Седемте великана на Урал в Русия

[Добри]

Така и така Георги заговори в нова тема как му се ходи до Канада да гледа бели мечки (съответно и те да гледат него), та реших, че мога и аз да пусна тема за това как ми се ходи до Седемте великана на Урал в Русия. Въпросната забележителност определено си заслужава вниманието и темата - едно, че не видях от всички посетили Русия някой да е писал за мястото във форума (и въобще за дебрите на Коми или Сибир), и второ - за научно-популярните цели на любознателния читател. А това са необятни земи колкото Европа и САЩ заедно, твърде слабо разработени и проучени (за добро или зло). Но да се спра на тази забележителност. Дълго време средностатистическият българин стигаше едва до разказите на някой, работил в Коми в близкото минало, дочуваше за заточенията и изселванията на цели градове в Сибир, или в най-добрия случай беше чел "Тихият Дон" или "Разораната целина" на Шолохов с онзи велик образ на дядо Щукар, който се криеше в реката, дърпайки кукичките на Белите, докато един ден просто не го хванаха на въдицата за джуките, за да им прави супа от жаби (загребвайки вода директно от реката). Но това там си бяха художествените представи за живот и природа. А щом човек затвори книгата, а чичкото с разказите за Коми се напие и си тръгне, човек започва да го гложди Туристическото и отваря интернет. И веднага му изкача жестоката реалност: говорим за брутална природа, огромни разстояния, земи без пътища, трудни за посещение места с много спънки, липсващ транспорт, рестрикции от властите, необходимо бол свободно време и значителни средства. Но тъй като целта на този форум е магеланският дух да преодолее спънките, нека все пак да вкарам и тази муха.
В северозападната част на Урал, на географския предел между Европа и Азия, в република Коми, има един огромен природен резерват, обхващащ голяма част от поречието на р. Печора, наречен Печоро-Илчески резерват. В него, на едно невисоко плато, отдалечено на 40 километра от най-близкото селце, насред тайгата, дом на Баба Меца, се извисява едно от грандиозните чудеса на Русия - Седемте великана на Урал. Предполагам, чували сте за него, не е нещо безизвестно. Коренното население манси (шаманите манси), които все още практикуват старите шамански култове там и които държавната власт така и не успява до ден днешен да асимилира в Православието, му казват "Маньпупунёр" или "Малката планина на боговете". Говорим за седем естествени скални стълба на върха, по 34 метра високи, образували се преди повече от 200 милиона години при изветрянето (ерозията) на цяла планина! Невероятно е как тези шистови серицит-кварцови скали са оцелели от някогашната скална маса до ден днешен! Самият им величествен вид върху платото буди тотален респект - дори само от снимките човек лесно може да си обясни наличието на духовни практики, поверия и легенди, породени от това природно чудо още от прастари времена. Най-известната легенда разказва за това как прочут шаман от мансите тръгнал да спре шест великана на билото на хълма, които нахлули в територията на племето. Използвайки древно заклинание, което действа само по възвишенията на планините, шаманът успял да превърне великаните в огромни скали и да ги спре. Но силата на заклинанието му настигнала и самия него - докато си тръгвал, той все още бил на върха и така се превърнал в седмия великан, който днес е малко по-отдалечен от основната група.
Някои руснаци днес наричат тези скали "Болваны" - или каменните глупаци. Нарицателно е за едър и мощен, но много глупав човек (нещо като нашите мутри). През зимата, великаните са достижими само чрез дълъг ски-преход и солидна екипировка - целите скали са обвити в сняг и приличат на снежни чудовища, изскачащи сякаш от нищото. През лятото всякакви катерачи и авантюристи им теглят мерника, пускат камери на хвърчила, а вече и дронове. На километър от тях има малък дървен заслон-къщичка за максимум 10 човека, със всички удобства - печка на дърва, легла, кухня, тоалетна. Това е единственият приют в радиус от десетки километри. Времето на билото рязко се променя и температурте във всеки момент могат да паднат доста ниско. През юли и август големият проблем са насекомите - трябват много репеленти. Есента често скалната група е обвита в гъсти мъгли и изглежда още по-мистично. А през нощта, при чисто небе, гигантите стоят невероятно на фона на Млечния път. При всички сезони обаче, мястото изисква солидно запасяване на туриста с храна, вода и физически сили. Достига се изключително трудно.
За съжаление там, където свършва чудото, започва реалността. Днес туристическият достъп до Седемте великана на Урал е силно ограничен от руска страна. Руснаците сякаш са го барикадирали със забрани и свили до минимум възможностите за ходене. Защо - ей богу, не зная! Оправданието, което се изтъква, е, че екосистемата започнала да страда от нерегулируемия поток туристи, които хем мърсели, хем си прокарвали нови пътеки сами. Но дори и в това да има нещо вярно, рестрикциите са меко казано озадачаващи. Хеликоптерните турове, които бяха редовни по график, са преустановени окончателно, поради липса на площадка за кацане (белким такава е имало толкова години, когато са кацали безпроблемно). Площадка не се строи и днес, въпреки силния интерес. Джип до горе изобщо не съм сигурен дали може да стигне, а пешият тур по определения маршрут в повечето случаи отказва всеки здравомислещ човек - изисква се солидна физика, дълго гребане по река, специално разрешително и регистрация от местната власт, съгласуване с пазачите на резервата, и се извършва в силно пресечена местност, в която Баба Меца си търси храна. Глобите са унищожителни, ако не си спазил дори и дребната подробност. Не че всичко това е непостижимо, просто става изключително трудно, под зоркото око на Биг Рашън Брадър. Клипчета и филми за мястото в тубата има, статии в нета - безброй, възможности за посещение - абсурдно малко на фона на масовата туристическа реклама.
И така, изглежда, че Канада с белите мечки на Георги засега остава с една идея по постижима от Седемте великана на Урал на руската мечка, за които бай ви Добри пише. Но това по никакъв начин не пречи темата да отлежи като виното на Цар Николай II, и да дебне нови възможности за поява на бял свят. Връщам топката към вас - нека всеки, който знае нещо повече, иска, намери ниша или пък просто му се занимава или коментира нещо, свързано със забележителността Маньпупунёр - Седемте великана на Урал, да пише. Изключително ми е интересна, не само природно и геологически, но и културологично. Вярвам, че дори може да се докопа официална оферта с цени и приемлив маршрут по легалния ред. Едно време от комсомола искаха всички песни да завършват с оптимистичен апел, по възможност в ла-мажор - та така и аз сега - трябва да се завърши с някакъв оптимизъм






