дневник Пътешествие по двата бряга на Тасманово море, част 1-ва, Австралия

[AlexandraKo]

Както обикновено, подготовката за това пътуване започнах почти година по-рано. Визите не се оказаха никакъв проблем, подават се електронно и за броени часове пристигнаха. Междувременно си смених паспорта, че старият изтече. Уведомих в сайта за подаване на виза, че имам нов номер на документа и малко се притеснявах да няма проблем на влизане в Австралия. Носех си и стария паспорт, носех си и разпечатана формата за уведомяване при промяна. Проблем нямаше, явно в системата всичко си беше отчетено с новия ми паспорт.

Маршрутът беше такъв:

София-Истанбул

Истанбул-Куала Лумпур, с две нощувки в КЛ за почивка и адаптация.

Куала Лумпур - Мелбърн

Мелбърн-Хобарт /остров Тасмания/

Хобарт-Сидни

Сидни-Крайстчърч

Крайсчърч-Куинстаун

Куинстаун-Крайстчърч

Крайстчърч-Оклънд

Оклънд-Куала Лумпур

Куала Лумпур-Лондон

Лондон-Истанбул

Истанбул-София

Внимателно изчетох всички митнически изисквания: не може да се носи храна, растения, почва, дървени неща, за което се попълва подробна декларация. Неприятен спомен ми остана  от чакането 3 и повече часа на опашка в една мизерна зала с още поне 1000 човека за паспортен контрол.

Иначе, за нас нямаше никакви други проверки.

Хотелът, който бяхме избрали беше този:

http://www.booking.com/hotel/au/travelodge-southbank.bg.html?aid=368032;label=bookings-naam-UtRZLJBunYAltyTSPotcFgS67409633658%3Apl%3Ata%3Ap1%3Ap2819%2C000%3Aac%3Aap1t1%3Aneg%3Afi%3Atiaud-146342137510%3Akwd-15349264036%3Alp1001464%3Ali%3Adec%3Adm;sid=c8982486965180b32ad51bceb1215fe1;dcid=4;checkin=2016-01-02;checkout=2016-01-03;dist=0;room1=A%2CA;sb_price_type=total;srfid=1aa4bdc279dabb574943a46d3f16339609e21525X1;type=total;ucfs=1&

Избрах го заради местоположението - буквално е залепен за Еурека тауър, намира точно срещу Флиндърс стрийт стейшън, на 5 минути от Федерейшън скуер на пешеходно разстояние от повечето градски забележителности. Освен това, е апарт хотел - има си мини кухня. На гърба на хотела има хранителен магазин и чудесна пицария.

Ето я Кулата и до нея по-ниската сграда с червения надпис е нашият хотел.

Пристигаме в Мелбърн около 10 сутринта, с три часовото клечане на опашка тъкмо става време за настанявмане в хотела. Вземаме такси от летището, излезе около 70 АUD.

Хвърляме куфарите, по един душ и - опознавателна обиколка на района.

Намираме се точно до реката, на нейния западен бряг и около нас всичко е ново и красиво. Докато се шматкаме, притъмнява и става още по-красиво.

Утре започваме с волната програма, а след 3 дни - имаме и организирана, за това - по- нататък.

Редактирано 2 ноември, 2015 от AlexandraKo

[Лидия]

Утре започваме с волната програма, а след 3 дни - имаме и организирана, за това - по- нататък.

Добре дошли

 

Надявам се сте свежи и отпочинали с незабравими спомени.

Чета на един дъх, с нетърпение чакам продължение

[bori]

 

Утре започваме с волната програма, а след 3 дни - имаме и организирана, за това - по- нататък.

С нетърпение очаквам останалата част от разказа  

[AlexandraKo]

След кратката опознавателна обиколка на района установихме, че гладни и жадни няма да останем в никакъв случай. На един трамвай видях надпис, че в Мелбърн имало 14 000 места за хранене. Дали са точно толкова, не седнах да броя, но още от пръв поглед става ясно, че тука основното занимание на народа е да яде. Китайска, тайланска, европейска, индийска, чилийска, перуанска и каквато ти дойде на ума кухня. Да не говорим, че Мак Доналдс и Хънгри Джак са буквално през 10 метра и народът тъпче ли, тъпче. В резултат на което, по улиците се търкаля бая валчест народ .

И според мен, храната не е скъпа, освен в луксозните ресторанти. Вината са хубави, цените - нормални.

В началото казах, че нашият хотел е на един дувар с Еурека Тауър. И като едни добри съседи, на живеещите в хотела се прави 20% отстъпка от входа за кулата. Започнахме оттам.

Eureka Tower е най-високото здание в Мелбърн, най-високата жилищна сграда в света, /ако се брои количеството на жилищните етажи/ -  297м и  има 91+1 подземен етаж. Любопитна подлобност е, че стъклата на последните 10 етажа имат 24 каратово златно покритие, а причината за това ще обясня малко по- нататък.

