vlady Публикувано: 27 септември, 2015 Автор Публикувано: 27 септември, 2015 Въпросът е как ВИЕ ще запалите желанието и любовта към пътешествия у вашите деца ?! 4
Ushakal Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 Въпросът е как ВИЕ ще запалите желанието и любовта към пътешествия у вашите деца ?! Определено мисля, че любовта към пътешествието е вродена, и каквото и да правим, трудно ще ги вдъхновим, ако те самите нямат тази искра. Нашето семейство пътува много, дъщеря ми пътува с нас, откакто се е родила, посетила е много интересни и необичайни места; имаме цял куп вдъхновяваща пътешественическа литература, приятелите не също са много пътуващи - изобщо, заобиколена е с всички вдъхновения, само че не обича изобщо да пътува. Ако може, би си седяла с удоволствие в къщи. 3
Asterisk Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 (редактирано) Аз не се чувствам практикуващ Магеланец, но желанието го има. Като се замисля - дядо ми е първият човек, който ни е развеждал и ни е дал пример като ни обясняваше много за местата, на които сме ходили - растения, билки, гъби, книги, някой исторически факт или личност, Пътят на коприната, който ми звучеше като нещо извънземно, филми за Африка (работата се оставяше, за да гледаме). Книгите на Жул Верн и "Островът на съкровищата" така и нямах търпение да изчета, но за това пък една от любимите детски книги от събраната библиотека беше "Морски приказки от цял свят" и още е. След това беше един учител по география, но само за ок. месец-два, после ни повлече ежедневието. На синът ми му е интересно, стига да е доволен, най-важното е храната, спането и да не му е скучно. Като е затворен и няма електронни игри настава голяма скука Редактирано 27 септември, 2015 от Asterisk 3
Zaro Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 Защото искаме да живеем, а не просто да съществуваме (назаем от колегата Оскар Уайлд). 7
Mamas Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 Пътуването отваря душата ми. Баща ми беше автомонтьор и му помагах в гаража. Докато натисках спирачката или съединителя си мечтаех да пътувам към далечни дестинации - напр. при Пипи Дългото чорапче и остров Корекоредут. Споделям казаното от Duke по планирането на едно пътуване. Ако не планирам нещо направо нервите ме гонят. Просто пътят към мястото ми е повече от половината удоволствие и понякога след като вече сме стигнали очаквам връщането или отпътуване за друго място.....луда работа. На мен също Азия не ми тръпка, макар че арабският свят ми е интересен като философия и възприемане на света. САЩ бе голямото предизвикателство и никога няма да забравя първите стъпки на излизане от летището в Лос Анджелис. Обичам да обикалям места описани в книги или филми, както и където са правени снимките им. Такива работи.... Път да е ... накъдето и да е ! 7
Гост Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 Въпросът е как ВИЕ ще запалите желанието и любовта към пътешествия у вашите деца ?! Питай ме как да удържам страстите му за пътешествия (не че и опитвам сериозно...) . Взел ми е всичките гени в тази посока. А аз откъде - Божа работа. Друг такъв няма в семейството... Ако не планирам нещо направо нервите ме гонят... Същата история! О-т-к-а-ч-а-м. Някои хора сигурно много биха се смяли. Надявам се не и тук
Добри Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 Голямо вдъхновение винаги ми е бил и Тур Хaйердал с полинезийската Кон-Тики, с Ра I, Ра II, Фату Хива и Рапа Нуи от Великденските острови, с "Ранният човек и Океана" - с идеите му за навигацията и раждането на цивилизация в морето, с тъжната история около Тигрис, която изгаря, с Aзербайджанската експедиция (за споменатата от Снори страна "Æsеr") в търсене на корените на Один, със загадката му за Малдивите и плановете за Канарите, с цялата му история и екипаж...философията му във "Зелена беше земята на седмия ден".... Вдъхновявали са ме невероятно много Амундсен и Фритьоф Нансен, Гренландските експедиции и първото й пресичане, и години по-късно в музеите на всички тези люде в Осло, стоящ пред лодките, корабите, картите, снимките и всичките им вещи, се почувствах наистина невероятно. 12
