С деца на море (и не само)

[Oshko]

Не беше към теб, а към автора на статията

[goldeneyeful]

Въобще не оправдавам съвременни методи на израстване и възпитание. Избягвам ги, а и слава Богу и децата ми. Гледам да ги забавлявам и да ги въвличам в игри, които някога и аз съм играла и най-вече да са винаги сред приятно обкръжение от деца. Като например игра на "ластик", "народна топка", "садже", "кралю-порталю", "стражари и апаши". Много важна е и средата и манталитета на обикалящите ги - както родители, така и подрастващи. Така планирам винаги и пътуванията - гледам да сме компанията от ежедневието, с която никога не омръзва. Винаги има и нови попълнения, на местно ниво. Не съм забранила техниката, но наистина не е приоритетна. Предпочитам игрите на открито, творенията, ако щете и пакостите и лодуриите (много съм добра до ден днешен :D). Това книга да ми чете на рийдър - абсурд. После не знаем Яворов, Бетов, Смирненски и ето го резила не закъснява на матурите.

Редактирано 10 юни, 2013 от goldeneyeful

[Oshko]

 Това книга да ми чете на рийдър - абсурд. После не знаем Яворов, Бетов, Смирненски и ето го резила не закъснява на матурите.

За това говоря, ако ще книгата и на пергамент да я чете, по-умно няма да стане, отколкото ако я чете на 'рийдър'. И музиката сигурно трябва на плочи да я слушаме

[wilks]

И музиката сигурно трябва на плочи да я слушаме

За виниловите плочи и грамофонните декове не си много прав, но това е друга тема, по-меломанска, и не е точно детска за тук.

сори за офф-а

[Пожето]

не точно по темата, но се присетих за децата и кашоните

http://www.bbc.co.uk/news/magazine-22751415

[Elena]

хахаххах ее Поже, не сме чак такива гадове :D да играят с кашона е едно, ама да спят в него....ще вземат да го скъсат и после нов

[tougherty]

Другият месец ни предстои голямото изпитание - с 11 месечно мъжле на каравана за 2 седмици. Вече направихме една седмица в Гърция за загрявка, но на хотел, а по-опитните родители казват, че къмпингът си е друго предизвикателство. Иначе малкият си го водим почти навсякъде с нас - още като се роди взехме едно кенгуру, в което мога да си го нося с лице напред, назад, легнал настрани или на гръб и нямаме никакви проблеми с него. Даже си пазаруваме двамата по мъжки и мацките направо се разтапят като го видят как си избира сам пюрета от рафтовете. Август мисля и да се качим до Рилските езера, което вече ще си е по-сериозно препятствие. Колкото до забавленията - той е още малък и можеш лесно да го залъжеш като му даваш различни предмети, които да изследва (и да се опита да изяде, разбира се). По време на пътуване забелязвам, че му е интересно да гледа навън, а като му омръзне винаги носим една торба играчки, с която се забавлява докато пристигнем. Но още отсега виждам, че технологичните джаджи го влекат най-много. Светкащи и свирещи телефони, фотоапарати, киндъла, дистанционни (играчка-дистанционно струва 20 лв., затова минах през първия офис на бусатком и му купих 3 от техните по лев и осемдесет, които явно страшно му харесват), лаптопа (научил се е, че като удря с юмручета по клавиатурата и на монитора излизат разни неща), че даже кабела за зареждане на лаптопа, който свети накрая и му е любимото нещо за гризане (затова с жена ми се шегуваме, че ние нашето дете не го храним, а го зареждаме). Изобщо техниката е това, което по мои наблюдения влече децата най-много. Сега са разни такива нещица, като поотрасне ще са таблети и компютри. И няма как тези неща да му бъдат забранени, особено след като са му толкова интересни. По-скоро трябва да се изградят някакви правила за ползването им и да се стремим да събудим интереса му и към други неща - да ходи по интересни места, да спортува, да бъде любопитен за света навън. А дори когато ще виси пред телевизора или компютъра, трябва да стремим да направим така, че да има някаква полза. Балансът може би е много тънък, но то май е така с всяко нещо при възпитанието на едно дете. Родителят не може само да налага забрана след забрана, а трябва да учи детето си да извлича полза от нещата, да различава кое е хубаво и полезно и да намира границата на прекомерното. Това си е отговорна задача и фактът, че сме на почивка не означава, че сме освободени от тази задача. Затова и почивките ни все повече и повече ще се ориентират към неговите, вместо към нашите предпочитания.

[vesi]

Ами справяме се с... деца. Най- интересното на едно дете, са други деца. Така, че отивайки на море, отиваме цялата компания, събираме децата (на различна възраст) и те сами се гледат  . Обичаме да им взимаме тротинетки и те хвърчат наоколо (опитваме се да се съобразяваме, къде и как), а за през деня- то е ясно морето и пясъка са достатъчни. А предимствата на голямата компания е, че винаги има родител, който я  на дълбокото ще ги закара, я замък ще прави, я накакви игри ще играе... И нали се сещате, когато сме много, докато се изредим... почивката свършила, децата са супер доволни, а и в същото време родителите, наистина сме си починали  

През лятото- федербал, топки (всякакви и много)...Зимата- шейните и (пак) топки... то какво повече им трябва?

Пътят минава в разказване и обяснения по картинки (каквото вижда и представлява интерес- произход, предназначение и сие). Понякога и игра на телефона...

Джаждите много не ги харесвам, но в края на краищата- няма да са някакви загубеняци, където не знаят кое за какво служи...Въпросът е да е контролирано изпозването им, както и да са подбрани предаванията, които ще се гледат по TV- то. 

 

ПП: Аз, самата, литература чета изключително в електронен вариант (удобство, ако щете). А виниловият носител на музика в CD- то на колата ми, някак не влоа.  

[goldeneyeful]

Другият месец ни предстои голямото изпитание - с 11 месечно мъжле на каравана за 2 седмици. Вече направихме една седмица в Гърция за загрявка, но на хотел, а по-опитните родители казват, че къмпингът си е друго предизвикателство. Иначе малкият си го водим почти навсякъде с нас - още като се роди взехме едно кенгуру, в което мога да си го нося с лице напред, назад, легнал настрани или на гръб и нямаме никакви проблеми с него. Даже си пазаруваме двамата по мъжки и мацките направо се разтапят като го видят как си избира сам пюрета от рафтовете. Август мисля и да се качим до Рилските езера, което вече ще си е по-сериозно препятствие. Колкото до забавленията - той е още малък и можеш лесно да го залъжеш като му даваш различни предмети, които да изследва (и да се опита да изяде, разбира се). По време на пътуване забелязвам, че му е интересно да гледа навън, а като му омръзне винаги носим една торба играчки, с която се забавлява докато пристигнем. Но още отсега виждам, че технологичните джаджи го влекат най-много. Светкащи и свирещи телефони, фотоапарати, киндъла, дистанционни (играчка-дистанционно струва 20 лв., затова минах през първия офис на бусатком и му купих 3 от техните по лев и осемдесет, които явно страшно му харесват), лаптопа (научил се е, че като удря с юмручета по клавиатурата и на монитора излизат разни неща), че даже кабела за зареждане на лаптопа, който свети накрая и му е любимото нещо за гризане (затова с жена ми се шегуваме, че ние нашето дете не го храним, а го зареждаме). Изобщо техниката е това, което по мои наблюдения влече децата най-много. Сега са разни такива нещица, като поотрасне ще са таблети и компютри. И няма как тези неща да му бъдат забранени, особено след като са му толкова интересни. По-скоро трябва да се изградят някакви правила за ползването им и да се стремим да събудим интереса му и към други неща - да ходи по интересни места, да спортува, да бъде любопитен за света навън. А дори когато ще виси пред телевизора или компютъра, трябва да стремим да направим така, че да има някаква полза. Балансът може би е много тънък, но то май е така с всяко нещо при възпитанието на едно дете. Родителят не може само да налага забрана след забрана, а трябва да учи детето си да извлича полза от нещата, да различава кое е хубаво и полезно и да намира границата на прекомерното. Това си е отговорна задача и фактът, че сме на почивка не означава, че сме освободени от тази задача. Затова и почивките ни все повече и повече ще се ориентират към неговите, вместо към нашите предпочитания.

Давай смело на караваната, няма какво да те притеснява. Аз бях с двумесечно в Турция.