дневник Пътешествие по двата бряга на Тасманово море, част 1-ва, Австралия

[bori]

Последната снимка, с дамата в леопардовия клин, просто ми е любима!  

[AlexandraKo]

Последната снимка, с дамата в леопардовия клин, просто ми е любима!

Ми, явно си я харесват, защото композицията седи на видно място в центъра.

[AlexandraKo]

Вече е сутрин и сме на летището в Крайстчърч, за да литнем до Куинстаун. Летището - много хубаво, независимо от ранния час вече си има  много хора.

Явно, навалицата е сутрин и вечер, а по обяд е спокойно.

 

 

 

Ще летим с Air New Zealand - направиха ми много добро впечатление. И като обслужване, и като чистота и със страхотната идея  да направят предварителния инструктаж на  веселко и живо  клипче, намерих го в  нета, за да го видите.

 

 

Полетът нямаше и час и кацнахме в Куинстаун. Шофьорът ни чакаше с табелка : " Привет България", ние сме само с ръчен багаж / другия го оставихме на летището/, натоварваме се в колата и започваме с разглеждането на Южния остров. Ръми, на моменти се усилва, но съм поръчала слънце и  след малко времето ще се оправи.

 

 

 

Отиваме да видим първо двете екстремни изживявания:

 

Първото е това::

 

 

 

Билетите за преживяването се продават в точно такава лодка, в каквато се случва екстремното събитие.

Джетът е 14-местен, движи се с голяма скорост, насочен към скалите, например. След което се обръща на 180 градуса , малко преди сблъсъка. Врещене, пищене от ужас, от удоволствие, от страх и от кеф. И така, около 20 минути. Има камери на носа и отзад на джета, всичко е заснето. После можеш да си купиш диск или снимки от събитието за 35 NZD.

Мокър си, но доволен

Голям адвенчър, който иска адреналинови преживявания - това е мястото. Едното място.

Приключваме   с това и отиваме на другото интересно преживяване.

 

 

Тука вече си е бая страшничко, та първо се минава през това:

 

 

Да, де, ама даже и след минаването през бара, пак си е страшно. Тук се явяваме само зяпачи, няма да участваме.

Бънджи-скоковете в Нова Зеландия са повсеместна атракция - има ги на много места.

Но мостът Каварау е първото място в света, където през 1988 година Хенри Ван Аш и Джей Хакет създават такъв атракционен център. Височината, от която се скача  е 43 метра.  Така че, човек може да изпита удоволствието/ужаса  да се бухне с главата надолу във водата на река Каварау.  Долу те чака лодка, подават ти един прът, за да те изтеглят на лодката и да те върнат на брега. Удоволствието струва 100NZD, ако се уплашиш и се откажеш, не ти връщат парите. Докато зяпахме, след дълги кандърми, една девойка се отказа да скача. Ми, страшно си е.

 

 

 

 

 

Ето и клипче от нета как се случва всичко

 

Ооох, как ми се скачаше

 

Продължаваме нататък...

Редактирано 28 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Недалеч от Куинстаун, на около 20-25 минути с колата се намира Coronet Peak, чудесен зимен курорт, където има сняг от началото на юни, до края на септември. Е, с малко помощ за майката - природа  и с  200 оръдия за изкуствен сняг. Ние отиваме там, за да видим  как изглежда панорамата от високо. Още си има сняг и си е хладно.

 

 

 

 

Казват, че една част от туристите се качват там за да упражняват някакъв снежен спорт, а другата - просто да се наслаждават на красивите гледки.

 

 

 

 

 

 

Почти на 1600 м сме се качили и панорамата наистина си струва. Още повече, че дъждът спира, показа се любимата ми дъга и след малко ще има и слънце.

