дневник Там, на долната земя и малко настрани.

[Лидия]

Хах, това много ме разсмя, ама сигурно на теб тогава не ти е било до смях

[Тони]

Ами всъщност много се смях, дори се опитвах да изглеждам малко по-сериозна....абе обожавам такива разни случки! Винаги после човек се сеща с умиление за тях!

Редактирано 13 ноември, 2015 от Тони

[Тони]

След гореописаната случка се измъкнахме навън. Багажът беше вече взет, обменихме някаква дребна сума на гишето на летището и излязохме. Това всичкото в разстояние на общо 50 метра. Много малко е самото летище, всичко е компактно, не особено чисто /да не използвам по-силна дума.../. Но пък всички са усмихнати, с цветя в косите  и готови да помогнат.

Отвън бусчето на хотела го нямаше, но питахме на информация, откъдето им звъннаха и до 10 минутки дойде. Чакал човекът, ама...

За десетина минутки бяхме в хотела, набързо се нанесохме, хвърлихме багажа и отидохме да хапнем в ресторанта, че беше вече късно.  А там имаше програма.

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/vb.1421479601/10208316453415246/?type=3&theater

 

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/vb.1421479601/10208316241369945/?type=3&theater

 

Не успяхме да видим кой знае какво от заобикалящата ни обстановка, че беше се яко стъмнило, но нищо- виждаха се много палми, пясък и вода- за сега това беше достатъчно.

И така- тук сме!Була е думата, която ще чувате най-често, ако сте на острова. Това е поздрав за всичко- за здрасти, за наздраве, дори и на сбогуване.

Та вече наистина- Була, Фиджи.

 

[elenitta]

Чакам с нетърпение продължението! Благодаря ти, че ме разходи до там! Страхотни места и снимки!

[Тони]

Предстои да променя малко начина на разказване.

Частта за Фиджи ще разделя на три-четири теми: около ресорта, района около Денарау- пристанищната част на остров, свързан със сушата, островите в групата на Мамануките и последно /но не като интерес/ разходката ни във вътрешността на острова.

Та за хотела- избрахме такъв около Нади, за да е близо до всичко, което бихме могли да разгледаме за краткото си време там. Останах доволна от избора си. Комплекса се състои от доста големи бунгала, на три линии. Бях предпочела такова на първа, заради гледката. Разликата с останалите като цена беше минимална.

Прекарахме първия ден след пристигане почти целия там, искахме да отпочинем като хората след интензивното пътуване из НЗ. Отскочихме до Нади само за два часа, както и до Денарау- за да разгледаме и да си изберем подходящ тур, че навсякъде предлагаха разни, а така и не успяхме да харесаме нещо, което ни удовлетворява изцяло.

 

 

Та за хотела- имаше всичко необходимо, включително два ресторанта- пицария и нормален такъв с доста добро меню. Чистеше се всеки ден. Климатиците работеха добре, имаше и вентилатор, както и такъв на тавана, макар да не беше горещо времето. Безплатно се ползваха лодките за каякинг, плажни кърпи. Отделно можеше срещу заплащане да практикуваш езда, както и постоянно разполагаха с масажистка.

Цените на храната са доста високи, на аперитивите и бирата също. Абе скъпичко си е.Относно превоза до където и да е си имаше табло с цените на такситата и те си бяха твърди.

 

Иначе- ето това беше:

Редактирано 16 ноември, 2015 от Тони

[Тони]

В самото Нади няма нищо, което да си струва гледането, но все пак трябваше да се мине, за да се вземат разни сувенирчета. Главната улица е само от магазини, пълна с какви ли не дрънкулки и дървени изделия. Цените са доста високи. Магазините за храна- влязохме, за да си вземем вода и някаква бира, както и евентуално нещо сладко...е тука вече ударих на камък. Нищо познато, освен бисквитки Орео и шоколади на катбъри, които бяха на цена над 8-9 за един. И нищо местно...намерих в един сувенирен кит-кат и си взех, беше около 4-5 лева едното десертче.

В магазина кутийка бира струва около 3 лева, за 330мл. Ами това е- острови.

Иначе всички са много усмихнати, седят пред магазините и опитват всякак да те вкарат вътре поне да погледнеш. Най-често задаваният въпрос е "откъде сте?" Повечето изобщо не знаеха, че България е в Европа и всички питаха колко време сме пътували, за да стигнем острова.

