Linniko Публикувано: 4 декември, 2015 Сподели Публикувано: 4 декември, 2015 Има места където небето изглежда по-високо, синьото по-наситено, а усмивките на хората сякаш отражение на сърцето им. Такова място е Камбоджа. Докосва те някак дълбоко, оставя следа в теб и желание да се върнеш още преди да си казал довиждане. Посещението на Камбоджа беше по-скоро допълнение към основната ни програма в Тайланд, но се превърна в най-впечатляващата част за мен. Още на границата човек разбира, че попада не само в друга страна, но и в друга реалност. От новите джипове Тойота по пътищата картината се заменя с камиони а ла кабрио пълни с пасажери отзад, но усмихнати. Изкарахме повече от седмица в Тайланд, преди да посетим Камбоджа, но веднага усетих разликата. Тя е не само в обстановката, валутата или начина на движение по улицата. Из земите на Кхмерите, по червената магистрала без асфалт можете да намерите повече история разказана от първо лице, отколкото научена от книгите. Това оставя усещане за съпричастност, мъка и щастие, но няма начин да го пренеса с думи колкото и да се старая. Въпрос на възприятие и изживяване е. Когато преминете границата Poi Pet и вече стъпите на камбоджанска земя се качвате на безплатен държавен автобус, който отива до местната автогара. Там започва първият пазарлък за трасфер, в нашия случай до Сием Рип. Цените не са високи, разбира се, но и национален спорт е пазаренето за отстъпки, така че не го пропускаме при никоя възможност. Пристигането ни в Сием Рип, беше предшествано от спор с шофьора, който освен че натовари няколко кашона с цел да използва пространството и ходенето до града, реши достави и някои продукти. Спорът, макар кратък и с естесвен завършек с усмивка, се породи когато искаше да качи многочленно семейство, за което никои от нас нямаше против дали да се качат, не и преди да разберем за наличието на въшки у новодошлите... И така с няколко кашона повече, и без въшки на борда, стигнахме до Сием Рип. Очарователен град, пълен с млади хора както и цялата държава, което прави несъзнателно впечатление навсякъде. Екскурзоводът ни, симпатичен мъж около 30 годишен на пръв поглед, но реално около десетина година отгоре ни разказа, че една трета от населението е унищожена по време на режима на Пол Пот. Режимът продължил три години осем месеца и двадесет дни. Този период се запаметява лесно, защото всеки го назовава до дни, не просто три-четири години, а конкретно до ден. Всеки изживял го, помни и живее с тези спомени до края си. Вярвам, че след досега си с тези хора и ние ще го запомним. Ще продължа със снимки и още история, но друг ден. J 27 Връзка към коментар
Гост Публикувано: 4 декември, 2015 Сподели Публикувано: 4 декември, 2015 ...ей, що спря сега... Връзка към коментар
Kaloyan89 Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 Страхотно предадени емоции. Малко известно е, поне на моето поколение, че първата задгранична мисия на българската армия след промените е, именно Камбоджа. И жертви сме дали от простотия там, но това ни свързва тясно с тази страна, много преди Афганистан. Ще чакам да чета разкази от място, което мечтая да посетя, и вярвам ще е скоро. 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 Подсети ме за много трогателна история. В хотела в който спяхме в Сием Риеп работеха само млади хора, почти деца. Личеше си, че нямат никакъв опит, но се държаха изключително приветливо и почтително. А в стаята беше оставена картичка с надпис: " Моля, бъдете снизходителни към нашия персонал, те не са професионалисти, всички деца са сираци...." Като се разговорих с мениджъра на хотела разбрах, че наистина от години хотелът осигурява работа на деца-сираци и целият персонал е такъв. На следващата година, разбира се, спахме пак там и аз лично, бях много щастлива, как част от тях ни познаха и ни се зарадваха искрено. 11 Връзка към коментар
Duke Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 Малко известно е, поне на моето поколение, че първата задгранична мисия на българската армия след промените е, именно Камбоджа. Освен всичко друго, малко известно на вашето поколение е и това, че ние познавахме и изучавахме тази страна под името Кампучия, чиито братски народ беше освободен от тиранина Пол Пот с помощта на братската виетнамска армия... 5 Връзка към коментар
