дневник Швейцария с широко отворени очи

[AlexandraKo]

Пътьом минахме за кратко през Тун, но обърнахме специално внимание на езерото Тун. По съвет на Палячи, много благодаря!  Избрахме си ей това селце на брега на езерото:

 

 

Седнахме в двора на селската църквичка, за да похапнем.

 

 

 

 

Тишина, спокойствие и зашеметяваща гледка наоколо.

 

 

 

В Люцерн пристигнахме по залез. Бях с нагласата, че е много красив град, но се оказа, че по залез е още по-красив.

И този град си има река - Реус, но си има и много красиво езеро. С още по-мъчно име, та за това всички си му викат езерото Люцерн.

Информация за Люцерн тук:

Ето снимките:

Мостът Капелбрюке .

Това е най-старият покрит дървен мост в Европа, както и една от основните туристически атракции в Швейцария изграден  през 1333 г. и е имал за цел да помогне в защитата на града от нападения. Вътре в него има картини от XVII в., изобразяващи събития от историята на Люцерн. Голяма част от моста, заедно с повечето картини, бил разрушени при пожар през 1993 г., но после бързо бил възстановен. По средата на моста е водната кула, построена по- рано от самия Капелбрюке и е висока 34 м. Дължината на моста е 204м.

 

 

 

 

 

 

Гледките от моста.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Гарата и наоколо:

 

 

 

 

 

 

Тук времето определено не ни стигна и не ни се тръгваше, но какво каза Пипи в началото? ;)

Редактирано 24 август, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

 Днес е Денят   и ще го прекараме в Женева. Това е може би, най-лъскавият швейцарски град, точно като за нашия случай.

По времето на Наполеон е  Женив  е била присъединена към Франция, от 1815 година е кантон на Швейцария.

До там отиваме с колата, нашето село е на 30-тина километра. Веднага след Фонтана има чудесен подземен паркинг - нарича се Мон Блан. Лесно е да се намери, всичко е обозначено с табели, на много удобно място е, пеш се стига до до всички интересни места. Като просто се мине по моста Мон Блан над него. За целодневен престой плащахме 28-35Е. Ескалаторите/асансьорите извеждат от паркинга в близост до Фонтана и Английската градина.

Разглеждането на града направихме според съветите на едно малко пътеводителче, което взех от информационния център, който се намира недалеч от фонтана в сградата на Cite de temps Пак оттам си взехме карта на града и разни диплянки и указания.

 

 

На кея, пред самия Фонтан, пред Английската градина и  малко по- нататък тръгват различни влакчета, с които се разглеждат части от града.. Ние се качихме на едно, което спира точно пред Фонтана, обикаля наоколо по брега на езерото, в двете посоки и струва по 8Е на човек. Другото ходи в Стария град, трето стига до площада на нациите.

Препоръките в пътеводителчето бяха разглеждането на града да се направи в три части:

1. Обзорна обиколка на града

2. Стария град

3.Зданията на международните организации

 

Започваме, естествено от JET D'eau.

Това е символът на Женева, намира се в езерото, на мястото, където се влива Рона , съвсем близо до центъра на града. Височината на водния стълб достига 140 м. и това е най- високият фонтан в Европа. Някъде четох, че преди време това било съоръжение за изпускане на налягането в някавъв производствен процес, но толкова се харесал на жителите на града, че решили да си го запазят. Скоростта, с която се изстрелва водата е около 200км/ч,  500л/сек, а във всеки един момент във въздуха  има 7000л вода. До него минава дига, по която е приятно да се разходиш, ако няма вятър, защото при смяна на посоката му, можеш да се окажеш на твърде неподходящото място.

 

 

 

Фонтанът се вижда от всяка точка на града. Ето, тук сме в стария град:

 

 

Следва Цветният часовник, койкто е направен от около 6500 цветенца, има най-дългата стрелка в света - 2,5м и ми е особено мил, по една важна причина. Ама не казвам каква.

Той е символът на швейцарската часовникарска индустрия и е изключително точен.

Намира се на входа на Английската градина.

 

 

Самата Английска градина е разположена по брега на езерото и е прекрасно място за разходка, почивка, пикник и приятно прекарване на времето. Разхождаме се и виждаме:

 Националният паметник, по случай присъединяването на Женева към останалата част на Швейцария в 1814г.

Две жени, прегърнати през кръста, това са Република Женева и Хелвеция.

 

 

 

Фонтанът " Четири сезона":

 

 

  Паметникът на Gustav Ador -  много известна личност. Виден швейцарски политик, основно негова е заслугата Женева да бъде централата на обединенине нации. А  от 1910 до 1928 г. е бил председател на Международния комитет на Червения кръст.

 

 

Продължаваме с разходката:

 

 

 

 

Има си и мъничко плажче:

 

 

И много хора, които са дошли на разходка, да пийнат кафенце пред фонтана / така направихме и ние/.

Прекосяваме улицата в ляво и излизаме на Рю де марше - осеяна с лъскави магазини.

 

 

 

 

Пресичаме и нея и се изкачваме към Стария град, отиваме тук:

 

 

Катедралата Сан Пиер е била католическа през 12 век, по-късно по време на реформацията е трансформирана в протестантска, каквато е и сега. По време на строителството е започната в римски, а сто години по-късно завършена с добавка на готически стил. Нео-класическата фасада е добавена през 18 век.В църквата има археологически разкопки, които в последните години е установено, че датират от времето на Римската империя. На северната кула може да се изкачи човек по около 160 стъпала, спираловидно завити и ще бъде възнаграден с невероятни гледки. Ние не се изкачихме, защото , като разпитах -се оказа, че стълбището е изключително тясно, двама не могат да се разминат и светлинен сигнализатор ти казва кога да тръгнеш.

 

 

И пак ремонти, пак има скеле.

 

 

 

 

Редактирано 25 август, 2015 от AlexandraKo

[bulpa]

Много хубава разходка сте направили, AlexandraKo.

[AlexandraKo]

Продължаваме с разходката в Стария град . Точно срещу кметството е Старият арсенал. Тази сграда на времето е била построена за хамбар, после се е използвала за военна база. Петте оръдия, изложени там са били действащи до 19 век. Днес сградата е заета от Държавния архив на Женева. Три красиви стенописа изобразяват важни периоди от историята на града.

 

 

Автор - Alexandre Cingria, известен швейцарски художник и майстор на стъклописи - негови има в църквите в Женева, Лозана и в Историческия музей в Женева.

 

 

Кметството:

 

 

 

 

Продължаваме към Музея за изкуство и история - Musee d'Art et d'Histoire

- сградата зад нас.

Малка скобичка - точно срещу музея, там, където сме ние има малък и красив парк. Малко по- надолу от мястото, където сме застанали се открива чудесна панорама към Фонтана - има я на една от снимките в началото.

 

 

Музеят е голям, с великолепни интериори, богат и много впечатляващ. Оставяме си раничките в предверието.  Навсякъде по музеите има гардеробчета, защото никъде не пускат с раници, трябва да се оставят.

Има интересна колекция от оръжия, археологически находки от различни периоди - монети от древна Гърция, предмети за бита от Египет, чудесна колекция от икони. Цяла зала е отредена на известния швейцарски художник - модернист Фердинанд Ходлер. Една от неговите картини " Дървосекачи" е била отпечатана на купюрата от 50 франка , пуснати в обръщение през 1911 година. Художникът е бил още жив - починал е през 1918.

Много ми хареса серията му автопортрети. Поразително - просто виждаш на една стена поредица от портрети, които показват как се изнизва времето. Как личността остарява и се изгубва...

Музеят притежава  и отлична /според мен/ колекция на импресионистите - Моне, Дега, Реноар, Сисли.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ето ги и Пикасо и Жан Тингели - по скромното ми мнение, много правилно са си ги сложили заедно.

 

 

 

В заключение искам да кажа, че за този музей си трябва повечко време, за да се разгледа. Когато ние бяхме там, нямаше навалица, почти нямаше хора и беше невероятно тихо, спокойно и приятно. Някъде бях чела, че в първата неделя на месеца бил безплатен. Ние бяхме по средата и в този ден пак беше така. Да не би пък, по нашия повод?