Целият 88 етаж е наблюдателна площадка, най-високата в Южното полукълбо,  с 360 градусова панорама над целия град и река Яра. Там се намира и стъкленият куб, който се плъзга на 3 м извън сградата, буквално виси във въздуха и изживяването всичко да е в краката ти е страхотно. Но там не може да се снима.

Обърнете внимание на стъклата - в началото са матови, когато стъкленият куб нацяло излезе от сградата, стават прозрачни.

Панорамата е чудесна и през деня, и през нощта.

[AlexandraKo]

Красивата сграда Еурека всъщност е  паметник на исторически момент от кратката история на Австралия. Тя е в памет на въстанието от 3 декември 1854, в Баларат, по време на златната треска, което е  кулминацията на започналото през 1850 година движение за демократични права на жителите на щата Виктория, против  английското  колониално управление. Исканията били за всеобщо избирателно право, за отмяна на златодобивния лиценз, отмяна на имуществения ценз за кандидатите за парламент и пр.

Стига се до въоръжен сблъсък между златотърсачите и полицията, с жертви  и от двете страни. Събитията са се случили около хотел, носещ името Еврика, там бунтовниците били изградили укреплението си - оттам и името на събитието - Eureka Rebellion.

Но въстанието Еурека бележи началото на демократичните промени в Австралия, а Eureka Tower е неговият символ, паметник и незабрава.

Златната корона е символ на златната треска, времето, през което се случва всичко.

Червената линия е символ на пролятата кръв.

Сините стъкла - това е цветът на флага на бунтовниците.

Белите линии символизират мерителната скала на златотърсачите. 

Златните пчели по фасадата - неуморният им труд.

 

Много моля, който може от модераторите, да обърне снимките. Не зная защо излизат в това положение, качвам си ги нормално.

 

Редактирано 2 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Следващата ни волна проява е да се извозим на общинския туристически автобус, който струва символична сума и на принципа хоп-он, хоп-оф, обикаля всички градски забележителности.

Има две спирки около нас, избираме тази, до Федерейшън скуер, точно пред катедралата. На всяка спирка има автомат за билети, двудневен билет струва 10AUD, пред 45 с обичайните хоп-он, хоп-оф автобуси, които ги има навсякъде. Чудесен реверанс на общината към туристите.

Спирките са означени така:

 

Шофьорите са много любезни, препоръчвам ги като добър начин на разглеждане на града. Освен това, когато ние ги ползвахме, нямаше никакви хора, пътувахме си спокойно. Разписанието се спазва абсолютно точно, през 30 мин. са. Пътуват само туристи.

Автобусите са червени, изглеждат така:

 

Друг начин за разглеждане на града е безплатният трамвай. Там, обаче положението е друго - ползват го много  и местните за придвижване, та все е пълен. А като стоиш прав притиснат между хора, трудно разглеждаш от къде минаваш. Трамвайчето изглежда така.

Това, което видяхме до тук:

Флиндърс стрийт стейшън - много красива сграда:

И като се каже - "  да се чакаме в 5 часа под часовника", това означавало тооочно под този часовник.

Ако се чудите пък, какви са многото други часовници - това са часовете на тръгващите от гарата влакове.

Точно срещу красивата старинна сграда се намира Федерейшън скуер,  за мен - някаква мешавица от стилове. Ама пък, какво ли разбирам аз от модернизъм, може пък от архитекторската гледна точка, това да е върхът на изкуството. Но пък, под площада има огромен информационен център, от където могат да се купят билети, да се вземат всякакви карти и упътвания.

Срещу площада е катедралата Sent Pauls, построена в неоготически стил, през 1880 и достроявана до   1931. Това си личи от различния цвят на зидарията. Обърнете внимание на кулите - там си личи много ясно. В нея има красиви мозайки по пода и стените. Сегашната църква е построена на мястото, където била изградена малка църква от сив камък и където са се провеждали първите християнски клужби в Мелбърн през 1836 година.

 

Отново в близост - Националната галерия на Щата Виктория.

Много ми хареса, в момента имаше експозиция на платна от Ермитажа и богата азиатска колекция.

А в двора има много красив мини - парк с място за почивка.

 

 

 

Редактирано 2 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Следващия ден започваме с разходка по реката. Корабчетата спират на кея на стотина метра от хотела. Където има такава възможност, винаги го правим - откъм водата градът изглежда още по-красив. Тук е спирката на корабчето:

Ето  и гледките :

След пътешествието по реката, отиваме да видим прочутата Хлое - символът на Мелбърн.

Тя се намира в " Young и Jackson Hotel " от 1909 г. насам.

Това е портрет на млада девойка нарисуван от френския художник Жан Льофевр през 1875г и който печели престижни международни награди. Историята, разбира се е тъжна. Девойката, която се нарича Мари била от персийски произход и от ранна възраст напуска дома си и става модел  на художници, за да издържа себе си и сестра си. Тя е на 19 години, когато позира на Льофевр, влюбва се в него, но несподелено. Една година след завършването на картината, той се жени за сестра и. Малко след това, Мари се самоубива - с отрова в напитката.