Относно храма на снимката ние като се возехме по такситата редовно разпитвахме шофьорите относно религиите и живота изобщо. Индиецът ни уверяваше, че повечето са хинду. Фиджиецът- че са християни, а един арабин- че основно проповядват ислям. :)

 

 

[Тони]

В района можеш да видиш най-различни неща- от Макдоналдс до подвижна клиника. Училищата са разделени- имаше си мусюлманско такова, отделно си беше обикновеното им училище.

Такситата са на всяка крачка.

Друго, което се забелязва, че всички са спретнати и чисти.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На връщане от Денарау /за което ще пиша после/ докато чакахме да мине такси видях автобус! Истински! Без стъкла! Прекрасен! Пишеше, че отива в Нади и просто нямаше как да пропусна шанса да се кача! :) Път, който с таксито взехме за 5-7 минути сега го минахме за 30, Влезе в някакви странични пътчета и спираше на всяка керемидка.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 16 ноември, 2015 от Тони

[Тони]

Денарау е на съвсем близко разстояние от Нади- около 7-8 км. На влизане са кръгови с табелки кое накъде е. В този район са разположили хотелите си големите вериги- Хилтън, Радисън, Шератън. Разбира се, са затворени комплекси и са заградили изцяло достъпа до плажната ивица.

 

 

 

 

 

Тук се намира и пристанището, от където тръгват всички фериботи за Мамануките. Има многобройни магазини, туристически офиси, както и кафета от така познатите ни вериги.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

След дълги преговори си избрахме и тур за следващите два дни.

Редактирано 16 ноември, 2015 от Тони

[Тони]

Та...относно круизите тук единственото, което може да се каже е-СКЪПИ СА! Особено ако преди това си правил такива в Азия.

Имат си компания, която си е един вид монополист там и осъществява почти 90% от превоза по тези острови. Ето и цените- еднопосочни са.

 

http://www.ssc.com.fj/island-resort-connection/#2349

 

След дълги преговори в една туристическа будка, с безброй увещания и разкази кой откъде е и какво го води чак тук успяхме да запазим на цена 215 фиджийски  долара на човек следната екскурзийка.

Тръгване от хотела- вземат ни, превоз до пристанището, от там ферибот до Мана. На Мана се качваме на платноходка, после с нея правим обход по 5-6 други острови, като консумацията за всичките 6 часа на нея е включена в цената и е неограничено /което наистина беше така/.

След това връщане до Мана, после да си хванем възможно най-късното фери до Beachcomber island, да преспим там- без да се включва нощувката, разбира се и на следващия ден да се върнем по трасето когато решим.

Всичко това за 215 фд, което е добра цена като се има предвид, че само трансфера Денарау- Мана -Денарау по тарифа е 240 на човек. Имахме предвид втория ден да огледаме наоколо и когато решим да се приберем обратно на големия остров.

 

И така- взеха ни в 7 от хотела, в 8 отплавахме за Мана.

. Само да поясня, че на всички острови без Мана по това трасе ферибота не стига до самите острови, а си спира на около 200-300м от тях. Идва по-малка лодка, която докарва пътниците от острова и взема тези за. Това се случва доста бързо и повече от 10-ина минути не сме чакали, освен на Beachcomber, където едни заплеси бяха закъснели и лодката се връща втори път да ги взима от сушата. До пристигането на Мана има 3 спирки-

South Sea Island

А там има програма по посрещането:

 

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/vb.1421479601/10208328511516691/?type=3&theater

 

 

Bounty

 

 

Treasure / Beachcomber

 

 

Редактирано 17 ноември, 2015 от Тони

[Тони]

А по пътя....беше синева.

Толкова изумително синьо.

[Тони]

На Мана не слязохме /оставихме го за на връщане/, тъй като трябваше да се качим директно на платноходката.

А тя вече си чакаше там.

Като брой хората бяха около 40, но място имаше за всички и то премного. Още на качване се започнаха наздравици, минаха с почерпка за добре дошли и всички бяха приканени да се възползват от бара колкото и когато искат.

И настроението съответно беше на 6. Екипажът, освен всичко останало постоянно пеше и свиреше. Мултифункционални си бяха.

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/vb.1421479601/10208328533557242/?type=3&theater

 

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/vb.1421479601/10208328522036954/?type=3&theater

 

Тази част на екскурзията беше разделена също така, че да се спира два пъти. Отделно се минаваше покрай доста острови, но спиранията бяха две- на Castaway islаnd с престой от 2 часа за шнорхелинг и плуване, после пак около час разходки и обяд, а после спиране на Yanuya за посещение на кава церемония в селище, което си е автентично и такова, в което си живеят постоянно хора, има училище...но за това ще разкажа после.