Брани Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 Или както великият Сейгън цитира Херман Мелвил, "As for me, I am tormented with an everlasting itch for things remote. I love to sail forbidden seas, and land on barbarous coasts." 6
lyusi Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 (редактирано) За мен пък голямото вдъхновение за пътешествия беше Леонардо да Винчи. Като дете рисувах и мечтаех да бъда велик художник /поне от неговия ранг/. По същото време по БНТ /единствената тогава телевизия/ вървеше сериал за него и от тогава мечтата ми беше да отида във Флоренция и да видя поне едно нещо от него в оригинал. Била съм достатъчно малка, за да не си давам сметка, че по това време не всеки може да пътува до Италия и никога не съм се съмнявала, че ще стане/. Междувременно, родителите родителите ми работиха в Коми /където така и не пожелах да отида/, два пъти пътувах до Източна Германия /впечатляващо за мен, но така и не пожелах да си го представя като максимумът от света, който мога да видя/, завърших съвсем други неща, демокрацията дойде и вече можех да пътувам, но пък ми се роди дете навръх хиперинфлацията и така... В някъкъв момент се случи нещо, което ми показа, че не разполагам с цялото време на света и че ако искам да сбъдвам мечтите си, най-подходящият ден е днес, а аз съм човекъг, който да го направи. И така тръгнах за Италия. Буквално треперех на опашака пред "Уфици" /тогава още не знаех, че там има само две - три картини на Леонардо/, но усещането беше толкова силно, че не можех да се спра с това. По- късно видях много повече от него в Лувъра, Националната галерия в Лондон, Милано и къде ли не. Самоорганизираните пътувания също дойдоха по- късно, но определено това беше, което запали искрата. .. Редактирано 27 септември, 2015 от lyusi 12
Lyubina Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 Duke и Mamas са казали това, което чувствам аз. Удоволствието от планирането и пътуването, самото пътуване като такова (независимо от транспортното средство, въпреки че най-много обичам да си пътувам с колата). Непрекъснато когато имам време правя планове. Навремето имаше една пътна карта на Европа в доста голям размер, почти непрекъснато беше просната на пода в хола и аз - залегнала върху нея. След това по библиотеки, познати, търсят се справочници, енциклопедии, баща ми ходеше до СБА да търси информация... Сега е лесно - отваряш лаптопчето и намираш всичко. 6
Травеолани Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 Въпросът е как ВИЕ ще запалите желанието и любовта към пътешествия у вашите деца ?! С пътувания от малки най-вече , с разкази за различни страни и снимки, с книги за деца за пътувания и с карти. Взех една книга от библиотеката за деца - MAPS. Има картите на 52 държави с много подробни картини, информация за страната, типични храни, известни хора, забележителности. Много е интересна, но дъщеря ми (на почти 4 години) е малка за тази книга. Сега разбира и осъзнава единствено контитентите. Като стане на 7-8 ще й я купя, тогава със сигурност ще й е по-интересно. Аз лично съм горда от факта, че дъщеря ми няма и 4 години още, а вече е била на два контитента и в 8 държави, без държавата, в която е родена. Радвам се, че все още си спомня, че сме били на голям кораб и често й говоря за круиза, за да не го забрави. А иначе, на мен винаги ми е била интересна географията и картите. Баща ми имаше много руски карти и редовно ги разглеждах, разпънати на пода. Като бяхме в Сиатъл преди 2 седмици открих едно страхотно магазинче за карти, глобуси, пътеводители и всякакви пътешественически неща, направо можех да прекарам часове там, но мъжа ми беше гладен та бяхме там само около 15 минути. Със сигурност обаче пак ще го посетя някой ден. И аз постоянно планирам някакви пътувания, на този етап, такива които ще осъществя по-нататък. Сега има разни фактори, които ме спират да пътувам за близкото бъдеще, въпреки че много ми се иска. Та мен в момента са почнали да ме гонят нервите много, както се изразихте по горе 3