Каква точно е причината никой не знае, предполага се, че е несподелената любов на художника.

Картината става икона, пред която войниците, участвали в различните войни идвали, за да обещаят, че ще се върнат, пишели и писма от окопите, а който се върнел жив, отново отивал първо при нея.

Картината е обиколила много престижни галерии, получила е много награди. Собствениците са получили предложения за откупуване на платното за огромни суми.

Но днес Хлое е част от културното наследство на щата Виктория и си стои все на същото място, както винаги.

Бар Хлое се намира на ъгъла, точно слещу Флиндърс стейшън, на 2-я етаж.

И барът, и ресторантът са много приятни, атмосферата е особена.

 

Пътьом минаваме покрай друго култово място - Лари - любимото куче  на Чарлз Ла Троб. А той пък, е първият губернатор на Виктория, с тежка съдба, непризнат от съвременниците си. Но техните потомци признават неговите заслуги, защото благодарение на него Мелбърн е град на градини и паркове, той е положил основите на музеи, университети, болници и библиотеки, според своето виждане за съвременен град.

Статеутката на Лари стои недалеч от библиотеката и съществува поверие - който я поглади по ушенцето и си намисли желание, то винаги се сбъдва.

Редактирано 3 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Като рекох библиотека, ето я и библиотеката на Мелбърн. Решението за нейното създаване е прието през 1854 година по идея и настояване на Чарз ла Троб. Библиотеката заема додта голям участък, между две улици. Представлява красива викторианска сграда отвън, а отвътре - модерна, блестяща, с всички удобства за посетителите.

Разходката продължава покрай сградата на стария затвор:

Паметникът пред него е увенчан на върха с три осмици.

Това е монумент, посветен на 8-часовия работен ден.

Ето я и историята:

През 1856 година работниците на Мелбърн избязли на демонстрация с искане за осемчасов работен ден. болшинството работодатели се съгласили с това условие, а този ден бил провъзгласен за народен празник. През 1903 година този паметник бил поставен пред парламента, а по- късно преместен на сегашното му място. А денят става официален празник - Празник на труда.

Трите осмици символизират -

8 часа работен ден

8 часа сън

8 часа за почивка и лично време.

Продължавам разходката из улиците на Мелбърн. Ето я прекрасната старинна църква Св. Михаил:

Църквата има много красиво място за уединение и релакс:тихо и спокойно място, убежище за хората от всички религии и култури, посветени на изцеление и възстановяване.

Архитектът, проектирал църквата е Джоузеф Рийд, негово дело е и сградата на кметството на Мелбърн.

Следващата църква, която ме впечатли е Св. Патрик.

Това е катедралата на католическата епархия в Мелбърн, провъзгласена за Малка  базилика, / в цяла Австралия са общо 5/ ,построена в типичен нео-готически стил.По времето, когато е взето решение за изграждането на тази църква, католическата общност в Мелбън е била съставена изключително от ирландци, за това името, което те избрали е Св. Патрик. През 1970 година е посетена от папа Павел 4, а през 1986 година от папа Йоан-Павел 2.

За съжаление, не можах да я видя отвътре, единия път имаше колективна корейска венчавка, другия просто беше затворена.

Но тя е много красива и величествена и отвън:

Имам още по-хубави снимки, но не мога да ги поставя нормално, седят обърнати.

Срещу Св.Патрик има още една малка немска църква:

Редактирано 3 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Следващата цел в днешната ми разходка е Фицрой парк и къщата на Капитан Кук. По пътя към парка- красиви къщи и градини.

Вече сме в парка, който тревата е кадифено зелена, всичко е свежо, цъфнало  и прекрасно.

Отбивам се и тук:

И попадам сред такава цветна феерия, че даже тълпата китайци не можа да ме извади скоро.

Ето го и котиджа на капитан Кук

 

Двамата от интериора на къщата ни разказаха, че самият Кук не бил живял в тази къща, ама ходел на гости на родителите си.

А всъщност, историята е такава:

Това е къща, построена от неговите родители през 1755 година в Йоркшир, Англия. през 1933 година къщата е продадена на австралиъското правителство, разфасована тухличка по тухличка, опакована,  пренесена и възстановена на това място. Цялата операция била финансирана от местен бизнесмен, който го подарил на града  през 1934 година в чест на 100-годишнината от основававето му .

Следва продължение.

 

Редактирано 3 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Ето я къщичката:

Мъничка къщичка с градинка, със статуя на капитан Кук в двора и това е.

Ниииищо особено, за мен е любопитен само фактът, че е довлечена от някъде си, сложена насред красивия парк и превърната в източник на финикийски знаци.

 Понеже сме току-до Флийндърс стейшън, купуваме си по една карта за пътуване Мики, слагаме вътре по някой долар и се запътваме към Брайтън бийч, за да видим онези прехвалени шарени дървени къщички.

Които били много скъпи, както и районът около тях.

В известен смисъл се води някаква забележителност, защото първата къщичка била направена през 1860 и някоя си година и са запазени в този вид до днес. Ама, ако се пропусне, според мен, няма да е беда.

Повече ме впечатлиха къщите наоколо.

Ето и нещо, което наистина ме впечатли и препоръчвам да се види непременно в Мелбърн.

Намира се на спирка 13 на Мелбърн визитор шатъл:

Куин Виктория гардън,  естествено, със статуя на кралицата,  с много красиви растения, цветя, поточета, водоеми и птици. Чудесно място за почивка по зелените моравки, под дебелите сенки. Там има прекрасен павилион с рози, но имаше някакво събитие и не ми беше удобно да снимам.

След Планетариума се намира Shrine of Remembence.

За това място ще разкажа в следващия пост.

 

 

 

Редактирано 6 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Навсякъде, където ходя, търся история, търся култура и традиции. Оказа се, че в Австралия историята е от има-няма 200 години, културата е копие или каквото е пренесено от Англия и по-късните емигранти, само традиции има. Например - навсякъде, във всеки град или район в града,  главната улица е или Куинс стрийт, или Елизабет стрийт. Другите са също с традиционно повтарящи се имена, до такава степен, че задължително трябва да знаеш в кой точно район се намира твоята Куин стрийт , че да можеш да стигнеш, за където си тръгнал.

Другото, което много ме озадачи: навсякъде, като чи чуеха да говорим помежду си, веднага се интересуваха от къде сме. Явно, мелодията на езика им беше интересна. Примерно - от 20 пъти питане по въпроса, нямаше нито един :unsure: :unsure: , който да знаеше къде е България. Почвам да обяснявам кои държави са наблизо, пак не са чували, чак, като кажа Европа, се оказва че -  " аааааа, Европаааааа" Ние ли ги случвахме все такива неосведомени, държавицата ли ни е чак толкова неизвестна, по едно време взе да ме избива на патриотизъм. За сравнение - в Куала Лумпур таксиметровият шофьор, млад човек, знаеше за България, че и коя е столицата.

Та пред една по-голямка агитка обясних, че България е държава не на 200, ами на 1300 години. И че, моят град е на 8000 години и е най-старият жив град в Европа. И че, си имаме и море, и планини, красиви реки, прекрасна природа.

Отплеснах се, а искам да ви покажа мемориала, който най-много ми хареса в Мелбърн.

Намира се в Куин Виктория гардън, в частта откъм Сент Килда роуд  и се нарича Светилище на възпоминанието - Shrine of Remembrance.

Посветен е на загиналите  в Първата Световна война, жители на щата Виктория, а днес е и паметник на всички австралийци, които са участвали във войните. Казват, че това е един от най-големите военни мемориали в Австралия. На 25 април там се провеждат честванията на ANZAC day, а на 11 ноември - Day of Remembrance.

Понеже и нататък ще се спомене понятието Анзак, искам да обясня.

ANZAC е съкратеното наименование на Австралийски и Новозеландски Армейски Корпус, които са воювали в Галиполи срещу Османската империя. Битката там се смята за бойно кръщение на Австралия и Нова Зеландия и появата им като две независими държави. Ето за какво иде реч:

 

http://www.dnevnik.bg/

 

 "На 19 февруари 1915 г. по време на Първата световна война започва битката за Галиполи, в която силите на Антантата се опитват да извършат десант на едноименния полуостров в днешна Турция, да прекъснат комуникациите между Централните сили и Османската империя, да завладеят Константинопол и да извадят империята от войната. Операцията продължава близо година - до 9 януари 1916 г., и завършва с победа за турците. В десантния корпус участват войници от Франция и Великобритания и нейните доминиони и колонии Австралия, Нова Зеландия, Индия и Нюфаундленд. Идеята за съюзническа атака в района на Дарданелите принадлежи на Уинстън Чърчил, който по това време е Първи лорд на адмиралтейството, а за турската победа основна роля играе бъдещият създател на турската република Мустафа Кемал. Атаката започва с обстрел на турските позиции от британската флота и продължава през пролетта със сухопътен десант. Морското настъпление обаче е спряно от силно минираните проливи, а десантът е ограничен по крайбрежието и не успява да се разгърне във вътрешността, което обрича кампанията на неуспех. Сраженията продължават с различна сила през цялата година и са изключително кървави. Жертвите сред войските на Антантата надхвърлят 150 000, а османските са около 250 000. В началото на януари 1916 г. съюзното командване признава поражението си и изтегля войниците си. Войната обаче е спечелена от Антантата, а Османската империя се разпада."

Сградата на Светилището е по проект на двама архитекти, ветерани от ПСВ, в нео-класически стил, по подобие на Партенона в Атина и Мавзолея в Халикарнас, Египет.

Първоначално е бил посветен на жертвите и ветераните в ПСВ / завършен е през 1934 година, а по - късно са добавени елементи и в памет на жертвите и ветераните на ВСВ.