Източници на снимките:
1. http://www.photographer.ru/nonstop/picture.htm?id=710796
2. http://ifitness.pe/7-gigantes-7-desafios-una-leyenda-red-bull-7-giants/
3. http://www.rosphoto.com/contest/itogi_konkursa_travel-fotografii-3742

Редактирано 31 октомври, 2015 от Георги
премахната снимка

[Георги]

То Чърчил изглежда като разходка в парка в сравнение с това. Често съм се чудил за Сибир като цяло, но винаги съм си представял, че е равнинна пустош, без да има кой знае какви интересни неща. Разбира си и равнинната пустош си е забележителност сама по себе си, но някак си не оправдава времето да биеш път до там. До Транссибирската железница май съм стигал най на север в хипотетичните ми виртуални пътувания

 

Въобще не знаех за съществуването на това място, а звучи интересно. Сложностите по логистиката го правят още по-загадъчно. Като спомена манси между другото се сетих за прохода на Дятлов, една от големите неразрешени загадки около изчезването и смъртта на група студенти планинари. Ако не се лъжа, събитията се развиват малко по на юг от великаните: https://en.wikipedia.org/wiki/Dyatlov_Pass_incident

[Meidj]

Бай Добри, номинирам те за Магеланец на годината! Поредна уникална тема!   

