, бях тръгнал с 2 апарата, лошото е, че снимките ми от Виена от предния ден бяха на първия, а във Виена така и не съм ходил пак. 
Едно ново сако, бях тръгнал със сако и с яке за Тоскана, кацнахме в Рим, беше топло, аз бях с малката ми сестра, с която имам 15 години разлика и мислех все за нейните неща, понеже тя е доста разсеяна, но явно аз съм повече, защото сакото си остана в бусчето от летището до гарата.
Интересното е, че предната вечер пътувахме за София, пак с бус, и аз пак мислех, дали тя си е взела всичко от буса и съм оставил там, в тъмното, 2 чифта очила - чисто нов Ray Ban (за пръв път в живота си си бях купил маркови очила месец по-рано) и диоптърни. Усетих се около 20-30 мин. по-късно, звънях на всички офиси на фирмата, буса беше вече в депото, точно преди да го измият, платих около 20лв. за такси, ама си струваше всяка стотинка - прибрах си и 2та чифта очила, още ги ползвам.
100% има и други, ама сега се сещам само за тези  



 

[Добри]

От два дена чакам някой храбрец да каже как си е изгубил девствеността в чужбина, ама...нъцки. Все шапки, картини, стикове...да се чуди човек как да си ги навре в ковчега един ден     

 

Майната им на всички вещи, които сте губили. Остава само feeling-а - него го няма за 20 лева в магазина! Щом сме си изгубили акъла от кеф някъде, какво значение изобщо имат изгубените вещи? 

Редактирано 19 август, 2015 от Бай Добри

[Oshko]

Няколко дни я гледам тая тема и не мога да се сетя нещо, да се включа, но днес ми изникна спомена.

Отиваме с жената в Рио за карнавала, купуваме билетите предварително онлайн и после на място си взимаме истинските, струваха майка си и баща си. Тръгваме да влизаме, тъпканицата е голяма и в един момент жена ми вика, няма ми го билета, гледам и не мога да повярвам, тръгнахме веднага назад и какво да видим- един човек от персонала го вдигнал в ръка и се озърта, и на това не можех да повярвам, върна ни го, благодарихме му, как не му дадох някакви пари на човека, още съжалявам, ама така стана в бързината.

[Sany]

Изгубих си илюзията, че ще настигнем Европата някога ...

 

... и една шапка, която вятъра ми отмъкна от главата возейки се на втория етаж на hop-on-off автобус в Гозо

[Яничка]

Като се замисля, май само един шал съм губила - купих го от Лондон и го изгубих, докато разглеждахме къщата на Шекспир в Стратфорд на Ейвън. Not a big deal, разбира се.

Всъщност от много години имам навика на пътувания да взимам само най-нужните неща и никакви бижута и скъпи неща. Всичко тръгна от една командировка преди около 8-9 години на нашата Ривиера, когато с колегите се връщахме към София с няколко коли и в един момент се оказа, че жената на шефа си е забравила в хотела на Ривиерата някакво ценно бижу. Тогава се наложи колата, която е тръгнала последна и е най-близко до хотелите, да се върне и да вземе въпросното бижу. Добре, че не бях в тази кола

[Георги Василев]

Капачка canon в Дубай, но не е болка, плажна кърпа, зарядно в Барселона, но най ме е яд за един пакет Харибо от 1 кг, остана си в самолета :D

[pikonio]

 Ето тази тема обяснява защо ние сме си намирали толкова много неща 

 

 Мъжът ми се опита да си изгуби халката в Южна Корея (а той настояваше да ги носим). Измил си бил ръцете със сапун, та затова я бил свалил там, където сме нощували. За щастие бяхме изминали само 20 км с колелетата (но пък какви 20 км!) и като се върнахме беше в джоба на бабата, която ни беше дала стаята.

[Евгени Димитров]

От два дена чакам някой храбрец да каже как си е изгубил девствеността в чужбина, ама...нъцки. Все шапки, картини, стикове...да се чуди човек как да си ги навре в ковчега един ден

 

Майната им на всички вещи, които сте губили. Остава само feeling-а - него го няма за 20 лева в магазина! Щом сме си изгубили акъла от кеф някъде, какво значение изобщо имат изгубените вещи?

Ей т'ва е приказка! Редактирано 6 януари, 2016 от Evgenikd

[eloena]

Сега вече имам в актива си и маската и шнорхела на сина ми. Затрих ги във Филипините, така и не разбрах на лодката или в буса ги забравих...Сега спешно се нуждая от нови за Куба!

[Childish]

Аз загубих толкова дрехи в Панама, че някои хора започнаха да се майтапят къде ги събличам.

 

Първо изгубих бански и един шал от Индонезия, много си го харесвах, ползвах го като кърпа за плажа. Това след като се къпах на Isla Iguana на плаж, на който нямаше други хора. Така и не разбрах къде и как съм го изгубила. Вероятно при реорганизацията на раницата е заминал.

После в багажника на трансфера от Сан Блас до Панама Сити останаха рокля, сандали и евтиния вариант на панамска шапка. Бях се преобличала и от бързане не ги прибрах в раницата, ами ги сложих до нея. После не разтоварвах аз багажа, иначе щях да ги видя. Ходихме до офиса на фирмата, уж щяха да ги носят, но така и не ги получих.

А последния ден слизаме на закуска в хотела. Аз с малката раница, в която са големият фотоапарат, малкият фотоапарат, портмонето, всички банкови карти (3бр), лична карта, паспорт, бележките по пътуването. Само таблетът си беше в мен, иначе и той седи в тази раница. След час ми трябваше нещо от раницата. Тук - раница, там - раница. Докато се сетя къде е. Но хората ми я бяха оставили настрани и само като ми видя угрижената физиономия, сервитьорката ми я посочи.

 

Преди се имах за много подредена. Докато не си забравих слънчевите очила в тоалетната (фургон) на излизане в Петра. Бях ги свалила да си измия лицето. В Тбилиси бях изхвърлила нова туристическа риза заедно с боклука.