T.E.Lawrence Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 Аз до ден днешен имам другия проблем. Като кажа че отивам в Камбоджа и започват "ама то няма ли война там", "не е ли опасно". Точно спомените за нашите рейнджъри и червените кхмери е почти всичко, което знаят много хора за там. 3 Връзка към коментар
Цвете Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 Много хубаво разказваш, Лина! Струи емоция и се предава на четящия. Мечтая за Камбоджа и се надявам скоро да се срещна с нея. Чакам продължението. Мъжът ми е бил на крачка от заминаване на мисия там.... Връзка към коментар
kreo Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 (редактирано) Благодаря за разказа, Лина! Точно това ми трябваше в момента. Предстои ми пътуване в Тайланд и Камбоджа през март. Когато се обадих на личния лекар да го питам трябват ли някакви ваксини, той направо започна да ме разубеждава. Много било мизерно, то от Ангкор Ват нищо не останало, пък само камънак било..... Този храм и Перу са мечтаните от мен места, така че няма да се откажа лесно. Общо взето целта на пътуването до Тайланд е Ангкор Ват , така че очаквам продължението с интерес. Редактирано 5 декември, 2015 от kreo 2 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 Благодаря за разказа, Лина! Точно това ми трябваше в момента. Предстои ми пътуване в Тайланд и Камбоджа през март. Когато се обадих на личния лекар да го питам трябват ли някакви ваксини, той направо започна да ме разубеждава. Много било мизерно, то от Ангкор Ват нищо не останало, пък само камънак било..... Този храм и Перу са мечтаните от мен места, така че няма да се откажа лесно. Общо взето целта на пътуването до Тайланд е Ангкор Ват , така че очаквам продължението с интерес. Аз само заради тази гледка ходих два пъти: 8 Връзка към коментар
Георги Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 Когато се обадих на личния лекар да го питам трябват ли някакви ваксини, той направо започна да ме разубеждава. Много било мизерно, то от Ангкор Ват нищо не останало, пък само камънак било..... Не ползвам често емотикони, ама.... Хубаво е, че има от кой да търсиш съвети за пътуване, да не слушаш личния лекар 7 Връзка към коментар
Diana Doncheva Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 (редактирано) За Анкор Ват да кажеш, че са само камъни е не само смешно, но и жалко. Централния храм - самия Анкор Ват има толкова камъни, колкото Хеопсовата пирамида, но с тази разлика, че тук са и с барелефи. Уникални при това. На територията на комплекса има над 3000 барелефа на аспари – танцьорките и нито един не се повтаря. Уникален комплекс! Част от сърцето ми остана там! Зная, че някой ден ще се върна там! Редактирано 5 декември, 2015 от Diana Doncheva 16 Връзка към коментар
kreo Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 Не ползвам често емотикони, ама.... Хубаво е, че има от кой да търсиш съвети за пътуване, да не слушаш личния лекар Нали? Изумително! Кой знае пътувалите с какво разбиране за почивка са. А другият голям хит беше, че имало змии, много змии, нямало къде да се стъпи от змии. Съвсем скоро започвам с питанията. До сега съм изчела абсолютно всички теми от форума за Тайланд и Камбоджа, копирала съм информацията, която съм преценила за важна в един файл, и сега ще я разпределям по държави. Определено ще има нужда от помощ, но първо да си структурирам нещата в главата. Надявам се да не е късно да резервирам хотели и вътрешни полети в края на месеца или началото на годината за пътуване през март. Връзка към коментар
ESK Публикувано: 5 декември, 2015 Сподели Публикувано: 5 декември, 2015 Много завладяващо начало на разказа, Лина. Благодаря! А за тези и други камъни аз продължавам да си мечтая. Надявам се един ден и да ги видя. Ще следя с голям интерес продължението. 1 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 6 март, 2016 Сподели Публикувано: 6 март, 2016 А продължение? Да, бе, къде отиде разказвачката? Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега