дневник Малайзия, Куала Лумпур

[AlexandraKo]

Кулите Петронас - на изгрев, на залез, от вътре, отвън, по тъмно - в момента, в който ги видя, снимам, снимам и няма спиране...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нататък ще разказвам...

Редактирано 10 декември, 2015 от AlexandraKo

[Topfly]

Един от любимите ми градове Чакаме още

[FlyTraveler]

Абе тези кули като ги видях за пръв път през 2002 г. бях много впечатлен, то тогава и сравнително скоро (около 3 години по-рано) беше излязъл филма "Клопката" с Шон Конъри и Катрин Зита Джоунс, в който имаше доста сцени снимани във и около кулите Петронас точно по Нова Година. Тогава си спомням, че Куала Лумпур едва ли не ми хареса повече от Сингапур.

Десет години по-късно, през 2012 имахме две спирки в КЛ и хем бях взел хотели с възможно най-добрите изгледи от стаите към кулите - Traders Snangri-La и Mandarin Oriental, нещо вече го нямаше предишния ентусиазъм. Може би целия комплекс с парка и фонтаните ми се видя вече леко повяхнал при директно сравнение с Бурж Калифа в Дубай + прилежащите фонтани, където бяхме преди това.

Редактирано 10 декември, 2015 от FlyTraveler

[Diana Doncheva]

Да, кулите са "магнит" за фотоапарати. Ето и някои от моите снимки. Първата е изгледа от прозореца на хотела ми, втората е панорамна снимка от телекомуникационната кула и разбира се една нощна снимка.

[AlexandraKo]

Да, кулите са "магнит" за фотоапарати. Ето и някои от моите снимки. Първата е изгледа от прозореца на хотела ми, втората е панорамна снимка от телекомуникационната кула и разбира се една нощна снимка.

Диана, много ти благодаря за снимките! Много ще се радвам който има снимки на тези красавици и има желание, да ги слага в темата.

[AlexandraKo]

Вероятно сте забелязали, че в писанията си винаги се старая да предам част от информацията, която съм научила за местата, които описвам.Защото, когато отивам някъде ме интересува всичко - история, култура, съвремие. Мое лично мнение си е, че снимките са като физиотерапията, колкото и да са красиви, са само елемент от цялото.

Започвам малко по-отдалеч за държавата Малайзия, чиято столица е Куала Лумпур.

В периода 16-17 век Малайзия е била португалска колония, през 17-18 век - холандска, а от края на 18 до началото на 20 век - английска. През Втората Световна война преживява две окупации - първо от Япония, после от Англия. Малая получава  независимост на 31 август 1957 година. На 31 август е националният празник на Малайзия.

На 16 септември 1963 година е основан Малайзийският съюз. В него влизат Малая. Сингапур, Сабах и Саравак . Сингапур е самоуправляваща се територия в рамките на британската империя, а Сабах и Саравак са британски колонии на остров Калимантан. Само две години по- късно Синагапур става независима  държава.

Интересно и унукално е държавното управление на Малайзия. Тя е многонационална федерация и конституционна монархия.

Състои се от 13 щата и две федерални територии - Куала Лумпур и остров Лабуан. От общо 15 , 9 се управляват от наследствени султани, а 6 - от губернатори.

Малайзия е единствената изборна монархия в света, защото върховният глава - монархът, който упражнява изпълнителната власт чрез кабинета, се избира измежду деветте султана. Това става за срок от 5 години и на ротационен принцип.

Главен законодателен орган е Парламентът с долна камара и Сенат, като в него по- голямата част от членовете се назначават от върховния управител.

В миналото  Малайзия е била аграрна държава, днес е с мощна индустрия, притежаваща най- нови технологии и заедно с Бруней и Сингапур се смятат  за най- бързо развиващите се " азиатски тигри".

" Галопираща икономика" - на много места прочетох такова описание за малайзийската икономика.

 

следва..

Редактирано 10 декември, 2015 от AlexandraKo

[cck]

Ето и от мен KL е любим град.

[AlexandraKo]

И , за да не е постно писанието ми, няколко снимки от чашата - фонтан пред Mall Pavilion:

 

 

В края на предишния пост казах, че днес Малайзия има развита икономика и това е разбираемо - страната е много богата на природни ресурси - нефт, природен газ, залежи на волфрам, медни руди.

