Zaro Публикувано: 30 ноември, 2019 Публикувано: 30 ноември, 2019 преди 27 минути , AlexandraKo каза: Малко есенна красота, от любимо място - алеята с Гинко Билоба в Градината: Мечката,дето е любимка на всички пловдивски деца, е тъжна и самотна. Момотару и той:))) А червеното кленче и то, рони, едни мъъъъънинки листенца, по примера на големите дървета:))) Наистина е тиха и красива есен. Дядо Коледа, може и да не е съгласен с мен:))) Весело си живейкаме ние тука:)))Много се кефя на комшийските возила. Върна ме в детството - на алеята с гинко билобата съм израснал. Тогава не знам защо и казваха червената алея - сигурно е имало червени цветя. Мечката, която още е със счупено ухо, ми беше също от любимите места. А тая къща ако не се лъжа е на Густав Вайганд - с други думи в махалата около Виктор Юго - пътя от вкъщи до училището - от Гладстон до Алекото. 2
traveler Публикувано: 30 ноември, 2019 Публикувано: 30 ноември, 2019 преди 44 минути , AlexandraKo каза: Малко есенна красота, от любимо място - алеята с Гинко Билоба в Градината: Мечката,дето е любимка на всички пловдивски деца, е тъжна и самотна. Момотару и той:))) А червеното кленче и то, рони, едни мъъъъънинки листенца, по примера на големите дървета:))) Весело си живейкаме ние тука:)))Много се кефя на комшийските возила. Малко закъсняхме с гинкото,доста поокапаха листата.И аз се канех да снимам. Ето и подготовката на елхата. \ 6
AlexandraKo Публикувано: 30 ноември, 2019 Автор Публикувано: 30 ноември, 2019 преди 53 минути , Zaro каза: Върна ме в детството - на алеята с гинко билобата съм израснал. Тогава не знам защо и казваха червената алея - сигурно е имало червени цветя. Мечката, която още е със счупено ухо, ми беше също от любимите места. А тая къща ако не се лъжа е на Густав Вайганд - с други думи в махалата около Виктор Юго - пътя от вкъщи до училището - от Гладстон до Алекото. Да, точно там е - срещу мен:)))Ако си спомняш, на това място беше общежитие - разни артисти живееха там. После го събориха и направиха тази кооперация. А Червената алея, наистина си е била червена. Всички други в градината - от утъпкана пръст, а тази - от червена сгур. Сега се сетих, че и аз не съм виждала тази алея червена. Все си мислех, че е заради червените пламъчета/ вид цветенца/, дето, години наред ги садяха там, мама ми разказа за червената пръст. Пък нейните спомени са от преди 80 години:)))))) И по твое време, вероятно, всичко е било асфалтирано.:))))Затова не си я видял червена. А къде свиреше военният оркестър, помниш ли? Май беше до по- нови времена. преди 42 минути , traveler каза: Малко закъсняхме с гинкото,доста поокапаха листата.И аз се канех да снимам. Ето и подготовката на елхата. \ Да, аз също се канех доста време да снимам и все минавам на бегом.:))) Ама днеска, нали имаше и малко слънце, та светлината беше една такава, красива, та се сетих да поснимам.:))) 2
AlexandraKo Публикувано: 1 декември, 2019 Автор Публикувано: 1 декември, 2019 Като ровя в нета, намирам разни интересни снимки и историйки за Пловдив. Много обичам разказите на старите пловдивчани - хем интересни, хем поизмислени, поукрасени и изтупани от праха:)))) Имаше и едно предаване по местната телевизия за старите Филибелии. Копнах няколко снимки на Езерото в Цар Симеоновата градина. Между другото, не било правилно да се каже “ Градската градина”, щото, тя е друга - тази, между улица “Бетовен” и “ Заимов”. Центърът на града бил там - до Четвъртък пазара, а тук, до Военния клуб, бил краят на града... И Цар Симеоновата градина, била създадена от швейцареца Морис Шевалас / който, естествено е какъъъв?Евреин, разбира се!/, по повод на Световното изложение, за годината не се сещам. . Ама първото изложение било в Париж, второто в Прага и третото - в Пловдив. После, царят я подарил на пловдивчани, с единственото условие да я поддържат. Ето няколко снимки, как е изглеждало езерото, по времето, когато в него са се разхождали лодки и се е ловяло риба, по график и със записване:))). В езерото имало много шарани, но не щеш ли, се завъдил един сом. Рибарите писнали, че сомът яде шараните и ще ги изяде всичките:))) Източили езерото, намерили въпросния сом, който се бил угоил до къде 4 кила и половина. Хората изяли сома и биологичното равновесие със свободата на шараните да бъдат ядени само от хората, но не и от някакви си сомове, било възстановено:))))) А пък, на мястото на днешния шадраван пред Общината, където @traveler е показал елхата, е имало джамия през 19-ти век: Снимките взех от тук. Има и много други интересни неща. http://3nai.blog.bg/regionalni/2008/07/13/zapomnete-plovdiv-8-i-9-oshte-za-trimona.211605 Хехе, кат се сетя, колко сме древни, че след някой друг ден и ние ще разправяме, какво беше, преди сто годиниииии:))))))) 11
bulpa Публикувано: 1 декември, 2019 Публикувано: 1 декември, 2019 Като видях линка на @AlexandraKo се сетих, че Евгени Тодоров издава поредица книги, които са на база неговите предавания. Наскоро ми дадоха да чета една от поредицата. 1
Zaro Публикувано: 1 декември, 2019 Публикувано: 1 декември, 2019 Първото изложение е 1891 г. Има една много хубава книга, "Забравеният град" на Владимир Балчев. Разказва за интересни сгради в Пловдив, немалка част от които са запазени. Доста са в същата тази наша махала - между Градината, двете тепета и днешната пожарна. При всяко идване в Пловдив си правя една кръгче в махалата да освежа цветовете на спомени, които започват за стават черно-бели. 2
giafil Публикувано: 1 декември, 2019 Публикувано: 1 декември, 2019 В момента има изложба в Градската Художествена Галерия на центъра казва се Художественият отдел на Първото Изложение https://plovdiv2019.eu/bg/events/2273-първото-българско-изложение-пловдив-1892-г-и-началото-на-организирания-художествен-живот-в-българия-изложба-22-октомври-20-декември-2019-г Горещо е препоръчвам . Има изложени картини които много рядко се събират и показват. Всеки първи четвъртък от месеца входа е безплатен. Дори само за да се види картината "Баташкото клане" на Antoni Piotrowski си струва надзъртането.... 3
AlexandraKo Публикувано: 2 януари, 2020 Автор Публикувано: 2 януари, 2020 Специално за @Marusinka, дето в новогодишната тема питаше за влакчето. Работи си влакчето на Джендем тепе и още как! Ето едно хубаво клипче: https://youtu.be/D58yih3uHgM?t=5 И няколко снимки от нета: Покрай 1 юни, Денят на детето, по няколко дни вози безплатно. То, не че през другото време е много платено - билетчето беше левче:))) Ама е голяма радост за малчовците. 3 1 1
Marusinka Публикувано: 2 януари, 2020 Публикувано: 2 януари, 2020 1 hour ago, AlexandraKo said: Специално за @Marusinka, дето в новогодишната тема питаше за влакчето. Работи си влакчето на Джендем тепе и още как! Ето едно хубаво клипче: https://youtu.be/D58yih3uHgM?t=5 И няколко снимки от нета: Покрай 1 юни, Денят на детето, по няколко дни вози безплатно. То, не че през другото време е много платено - билетчето беше левче:))) Ама е голяма радост за малчовците. Ей, благодаря ти от сърце! Това влакче дядо ми го е правил и всяка събота и неделя ме водеше да се возя като бях малка. Ние живеем точно срещу Стоматологията на Джендема и беше много кофти да гледам как се занемари парка през 90-те години. Последно като си бях в Пловдив бяха почнали малко да облагородяват. Радвам се, че са оправили и влакчето. 1
