дневник Австралия, Нова Зеландия със стоповър в Пекин по Коледа и Нова Година

[Гост]

Хах... За тази година ми пожелай Копакабана, моля Благодаря ти. Ще се чуем тия дни...ххх

[Лидия]

Хах... За тази година ми пожелай Копакабана, моля Благодаря ти. Ще се чуем тия дни...ххх

Ми хайде действай, имаше някакви промоции май скоро Хайде да се чуем да разкажеж за Мароко, че съм хвърлила отдавна око

[Гост]

Ми хайде действай, имаше някакви промоции май скоро Хайде да се чуем да разкажеж за Мароко, че съм хвърлила отдавна око

 

Промоции и Нова година - да чакаш Годо или когато цъфнат налъмите   Ще си плащам като поп, щом искам фойерверките на Копакабана... Като се върна от Бари - таман още бая ще има за разказване... хахахахаха

[Лидия]

01.01.16  Сините планини- взехме влак от Сидни до Катумба оттам до жп гарата има няколко фирми,които предлагат хоп он хоп оф автобуси, взехме си билети от Тролей бус включващи билети за Scenic World. Има много спирки по маршрута, но ние слязохме на трите сестри, там се поразходихме и после се запътихме към Scenic World като започнахме с лифта със стъкленият под, после влакчето, на него най- много се изкефихме води най-стръмното такова за пътници в света, дори можеж да си нагласиш седалките за по екстремно преживяване като влакчето се спуска като в тунел между скали. След това разходка в гората и връщане с другият лифт. Оттам пак се качихме на автобусът,който ни откара да начална точка, откъдето си взехме  влакът на обратно до Сидни, вечеря и по леглата.

[Лидия]

02.01.16 Полет от Сидни до Просерпайн или както там се произнася (Proserpine) с Тайгер Еър, там ни очакваше бусче на Whitsunday 2 everywhere, с което си бяхме организирaли трансфер до Airlie Beach. Хвърлихме багажа в хотела, който пък от своя страна се оказа едно от най-готини места за настаняване през цялата ни екскурзия. Апартамент с тераска гледаща към басей и с собствени стълби водещи към градина и басейна. Беше оборудван с абсолютно всичко,което се сетиш и ти трябва от посуда до пералня и сушилня, които пък много добре ни послужиха, както и много домашни любимци Какаду папагали.

Запътиме се към центъра, където се намираше и известната лагуната, полегнахме под палмичките и се наслаждавахме на гледката към Коралово море. Лагуната е като едни голям басейн, но много добра алтернатива особено в сезона на гадните медузи, където си плуваш спокойно, водата топличка и едва усещаш миризма на хлор.

Самото градче не е голямо и е много приятно, хапнахме рибка и картофки, помотахме се из уличките и магазинчетата, напазарувахме от Coles и се прибрахме,че на другият ден ни чакаше ранно ставане.

Редактирано 5 февруари, 2016 от Лидия

[Гост]

Леле, прекрасно... 

[Лидия]

03.01.16 Големият Бариерен Риф- Имахме целодневна организирана екскурзия с една от големите компании и по препоръка на магеланци – Cruise Whitsunday, рано вече бяхме на Port of Airlie, чакайки да се бордваме, ама времето хич не изглеждаше добре- едни черни облаци и дъжд. Пътуването до понтона се очакваше да е около 2 часа като капитана предварително предупреди, че морето е доста развълнувано и се очакват големи вълни. Затова, който не му понася да вземе хапчета за морска болест предоставени от екипажа. Незнам кой вземал, кой не,ама няма да ви казвам какво мазало стана, всички китайци изпопадаха, на повечето им стана лошо, абе картинка. Наближавайки понтона, слънцето взе, че изпече и се очертаваше страхотен ден. Морето беше леко развълнувано и не беше много добре за шнорхелинг, но все пак това не попречи на никой. На самият понтон имаше различни занимания- шнорхелинг, гмуркане, лодка подобна на подводница, където се вижда дъното, подводна наблюдателница, шезлонги за препичане, водна пързалка за децата, също така имахме включен обяд. Това,което ме впечатли, поне не съм го виждала другаде,е че пространсвото за шнорхелинг беше оградено с въжета и имаше малки станции подобни на шамандури,където можеж да спреш и да си починеш, както и имаха спасител на пост,също и друг,който обикаля с лодка. Всичко беше много добре организирано и останахме доволни. За съжаление нямам много снимки, но качвам каквото имам.