 

Запътили сме се към Cromwel town , мъничко градче , недалеч от Куинстаун. Там ще видим историческият му Стар град, със съхранени сгради от периода 1860-1900 година, по времето на златната треска. В градчето се е добивало злато, но при изграждането на язовир, имало опасност много от сградите да бъдат заляти. За това, те били преместени от първоначалния център на градчето, на друго място -  на високо. А в долината зад язовирната стена било създадено изкуственото езеро Дънстън.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Много е красиво това градче / нищо, че е кръстено на Оливър Кромуел/ - кротко, спокойно, едно такова лениво, сякаш времето е спряло.

Предвидливо по пътя спряхме в един голям магазин, та си напазарувахме опечено телешко, салата и препоръчано от гида новозеландско вино. На брега на езерото в Кромуел си направихме обедния пикник с огроооомно удоволствие и прекрасната панорама пред нас.-

Може би, тук е мястото да кажа, че и в Австралия, и в НЗ навсякъде има подходящи места, специално направени за тази цел . Има столчета /или пейки/ и масички, където хората спират си похапват, каквото са си донесли. И никъде не видях една хартийка или каквото и да е боклуче. Да не говорим за това, как гидът зорко следеше да не остане някоя троха или каквото и да е, като следа от нас.

Просто, хората тук напълно осъзнават, че природата е уникална и  си я пазят и почитат.

Тръгваме обратно, за да се пошляем из Куинстаун...

Редактирано 28 ноември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Наричат Куинстаун " Приключенска столица на света". Това малко градче е целогодишен туристически и курортен световен център, който предлага какви ли не развлечения. Ски, сноуборд, рафтинг, парашутни или бънджи скокове, парапланер, голф, риболов, скално катерене и пр. Половината от населението на града във всеки един момент са туристи и гости. Безбройно е количеството на хотели, ресторанти, барове и всякакви луксозни магазини.
Куинстаун, разбира се, е наречен на името на кралица Виктория и казват, че е в десятката на най-красивите географски места на Земята.
Разположен е на езерото Уакатипу, което е най- дългото езеро в НЗ, около 80 км, в най-широкото си част е около 5км и е дълбоко до около 370м. Езерото има S- образна форма и от него изтича реката Каварау, където се намира онзи мост за скоковете с бънджи, където вече ходихме.
Уакатипу има странно поведение - нивото на водата се променя непрекъснато - ту се повишава, ту спада, като разликите могат да бъдат до 20 см за кратко време. Изглежда така, сякаш езерото " диша".
Вероятно това е някакъв природен феномен, свързан с атмосферното налягане и температурните колебания, но маорите си имат обяснителна легенда :
Някога, преди много лета, в тези планини живяло маорско племе. Дъщерята на вожда, красавицата Маната била влюбена в младеж на име Матакаури. Вождът не одобрявал това, защото искал да даде дъщеря си за жена на вожда на друго голямо племе. Високо в планината живеел великанът Матау, който отвлякъл красавицата. Нещастният баща обещал, че който я спаси, ще бъде неин съпруг. И, разбира се, влюбеният Матакаури спасил Маната ,а великана, който спял през цялото време, когато духал топлият-северо-западен вятър, обвил в клони и папратови листа и запалил. Спящият великан така и не се събудил и изгорял, като на мястото, където лежал се отворила огромна котловина. От огъня топящите снегове в планината запълнили тази котловина и се образувало езеро. Останало само сърцето на великана, дълбоко в езерото.
И то продължава да бие, понякога силно - от което се получават големите вълни на брега, а когато е спокойно, водата ту се вдига, ту слиза надолу.
Името Уакатипу означавало - " котловината на чудовището" в превод от маорски.
Езерото от високо:

 

От брега:

 

 

 

 

Градчето:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Паметник на първия , който на това място създал овцевъдна ферма:

 

 

 

Свършваме с разходката, защото утре ще ставаме рано, че ще ходим на едно място, което не бива да се пропуска на Южния остров. Нарича се...

 

 

 

Редактирано 1 декември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

                                       Фиорд Милфорд Саунд

 

 Намира се в югозападната част на Южния остров.

Това е  залив  образувал  се по времето на последния ледников период преди 15-20 000 години. Ледникът при своето придвижване към морето вкопал дълбока долина  в скалите, която впоследствие била залята от водите на Тасманово море.

Милфорд Саунд е красиво съчетание между многовековни  гори, чисти поточета и езера, глетчери и високи възвишения, водопади и поляни. Той е единственият фиорд в Нова Зеландия, до който може да се стигне по суша. Разстоянието от основата на фиорда до открито море е около 16 км, Дълъг е 19 км и е широк 2, 5 км. в най-широката си част. В края на 18 век капитан Кук минава през залива на двата пъти, но не го е забелязал. По-късно заливът е открит от друг мореплавател капитан Гроно, който го кръщава на родното си място - Милфорд Хейвън.

Слагам една схемичка на района, за да се види - по права линия от Куинстаун са не повече от 15-20 км, но през планините няма път, трябва да се заобиколят по най-големия кръг и да се изминат близо 500 км.

 

 

Та, станали сме рано, за да тръгнем в 6, че да стигнем в определения ни за круиза час.

 

 

И сме вече на пътя:

 

 

Изгрева посрещаме на това езеро:

 

 

 

 

 

 

 

Около пътя е много красиво, птици, водопади, прекрасни дървета и цветя. Колкото по-на високо се качваме, картината се променя - стръмни склонове с малки водопадчета, лед, сняг, мъх и лишеи.

 

 

 

 

 

През 1954 година построяват тунела Хамър и така достъпът до фиордите става по- лесен.

След тунела следват поредица от няколко езерца, наречени "огледални". Не ги поминавайте, невероятно красиви са! Забележете само, колко хитричко е направил този, който е поставил табелчицата с името:

 

 

 

 

 

 

 

И малко след красивите огледални езерца стигаме до началната точка на круизите...

Редактирано 1 декември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

На паркинга ни чака птицата   Нестор , лат. Nestor notabilis. Но заради силните, отсечени крясъци "Кеа, кеа", местните я наричат накратко КЕА. А всъщност, това е вид папагал, с тегло около килограм, с големи криле, които в размах стигат до метър. Птицата  отвън е невзрачна на цвят - зеленикаво-кафеникава, но крилете отвътре са много красиви, когато ги разпери - перцата са оцветени в ярко червено, което преминава в тъмно червено към опашката. Този вид папагал си прави гнезда в пукнатини на скалите и преди се е хранел предимно с растителна храна. Откакто са започнали развъждането на овце на осторова, той се е превърнал в месояден, като включително се храни и с мърша. Започнал да напада овцете, като ги кълвял със силния си клюн, докато ги убие. И за определен период от време бил подложен на изтребване, сега живее в природни резервати.

Папагалът живее около 15 години и еднакво добре се чувствал  и лятото - къпел се във водоемите, когато е голяма жега, и зимата - въргалял се с голямо удоволствие в снега.

Обичал да краде - влиза в къщите или палатките на туристите и обръщал всичко с главата надолу, търсейки храна.Палава птица, няма съмнение. При нас, като спряхме на паркинга, дойде да провери какво има в торбата, която носех.

 

 

Мястото, от където тръгват круизите:

 

 

 

 

 

Имахме късмет, че петте автобуса китайци-митайци се натовариха на друго корабче, та ние си пътувахме спокойно.

Ще видим ето, това:

 

 

 

И започваме с гледането Донесли сме си слънце, времето е чудесно Няма коментар, гледките просто те оставят без думи.

Е, навътре в морето излиза вятър, но не ни пречи.

В залива има делфини, не успях да ги снимам. Сколасах само на едни морски котки и то, щото мързеливко се припичаха на слънчице.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

И на снимките се забелязва, че на различните места водата е в различен цвят - на едни места е синя, на други - тюркоазено зелена. Съответно и панорамата изглежда различно.

Двата  големи водопада са Стърлинг - на снимката в дясно и по-голям, който пада от височина 155 метра и Боулс  -  в ляво и по - малък.

Много са впечатляващи гледките в този залив- струва си човек да измине всичкия  път, за да се докосне до тази красота.