Освен това, тук са най-големите находища на калай -  около 40% от световния добив на калай е в Малайзия. 50% от световния добив на каучук също е тук, държавата е най-големият производител на палмово масло в света. Тук се произвежда собствена марка автомобил, имат космическа програма и индустрия, че даже и собствен космонавт.

Търговията на държавата е предимно експортно ориентирана - както се вижда - има какво да се изнася.

А според мен, за успехите на страната има значение и това, че малайзия води политика на неутралност, необвързаност и ненамеса в политиката на други страни, особено в регионален аспект.

Както знаем, историята си е история, но в нея винаги има важни исторически личности, които да я направляват.

За Малайзия една такава важна личност е д-р Махатин  бин Мохамад - министър-председател в продължение на 22 години - 1981-2003.

Два са най- големите му проекти, първият са кулите Петронас. Това е емблемата на Малайзия, на цялата нация, подобно на Операта в Сидни, на Тадж Махал или Айфеловата кула.

За построяването им била употребена около 36000 тона стомана, имат 88 етажа и 32 000 прозореца.

Любопитна подробност е , че за измиването на всичките тези прозорци  били необходими около 30 дни непрекъсната работа.

 

На 86 етаж има наблюдателна площадка, а до там се стига с високоскоростни асансьори, които вземат разстоянието за 90 секунди. Общата височина на кулите е почти 452м.

Цената на строителството била около 800 млн. долара / горе-долу по милион на етаж/ и основният инвеститор е държавната петролна компания - Петронас.

Д-р Мохамад много държал във всички съвременни сгради да е запазен и да присъства ислямският стил и  кулите били проектирани под формата на осем ъгълна звезда /символът на исляма - преоблаващата религия в Малайзия/. Това всъщност са два  квадрата, един върху друг, дефазирани на определени градуси.

Едната кула е населена с луксозни офиси, другата е прекрасен многоетажен магазин, в който присъстват всички световно известни марки.

Двете красавици са свързани с мост на 42 етаж, който е отворен за посещения и от където се откриват чудесни гледки.

Ето я ислямската звезда, тя присъства в много елементи на архитектурата:

 

 

следва...

 

 

 

 

[christuff]

Няколко съвсем пресни.

Редактирано 11 декември, 2015 от christuff

[christuff]

 

В края на предишния пост казах, че днес Малайзия има развита икономика и това е разбираемо - страната е много богата на природни ресурси - нефт, природен газ, залежи на волфрам, медни руди.

Освен това, тук са най-големите находища на калай -  около 40% от световния добив на калай е в Малайзия. 50% от световния добив на каучук също е тук, държавата е най-големият производител на палмово масло в света. Тук се произвежда собствена марка автомобил, имат космическа програма и индустрия, че даже и собствен космонавт.

 

 

Като заговори за калай ето снимки от една от най-големите фабрики.Минахме само понеже ни беше на път ,но ни беше безкрайно интересно.

[veseliache]

ето и от мен. аз за съжаление имах доста малко време в Куала Лумпур и на всичкото отгоре и небето се изсипа върху мен - за две седмици в Сингапур нито една капка дъжд, за 6 часа в Куала Лумпур 2 часа слънце...

[Тони]

Моите са от 2013:

 

Редактирано 11 декември, 2015 от Тони

[AlexandraKo]

Браво, страхотни са ви снимките! Продължавайте, моля и нататък в темата.

[AlexandraKo]

Куала лумпур, според мен е място, благодатно за снимки,  в мегаполиса има всичко - и красиви съвременни сгради, и красиви старинни сради, и много зелени площи и  будистки8/хиндуистки храмове , и красиви джамии, какво ли не още.

Името на града в превод означавало " мътно устие на река" и вероятно е във връзка с двете реки - Кланг и Гомбак, които се сливат там. " Златният триъгълник" на града е районът, където се намират Кралският дворец, Площадът на Независимостта и старинната част на града.

Една снимка с кулите:

 

 

Започваме разходка из града:

 

Площад Мердека / на Независимостта/ и около него:

 

 

 

 

 

 

 

Royal club Selangor , създаден преди повече от сто години като място за среща на високообразованите и високопоставените членове на английското колониално общество. Клубът съществува и днес и си поддържа висок стандарт - и на образование, и на състояние на своите членове, които се занимават с със спортове като поло, крикет, ръгби.