Разходихме се още малко из града и се порадвахме на красивите гледки, а после си взехме колата и се прибрахме в нашето си село, на което ще обърна много специално внимание в следващото писание.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 25 август, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Когато правех подготовката за това пътуване приех съвета за нощувки във Франция. На езерото Леман / това всъщност е името на езерото, което всички наричат Женевско/, откъм френската страна се намира Евиан. Или Evian les Bains. Първо бях намислила нощувките да са там, но после реших, че е по- добре да са в Thonon les Bains, което хем е по- голямо, хем цените на еднаква категория хотели са по-ниски, хем има пристанище, от където тръгват корабчетата за Лозана, хем е по-близо до Жениив с около 20 км. Тоест, избрах го на принципа на многото хем .  Като най-главно беше, че цените не са швейцарски, ами са си човешки. ;) Евиан наистина е по-мъничко, но по- лъскаво, по-напудрено известно с огромното си казино.

Воала -  Евиан ле Бен:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не е красиво, много красиво е в Евиан.

Ама пък и нашето село си е супер.

В Тонон бяхме ето, в този апарт хотел:

4 нощувки струваха 280Е - двойна стая с кухненски бокс, средно голям хладилник и всичко, което си има една кухня. С голяма тераса, гледаща към църквата и с маса и столчета, чудесни за лежерни панорамни гощавки. ;)И с подземен паркинг на 20м от хотела, за скромната цена от 6Е на 24часа. :blink:

Хотелчето е на центъра на градчето, точно до фуникулора, който води до пристанището. Ми направили са си всичко хората за наше удобство - да не се бъхти драгият турист по стръмното нагоре-надолу, ми за 2 пари в посока да си се извози с кеф и да си зяпа от високо.

Воала го и фуниколорчето:

 

 

 

А докато се возиш, гледките са такива:

 

 

 

 

Ето малко снимки от градчето:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Т ази е малко на верев, че не ми се събираше иначе.

 

 

 

 

 

 

Редактирано 25 август, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Искам да обърна и едно специално вниманийце на фонтаните в Тонон - много го заслужават!

 

Малкият:

 

 

 

 

Големият:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Така че, който има желание да разглежда Женева и Лозана, силно препоръчвам бивак в това градче. Много ми хареса, просто нямам никакви забележки и претенции към престоя ни там.

Това с Евиан и Тонон беше малко лирично отклонение, Утре продължаваме разглеждането на Женева.

[AlexandraKo]

Продължаваме с разходката из Женева.

Началната ни точка отново е паркингът " Мон Блан", минаваме по едноименния мост, за да отидем от другата страна и продължаваме по крайбрежния булевард, /кей/ познайте как се казва? И той е " Мон Блан"

Най- първо в ляво , минавайки покрай редичка от скъпи хотели стигаме до Brunswick monument, който представлява мавзолей в нео-готически стил, построен по волята и в памет на херцога на Брауншвайг, Чарлз 2 през 1879г. Херцогът бил изпъден от неговото херцогство, та бил принуден да живее в Париж и Женева. Ах, горкичкият, нямам против и мен така да ме накажат! ;) Херцогът, който, естествено , бил ужаааааасно богат, оставил цялото си състояние / 24 млн/ на Женева, с едно - едничко условие:

След смъртта му, неговото тяло да бъде поставено в мавзолей над земята, изграден на видно и достойно място. Мавзолеят трябва да бъде увенчан с неговата конна статуя, тази на бащата, дядото и цялата рода, подобно на фамилията Скала във Верона. Тоест, въпросният мавзолей трябва да бъде точно копие на гробницата Scaliger .

С два от милионите бил изграден този мавзолей, с останалите - разни други красиви сгради из Женева - театър, училище, университет и пр.

Всичко било спазено според волята на дарителя, паметникът бил висок 21 м, отгоре стояла конната му статуя, но след една сурова зима и две земетресения той бил много повреден. Конната статуя се оказала много тежка, като за връх и тя била махната оттам. Сега се намира на собствен постамент в дясно от мавзолея. То и без друго, херцогът няма как да види, че не всичко е баш, според завета ;) Но конната статуя е забележителна - дело е на Огюст Каин / лъвицата в градините на Тюйлери/, изработена от бронз с позлатени елементи. Негови са и лъвовете и химерите около двата водоема в долната част на мавзолея. А на шестте ъгъла на мавзолея на колони стоят статуи на предците на херцога .

Но мястото е красиво, лично и се забелязва отдалеч. Някъде четох, че това място преди е било пристанище.

 

 

 

 

 

 

Запътили сме се към парка Мон Репо, пътьом минаваме покрай скъпарския хотел Уилсън, после покрай двореца със същото име. И двете са кръстени на 28-я американски президент Томас Уилсън, който имал главна роля при създаването на лигата на нациите след края на Първата Световна война, по време на Парижката мирна конференция през 1919г.

Там е главната квартира на комисаря по правата на човека в ООН.

 

 

Parc Mon Repos е имение на фамилията на Philippe Plantamour, създадено за семейството му през 1848. Там има колекция от редки растения, красиви повилиони като израз на разбиранията на самия Плантамур за връзката на човека и природата. През 1901 година имението е дарено на Женева , превърнато в част от парковата огърлица на града и запазено и съхранено в оригиналния му вид.

Там няма кръчми и шумотевица, освен едно чудесно кафене, което се знае от всички.

Перлата на езерото / La Perle de lac/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Прекосихме красивия парк, излизаме на това кръстовище:

 

 

И по булеварда на мира тръгваме за...

Следва продължение.

Редактирано 26 август, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Дворецът на нациите.

Запътили сме се точно натам.

По пътя минаваме покрай  сгради на международни организации. Най- впечатляваща и красива е тази на УНИЦЕФ. Организацията е създадена през 1946 г, в помощ на почти 6млн деца, преживели ужаса на ВСВ  и вече почти 70  години е най-силният закрилник за децата в света и водеща организация, работеща в над 190 страни.

 

 

 

Много мил паметник в чест на Ян Масарик - чехословашки външен министър, първият президент на Fédération mondiale des associations pour les Nations .../FMANU/.  Това е е единствената световна неправителствена организация, която съществува с цел подкрепа на Организацията на обединените нации и тяхната система.

 

 

Palais des Nations

 

В линка има график на групите за посещение. Входът е 12Е, трябва документ за самоличност и туровете започват от 10,30.

Историята на ООН води своето начало от годините на Втората световна война. Терминът „Обединени нации“ е измислен от американския президент Франклин Рузвелт. С него се обозначават държавите воюващи срещу държавите от Хитлериския блок. Важна стъпка  за основаването на ООН е конференцията в Дъмбъртън Оукс (август-октомври 1944 г.), където се изясняват целите на организацията и структурата и. Учредяването на Обединените нации става  в Сан Франциско. 50 държави провеждат  заседания от 25 април до 26 юни 1945 г., в които се формират Уставът на ООН и се приемат 5-те официални езика за ръководене на делата на организацията. Приетата харта от 26 юни влиза в сила от 24 октомври същата година.

В темата " познай снимката" сложих една от площада пред двореца. Там има фонтан, от тези, дето стават и за къпане, за радост на дечицата. Че и за някои не-дечица. ;)

 

 

Дворецът се намира в огромен парк, който започва още от кръстовището с паметника в началото.

 

 

 

 

Пред него има красив площад с фонтани и гигантски стол със счупен крак. Дървената сдкулптура е висока 12м и за изработването и са изразходвани 5,5т дървесина , изработена е по проект на Даниел Берсе и сътворена от дърводелеца Louis Genève.

Счупеният стол се настанява на това място завинаги през 2007г / преди това е слаган и махан няколко пъти/.

Официално  е посветен от Handicap International в подкрепа на подписването на международен договор за забрана на касетъчните бомби,  подписан в Осло. това е написано на мемориалната плоча под него.

 

 

 

 

Щраквам още някоя снимка на красивите сгради наоколо и тръгваме към " Манор" - голям магазин, че и да попазаруваме малко. ;)

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Мрачен неделен ден. Времето нещо се е понамусило и ръми, но не е студено и не ни пречи особено. Запътили сме се към пристанището на нашето село, / село, село, ама с пристанище /, за да вземем корабчето до Лозана. За когото е пропуснал - ние сме се настанили в Тонон ле Бен , което е съседното на Евиан ле бен. И двете са от френската страна на езерото, Тонон е по - близо до Женева / на 33 км/ и има пристанище, от където тръгват корабите за Лозана, която е отсреща.

Двупосочен билет е 49Е на човек. Стига се за около 25 минути.

 

Ей това е корабчето:

 

 

 

 

Ето го и кейчето на Лозана:

 

 

 

 

Както вече казах, денят е неделя и освен обезумели туристи, които се щурат насам-натам, друго не се види . Ситоайените са се изпокрили и ги няма никакви. ;)

Кеят, където спират нашите корабчета се казва Уши / Ouchy/   и носи името на на замъка, който се намира там.

И който е прекрасна сграда от 12 век, днес много луксозен хотел, с чудесен изглед към Алпите.