captain_oveur Публикувано: 27 септември, 2015 Публикувано: 27 септември, 2015 Въпросът е как ВИЕ ще запалите желанието и любовта към пътешествия у вашите деца ?! Хммм.... Нашият големият е на почти пет и половина. Тези двете са пресни - нарисува ги днес следобед: Сигурно имат нещо общо с това... Следващите са от петък насам, май от вчера. При тях има нужда от обяснения Вълни, а и море изобщо, за първи път видя на Източна Ява това лято. Корабчето с гумите отстрани е спомен от Истанбул/Амстердам/Сингапур. Светофарът си е от България : Пак от Ява - jalan tol: Нещо такова: :D Колата на рисунката също не е случайна, а е "Daihatsu Xenia" :D Тук пък отляво има асансьор, а отдясно - турникетите на куалалумпурските станции на монорелсовия транспорт: Ей тези: По самолетите или вандалстваме... ...или се занимаваме със сериозни работи: Ако ме питаш как се е стигнало до това - не мога да ти дам смислен отговор Детето се радва еднакво много на пътуване с влак до Асеновград, с автобус до София или със самолет до Индонезия. (В подкрепа на тези думи имам съответните рисунки :D) Ние с жена ми просто се стараем да му осигурим пътувания от време на време Малкият е на година и два месеца. Като се има предвид, че проходи на Ява, а пъпът му е хвърлен в Куала Лумпур... И като си спомня как женомъжете (ladyboys) му щипеха бузите, докато се разхождах по Khaosan Road в Банкок, разнасяйки го в кенгуру... :) За мен е много важно като пораснат, да бъдат истински граждани на света, това е. 28 1
Topfly Публикувано: 28 септември, 2015 Публикувано: 28 септември, 2015 (редактирано) При Папазови ставаше дума за напудрен социалистически PR. Голямата работа всъщност беше кап. Николай Джамбазов, който сам си построи лодка и с нея обиколи света без никаква чужда помощ... По същата логика може да не признаеш и постижението на Христофор Колумб, защото и неговото пътуване е било финансирано от испанския крал, корабът му е бил собственост на краля и т.н. Просто “напудрен ПР“ на кралство Кастилия Дончо Папазов имаше доста завистници, но не мисля, че пътуването финансирано със спонсор трябва да се подценява! Лично познавах Дончо Папазов и в целия процес на лобиране за осъществяване на пътешествието му, нямаше нищо шуробаджанашко или нередно. Ако днес трябваше да лобира Дончо Папазов, не мисля, че щеше да му е по трудно да убеди някоя частна фирма, да финансира начинанието му. Човекът просто имаше талант, да продава идеите си. Може да обвиниш Дончо Папазаов, че е бил част от пропагандната машина на системата, но същото обвинение би могло да се отправи и към всички спортисти, артисти и т.н. през социализма. Те също бяха спонсорирани от системата и успешно бяха използвани за пропагандни цели... Що се отнася до мен страстта ми за пътуване опредлено ми е наследена и предадена от баща ми. Той още като малък е почнал да скита в България, като със свои приятели правят спускане със сал по Дунав. Историята е описана в книгата "Бабуш" слиза по Дунава Баща ми участва и експедиция организирана от Юнеско в която и български водолази проучват подводната част на стария Картаген в Тунис. В музеят Бардо в Тунис има една мозайка открита от него. По късно е капитан на яхтата Еол и заедно с Дончо Папазов и няколко други негови колеги лобират пред шефа на националната телевизия да купят яхтата Тивия. Баща ми като най-опитен мореплавател обучава Дончо Папазов и другите в екипа на ветроходство, като правят обиколка на Европа с новозакупена яхта. Приключението е описано в тази книга: Симеон Идакиев, който водеше предаването Атлас по БНТ също е един от хората, които са ме мотивирали да пътувам. Той е бил в 120 държави, но съм се амбицирал да го бия по брой посетени държави Редактирано 28 септември, 2015 от Topfly 14
Lyubina Публикувано: 28 септември, 2015 Публикувано: 28 септември, 2015 Сега, като се замисля сериозно, изобщо не съм магеланец. Аз съм си скитня. Не откривам нови земи и не стигам до пределите на непознатото. Същевременно, винаги съм готова да тръгна на път, независимо на къде, кога и как. Имам претенции само към "с кого". 5
theo Публикувано: 29 септември, 2015 Публикувано: 29 септември, 2015 ,,Поет ,, Да бъдеш Колумб всеки миг от живота си. Да откриваш земи и звезди, да откриваш пространства и хора. В сърцето си малко да сложиш големия свят и далечните пътища. Да търсиш и все недоволен да бъдеш, да имаш, но все към незнайни земи да отплуваш. Колумб остани до последния миг на живота си. И смъртта си дори открий като свят непознат, като нова земя посрещни я, неоткрита от теб досега. Веселин Ханчев ----------------------------------- ... колко Магеланско , особенно последната строфа , а ,,Магеланци,, ?... 7
