Защо и на кое място се връщате отново и отново

[БраниB]

Може би не е в точната тема,но когато се върна в България се зареждам страхотно.Такова нещо никъде не ми се е случвало.

Природата и климата са невероятни,само проблемите ,които ние си създаваме и ни създават е минус.

Абсолютно. 

С годините си мислех, че носталгията ще се излекува, но май това чувството става все по-силно. При всеки повод да се прибера, винаги го използвам...

[Bliss]

Номер едно в класацията - Гърция. Минем ли Промахон душата и тялото ми се отпускат. Там не съм у дома. Там всъщност се чувствам жива. Всяка година откриваме нови и нови места, и затова изобщо не е завръщане. А откривателство. Най-любимо (до момента) място, макар и много обширно - Пелопонес. Там е истинската Гърция.

 

Номер две и на милиметър само след номер едно - Италия. Там съм си у дома. Там ми е мръсничко като в София, но и много различно. Там ми е вкусно. Там ми е емоционално. Все още крие доста тайни.

 

Номер три - Испания. Все още малко позната за мен, но се влюбих от пръв поглед.

 

Като си гледам класацията- все Средиземно море, все южен манталитет.

 

А иначе и аз съм неспокоен дух - гледам всяка година да ми е различно.

Редактирано 13 декември, 2015 от Bliss

[zeny7]

 Любимо място - Котор в Черна гора ,но през октомври  .Прекрасния лазурен залив ,надвисналите сурови планини и белите каменни къщи със зелени капаци -това е моето място,прекрасно кафе ,пекарните , хората ,тесните улички в които да се изгубиш ...

[Цвета]

Язовир "Широка поляна" в Родопите - от 30 години съм пропуснала само 3 лета, защото ми бяха непосредствено сред раждане. Но ако съм със сегашния си акъл, и тях не бих пропуснала. Няма по-космическо място на тая планета.

Едно диво плажче в Северна Гърция, където от 5-6 години се събираме 6-7 кемпера приятели. Поне по 3 пъти годишно. Няма по-добро море за нудисти.

 

Пелопонес. За мен това е синоним на април и щастие.

 

Южна Франция. Почти няма лято, през което да не оставим следи от гумите на кемпера по пътищата й. И все има какво ново да видим. Без да се напрягаме.

 

Арамбол на Гоа в Индия. Хипи културата, кръстосана с местен колорит и безкраен плаж.

 

Салар де Уюни в Боливия. Не съм се връщала още, но ми се ще.

 

Куала Лумпур. Най-удобната изходна точка за изследване на ЮИ Азия. Няма визи, можеш да влизаш и излизаш колкото си пъти искаш и предлага неизброим спектър от евтини полети до където си поискаш наоколо. А самият град е вълшебна смесица от местни предразсъдъци и модерен размах.

[Еmilia]

Берлин. Първото ми пътуване беше служебно, последваха още 4 с мъжа ми. И планираме още, само да има евтини билети до там.

Северна Гърция, всяка година за две морета (юнско и септемврийско). Но не повтаряме конкретни места, морето е голямо и почти навсякъде прекрасно. Преди така ходехме на Варвара - сигурно имаме над 20 отивания, случвало се е и три пъти годишно да пътуваме до там, а една година - и 4 пъти.

София - обичам този град, не само защото ми е роден! Все пак човек не избира къде да се роди.

[Фил]

И мен си ме човърка тая мисъл, че има толкова много интересни места по света и толкова малко време да ги разгледа човек, за да си позволи да повтаря, обаче ...

Обаче:

 -  повторението има някои много съществени предимства!

1. Чисто логистично-технически - човек като е бил на някое място - вече е сравнително наясно с транспортните връзки и трансфери, с манталитета на хората и местните обичаи и особености, с това къде и как може да намериш разни неща от първа необходимост, къде и какво да хапнеш и други неща от тоя сорт, което най-малкото ти спестява време.
2. Обикновено при първото посещение човек отмята основната част от т.нар. "забележителности" и при повторение има възможност много повече да се разхожда по-спокойно, да усети много по-добре духа и атмосферата на съответното място
- случва се човек да се влюби в някой град или страна и е естествено да иска да се връща отново при своята любов

 

И сега конкретно на въпроса в темата - аз се опитвам поне веднъж годишно да мина поне за няколко дни през Лондон и Париж.

Италия е страна, в която имам още много места да посетя, така че сигурно ще се връщам пак.

Португалия и Испания също са страни, в които имам намерения да ходя пак и пак.

Гърция съм повтарял и ще повтарям най-вече като място за лятно/есенна почивка на море, пък все пак е достатъчно близо като местоположение.

Искам задължително да повторя Австралия, защото успях само да я зърна за съвсем кратко време, обаче дали и кога ще имам тази възможност - хич не е ясно .

 

И за България - всяка година се връщам (казвам връщам, защото съм живял там като дете) в Родопите. Любимо място, въпреки че по-принцип харесвам по-алпийски тип планини.

Редактирано 9 януари, 2016 от Фичо

[Параход]

Не съм магеланец във вашия смисъл Обичам новите места, постоянното местене и малките попътни открития, но не съм ходила почти никъде извън Европа.

Т.е. връщам се постоянно.

 

Най-вече в Гърция, както е станало може би ясно - но понеже има над 100 обитаеми острова, а и доволно места и неща за откриване и правене и на континента, рядко се случва да повтарям, а и не ми се ще много Има няколко адреса, които са останали в сърцето ми. Привързаността ми към Средиземно море е патологична, ако изкарам повече от 2-3 месеца, без да го видя, развивам абстиненция.

Италия - три пъти досега, два пъти в Рим и веднъж другаде, more are to come.

Прага (и Чехия изобщо) - 5-6 пъти, поне, дори мъж си взех оттам (но си го прибрах, за всеки случай).

Виена - 3-4 пъти, случва се без изобщо да ме привлича :D Но много ми прилича на София, така че се чувствам комфортно общо взето. 

Турция също, но тя е огромна и многолика, така че не броя посещенията в различни региони и градове.

Бивша Югославия - Сърбия и сие... безчет кратки и транзитни посещения..

 

Винаги бих се връщала на Балканите, ако някой вятър ме отвее другаде за по-дълго време... това е единственото място, където се чувствам у дома. Може би и Левантът (някои части) в друга епоха би свършил работа.

[Adinko]

И аз съм от повтарящите дестинации, въпреки, че дори не съм мърдала извън Европа.

Най-много повторения имам в Германия: Предстои ми Берлин за 8ми път - много ми е приятен този град, чувствам се почти като вкъщи там, нито е най-красивия, нито най-интересния, но е едно от любимите ми места! 3 пъти съм била в Мюнхен и пак бих отишла, а и имам още каво да разглеждам там. Предстои ми 2ро посещение на Хамбург, 2 пъти съм била и във Франкфурт и предстоящо 4то посещение на Дортмунд.

Следва Италия с 2 посещения на Рим, силно се надявам да има още много такива и да не са през 13 години, както беше сега! Това е любимият ми град! 

Предстоят ми повторни посещения на Пиза и Флоренция.

В Лондон също съм била само 2 пъти, за съжаление. Отново един от любимите ми градове. Мисля, че всяко посещение там си заслужава, винаги има какво ново да се види.

Пак 2 пъти - Прага и Вроцлав, красота и чудесна атмосфера, бих се връщала отново и отново, ако имам възможност.

И Гърция,Турция, Австрия и Франция, но там не съм повтаряла градове, освен 2 пъти Солун

Изобщо като цяло на повечето места бих се върнала пак! Най-много ми се ще може би да отида пак в Лондон и Варшава, поне за момента!

[sasho]

Русия--може би заради славянската култура, нещо което ми липсва където живея. А Москва е единственият голям град на който не мога да се наситя. Обикновено избягвам големи градове. 

[doroteagarrett]

Интересна тема

 

Лондон - има нещо във въздухът, което ме кара да се връщам в този град. Поне веднъж годишно го повтарям, дори и за едно лудо пътуване от 12 часа.

На Париж му дадох втори шанс да ме очарова, но той така и не пожела

Виена - три пъти съм била. Първият път беше сбъдната мечта. Пролет, навсякъде нацъфтели люляци, просто ме омагьоса. Втория път - посрещане на нова година. Третия път - концерт на Дейвид Гарет.

Мюнхен - там ходя на гости и е изходна точка за обиколки из Бавария.

 

Гледам да не повтарям, има много места, които чакат да бъдат открити.

Сега открих тази тема. Впечатли ме, че сте била на концерт на Дейвид Гарет. Аз също ходя на негови концерти. В Берлин-няколко пъти, Виена, Милано, Париж, Рим 

[Дани Магелани]

Категорично отговарям - Италия! Не мога да и се наситя!

Толкова пъти съм била там - от 2 до 22 дни престой и искам да видя още и още!

И всяко градче или селце ме радва! Имам топло чувство, усещане като за дом или роден край. Сигурно в предишен живот съм живяла в Италия!

[bulpa]

Сега открих тази тема. Впечатли ме, че сте била на концерт на Дейвид Гарет. Аз също ходя на негови концерти. В Берлин-няколко пъти, Виена, Милано, Париж, Рим

 

Амииии, Дейвид Гарет си е Дейвид Гарет

Малка е вероятността да дойде в България, така че ще трябва да го следваме по света.

[master_of_germs]

И аз влизам в общия кюп с "повторения" на Италия - по 3 пъти през последните 3 години в добавка към едно по-отдавнашно ходене. Но това моето са повторения само наужким. Реално единствените места, които съм повтарял, са Бари и Болоня и то по принуда - от летището до гарата и с не повече от два часа престой. "Повтарям" Италия тъкмо защото според мене е най-разнообразната в културно и природно отношение държава, до която мога да се добера на разумни цени,... така че всъщност не повтарям. Единственото местенце, което реално съм повторил, пък и насочено бих потретил, е Полиняно а маре. По причини, които по-долу ще спомена. Бих отишъл пак и в Рим, понеже съпругата ми не е била там.

Та за мене "повтарянето" на държава не е истинско повторение (освен ако не става въпрос за държава с размерите на Ватикана, Монако или Сан Марино). Все още имам непосетени области в Италия, които разпалват въображението ми - Сицилия, Сардиния, Вал д'аоста, Калабрия, Умбрия. Не мога да приема, че вечният Рим, ренесансовата Флоренция, каналите на Венеция и вълните, които се разбиват в скалите на Полиняно, Амалфи или Чинкуе Тере, се привеждат под общ знаменател "Италия". Дори и наглед сходни неща като трекинг в Доломитите и изкачване до кратера на Везувий за мене са напълно различни преживявания.

То дори и в по-големите градове не бих го приел за повторение, ако обикалям различни места в един и същ град. В Париж, например, съм бил само за ден, и ако отида пак, нямам намерение да повтарям Айфеловата кула, Нотр Дам, Лувъра, Триумфалната арка и разходката по Шанз'Елизе и с корабче по Сена. За сметка на това бих отишъл първо до Сакр Кьор, докъдето не успях да стигна предния път.

Ама пък и големите градове все по-малко ме привличат, честно да си кажа. От всички тях, единствено Будапеща ме е грабнала до такава степен, че да повторя и да искам да потретвам, при това все да си обикалям същите места, както преди.

Нерядко ми излиза възможност да повторя някоя дестинация в чужбина... Само дето обикновено винаги съществува и вариант да отида и на някое ново място и аз не се замислям, преди да избера новата дестинация (под "дестинация" не се разбира държава, мисля, че бях ясен по този въпрос ).

В България нещата не стоят по този начин. Понеже съм обиколил почти всичко, което би могло да се види, все повече си избирам точно едни любими местенца, които си ме зареждат емоционално и където си правя равносметка за преживяното от последния път, когато съм бил там.

Две от тях могат да се обяснят донякъде с носталгия по родния край, но това би било прекалено опростяване.

Но не минава лято, без да отида до нос Калиакра. Там прскачам огражденията на края на носа и слизам малко до едно място в скалите, където останалите туристи не могат да ме виждат, и просто си съзерцавам морето и прелитащите чайки.

Малко по на север си имам още едно такова място - в скалните ниши над морето до Тюленово. Невинаги имам възможност да разпъна палатката за нощувка, но задължително влизам вътре поне за час... Напоследък обаче много румънци се осъзнаха, колко красиво място е Тюленово, че и толкова близо до границата. И невинаги се намират свободни скални ниши.

Та точно Тюленово е причината да се връщам в Полиняно. За мене двете места са си като близнаци. Ако Италия беше на Черно Море, Тюленово щеше да е строено на ръба на скалите, също като Полиняно, така си мисля. Ако пък България беше на Апенините, вероятно щях да си разпъвам палатката там, където сега е скъпарският ресторант "Грота палацезе"

Другото място, на което никога, ама никога няма да ми дотегне да се връщам отново и отново, е Пирин. Е, и Рила, донякъде, ама все пак първо Пирин. И то задължително с нощувка на Тевното езеро. Година без нощувка на Тевното няма как да получи "отличен" в емоционален план.

 

П.П. И да се върна към Италия - за догодина съм планирал само едно посещение, за сметка на съвсем нови непосещавани досега държави... Но годината още не е почнала, та... рано е да се каже .

П.П.П. Пирин и Рила също се надявам да не ги пропусна, но чак след като направя един доста отлаган трекинг в Юлийските Алпи.

[doroteagarrett]

Амииии, Дейвид Гарет си е Дейвид Гарет

Малка е вероятността да дойде в България, така че ще трябва да го следваме по света.

Ако някой го покани, ще дойде. Последно бях на концерта му Explosive през ноември в Берлин. Наистина беше разтърсващо! Невероятно! На края на февруари-  пътувам до Торино за класическата му програма, през април- Виена отново на Explosive, няма начин да не се гледа поне още един път  , през август във Вадуц- класически концерт.   И да съм в час с темата - и аз казвам Италия. Бих се върнала с огромно удоволствие в Рим отново и отново.

[patilana]

Италия-не я харесах изведнъж.Май на третото преминаване усетих,че съм чакала да видя следващото нещо-град ли,витрина ли,някакъв пейзаж ли,не знам.От тогава всяка година си намирам път през нея и добавям нещичко.Не съм убедена,че някога ще се попитам-Защо пак от там/там?

Влюбена съм и в Алпите.Не мога да се похваля с дълги преходи,но не спирам да се радвам на гледките от всички гледни точки-Австрия,Швейцария,Германия,Италия и Франция.Колкото повече съм видяла,толкова повече мисля за това,което съм пропуснала.

От градовете-Виена -Харесва ми просто да пия кафе зад операта и да не мисля за друго.

-Мадрид-много ''мой'' без специална причина.

[NicoleV]

Берлин е моето място   живях там около 10 години, прибрах се преди 10 и още страдам от едно такова гадно чувство ...... оставих си сърцето там, затова сега постоянно ходя да го навестявам 

[doroteagarrett]

На 26.12.2016 г. в 10:03, bulpa каза:

Амииии, Дейвид Гарет си е Дейвид Гарет

Малка е вероятността да дойде в България, така че ще трябва да го следваме по света.

Понякога мечтите се сбъдват. Дейвид Гарет идва в България на 04.02.2018. Ще свири в зала 1 на НДК заедно с пианиста Жулиен  Куентин. Програмата за рецитала (близо два часа) е прекрасна. Гледах ги миналата година в Париж. Пуснаха билетите на 17.07 , а местата на партера вече са на привършване.  

[еjaybg]

Много хубава тема,

 

на родна земя лятото, ако не отида на българското море, все едно не съм имал лято, а в чужбина имам няколко града, в които съм биул по няколко пъти и ако не отида 1-2 години ми липсват, това са Рим, Барселона и Белград