 

Та пристигнахме на Castaway islаnd. Тук се е снимал филмът Корабокрушенецът с Том Ханкс, надписите Хелп ми още седят. Това обаче ми мина и замина през ушите....времето там мина като миг- толкова прекрасно място, изумителна чистото на водата и безброй корали в невероятни цветове...

 

 

 

 

 

 

[Тони]

След двучасова свободна програма- разходки, плуване, шнорхелинг се върнахме на лодката. Обядът беше готов, всичко беше прекрасно организирано и подредено и всеки минаваше с чиния и си слагаше от всичко, което бяха приготвили, а то хич не беше малко- 4-5 вида салати, няколко вида сосове и 3-4 вида месо, изпечено на скарата. И то в огромни количества, след като всички се бяха нахранили пак имаше в купите останало. Няма да казвам, че англичаните, които бяха на борда ни удариха в земята с пиене...щото то и пиенето така и не свърши...хората на час изсипваха във огромните хладилни кутии стековете с бири, вино и твърд алкохол.

И така до стигането ни на Yanuya island. Първо ни поразказаха за острова доста интересни неща. Там живеят няколко  клана фамилии, които се редуват всяка седмица /или май всеки месец/ да са лидери на острова и отговарят за всичко, както и решават евентуални проблеми или възникнали спорове. Също така по време на управлението им право да продават ръчно изработени неща имат хората от тяхното семейство, като така си докарват някакви доходи. Има и училище, до което от останалите близки острови водят децата в понеделник и ги карат на обратно в събота. През останалото време си живеят там.

Иначе животът за хората там си течеше бавно...и не беше като по островите само с рисорти.

 

 

 

 

 

 

Присъствахме и на кава церемония. Това е тяхният начин един вид да те благословят и да те орисат с щастие и късмет. Обясниха ни как Том Ханкс преди да снима филма първо дошъл тук- за кава.

 

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/vb.1421479601/10208328526557067/?type=3&theater

 

 

 

 

 

 

 

 

[Тони]

И така...пак на лодката...и бавно на обратно към Мана...а то как минаха тези 5-6 часа така и не разбрахме. Иначе пиенето и пеенето си продължиха. Бяха се постарали след това ни качване да ни сервират топли напитки, местни кокосови бисквити, обаче повечето си продължиха до последно с бирички, вина и други...

 

 

И така- стигнахме на Мана. Сбогувахме се много топло с персонала, вяха наистина великолепни. И скочихме, че имахме два часа, за да се разходим тук.

 

И така- Мана! Любимото на Мак местенце, което и на мен много ми хареса, макар че два часа са много малко време.

 

 

 

 

 

Разходихме се доста по брега, където намерихме ето тия дечица, толкова им беше достатъчно това, което имаха...

 

 

 

 

После малко и из вътрешността,  след това до близък остров за спане и разходки.

 

Тук вече сгафих. Тъй като не си носехме багажа, а само с ранички допуснах да ми се изключи телефона като забравих, че не си знам пин кода, а картата бях сменила преди дни и забравих да го нулирам. Имах го, но в другия багаж, така че останах без телефон за ден- съответно и без много снимки. Но нищо.

[macf1an]

Малко допълнения:

цените на екскурзиите (бил съм на същите) могат да варират доста в зависимост къде ги закупува човек. В моя хотел Мана + острова на Уилсън и обратно беше около стотина фиджи долара, със същите екстри и транспорт Това 2013та г.

За кава церемонията: всъщност, продуцентите на Том Хенкс са ходили няколко пъти да молят вождовете да им позволят да снимат на острова. Макар във Фиджи да има държава, островите са собственост на племената, и само те определят кой-какво-кога. Най-накрая, Том Хенкс лично им е занесъл огромен корен кава (според някои е бил най-големият виждан дотогава), като подарък, с което е спечелил заветното "да".

[Тони]

 

За кава церемонията: всъщност, продуцентите на Том Хенкс са ходили няколко пъти да молят вождовете да им позволят да снимат на острова. Макар във Фиджи да има държава, островите са собственост на племената, и само те определят кой-какво-кога. Най-накрая, Том Хенкс лично им е занесъл огромен корен кава (според някои е бил най-големият виждан дотогава), като подарък, с което е спечелил заветното "да".

Всъщност това обяснява точно защо в декларацията, която попълвахме на влизане имаше отделен въпрос- Идвате ли на остров Фиджи да снимате филм?- което като въпрос ми се стори малко безумно.