Обядваме на брега, с красивата панорама пред нас и тръгваме обратно.

Утре рано ни чака отново полет за ...

Редактирано 1 декември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Да, пак сме на летището и пак ни предстои полет С новозеландските авиолинии - Крайстчърч - Оклънд.

 

 

 

 

След много приятния и кратък полет, кацаме на летището в Оклънд, вземаме шатъл до хотела и първото, което виждаме по пътя, е това:

 

 

 

Хотелът ни е в центъра на сити-то, хвърляме куфарите и отиваме на опознавателна обиколка из района.

Заведения за хранене - колкото искаш, даже намираме любимата супа Том Ям и си хапваме сладко, сладко:

 

 

Джинджифиловата бира не ви я препоръчвам - нито е бира, нито е не-бира, просто - на нищо не прилича.

 

На пръв поглед градът е красив. На втори - още по- красив.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следва...

 

 

 

 

Редактирано 2 декември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Оклънд е най- големият град на НЗ, около 1,5 млн., в него живее около 40% от населението на страната. Преди е било столица, сега  е Уелингтън.

Преди 800 години тук са живеели около  20 000 маори, но в резултат на постоянните междуплеменни войни и миграцията им, когато тук дошли европейците около 1840 година/ тогава е създаден градът/, тяхното количество било твърде малко.

Градът е разположен на огромно плато, където има около 50 угаснали вулкана,  и  още почти толкова острови и островчета наоколо. Интересен факт е, че от едната му страна се намира Тасманово море, а от другата - Тихият океан.

Градът е скъпо място за живеене. За да живее добре, човек трябвало да има минимум 100 000 НЗД годишен доход.

наемите са високи, жилищата - скъпи. Но  хората, които имат ферми за отглеждане на животни са далеч над тази цифра. Много от тях имат луксозни яхти и  частни самолети.

Любопитна подробност е, че ловците, които искат да се подредят в разни международни класации, идват тук на лов. Имам предвид НЗ. В специални  еленови ферми се отглеждат елени / говорим за многогодишни, с определено число разклонения на рогата според международните стандарти/ и срещу съответното заплащане си попълваш колекцията. Дава ти се международен сертификат, отнасяш си рогата и се подреждаш в класацията, където искаш.

Но да продължа за Оклънд - на мен малко ми прилича на Сидни, но с по- различен релеф, обусловен от бивщите вулкани, чиито кратери са обрасли с трева и изглеждат много красиво.

До нашия хотел се намира:

 

 

Кулата се вижда почти от всяка точка на града:

 

 

 

 

 

 

 

Наблюдателната площадка е на 220 м височина.

До там се стига с асансьор със стъклен под, малко е страшничко, като гледаш как дълбочината на дупката расте, но докато човек се уплаши, вече е стигнал горе.

 

 

 

Малко е на смрачаване, та нито е залез, нито е дневна светлина.

Гледката от високото:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В интерес на истината, гледките от всички кули, на които съм била / вече не им помня даже бройката/, си приличат. Но усещането целият град да е в краката ти е чудесно.

следва...

Редактирано 3 декември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Продължаваме с разходките из Оклънд.

Горещо препоръчвам, ако имате време, да вземете някое от корабчетата, които свързват отделните квартали.

Например - до Девънпорт.

Корабчетата се вземат ето, оттук:

 

 

И гледките, докато пресичаме залива са такива:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Девънпорт е най-старият квартал на Оклънд, където повечето сгради са съхранени в първоначалния си вид. Разходката по крайбрежната е много приятна.

 

 

 

 

 

Следва...

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

В Оклънд има голяма ботаническа градина, но ние разгледахме само тази част:

 

 

 

 

 

 

 

И се покатерихме на Маунт Еден (Mount Eden). това е най-високата естествена точка на Оклънд с красиви гледки. Кратерът на вулкана е красиво  обрасъл с трева:

 

 

 

 

 

 

 

 

От високото се вижда колко е зелен е  градът. Има много паркове - чудесно подредени и обгрижвани.