AlexandraKo Публикувано: 9 януари, 2020 Автор Публикувано: 9 януари, 2020 преди 4 часа, Pantelej Putnik каза: Древен и вечен Това е любимото ми място за снимане - като надзъртам, през прозорчетата в Стария град:))))) Ако се върнеш на 1 страница на темата, има още прозорчета:)))))) 7
giafil Публикувано: 9 януари, 2020 Публикувано: 9 януари, 2020 Във фоайето на Народната библиотека Иван Вазов има експозиция Рембранд-офорти. Те са от фонда на библиотеката и много рядко ги излагат. Оригинали са , макар и n-ти отпечатък. За съжаление информационният плакат е от 2016г. и не мога да кажа до кога ще продължи. Попитах, не знаеха естествено, защото имало художник назначен който се занимавал с изложбите. Много са красиви. Отидете да ги видите. Заведете децата си. Струва си. 5
giafil Публикувано: 1 февруари, 2020 Публикувано: 1 февруари, 2020 http://podtepeto.com/defile/pametnikt-na-alosha-mezhdu-hristiyanskite-simvoli-herakl-i-supermen/?fbclid=IwAR3Y0xKH5MnGt0IW7edm3X6woUgXhBnlDlsSu_O6F6rCnzhcjgf5eNu2nRU
Zaro Публикувано: 26 март, 2020 Публикувано: 26 март, 2020 На 1.12.2019 г. в 7:44, AlexandraKo каза: А пък, на мястото на днешния шадраван пред Общината, където @traveler е показал елхата, е имало джамия през 19-ти век: А преди 1944 г. на това място е имало кино, май се казвало "Национал". Имало е вътре плъхове и мишки, обаче са давали най-интересните за деца филми, по думите на баща ми. И великолепната стара аптека "Марица" 5
AlexandraKo Публикувано: 13 април, 2020 Автор Публикувано: 13 април, 2020 През 1925 г. започнало строителството на един от по-новите символи на Града под тепетата – сградата, наречена днес Къщата с куличката. Тя се издига върху скалите, подобно на замък, и през годините е била снимачна площадка и декор за няколко български продукции. Собственост е на архитекта Стефан Джаков и била изпълнена в стил сецесион. В горната част се издигала кула, от която се виждала целият Пловдив като на длан. През къщата минавала вита стълба от дърво, която водела към тавана. Мебелировката и интериорът били изящни и стилни – тоалетки, столове и маси с бронзови обкови и изрязани фигури, кристал, изработен във Виена. Постройката още в миналото представлявала огромен интерес за пловдивчани. Дори старите легенди разказват, че при голямото земетресение през 1928 г. , когато земята се разлюляла, редица от жителите на града хукнали да видят дали къщата не е съборена. По време на управление на Тодор Живков къщата била харесана много от дъщеря му Людмила. Появило се и предложение тя да бъде отнета от собствениците и превърната в паметник на културата. Това обаче не станало и до днес тя е възприемана като едно истинско архитектурно бижу, но не е защитена от закона. През 1957 г. в нея били заснети два български филма на режисьора Вацлав Кръшка - “Легенда за любовта” и “Лабакан”. Две години по-късно уникалната постройка влиза като декор и в тв драмата “Малката” на режисьора Николай Корабов. През 1999 г. някогашният дом на Стефан Джаков става известен в цяла България като заставка в епизодите на комедията “Клиника на третия етаж“. Източник 6 1
AlexandraKo Публикувано: 13 април, 2020 Автор Публикувано: 13 април, 2020 Езерото – едно от чудесата в Цар-Симеоновата градина В далечното минало Пловдив е изглеждал доста по-различен и направо неузнаваем. На мястото на една от най-големите атракции в момента – Пеещите фонтани, преди 1892 г. имало блато, което се прочуло като развъдник на комари. Блатото завършвало при днешната улица „Авксентий Велешки”. Заради организацията на Първото българско изложение обаче възниква идеята за изграждане на езеро в днешната градина „Цар Симеон”. Инициатор бил самият Люсиен Шевалас, който ръководел устройването на парка. Първоначалните