Цената на вечер за двойна стая, естествено , с изглед към езерото, почваше от 300франка, закуската - по 30 на човек Ама в Женева и Лозана цените са такива - все си ходиш ококорен. ;) То и в цяла Швейцария стандартът е висок, но в тези два града е много висок. Може би, заради международните институции.

Ето го шатото / Château d'Ouchy/:

 

 

 

Наоколо е хубав парк, пък чисто, чисто - както навсякъде из Швейцария. Викам си, бреееей, тука голяма дисциплина! Да де, ама някъде четох/казаха, че глобите за хвърляне на боклуче не , където трябва ,почвали от 60 франка. А за неспазване на правилата за шофиране ти идвала честитка за минимум 100 франка, понеже през 300м имало камери за наблюдение и няма как да се скриеш.

Така че, наистина всички такива едни спокойни, дисциплинирани, ако се забавиш на пътя ти дишат във врата, но не свиркат и не те притесняват.

Отплеснах се

Имат си и цветен часовник, ама не е много цветен, по-скоро е тревист.

 

 

 

 

 

Като се пресече улицата пред шатото има голям Информационен център. Отбиваме се, за да си вземем карти и диплянки и да питаме къде е катедралата. Оказва се далечко като за млатене на копита и се налага да вземем метрото. Най- евтиният билет за два часа е 5,40франка Кредитната ми карта също се ококори, като трябваше да пусне 10,80 за две билетчета.

Аз се шегувам, но транспортът в Швейцария е много скъп. Понеже се движим с кола, не бях обърнала особено внимание на това. Съвет към тези, които ще се движат с обществен транспорт - да се проучи въпроса много издълбоко и да се купуват карти или няколкодневни билети, защото иначе целият бюджет ще иде за пътуване. така, както бяхме с кола, изхарчихме доста пари за транспорт - лифтове, фуникулори, метро, корабчета, като сложим и паркингите - си става една твърде сериозна сума. Докато сумата за гориво хич не беше сериозна.

Вероятно има някакви карти като тези, които ползвахме в Япония. Те също не са евтини, предполагам, но се избиват твърде бързо, според мен, с тия цени.

Такааа, тръгнали сме за Катедралата, слизаме от метрото и отиваме пред тази красива сграда.

 

 

 

Това е Рalais de Rumine -  Дворецът Румине.

Габриел де Румине, който бил син на руски княз, завещал на града 1млн франка, за да бъде построена сграда, полезна на гражданите на Лозана, след неговата смърт в 1871. Там е бил Университетът на града, сега има няколко кантонални музея + Университетската библиотека.

На снимката зад този дворец се вижда Катедралата. Трябва да се изкачим по стълбите в дясно.

 

 

 

 

Катедрала на Лозана е евангелистката църква на кантона Во.

Красива е и отвън, и отвътре. Датира от 11-12 век.

 

 

 

 

 

 

Много е красив вътрешният двор на Катедралата, от терасите се вижда чак Женевското езеро.

 

 

 

 

Следва продължение.

Редактирано 27 август, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Свършихме с Катедралата и слизаме до площад St.  Francois, в търговската част на града. Това е едноименната църква, посветена на Св. Франциск. Някога е била  създадена съвместно с францискански манастир, разположен в южните покрайнини, датира от 13 век, а днес е протестантска енорийска църква. Готически стил, камбанарията, която е висока 56м е достороена в 15 век:

 

 

 

Срещу църквата се намира  зданието на кантоналната банка  на кантона Во -- Banque Cantonale Vaudoise, която е една от петте най- богати банки в Швейцария .

 

 

 

 

Всичко е затворено, нали е неделя и е пусто и безлюдно. Срещат се само туристи с карти в ръцете и разнопосочни погледи.

 

Не се въздържах и снимах две витрини:

 

 

 

А иначе сме се запътили към парка Монбенон /Esplanade de Montbenon/.

Днешният парк до средата на 14 век си бил най-обикновено лозе. после градските власти купили земята и там започнали да се провеждат разни празнични или военни събирания. Докато в 19  век там било построено казиното Монбенон и лека-полека, около него се оформил прекрасен парк.

Това е Александър Винет - виден учен, историк, богослов и литератор, роден в Лозана.

 

 

 

Сградата зад нас е Дворецът на правосъдието на Лозана:

 

 

 

 

Това на последната снимка е казиното Монбенон.

Още малко от парка:

 

 

 

 

И да не пропуснете да забележите крановете, които ме преследват ;)

Спуснахме до до гарата на Лозана - много симпатична, но нямам снимки, защото започна да вали силно и прибрах техниката.

Натоварихме се на толкова скъпото метро и след малко вече седяхме в корабчето, на път за Тонон.

 

 

 

Вижте, колко е различна водата:

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 27 август, 2015 от AlexandraKo

[alienad]

Прекрасна разходка и много полезен разказ. Ще го използвам, ако решим да хорим на там.

Благодаря, AlexandraKo, че ме пренесе в този красив свят.

[AlexandraKo]

Прекрасна разходка и много полезен разказ. Ще го използвам, ако решим да хорим на там.

Благодаря, AlexandraKo, че ме пренесе в този красив свят.

С удоволствие мога да споделя опит и да помогна, с каквото мога.

Ще напиша и за Цюрих, но в събота ме чака друго пътуване  и работата ме е натиснала, та се забавих.

Редактирано 2 септември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Забавих се, та чак се забравих...

Та за Цюрих де, че бях обещала

 

Паркираме колата до автогарата, където има чудесен паркинг на много нива. А автогарата пък, е току-до гарата. Тоест - трябва да пресечем гарата и да излезем тооочно на най- важната улица в Цюрих - Банхофщрасе. Нещо, като нашата Главна - дълга и права , по която от централната цюрихска гара стигаш до езерото.

 

 

 

 

Това  e площадчето пред гарата,  "Банхофплац", с паметника на Алфред Ешер, виден швейцарец, основател на железните пътища в Швейцария. Освен това, човекът, който е бил явно изключително умен и прозорлив, основал кредитна асоциация, поставила основите  днешната на Credit Suisse. Или, както обичат да казват за него  - "съосновател на модерна Швейцария". Лично за мен - много интересна личност, работохолик с уникални идеи.

Паметникът е дело на швейцарския скулптор Кислинг.

 

Тръгваме по Банхофщрасе:

 

 

Стигаме до красива зелена площ с паметник:

 

 

Твърде дълго трябваше да почакам, докато всичките дечица, катерещи по статуята малко се усмирят по тревичката  наоколо. Това е любимо място на младите хора и децата - полянката на Песталоци. А паметникът е на самия татко Песталоци - швейцарски педагог и световен еталон за възпитател. Интересна е историята на тази полянка. /Малко е непроверена, та може и градска легенда да е/   Някога, това било място за екзекуции на всякакви престъпници. По тази причина много дълги години никой не искал да купи мястото и да построи нещо. Докато през 1899 година, на скулптура Ханс Зигерт хрумва чудесната идея на това място да бъде издигнат този паметник. Според мен, никой от излежаващите се на тревицата млади хора с книжка или телефон в ръка, даже и не подозира колко зловещо е било това място , та чак и да се притеснява.

Цялата улица е изпъстрена със супер-луксозни магазини на всички световни марки, часовници, бижута и някъде четох, че това е най-скъпата улица в Европа.

 

 

 

 

 

 

Колко е така - не мога да кажа, но видях цени, които твърде много ме смутиха :rolleyes:

Като например в ей този магазин, с голямата златна буца отпред:

 

 

Или в този, с познатото рекламно лице:

 

 

следва...

Редактирано 23 май, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

По пътя към езерото се отбиваме и в някои от малките улички, които са очарователно красиви:

 

 

 

Срещаме много от тези националности:

 

 

 

Стигаме и до най-старата енорийска църква в Цюрих - " Св. Петър", построена върху основите на църква от 9-ти век. Има пет камбани, най-голямата тежала 6 тона , а часовникът на кулата бил с най- големия - 8,7м/дм циферблат в Европа.

 

 

 

Стигаме до малко площадче пред кея на езерото с бронзовата  скулптура на Херман Хубахер:

Това е Ганимед, чудесна фигура, изразяваща молба и копнеж, поставена върху монолитен гранитен къс:

 

 

Според легендата:

 

" Ганимед — син на троянския цар Лаомедонт.

Прекрасен и строен като бог Аполон бил Ганимед. Той пасъл стадата на баща си по вечнозелените склонове на планината Ида. Но Зевс чрез своя Орел го откраднал и го оставил на Олимп сред боговете, като го надарил с безсмъртие. Там го направил виночерпец. По време на пиршествата, които боговете често устройвали на Олимп, Ганимед заедно с вечно младата Хеба — дъщерята на богиня Хера, им поднасял амброзия и нектар.