 

 

 

На снимката зад мен се намира най-високият пилон с националния флаг в Малайзия - 95 м.

 

Дворецът:

 

 

 

И охраната пред него:

 

 

 

Кон и две кокошки ;)

 

 

Tigu Negara  националният момумент на малайзийските военни жертви по време на борбата за свобода. Скулптур - Феликс Уелдън, който е автор и на Marine Corps War Memorial в САЩ и си личи, защото двата мемориала си приличат. Аз този в Арлингтън съм го виждала само на снимка, но приликата е очевидна.

 

 

 

 

 

следва...

Редактирано 11 декември, 2015 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Красиви сгради около Кулите-близнаци:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

 Мислех си, че съм си довършила темичката, ама не било тъй

Тогавааа, днес ще се разходим до пещерите Бату. Те са известна туристическа атракция, дето е хубаво да се види.

Намират се близо до Куала Лумпур и ще отидем с влака до там. Пред нашия хотел, който е точно срещу Берджая скуер се качваме за няколко спирки на монорейла, за да стигнем до КЛ Централ.

Аз много обичам да се возя на монорейлчето, като детска играчка е, чистичко, младежта, като ни види ни отстъпва място / колко ли дърти им изглеждаме/. Ама, гледам да не мисля така, по- скоро - колко възпитани млади хора.

Освен това, от прозорците на монорейла гледките са чудесни - от високо:

 

 

Джамията Al-Bukhary:

 

Куала Лумпур централ е на няколко спирки, влакове за Бату кейвс има много. Билетчето не струва почти нищо

 

 

Влаковете са чисти, климатизирани и се пътува много приятно в жегата:

 

 

Пещерите са много близко до гарата, минава се през мъничко пазарче, където спираме, за да купим банани, защото там има много маймунки, които очакват почерпка от туристите

То хубаво, ама се оказа, че маймунките много добре познават розовите торбички на бананопродавача, защото , ето какво се случва:

 

 

Давам аз един банан на първия домакин:

 

 

И докато си гледам в торбичката, той го е омел и ми отмъква цялата торба, внасяйки елемент на изненада с внезапното нападение,  така че, аз въобще не мога да реагирам.

Нищо не мога да направя, освен да позлорадствам: " а , да те видя, как ще изядеш 2 кила банани, лакомия такава"

 

 

Ми не ги изяде, разбира се - опоска три и се омете нанякъде.

 

А пък аз си ги прибрах, за да почерпя още някого:

 

Тази мама с това сладичко мъниче, дето изведнъж се втурна нагоре  и го остави само. А то , миличкото, започна да издава такива жални звуци, добре  че  мама се върна бързо  да си го прибере.

 

 

 

Запознахме се с домакините на този район и  вървим нататък.

На площадчето отпред се издига една огромна статуя - на бога на войната, син на бог Шива, наречен Муруган. А в пещерата зад него се намира храмът му, който бил много, много древен. Тази статуя била най-високата в света статуя на въпросния бог - около 43 метра. Някъде четох, че отивали 350 литра златна боя , когато я пребоядисват. А храмът бил един от най- значимите хиндуистки храмове, които не се намират в Индия.

 

 

Снимка пред нея:

 

 

И започваме да пъшкаме по многото стълби към храма. Не ги броих, били около 270, но са си доста стръмни и с всичките маймуняци, дето ти се мотат в краката, не става много бързо изкачването нагоре.

 

Но пък, гледката отгоре е хубава:

 

 

Тука явно минава много народ, особено по техните празници, като фестивала Тайпусам. това е касичката за дарения :unsure:

 

 

Храмът на Муруган вътре:

 

 

 

До входа има красиво езерце:

 

 

Елементи от храма:

 

 

В ляво от голямата статуя е пещерата Рамаяна.

 

 

Пред нея отново има огромна статуя на Хануман, отново индуски бог, поклонник на бог Рама и основна фигура в индуския епос / поемата/ Рамаяна.

 

 

 

Входът и пещерата вътре:

 

 

 

 

По стените са изрисувани разни сцени от поемата.

 

 

 

Тези варовикови пещери са интересни като природно явление - твърдят, че били на 400 млн години - колко е така, не зная. Аз съм далеч от хиндуизма, но  за местните хора това е свято място и аз се радвам, че се докоснах до него. Със съответното почитание и уважение.