Пътепис: Египет

[cck]

Април 2009

Това е може би една от най-забавните за мен от серията организирани от агенция екскурзии.
Приятел се обади и каза, че заедно с още няколко човека ще ходят до Египет - организирано с агенция (кощунство а?)
А ние за там бяхме чели*, решили какво ни се гледа, освен това навивали разни хора.
Но то все някакви проблеми - я с туристи, я бунтове и съответно и никой от познатите не се беше навил.
Та щом стана дума и гласуването беше бързо предопределено - За!
Тур-пакетче от типа изберете си хотел в Кайро за 2 дни и после към Хургада. Всичко друго като маршрути си го взимате на място.

И така Ден 1
Полет сутрин рано и преди обяд сме в Кайро**
Добре обаче другият самолет (групата явно ще да е голяма) пристига вечерта и съответно каквото и да било организирано разглеждане на пирамидите ще бъде утре. Посрещача-гид ни каза, че е зает с други някакви неща и няма как да ни обърне внимание индивидуално, но таксита бол и да не му се много притесняваме, а да яхваме някое и ще се справим.
Е нашата компания дотук беше от шест човека, та такситата ги пазарихме две за по 30 долара на ден.
И влязохме в гювеча.
Излиза таксито от черен прашен път на шестлентов булевард и през него цепи, пресича го напряко. Питам го дали пък не е  без предимство, а той ми обяснява, че при тях това Закон за движение по пътищата не е точно както е по европейски и никой не бил с предимство!?
Какафонията страшна. Би-бипкат отвякъде. Това са хиляди, не, десетки хиляди коли, които на ляво като се завива - бипкат, надясно - пак бипкат, като спират - също. Изобщо клаксонът замества мигачите и маркира каква да е маневра.
В трите ленти, автомобилите са пет и е добре да няма ръце отвън, за да не те забърше нещо.
Мравуняка пълзи със 17-20 км./час, но не спира***. Маршрутките се разтоварват почти в движение, така се и товарят!
Понеже светофари не видях, което всъшност може би подобрява движението - попитах. Отговорът на нашия шофьор-такси-гид-пазител-event manager-търговец и любител на силни усещания беше, че има 1-2 във френския квартал - но те са за туристи.
И поред на номерата:
- първо в съответната най-голяма джамия (а жените, които ги забулват, през отделен вход влизат)
- после Християнско (Коптско) Кайро с православни храмове,
- Цитаделата на Саладин,
- пазари разни
- парфюмериен магазин (той си е за отделен разказ, но наистина е интересно)

Ден 2
Гиза - "Войници, 40 столетия ви гледат", по Наполеон.
И ние така - строени от манайси стотин автобуса в тънка индианска нишка през пустинния чек-ин чакаме за да преминем.
За тук мисля си е ясно - всички сме чели книги, гледали десетки филми, посветени на Египет и неговите фараони. Едва ли бих могъл да добавя нещо смислено. Общото ми впечатление е за грандиозност. Въпреки хилядите години и опита на поколения наред да се снабдяват със строителен материал - пирамидите и сфинкса си стоят и то съвсем сериозно. Изглеждат великолепно, с прецизно наредени камъни. Вътре не намирам смисъл да се влиза - всичко ценно е отдавна ограбено или по музеи. А стенописи няма (не е бил такъв периода).
"Хонсу е бог на Луната, син на Амон и Мут." А коя беше Мут? Уф, от К.В.Керам май нищо не е останало в главата.
Изслушахме статистическите данни, поздравихме камиларите и към

Каирския музей
Е тук е страшно Събират фотоапарати, телефони и изобщо всичко, което снима в един леген на входа, после ще си го познаеш. А вътре буквално със саркофазите си се прескачаш. Каляски, маски, стенописи, посуда, няколко хилядолетни презерватива (правени са от черво), изобщо хиляди предмети. А това е само изложената част, която всъшност пръска по шевовете тази малка за целта сграда. Много интересно. Ако имате повечко време и без да сте исторически изследовател си заслужава поне 4-5 дни да му отделите.

Ден 3.Хургада
Автобусите, навързани като керванче плюс конвой за няколко часа ни закараха до там.
Много има да им завиждаме за строителството - то е лесно. Място има (никакви подземни паркинги не трябват). Равно и пустинно. И пътя така се прави - минава багерчето да позаравни и направо асфалт. А има и бордюрче да не влиза много пясък.
Хотелчето прекрасно - три басейна, all inclusive - от пиле мляко се приготвя всеки ден. Е разбира се без свинско. Тук е мястото за необичащите агнешко - ще го заобичат. Всички гозби с агнешко са така направени, че да си оближеш пръстите.
Разходката из града е като за туристи - магазини, магазини и пазари, папируси да си закупим трябва
Плаж и мързел.

От ден 4 поредноста ми се позагуби

Дайвинг
Тук се запалих по дайвинга. Организирахме се цяла яхта да си наемем (не платноход). Взеха ни от хотелчето, разясниха ни кое как трябва, оставиха ни време да навикваме с идеята за дишането през устата. Подписахме декларациите за неносене на отговорност, ако вземем да се повредим под водата и... звънна телефона. Не съм наясно колко навътре хваща сигнал GSM клетката, обаче си е странно.
Местните си познават района. Първо влиза водача да огледа дали има какво да видим. Ако трябва, местим се към друг район. Гледат да не сме повече от две яхти на едно място. Изобщо това му е съвсем прекрасно - не се гъчкаш с още няколко стотин човека.
През това време с инструкторите леководолази тренираме на палубата на сухо - обличане, вдишане, издишане, бутон за кислород, предпазни средства и т.н. и полсе по двойки - вътре във водата.
Дойде ред на нашата двойка. От яхтата двама ми помагат за да сляза с цялото това оборудване по мен - неопрени, шнорхел, маска, бутилка, тежести за потъване и плавници - като на един голям жабок. Абсурд ще да е сам да се измъкна после. Като погледнеш надолу - страх - много е дълбоко. Инструктора си чака да поуталожиш адреналина и после да потренираш вече във вода.
Та всеки с по инструктор + водач, който и снима се запътихме към дълбините***. Пукат ти ушите, изравняваш, пак запукват, пак изравняваш. В този ритъм се добуткахме до коралите. А там си е друг свят - вълшебство, феерия от цветове и форми и изобщо красота. И пълното спокойствие - чуваш си само дишането, а времето е като спряло. Хвала на инструктора, че ме държи и ме придвижва за да разгледам всичко, защото баланса е нещо което не е никак лесно (убедих се на курсовете след това). Всъшност магията е точно в баланса - да не потънеш като камък или да излезеш като тапа, а да се придвижваш накъдето искаш. Бяха ни помолили като покажат съответния знак с пръсти да мърдаме с плавниците дето са ни сложили, защото водолаз не било водно такси, обаче то като се заплеснеш и къде ти да мислиш за такива тривиални неща като да мърдаш Излизаме и почивка (за нас почивка, за тях зареждане на оборуднаването), после пак.
Та дойде време за следващ рунд
И тук корали - зелени, червени, турско сини, прасковени, пепел от рози ако щеш. И риби - много риби. А те са любопитни и то много, особено по мъничките. За да не е само любопитството, единият инструктор носеше яйце, а рибките се струпват да си хапнат - изобщо атракции разни.

За плажа
Ми плаж - прекрасен, с барове и фотьойли разни

Луксор и Карнак
Организираното рейсче (формат с конвой) през пустинята и така до Долината на царете, която определено е едно от най-интересните места в Египет.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B5
Всеки ден отварят няколко гробници (било за съхранение) и туристопотока е сериозен. В едната имаше някакви предпазни плексигласи към стенописите, но като цяло си е небрежна работа. Основно късат билетчета Имаше в Луксор, пък и не само там, голям водопровод от фараонски времена (глината явно добре се съхранява в пустинни условия), който и до днес се ползва по предназначение.
Основното, което в главата се загнездва съзерцавайки гледките от тези храмове е как без технологии е копано и строено толкова. Не може да е робски труд. Хипотези много, но наистина е правено от много хора и за дълго време.
А храмът в Луксор и колонадата на Аменхотеп си следва общото възприятие за огромно, монолитно и изобщо монументално строителство.
Следват храмовете Хатшепсут (жената-фараон) и още десетина други.
По пътя към Хургада спряхме и в крайпътно?!? оазисче с бедуини. Разбира се съвсем не автентично, но пък интересно


--
* Любимо по темата заглавие е на К.В. Керам - "Богове, гробници и учени"
**настанени в хотела Piramid View, където дори и помен от пирамидално вю не се забелязва
*** скорост равна на средната софийска
**** Дълбините бяха до 12 метра
 

P.S. Моят пръв опит за галерийка е по долу, но май е по-добре когато снимките са между текста

Жоро, дали може така да се вмъкват?

 

 

[krasen_denev]

Всеки посетил Египет,е преживял конвоирането от едно до друго място.Такива бяха правилата наложени от военните с цел безопасността на туристите.Но пък си е невероятна гледка да видиш 9 километров конвой от автобуси(поне нашия беше толкова)

Относно Долината на Царете,и гробниците искам да споделя с тебе какво ми разказа един от местните гидове.Имаме около 3000 гробници(незнам дали реално са толкова),отворени са само 3.В тези 3 гробници не се полагат усилия за запазване на рисунките,защото когато те се захабят,ние ще затворим гробниците и ще отворим нови,все пак си имаме още 2997 :D  :D  :D .Въпреки,че се усмихвам,тогава не ми беше до усмивки.Хване ме яд как си пропиляват богатствата(веднага се сетих за България).

Искам да те питам за Колосите на Мемном,реставрирани ли са?Направиха ми огромно впечатление въпреки окаяното си състояние.

Една снимка на хотела в който бяхме отседнали

И едно от добрите места за гмуркане-Райският остров

[cck]

Krasene, абсолютно така изглеждаше конвоя, благодаря за снимките и допълнителния материал

А за колосите - бяха възстановени по това време до това

[Георги]

Така както си добавил албума може и отделни снимки от него да добавиш. Само че са им много малки превютата, но като цъкнеш на тях се отварят в отделно прилично по големина прозорче. Пробвай. 

 

Винаги можеш да отидеш и на "Още опции" и да прикачиш няколкото, които искаш да вмъкнеш между текста. Тоя вариант на мен ми се вижда най-добре:

 

текст текст текст

прикачена снимка имаща общо с текста

текст текст текст

прикачена снимка имаща общо стекста

текст текст текст

накрая аблум със повечко снимки, на който му е интересно.

 

Аз в АХ така практикувам

 

Иначе мерси за пътеписа, винаги е яко за четене като има вкаран някой и друг лаф

[cck]

Ок, разбрах, като понапиша следващия така ще пробвам, понеже не откривам начин да го редактирам?.

Аз понеже видях, че галерията за там празна стои и реших да пробвам.

Определено формата

текст текст текст

прикачена снимка имаща общо с текста

и на мен най-много ми харесва

[Георги]

Това е класическия пътепис, текст + картинки за да върви разказа. Накрая албум с още снимки е пожелателен, но не е задължителен.  

 

Иначе има време за редактиране, но изтича, прави се за да не се редактират мнения, които да обръщат гледната точка на 180 градуса, да се трият и т.н. До бутона за докладване, трябва да имаш редакция по принцип.