[Гост]

Не те беше срам... Вписвам - 31 декември 2017 година - Сидни. Преди това обиколка като твоята. Кхххх... Благодаря!

[Лидия]

04.01.16 Whiteheaven beach- Този ден имахме друга целодневна екскурзия до Whiteheaven beach, Hill Inlet с възможност за шнорхелинг, турът беше с Ocean Rafting. Беше голямо приключение пътувахме с високо скоростни лодки, готина музика на борда, готин екипаж, въобще настроението беше на макс. Първата ни спирка беше за шнорхелинг около час, след което се отправихме към Whiteheaven beach, нереално красив плаж с кристално чиста вода оцветена в различни нюанси на тюркоазеното и с най-белият пясък който сме виждали състоящ се от 98% чист силициев диоксид. Целия остров е със статут на национален парк на Австралия и е под опеката на държавата. Този девствен рай е защитен от застрояване и по брега няма нито една постройка. Също така е горд носител на приза Най-екологичният плаж в света. В северния край на брега се намира Hill Inlet - зашеметяващ залив, където приливът и отливът създават красива смесица от цветове, образувайки лагуни по пясъка. Във водите може да срещнете бебета лимонови акули, както и малки скатове. На плажа имахме свободно време, обяд, абе въобще много гот.

[П.Кръстев]

Ще кажеш ли името на хотела в Proserpine ?

Въжетата, които сте имали при гмуркането на рифа, предполагам са били мрежи, опънати заради медузите

Редактирано 5 февруари, 2016 от П.Кръстев

[desislavna]

Аз доколкото разбрах хотелът е бил в Ерли Бийч. Прозерпайн не е на вода и е грозноват - един голям завод се издига до гарата.

[Лидия]

Ще кажеш ли името на хотела в Proserpine ?

Въжетата, които сте имали при гмуркането на рифа, предполагам са били мрежи, опънати заради медузите

Да в Proserpine само кацнахме и оттам както споменах с трансфер до Airlie beach. Хотелът е Best Western Mango House Resort. Не, въжетата бяха само като ограждения нямаше мрежи, но за предпазване от медузи даваха специални неопренови костюми против ужилване.

Редактирано 5 февруари, 2016 от Лидия

[П.Кръстев]

Така де, в Airlie Beach исках да кажа, моя грешка. Мерси

[Лидия]

Така де, в Airlie Beach исках да кажа, моя грешка. Мерси

Ти да не планираш скоро пак натам да забегнете?

[П.Кръстев]

Ти да не планираш скоро пак натам да забегнете?

 

За съжаление още не планирам, по-скоро се надявам. Но си набелязвам различни места и водя записки, да ги имам, когато ми потрябват 

Редактирано 5 февруари, 2016 от П.Кръстев

[luba_rizova]

Не те беше срам... Вписвам - 31 декември 2017 година - Сидни. Преди това обиколка като твоята. Кхххх... Благодаря!

 

 

Говори ми, Рей, говори!!! Лиди е изпълнила моята мечта Уникално, красиво, невероятно ... какво небе, какво море, какъв пясък, каква природа, какъв рай... единствения проблем е, че като отида ме е страх, че няма да искам да се върна ... ще зарежа деца и всичко и това е .... Мамка му и живот, другия път си пожелавам мама да ме изръси някъде там , плс. Лидс, продължавай, ние нека си се кефим  ​ ​ ​

[Лидия]

... ще зарежа деца и всичко и това е .... Мамка му и живот, другия път си пожелавам мама да ме изръси някъде там , плс. Лидс, продължавай, ние нека си се кефим  ​ ​ ​

Люба, пожелавам ти не само ти, но и цялото семейство да се изкефите на Австралия и красотите наоколо, следвай мечтите си

[Лидия]

05.01.16 В този ден трябваше да се предвижим на север от Арли Бийч

Крайна цел беше Кернс, но тъй като цените на полетите бяха безумни, решихме, че по-добре да наемем кола, ще загубим време, но пък ще разгледаме по пътя каквото има и ще спестим някой лев. Тъй като пътят е дълъг като междинна точка решихме да посетим Паронела парк, където щяхме да нощуваме. Та наехме ранно кола от Europcar, до Паронела парк имахме 528км. Учудващо бързо минаха около 6 часа каране с кратки спирки за почивка съпътсвани с красиви гледки.

Искахме да стигнем навреме за последният тур в парка, около 17 часът, не че неможеже да го разгледаме на сутринта, но не искахме да губим време,че имаше и други неща планувани. Успяхме да стигнем навреме,че даже и се възползвахме от нощният тур, който е почти същият като дневният, но с приглушена светлина и музика откъм замъкът.

Малко инфо за самият парк:

В началото на миналия век Хосе Паронела пристига от Испания с идеята за прекрасен живот за себе си и своята годеница Матилда.Работи усърдно единадесет години.Мечтата му е да построи замък.Когато отива в Испания,разбира,че Матилда се е омъжила за друг.Решен да се завърне обратно със съпруга,той се жени за Маргарита, по–малката сестра на Матилда.Купува мечтаната от него земя.
    Вдъхновен от детските си спомени за Каталунските замъци,Хосе започва строежа на Парк за забавления.Реката над големия водопад е бетонирана в правилен кръг като красиво езеро,в което гостите да плуват.Засажда повече от 7500 тропически дървета,включително и алея от дървото„каури“,които сега се извисяват като колони на катедрала и живеят до 2000 години.Прави фонтан,тенискорт,маси за пикник.Изключително красив е павилионът с балкони и кули.Събота вечер канят на кинопрожекции,в банкетния салон организират балове и сватби.
    Приказката на Паронела парк приема неочакван обрат,когато купчина трупи от реката помита железопътен мост и ги стоварва върху градините на парка.Непоколебими,Паронела ги засяват отново.Големите наводнения утежняват работата по поправката на имота.Паркът е продаден.После го изпепелява пожар,издръжливостта му опитва и циклон.Купуват го компютърния инженер Марк Евънс и съпругата му и с помощта на много ентусиасти го възстановяват. Интересното е че самият Хосе не е живял в замъкът, а в малка къща отреща с централна гледка към замъкът, така той се е наслаждавал на сбъдната си мечта.

Турът беше интересен, а и гидът си го биваше.

Следваше вечеря в единственият ресторант в радиуса, който беше част от малък хотел, само на 5 минути от парка, а пътят дотам минаваше през един люлеещ се мост над водопада, много забавно, а на връщане пък се полюбувахме на многото звезди в небето и се отправихме за почивка в бунгалото ни, което беше част от къмпинг зоната на парка.

06.01.16 След закуска приключението продължи като за деня ни предстояха много спирки и крайна точка за нощувка беше Порт Дъглас.

Първа спирка по маршрута беше Mamu Sky walk това са платформи върху дървета обикаляйки тропическа гора, тук нищо интересно не видяхме и не ни впечатли, особено като вече бяхме посетили другите платформи, които повече ни харесаха в Otway Fly park, но пък цената, която платихме беше намалена, защото са на един собственик с парка и ако си платиш вход за двете места излиза по-изгодно.

Оттам след 40 мин път с колата се порадвахме на красивият водопад Милиа Милла, където беше пълно с плажуващи.

Следваше кратка разходка до Mt Hypipamee Crater, който наживо изглежда още по-огромен и впечатляващ.

Не можахме да пропуснем и Cathedral Fig tree, най-огромното дърво, което съм виждала, а пътят до там беше през малки селца и пътища, на които бяхме само ние, а и разходката до дървото абсолютно сами без жива душа наоколо чувството беше странно. Като цяло ние където пътувахме с кола в Австралия пътищата не ни се строриха натоварени, предполагам,че се дължи на факта,че беше сезона на тяхната лятна ваканция и всеки е заминал нанякъде.

Привечер се настанихме в хотела в Порт Дъглас, побъбрихме си със собственика на хотела, който беше много готин и решихме да не губим време, ами да отидем да вечеряме в един рибен ресторант, който той ни беше препоръчал в центъра. Ресторантът явно беше доста популярен, особено с многото видове прясна риба и добро обслужване, но някакси моят избор на риба не задоволи моите очаквания, особено на странното съчетание на печена риба с чоризо, някак си не ми се понрави комбинацията въпреки,че по отделно ги обожавам и двете. Та както и да е, оставихме една по-голяма сумичка, от това,което бяхме давали досега за вечеря и решихме да се разтъпчем из градчето, макар и за краткото време там, много ни хареса и малко съжалихме,че нямахме повече време там.

[Лидия]

Да продължа с разказването,че вече забравих, че сме били там хах

 

07.01.16 След закуска от Порт Дъглас , освободихме хотела и се отправихме към тропическата дъждовна гора Daintree Forest. Имахме организиран тур по реката за наблюдаване на крокодили и след това разходка из самата дъждовна гора. По Cape Tribulation Road имаше страхотни гледки, всички отбелязане с табели – Look out, но не само там де, имаше такива табели навсякъде в Австралия. Ние не спирахме на всички, че нямаше време, но на една от спирките- Mount Alexandra Lookout, където спряхме останахме много доволни не толкова от гледките, а от случайна среща на паркинга с птицата Cassowary, която сладко си похапваше и не обръщаше внимание на тълпата от хора, които непрестанно я снимат.

А ето и снимков материал от самия lookout

 През цялият ни престой в Австралия се надявахме да я видим и късметът ни се усмихна точно в последният ден. Доволни продължихме по пътят за осъществяване на следващата ни този път вече планирана среща със соленоводните крокодили. Ние бяхме втората група за денят и гидът ни предупреди,че първата група не са успели да срещнат крокодили и че вероятността ние да видим също не е голяма, защото не бил активен сезон и всички се криели поради жегата. Казвайки това веднага забелязахме едно бебе крокодилче напичайки се на плажа. После видяхме още няколко такива дребосъци, не успяхме да видим големи крокодили, но все пак беше нещо.

След завършване на турът се отправихме за кратка почивка за обяд в Lync-Haven хотелче с ресторант, където хапнахме по една салата,че беше такава жега,че не можех за друга храна и да помисля и се радвахме на папагалите в градината,където се качваха по главите на някои дечица и позизираха за снимки.

След тази кратка пауза се запътихме към Cooper Creek Wilderness, което всъщност е частен имот в самата Daintree Forest, собствениците си живеят там и си въртят бизнес като правят турове. Самият тур не ни впечатли особено, спирахме се на всяко дърво, листенце и тем подобни като ни даваха подробна информация, кое, какво значение и т.н Аз и не само въобще не ни се слушаше, а нямахме търпение само да се измъкнем от тази гора, където буквално комарите ни изядоха, станахме на решето, въпреки че бяхме яко се напръскали с тропикал спрей със съдържание на Deet, който ползвахме в Африка против комари, честно толкова комари не бяха ме яли през целия ми живот, бях с маратонки, а имах ухапвания чак между пръстите на краката, незнам как са влезли там, а после самите пъпки толкова ме сърбяха и изчезнаха чак след седмици въпреки,че се и мажех с балсам след ухапване от комар да подпомогне заздравяването. Та хубави спомени от този тур нямам    снимки също, че бях заета в борбата с рояците комари явно не виждали човешка кръв с години.

Няма да ви казвам с какво облекчение си тръгнах оттам и навръщане се охладихме с по един сладолед от Floravilla Ice Cream Factory, където имаха невероятен избор и комбинации на сладолед. Препоръчаха ни тази фирма, сладоледът бил по хубав от прехвалената Daintree Ice Cream Factory, незнам доколко е вярно тъй като не опитахме от втория, но определено сладоледът от фирмата, която ни препоръчаха си го биваше.

Отправихме се към Кернс, пристигнахме привечер в хотела, който бяхме запазили в близост до летището, толкова близо, че буквално самолетите ни прелитаха над главата, хапнахме, оправихме багажа и по леглата,че имахме раннен полет за Нова Зеландия. Така казахме чао на Австралия и нямахме търпение да се запознаем с Нова Зеландия.

[П.Кръстев]

Ние бяхме втората група за денят и гидът ни предупреди,че първата група не са успели да срещнат крокодили и че вероятността ние да видим също не е голяма, защото не бил активен сезон и всички се криели поради жегата.

 

Това, че прекарват повече време във водата и е трудно за туристите да ги видят е вярно, но това че не е активен сезон не е вярно. Напротив - точно австралийското лято е най-активния сезон за крокодилите, метаболизмът им е по-бърз отколкото през зимата и ловуват повече, точно затова седят и повече във водата.

 

Всъщност, както всички животни, които регулират температурата на тялото си от околната среда и са по-активни през топлите месеци от годината.