Днес по телевизията: Диктаторският режим в Бирма в "Непокорната лейди"

[Topfly]

Днес в 20:30 часа по Bulgaria on air

 

 

Тероризмът в Бирма, където диктаторският режим съвсем „спокойно“ се справя с разбунтували се студенти, като просто ги посича ще видим в „Непокорната лейди“.

Филмът е на Люк Бесон („Петият елемент“), който този път не обръща внимание толкова на зрелищата, а ни представя историческа драма за една от най-влиятелните жени в света - Аун Сан Су Чи(Мишел Йео).

Режисьорът поставя на преден план дилемата й - да живее със семейството си или да остане в родината си, тъй като от това зависят съдбите на много от нейните сънародници.

Героинята е особено интересна – носителка на Нобелова награда за мир. А филмът разказва за реални събития, които ще ни припомнят как през 1990 г. тя печели изборите в Бирма, но военните власти ги обявяват за невалидни и я поставят под домашен арест.

Изключително е актьорското присъствие и на Дейвид Тюлис – в ролята на нейн съпруг. Люк Бесон се отнася с уважение към персонажите си, като се опитва да стигне до вътрешния им свят, в който да видим сложните вълнения, които изживяват.

Гледайте „Непокорната лейди“ на 18 ноември от 20.30 часа по телевизия Bulgaria ON AIR.

Прочети още на: http://www.dnes.bg/kino/2015/11/18/diktatorskiiat-rejim-v-birma-v-nepokornata-leidi.283589
 

Редактирано 18 ноември, 2015 от Topfly

[Asterisk]

Тоя филм беше шамар. Би било добре да го получават повече хора, но надали биха стигнали до него. Изби и последния 1% идилично-романтична представа за военните. Добре би било и те да го гледат, ама как ще им се получи след това не знам...

"Имаме подкрепа на най-високо ниво" - точно от там подкрепата е на принципа "ще ни свърши работа"...

Редактирано 18 ноември, 2015 от Asterisk

[Topfly]

Аз лично съзнателно гледах да харча в Бирма възможно най-малко пари на места, които подкрепят режима. Веднъж дори сменихме хотела, когато разбрахме че е на един от военните. Не знам до колко е ефективна тази стратегия, но поне успокоих малко съвестта си.

[Kaloyan89]

Не можах да гледам филма, но съм наясно с положението. Въпреки всичко има голяма надежда - партията Аунг Сан Су Чи спечели мнозинството на последните избори, а страната все повече се отваря към света в последните години. И Бирма скоро няма да е същата, за щастие ма гражданите и.

[stefanrusev]

..идилично-романтична представа за военните..

Мисля че няма такова "животно". След като са разпределени и уточнени зоните на бизнес влияние е нормално да дойде и демокрацията.

 А специално в Мианмар военните са си каста наречена " tatmadaw" ( произнася се  татмъдо).  И са по-слабо въоръжени от племенните милиции на Шан и Кашин, и наследниците на ГоМинДан-а в северната Бирма.

 

[Asterisk]

Мен повече ме вълнува какви са и мотивите на Аун Сан Су Чи, за да остане там, при това, че е имала възможност да се върне при семейството си. Че не е първата, че не е доволна е ясно, ама натискът  от къде идва и какъв е смисълът

Редактирано 22 ноември, 2015 от Asterisk

[Topfly]

Мен повече ме вълнува какви са и мотивите на Аун Сан Су Чи, за да остане там, при това, че е имала възможност да се върне при семейството си. Че не е първата, че не е доволна е ясно, ама натискът  от къде идва и какъв е смисълът

 

Ако всички мислиха така, още щяхме да сме си част от Осмаската империя   За някой хора смисълът на живота е да се борят до край за идеите си, дори и с цената на това да жертват собствения си живот! Разбира се идеите са най-различни. Джихадистите също се борят за някакви техни си идеали!

 

Ако много търсиш мотивация, нобеловата награда за мир, която върви с парична награда от 1,4 милиона долара също е някаква мотивация

 

Ако

[stefanrusev]

"Aung San Suu Kyi : Rohingya are not our priority" -  толкова за ореола на обединител  и носител на Нобелова награда за мир.

И сега какво - ще национализираме диамантените мини , ще затворим лабораториите за опиум и амфетамини?  Или Националната лига за демокрация ще поеме контрола върху каналите за нелегален износ, както и очакваните концесии върху залежите на нефт и газ?  Нови военни конфликти с останалите етноси. Дори и военните за 40-50 години не успяха.   

 

Филма не съм го гледал - за мен е едностранчиво представяне на Мианмарската действителност, както и идеализиране образа на един "лидер по рождение".  

Редактирано 23 ноември, 2015 от stefanrusev