Вътре в центъра на мемориала, под нивото на пода е Камъкът на възпоменанието, така че, човек трябва да сведе глава, за да прочете какво е написано там. / цитат от Библията/ А специален отвор на тавана прави така, че един слънчев лъч да пада  точно върху думата любов.

Още малко снимки от музея вътре:

Около мемориала има красив възпоменателен парк:

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 6 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Да, мемориалът много ме впечатли, много ме докосна. На когото отиде там, препоръчвам в никакъв случай да не пропуска да се изкачи на терасата на върха, откъде се открива прекрасна гледка към града:

 

И към символа на загиналите английски войници в ПСВ - червения мак:

 

Тръгвам си доволна от всичко видяно и чуто тук.

Минутка за  личната ми почит пред Вечният огън.

 

Пътьом се отбивам да разгледам една интересна сграда:

Тази сграда се оказва ето, това:

 

Ето още нещо, което ми хареса в Мелбърн - Кралските аркади - гова са елегантни  покрити пасажи между различни улици:

 

[AlexandraKo]

Ако трябва да синтезирам всичко описано до тук, интересните неща, които видяхме през тези дни на волна програма са:

1. Библиотеката на щата Виктория

2. Гарата Флиндърс стейшън

3. Парк Фицрой

4. Къщата на капитан Кук

5. Катедралата Св. Павел

6. Малката базилика Св. Патрик

7. Федерейшън скуер

8. Мостовете на р. Яра / разходка с корабче/

9. Еурека Тауър

10.Куин Виктория гардън

11.Shrine of Remembrance

12.Докланд и района на Университета

13.Кралските аркади

14.Центърът за модерно изкуство

15.Националната галерия на щата Виктория

16. The Old Melbourne Gaol и паметника с трите осмици пред него.

17.Брайтън бийч и шарените къщички

18. Църквата Св. Михаил

19. Обиколихме по маршрутите със старинното трамвайче

20. Два дни обикаляхме и с Мелбърн визитор шатъл

21. Разгледахме и прословутия Куин Виктория маркет / нали ви казах, че тука всичко е Куин.../ Дето си е според мен, баш Чайна маркет, ама нали и той се води за забележителност, как да го пропуснем. То, добре, че визитор шатъла спира баш там, че иначе да се грабне човек специално си няма никакъв смисъл.

Само частта, която е зад него с хранителни неща си струва - има страхотни вкуснотии.

[П.Кръстев]

 

 

Та пред една по-голямка агитка обясних, че България е държава не на 200, ами на 1300 години. И че, моят град е на 8000 години и е най-старият жив град в Европа. И че, си имаме и море, и планини, красиви реки, прекрасна природа.

 

С природа не мисля, че имаме шанс да ги впечатлим, но виж за историята могат да ни завиждат много!

[AlexandraKo]

С природа не мисля, че имаме шанс да ги впечатлим, но виж за историята могат да ни завиждат много!

 

Оставила съм литература, да четат и да знаят. ;)

[AlexandraKo]

До тук свършихме с волната програма. Когато си организирах пътуването, в нета разгледах сайта на руските гидове в Австралия и НЗ. Писах на няколко и си избрах  Александър Росини,  който ми направи  индивидуални програми и за Австралия , и за НЗ, според моите желания и неговите съвети. Изборът ми се оказа превъзходен, безкрайно съм доволна от всичко. Който го интересува, мога да дам координати. Или пък, ако Шефът разреши, ще сложа имейлите - неговия и на гидовете ни в НЗ/ тук.

Рент-а-кар не взехме, имахме си през цялото време кола с гид, дето си знае къде отива и се грижи за всичко. Освен това, когато те води някой местен и е прекрасно информиран , си е супер.

Сега заедно с Алекс сме се запътили към планината Данденонг /Dandenong Ranges/.  Тя се намира недалеч от Мелбърн, на около 35 км и представлява невисок масив от хълмове, долини и каньони, получени в резултат на земната ерозия. Най- високата точка е около 630 м, растителността е от евкалипти и дървета-папрати, които по нашите земи отдавна, отдавна са изчезнали. Ако въобще ги е имало.

Разходихме се из тази многовековна тропическа гора и какво да видим -  на пътеката стои  коалка. Като ни видя и като ни чу как се разкудкудякахме,  така чевръсто се метна на най-близкото дърво, че разби всички представи за сънливост и мързел.

Минахме и през полянката с папагалите, похранихме ги и продължихме нататък.

А това нататък, към което сме се запътили се намира в тази част на тропическата гора до Данденонг, която носи името Олинда. Отиваме в едно интересно, необичайно и свещено място - Светилището на Уилям Рикетс / William Ricketts Sanctuary/.

Ето я и историята:

У. Рикетс е роден през 1898 година, в Ричмонд, Австралия. част от живота си той изживял при австралийските аборигени и се смятал за тяхно осиновено дете. Възхитен и вдъхновен  от тяхната култура, обичай, отношение към живота и природата, той създава своето светилище.

