Книгите, които са ви вдъхновили да пътешествате :)

[Tsanev]

Малко самоиронично, но сега си препрочитам "Глупаци в чужбина" на Марк Твен :-) в детството ми направи голямо впечатление, а сега като попътувам - още повече. Ако Господ ми беше дал дар-слово, бих написал ново издание с поглед към българските новотуристи ;-)

[Евгени Димитров]

На средата на книжката съм. Изключително увлекателна и приятна. Започва да ми се пътува неистова, като се заровя в страниците и.

[jungfraujoch]

Аз във филмовата тема споменах "Мостът на Дрина" - книга, която ме разтресе из основи, така да се каже, и постави пред мен целта един ден да ида и да видя Вишеград.

Поначало книгите, които четях едно време, бяха или свързани с друга епоха, безвъзвратно загубена, или с друга галактика, все още ненамерена, или със създания, които не бих отишъл да видя, дори ако бяха в съседната стая По обясними причини не ставаха за дразнители точно на пътешественическата жилка у мен, поне не за нормални пътувания. Иначе книгите винаги са били за мен "travelling without moving"

Напоследък чета по-малко - или от горепосочените категории, или обикновени книги, разказващи обикновени истории, за които локацията почти не е от значение.

Има обаче две изключения. Ганчо Каменарски го открих случайно - много харесвах статиите му на военна тематика в един сериозен седмичник преди десетина години. Поинтересувах се що за човек е - журналист, военен, летец-изтребител... След време случайно научих, че с дъщеря му сме съфорумци в интернет и тя беше ужасно мила да ми изпрати "Афганистански истории" с посвещение от Ганчо Каменарски. Ако някой се поинтересува: http://www.scribd.com/doc/71433109/Afganistanski-Istorii-Gancho-Kamenarski-2010  Всъщност тръпката ми към Афганистан успешно беше подгрята и от местните автори, преведени на български - Халед Хосейни ("Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца") и Ясмина Кадра ("Кабулските лястовици" - ужасно тежка книга).

Второто изключение...то не е точно книга, заради която бих се грабнал да ходя някъде. Но ако някога се озова в "Notre dame de Paris", сигурен съм, че ще отделя време, за да потърся онова ъгълче, в което е издълбано онова "ANAГКН".

 

 

P.S. Ако видя някъде да продават книгите, за които питаш, обещавам да помогна

P.P.S. Какво, да го е**, е етология??

"Мостът на Дрина" я прочетох  веднага след като се върнах от Босна и Херцеговина.Тази държава ме впечатли много.С разнообразието на религии,архитектура и невероятна природа.Хората са толкова добронамерени и отзивчиви.И четейки, се върнах назад във времето,за да усетя силата на човешкия дух.А личното ми постижение е,че не се загубих!

"Ловецът на хвърчила" и "Хиляда сияйни слънца",както и "А планините ехтяха"на Халед Хосейни,са най-тежките от най-хубавите книги,които съм прочела.Плаках.Но и бях вдъхновена от достойнството,любовта и честността на афганистанските жени и умението им да продължават да бъдат себе си при нечовешките условия на живот.

Вдъхновявам се за пътуване само от една снимка.Или от статия и пътепис.Малко ми трябва.

Позволявам си да публикувам една моя снимка от водопадите Кравице в Босна и Херцеговина.Красиви са,особено при залез.

[noshtna_ptica]

Иво Андрич!

Прочетох "Мостът на Дрина" и след два месеца бях във Вишеград 

Наскоро прочетох "Сред дивата пустош" и все Аляска сънувам, но едва ли и след 20 години ще я видя, та май повечко балкански автори ще чета за вбъдеще 

И филмът е хубав, но книгата си е ... книга!

Редактирано 5 февруари, 2017 от noshtna_ptica

[jungfraujoch]

Иво Андрич!

Прочетох "Мостът на Дрина" и след два месеца бях във Вишеград 

Наскоро прочетох "Сред дивата пустош" и все Аляска сънувам, но едва ли и след 20 години ще я видя, та май повечко балкански автори ще чета за вбъдеще 

И филмът е хубав, но книгата си е ... книга!

noshtna_ptica,цитатът,който ми направи силно впечатление от "Мостът на Дрина" е "В този живот нищо не е изключено и всяко чудо е възможно."