Потънал в скръб и мъка цар Лаомедонт, когато разбрал, че синът му Ганимед по нареждане на Зевс е отнесен на Олимп. Ден и нощ сълзите текли като река от очите му. Смилил се Зевс над неговите страдания и му изпратил прекрасни коне. Впрегнал ги в колесницата си Лаомедонт и като вихър летял из владенията си. Той толкова силно обикнал дивните коне, че за нищо на света не искал да се раздели с тях. Заради тази прекомерна привързаност към чудните коне цар Лаомедонт си навлякъл омразата на великия син на Зевс Херкулес."

 

Източник тук:

 

Зад гърба на Ганимед е страхотният фон - езерото, сливащо се с безкрайната синева.

 

 

 

 

Връщаме се обратно, за да отидем на моста Мюнстербрюке на реката Лимат:

 

 

 

В началото на моста седи Ханс Валдман, статуята му, де Който бил кмет на Цюрих,  виден аристократ  и  военен лидер. Само че, във връзка с високите данъци, които се опитвал да наложи на селяните, те се вдигнали на въстание, кметът бил свален от власт и обезглавен Обвиненията били във финансова корупция, измяна и содомия. Погребан е в църквата Фраумюнстер, от другата страна на моста:

 

 

 

Ето и Гросмюнстер - голямата катедрала:

 

 

 

 

Ето един друг поглед към моста - от едната му страна е Фраумюнстер, от другата - Гросмюнстер.

 

 

следва...

Редактирано 23 май, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Близо до Голямата църква е и "Водната" църква - Wasserkirche, която води началото си още от 10 век. Когато на това място е имало култов камък в мъничка църква, достроявана и реконструирана чак до 15 век, докато придобие днешния си вид. Църквата е била  построена върху малко островче в реката, но днес граничи с нея само от едната си страна. През 16 век водната църква е била превърната в библиотека - първата обществена библиотека в Цюрих. След построяването на нова сграда на библиотеката, през 1928 година започва реконструкция и реставрация , за да бъде възстановена почти до предишния си вид. В момента е църква на Евангелистката формация.

Ето я църквата, погледната от различни страни:

 

 

 

 

 

 

Много е приятна разходката покрай реката, ето още няколко красиви сгради. Интересна е тази, която е върху водата и реката си минава под нея:

 

 

 

 

 

Пийваме по едно чудесно кафенце тук, до реката:

 

 

И тръгваме към гарата, за да си вземем колата и да се прибираме. Пътьом щраквам едни фигурки в реката

 

 

 и много интересната композиция от водни нишки в подлеза на самата гара:

 

 

Казваме довиждане на Цюрих, защото ще се върнем пак.

 

 

 

 

 

 

[slujitel]

Днес ще ходим в градчето Шафхаузен и на най-големия водопад на Рейн.

Малко практическа информация. За тези, които са с кола - има два паркинга - един току-до входа и друг-малко по-далече. Ние спряхме на този втория, по-спокойно беше и се върви по една пътечка през гората, от където се вижда това:

 

 

Алекс, спомняш ли си, има ли вход за водопада и каква е цената на паркинга?

Редактирано 12 март, 2017 от slujitel

[georgiev]

Паркингът е безплатен, входът за водопада е 5 франка. Това e за южната страна.

http://www.rheinfall.ch/en/yourvisit/prices

От южната може да се приближиш много - водата ти пръска буквално в очите. Снимката отгоре на линка е от южната страна.

 

 

От север е обратно :-)

Става и за пейзажи.

Редактирано 12 март, 2017 от georgiev

[AlexandraKo]

Алекс, спомняш ли си, има ли вход за водопада и каква е цената на паркинга?

Георгиев ти е отговорил вече)Мисля, че е по-удобно,ако сте с кола, да паркирате на южния, че на северния бяха паркирани всички туристически автобуси.Това го видях, като отидохме после и на северната страна.

Освен това, от южната страна, така, както съм го описала е по - интересно, гледките са от високо и по - отблизо до водопада.Според мен. Аз съм показала снимки и от двете места.

Входът е 5 евро, пък ядохме сладолед по 8:))

Редактирано 12 март, 2017 от AlexandraKo