дневник Андалусия, Алгарве и Барселона за десерт в 14дни

[Цвете]

Започвам да разказвам за нашата андалусийска обиколка, защото обещах, а и тук както винаги получих много помощ и съвети. Ще описвам, обаче така, сякаш никой не е ходил, за да е полезно на тепърва тръгващите в тази посока,Отново благодаря!

 

 

След като  отлагах няколко пъти това пътуване, в началото на юни реших –тръгваме. Въпреки августовските жеги! Полетите бяха София – Милано/Бергамо с Wizz и от там с Ryanair до Севиля на 26.08.2015г.. Имахме престой от 4 часа между полетите, но притеснявайки се от трафик на връщане не отидохме до Чита Алта /Стария град/, решихме да ги изкараме в мола срещу летището. Голяма грешка! Не за друго, а защото и аз и мъжа ми сме анти -  шопинг маниаци. Демек, в магазин влизаме само по необходимост. Дъщеря ни е точно обратното. Хапнахме и се започнаха обиколките. Да кажа, че съм видяла какво продават, ще излъжа. В резултат се изнервихме сериозно, дъщеря ни 15 – годишна, яко друсаща я съответната възраст, доналя маслото в огъня и си спретнахме караница още на тръгване. Добре, че съм вече на средна възраст, та уталожихме страстите докато стигнем в Севиля.   

   Кацнахме 10 минути преди разписанието – 20,40ч., свири тромпета, испанците ръкопляскаха! Малко се забавиха с отварянето на вратите, когато ни свалиха ни посочиха да вървим по едни оградени с ленти пътеки и така до сградата на летището. Паспортен контрол няма, защото идваме от Шенгенска страна, така бързо излизаме, завиваме в ляво  и заставаме на спирката на автобуса ЕА. Той е свързващия летището с града. Билета е 4евро, купихме го от една жена, която стоеше на самата спирка с нещо като касов апарат. Има няколко спирки, като последната е на Plaza de Armas.  Нашия хотел е в центъра и слизаме на сп. Prado de San Sebastián. Аз знам маршрута и стигаме за 5-10минути. Минали сме през един от парковете и аз съм вече влюбена в Севиля!

Хвърляме багажа и започваме да опознаваме околността. На 3 преки (силно казано преки, защото за 2 дни се загубих сигурно 10пъти) сме от Катедралата. Намираме се в квартала Санта круз. Стари сгради, близо една до друга, лабиринт от улички, заведения буквално във всяка къща. Невероятна атмосфера цари, не мога да опиша усещането. Града е много жив, приповдигнато е настроението, но в същото време е много уютен и се чувстваш спокойно и отпуснато. Бях изгледала много снимки и не очаквах, че може да се окаже различно и това е града, който вече е в моя Топ 5.

Започнахме с централния площад Plaza del Triunfo. На него се намират Катедралата, Кралския дворец Алкасар и Архива на Индиите. Разбира се и още много красиви сгради, „паркирани” са файтоните за разходка, има фонтан. Вече е тъмно и с наще снимащи устройства снимките са меко казано недобри, но това не ни пречи да снимаме много. Много е красиво, много важно, че не стават снимките за показване!  

Пообиколихме из улици и площади, хапнахме разни вкусотии и  пихме вино в едно кръчме, и ще си ходим. Къде ще се прибираме, ами?! Животът кипи! Музиканти, танцьори, мимове… Чува се музика и пеене. Ама много веселяшко. И ние по ударите на тъпана, по звука на китарите и хубавите гласове, хоп,  попадаме в кръга, образуван около едни 20-25 годишни мъже, явно пеещи смешни неща, с подходящите движения и заигравки.

Хич не ми пречеше, че не ги разбирам! Забравихме, че сме уморени и вече е след 1часа. Та ей така с песни и танци завърши деня, започнал гневни изблици.    

 

[Цвете]

Ден втори. Ставаме, кафе и започваме опознаването на Севиля. Първа спирка - Алкасар, кралския дворец. Построен е от маврите, после от 1248г. е използван от Фернандо ІІІ - кастилския крал, който отнема града от Алмухадската династия. Все още се използва от краля на Испания. Така пише в пътеводителите, но аз Краля не го видях, та не съм сигурна.

Красив комплекс насред огромна градина. Изящни мудехарски сгради, декорации, арки. Трябва да се види! Нямаше опашка на входа, Цена 8 евро за възрастен, 4 за дете до 14 включително! Девойката е родена през септември, но навсякъде, където го имаше това намаление, за нея важеше. Отне ни около 3 часа.

Следва Катедралата на Севиля. Тя, казват, е трета по големина в света. Няма да пиша за нея, има много информация. Ще кажа само, че си струва много да се види, много е впечатляваща! Дъщеря ми каза: тези наистина са били луди! Имаше съвсем малка опашка – това около 12ч. на обяд. За по- малко от 10минути влязохме. Цена - 8 евро, 4 – до 14 годишни.

 

 

После качихме и кулата Хиралда(билета включва и нея). За нея не мога да кажа, че не може да се пропусне. Да, интересна е, но толкова. Може би около 14ч. приключихме.

Тръгнахме в посока река Гуадалкивир(ох, това име ми изкълчва езика). Много близо е Маестранса – булринга или арената за корида.

Имахме, обаче участник в тура, т.е. мъжа ми, който се беше сдобил с чудни плюски на краката след кулокачването. И нали трябва да ни е приятно, решихме, че лекичко ще повървим към отсрещния бряг, дано намерим магазин и да купим едни джапанки. Така лекичко минахме покрай Торе Доро(Златната кула), пресякохме моста и ….седнахме в едно заведение. Ами, така де, и Хасан е хора! В тая жега се дехидратирахме. Та забравихме магазина и си утолихме жаждата.

По- късно вече близо до хотела намерихме нужните джапанки, купихме едни силиконови лепенки - като желе.(забелязах после, че това е най – вървежната стока из аптеките тъдява) Обикалях из улиците, ходих до Каса Пилатос, но до като се намеря из уличките и ми затвориха под носа. Е, пощраках отвън.

Привечер бяхме решили да направим обиколка с фаийтон. Цената е 45 евро и е около 1час. Препоръчвам!

Вечерта направихме тур по местните кръчми. Много добре ни се получи!

Редактирано 16 септември, 2015 от clete

[Цвете]

Ден трети. Ставаме, стегнато се оправяме, дъщеря ни отнася скандал, щото се мотае и с такси отиваме до Централна гара Santa Justa(Санта Хуста), до която се намира паркинга на Herz. В 10ч. трябва да вземем колата, букната през Kemwel (месец и половина по - рано с отстъпка 25%), доставчика е Dollar, обслужван, май в цяла Европа от Herz.   Много ми беше притеснено, не от шофирането, а от това, че за първи път ще наемаме кола. Платила съм най-малката кола на базова цена. Трябва да купя застраховки. 

Влизам половин час по- рано, три мацки нещо си пишат. Едната ми се ухилва широко и разкрива, че на по-голяма възраст е решила да се погрижи за усмивката си - носи брекети. Стана ми симпатична, явно и аз на нея   Написа ми какви са опциите и решихме, че ще вземем пълна застраховка. Тя така се зарадва, че ми казва: сега ще ви избера хубав цвят кола. Абе, моме, аз няма да я купувам, ама се усмихвам и кимам. Дава ми един ключодържател, ама ключ няма - една плочка с бутончета на аларма за кола. И започва да ми обяснява: Давам Ви по- висок клас кола (Рено Клио, ама не помня какъв модел), дизел. Викам - тенкю и аз карам дизел! Отиваме да ми я предаде и гледам една хубава шоколадова на цвят колица - супер! Отварям - вградена навигация. Няма да я гледаме, щото сме платили пълна застраховка, която не включва само ключа. Айде лек път, ей на там е Кордоба и чао! Качвам се, къде е контакта? Явно тая плочка трябва да я пъхна нейде. Ааа, ето тука! Натискам копчето старт и сме готови за път. За да приключа с мойте вълнения около колата да кажа, че е еко и гасне на светофар, лесно се кара и е икономична.

Тръгваме към Кордоба търсим   път Е-5. 142км го дава. Навигацията ми говори на испански, девойката отзад ни е сърдита, пъхнала си е слушалките в ушите и се прави, че не чува като я питам: какво ми говори тоя? Така зорлем с мойте полиглодски способности научавам кое ляво, дясно, изход  и след като ни закара в път в ремонт, най накрая тръгваме по пътя Е-5.

След около 30км наближаваме Кармона, беше ми препоръчана да я видим и се отбиваме. Много хубаво градче, хората закусват по кафенетата, жени мият тротоарите пред къщите си със сапун! Правим обиколка, връщаме се на площадчето и си избираме заведение. Отивам да поръчам с дъщеря ми. Тя поръчва де, нали трябва да упражнява испанския   . Взимаме тостади (препечен хляб) поливаме ги със зехтин и получаваме купичка с прясно настъргани домати, за да си полеем и с тях хлебчето. Питат ни масло, конфитюр? Вземаме пастетчета . Много е вкусно, пием кафе, едни с лече, аз уж еспресо. Не могат да правят еспресо в тая част на Испания. И им казвах кога да спират машината, и почти никъде не беше хубаво. Айде сега лиготии! Ама да измрънкам   

Продължаваме към Кордоба, но не по магистралата, а по друг второстепенен път- прави ни номера тоя джипиес, хм. Нищо де, приятно е. Гледаме горите с маслини, бедната чакълеста почва, напоителните системи, китните къщи, коне и бързо стигаме. Хотелът ни е на 300 м от Мескита. Улиците са тесни, еднопосочни. Зад мен се движи авгобус и неуспявам да завия в нашата уличка, защото има спряла напреко кола и... продължаваме с кръгчетата. Ставаме като туристическите бусове   , обиколихме полвината град. Ох, разгеле, паркираме се най- накрая и то безплатно пред хотела. Слизаме и шок! Влизаме в пещ. Едвам се диша. Термометъра показва 42 градуса. Бързо в хотела, настаняване в огромен апартамент, вместо в тройна стая и климатика на мах. Поохладихме се и тръгнахме към Мескита. Минахме по  сенчестите малки улички, а те са тесни, за да си пазят къщите сянка. Разни малки дюкянчета, кръчмички, цветя по стените на къщите - чудно!

 

Скоро стигнахме до Катедралата. Изглежда внушително. Влизаме в двора, пак портокалова горичка, купуваме билети - 8 евро на човек, тук отстъпки за деца няма. Взимаме по един  аудиогайд, май 3,50 беше. 

Катедралата Мескита. Това е една уникална компилация от сгради, която, строена два века и заемаща площ от 24000 кв.м. Джамията, превърната в катедрала е опасана със стена, има портокалова градина, а вътре е пир за очите. Всички 824 колони са различни, капителите им също. Взети са от римски и ветсготски сгради. Двойните арки копират римските акведукти. Казано накратко това е уникален архитектурен ансамбъл.

Когато влезеш вътре, разбираш защо Карл V е устоял на огромния натиск на Църквата и не е позволил да се разруши тази изумителна сграда. Дори е съжалялал, че не я е запазил в първоначалния й вид. Наистина е уникална. Впечалени сме много.

 

След това стигаме да централния площад, виждаме на термометрите, че в 17ч. температурата е 43 градуса, стряскаме се и моментална се отправяме да пием животоспасяващи течности.

 

Осмеляваме се да излезем отново по мръкване. Преминаваме по Римския мост, наобратно, покрай Мескита, по уличките наоколо, в една църква има сватба. Кордисвам се пред входа да позяпам. Булката с дълъг шлейф, пеят тържествени химни, официално облечени гости си веят с ветрила, щото е жееега. Тръгвам, защото мъжа ми ме скастри, че преча.

 

Минаваме покрай едни стърчащи римски колони- Темпло Романо-  и двамата в един глас: и тук има котки!, правейки асоциация с Largo di Torre Argentina  в Рим.   

Разни други площади, и стигаме крайбрежната. На площад del Porto, до хотела ни, се настаняваме в едно заведение и вдигаме наздравица за четвъртия рожден на най- любимия ми млад мъж!

Та това беше в Кордоба.

 

 

Редактирано 17 септември, 2015 от clete

[Гост]

Аз лично много благодаря... Сигурно съм единствената тук, където не съм ходила в Севиля Продължавам да чета... 

[slujitel]

Аааа, не си единствената, Рейни, и аз, и аз чета.

[Цвете]

Благодаря! Севиля е наистина перла в короната.

Накрая като пишех последния пост за Кордоба, ме пришпориха и не написах някои неща. Та, да допълня.

Кордоба е хубаво градче, може да се разгледа Катедралата, да се пообиколи малко и да се отпраши за следващото място. 5- 6 часа са достатъчни според мен. Това беше първата малка грешка в плана. Но пък ние искахме да не препускаме.

[alienad]

Аз също чета с удоволствие, защото не съм ходила по тези места и ми е интересно. Кой знае някой ден може и аз да стигна до там!

[maiche]

Благодаря, clete! Много подробен и интересен разказ. 

Редактирано 18 септември, 2015 от maiche

[Цвете]

Ден четвърти. Потегляме за Гранада. По план трябваше да карам по А - 45, но както вече се разбра имам невероятните способности в съвкупност с наличния джипиес да обърквам, преизчислявам и намирам алтернативен път.   Така тръгнахме по път N - 432, който в никакъв случай не е по- дълъг или по- лош, не, просто се минава през повече градчета и е по- живописен. Всъщност живописен пейзаж за тази част на Испания е трудно да се каже. Почвата е сякаш си в пустиня - камъни, жълти, червени, сиви... И навсякъде маслинови насаждения, ама наистина навсякъде. И в ниското, и по хълмовете, чак на невероятни места. Хълмовете са терасирани, явно, за да минава машина за брането. Има напоителни системи, канали и всякакви способи за напояване. Тук таме и лозя има. И хоп - самотна къща, ферма, разсадник- пак за маслини. Младите фиданки са обвити в основата, вероятно с цел опазване от гризачи.

Пристигаме в Гранада около обяд и  правим традиционно няколко обиколки до като стигнем до хотела. Този път хотелът е в широкия център, на около 10-15 минути пеша от Катедралата. Улиците са нормално широки и може да се паркира в платената синя зона. На рецепцията ми казват, че в днешния съботен  ден  до 14ч. е платено - да пусна 55 цента за 1 час в машината и до понеделник ще ни е безплатно. Тук е мястото да спомена някои подробности за паркирането в Андалусия. Платените зони са очертани със синя боя. Ако е платено има знаци и сини паркинг машини. Часовете за престой, обаче са различни в различните зони или градове. Непременно трябва да се проверява. Така или иначе за нашия двудневен престой платихме по- малко от 2 евро, защото в понеделник платих до времето на тръгване още . До тук с прозаичностите, предстои ни най- желания град!

Както казах бяхме близо и се движехме пеша. Започнахме с Катедралата. Потвърждавам, че не е нещо невиждано. Светла, приятна, има хубави детайли. По - интересен е музея или съкровищницата  към нея. Всичко отнема около час.

Отидохме до Capilla Real, но се оказа, че затворена.

Използвахме времето да хапнем в едно доста туристическо място, беше вкусно, но доста ме изнервиха с обслужването. Стана 16ч и влязохме в Капилята. Снимането е забранено. Доста пищно, малко е като площ и бързо се разглежда. После се помотахме из улиците, сградите са много красиви, широки булеварди се преплитат с малките улички. С две думи - град със собствена атмосфера. Тук имахме приятна среща с две възрастни дами. Бяхме се объркали тотално къде се намираме и ги попитахме къде се намира нашата улица. Те, разбира се на испански, се опитаха да ни опътят, но после казаха - вървете с нас. И ни заведоха почти до улицата. Не, че беше далече, но жестът им беше трогателен.

След малко почивка, оставихме тийна в хотела да си чати наволя и се гмурнахме отново в града. По плетеницата от улички минахме покрай градинки с фонтани, тесни пороходи, красиви и не дотам красиви къщи, обиколихме покрай оградата на доста приятна ботаническа градина и стигнахме в падножието на хълма Албасин.

Калдаръмените улички са като в приказките - тесни, стръмни и много китни. Бели къщи, надвиснали цветя

,

отворени порти или само прозорчета в тях, за да се видят тайните градинки вътре.

Вървяхме може би 20минути и стигнахме Пласа Сан Николас. Това е отворено като тераса пространство с невероятна гледка отвисоко към града и към Алхамбра. Тълпата от туристи е огромна, обикновенно има музиканти, но сега имаше само един и той не ни посвири...

Целта на всички, изкачили се до тук е да видят мистичната Алхамбра, а тя се разкрива с цялата си прелест! Малко в ляво има възможност да се направят хубави снимки и да се насладиш на гледките без мнотго хора от двора на малката действаща джамия.

А най - приятно беше да гледаме осветения комплекс от едно заведение с чаша бяло вино.

Няма да разказвам за вълнението ни от първата среща с така мечтаната Алхамбра. Само ще кажа, че от десетина години независимо един от друг и двамата имаме причини да искаме да я видим. Най - сетне доде този момент. В такива случаи моите емоции направо избухват, трудно ми е да не "летя" от щастие. 

Така летейки слязохме от хълма, минахме през пазара на една от стръмните улички, на който имах голям успех с пазаренето с един млад мароканец. Разпитах го за обстановката в страната му, разказа ми за семейството си... и на другия ден като ме видя ми се ухили с всичките си зъби.   Вечерта завършихме в ресторанти в близост до хотела и срещу него с вино и тапаси.  

Редактирано 23 септември, 2015 от clete

[Цвете]

Ден пети. Този ден беше най, най -чакания. Предстоеше ни Алхамбра! Може да звучи шантаво, но ние наистина имаме особени чувства и причини да искаме да видим това място. И тъй като за подобна обиколка се иска време, вси я отлагахме. Когато реших,че ще тръгваме, първото нещо след самолетните билети, беше да купя билети за Алхамбра. Щях да умра когато в един сайт, явно неправилния, всички дати светеха в червено. Оплаках се и тук, бях се настроила да купувам карта Bono Turistico за 3 дни, която са ползвали други. За щастие видях описанието на сск и от правилния сайт

http://www.ticketmaster.es/en/tickets-family/alhambra-general/2/ купих билетите. Ура!

Часът ни за влизане в Двореца на Насридите беше 10. Взехме такси, за да стигнем навреме(10евро) На касите нямаше много хора. Посочиха ми кое е гишето за получаване на билетите срещу моят разпечатан ваучер. Получихме билетите, от друго гише взехме аудиогайдове, но не помня цената. Пазете билетите до излизане! На входовете на всички обекти в комплекса се проверяват. Ще разкажа малко за самия комплекс и какво да очаквате. Влизате и от картата на аудиогайда имате посоката и последователността. Първо ви посочва да тръгнете в ляво от входа покрай крепостната стена, разни порти и руини, после през проход от кипарисови стени

Стигате до църквата, после двореца на Карл V, пред него има площад с панорамни гледки към града. Точно под площада пред вас, около 1,5м по - ниско, ако се застане с гръб към този дворец, започва опашката за Двореца на Насридите с вход ваше дясно

, а атсреща, след още едно празно пространство е входа към Алказар - военното укрепление.

Ако билетът ви е с час до 14ч, то можете да влезете в комплекса още с отварянето му и да разгледате всичко и съответно, ако е следобеден - влизане след 14ч.. Единственото важно е да се наредите на опашката за Насридския дворец 10 -15 минути преди часа, записан на билета ви. Пускат на порции всички с този час. Тъй като часът ни беше рано, ние имахме малко време и отидохме първо на този вход. Влязохме бързо и приказката започна! Имах притеснението, че от много пренавиване и големи очаквания ще остана разочарована. Нищо подобно! Това място е вълшебно! Толкова ефирно, красиво, мистично! Това е място, което трябва да се види! И ако човек е прочел историята и легендите, представял си е миналите времена и дори е сънувал разходки из залите, то преживяването е неописуемо! Сами разбирате, че за мен посещението на Алхамбра е силно емоционално изживяване и аз самата трудно мога да го опиша. Няма да досаждам с излияния, а ще покажа как видях Дворецът на последния Насридски владетел.

От двореца се излиза покрай голямо езеро с ярко зелена вода, пълна с риби, заобиколена от градина.

Там се намират и тоалетни, автомати за храни и напитки. Вече имаше много хора наоколо. След кратка почивка влязохме в Двореца на Карл V. Прекосихме кръглата вътрешна част - двор и се качихме на втория етаж. Там има малък музей за изящно изкуство и имаше много красиви творби.

Излизайки от там слънцето ни напече сериозно. Пред входа на военната част Алказар има площадче, а на площадчето павильон. Естествено, продава се брааааа! Ха наздраве за Алхамбра! Последва укреплението, изкачване по кули и стълбища, завиране в разни чупки и завои, снимки и усмивки.

От там преминахме до другия край, пак през стените от жив плет в градините Хенералифе. Откарахме и там доста време, но вече едва издържахме, имахме нужда да починем.

Някъде към 14,30ч. излязохме и се запътихме надолу по хълма. Върви се през парк, от двете страни бълбукат малки ручейчета - канали, фонтани, разни руини на порти - чудно! Дъщеря ми разпалено обяснява нещо, а аз й казвам - не викай!

Тя: защо?

А баща й: Защото хората спят. !?

поглеждам встрани - на една пейка сладко си спи един клошар. Поне 10 минути се хилихме надолу по улицата. А слънцето пече, аз вече вземам - давам и мрънкам Търсим си място за обяд. Еййй, а тук - не, а там - тц! Стигнахме както се оказа до Paseo de los tristes. Аз се кордисах на един стол на едно заведение и заявих, че не мърдам повече! Веднага бира, моля!

По- късно, след почивка в хотела, заведохме девойката да види гледките от Албасин. Тя не спря да мрънка, че я натоварваме и не показа кой знае каква възхита. От там се отправихме из по- модерната част на Гранада и попаднахме на Plaza del Triunfo. Вече беше тъмно и фонтаните бяха приятно впечатляващи.

Походихме доста, минахме покрай Monasterio de San Jerónimo и за радост на мрънкащото русо великолепие - дъщеря ни, стигнахме до хотела и се настанихме за вечеря в ресторанта срещу него. Тук сервитьорката, позната ни от снощи вече знаеше и донесе хубаво вино, не можахме да изядем поръчаната храна, но пък се помъчихме, имаше пълнолуние и ..... затворихме заведението. Та да завърша този пост традиционно: наздраве!

Редактирано 23 септември, 2015 от clete

[Цвете]

Сега видях, че съм написала , че военната част, укреплението на Алхамбра се нарича Алказар. Извинете, името е Алкасаба.

Друго, което се сетих за Гранада е, че има хоп -  он хоп - оф не точно автобус, а а "влакче" на колела. Има два маршрута, червен - тръгва от Plasa Nueva и зелен, по- дълъг, който тръгва от входа Алхамбра. Билетите: 1 ден -8 евро, два дни  - 12 евро. За деца до 8 години е безплатно. Не сме ги ползвали и нямам впечатления, но съм взела брошура и цитирам.  

[Цвете]

Ден шести. След като не успях да се разбудя с хубаво кафе отново, тръгваме за Ронда. Такова всеобщо форумско въодушевление е около това градче, че нямаше как да го пропуснем като престой. Преди това ще минем през Сатинил лас Бодегас. Тръгваме по път А-92 и около Antequera поемаме по път А -384. След това малко преди  Olvera  завиваме на ляво и поемаме на юг по път  СА - и разни различни номера към Setenil de las Bodegas. Карам си безпроблемно - един спокоен път - чудо! По едно време каката ( още в Кордоба съм открила женски глас на български, защото на телефона ми е мъжки и да има разлика, че ни се налагаше и с двата да действаме) ми казва завий на дясно. Завивам. И се понасяме по един почти еднолентов път през поля и баири. Жив човек няма, тук таме някоя заблудена коза или кон, точно две самотни къщи и така около половин час! Иначе посоката - вярна.

Половинката ми вика: къде ни закара? В изгнание ли сме тръгнали?

Неее - виж правилно се движим. Я, гледай кво е хубаво! 

Абе в тоя пущинак, страшна красота! 

По едно време и аз взех да се "спичам". Дали това е пътя? Ей, най - сетне - село! Ама няма табела. Влизам, въртя из едни сокаци, хеле един млад татко с две дечица в количка срещаме. Ясно ми беше вече, че не е Сатинил това село, и питам: рута Ронда???  Този и това не вдява. Брей!

Опа, по едно време ме разбра и ми посочи една уличка като вело алея - ето от тука и цепиш по пътя. Колкото и да не ми се вярваше успях да се промуша между къщите и по тази уличка след няколко пируета, пардон завоя, нацелихме пътя за Ронда. И пак – безлюдно. И някак все едно сме в паралелен свят. Тооолкова релаксиращо, приятни гледки – хълмчета, полянки… Появи се табела „Сатинил”, ама без „лас Бодегас”. А на картата са означени като две отделни места. Влизаме в градчето Сатинил, харесвам си едно заведение на самия път и сядаме да закусим или по- скоро да обядваме. Много вкусно – пици, тостади, кафе кон лече, щото не искам да се разочаровам повече от еспресо и много евтино. Питам момичето, което ни обслужваше за пещерните къщи къде са и тя ми отговаря – ей тука в дясно веднага. Бре! Този „разговор” се води на испански с ръкомахания и отделни думи. Като аз не говоря испански. Но важното е , че прекрасно разбирам какво ми казва, а явно и тя мене. Качваме се в колата, минаваме 20 метра, завиваме в улицата в дясно и : ето ги къщите! Паркирах в началото и тръгнахме да пообиколим. Всъщност това са две улици покрай малка рекичка, които правят мястото толкова фамозно. От към дясната страна са по -  как да кажа, сещам се за  думата spectacular. Отдолу под надвисналите скалиса само заведения и един сувенирен магазин. Съжалихме, че не хапнахме тук, но здраве да е! Купувам магнити, доста грозни, за по 3,50 – 4 евро. Минахме по мостче и се озовахме на другата уличка, която е със сгради от двете страни и скалите сякаш са се заклещили между тях. След това трябваше да минем и с колата от там, защото движението е еднопосочно. Направихме пълна програма, дето се казва. Питам: доволни ли сте, хареса ли ви? Да, разбира се. И важно уточнение, Setenil de las Bodegas е квартал на Setenil.

Продължаваме към Ронда и съвсем скоро пристигаме. Хотелът се намира на пешеходна уличка, втората перпендикулярна на Новия мост.Отново сме в центъра на събитията! Заобиколихме, за да можем да спрем. Оказа се, че тук дори за малко не можем да паркираме. Така, че свалихме багажа, заведох моите хора до хотела и на бегом се върнах, за да паркирам в подземен поркинг намиращ се на следващата пряка (18 евро/24часа) Тази улица се оказа главната пешеходна на града. Изключително атрактивно украсена и в същото време засенчена с хиляди разноцветни хартиени фенери. По-късно се оказа, че навсякъде има разпродажби, ама истински и ги уважихме с някои покупки. Купих си и шафран.

Оставихме съпруга ми да си почива и ние по женски се отдадохме на обиколки из това прекрасно градче. Както казах бяхме на две крачки от Puente Nuevo и първото нещо беше да го огледаме от всички възможни страни. Това невероятно инженерно творение предизвиква възклицания у всеки, видял го на снимка, представете си какво е на живо. Главозамайващо е! Редно е да споменем името на архитекта - José Martín de Aldehuela, с довършването през 1793г. на този проект започнат през 1759г. и проектирането на Plaza de toros de Ronda (най- старата функционираща арена), той остава в учебниците, както се казва. Полюбувайте се!

Продължихме по улицата, влизайки във всеки магазин. А те са един след друг. Моята слабост , керамиката е в изобилие. Добре, че сме само с ръчен багаж и успявам да устискам и да не награбя от този пир за окто огромно количество.

Другите стоки, характерни за тук са кожените изделия(сдобих се с малка чантичка за пътуване точно), дантели, бродерии, фини тъкани и изключително красиви дървени мебели. В такива магазини обичам да влизам. Стигнахме площада с кметство, църква, музей – главния явно.

Продължихме из уличките криволичейки и после се върнахме отново на главната с автомобилния трафик. Тръгнахме да се връщаме към Новия мост и отдясно се оказахме до един музей, в който се виждаха препарирани животни. Мамо, моля те да влезем! Влизаме, вход 1,50евро. Няма никой освен нас и в продължение на час обикаляме из трите етажа и не знам колко зали препълнени с огромно количество трофеи, препарирани лъвове, леопарди, мечки, крокодил, рисове… Такова количество имаше все едно се в някой национален природонаучен музей. Имаше снимки и на тях познах мъжа, който ни продаде билетите. Попитах го и той ми каза, че 25 години е професионален ловец в цял свят и това са негови трофеи. За съжаление му звънна телефона и не можах да го разпитам повече. Препоръчвам горещо това място, особено, ако сте с деца. 

Дъщеря ми и баща й отидоха да разгледат маестранса - арената за корида. А аз направих една обиколка по парковете наоколо.

Музеят в булринга много впечатли и двамата и ми обясняваха в подробности. Аз кимах разбиращо, но реално аз съм много анти тези упражнения. За съжаление имаха само 40минути преди да затворят, даже заключиха и им звънях да не са ги забравили случайно. Е, не бяха, излязоха от друга врата. 

Поразходихме се още час - два. Ронда е уникално място. Да не забравяме, че  тя е начало или край на пътя на белите селца.

 

И както всяка вечер приключихме разбора с вино и тапаси.

Редактирано 28 септември, 2015 от clete

[Цвете]

Ден седми. В този хотел имахме закуска и за първи път хапваме толкова рано, естествено тостади. Предстои ни да преминем по Рута Поеблос Бланкос - пътя на белите селца. Имаше два варианта и ги обсъждахме и предната вечер. Решихме, че ще минем през Grazalema, Benamahoma, El Bosque, Arcos de la Frontera и ще отседнем в Jerez de la Frontera. Пътя, по който трябва да се движим е А-372. Излизаме от Ронда и много скоро след това.... хоп каката казва, е тука завивай. Завивам. Път, пътче, черно пътче.... Една мацка яхнала кон излиза от един тунел и някак странно ме гледа. Каката казва, че е те тука е пътя. Дообре! Минавам тунела и.... поле. В полето път широк 1,5м. По пътя върви рота испански войници. Ама с пълно бойно снаряжение. Спирам. И те ме гледат странно. Отварям прозореца: рута Грасалема?

Един по- старши зашляпа на испански.... Викам му но ъндерстент и бъкел, бе човек! Ох, един пак старши, ама мой набор поназнайваше английски и ми вика - е на тоя път дет го виждаш инфронт требе да се качиш. Ма как мога ли да мина тука? Можеш, бе! Карай. И аз карам. Войниците се разбягаха като пилци, гледат ме и те странно..... Почти стигнах до асфалта и гледам яма, голяма. Как да мина? Лекинко подкарах, минах, един войник ми изрегулира на пътя и ох, асфалтиран път! 

Голям стрес! Мъжа ми вече почти ми крещи, аз треперя и му кресвам: я млъквай! Виж, че цялата треперя, ти ме стресираш допълнително! И като млъкна тоя човек обиден! Ни дума!   

Тук снимки, разбираемо няма, опитах се да видя на картата къде точно сме се набили, но не успях.

Както и дае навлязохме в планинския път. Тесен, имах чувството, че няма да мога да се размина с друга кола. Разминаваш се, няма проблем, а и не е натоварен, няма дупки. Обаче завои, свят да ти се завие. Пътя Асеновград - смолян примерно, пасти да яде. Тука се чувствах като Себастиян Льоп - газ, сперачка, почти чувах свирене на гуми, хихих. И едни гледкиии! Ама нали ми е обиден половина не снима, уф!

Стигаме Грасалема, отбивам и се качваме до високото, където е селото. Спирам на централния площад, има градинка, кафенета. Нужен ми е кофеин!

Едно приказно усещане имаше в това селце. Беше вторник, пазарен ден и една от улиците беше заета от местни производители. Нямах възможност много - много да се мотая, щото ме гледаха нервно и с ръмжане.

Потеглихме нататък, спряхме на няколко мирадора (означени със знаци), за да наснимаме чудните гледки.

След това минахме през Benamahoma и  El Bosque, но не сме спирали, то няма и какво да се прави, само гледаш, пълниш очите, цъкаш и така....

Малко след Ел Боске пътя става нормален път, вече няма завои и мъжа ми явно си рече, че вече няма накъде да му вдигам адреналина и взе да проговаря.

 Стигнахме до Аркос де ла Фронтера и спряхме в подножието на хълма, на който е кацнало градчето. Тъй като наоколо е низина, тече река, открито е, разгледно, дето се казва, е много живописно. 

 

Изкачихме се до горе, но печеше яко и слязохме в ниското, пийнахме по нещо студено и заминахме за Херес.

Тук се оказа, че няма да можем да спрем на улицата, защото хотелът ни е в центъра. Отворих приложението Паркопедия и видях, че по права линея на 100м има паркинг. Е, да, но при тия еднопосочни улици, трябваше да направим 1-2 км обиколка. Зададохме директно на Sygic - а в телефона и тръгнахме. Обаааче, сигнала се загуби и докато прехвърлим адреса на навигацията в колата си направихме традиционните вече обиколки из тесните улички. Разгеле, стигнахме. Паркинга е подземен(10евро/24ч), намира се под един МОЛ и е на 5 минути от хотела. След целия път, изпълнен с емоции, изтощението беше по-скоро психическо. Полагга ни се разпускане.

Както казах, всичко е близо около нас и тръгваме да опознаваме Херес де ла Фронтера. Красив град, усеща се като по- модерен, не толкова застинал във времето, като тези от днес. Голям централен площад, навсякъде бъчви и реклами на прочутото вино херес или шери. Това е родното му място и херезчани са много горди с него. По- късно щяхме да го опитаме, за жалост не в бодега(винарна), както бяхме планували , а в кръчма. Бялото сухо (има и сладко) не ми хареса. Купихме от специализиран магазин херес тинто(червено) и бланко, препоръчани от един приятен консултант. Каза, че тези са наистина добри. Така популярното "Tio pepe" било шир потреба. Следващите дни ги дегустирахме и бялото отново не ми хареса. Тинтото е добро - много подобно на порт, има вкус на коняк примерно. А що се отнася за винените турове, правели се до обяд. Някак не си представям да дегустирам вино на закуска. Съпругът ми изръси една сентенция по този повод: който си обича занаята го започва от рано.   Така или иначе ние пристигнахме към 13ч. и изпуснахме и винарните(проверихме две на място) и Кралското училище по езда. Разходихме се доста, хапнахме на площада, пак се разхождахме. Нашта девойка определи Херес като скучен град. Що бе? Незнае, така го усеща. Ами нормално, като няма някакви мастсии места, отказаха и двамата да влизат повече в църкви и се отпуснахме в блажен мързел. 

По едно време привечер се отбихме до хотела и видях реклами на фламенко. Попитах на рецепцията и човекът ми препоръча друго място, съвсем близо до хотела, но на гърба му, т.е. в обратната посока на центъра. До сега все отлагахме посещението на фламенко, не им се ходеше. Щели сме последната вечер в Севиля да отидем. Да бе! Нали ви е скучно - ще ходим на представление. Навих ги! Пишеше, че е от 21ч., това се оказа, че е часа на вечерята, самото представление е от 22ч. Малко се заблудихме с тези часове и трябваше да вечеряме там и бъбреците по херески останаха неопитани. Тю! Платихме по 27 евро на човек, което включваше по 2 питиета и някакви тапаси. Поръчахме и допълнително за хапване. Това са прозаичностите. 

След като се качиха на сцената пет души - китарист, певица, певец, танцьорка и танцьор, започна магията! Никога не съм си мислела, ча мога да бъда така хипнотизирана, разтърсена, настръхнала, разплакана от хора, пеещи, на език, който не разбирам! Беше една наистина невероятна вечер, изпълнена с такава енергия, че и сега като пиша се чувствам развълнувана. Пееха само с китарен съпровод, тропащи с крака и пляскащи с ръце,а правеха уникален звук. Страхотия! А танците! Жената беше торнадо! Такива емоциии предаваше, така говореше с тяло! Танцьорът пък - висок, строен, като струна, с тяло на балетист, танцуваше с такава естествена грация, че забравяш колко сложно е всичко, което изпълнява! Едва ли мого да предам усещането, но само ще кажа, че мъжът ми беше потресен и развълнуван до степен на просълзяване. Дъщеря ни е певица - оцени преживя  артистичното изпълнение.  Това е мястото. Ако сте в Херес , идете и го вижте!

http://www.puroarteflamencojerez.com/

Завършвам с една снимка на гаражна врата, нейде из уличките.

Редактирано 28 септември, 2015 от clete

[Цвете]

Ден осми.  В този ден нямахме програма. Тръгнахме към Кадис. Честно казано, съжалих, че не отидохме до там предишния ден, защото е на половин час от Херес. Интересно е влизането в града. Ако се погледне картата, ще видите как  върви пътя - през провлак, мост, и все направо. Влизаме по - навътре в града и трафика става сериозен. Три лентов път, отстрани палми, хубави сгради, хора отиващи на плаж и такива, бързащи може би по работа. Веднага се усеща, че си в морски град. Стигнахме до центъра и оставхме колата на паркинг  до гарата. Тръгнахме през един красив площад с фонтани, покрай разни заведения, магазини, улични танцьори и доста туристи. Приятно беше.

Обиколихме из по - малките улички, стигнахме до брега и видяхме плажа.

Върнахме се на площада пред Катедралата. Имаше опашка за влизане! Поддадох се на мрънкането: уффф, пак ли църкви! и само надникнах. Седнахме в едно кафе да хапнем, обаче ни се случи за сервитьор един охльов дето беше на път да ме вбеси. Разгеле, донесе каквото бяхме заръчали и беше вкусно. В този момент заби камбаната , за да отбележи 12 часа. Ами то беше цяла мелодия! Усмихнах се!

Разходихме се още около час по западното крайбрежие. Имат си и хоп он - хоп оф автобуси. На картата с маршрута са няколко неща, но не липсваха желаещи. Няма да коментирам софийския туристически бус, че ми става тъжно.

Потеглихме на север. Днес бяхме купили нощувка в първото село след португалската граница. Движехме се по път N-IV до Севиля. Спокоен път, единствения ми проблем беше, че гледах само в километража. Нали ме предупредиха да внимавам и аз карам със 120(където е разрешено), обаче колата е пъргава и само леко да си отпусна крака - бам 130! Ох, отпусна, падне на 115 км и отдясно навигатора(мъжа ми) Е, ти сега спря! Няма угодия! 

С наближаването на Севиля стана по- натоварено, а с влизането в града, за да излезем от него - някъде в покрайнините - попаднахме на сериозно задръстване и си отвисяхме сигурно час. След това поехме по път Е - 1. Минахме покрай Huelva, после Ayamonte и по моста над река Guadiana, влязохме в Португалия.

Селото Vila Real de Santo António е веднага у лУево. Пристигнахме около 17ч., като че ли. Бях запазила хотела предишния ден, намерихме го - в центъра е. Нов, модерен и за радост на девойката, отново сме в апартамент с две спални. Бая пообиколих, за да паркирам. Уличките абсолютно перпендикулярни, не знам дали е взаимствано от един друг морски град   . С мойто момче веднага тръгваме да опознаваме селото. Там, където сме ние е купона - кръчми, сладкарници, сергии, магазини. Малко по- нататък става, хм, как да кажа, грозно. Но имат река, вливаща се в океана и марина. В тая река плуваха "стада" от огромни риби и се държаха като дресирани! само една трохичка е достатъчна да предизвика скокове и пляскания като на шоу в някой Делфинариум.

Тук вече настилките са от павенца, типично португалска. Обаче е мръсно, доста. Обиколихме почти цялата крайбрежна и се върнахме на площада за зареждане на батериите. Ядохме Бакаляо ала каса., риба треска по домашному. Добре, че поръчахме само една порция, че това за много ранна вечеря щеше да ни се опъне. Бирата е испанска все още.

И както следва, откъснахме момата от wifi - то, и направихме още няколко обиколки, пробвахме разни сладкиши, и пак на площада.... Имаше сцена, явно забавляват туристите, а имаше доста. По - късно отидохме в същото кръчме и този път менюто беше треска с яйца,  като бъркани яйца с натрошена риба. Не беше най - хубавото нещо на света. И миди - прекрасни! Дъщеря ни повтори упражнението както всяка вечер се наяде и хукна към хотела. Ние се наслаждавахме на музиката на едни мъж и жена, които пееха и свиреха наистина страхотно. Оказаха се руснаци и като им пуснах пари в кутията им казах спасибо! Жената ми отвърна с огромна усмивка. Преди да си тръгнем на съседната маса стана суматоха. Обръщам се -  едно русо момче с жена и бебе. А около него пискат разни момиченца, една лелка го награби да се снимат, явно знаменитост ще е. Спортния специалист до мене ме уведоми: тоя е еди кой си  футболист, сега отиде да играе намси в кой отбор. Абе голямата работа! Ама аз не помня имена, пък на футболисти хептен. Ще питам  пак кой беше и ще уведомя магеланската общност о кого почти си отърках роклатА  . Ей, като по поръчка ми се обади момчето ми сега и докладвам: Себастияно Роси, играе за Бенфика. Фук- фук! Много размазана срамежлива снимка:

Та така плавно преминахме към следващия етап от това пътуване, мързеливия. 

Редактирано 2 октомври, 2015 от clete

[Ushakal]

Много забавно пишеш, clete, искрено се смях на перипетиите ви по испанските пътища. Още вного интерести пътувания ти жилая и разкази след това, моля. 

[bulpa]

Много увлекателно и интересно пишеш, clete, удоволствие ми е да те чета.

[Цвете]

Благодаря ви! Изненадахте ме с оценките си. Аз винаги се притеснявам да пиша, за да не досаждам с моите емоционални изблици и все гледам да е накратко е по същество. Всъщност ние винаги объркваме пътя и намираме някакви екзотични пътища, където и да сме. Та сме свикнали и не се изненадваме много, хихи. Това ни пътуване беше най- прекрасното до сега. Не ни се прибираше и на двамата ( щеката е друга вселена , на 15 е) А както съм писала вече моят мъж е много мрънкащ до като тръгнем и почти не знае къде отиваме.Все със зор го мъкна. Та сега ми идеше да крещя : Венсеремос! Пречупих го тоя човек, брей!

[Цвете]

Ден девети. И замириса на море... ееее. Събудиха ни няколко пъти през нощта, на разсъмване, и станахме към 8ч. Цяла нощ купон в кафето на хотела, сутринта коли, клаксони, ужас! Много курортно, няма що! Изнесохме се сърдити и поехме по път N-125 в посока Armação de Pêra. Бях получила указания да не ползваме магистралата, поради странното плащане. За това устояхме на опитите на "каката" на два - три пъти да ни качи на нея. Уж бях дала опция, пътищата да не са платени, ама нали пише на испански и изглежда не бях успяла. Този път N-125 се движи успоредно на магистралата и минава през населените места. Изключително натоварен, на всеки 3-4 км има кръгови и като добавим уменията на португалските шофьори, си е супер изнервящ. Имахме среща с хоста ни в 10,30ч., но успяхме да пристигнем чак в 11,30ч. Звъним по телефона, той изключен. Ха така! И кво прайм сега?

Обикалям аз наоколо, няма никой. Слиза мъжа ми от колата, отива към входа и жената става от пейката и тръгва към него. А, става ми ясно, резервацията е на негово име. Разцелува ни дамата и ни качи в апартамента. Разкошна гледка към морето, дом с атмосфера, старинни мебели, ярки цветове, много съм доволна! Единствен проблем - интернета е с мобилен рутер и трябва да се зареди в съседно магазинче. Този проблем ще разбера по-късно ще ми струва 150лв. за няколкото часа затъмнение, защото девойката не е успяла да устиска да й активират роуминг програмата или да заредим бисквитката и е влизала няколко пъти  през моя телефон. Който има тийнейджъри, знае за какво говоря. Заведе ме жената до съседната уличка да паркирам - там имаше място, разказа ми къде какво има и хайде сии ю!

След битовото установяване, тръгваме към плажа.  Armação de Pêra е малко градче, между Албуфера и Корвойеро. По средата на Алгарве. Избрах го, защото пишеше, че е за спокойна семейна почивка. В това село е най - дългия плаж тъдява, много е близо до пещерите по брега. Оказа се в последствие, че съм избрала както се изрази съпруга ми португалския Слънчев бряг.   А дъщеря ми го сравни с панелните комплекси в София. Огромни блокове, хубава крайбрежна улица, но изключителна, мръсотия и тук. Не ми е ясно защо в едно курортно място не се почистват улиците.

Тук  а и в цялата област плетенето на една кука е много тачено и всички дървета и стълбове са "облечени" с разни плетки.

Плажа е приятен, има ги красивите жълти скали, но е доста населен. Стигнахме до възможно най - отдалечената точка, до която имаше достъп и доста време се любувахме на скалите, езерцата, образували се между камъните. Тук водата беше малко по- топла. Като цяло океанът е студен.

Точно там разбрахме, че можем да наемем лодка за разходка до пещерите и решаваме, че ще ходим на другия следобед. Повисяхме на плажа до към 17ч. и се върнахме, за да напазаруваме. Хазайката ни беше препоръчала един голям магазин, нещо като умалено копие на наште супермаркети, но пък какво разнообразие от риби и месо имаше! Ние купихме едни риби, дето не ги запомних, но бяха вкусни. Изчистиха ни ги там. 

Не мога да кажа, че е много евтино в Португалия. Бях чела, че е почти колкото у нас. Аз бих казала - една  идея по- скъпо. 

И вечеря на балкона

 

 

Редактирано 5 октомври, 2015 от clete

[Цвете]

Ден десети. Отделям този ден в отделен пост, за да мога да кача повече снимки. Сутринта плаж, следобяд наехме лодка - дървена рибарска - за разходка из пещерите по крайбрежието. Пазарихме се по 15 евро /човек, но накрая ни взе 40 евро за тримата. Продължителност 1,30ч. Разбира се има и по- луксозни и по- продължителни турове.

Уникална красота, влизахме с лодката в няколко пещери. Невероятни скални образования. Лодката доста се клати, аз пищях в началото, после свикнах и само ахках   Красотите на Алгарве, моля!

подводницата.

най - голямата пещера - Катедралата.

Редактирано 5 октомври, 2015 от clete

[Цвете]

Ден единадесети. Времето е мръчкаво и малко хладно. Събота е и на нашата улица има пазар. Излизаме късно, обиколихме пазара. Купуваме си от една баба парче кекс и сладък салам, ммм. Взимаме сушени зрели смокини, явно специалитет, маслини, малко зеленчуци. Не ми правят впечатление да са много хубави. Виж портокалите са страхотни. Всеки ден правех фреш. След кратко съвещание решаваме да отидем до близката Албуфера. Ами много е близо - 10 -15минути. Паркираме почти в центъра и тръгнахме на обиколка. Тук къщите са по-ниски, по- кокетни и вече има вид на морски курорт. Плажът е обширен. Има много приятна крайбрежна улица, много, наистина много магазини, заведения, сергии.  

Пием по един коктейл на тераса с изглед ъм морето и се прибираме в наше село привечер.

А вечер в Армасао ди Пера е много оживено. По крайбрежната улица, която преминава в по-малка уличка в старата част, пълна с кръчми и барове, е като на митинг. Народ се движи като река! За втора вечер обикаляме от единия до другия край. Сядаме да хапнем и пийнем, и така - релакс.

 

Ден дванадесети. Слънцето пече и ще се ходи на плаж. Оставяме девойката в къщи и тръгваме само двамата. На централната част от променадата са наредени ретро автомобили. Неделя е и са измислили тази атракция.

Изкарваме един лежерен ден на плажа. Забавлявах се с продавачите на сандвичи и понички - тук не викат: царевицаааа, кокорузец, а звънят със звънче. Разни други пък разнасят шалове, чаршафи, блузи. Циганийка като навсякъде. Та нищо забележително.

 

Ден тринадесети.Времето е отново слънчево. Тръгваме на плаж с колата, за да търсим онези закътани плажчета, които видяхме от лодката. Намерихме един пакинг, погледнахме надолу и решихме, че тук ще плажуваме. Купих от ресторанта до паркинга две кутии бира неизвестна марка и една кола за 15 евро и за малко да ми стане лошо. На всичкото отгоре бирата баша отвратителна. Без майтап.

Слязохме до плажа по много стълби. Имаше малко хора на тази широка и дълга ивица, заградена от високите скали.

Вдясно видяхме, че има още едно плажче. Минахме върху скалите, заливани от морето и окончателно изпаднахме в любовно опиянение към това място. Тук имаше още 5-6 човека и скалите бяха зашеметяващо красиви. По - късно океанът се отдръпна и скалите, през които минахме и вече имаше 5-7 м. пясъчна ивица за преминаване между двата плажа. Много интересно, никога не бяхме виждали такива амплитуди на прилив и отлив. 

Като огладняхме с девойката тръгнахме с колата да търсим магазин. Съвсем скоро открихме един малък, купихме храна и свястна бира, но не правеха кафе. Имало в супермаркета по- надолу. Отиваме - ами той съвсем близо. Голям магазин и във фоайето сладкарница. За радост имаха пластмасови чашки, защото това беше рядкост и в Португалия и в Андалусия, и получих хубаво!! еспресо. Пред магазина имаше навес със обществени перални. Много удобно. Ние пране нямахме, та отпрашихме към плажа. До като залезе слънцето бяхме тук и съжалих сто пъти, че не се наложих още на втория ден да тръгнем с колата. Е, поне успях да разсея разочарованието си от Алгарве. Този плаж успя да ни плени и да ни направи вечни фенове на тези земи. Тук се престраших и да вляза във водата цели два пъти! До тогава морето ми беше само до колене  

Това беше и последния ни  пети морски ден. Много ни е тъжно, когато се налага да си тръгнем от прекрасния плаж. Вечерта пак в лудницата из центъра, после вечеря на брега и приготвяне на багажа. Мъчно ми е, защото му се вижда края и на това пътуване. Айде, наздраве!    

Редактирано 5 октомври, 2015 от clete

[Ивайла]

И аз благодаря за разказа...Мечтана дестинация, но не ми стига смелост още...

[Цвете]

Ден четиринадесети. Трябва да тръгнем до 10,30ч. от прекрасния апартамент и да се отправим към Севиля. Потегляме по пътя N-125. Този път не е толкова задръстено и се пътува по - спокойно. Табелите, които с следят са с надпис V.ST. Antonio, т.е. онова първото село, в което  спахме. Отминахме го, минахме по моста и веднага се усети, че сме в Испания. Пътя става с повече ленти, променя се и пейзажа. Пристигнахме в Севиля около 15ч. Бяхме решили, че първо ще отидем до площад Испания, за да го разгледаме по - подробно. Направихме пълна обиколка на парка Мария Луиза и на Paseo de las Delicias, съвсем близо до пл. Америка, паркирахме в оказа се безплатна зона.Малко беше стресиращо, защото в Севиля беше 35 градуса, а ние в Алгарве бяхме 6 дни на 26. Даже сутрин и особено вечер беше откровенно студено. Та, слизайки от колата преживяхме отново влизането във фурната.   Бързо влизаме в толкова красивия парк Мария Луиза, за да тръгнем по сенчестите алеи към изумителния пласа Испания. Този път централния фонтан е спрян и ограден за ремонт, значи сме имали късмет да го видим работещ преди 12 дни.

Разгледахме за около час, но започнахме да се чувстваме като тостади в тостер и решихме да потегляме към хотела. Последната нощувка взех в 4 - звезден хотел до гарата, за да ни е удобно да върнем колата отсреща и да хванем автобуса до летището рано сутринта срещу входа му. Дъщеря ми беше щастлива - интернет без граници!

В 17ч. трябваше да върнем колата, но преди това да зередим гориво. Бензиностанцията е ей тука, но в обратната посока на движение. Улицата е с остров по средата и се престроявам в лява за обратен завой. Да, ама друг път! Тука принципът е да завиеш в пресечка на дясно и да се върнеш до предишно кръстовище , от там с ляв завой се включваш в обратната посока на движение. И така до като успея от най - ляво да мина в най - дясно (три ленти) минахме 2-3км. Трафикът сериозен, а и традициите трябва да се спазват .Тъкмо така заредихме на бензиностанция в дясно и от там по описания начин акостирахме в паркинга на Херц. Пак усмихнатата мома с брекетите. Как беше? Доволни ли сте? Много сме доволни, грасиас! Ето документите, подпис и адиос! Пак сме пешеходци. Гладни при това. В хотела има басейн и бар. Мислехме плицикайки се и да похапнем, ама ни секна ентусиазма. Имаше само клуб сандвичи по 12 евро. Тц! Ще търсим човешка храна. Пообиколихме квартала около половин час и нито една кухня на заведение не работеше. Върнахме се до  гарата и хапнахме вкусно в едно не много приятно заведение.

По - късно вечерта тръгнахме двамата, пак по традиция оставихме девойката да си чати наволя в огромната стая. Първа цел - стадиона на ФК"Севиля" - Ла Бомбониера. На картата го бях локализирала, че е съвсем близо, зад един МОЛ. Да, но МОЛ -овете били два. Та стадионът е зад втория. Съпругът ми е изключително запален футболен и къв ли не спортен фен. Май само кърлинг не го интересува, но не съм сигурна. По тази причина за стръв винаги залагам посещение на спортно съоръжение или събитие. Е, понякога без да искам, както май месец  го заведох до стадиона на Верона. Ама ето - прави си човека колекция от стадиони. Ох, отплеснах се. Тъмно беше, но обиколихме, наснимахме и отчетохме спортната дейност 

 

Първоначално бяхме решили да отидем до центъра, но се отказахме, когато тръгнахме по широките булеварди. Едни красиви сгради, градинки, заведения пълни с усмихнати хора. Толкова приятно, задушевно, уютно и същевременно просторно и спокойно се чувствахме! Севиля определено е мой град! Разнолика - древна и съвременна - чудесна е! Доста обикаляхме и когато решихме, че ни стига, свихме в една пряка и се настанихме в едно ресторантче. Собственикът ни препоръча разни неща, други ни почерпи. А аз за компенсация на неопитаните бъбреци по херески, поръчах на мъжа ми някаква манджа със шкембе и нещо си и още някакаво такова манджесто, абе гадорийка, дето била стра-хот-на! Разбира се това са тапаси, а не цели порции. Поляхме цялото това великолепие с бутилка бяло вино и пъшкайки преяли си тръгнахме към хотела.

Стигнахме скоро, но не ни се ляга, но утре трябва да вампирясаме в 4,30ч. Постигаме компромис - ще пием по още  една чаша ей в този ресторант до входа. Поръчваме, но аз правя грубата грешка да отида до тоалетната. Не, не това! Просто минавам по път покрай витрината с десерти и връщайки се на масата започва да ме чопли идеята да си хапна нещо сладко. Няма как, предавам се бързо, хващам сервитьора за ръка и го водя да ми презентира какво има в тези тави и подноси. Избирам си крем уебо(записала съм си го, щото имена не помня, особено преди да съм си нормализирала кръвната захар. Това е както ми го описа човека:

аз питам : това крем каталана ли е? 

той: не. Крем уебо - яйчен крем. По -хубав е от каталана.

Мноого хубав беше, вярно е! Хайде и вас да почерпя!

Редактирано 5 октомври, 2015 от clete

[Цвете]

Ден, оказал се петнадесети. Имаме полет до Барселона в 7ч. Ставаме в 4,30 и сме предупредили русото ни производство, че трябва да действа бързо. В 5,15 има автобус. Като че ли казахме мотай се и действай спокойно. Вече с пяна на устата  и на двамата, успяваме да извлечем съненото, но гримирало се чудовище и хукваме към асансьора, вратите се затварят и… не тръгваме. Втори, трети опит – неуспешни. Бегом по стълбите – на втори етаж сме. Стигаме партера – вратата заключена. Леле шЪ умра! Нагоре до първия етаж, качване на асансьора и разгеле тръгна! Почти хвърлих картата на рецепцията, изръмжах довиждане и се изнесохме. И 15 беше минало, не разбрахме дали е минал автобуса, а директно се насочихме към чакащото на ъгъла такси. Стигнахме за 10 минути до летището. Цената е фиксирана 24,55 евро. Толкова бях ядосана, че си взех рестото до 25 от човека. Чак после се засрамих, като се усетих. Както и при пристигането и сега се придвижихме по оградени пътечки до пистата и се качихме на самолета.  Посрещнахме слънцето във въздуха. Отново чухме тромпетите на Раян при кацането в Барселона. Изпратих мъжа ми да пуши навън, а ние с девойката отидохме да оставим багажа на съхранение. Не мога да разбера как на това не малко летище няма касети за багаж  - оставя се като на гара Подуене, примерно, на съхранение на едни стелажи. За три ръчни чанти ми искаха по 10 евро за всяка. Директно им казах, че е много скъпо и се врътнах. Мислех  си, ако целия ден ми върви така, ще се гръмна! Излязохме при мъжа ми с количката и той учуден пита защо не сме оставили багажа. Опитвайки се да не всявам излишно напрежение изложих плана си. Взимаме аеробуса, слизаме на пл. Каталуния и отиваме да оставим багажа в Локера, който е на 10 м. Вечерта си взимаме обратно чантите и с автобуса на летището. Оказа се перфектния план. Цена на двупосочните билети 33 евро за тримата и 5,85 евро(10% отстъпка от книжката на аеробуса) за бокс, побиращ трите ни чанти и още две малки ранички. 

Вече свободни да правим каквото си искаме тръгваме из улиците на любимата Барселона. Още е свежа, омита и ни намига с първото утрешно слънце.

Имахме билети за Саграда Фамилия за 11,30ч, защото предишния път исках да имаме достатъчно време за нея и  оставихме посещението й за следващо идване. Е, дойдохме! Имахме много време, бяхме се презастраховали. Решихме, че ще ходим пеша. Съвсем лежерно стигнахме , хапнахме, пихме кафе, пак се разхождахме, защото не пускат преди часа. Вече може да покажеш билета на телефона.

Разгледахме Саграда и пак пеша продължихме разходката. Минахме през Parc de la Ciutadella, поседяхме близо до Триумфалната арка, за да си починем и да погледаме ятата папагали в палмите наоколо.

После през Merkat del Born към Барселонета, където обядвахме, покрай пристанището

 

  и по Ла Рамбла.Тъй кото тази улица трудно ми понася, бързо минахме по нея, влязохме за по един фреш на пазара Бокерия

и с мръсна газ се мушнахме в уличките на Бари Готик. Следващите часове прекарахме в разходки, почивки по заведенията, опитване на вина, дребни хапвания, пазаруване, търсене на тениска на Суарез за еднин едногодишен канибал, но уви, не намерихме. Явно барселончани са хуманни! Пред Катедралата имаше панаир на книгата, автори разказваха, гледахме акробати и строеж на човешка кула на пласа Сен Жуйме, ходих да снимам Палао Музика и се загубих. Моите хора ме чакаха в едно кръчме на 200м , ама в този лабиринт загубването е лесно постижимо. Хубаво беше накратко.

Към 20,30ч. отидохме да вземем багажа, качихме се след това на автобуса и направихме малък вечерен тур из Барселона. В автобуса има usb портове и успяхме да заредим малко телефоните и да използваме wifi –то. Естествено пристигнахме рано – около 21,15ч и  си отвисяхме на забутания краен гейт, дето няма и къде да се пуши. Пушача не съм аз. J Малко след  23ч. излетяхме с пълен самолет. Наоколо имаше доста приятни хора, с които се посмяхме на разни простотии и така кацнахме в родна София. Ние скоростно се изнесохме, хванахме първото такси, като попитах може ли да се пуши. Може, супер! И по живо по здраво след 15 минути казахме здрасти на щастливия ни пес, като  почти запя от радост.

Редактирано 6 октомври, 2015 от clete

[Цвете]

Малко практическа информация и статистика:

Самолетни билети за трима – 493.43 евро, купувани през Румбо и  сайта на Уиз , на различни резервации и доста комбинации. За мен прилична цена, можеше и още, но като се има предвид, че цената на билетите от София до Милано бяха 210 евро, по обясними причини, съм доволна.

Много важен извод, потвърден и от това ни пътуване: пътуването само с ръчен багаж е най- удобно. Бяхме с по едно сакче с размерите на малък ръчен багаж на Уиз и купих приорити за мен и дъщеря ми, за да имаме по още една малка чанта. Най- голямото ми откритие бяха самовакоумиращите  се пликове ( от Джъмбо – 2бр. в комплект – 50х60см и 30х40см) Дрехите изгладени и сгънати, след отваряне на плика, изглеждат по същия начин. Е, ние по средата на пътуването имахме възможност да изперем, но при правилен подбор на бързосъхнещи и леки материи, проблеми няма.

Нощувки – 14 нощувки – 604,85 евро. Сега ги сметнах и съм горда със себе си. Защото не помня и този път записвах. Цените на хотелите са много по- ниски в Андалусия, особено, ако се букнат , както аз в случая 2 месеца по- рано или на промоция.  Най – скъпа беше последната нощувка - 90, всички останали  - под 50 евро. Основно пазарувах в Galahotels.com и  Booking.com. Апартамента в Алгарве е през Airbnb.com като изпратих покана на мъжа ми и така спестихме едни 22 евро, което е равно на комисионната на платформата. Реално този апартамент се дава от собственичката за 30 евро на вечер през септември. Горещо го препоръчвам и ще предоставя координати на желаещите.

Колата -  бях резервирала най – малкия модел Хюндай- I 10, както писах с 25% промоция  12 дни за 106 евро през kemwel.com без застраховки. На място ми предложиха да платя около 180 евро за каско със самоучастие 1050 евро, които да блокират по картата ми. Още една за подобна сума и покритие. И пълна застраховка, без самоучастие за 334 евро, като при връщането на колата ми начислиха и някаква такса, предполагам ДДС и сумата стана 403 евро. Отблокираха ми веднага сумата за горивото. Разходът беше 4,7л/100км при нонстоп работещ климатик. Дизелът струваше 1,12евро. У нас беше по-скъп по това време.

Това са харчовете, от които успях да спестя и съм доволна. От крайния баланс не съм доволна, но това е друга тема.  

Благодаря, че прочетохте за нашите приключения, а  те са ни незабравими! Надявам се да съм била полезна.

Редактирано 6 октомври, 2015 от clete