 

Настрой струните на тази вълна и вярвай в това! Аляска е чудо!Възможно!Някой ден!

Заинтригува ме прочетената от теб книга и ще си я купя.Филмът ще гледам,но както казваш книгата си е книга.

А във Вишеград имах възможност да се запозная и снимам с Емир Кустурица.Уникален е!

[Crazy Horse]

Уау, mradulova, явно сме чели почти едни и същи книги. Карл Май, Майн Рид и Емилио Салгари са ме държали буден до 3-4 през нощта и ме караха да зяпам атласа на света с часове и да мечтая за далечни пътешествия! Разбира се, и аз добавям Жул Верн, Гюстав Емар (Арканзаски трапери, Отмъщение, Отмъщението на мексиканските императори), Джеймс Фенимор Купър (Последният мохикан), Хенрик Сенкевич (Кво вадис? Кръстоносци, С огън и меч, Потоп), Дюма, благодарение на чиито книги все се връщам във Франция и обожавам историята, Сервантес, разбира се, с неговия неповторим Дон Кихот, Димитър Димов с Осъдени души, Даниел Дефо с Мол Фландърс и Робинзон Крузо, Джек Лондон с Дивото зове, Белият зъб, Мартин Идън, Сияйна зора, Белю пушилката, да не пропусна и Бийчър Стоу с Чичо Томовата колиба и Стайнбек с На изток от рая... Списъкът е огромен... Подобни прекрасни книги ме накараха да мечтая, че един ден ще стигна до тези места. Тези книги ме накараха да стана историк, да стигна до Канада, да видя на живо няколко индиански резервата и фестивали и дори да публикувам. Когато през 2010 г. излезе Encyclopedia of the Early Republic and Antebellum America, 1787-1861 в 4 тома под издателството на New York: M.E. Sharpe Inc, статиите за Оцеола, както и за вожда Секвоя, индианците от Американския юг и подземната железница ги написа Chris Kostov. Това съм аз.   За мен беше огромна чест да сбъдна една детска мечта, да публикувам нещо за един от най-великите исторически вождове Оцеола. 

https://books.google.es/books?id=gGLxBwAAQBAJ&pg=PT2219&lpg=PT2219&dq=Encyclopedia+of+the+Early+Republic+and+Antebellum+America,+osceola&source=bl&ots=wnchZ-GRPD&sig=3cucoND1GtyS58rDN0j2lv699CI&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwip5cz8__nRAhVLDMAKHccoAG8Q6AEILDAD#v=onepage&q=Encyclopedia%20of%20the%20Early%20Republic%20and%20Antebellum%20America%2C%20osceola&f=false

Така че книгите наистина са невероятно нещо, дават криле на пътешественика по душа! 

[Росина]

"Златният храм" на Юкио Мишима ме запали да го видя на живо този златен храм Веднага след като си купих билетите за  Токио прочетох  "Шогун" и "Ще ви посрещне Фуджи.Писма от Япония"

 

В момента съм на "Серенгети не бива да загине" въпреки ,че съфорумците тук ме запалиха по Танзания и в последствие дойде ред на тази книга

Редактирано 10 февруари, 2017 от Росина

[Емика]

Сега чета " На запад от рая" на Изабела Шопова - за живота й в Австралия. Друга нейна книга, излязла преди тази е "На изток-в рая"- за живота й в Нова Зеландия. А последната е „ Самоучител за преднамерено убийство на скуката или как се пишат четивни пътеписи“ (2013).

Малък откъс от "На запад от рая"

"Влюбена съм!
В Бризбън.
В калната Бризбънска река, в градския шум, в синьото небе, пешеходните мостове над реката, в космополитния дух и архитектурата асорти, в натоварените магистрали, препълнените паркинги, в дългошиестите и дългоклюни ибиси, тероризиращи посетителите в откритите кафенета, в разноезичната и разнолика тълпа, неистово пищящите цикади, в нелепия изкуствен плаж в центъра на града, в налудничавите скулптури по площадите, в магазините, кафенетата и ресторантите с храна от всяко ъгълче на света, с подлудяващата миризма на прясно положен асфалт и цъфнало франджипани, с исполинските шии на строителните кранове, с абсурдно сините джакаранди (като сините дървета от Марсианските хроники на Рей Бредбъри), с палмите и небостъргачите. И слънцето! С оксиженната светлина. Cякаш някой заварява безспирно в облаците."

[cck]

Сега чета " На запад от рая" на Изабела Шопова - за живота й в Австралия. Друга нейна книга, излязла преди тази е "На изток-в рая"- за живота й в Нова Зеландия. А последната е „ Самоучител за преднамерено убийство на скуката или как се пишат четивни пътеписи“ (2013).

 

Всъшност последната й книга е "На юг от разума" от края на миналата година и е на тема Антарктида - предполагам ще ти хареса също. Тя е била на българската антарктическа база на остров Ливингстън.

[Duke]

Не бих искал да си представя следващата книга на авторката. Първо рай от изток, после от запад, за да се стигне до самоучител за преднамерено убийство от скука. Какво следва?

[cck]

Какво следва?

 

Обжалване, какво друго

[jungfraujoch]

Сърдечно БЛАГОДАРЯ на Димитър Тодоров за любезното съдействие относно получаването на книгата.Удоволствие е да чета личните  преживявания и емоции по време на пътешествията му.С чувството  си за хумор и умението да разказва увлекателно и изчерпателно,домосед е един от най-интересните и значителни магеланци.

Мнението ми е лично и написано абсолютно отговорно!

[Meidj]

Иво Андрич!

Прочетох "Мостът на Дрина" и след два месеца бях във Вишеград 

 

Мисля го точно този вариант  Започнах от това, че днес си взех книгата от библиотеката. Утре я зачитам. Благодарности за препоръката 

Редактирано 21 февруари, 2017 от Meidj

[patilana]

Аз дори не знаех,че Домосед е събрал част от великолепните си пътеписи в книга,когато ми се отвори възможността да я притежавам.Благодаря на jungfraujoch!Сега не знам как ще отвърна на удара?Накъде да пътувам?Май няма значение посоката,ако искаш да видиш света.

Иначе отдавна,отдавна... някъде.. доста преди миналия петък-"За Япония като за Япония" на Марко Семов. Много бях впечатлена,че мият гумите на камионите преди да излязат на улицата.Доживях да го видя и у нас!Честно-мият с маркуч гумите на камионите на излизане от строежа на метрото.Надявам се да ида до там и да се върна с нови предизвикателства,защото японците едва ли са останали при водата и гумите.

[примкаря]

Голямо впечатление ми направи, едно време, историческият роман "Рали" на Стефан Дичев с приключенията на едноименния герой из Мала Азия. Любими ми бяха и книгите от поредицата "Екологичен Свят"(ЕКО) на Земиздат, сещам се за "Дасти" на Франк Дейвид, "В джунглите на Амазония" на Карел Ратай, "Убий кита!" на Фарли Моуът,"Десет кучета за една мечта" на Франсоа Варига и т.н.

[Meidj]

Иво Андрич!

Прочетох "Мостът на Дрина" и след два месеца бях във Вишеград 

 

Първата част от пътуването до Вишеград - изчитането на книгата на Иво Андрич, вече е завършена. Остава втората, същинска част, която смятам да приведа в изпълнение в средата на април  

[NikolaiRG]

"Кон-Тики" на Тур Хейердал. Само че все още не съм плавал от Перу до Туамоту. Засега съм стигнал само до музея на "Кон-Тики" в Осло. 

[П.Кръстев]

Първата част от пътуването до Вишеград - изчитането на книгата на Иво Андрич, вече е завършена. Остава втората, същинска част, която смятам да приведа в изпълнение в средата на април

 

Аз май съм обърнал поредността, миналата година Май месец минахме през Вишеград и сега мисля да започна с четенето на книгата.

[Емика]

Откъс от книгата "Веднъж Африка завинаги Африка" на Весела Ганчева, изд. 2016 г., описваща време преди 25 години:

 

" Заминаването ми от Хараре беше знаменателно поради факта, че в същия самолет пътуваше отзованият посланик на България, Атанасов, който имаше около 300 кг. свръхбагаж - главно каменни африкански скулптури - които не беше изпратил като карго. По тази причина моите две тръстикови африкански столчета изобщо не направиха впечатление на служителите на летището, нито големия клон с банани по него, който носех за подарък на приятелите си :lol: Излетях от Хараре на 5 януари 1990 година при +25 градуса и пристигнах в София на 6 януари рано сутринта. Докато другите се суетяха наоколо, успях да наема две таксита - едно за мен и едно за тръстиковите столчета - и да се прибера успешно у дома"

 

То и столчетата не са били никак малки Звучи ми като фантасмагория на фона на днешните сантиметри и кг. ръчен багаж, но явно така е било

[Georgie]

На средата на книжката съм. Изключително увлекателна и приятна. Започва да ми се пътува неистова, като се заровя в страниците и.

Теру е автора,който ме накара да проявя интерес първоначално към Средиземноморието с  книгата си "Стълбовете на Херкулес",а после неусетно за мен и към пътуването изобщо с книгата си "С призрачния влак през Ориента".Страхотен автор и пътешественик е!Има големи познания за географията и историята на мястото,което посещава,а и любопиството и умението му да контактува с хората е изумително!Възхищавам се на нежеланието му да пътува със самолет,а само по суша и море (само при физическа невъзможност,по изключение не  го прави),колкото и време да отнема това-всъщност съвсем умишлено,за да усети най-пълно пътуванията си. 

Сещам се и за "Чай в пустинята" на Пол Боулс.Макар пътуването му да е кратко ,книгата ми направи впечатление и показва желанието и способността на П.Боулс да бъде пътешественик,макар по-голямата част от времето си да е прекарал в дома си в Мароко,ако не бъркам.

Редактирано 28 март, 2017 от Georgie

[jungfraujoch]

Тази книжка я прочетох миналата година.Не ме заплени, но не ме и подразни с лековатия си и ненатрапчив стил. Сигурно вече сме пренаситени от подобни истории - на хора, захвърлили сигурното и впуснали се в гонитба на мечтите си и едни по-далечни и абстрактни цели.

Това е истинската история на Джанис Маклауд.
На 34 г., неудовлетворена от работата и самотна на личния фронт, тя е закотвена в голяма рекламна агенция вместо да следва мечтата си да пътува и твори. Но един на пръв поглед обикновен ден променя всичко. Джанис решава да напусне работа. Изненадващо това не се оказва толкова плашещо за изпълнение. С малко математика и много решителност тя се отървава от излишните вещи, спестява достатъчно и си купува две години свобода в Европа.
Джанис пътешества из Франция, Шотландия, Англия, Италия, среща се с интересни хора и черпи вдъхновение от историята, изкуството и пъстротата, която я заобикаля... А в Париж се намесва съдбата и тя среща любовта. Въпреки езиковата бариера Джанис се впуска във вихрен парижки романс и скоро осъзнава, че никога няма да се върне към дванайсетчасовите работни дни.
Намаляващите и средства обаче я принуждават да търси начин да спонсорира мечтите си. Така Джанис създава серия рисувани писма, които изпраща по пощата на хиляди абонати, жадуващи да получат нещо красиво. И щастливият край на нейната приказка се сбъдва.

 

 

[Meidj]

На 20.07.2016 г. в 7:15, Tsanev каза:

Малко самоиронично, но сега си препрочитам "Глупаци в чужбина" на Марк Твен :-) в детството ми направи голямо впечатление, а сега като попътувам - още повече. Ако Господ ми беше дал дар-слово, бих написал ново издание с поглед към българските новотуристи ;-)

Препрочитал??? Не знам как си си го причинил. Аз едвам я докарах до 2/3 със 100 мъки и 3 презаписвания в библиотеката. Имаше наистина добри попадения и мисли, но като цяло ми се стори доста неприятно и тегаво четиво - всичко друго, но не и вдъхновяващо за пътешестване, ами тъкмо обратното. Така и не стигнах до края, за да разбера дали целият този хейтърски бълвоч се явява някаква висша форма на авторова ирония към средностатистическия американски турист, или просто авторът е държал да уведоми целия свят за хейтърските си наклонности - в художествена форма и на 500+ страници...?!?

 

 

[neuromancer]

преди 2 минути , Meidj каза:

авторова ирония към средностатистическия американски турист

Да.

[Meidj]

преди 1 минута , neuromancer каза:

Да.

Имаше я доволно из цялата книга - да. По-скоро чуденката ми се отнася конкретно към това дали постоянното и тотално оплюване от първо лице единствено число на всяко посетено място, както и осмиването на всеки, дръзнал да намери нещо красиво дори в наглед неприветливите места, също е някаква висша форма на ирония или си е чиста хейтърщина в художествена форма...

 

 

 

[Емика]

Прочетох блестящата книга на блестящия Рей Бредбъри "Зелени сенки, бял кит". Неописуемо удоволствие

 

Анотация: Писателя е призован в Ирландия от блестящия, но ужасяващ титан на киното, Джон Хюстън. Задачата му е да улови на хартия най-свирепия от всички зверове в литературата- Моби Дик- под формата на сценарий, по който великият режисьор да започне да снима. Но от мига, в който стъпва на ирландска земя, авторът се впуска в неочаквана одисея, по-завладяваща от всичко, което е дръзвал да си представи. Той постепенно опознава тази забулена от мистерии страна и нейните изкусително изплъзващи се обитатели.

 

Откъси:

"И все пак никога няма да изучиш, намериш, откриеш или по какъвто и да било начин проумееш ирландците. Ние не сме толкова народ, колкото атмосферно явление. Облъчи ни с рентген, ако щеш, изтръгни ни скелетите от корен, до заранта отново ще сме порасли както преди… "

 

"Ирландските жени? По метър високи, с трътлести крачета и вирнати носове. Стават да се облегнеш на тях, да ги ползваш за дъждобран, но положително не и да тичаш подире им със сериозни намерения. Самата Ирландия? Това е най-голямата открита каторжна колония в историята… Огромен хиподрум, където свещениците организират надбягванията, събират залозите и изплащат печалбите на Второ пришествие. Върви си у дома, момче. Ние няма да ти харесаме."

 

"Първо ме поздравяваш, че съм стар, а сега пък съжаляваш, че нямам жена. Явно не познаваш Ирландия. Да си стар ерген тук е едно от основните занимания! За да се ожениш, ти трябва имот. Затова си траеш, докато Господ прибере майка ти и баща ти. Едва тогава, когато имотът е вече твой, си търсиш съпруга. Това е игра на изчакване. Един ден ще се задомя, не бери грижа.
- На седемдесет?
Той се дръпна и ме изгледа под вежди.
- Като нищо ще изкарам двайсет години добър брак с някоя свястна жена."

 

"Снощи в бъркотията някой поканил компанията от кръчмата на Фин на тържеството /за ловната сватба/ и те нахлуха като рояк скакалци. За нула време видяха сметката на кашоните с евтиното шампанско, после довършиха и скъпото, изсмукаха брендито, пресушиха шерито и накрая поканиха всички лордове и дами да продължат веселбата при Фин. Междувременно господин Хикс /свещеникът за сватбата/ изчезна. Намерихме го едва преди малко в конюшнята. Отказва да стане, освен ако веднага не го качим на влака за Белфаст. Каквото остана от тортата го смесихме със сгурията от печката, за посипване на пътечките в градината. Конете чакали до никое време и после се прибрали по домовете си сами. Някои от хрътките се разбягали, други спят в конюшнята при преподобния. Мисля, че мярнах лисицата сутринта пред кухнята да лочи мляко от паничките на котките. Те, като видели колко е изтощена, й позволили."

 

"- Мислил ли си някога, Фин....

 - Избягвам да го правя.

 - Забелязвал си някога - казах - че животът е като онези маски в театъра - наполовина трагични, наполовина комични?

 - Много задълбаваш. Нещата са прости.

 - Така ли?

 - В добрите дни, когато усмивката е разцепила лицето ти, сякаш си ударен с брадва, влизаш през парадния вход на бара.

 - А в лошите?

 - Промъкваш се през задната врата, та никой да не те види. Скриваш се във философското сепаре и нареждаш пред себе си двойни и тройни питиета.

 - Ще запомня това за задния вход, Фин.

 - Хубаво. И спри да мислиш. Това те превръща в развалина. Търсенето на отговори е това, което ти уврежда мисленето"

Редактирано 24 май, 2017 от Емика
правописна грешка