През 1930 година купува малък участък в тропическата гора, построява си скромна къщичка и започва да твори.

Когато човек попадне на това  тайнствено място и види как буквално от камъка излизат човешки фигури и лица,  в първия момент започват да му идват мисли за други цивилизации, за друго измерение.

Фигурите са 92 и всички са копия на живи хора от неговите приятели  - аборигените.

Сътворени са от глина или от камък притежават невероятни  изразителност на лицата,  очите, на телата. Много добре е предадена човешката мимика и емоция.

Рикетс умира на 94 години, през 1993 година, но оставя на хората своето прекрасно наследство.

Тези невероятни скулптури, израз на личната му философия, изградена под влияние на живота и общуването му с аборигените. А тя е, че човекът трябва да пази и почита природата около себе, че трябва да има хармония между човешкото общество и природата. Така, както древните хора са я слушали, ценили  и са и били благодарни за всичко, с което ги дарява.

Той смятал, че не отделните клетки правят индивидуалната форма на живот, а всички живи същества с създават един общ живот, който ни обгръща всички. Природата ни е дадена, за да се грижим за нея и с тази грижа ние си осигуряваме живот.

Рикетс дълбоко вярвал, че в основата на всичко е любовта. той казвал - " Животът - това е любов., а човекът е шедьовър на прородата."

Той смятал, че като част от природата,  ние сме братя с птиците и дърветата, че човекът също е част от естествената  красота около нас, но и сме длъжни да пазим всичко това.

За това всички скулптури буквално излизат от земята или от камъка, илюстрирайки неговите идеи.

Много е красиво, мистично и зареждащо това място.

Който има възможност, горещо препоръчвам да отиде до там.

Усещането е невероятно.

 

 

[Тони]

Относно написаното от теб самият град отново се уверих колко различни сме хората за това какво и колко ни впечатлява.

Иначе това и на Бруно мястото са ми най- любими в околността, но преди съм ги посещавала и сега пропуснах.

А за гида...вероятно е ок, но лично аз предпочитам тези места да ги видя на спокойствие, без някой да ми дудне на главата нон стоп.

Съжалявам за отклонението. Вероятно не гледам като турист точно на тези места и се водя от това, че там съм постоянно с местни.

Редактирано 7 ноември, 2015 от Тони

[AlexandraKo]

Много го мислих това пътуване. В градовете е лесно, има транспорт, може да се отиде навсякъде. Но извън града,разстоянията са големи, трябва си кола. От нас никой не се наема да кара с десен волан, остана вариант кола с шофьор, както и направихме.Ама то пък, толкова ни хареса, че съм дала задача на гида да ни подготви едно пътешествие за следващата година с кацане в Даруин и тръгване надолу към Кернс, Бризбейн, Голд коуст, Улуру - всичко интересно из онези територии, чак до Сидни. На мен лично Сидни ми хареса повече от Мелбърн и мога да повторя. Мелбърн - не . И евентуално един прескок до Папуа Нова Гвинея Пътьом.

А за това кого какво го впечатлява - нормално е, зависи от много неща. Възраст, моментно настроение, интелект, колко си пътувал, колко си видял, какво очакваш, какви са ти изискванията и пр.Че даже и от това дали вали или е слънчево.

Редактирано 7 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Great Ocean Road

 

Или - Великият Океански път. Това е шосето под номер В100 в щата Виктория, с дължина 243 км, между градовете Торкуей и Алансфорд. В по- голямата си част се движи покрай океана, но има участъци, когато се отклонява към вътрешността и минава през полета с лозови насаждения или през многовековна дъждовна гора. Отбиваме се пътьом.

Гората наистина е красива, на полянките си има и папагали, и кенгурца, и пухкави, сладки, дундички- коалки: Тез коалки били много любопитни    

По пътя има интересни " въздушни" къщи, кацнали на високото , които били ужасно скъпи. Вероятно , заради  трудното строителство и прекрасната гледка към океана.

 

Редактирано 9 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Пътуваме по ВОП / ще го съкращавам, че много дълго/ и слушаме историята:

В далечната 1919 година, когато свършила Великата Световна война / тогава кой е предполагал, че ще има още по-велика , още по-световна и още по-кръвопролитна  втора  война/, от фронта се завърнали около 3000 войници - кой с психични поражения, кой - с физически наранявания. И се оказало, че те просто няма какво да правят. Нямали работа, следвоенната криза била жестока , а те трябвало да издържат семействата си.

Тогава кмет на Джилонг / много красиво градче, недалеч от Мелбърн/ бил Хауърд Хичкок. И той, като един загрижен за хората си  градоначалник, седнал да мисли какво да направи. И измислил страхотната идея да направи този път. Хем да  измести фокуса от  националната следвоенна драма, хем да осигури работа и препитание на хилядите обезверени мъже, хем да създаде велик паметник на героите от войната.