Да, говорихме с хората там и казаха също, че цените им са се вдигнали. А иначе това, което ни предлагаха първоначално почна от цена 315. Та 100 долара не са малко надолу. Пък и беше от- до- взимане от хотела, фери, цялата екскурзия с консумация до прибирането ни обратно в хотела, макар и на следващия ден.

Редактирано 17 ноември, 2015 от Тони

[Тони]

Иначе пък имаше чудесен залез, ама нищо не направих със снимките.

 

 

 

Прибрахме се вечерта вече по тъмно на острова, вечеряхме и после почивка.

Сутринта бяхме в рая...

След обиколка насам-натам се проснахме на плажа и помързелувахме до следобеда, след което хванахме ферибота и вечерта отново се прибрахме в хотела си до Нади.

Че бях замислила нещо за следващия ден....

 

 

 

 

[miropenkov]

То направо си снимате филм, чакам с нетърпение следващия епизод.

Разказвате и снимате великолепно.

[Jenbel]

Разказът и снимките от Фиджи са голям кеф  ! Чакам продължението.  

[Тони]

Много ви благодаря.

 

Идеята за следващия ден ми се беше прокаднала в главата още преди круиза. Имахме още само един пълен ден тук и след това денят на заминаване за Австралия, което беше чак следобед на 25 октомври. Така че обещах тогава да помързелуваме, само за да осъществя идеята си за предния.

А тя беше следната- ставаме, отиваме в Нади на автогарата и си намираме местен автобус. Ама от истинските, с отворените прозорци и тръгваме нанякъде. Идея накъде да е нямах, щяхме да решим на място.

Речено-сторено.

Само където не бяхме отчели факта, че е събота и цялото население на Фиджи се беше запътило на пазар.

 

 

Все пак стигнахме, автобуси безчет. Аз с телефона междувременно нацъквам надписите на джипиеса, че да не се минем с нещо много на близо...и хоп- Лаутока. Това е по-голям от Нади град, който се намира на север. Разстоянието е около 32 км, само че като знам как спират на всяка керемидка ми се стори перфектно. Без да губим време  се качихме. И тук ни блъсна действителността- за цялото това разстояние цената беше под 3 фд на човек. При останалите цени там това си е нищо- точно колкото една бира в магазин...

 

А по пътя- безценни гледки. Или както казвам аз- другото Фиджи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 17 ноември, 2015 от Тони

[Тони]

Ми да...както си мислех. Пътувахме цееели два часа.

 

 

Ама то керемидка тук, някаква барачка там....А хората любезни и много усмихнати. Влизат и в момента, в който ти засекат погледа усмивката огрява лицата им...и децата си бяха така- едни светещи очички- като звездички.

 

 

 

 

 

 

После стигнахме в Лаутока и веднага до автогарата- пазар. Разбира се- погледнахме какво правят хората там.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

После из града. И така в зяпане си мина доста време. Влязохме и да си напазаруваме в един магазин- вода и някакви ядки. Беше лудница.

 

 

След 2-3 часа в разходки се качихме на автобуса наобратно.

 

 

 

 

 

 

[Тони]

 И така- последната ни вечер тук.

Прибрахме се и се проснахме по шезлонгите на плажа.

А вечерта ни беше приготвила гледки:

 

 

 

 

 

Като по поръчка имаше огнено шоу и танци в хотела.

 

 

 

 

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/vb.1421479601/10208334034094752/?type=3&theater

https://www.facebook.com/adyakova1/videos/10208333976293307/?pnref=story

 

 

 

 

 

Редактирано 17 ноември, 2015 от Тони

[Тони]

Като за финал на частта за Фиджи ще копирам нещо, което съм написала във фейсбук часове преди отлитането ни от там. Всъщност прекарах тези последни часове в абсолютно безвремие- просто наслаждавайки се на всичко наоколо и пълен релакс:

 

"Лежа си ей тук, зяпам безцелно и се наслаждавам на последните си часове на острова. Фиджи е целунато от Бога място, с хора, които са супер дружелюбни и изглеждат добри, очите им се смеят. Може да се върна някога...Дано."

 

И така- полетът беше в 16 часа, така че малко след 14 си поръчахме такси и около 14,30 бяхме на летището. Чекирахме се, идваше ред на контрола. По навик винаги течностите са ми в чекираният багаж, така че си бутнах раничката и лелята ме извика да ми се кара, че съм имала течност, която не била в пликче. Оказа се лакът ми за нокти....сещате се колко мл е. Ама на- върнах се, за да купя пликче срещу 1 фд на гише, на което продаваха само и единствено такива торбички, или иначе казано- голям бизнес падаше. Бях малко на тръни да не ми вземат коралите, както и мидите от НЗ, но опасенията ми бяха предимно за австралийските служители. Та минахме паспортен, мацката там също изненадано ме загледа- ооо, България, колко хубаво! Цялото летище - два магазина. Толкова. И две заведения за бързо хранене- сандвичи и някакви сокове. Опитахме се да се качим нагоре към терминалите за излитане, но ни обясниха, че е в ремонт и пускат минути преди отлитане. Така чеееее тоя половин час беше безкраен- то няма и какво да гледаш.

Качвайки се за самия полет минахме през строителна площадка през кордон от служители- да не вземе се загуби някой, излязохме на една тераса, там отново ръчно претарашиха багажа ни и се качихме.

Полетът си беше средно дълъг- 5 часа.

Кацнахме в Мелбърн в момент, когато се изсипаха и още 2-3 самолета. Но не се бавих много, около 50 минутки и бЯх минАла паспортен, разговорихме се със служителя за багажа. Пита дали сме измили от почва и пръст носените от нас остатъци от животни- демек корали и миди и ни пусна много бързо, дори не ги погледна.

Бусчето от паркинга ни чакаше отвън, след 10-ина минутки бяхме при колата си и след още толкова пътувахме към къщи.

 

И...това беше с Фиджи.

Все пък пътуването ми не беше свършило- имах още 6 дни в Австралия. 5 за обиколки де, че последният беше определен за събиране с всички познати и барбекю на двора.

И така...здравей отново, Австралия!

Много неща още трябва да видя за тези 6 дни!

[Тони]

26.10

Оставащи дни-6 /5 за скитане/

 

Късно ставане след ваканцията. И първи ден, в който времето е лошо- отвън духаше и припръскваше дъждец. Решихме, че за ГОР ще се тръгва на следващия ден, едното заради времето и второ, че трябваше да свършим разни неща и да се видим с приятели.

Ама пък...абе тц, не може съвсем да го попилеем.

И хоп- към Macedon mountain. Първо- че е сравнително близо и второ- че имах нужда от малко раздвижване след цялото това олежаване.

Районът е много красив. Намира се на северозапад от Мелбърн, малко след Гисбърн, от където всъщност почва самата планина. Интересното там е, че се състои от нещо като селца, които обаче са заети от огромни имения. Ама такива- все едно си в миналото - с големите порти- огради и дъъъълги пътеки съм самите къщи, които се виждат по-назад. Беше мъгливо, та като се влезе в гората усещането за мистичност не те напуска изобщо.

 

 

 

Ако караш нагоре и нагоре стигаш Memorial cross. Стига се до един паркинг и нагоре пеша-не е много.

 

 

 

Само че както казах- беше мъгливо, а обикновено има прекрасна гледка. Сега не беше съвсем така...добре де, почти нищо не се виждаше.

 

 

 

 

 

 

Иначе в поляните наоколо обикновено се свъртат доста диви кенгура. На отиване едно не видях, но на връщане мернах няколко, които явно не им беше до снимки и набързо отпрашиха в нищото.

 

 

 

 

 

И това беше за деня- останалото време го прекарахме, навестявайки другарчета и разни битовизми.

[bori]

Тони, благодаря за разказа и снимките! Очаквам още  

[Тони]

27.10

Оставащи дни 5 /за скитане 4/

Слава богу, пече слънце и от вчерашното време няма и помен!

Ставане навреме, набързо хвърляне на приготвените от вечерта багажи в колата, кафе за из път и айдееее...към ГОР.

Преди обаче да стигнем до самия път бяхме планували да се отбием в Джилонг, тъй като много го харесвам този град и си държах на разходката около океана там.

Това е втория по големина град във Виктория, изключително красив.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Едно от емблематичните за него неща са дървените фигури, с които брега е буквално обсипан. Те са навсякъде,пред пристанището, на плажа, пред ресторантите, на входа на кея....

 

 

 

 

 

 

 

Била съм тук няколко пъти преди, наясно съм, че няма какво да се промени, но наистина ми е много любимо място за разходка. Пропуснах ботаническата градина, която е великолепна, но щеше да ми вземе още поне час, а има доста път да се минава, въпреки че бяхме решили да нощуваме около апостолите.

Накрая се отбихме и в катедралата.