дневник От EXPO2015 до Цугшпитце

[ECC]

Не знам как да започна-като пътепис или разхвърляни снимки.Някои от местата,които посетихме са дублирани,а и вдъхновени от други магелански набези през това лято.Затова няма особено да се спирам на тях,за да не се повтаряме.

Тръгваме почти през нощта от Троян към Манзано-Италия.След дълго проучване решаваме да не рискуваме през Калотина.Минахме през Видин-Връшка чука.В Сърбия пътят до Парачин е много добър,скоро асфалтиран.Не мога да кажа същото за Ботевград-Видин-кошмар.Границата се минава за 5мин.От българска страна след граничния пункт пусната бариера.Чакаме без да знаем точно какво.Един шофьор на камионче с ремарке се развика "Айде отваряй,бе!Стига спа!"От кабинката до бариерата се подаде някакъв,може би от гранична полиция.Попитах го какво чакаме,а той ми отговори,че трябвало да регистрира нашите винетки.След малко излезе по униформа и домашни пантофки и мина по стъклата на колите да ни види винетките.Явно това беше регистрацията.И това на излизане от България.Ставаше чуден клип,но не знаех какво се случва,а е и малко незаконно да се снима по КПП-та.

Сърбия-нищо необичайно.Хърватска-решихме да минем през Риека.Нямаше никакъв смисъл.

Та успешно стигнахме Манзано и веднага по леглата.Спахме в някаква стара фабрика.Кабинетите на директора бяха направени на три апартамента.Трябва да публикувам името на "хотела" в темата "Не ходете там".

На другия ден към Милано.Не можеше да не спрем до Гарда.Отбихме се в Сирмионе.Не бях ходил там и определено ми хареса.Хапнахме обяд в един ресторант на брега.

Това е ресторанта,сниман от мостика.

Вкусна бяла риба от Гарда.

Ранния следобед пристигнахме в Милано и се настанихме.За щастие тук неприятни изненади нямаше.Децата не бяха идвали в Милано и веднага се запътихме към центъра.

Малко вечерни снимки от Милано.

Следващия ден беше отделен за EXPO2015.

Денят тръгна зле от сутринта.Предния ден си бяхме купили двудневни билети за метрото.Предупредиха ни,че за експото трябват допълнителни билети по 5евро.Купихме си ги,но влязохме в метрото с двудневните си билети.Чудихме се къде ще ни поискат другите билети,но такова място нямаше.Слязохме от метрото на спирката на експото и в края на коридора двадесетина полицаи,които избирателно проверяваха билетите,като че ли само на чужденците.Подадох и двата билета,обърнаха допълнителния и казаха,че не е валидиран при влизане в метрото и все едно,че сме без билети-глоба 36,70евро на човек.Спорихме 15мин.,накрая ме заплашиха,че ще ме арестуват и платих две глоби.Направили ми били компромис за единия да не плащам.Майната им на парите,но се почуствах умишлено прецакан.

Повече в тази Fiera няма да ходя.Предният път се разделих с 400-500евро в метрото,сега бях изключително внимателен,но уви имало и други капани.

За самото EXPO като за мъртвец-по-дорбе нищо.Убийствена жега,страшно много народ.За да влезеш в някоя палата се чака по половин час.Не ме питайте какво точно представлява изложението-не мога да ви отговоря.Според мен,ако с парите за изграждане на палатите,които след експото ще бъдат съборени,бяха нахранили гладуващи деца,щеше да има по-голяма полза.

Палатата на Alitalia.Бях букнал часове за тренировъчен симулатор-излитане,полет около 15мин. над Неапол и кацане.За невежи като мен беше интересно.

Това е винената палата на Италия и по-точно еталони за определяне цвета на виното.

Италия толкова.Когато имам време продължавам с Швейцария.

[ECC]

Намерих малко време да продължа с нашето пътешествие.Тръгваме от Милано-Комо-Леко-Тирано и вече сме в Швейцария.Досега не съм бил в Швейцария и очаквам с вълнение да я видя.През зимата като се качваме на Беклемето и времето е слънчево се майтапим,че е "истинска Швейцария".Е,дойде времето и аз да видя истинска Швейцария.Неделя е.Проходът Тирано-Сент Мориц гъмжи от мотористи,байкове и кабриолети.Благодарение на снимките на Александра решихме да отидем на глетчера Diavolezza.

Това е спирката на Бернина експрес.Оттук може пеша и с кабинка.

Естествено избираме кабинката.

Много странна разлика в цвета на двете езера,които са едно до друго.

Това са части от ски-пистите.Завити са с някакво специално платно,което предпазва 2-3 метровия лед от разтапяне.Явно благодарение на тази протекция са сигурни,че откриването на ски сезона ще бъде на 15 октомври.

Това е самият глетчер.

Продължаваме през Сент Мориц,който честно казано не ме впечатлява особено и пътуваме по поречието на река Ин.Напускаме Швейцария за два дена и влизаме в Австрия.Вечерта достигаме "базовия лагер" близо до Куфщайн,където живее дъщеря ми.Отсядаме в пансион Флори за шест вечери,въпреки че две от тях ще сме в Швейцария.Просто така беше по-евтино.

Утре към Германия-Гармиш Партен Кирхен и Цугшпитце.

[ECC]

Така и така съм започнал да продължа с Цугшпитце.Тръгване от Австрия по първи петли директно през планината.Всъщност щаб-квартирата ни беше почти на границата,така че веднага се прехвърляме в Бавария.Веднага се вижда разликата между тиролските и баварските къщи.

Подминаваме Гармиш и сме в подножието на The top of Germany-Zugspitze.Започваме трипа с изкачване с cable car от езерото Eibsee,което е на около 1000м. надморска височина до Цугшпитце-2950м.

Доста дълга опашка за лифта,но все още е август.

Кабинката на места върви почти право нагоре,но вече сме на върха.Разкошно време,температура 26гр.

Навсякъде летят алпийски гарги,но все пак нямах следи по гърба и главата.

Това е най-високата точка,до която се стига по тясна пътечка.Не ходихме,защото имаше много желаещи.

От там се слиза с друг cable car на 2600 метра,където се намира и глетчера.

Това е изглед към върха от глетчера.

На някои не им пречи да си рекламират колите и на 2600 метра надморска височина.

От там се слиза на Eibsee с влак,който почти през цялото време се движи под земята.

В късния следобед попътна разходка до Linder-hof.Тук няма да изпадам в подробности,защото е писано достатъчно във форума.Ще споделя само някои неща.Входната такса от 9 евро е само за влизане в самия замък.Ако не ви се разглеждат залите отвътре може да си ги спестите.Имахме гид на английски език,но по-интересното,което ми се случва за първи път е,че ни дадоха и папка на български език.В нея беше описано същото,което говори и гида.

 

[ECC]

Следват два дена в Швейцария.Минаваме през Лихтенщайн или по-точно през Вадуц.Австрия-Лихтенщайн има граница.Граничният полицай маха на всички да продължат,но като вижда българска регистрация,посочва с пръст да отбием.10-15 минути проверяват личните ни карти и документите на колата,следва сверка на номера на рамата на колата,проверка на багажа и пренебрежително връчване на документите.Вадуц-нищо особено.Пътуваме към Цюрих.Времето е лошо,може би заради това Цюрих не ми харесва.Вечерта спим до езерото Люцерн,което си има име,но е трудно и швейцарците си го наричат езерото Люцерн.Та хотелът се намира в едно селце,до което се стига по адски тесен път.

На следващия ден ни предстои разходка до планината Пилатус-планината на Дракона.

Избираме Golden trip.Цената е малко висока-106 CHF на калпак,но се надявам да е интересно.Трипът започва от гарата на Люцерн.

Отначало плаваме около час по езерото Люцерн.

На някои не им е студено даже да се къпят.

Даже си харесах апартамент.

И така стигаме ALPNACHSTAD по вода.Тук е най-ниската спирка на зъбчатата железница до върха.

Това е най-стръмната зъбчата железница в света-на места наклонът достига 48%.

Има една междинна спирка,на която се разминават влакчетата.

Даже може да слезете и да си купите мляко и сирене от тази къщичка.

Нагоре стръмнината продължава.

Времето не е с нас.Има доста гъста мъгла,която скрива гледката към езерото.Правим си едночасова разходка почти до върха.Навсякъде скалата е прокопана и е направена туристическа пътека-ниво на трудност-0.

От тук следва слизане на по-долно ниво с ултра модерен и бърз cable car.Цялото возене продължава три минути.

Прехвърляме се на четириместни кабинки,които слизат почти до Люцерн или по-точно до Kreins.

Има една междинна станция,на която има детски площадки и ламаринена писта за спускане с шейни.

Тук обядваме.Направи ми впечатление барбекюто с навес с нацепени дърва.

Изглед към Люцерн и езерото от кабинката.

Работилница и магазин за алпийски рогове.Цените започваха от 350 CHF нагоре.

С автобуса се прибираме до Люцерн.Два часа разходка из града.На мен лично много ми хареса.На сина ми по-му хареса Цюрих.

Само една снимка на дървения мост и водонапорната кула.

От там газ към водопада на Рейн.Оказа се,че е на 25км от мястото ни за нощувка.За съжаление хванахме задръстване в Цюрих и бяхме на водопада към 6 часа.Имало работно време,разбирай входна такса,до 5часа.Сакън да не преработи някой!Успяхме да го видим само от една точка.

Редактирано 21 септември, 2015 от Emil Chakalov

[Lyubina]

Чуден пътепис и снимки, благодаря ти!