Явно човекът е бил наясно, че акцентът върху Велик ще изиграе своята историческа роля - защото всички велики дела се радват на особена популярност и съгласие. За кратко време идеята била приета, започнало набирането на средства и на 19.9.1919 година строителството започнало. Работело се в изключително трудни условия и с изключително примитивни инструменти.

Само че, кое е това нещо, което ще спре осъществяването на Великата идея? Такова просто няма - в ужасни условия на труд, с много воля, инат, в памет на загиналите си другари и с мечти и надежди за бъдещето, пътят бил изграден. На 26 октомври 1932 година било триумфалното му откриване.

Триумфално, защото мигом се превърнал в най- красивият автомобилен път в света.

Триумфално и защото, не  след дълго  бил обявен за най-големият военен мемориал в света.

Бащата на тази идея не доживява раждането на своето дете - 3 месеца преди откриването на пътя, Хичкок починал.

Началото на ВОП:

До наши дни пътят е претърпял дострояване и реконструкции и не е в онзи първоначален вид.

Но това изобщо не омаловажава героизма и наистина великото дело на неговите строители.

Великият океански път има три основни участъка:

1. Бряг на сърфистите

2. Зелен бряг

3. Бряг на корабокрушенците

Първата част, както е видно и от името е участък с много високи вълни, рай за сърфистите. Там има много школи за сърфинг , очарователни заливчета с красиви плажчета и е място на провеждане на най-голямото състезание за сърф по тези места.

Ето го Белс бийч:

И още много красиви места:

И любимата ми гледка, от която изпадам в див възторг - дъгата след дъжд. :) И понеже много слушам и внимавам , те са цели двеееее! :)

Втората - зелената част от пътя с дъждовната гора и разните животинки, разгледах в предишното писание.

Вървим към най-интересната / според мен/част - тази на корабокрушенците.

 

 

[AlexandraKo]

Картината пред нас се е различна и красивите заливи с палави сърфистки вълни, зелените брегове с тъмни камъни са заменени от още по- голяма красота. Всички оттенъци на жълтото, кафявото, оранжевото правят пейзажа в това мрачно и дъждовно време неочаквано топъл. Златно - оранжевите пясъчни скали имат причудливи форми и се съчетават в една прекрасна за окото хармония със синьото небе и тюркоазените вълни с дантели от  бяла пяна.

Стигнахме до " Дванадесетте Апостола". На времето този феномен от природни скулптури се наричал " Свинята с прасенцата" , ама, съгласете че, че хич не е благозвучно, още повече пък - интригуващо. За това, му турили далеч по-интересното име Дванадесетте Апостола. Ако трябва да бъда точна,  нито са Апостоли, нито са 12, но не седнах да ги броя , просто се наслаждавах на гледката:

На около 5 минути по- нататък е мястото , където станало корабокрушение, корабът Loch Ard, който три месеца пътувал от Англия за Мелбърн. Всички загинали,спасили се само двама млади хора. Том, който бил чирак на кораба и Ева, която пътувала със семейството си. По- скоро Том спасил Ева. като в приказката за принца и принцесата, само че, противно на очакванията ни, се оказа, че двамата млади не се оженили и заживяли щастливо. Защото Ева била инатлива  ирландка,  загубила цялото си семейство в катастрофата и се върнала в родната си Ирландия.

А мястото на катастрофата било наречено на името на кораба:

 

Редактирано 9 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Ето го и Лондон бридж с любопитната си история / която клюката донесе/ за двамата  влюбени новозеландски туристи, които стихията заварила покатерени там. Лондонският мост бил свързан със сушата, но по време на тяхната разходка с оглушителен грохот връзката на моста със сушата рухнала. И те останали насред океана, изолирани на останалата част. Късмет имали двамата, ама само до някъде. От сушата ги забелязали други туристи и се обадили на спасителната служба. Спасили ги с хеликоптер, чакала ги пресата, че такова събитие не е за изпускане. Да, де, ама двамата си имали семейства и хич не било здравословно да ги показват по всички телевизии в таз деликатна сигуация. Нататък е ясно - много хубаво, не е на хубаво.

Още малко снимки от този природен феномен - арки, пещери и много, много други кандидат-апостоли.   най-великата сила - Природата, в лицето на океанската стихия, солената вода, ветровете и  слънцето е сътворила  невероятна красота. Която не е константна, променя се непрекъснато, но  без да загуби и частица от очарованието си.

Чаааао, Голям Океански път, ще се видим отново - за мен е сигурно, че ще съм остаряла, но ми е любопитно ти как ще си. ;)

Специални благодарности на Основателя, който много ми помогна с подготовката на това пътуване!

Редактирано 9 ноември, 2015 от AlexandraKo

[Тони]

Ох, най-най-любимото ми място! Дори снимките, колкото и да са хубави никога не успяват да пресъздадат красотата на мястото!

Само за протокола- купчето отпред на апостолите-демек срутения такъв е паднал 2005 година, а Лондон Бридж  1990.

Редактирано 9 ноември, 2015 от Тони

[AlexandraKo]

Благодарение на форумските съвети и най - вече: Lirea, много ти благодаря за идеята Баларат, много ми хареса.

Ето за какво иде реч:

През 1851 година недалеч от селището Баларат, в Соверен Хил,  бил намерен огромен слитък самородно злато /Welcome Nugget/ ,  който тежал 69 килограма  със съдържание на 99%чисто злато. Тогава то струвало около 11 000 фунта, днес - 3 млн.долара.

Ог този момент започва стихийното, неорганизирано търсене и добиване на злато в щата Виктория. Или , така наречената " златна треска". Тя вече е преминала през Клондайк, през Каролина / САЩ/, през Сибир и Калифорния.

Почти по същото време е започнал добив на намереното самородно злато и в Нов Южен Уелс - Австралия.

Златото преобразило лика на Австралия - която до този момент била  единствено затвор за  английски каторжници и необятно  пасище.

Поток от емигранти-златотърсачи се насочил натам. Работело се при ужасно мизерни условия, заплащането било много ниско, условията на живот - отчайващи.

Но историческото значение на Соверен Хил не е свързано само със златото, а повече с историческото въстание Еурека / разказах за него и за неговия паметник - Еурека тауър в Мелбърн/, на 11 ноември 1854 година. Въстанието ускорило автономията на колониите, поставиро началото на редица либерални реформи и станало ключов момент в историята на Австралия.

Златотърсаческото селище през 1860 година почти нацяло било опожарено. По скици в последствие било възстановено в предишния си вид и превърнато в огромен музей на открито. Някъде прочетох, че Соверен хил е признат за най-добрия туристически обект в Австралия. Там всичко е както в миналия век - улиците, къщите, хотелите, кафенетата, че даже и пощата.  Огромна тълпа от актьори и статисти създават впечатлението, че селището е живо и пълно с народ.

Работят си различните работилнички - за свещи, за сапун, дърводелска, железарска и пр.

Има си зала за боулинг:

На обяд има парад, по случай победата при Севастопол в Кримската война, включих се и аз.

Салют в чест на победата:

Една снимка с доктора на селището, любезно се разговорихме и той знаеше къде е България, че и за София, че е столица.   Подарихме му сувенири и затвърдихме докторската  българо-австралийската дружба ;)

В селището можеш да преравяш и промиваш пясъка, предимно за кеф на децата.

Направихме го малко и ние, колкото да намерим една златна люспичка.

Още малко снимки от селцето и от музея на златото на територията му.

Накрая похапнахме чудесно в старинното кафене и се запътихме към остров Филип, за да видим парада на пингвините.

 

 

 

 

Редактирано 10 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Следващата ни цел е парадът на пингвините на остров Филип.

Или, както казват австралийците, " златните пингвини", защото приходите от туристите, които се изсипват, за да ги гледат, надхвърляли приходите от всички останали забележителности. Пингвинското шоу се провежда вече около 100 години и милиони гости на Австралия са го наблюдавали. всяка вечер се изсипват около 2000 туристи, един билет е средно 50AUD, почивни дни няма - 365 дни в годината парадът си тече.

Защо парад?

Това е природен феномен, пингвините , които живеят на хълмистия бряг в норки със семействата си, всяка сутрин преди изгрев отиват в морето на риболов. всъщност, отива мъжкият и носи храница за цялото семейство. След залез, в точно определено време, те излизат от водата, събират се на групички и смешничко се заклащат към къщи в бърза стъпка.

Точното време на излизаве е отбелязано на голямо табло на входа:

Интересно е да се види, как от пяната изведнъж се отърсва първият пинвин и застава на брега в очакване да излязат следващите. Не тръгва самичък, защото чайките ще го нападнат и ще му вземат рибките, които носи на домочадието. Като се събере групичка, най-храбрият тръгва напред, другите - след него.

А като са в група, чайките не ги нападат. После, по групи започват най-тежката част от парада - пресичането на пясъчната ивица и стигането в къщи. В същото време, от норките излизат съпругата или дечицата, в очакване на таткото.

За наблюдението на пингвините са направени чудесни условия, амфитеатрални трибуни на брега и места за наблюдение по целия път.

Абсолютно забранено е да се снима, а за тези, които искат за научат повече за живота им има специална есксурзия - Ultimate Adventure Tour. Участниците се обличат в маскировъчни костюми, за да се сливат с околната среда, дават им се уреди за нощно виждане, радиостанции и под ръководството на опитен рейджър наблюдават животинките отблизо, в естествената им среда.

На мен лично , много ми хареса. Просто е изумително, как тези мънички, сладки животинчета изпълняват програмата си, без изобщо да обръщат внимание на хилядите очи, които са вперени в тях. Маршируват си около теб, без изобщо да те забелязват. И така, около час, докато всички се приберат в къщи.

Както казах, абсолютно е забранено снимането.

Ето едно клипче от нета, за обща представа.

 

Редактирано 11 ноември, 2015 от AlexandraKo