[Добри]

То Чърчил изглежда като разходка в парка в сравнение с това. Често съм се чудил за Сибир като цяло, но винаги съм си представял, че е равнинна пустош, без да има кой знае какви интересни неща. Разбира си и равнинната пустош си е забележителност сама по себе си, но някак си не оправдава времето да биеш път до там. До Транссибирската железница май съм стигал най на север в хипотетичните ми виртуални пътувания

 

Въобще не знаех за съществуването на това място, а звучи интересно. Сложностите по логистиката го правят още по-загадъчно. Като спомена манси между другото се сетих за прохода на Дятлов, една от големите неразрешени загадки около изчезването и смъртта на група студенти планинари. Ако не се лъжа, събитията се развиват малко по на юг от великаните: https://en.wikipedia.org/wiki/Dyatlov_Pass_incident

Гледах документалният филм за похода на Дятлов, а преди него бях чел тук-там спорадични и противоречиви статии. Трудно е да се каже къде е истината - навлиза се сериозно и в спецслужби, политика, радиоактивни материали, опити, бази и прочие. Разбира се, пропагандата и информационното затъмнение дълго време не позволяваха осветляване на много от фактите по случая. Има редица странни неща в онзи, хайде да го кажем най-общо "широк регион", като се започне от норвежко-руската граница със синята спирална аномалия, мине се през южен Ямал и странните газови кратери, и се стигне до обширните засекретени области с множество находища в Коми.

[stanimir]

Благодаря , може никога да не стигна дотам ама при всичките книги за 501 , 1001 и прочие задължителни забележителности , дето съм чел не бях чувал за това място !!!

[Костов]

Ето какво намерих за експедиция до Уралските великани http://x-adventure.ru/index.php?page=explpups14&menu=expl

[Гост]

Леле...

[Костов]

Написах им мейл с който ги питам дали ще има експедиции догодина, могат ли да участват чужденци, и каква ще е цената. Като ми отговорят ще пиша тук.

[Добри]

Ето какво намерих за експедиция до Уралските великани http://x-adventure.ru/index.php?page=explpups14&menu=expl

 

Това е страхотно, Костов, браво! 39 500 рубли се преглъщат (~ 1105 лв.). Разбира се, далеч няма да са само те, но преди всичко трябва да се разбере какво ще ти отговорят за чужденци и цена за тях 2016. Стискам палци за добри новини! 

Изглежда ми голямо предизвикателство - и физическо, и психическо. Горе-долу така си ги представях нещата и аз, само ме изненада леко придвижването с МТЛБ (в каквото като войник ме натиряха с пълно бойно. За тези, които не са влизали - Адът е едно прохладно и приятно място в сравнение с човеко-кутийката в МТЛБ без светлина, напоена с нафта и обградена от тонове стомана). Както и частта, в която трябва да носиш освен личен и обществен багаж в тия 14 дни Иначе има 3 безспорно много добри момента - компота с цветните плодове, рибката на огъня и кучето с експедицията (а и задължителната спътникова навигация). Не бях виждал отблизо плочата "Их было 9" на загиналите през 1959 г. в прохода. 

Редактирано 28 октомври, 2015 от Бай Добри

[Георги Матеев]

Бай Добри, голяма фантазия ми вкара в главата с тези Седем великана на Урал, бая се зарових от вчера да чета. Сибир отдавна ми е огромна слабост и съм проучвал доста за там, но това и аз не го бях чувал досега. И колкото и да ми се иска да вярвам, че някой ден ще стигна до там... мисля, че просто няма да издържа физически на такова натоварване. Човек е хубаво да е реалист и да си знае границите. Е, поне мечтите са безплатни

[Двуцветко]

Гледам и с хеликоптер го правят. С тур срещу само $1400

 

Tourist expedition. Helicopter transportation. Radial trekking, hiking. Outdoor activities.
Difficulty — extreme comfort.
Period: July — October.

 

http://travel123.ru/travel/manpupuner-the-seventh-wonder-of-russia-helicopter-expedition

[Добри]

Бай Добри, голяма фантазия ми вкара в главата с тези Седем великана на Урал, бая се зарових от вчера да чета. Сибир отдавна ми е огромна слабост и съм проучвал доста за там, но това и аз не го бях чувал досега. И колкото и да ми се иска да вярвам, че някой ден ще стигна до там... мисля, че просто няма да издържа физически на такова натоварване. Човек е хубаво да е реалист и да си знае границите. Е, поне мечтите са безплатни

 

Жоро, забрави за "няма никога" и "не мога"!  Хубаво виж снимките. На тях има хора като теб и мен - здрави и прави туристи в разцвета на силите си. Ти си човекът, който сред хиляди души тук стъпи пръв на уж недостижимите, опасни и брутални Гренландия и Папуа Нова Гвинея, а те плашат някакви камъни в полето на Русия, и то в любимия ни север    Плашенето е за аматьори! Всяка физика е преди всичко подвласна на силата на духа! А може да пуснат в бъдеще и хеликоптерите пак, знае ли човек. Така че горе главата - всичко в възможно! То не е казано, че ще налетим на първото предложение със 200 км. пеши маршрут!

 

 

Гледам и с хеликоптер го правят. С тур срещу само $1400

 

Tourist expedition. Helicopter transportation. Radial trekking, hiking. Outdoor activities.

Difficulty — extreme comfort.

Period: July — October.

 

http://travel123.ru/travel/manpupuner-the-seventh-wonder-of-russia-helicopter-expedition

 

Моята информация е от руското уики: 

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D1%8C%D0%BF%D1%83%D0%BF%D1%83%D0%BD%D1%91%D1%80

• "Вертолётные туры. Временно запрещены по причине отсутствия вертолётной площадки на плато."

Редактирано 28 октомври, 2015 от Бай Добри

[Георги]

Абе хеликоптера дори да върви си мисля, че половината кеф е да отидеш до там по сложния начин. Къде къде по-яко е 2 дена с влак, 2 дена с лодка и 2 дена пеша. То след някоя и друга година сигурно и на Еверест ще могат да те тупнат със хеликоптер, ама някак се губи ефекта

[Гост]

Абе хеликоптера дори да върви си мисля, че половината кеф е да отидеш до там по сложния начин. Къде къде по-яко е 2 дена с влак, 2 дена с лодка и 2 дена пеша. То след някоя и друга година сигурно и на Еверест ще могат да те тупнат със хеликоптер, ама някак се губи ефекта

 

Баш... 

[Георги Матеев]

Бай Добри, всъщност има логика в това, което казваш. Просто на пръв поглед ми изглеждаше леко плашещо.

 

Ами... записваме значи и това в to-do листа. Ако решиш да се организираш натам свиркай

[Фил]

 

Ами... записваме значи и това в to-do листа. Ако решиш да се организираш натам свиркай

А ти започвай да тренираш!

[Добри]

Абе хеликоптера дори да върви си мисля, че половината кеф е да отидеш до там по сложния начин. Къде къде по-яко е 2 дена с влак, 2 дена с лодка и 2 дена пеша. То след някоя и друга година сигурно и на Еверест ще могат да те тупнат със хеликоптер, ама някак се губи ефекта

 

И аз така си мисля - има няколко маршрута от по 200 км, които, колкото и да са в програмата на Чък Норис за лека разходка, не са нещо непостижимо. Оказва се, че са възможни и джипови турове с по-малко километри, но в доста по-хард среда. Ето един невероятен документален филм (34 минути), където всичко е реализирано (макар доста екстремно) напряко с едни Тойоти, а само в послените 8 километра - по изискване на управата на резервата - пеш. Е, сега, то не са резачки напред за пътя, абсурдни наклони, водки, китари, теглене с лебедки...а на връщане - литър на километър разход, брутално време...но пък е Приключението на живота. Изключително силни думи в началото на филма, съсредоточете се в тях обезателно:

 

Какви са целите на живота ти? Да отгледаш син? Разбира се! Но не усещаш как съвсем скоро той пораства и поема свой собствен път, не твоя. Да направиш дом? Та този дом съвсем скоро ти отеснява. Да посадиш дърво? Него не усещаш как един ден просто не можеш да разпознаеш сред голямата гора. И все пак остава още едно нещо, което не може да се обясни с думи, но придава дълбок смисъл на живота ти - това, което те извиква постоянно някъде далеч от топлия дом и уюта - в тайгата, в морето, срещу вятъра, в пустинята, сред опасностите, по заснежените върхове.. И телевизорът, пиячката, футбола.. немогат по никакъв начин да ти го дадат.

 

https://www.youtube.com/watch?v=SnoMwfC9wSU

[Добри]

Днес NG Wild ме изненадаха приятно с филм за Манпупуньор и дивия живот там, та научих дори нещо ново - гората около седемте великана пука и пращи зловещо зимата, защото от внезапния рязък студ експлодират дърветата. Кората издава смразяващи звуци и се пука, а водата вътре в стволовете, мъчейки се да формира кристална решетка, увеличава обема си двойно и дърветата буквално се пръскат. За миг си представих какво е да се разхождаш в такава гора.

[AlexandraKo]

Само да река, че хелЕОкоптерът лети два часа и половина от Сиктивкар/столицата на Коми/ и цената през юни 2016 е била 30 000 рубли.

Иначе се стигало за седмица така:

1.Самолет до Сиктивкар.

2.Влак или автомобил до Троицко-Печорска.

3.На автостоп до селцето Якша.

4.На моторна лодка къде 200 км.

5.Натам било лесно - 40 км пеш през тайгата.

Матейко, вадИ го от списъка.

Най-добре било да се ходи през юли, че през август много било дъждовно.

И си е точно експедиция, носиш си всичко - храна, вода, палатки и пр.И солидна защита от кровососущих всякакви и много гладни.

Името в оригинал било:Ман-Пупу-Нер, което означавало "Малката планина на идолите " на някакъв си език "манси".И причината да не е отворено за масов туризъм бил някакъв изключително рядък бял мъх, дето растял по 5мм на година, а туристите го тъпчели и унищожавали безжалостно.

Туй го преписах от един руски форум, но не мога да дам линк от телефона.

Или не знам, извинете

[Гост]

5.Натам било лесно - 40 км пеш през тайгата.

Матейко, вадИ го от списъка.

 

 

Това звучи очарователно. Аз го слагам... 

 

П.П. Най-уникалните гледки в света са достижими единствено пеша... Да ти е чудно пътешествието в момента, Александра!

[П.Кръстев]

Сложностите по логистиката го правят още по-загадъчно. Като спомена манси между другото се сетих за прохода на Дятлов, една от големите неразрешени загадки около изчезването и смъртта на група студенти планинари. Ако не се лъжа, събитията се развиват малко по на юг от великаните: https://en.wikipedia.org/wiki/Dyatlov_Pass_incident

 

 

Гледах документалният филм за похода на Дятлов, а преди него бях чел тук-там спорадични и противоречиви статии. Трудно е да се каже къде е истината - навлиза се сериозно и в спецслужби, политика, радиоактивни материали, опити, бази и прочие. Разбира се, пропагандата и информационното затъмнение дълго време не позволяваха осветляване на много от фактите по случая. Има редица странни неща в онзи, хайде да го кажем най-общо "широк регион", като се започне от норвежко-руската граница със синята спирална аномалия, мине се през южен Ямал и странните газови кратери, и се стигне до обширните засекретени области с множество находища в Коми.

 

Преди няколко месеца гледах много интересно клипче за Дятлов. В него се прави добър анализ и се изтъква теория, която на мен ми звучи доста логично. Предлагам да отделите 18 мин и да го изгледате.

Редактирано 3 октомври, 2016 от П.Кръстев

[Добри]

 Преди няколко месеца гледах много интересно клипче за Дятлов. В него се прави добър анализ и се изтъква теория, която на мен ми звучи доста логично. Предлагам да отделите 18 мин и да го изгледате.

 

Това кратко филмче има рационална и логична хипотеза-обяснение за печката в палатката и разрезите отвътре, радиоактивността на дрехите, последвалата лавина и хипотермията, но като че ли руската версия (да не повярваш!) внушава и акцентира на нещо съвсем друго. Снощи гледах и слушах отново внимателно по Т24 "Тайна горы мертвецов. Перевал Дятлова (2013)" на Максим Огечин. Филмът е от 2 части, изцяло руски, документален. Какво ми направи впечатление?

 

Внимателният разпит на мансите! Хората казаха ясно и категорично, че много пъти са виждали в прохода "светещи топки" с огромен проблясващ ефект, шум и угасване. В уречения ден на смъртта на 9-те - също. Разследващите недвусмислено намекнаха, че става дума са секретни руски операции през 1959 г. - неуспешни изпитания на балистични ракети в областта, в разгара на Студената война. Манията по това е в апогея си тогава. Цари пълен контрол над заключенията на аутопсията и липсват ключови документи. Изводите са неясни и неразбираеми. Разпитвани са и много други хора - всички красноречиво говорят за "огненные шары". Да кажеш да са метеорити - веднъж, два пъти, но толкова често, колкото ги описват в тези години едва ли. А това обяснение добре пасва и с изобразеното на последната снимка, възстановена от фотоапарата на експедицията. Падаща от небето кръгла огнена диря, макар и леко неясна. Твърде е вероятно - разбира се това е моя спекулация - студентите да са видели и снимали нещо, което не е трябвало да виждат и снимат. Нещо, считано за строго секретно тогава. А всички знаем как се разправя с подобни люде руската мечка по това време.

 

Наличието на военни и изпитания на ракети още от Студената война, дава сравнително добро обяснение и на това защо е толкова слабо разработена туристически тази прекрасна местност на седете скални гиганта Манпупуньор - едно от седемте чудеса на Русия. Не е като да няма и други аналогични примери за това - съвсем наскоро руските изпитателни ракети до норвежката граница, създадоха "синята спирална аномалия" - странна синя диря в небето, която се върти като спирала, а всъщност се оказа разпадане на третият опашен компонент на руска ракета, която по всички закони на физиката, започва да се върти и създава спирала, като в случая свети в светлосиньо, докато угасне и падне.

 

 

Та, мисля си, нищо чудно, в лютата януарска зима на 1959 г., в безлюдните и отдалечени северноуралски проходи, без свидетели и с манипулирана аутопсия на телата, Дятлов и компания да са станали неволни свидетели и жертви (collateral damage) на една много по гигантска сила от печката или малката лавина - челюстите на съветския държавен апарат тогава. 

[гост]

Хубаво е да се пие вода от извора.

 

Има и екскурзии, и въртолетна площадка и официално упълномощени тур-оператори:

 

https://www.pechora-reserve.ru/grafik-poseshenij 

[Добри]

Разбира се. Вероятно забелязваш, че към момента на моето изказване за вертолетната площадка - 28 октомври 2015 г. руската Уикипедия съобщева, че няма такава и вертолетните турове са спрени. Сега, 8 февруари 2017 г. същият този линк в Уики, който, айде, дори да приемем, че не е от най-най кристалните извори, все пак си е руската официална информационна страница за обекта, явно след изграждането на площадката, е променен към днешна дата. А организирани начини да се иде - да, винаги е имало, просто са малко и осъществяването им е доста трудно. И то най-вече откъм предизвикателство пред теб самия. Но каквото и да е, има оторизирани 5 маршрута. Последните години популярността на обекта нарастна неимоверно и сега вече далеч не е онова абсолютно недостъпно и магическо място, което плени съзнанието ми преди много години с наличната тогава информация. Светът се променя драстично бързо пред очите ни и това, което вчера сме коментирали в един контекст, днес вече изглежда по съвсем друг начин. За съжаление, както отбелязват и официалните руски туроператори, и нарушителите и санкциите са се увеличили драстично. Защо ли ми е толкова познато всичко. Колчем не видях същия процес и в Исландия декември. 

Редактирано 8 февруари, 2017 от Бай Добри

[Светославов]

Малко встрани, извинявам се за което.

В mountain.ru също мине не мине време и се появява поредната хипотеза, версия и тн за смъртта на групата на Дятлов.