Книгите, които са ви вдъхновили да пътешествате :)

[Гост]

преди 19 минути , jungfraujoch каза:

Защо обичат да бъбрят с непознати и не уважават особено личното пространство?

Въй... А моите впечатления от допира им с тях бяха точно противоположни 🙂 Аз точно затова се влюбих в Нидерландия при първото ми посещение през 2009 г. Не съм живяла там, само на гости на сина ми бях (студент там). И бях очарована, че спазват невероятно много личното пространство. Ама знам ли, когато живееш, е различно. Аз дълго време исках да се преместя само там...

 

Благодаря за ревюто! 

[Георги]

Е и аз съм живял доста там и със сигурност личното пространство и спазването му е задължително 🙂 От студентите няма нещо такова като в България - да споделяш стая с двама или трима, всеки задължително си има стая. Може да е кутийка от 4-6 квадрата, но си е отделно помещение, лично. Хладилникът може да е общ, но вещите съхранявани в него също са лични - не можеш да ползваш чуждото масло, без да попиташ преди това. Излизане вечер с приятели със сигурност се съгласува няколко дни предварително и никак не може да е спонтанно. И много други примери. 

 

Но предполагам много зависи от дефиницията на лично пространство, както и от отправната точка. Моите примери по-горе са сравнено с българите, за средостатистически англичанин може да е по-различно. В същото време обратен пример може да са групите, които тичат заедно вечер - в повечето държави, повечето хора тичат индивидуално. Само в Холандия сякаш е по-разпространено тичането в група, но това лично за мен не влиза в дефиницията за липса на лично пространство, защото е доброволно. 

[jungfraujoch]

преди 49 минути , Георги каза:

Моите примери по-горе са сравнено с българите, за средностатистически англичанин може да е по-различно.

Аз също си мисля,че авторът със сигурност мисли като англичанин.Той споделя,че независимо дали чете в парка, води записки във влака или присъства на някакво мероприятие,веднага се намира някой,който да го разпита това-онова.Може би това е имал предвид за личното пространство.

Била съм само 12 дни в Нидерландия и останах с впечатлението,че хората са усмихнати и толерантни.Поздравяват и мигновено завързват разговор.В една  много уютна бирария в Хилегом седнахме със спътникът ми на обща маса с местни,те ни поканиха.Аз не разбирам нидерландски,но приятелят ми говори свободно,та си изкарахме много готино.Може би в малките провинциални градчета е така.Или по-скоро в кръчмите.И понеже това беше отдавна,ще се радвам пак да посетя Нидерландия,за да видя как стоят нещата.😊

[Goal & Boss]

Може би става дума и за прословутата липса на завеси по прозорците... 🙂 В крайна сметка опира до дефиницията или разбирането за лично пространство, да.

[jungfraujoch]

Тези хубави книжки съм ги купувала преди няколко години и сега им дойде времето за четене.

Ползвам си отпуската от миналата година и съм вкъщи.

При наличието на  пандемия,едва ли ще пътувам тази година.Светът е красив и ще бъде такъв и без да съм го обиколила Това е личната ми позиция.И не е драма за мен.

Но не ми пречи да се разходя из прекрасни кътчета,четейки.

Защото сега повече от всякога имаме нужда от вдъхновение и позитивно мислене.

И от надежда за по-добри времена.Защото здравето и живота на всички хора е най-важно,за да може да се оцени цялата заобикаляща ни красота.

 

 

 

 

[Captain45]

Книгите на Джеймс Клавел ме запалиха по Япония и Азия. Япония я посетих понеже ми беше първа в списъка. Хонг Конг е наред.

[Anna Kalinovska]

На 24.05.2016 г. в 14:42, Гост каза:

...се изкушавам да отворя една малко по-различна тема и да постъпя изключително нахално. Аз съм отдавна изкушена от словото. Някои знаят това мое Alter Ago, други не. И ми се иска да оставя линк към романа Преходът, написан в съавторство с български планински спасител, живеещ във Франция. 

 

 

 

 

http://www.bgbook.dir.bg/%D0%9F%D1%80%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4%D1%8A%D1%82-%D0%93%D0%B0%D0%BB%D1%8F-%D0%A0%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D0%A0%D0%B5%D0%B9%D0%BD%D0%B8,-%D0%A0%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD-%D0%94%D0%B0%D0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2_40401.html

 

 

 

 

 

За премиерата бях направила едно клипче, вярвам ще ви достави удоволствие...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ще се радвам, ако тази тема прерастне в книгите за пътешествия, към които сме пристрастни... Ако има такава тема, моля за извинение.

 

 

 

 

 

Поздрави!

 

Благодаря за препоръката.

 

Почна се в детството не точно с книга, но с нещо ОТ книга - хартиена физическа карта на света, оръфана по сгъвките от често разстилане върху кухненската вечер в дългите зимни вечери, когато не беше петък и нямаше "Атлас" на сладкодумния проф. Тянко Йорданов.

 

"Изгубеният свят", А. К. Дойл

"От Земята до Луната",  "Пътешествие до центъра на Земята" , "Пътешествие до центъра на Земята", "Около света за 80 дни" и др. - Жул Верн
"До Чикаго и назад", Алеко Константинов

"Серенгети не трябва да загине", Бернхард Гжимек

"Рудниците на цар Соломон", Хенри Райдър Хагард,

"Лъвицата Елза", Джой Адамсън

"Остров Тамбукту", Марко Марчевски

"Кон-Тики", Тур Хейердал

Ами доста са.

 

 

В последните 10 години

 

- "Моята Азия", Райко Матеев - заради нея дадох предимство на Тайланд, повлия ми сигурно и за по-дълбокия поглед към Азия след Китай 2015; после изрично му благодарих в чат.

- "Шантарам" - Грегъри Дейвид Робъртс - четох я до самото ми тръгване за Индия, въпреки че Мумбай не беше в маршрута.

- пътеписните книги на Николай Генов и Румяна Николова; обикновено ги чета следварително и от СБ: "Спирки под южния кръст", "Индия", "Никой не си тръгва от Индия завинаги", 

- книги на Дж. Клавел, все още не съм прочела всички

- "Омъжена за Бутан", Линда Лийминг

- "Седем години в Тибет", Х. Харер

- Няколко на изд. "Вакон", които купих, между тях:  "С призрачния влак през "Ориента", Пол Теру и др. негови, както и няколко на Левисън Уд и Колин Таброн, които чакат ред.

 

 

 

Най-любимата ми от 3 години насам е "Пътешествия по Мустанг и Бутан", Мишел Песел.

За Бутан прочетох след връщането си оттам през март 2019 г., за Мустанг още не съм я довършила, след като най-после я придобих от Книжен пазар преди няколко месеца, но скоро.

 

 

На 5.02.2017 г. в 3:08, Евгени Димитров каза:

На средата на книжката съм. Изключително увлекателна и приятна. Започва да ми се пътува неистова, като се заровя в страниците и.

Една от малкото, която си купих миналата година - обещала съм си да не купувам. Остава ми втората половина 🙂

 

На 29.02.2020 г. в 20:18, Goal & Boss каза:

Може би става дума и за прословутата липса на завеси по прозорците... 🙂 В крайна сметка опира до дефиницията или разбирането за лично пространство, да.

В съзнанието ми изниква песен от 1975 г. с припев:

Große Fenster wünsch´ ich allen Menschen - die Gardinen spärlich nur und dünn, dass die Einsicht und dir ussciht groß sind, wie ich gern von beidem bin ...

Всъщност намерих целия текст, ето я: https://lieder-aus-der-ddr.de/grose-fenster/

И музиката на Fred Krüger, когото познавах тогава, е хубава и завладяваща. 

На 4.06.2013 г. в 22:03, mradulova каза:

Здравейте, магеланци!

Реших да пусна нова тема, след като установих, че не мога да се разпиша в темата за филмите - все книги ми идват на ум като вдъхновители за пътешествия...

Та въпросът ми е - кои са тези книги, които още в детството и юношеството ви са ви впечатлили, вдъхновили да пътешествате по белия свят и оставили следа във вас чак до настоящето ви на магеланци?

Моите първи вдъхновители по въпроса с пътешествията са Карл Май с любимия "Винету", Майн Рид и Емилио Салгари. Оттам - любовта ми към конете, прериите, тигрите, джунглите...

В гимназията най-силен интерес към местата по света са ми оказали книгите на Джералд Даръл, Фарли Моуат, Джейн Гудол, Тур Хейердал, Конрад Лоренц, Бернхард Гжимек и Джой Адамсън. И до днес си ги препрочитам когато съм на съответната вълна. От тези изследователи се роди любовта ми към Африка и желанието да посетя или да работя в изследователски центрове или паркове за животни и идеята да уча етология. За съжаление тази дисциплина и приложението й едва ли ще имат почва някога в България, та се преориентирах.

Ще спомена още и книгите на Александра Давид-Неел, Петър Берон и Ясен Антов.

 

Между другото и една молба - ако някой от вас има пътеписите „С чадър и пижама през Хималаите" и „Накъдето ми видят очите“ от Ясен Антов, много ще се радвам да ми ги заеме за прочит. Тези книги са истинска библиографска рядкост.

 

 

Намерихте ли книжките? - Погледнах в Книжен пазар, има ги. Ще си ги поръчам, благодаря за препоръката; и аз харесвам Ясен Антов. 🙂

[дядо Пепи]

Може би не е много по темата, преди доста години, докато бях на работа в Сингапур ми попадна "Цар Плъх" на Дж. Клавел. И поради причината, че къщата, в която бяхме настанени беше на един хвърлей от затвора Чанги ( сутрин чувахме командите и отговорите, които идваха из зад стените на пандиза ) книгата я изчетох, както се казва на един дъх.  А след мен и много от колегите, с които бяхме екипаж.    

[Светославов]

По-скоро цитат от Джеф Дайър: " Тук сме, за да отидем някъде другаде" 🙂  

И нещо много вдъхновяващо, написано от Маргьорит Юрсенал в "Творение в черно": 

"Какъв безумец трябва да си, за да умреш без поне да си обиколил тъмницата си" 

 

[marycap]

"Империята на моретата" на Пол Гимар. ("Не всеки изпитва нужда да застане лице срещу лице с Нея, но тези, които един-единствен път са се откъснали от брега, никога не се смятат за "пристигнали"").

"Лайла" на Робърт М. Пърсиг. ("Книга за онези, които търсят приключенията на духа").

[Травеолани]

Огромно впечатление още от малка ми направиха книгите “До Чикаго и назад” и “Земя отвъд океана” и със сигурност заради тези две книги винаги исках да посетя Америка.
 

Чела съм ги много пъти, беше ми изключително интересно как и ние като пристигнахме в САЩ за първи път, се учудвахме и ни правеха впечатление същите неща, като на Алеко Константинов преди повече от 100 години.

 

”Земя отвъд океана” е книга, написана от двама руски журналисти, които през 1972 г. правят обиколка с кола на Америка и споделят впечатленията си.