Topfly Публикувано: 29 септември, 2015 Публикувано: 29 септември, 2015 Сега, като се замисля сериозно, изобщо не съм магеланец. Аз съм си скитня. Не откривам нови земи и не стигам до пределите на непознатото. Същевременно, винаги съм готова да тръгна на път, независимо на къде, кога и как. Имам претенции само към "с кого". Откриване за себе си на една непозната земя и докосването до непозната за теб култура е също магеланско! Важното е да искаш постоянно да виждаш нови места и култури, а не всяка година да ходиш в един и същи хотел, на едно и също място на “почивка“. 2
naTpuoT Публикувано: 18 февруари, 2016 Публикувано: 18 февруари, 2016 За мен едно от най-сладките усещания на това да си магеланец, е да чуваш някой приятел или познат,който взема 2пъти колкото теб да ти казва как ти се чуди на "магиите" и "шарлатанствата",които ти позволяват да реализираш мечтите си. 7
vlady Публикувано: 26 ноември, 2021 Автор Публикувано: 26 ноември, 2021 На 18.02.2016 г. в 14:43, naTpuoT каза: За мен едно от най-сладките усещания на това да си магеланец, е да чуваш някой приятел или познат,който взема 2пъти колкото теб да ти казва как ти се чуди на "магиите" и "шарлатанствата",които ти позволяват да реализираш мечтите си. Реализирането на детските мечти е ключът и отговорът е 42 4
jungfraujoch Публикувано: 26 ноември, 2021 Публикувано: 26 ноември, 2021 При мен любовта към пътешествията е от съвсем малко дете.Родителите ми са спортисти и непрекъсната пътуваха по спортна линия и не само. Първо пътувахме много в България със семейството ми,не пропусках ученическа екскурзия.Прочетените книги за далечни странствания ме вдъхновяваха и така продължава и до днес.И аз като всички магеланци от моето поколение израснах с предаването Атлас списанието Паралели.Още пазя картичките,изпратени ни от приятели от чужбина.Първата дори е от преди да се родя. Обикаляйки българските планини от съвсем малка,най-интересни ми бяха германските туристи,които нямаха умора с големите си раници. Колкото и да обичам да пътувам,спокойно мога да споделя,че нямам амбиции да обиколя света.И пътуването не е единственото ми щастие.Т.е. пътуването не ми е начин на живот,а едно красиво допълнение към него.Защото според мен по-важно е да си в добра компания на път и да се обогатиш максимално от видяното.Да напълниш душата си и да усетиш лично онова с нищо несравнимо чувство да си посетил желаните дестинации от дете.Да си сбъднал детските си мечти! Имам мечти и то съвсем реални за изпълнение.Приоритет ми е Европа. Обичам да чета пътеписи,да гледам снимки и да слушам разкази за пътешествия.И съм щастлива,че попаднах в магеланци,където всички са с диагноза пътешественик.И макар да имаме различно мнение по много въпроси,тръпката е една. Все си мисля,че истинските пътешественици могат да пътуват всякак.Без значение от метеорологичната прогноза и мястото за нощувка и всичко останало,което включва излизането зад граница.Ами аз не съм толкова печена 😀-искам да ми е уютно и чисто,да не се напрягам много в броенето и "отмятането" на държави,градове и музеи. Наслаждавам се на самото пътуване и на импровизацията,като не забравям да си напиша в тефтерчето местата,които искам да видя благодарение на споделеното във форума. Магеланци,бъдете все така пътуващи и вдъхновяващи!Сбъдвайте детските си мечти и нека всяка следваща дестинация да е най-хубавата! 14
Василена Публикувано: 27 ноември, 2021 Публикувано: 27 ноември, 2021 преди 8 часа, jungfraujoch каза: При мен любовта към пътешествията е от съвсем малко дете.Родителите ми са спортисти и непрекъсната пътуваха по спортна линия и не само. Първо пътувахме много в България със семейството ми,не пропусках ученическа екскурзия.Прочетените книги за далечни странствания ме вдъхновяваха и така продължава и до днес.И аз като всички магеланци от моето поколение израснах с предаването Атлас списанието Паралели.Още пазя картичките,изпратени ни от приятели от чужбина.Първата дори е от преди да се родя. Обикаляйки българските планини от съвсем малка,най-интересни ми бяха германските туристи,които нямаха умора с големите си раници. Колкото и да обичам да пътувам,спокойно мога да споделя,че нямам амбиции да обиколя света.И пътуването не е единственото ми щастие.Т.е. пътуването не ми е начин на живот,а едно красиво допълнение към него.Защото според мен по-важно е да си в добра компания на път и да се обогатиш максимално от видяното.Да напълниш душата си и да усетиш лично онова с нищо несравнимо чувство да си посетил желаните дестинации от дете.Да си сбъднал детските си мечти! Имам мечти и то съвсем реални за изпълнение.Приоритет ми е Европа. Обичам да чета пътеписи,да гледам снимки и да слушам разкази за пътешествия.И съм щастлива,че попаднах в магеланци,където всички са с диагноза пътешественик.И макар да имаме различно мнение по много въпроси,тръпката е една. Все си мисля,че истинските пътешественици могат да пътуват всякак.Без значение от метеорологичната прогноза и мястото за нощувка и всичко останало,което включва излизането зад граница.Ами аз не съм толкова печена 😀-искам да ми е уютно и чисто,да не се напрягам много в броенето и "отмятането" на държави,градове и музеи. Наслаждавам се на самото пътуване и на импровизацията,като не забравям да си напиша в тефтерчето местата,които искам да видя благодарение на споделеното във форума. Магеланци,бъдете все така пътуващи и вдъхновяващи!Сбъдвайте детските си мечти и нека всяка следваща дестинация да е най-хубавата! Ще се опитам да предложа моята визия . Аз искам да живея , да живея значи да пътувам . Понякога на всяка цена , ако дестинацията е нещо при , което ти се отваря парашута да видиш само веднъж . Хората с неограничен лимит от към финикийски знаци могат да си позволят всичко . Аз не мога . За това използвам всеки момент и вариант да видя нещо , което много , ама много искам . Аз не "отмятам държави,градове и музеи". Там където съм отишла е , защото преди да си отида искам да видя , да бъда и да съм видяла. И да снимам , много да снимам . Уютно и чисто, ми е в къщи , но аз искам много повече . И когато си на път и няма лукс и не ти е уютно и чисто, но сетивата ти и душата ти са пълни няма значение къде и на какво спиш . Любимите ми дестинации са близки и далечни и правя ,каквото мога да видя според аршина с който меря . Но виж вдъхновението е последното , което ще умре в мен . 11 2
jungfraujoch Публикувано: 27 ноември, 2021 Публикувано: 27 ноември, 2021 преди 5 часа, Василена каза: Ще се опитам да предложа моята визия . Аз искам да живея , да живея значи да пътувам . Понякога на всяка цена , ако дестинацията е нещо при , което ти се отваря парашута да видиш само веднъж . Хората с неограничен лимит от към финикийски знаци могат да си позволят всичко . Аз не мога . За това използвам всеки момент и вариант да видя нещо , което много , ама много искам . Аз не "отмятам държави,градове и музеи". Там където съм отишла е , защото преди да си отида искам да видя , да бъда и да съм видяла. И да снимам , много да снимам . Уютно и чисто, ми е в къщи , но аз искам много повече . И когато си на път и няма лукс и не ти е уютно и чисто, но сетивата ти и душата ти са пълни няма значение къде и на какво спиш . Любимите ми дестинации са близки и далечни и правя ,каквото мога да видя според аршина с който меря . Но виж вдъхновението е последното , което ще умре в мен . Браво!Значи си истински пътешественик!Според моя аршин 🥰. И както казах всички пътуваме различно.важното е вдъхновението и сбъдването на мечтите! Нека светът се успокои и да имаме възможност за спокойни пътешествия и най-вече да сме здрави! 3
wiliko Публикувано: 10 май, 2022 Публикувано: 10 май, 2022 На 26.11.2021 г. в 16:23, vlady каза: Реализирането на детските мечти е ключът и отговорът е 42 .... и да не забравиш една хавлия..... незаменим атрибут за всеки волен или неволен галактически стопаджия... 1
vlady Публикувано: 2 юли, 2022 Автор Публикувано: 2 юли, 2022 На 10.05.2022 г. в 12:02, wiliko каза: .... и да не забравиш една хавлия..... незаменим атрибут за всеки волен или неволен галактически стопаджия... Вече си имам страхотна пътешественическа хавлия 😁 17 1 1
Бай Жорж Публикувано: 10 февруари Публикувано: 10 февруари На 2.07.2022 г. в 22:36, vlady каза: Вече си имам страхотна пътешественическа хавлия 😁 И аз искам такава плажна кърпа 😍 1
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега