С деца на море (и не само)

[Георги]

Не че съм се засилил да търся съвети по темата (има време, да чукна на дърво, но ми попадна следната статия: http://www.tnooz.com/2013/06/07/news/sad-sign-of-the-times-parents-take-at-least-three-gadgets-on-a-trip-just-to-keep-the-kids-happy/

 

Проучване показва, че родителите мъкнат средно 3 джаджи с тях за да забавляват децата по време на морска почивка. Статията с леко носталгичен тон обяснява колко по-добре било да се правят пясъчни замъци, да се плува докато ваште не те изкарат с шамари от водата, и да се срещат децата с други деца. 

 

Говоря наизуст, но на мен това ми изглежда като много лесен начин да се отървеш от детето и да не му обръщаш внимание, засили го пред таблета, знаеш че няма да мръдне, може да си правиш каквото си искаш. 

 

Та се чудя, в по-генерален аспект,  тукашната родителска аудитория как се справя с децата по време на пътешествие, правите ли ги активна част от плановете, до колко идеалния ви план търпи промени заради децата и как да речем се справяте, ако по средата на дълга планинска разходка изведнъж детето седне и каже, че не може да продължи повече? Надявам се не е като една майка на морето преди години, която на репликата "Мамо, гладен съм" стовари отговора "Такъв шамар ще ти плесна, че ще ти писнат ушите, нали преди малко яде"

[neuromancer]

Чакай сега, и ние родителите сме хора и ни се иска да си починем малко по време на почивката. Таблет съм носил, ама за полета или след като пътуването с колата се е проточило малко повече и децата не ги свърта на седалката, а отвън вали тропически дъжд и съм в задръстване на магистралата. Всъщност по време на полета не се наложи. Да го дам на плажа, няма начин. А след като има такива неща вкъщи, не можеш да ги криеш или лишаваш децата от тях, правят се правила кога и колко може да играе и така...

Принципно се носят много играчки, иначе става неприятно за всички хора около вас

Ми ако не може да ходи, сядаме и почиваме, или ще го нося ако положението не търпи бавене. В крайна сметка не може винаги  точно да се планира.

Редактирано 7 юни, 2013 от neuromancer

[krasen_denev]

 

Та се чудя, в по-генерален аспект,  тукашната родителска аудитория как се справя с децата по време на пътешествие, правите ли ги активна част от плановете, до колко идеалния ви план търпи промени заради децата и как да речем се справяте, ако по средата на дълга планинска разходка изведнъж детето седне и каже, че не може да продължи повече? Надявам се не е като една майка на морето преди години, която на репликата "Мамо, гладен съм" стовари отговора "Такъв шамар ще ти плесна, че ще ти писнат ушите, нали преди малко яде"

Е трябва малко да ви разкажа,а и покажа за да ме разберете.Когато сме на почивка с малкия,гледаме да отделяме колкото се може повече време за него.Ако искаме да си починем то тогава пътуваме само с жената(обикновено в чужбина),но малкия с нас ли е всичко правим тримата заедно.А какво правим за да можем да сме заедно,ето и примерите:

1.2009 година Родопи-Чудните мостове.Малкия се е настанил удобно на раменете на тате.Преходът е дълъг но сме всички заедно(а какво ме чакаше след няколко дена) :D  :D  :D

2.2009 година.Родопи-село Ягодина,изкачване на връх Св.Илия за посещение на"Орловото око"

Десет километров проход през пресечена местност,с малкия на рамене,раница на гърба и жената дърпах на горе.Гледката си заслужаваше(бих вървял и 20 километра).Единственото трудно нещо е ограничената ми видимост :D  :D  :D .

Село Ягодина от високо

Орловото око-страхотна гледка над огромната пропаст

Ограничена видимост :D  :D  :D

[Zaro]

На плажа "джаджи" не нося. Но пък и синът ми е такъв, че във въздуха да го закачиш, ще намери с какво да си играе. 

 

На един камък на малко плажче на Лефкада прекара около час и половина в разказване на някакви истории. 

 

 

Нооооооооо, най-универсалната занимавка за децата е ... един кашон. Дай му кашон и можеш да забравиш за него. Като беше по-малък и се събираше по кашоните, редовно съм прибягвал до това технологично изобретение

[mradulova]

Хм, има толкова много вълнуващи неща за откриване от едно дете, че джаджите са леко излишни в моите очи. Особено пък на плажа...Носили сме само лаптопа с нас с колекция от филмчета, но е имало почивки когато изобщо не сме стигали до него То децата като са любопитни и си намират с какво да се заиграват.

Иначе за дълъг път - обикновено четем книги или мама се прави на разказвач и измисля опашати истории тип Джани Родари; за разнообразие играем игри от типа "Животно с А" или измисляне на думи и пр. Това работи при баткото.

Сега с малкия ни предстои море и още не знам какво ще работи с него, но той е толкова любопитен и майстор по разглабянето на неща, че няма да си нужни джаджи със сигурност...

По въпроса с ходенето - ами хората затова са измислили детските самарчета. Нормално е малко дете да се измори бързо - мяташ го в самара и нямаш грижи. Засега работи безотказно и за планини и за пещери!

[Ilian359]

Не че съм се засилил да търся съвети по темата (има време, да чукна на дърво , но ми попадна следната статия: http://www.tnooz.com/2013/06/07/news/sad-sign-of-the-times-parents-take-at-least-three-gadgets-on-a-trip-just-to-keep-the-kids-happy/

Тази статия ми е малко в стил bTV - некадърно изсмукана от пръсти в неделя за късните новини. Децата обожават пясък, вода, кофички, пластмасови чашки, кашони и всякакви други неща, които могат да се запълват едно друго. Естествено, че ако на плажа му набуташ в ръцете таблета, до който вкъщи не може да се дореди, ще му обърне внимание. Но това опира до умствен багаж на родителите, а не на привичките и нуждите на децата.

[Георги]

Тази статия ми е малко в стил bTV - некадърно изсмукана от пръсти в неделя за късните новини. Децата обожават пясък, вода, кофички, пластмасови чашки, кашони и всякакви други неща, които могат да се запълват едно друго. Естествено, че ако на плажа му набуташ в ръцете таблета, до който вкъщи не може да се дореди, ще му обърне внимание. Но това опира до умствен багаж на родителите, а не на привичките и нуждите на децата.

 

А, естествено, статията е просто повод да се присетя да питам, къде на шега, къде на сериозно. Мога да си представя, че пътуване с деца е доста силно предизвикателство и ми беше интересно какви трикове използват родителите, примерно единогласието за кашона ме изненадва много, а пък на Красен сина очевидно си е намерил постоянен превоз

[Elena]

Първо според мен зависи от възрастта на детето. Когато синът ми беше малък не кашон, а щипки за пране вършеха чудеса  :D За самото пътуване пак зависи от детето или по-скоро от неговия вестибуларен апарат  При положение, че му става лошо книга или таблет или каквато и да е джаджа освен да ти провокира бързите реакции при евентуално повръщане друга роля няма да изиграе. Никога не съм взимала с нас електронни устройства на почивка - ами това е момента, в който детето може да се откъсне от тях (дори в момента е със супер смотан телефон, на който няма интересни игри, в които да блее по цял ден).Всички деца са достатъчно любопитни за да си намерят как да се забавляват, а когато им стане скучно винаги насреща е родителят и неговото въображение. Жоро каза за някаква майка, която очевидно не иска да се занимава с детето си - ми да не тръгва с него  Тази година отиваме няколко човека с децата си с ясната нагласа (най-вече защото децата ни са вече големи), че ще има време както да се забавляваме с тях, така и да си направим кефа и ние

[juliof]

Интересна тема!

Нашият е на 5 месеца само и дори едно 2-3 часово пътуване с кола е предизвикателство.

Това с носенето на самар на детето много ми се харесва и ще проуча пазара

И аз си мечтая, че няма да опираме постоянно до таблет(лаптоп и пр.), въпреки че от сега най-пленяващото нещо е телевизорът.

Родители, давайте полезен опит.

[Elena]

дай му щипки и кашон  :D Майтапа настрана - много е малък за да му се задържи вниманието за повече време. Моят опит е за много неща(дребни и в повечето случаи не играчки), които му се подават една след друга при загуба на интерес 

 

Или го давай от време на врема на Краси да го носи на конче  :D

Редактирано 8 юни, 2013 от Elena

[Duke]

Темата е интересна, но ще си позволя да напиша само едно изречение в нея...

 

Радвайте се на децата си и помнете всички тези моменти, защото в един момент те стават зрели хора и остават само спомените...

[гост]

 от сега най-пленяващото нещо е телевизорът.

Родители, давайте полезен опит.

Като за начало изхвърли телевизора. Това е най-съсипващото нещо за детската психика. Децата стават невротични и не могат да се концентрират дори и за минута върху нещо. По мое скромно мнение (и опит) децата не трябва да гледат ТВ преди да навършат 3-4 годинки, а после - не повече от 30 мин на ден и само подбрани детски филмчета без насилие, магии и "културни" псувни от сорта "айде бе, тъпак". Не съм експерт - има достатъчно книжки по темата.

 

 

 А по темата: "С деца на море" ми е любимият детски филм.

Редактирано 8 юни, 2013 от но нейм

[Zaro]

И аз си мечтая, че няма да опираме постоянно до таблет(лаптоп и пр.), въпреки че от сега най-пленяващото нещо е телевизорът.

Родители, давайте полезен опит.

 

Зависи от детето, зависи от възрастта. Синът ми е на 10 и ако трябва да избира Cartoon Network или NG WILD с филм за цунами, динозаври или катаклизми, ще избере второто без грам колебание. 

 

Иначе занимавки за малки деца: ключове, часовник, черпак (и всичко безопасно кухненско лъскаво), диск, звънче (няма да уточняваме за какъв биологичен вид е подходящо), спукана топка и всякакви подобни нещица, които на пръв поглед за изчерпали ресурса си от гледната точка на някой забравил детството човек. За легендарните възможности на кашона вече стана дума.

[danimarkova]

Интересна тема!

Нашият е на 5 месеца само и дори едно 2-3 часово пътуване с кола е предизвикателство.

Това с носенето на самар на детето много ми се харесва и ще проуча пазара

И аз си мечтая, че няма да опираме постоянно до таблет(лаптоп и пр.), въпреки че от сега най-пленяващото нещо е телевизорът.

Родители, давайте полезен опит.

Моят опит е, че най-доброто за забавлението на едно дете (поне за моето, когато беше малко) е присъствието на поне още едно дете на подобна възраст. Което пак не е гаранция, защото с една приятелка прекарахме едно море в разтърваване на децата си, вечно дърпаха една и съща играчка, кофичка или друго за игра

Бяхме им купили едни същи неща за пясък, топки и т. н. но все намираха за какво да се сбият.

Което беше само за една година, вече повече от десетилетие ги мъкнем заедно и вече не е така.

По времето , когато дъщеря ми беше малка (леле, как звучи, чувствам се като динозавър ), нямаше таблети и т.н., но винаги гледах да има компания за игрите и други деца. Случвало се е, разбира се да сме сами, но тя си намираше компания на плажа.

Но сега се сещам че най се забавляваха, когато и  ние участвахме в игрите им. Едно лято на плажа сме стояли с часове, имам предвид докато залезе слънцето, да играем скрабъл (препоръчвам играта, много е интересна и за големи), децата ни организираха театри, а ние бяхме публика, изобщо беше много забавно. Дъщеря ми го помни още като най-хубавото море.

Та моят съвет е, ако ще ги вземате, активно участвайте в игрите им, така им осигурявате и незабравими спомени.

Когато съм имала нужда от почивка без нея, я оставям на баба и. Няма смисъл да се обтягат нервите на двете страни.

С годините нещата се променят и играчките еволюират. Дъщеря ми вече е на 17 и все още иска да ходи с нас на почивка, но вечно в ушите и е MP3-ката. Разбира се носим и лаптоп, но само за хотела. Не е толкова пристрастена, което може само да ме радва.

 

П.П. Красене, ограничената видимост се налага много често. Предлагам ти уроци при джедай, за да се усъвършенстваш :D

Редактирано 8 юни, 2013 от danimarkova

[danimarkova]

..спукана топка и всякакви подобни нещица..

Като каза спукана топка, се сетих  как едно лято сме взели всякакви надуваеми джаджи, пояси, разни животни, но един надуваем делфин се оказа спукан, но не до степен веднага да се сплеска. Та този делфин беше най-предпочитания за игра, защото всички се катереха отгоре му и той спада, а децата едно по едно падаха въз водата. Беше голям смях.

Ние (големите) го кръстихме Ум белия делфин, но нашите деца нали не са чували и гледали този персонаж, го прекръстиха на Ум умрелия делфин по  разбираеми причини :D :D :D

 

 

Ей го на въпросния делфин, голяма веселба!!!

Редактирано 8 юни, 2013 от danimarkova

[Zaro]

Ум белия делфин, но нашите деца нали не са чували и гледали този персонаж, го прекръстиха на Ум умрелия делфин по  разбираеми причини :D :D :D

 

Онзи ден пуснаха мелодията по радиото. Е такава носталгия не ме беше налягала... :D

[wilks]

От заглавието на темата, което съм сигурен не е случайно избрано от автора, си мисля, че много от отговорите, които се търсят, се крият именно във филма.

http://www.youtube.com/watch?v=iqnLs-3PXkA

 

Гледайте го пак, ако сте го позабравили, което е малко вероятно за тези, насладили му се поне веднъж.

 

Парцалев в ролята на Чичо Манчо е легенда.

[Zaro]

Гледайте го пак, ако сте го позабравили, което е малко вероятно за тези, насладили му се поне веднъж.

 

Парцалев в ролята на Чичо Манчо е легенда.

 

Този филм е като ракията за пияницата - без едно може, но с едно не може. Човек или не го е гледал (какви са тия хора), или го е гледал над 20 пъти. 

[Ilian359]

Интересна тема!

Нашият е на 5 месеца само и дори едно 2-3 часово пътуване с кола е предизвикателство.

Явно първото зъбче е на път. Точно на тази възраст дъщеря ми беше ужасен спътник. Преди и след това проблеми не сме имали. Освен досадата, разбира се.

[lesy]

Големият беше на 3, а малкият - на 2, когато ги заведохме за първи път на палатка. Ние освен традиционната лятна почивка, ходим и 2-3 пъти за по 2-3 дни на палатка /но сме от Варна/. Винаги сме били големи гомпании и никога е нямало проблем с децата. 2-3 годишно дете ходи с големите да търси сухи клони, включва се в опъването на палатките, вечер - на мижанка / жмичка и имат такъв апетит. Няма време за скука. Накрая омаломощени сядат покрай огъня и заспиват на столовете. А през деня естествено са били на плаж. Никога не са ми мрънкали момчетата. Дори големият, сега на 19, миналата година на Джулая дойде с приятели с нас на палатка. Явно емоциите, които има от малък го държат.  Но винаги са били с други деца.

[На път]

Винаги децата са основата на плана, който правим, където и да ходим с тях. Посещаваме музеи, които са им интересни, посещаваме много зоологически градини, аквариуми, терариуми и всякаква животинска гмеч навсякъде, където отидем. Ходим по всякакви увеселителни паркове и всякакви други забавления за деца, които съм намерира за подходящи за тях (ей сега в Берлин ходихме в Тропикъл айлънд да спим на палатка). Много рядко ни се е случвало да носим децата - направо не се сещам за такива случаи. Винаги и навсякъде, където отидем правя план А (задължителни посещения за деня) и план Б (ако имаме сили). Обикновено изпълняваме и двата плана. За да пестим енергия обаче винаги от точка А до точка Б и след това до точка С се движим с транспорт за да пестим енергия - и наша и тяхна. Гледам нашите "забавления" да са между технте забавления, така, че да има някакво разбирателство. Винаги носим и мобилни устройства, няма да се правя на по-католик от папата. Винаги има моменти, в които им доскучава и става страшно. Дали ще го дам за 10 минути вечер в хотела докато си взема душ, а те се опитват да разрушат хотелската стая или за 15 минути във влака или  за 30 минути в 7 часово пътуване от испания към франция (през андора) се решава на място и според ситуацията. Няма сравнение между децата, каквито сме били ние и децата каквито са те в момента. Дъщеря ми на 2 г и 3 м (лежахме 1 месец в болница и трябваше някак да я държа мирна с денонощните системи) вършеше осъзнати действия на ай пад-а. Хранеше животни, правеше торти и пици, кексове и подобни. Ние едно време на 2 години осъзнато не сме си бъркали и в носа. Просто тези деца са друго поколение и за тях тези устройства са нормална част от ежедневието им.  Истината е, че когато им е интересно не ги доближават и не ги търсят (няма вариант, в който да поискат мобилно устройство на плажа - просто им е забавно), но когато им доскучае понякога положението е нетърпимо за околните. Много е говорено по темата, много е писано. Факт е, че всеки ползва. Дали ще е таблет с някоя игра или ще е заредил 700 филмчета на лаптопа си няма кой знае какво значение.

[Oshko]

Винаги има някаква носталгия, всички си мислят, че тяхното детство е било изживяно 'по-правилно'. За това ми беше много забавно като чух поредната реплика ,...тя днешната младеж, не е като едно време...' само, дето филма беше рицарски :D

 

Искам да кажа, че нещата се променят и не е непремено към добро или лошо, просто е различно, независимо дали ни харесва.

И ако забраним на детето си да е в крак с неговото време, ще го превърнем в аутсайдер сред неговите връстници.

За това всичко с мярка, а къде е мярката е доста труден въпрос, дано да я улучим.

[akair]

...тя днешната младеж, не е като едно време...' само, дето филма беше рицарски :D

До това заключение е стигнал Питагор още преди около 2500 години

[Росица]

Темата е необятна. В плана на почивката/пътуването  се включват занимания за децата и такива за родителите. Не се отказвайте от пътуване с деца, опитайте да му се насладите /колкото може/. Много бързо мина времето, когато носихме играчки за плажа, а сега носим водка и портокалов сок /не казвайте на социаните/.   За нас е важно, че все още идва с нас. 

[На път]

Винаги има някаква носталгия, всички си мислят, че тяхното детство е било изживяно 'по-правилно'. За това ми беше много забавно като чух поредната реплика ,...тя днешната младеж, не е като едно време...' само, дето филма беше рицарски :D

 

Искам да кажа, че нещата се променят и не е непремено към добро или лошо, просто е различно, независимо дали ни харесва.

И ако забраним на детето си да е в крак с неговото време, ще го превърнем в аутсайдер сред неговите връстници.

За това всичко с мярка, а къде е мярката е доста труден въпрос, дано да я улучим.

Ако отговорът е към мен, то аз съм последния човек, който проявява носталгия към отминалото време. Мисля, че ние сме били далеч по-смотани и далеч по-ограничени откъм възможности  . И съм една от малкото, които чистосърдечно си признават, че дават "модерни" джаджи на децата си. Те просто са неразделна част от живота им днес. Мъча се да уцеля мярката, но за съжаление ще разбера след 30ина години дали съм успяла :D

Редактирано 10 юни, 2013 от На път