Ето един:

 

 

 

 

 

 

 

 

Оставям на вас да познаете т(ози паметник на кого е

 

 

И последното място, на което отиваме е...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

 

Плажът Мъриуей е на около час с кола от Оклънд. Тюркоазени вълни, невероятни  гледки, около 60 км прекрасни чисти пясъци с вулканичен произход. А наоколо - буйна растителност, скалисти тераси и хълмове от черен пясък.

Това място е забележително и с голямата колония корморани, които гнездят на една скала в морето. Гнездата са много близко едно до друго, така че, при кацането кормораните, чиито криле в размах са около два метра, много интересно се приземяват, за да не засегнат съседите си.

Може би, тук е мястото да обясня , че в Нова Зеландия животни няма - има само птици. Единствено, от някъде някой донесъл зайци, които изпуснати в природата се размножили  и нанесли големи вреди на дървета и растения. Същото се случило и с опосума - имало някога идея да се отглежда заради кожата. Идеята не просъществувала, опосумът подобно на заека се превърнал във вредител, когото изтребват. Заради опосумите, които изяждат кората на дърветата, повечето от тях,до височина около 2 метра са облечени с метални пръстени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мястото е много красиво и е рай за сърфистите, има училище за сърф, има специални пътеки за планинско колоездене, за трекинг, а пък вулканичните пясъци лекували разни болести. Колко е така, не мога да кажа.

А за когото не му  щура из планината пеш или на колело, има създадени идеални условия за плаж, почивка, пикник и мързелуване.

Следва...

 

[AlexandraKo]

Днес тръгваме за Роторуа, за да видим гейзери и истински маори.

По пътя,  който е невероятно спокойна идилия,  ще се отбием на още едно интересно място.

 

 

 

Минаваме през градчето Кембридж, спираме за по кафенеце и някоя снимка.

 

 

 

 

 

 

И продължаваме към пещерите Вайтомо.

 

 

 

За когото го интересува, цените на билетите.

 

 

Вайтомо на маорски означава следното: вай- вода, томо - фунийка, превеждат го като " вода, преминаваща през отверстие". Това са карстови пещери, издълбани преди много години от океансака вода, около 150 на брой. Смята се, че пещерите са на повече от 2млн години.Интересното не са толкова пещерите, а мъничките личинки на  Arachnocampa Luminosa, които съществуват само в Нова Зеландия. В пещерите е забранено да се снима, влиза се само на групи, в лодка, при абсолютна тъмнина. А над теб - невероятно звездно небе.

Някъде четох, че личинките светят, когато са гладни. И колкото по-гладни, толкова по-ярко светят.

Снимките са мои, но не от самата пещера, снимах едно изображение на входа. Може да се снима преди и след  пещерите със звездното небе.

 

 

 

 

 

 

 

 

Продължаваме към Роторуа...

[FlyTraveler]

Голямо наваксване ми се наложи с този фото дневник, не бях го гледал отдавна. После ще се връщам да чета  по-задълбочено. Прекрасно пътешествие и много красиви места. В момента даже ми се доходи до Австралия и Нова Зеландия, преди малко гледах и другия фото дневник на @Тони за там. Благодаря за труда и споделянето!

[AlexandraKo]

Голямо наваксване ми се наложи с този фото дневник, не бях го гледал отдавна. После ще се връщам да чета  по-задълбочено. Прекрасно пътешествие и много красиви места. В момента даже ми се доходи до Австралия и Нова Зеландия, преди малко гледах и другия фото дневник на @Тони за там. Благодаря за труда и споделянето!

Благодаря ти, Флай, наистина е ужасно красиво.   А по-нататък става още по. И аз вчера се порових в твоите снимки  за сравнение колко различна може да бъде красотата!.

[AlexandraKo]

Ама по пътя изкрънквам една отбивчица, защото съм много любопитна да видя що е то " зорбинг".

В книгата на Изабела Шопова е описано, но никак не можех да си го представя. Ако не сте чували, ето, за това става въпрос:

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Zorbing

 

 

Слагат те вътре в тази сфера и те търкуууулват надолу по ливадата.

 

 

 

 

Нямаше желаещи за зорбинг, само зяпачи като нас. На мен лично, хич не ми стана ясно, след всичкото това въртене като в центрофуга, как не му се раздрънква на човек вестибуларният апарат?   То, може и да му се бъгва, ама нямаше зорбингуващи, че да ги тествам.

Другата отбивчица, която си изпросих е да снимам едно невероятно растение. Прилича на японски клен, но не е клен. С много интересен цвят на листата - вариращ от розово до оранжево- червено. Така и не можах да разбера как се нарича. Рекоха, че било марпъл, ама дали е , никой не знае. А и червените кленове, които съм виждала, са в друга палитра на червеното.

Но то, в НЗ всичко е по-особено. Май вече някъде назад в темата казах, че тук има много растения пренесени от различни крайчета на света. Които се развиват пре-пре- успешно - примерно - ако в родината си растението расте на туфички, тука е огромен храст. Ако пък , в оригинал е храст, тука е дърво.

 

 

 

 

Пристигаме в Роторуа и докато още има слънце, правим едно кръгче из градчето. Малко, кипричко, със сгради в еднакъв стил.

Много красив парк, пак с интересни цветя и растения.

 

 

 

 

Ето го вече и червеният клен:

 

 

 

 

 

 

 

 

И три цвята от нещо, приличащо на мак:

 

 

 

 

Толкова е шарено, цветно, свежо и красиво, че където и да ти се спре погледът, все ти е приятно.

Да не говорим за поне двадесетте оттенъка на зеленото. И като виждам това всичко наоколо, ми става ясно, защо в НЗ всички са едни такива прееее-спокойни, усмихнати. Никой за никъде не бърза, никой не се прережда, не ти свирка по пътя, ако се забавиш на светофара търпеливо те чака. Как пък, ни един нервен не се яви, как едно детенце не пищеше или поне да пореве.

Няма тълпи, няма опашки, може би - такова време сме случили. Но от всякъде струи спокойствие  и лъчезарност.

Отиваме да се настаним в хотела - оказва се не много добър избор.

Обачееееее - гледката от панорамните прозорци на стаята е тази:

 

 

 

И другите, които не живеят в нашия хотел могат да се любуват на гледката, има специално трасе до там, но срещу 50 долара. Така че, преглъщаме малко поочукания и старичък хотел, само заради тази гледка си струва.

Току-пред нашата стая калта ври и кипи в " Чашата на дявола". Брррр, точно така си го представям ада.

 

 

 

 

Снимам го и знамето и си лягам, че утре ни чака дълъг ден и среща с...-

 

[Desi75]

Много хубаво пътешествие и снимки! Поздравления и за подготовката :-) Размечтах се ......

Благодаря много и аз за положените усилия да го преразкажеш и покажеш!

[AlexandraKo]

Много хубаво пътешествие и снимки! Поздравления и за подготовката :-) Размечтах се ......

Благодаря много и аз за положените усилия да го преразкажеш и покажеш!

И аз ти благодаря! Тук, във форума  получих толкова помощ и информация , че организацията ми беше много улеснена.

Сега, аз пък  искам да бъда полезна на другите, които ще отидат там.

[AlexandraKo]

Днес продължаваме с разглеждането на Северния остров.

В този район има две големи езера - Роторуа и Таравера. Между тях има 4 мънички, особено красиви, отиваме да видим две от тях:

Първото се нарича :

 

 

 

 

 

Другото се нарича Lake Rotokakahi и водите му са зелени:

 

 

 

 

 

Ето го и Таравера:

 

 

 

Някога около езерото Таравера имало 6 маорски селища, а в самото езеро имало прекрасни розови и бели тераси, приличащи на каменен водопад. Особено красиви били розовите, които имали над 50 стъпала с множество малки геотермални басейни  с различна температура на водата между тях. Красотата на това място  още в онези времена, когато до тук можело да се дойде само с кораби, привличало много туристи. На 10 юни 1886 година спящият вулкан Таравера се събудил и лавата унищожила всичко наоколо. Погребани били маорските селища, много хора загинали, а красивите бели и розови тераси потънали някъде. Ландашфтът се променил нацяло.

В земята са поставили капсула, която да се отвори 200 години след изригването на Таравера

Но какво има в капсулата, никой не можа да ми каже.

 

 

След красивите езерца отиваме в природен резерват, където да видим прословутото им киви.

 

 

 

 

 

Е, като една по-тлъста кокошка, само, дето с дълъг клюн. Имаше по същото време там една китайска група - то, ахкане, охкане, гаче ли в Китай си нямат кокошки.

Пъъълно разочарование за мен от националната им птица. То пък, какво ли съм очаквала

Като рекох киви, та се сетих - за плода киви.

В НЗ има три радновидности - Златно, Червено и това, което ние познаваме - Зелено.

Искам да кажа, че другите два вида са страхотни - по-вкусни и нямат мъх по кората. Отвън си изглеждат точно като картофки, ама отвътре Голден е жълто, а другото е червено като череша. Много са сладки, нямат тази леко кисела жилка като зеленото.

Иначе, в природния резерват има красиви местенца. Вече казах, че в НЗ животни няма - само птици, та тук-там някой папагал, някоя гъска и по изключение някой заблуден гущер.

 

 

 

 

Макет на птицата Моа, която си видяхме на живо в Австралия:

 

 

Истинско дърво " каури" вечнозелено дърво, което достига височина 30-50 метра и притежава особени качества - например, не гние във вода. А смолата на дървото, която се стичала на земята след години се вкаменявала и се превръщала в твърда маса, подобна на кехличар. Дървото каури е на изчезване и се полагат специални грижи от държавата, за да не се случи това. Сувенири, мебели и различни изделия от такова дърво са ужасно скъпи.

 

 

Свещеният камък на маорите:

 

 

И още красиви местенца:

 

 

 

Приключваме с красивата природа и продължаваме към...

 

 

 

 

[AlexandraKo]

                                                       Роторуа

 

Днес ще отидем да видим маорско селище, как изглеждат и как живеят маорите , смятани за коренно население на НЗ. Всъщност, те са полинезийци, които са дошли и са се заселили  тук през 14 век. Ще се разходим из селцето, където живеят, ще видим Kapa Haka -  прословутото представление с маорийски песни и танци.

Маорите били много добри войни, ловци, риболовци и сръчни майстори. Могат да се купят много красиви украшения от онзи зелен камък, приличащ на Jade или от  черупката на една мида, която живее само в НЗ и се нарича Пауа шел.

Освен това, те много умело използвали геотермалните източници - за отопление, за готвене, за къпане и лечение на разни болежки.

Маорските наименования са твърде трудни за нас, предлагам  да прочетете втората думичка на тази табелка:

 

 

Входът на селището:

 

 

Самото селище си има и църква, и магазин, и гробище . Освен красивата природа и многобройните горещи извори.

 

 

 

 

 

 

 

 

Навсякъде има страховити фигурки на техните богове:

 

 

 

 

Инавсякъде - пара от геотермалните извори. В някои от тях водата е около  200 градуса.

В една мрежичка слагат картофки, царевица или каквото там искат да сварят и го пускат в извора. На тази снимка жълтото във водата е царевица, която се вари.

 

 

 

 

 

 

На следващата снимка е езерцето, което виждаме от прозореца на стаята - там водата явно не е толкова гореща, защото децата от маорското селище по цял ден се  цамбуркаха и пляскаха.

 

 

Зеленчуковата градина е повдигната на специални поставки, заради горещата почва:

 

 

Маорите от програмата:

 

 

Накрая рекоха, " който не го е страх, да дойде да се снима с нас"

Престраших се

 

 

В началото на селището има паметник на Мари София Грей, която първа дала идеята за развитие на туризма в НЗ и била първият екскурзовод на желаещите да посетят белите и розови тераси преди изригването на вулкана Таравера.

 

 

Езерото Роторуа - в него също има горещи извори:

 

 

 

 

Следва...

Редактирано 7 декември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Приключваме с красотите и интересностите на Роторуа, последен поглед към езерото:

 

 

 

Напускаме хотела и тръгваме за Матамата - това е селището, където е сниман филмът " Властелинът на пръстените".

 

 

 

За наше щастие, времето е слънчево и топло, но  за  нещастие, сме случили няколко поредни почивни дни и новозеландците също щъкат насам-натам, та на места имаше големи задръствания.

Матамата е и име на вид американска  костенурка, каква е връзката с името на градчето, така и никой не можа да ми обясни.

Стигаме до офиса, от където тръгват екскурзиите за Хоббитоново . Там научихме историята: Живели трима братя, които имали огромна ферма за отглеждане на овце. Когато създателите на филма харесали точно тяхната земя, на братята платили огромна сума, с условието, като свършат снимките, всичко да се приведе в първоначалния си вид.

Но след края на филма там започнали да прииждат фенове, желаейки да видят мястото. Така възникнала идеята това място да стане туристическа точка и днес дневно се посещавало от 300 души. Малко е запазено от всичко, което било използвано за филма, но феновете искали да усетят атмосферата на мястото. Снимка от снимка:

 

 

След като разглеждаме и разпитваме за всичко в хобитовия информационен център, установяваме, че цената е 50 долара и разглеждането става на група, с автобус, който тръгва пред центъра и трае 3 часа.

Задоволяваме се само с информацията и снимките в центъра / а и не сме любители на въпросния филм/ и продължаваме за Оклънд. Пропуснах да кажа, че информационният център и той е като излязъл от филма.

 

 

 

 

 

 

Хапваме, пийваме по кафенце и тръгваме за Оклънд, където попаднахме в такова задръстване, каквото въобще не можех да си представя, че може да съществува по тези земи. :unsure:

Прибрахме се все пак, навреме, за да направим последна разходка из града и да приготвим куфарите, че утре летим за Куала Лумпур.

Приключи  и тази част от пътешествието. Нова Зеландия много ми хареса, много неща видях, усетих атмосферата на живот, разговорих се надълго и нашироко с местните хора.

Много ми хареса природата, има изумителни кътчета, но не бих живяла тук.

Всъщност, аз всеки път, когато се върна от някъде / особено от дългите пътешествия/ винаги установявам, че тука си ми е най- хубаво.

 

Утре ни чака новият полет. Но за това ще разкажа в другата тема...Тази свърши.

Редактирано 9 декември, 2015 от AlexandraKo

[alienad]

Много красиво пътешествие. Разходих се с вас из тези места. Благодаря!

[a6olq]

На един дъх изчетох всичко и разгледах снимките от толкова красиви места. С една дума - прекрасно! Такава мечта ми е Австралия и Нова Зеландия... и дай Боже някой ден и аз да видя поне половината от това.  Благодаря,  AlexandraKo за разкошното пътешествие, което сподели с нас

[AlexandraKo]

Много красиво пътешествие. Разходих се с вас из тези места. Благодаря!

 

На един дъх изчетох всичко и разгледах снимките от толкова красиви места. С една дума - прекрасно! Такава мечта ми е Австралия и Нова Зеландия... и дай Боже някой ден и аз да видя поне половината от това.  Благодаря,  AlexandraKo за разкошното пътешествие, което сподели с нас

Почвайте да го мислите, малко по малко идейката ще се материализира! А пък от мен - помощ, каквато пожелаете!

[домосед]

Ама по пътя изкрънквам една отбивчица, защото съм много любопитна да видя що е то " зорбинг".

 

Какво значи "да видя" ?

Хората (аз, включително) летят през 9 часови зони в 10-та, за да пробват оригиналния зорбинг, тя гледала