проекти предвиждали блатото да остане извън чертите на изложението, а в близост до насипа да се изгради модерен ресторант, но гениалният ландшафтен архитект предложил съвсем друго решение – блатото да се изчисти от тинята, дъното да се настели с плочи, а после да се оформят бреговете. През април 1892 г. езерото вече било изцяло готово. В средата имало един водоскок, който изхвърлял водата на 20 метра височина. За първи път водната струя стигнала „чак до облаците” на 16 април 1892 г. В парка на изложението имало още две езера – едното пред пещерата с двата водопада, а другото, наричано още Рибното езеро, се намирало пред Горския павилион. По специални канали под земята, водата от двете малки езера се вливала в Голямото езеро. Трети канал отвеждал там и водата от фонтана на Деметра. През август 1892 г. в езерото заплувало корабчето „Ангел Кънчев” с 16 пасажери на борда. Негов създател е софийският инженер Йосиф М. Симеонов. Началото на 1893 г. открило нова страница в историята на езерото – на 1 януари то се превърнало в пързалка за кънки. От година на година любителите на кънките нараствали и градината се изпълвала с народ. Обаче през 1898 г. таксата за пързалката била увеличена и посетителите намалели. В следващите години езерото било заплашено от засипване, поради ширещото се схващане, че е гнездо на комари, което сее болести из бедния град. За да се „сложи край на заразата”, общинарите сформирали групи, които на няколко смени трябвало да ликвидират „опасното място”, като вместo него се оформи детска площадка. За щастие, след граждански протест, езерото било спасено. През 1927 г. клонът на организацията Български народен морски сговор, която развивала водните спортове, получила от пловдивската община правото да стопанисва езерото. „Моряците” почистили езерото и дали значителни суми за благоустрояване на терена. С пренасянето на част от лодките, то се превърнало в една от големите атракции под тепетата. Причудлива била гледката по време на празници – по водата плували лодки, украсени със запалени свещи, ракети и фойерверки осветявали парка. След 1944 г. езерото станало база на спортните секции към Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). През следващите години в градината израснали национални състезатели и майстори на спорта. Тук била проведена и първата среща по хокей на лед в Пловдив. Забележително било и заведението върху южния му бряг. Бюфетът, както го наричали пловдивчани, дал подслон на множество празници. Тук гостували министри, общественици и творци, а известни оркестри се грижели за доброто настроение на посетителите. Така било до 1974 г. Тогава било взето решението езерото да се превърне в сцена за музика и багри, а пловдивчани от участници в събитията да се превърнат в обикновени зрители. Създателите на „Пеещите фонтани” с гордост заявявили, че това е първият в България фонтан с музика и цветни светлини. И още един повод за гордост – фонтанът бил доставен от Швейцария. В името на това техническо чудо се променила визията на езерото, каквато ни е позната и до днес, макар и с някои подобрения. Източник 8 1
AlexandraKo Публикувано: 14 април, 2020 Автор Публикувано: 14 април, 2020 Като няма пътуване,че даже и планове не правя,по пътя към къщи,се радвам на всяка тревичка и цветенце. Цъфнали детелинки и разни кадифенца. И забелязвам неща,които,като има хора ,не съм видяла. Например,колко е хубаво Хепи отвън: Или пък,това кленче,сгушено ,до един храст-батко,с червени листенца, пред бившето Авеню:))) Не бях забелязала,колко нагъсто са му листЕтата и колко е красиво и сега,не само,когато са червени. Включително и лалетата и бръшляна ми на двора:)))) Имам един розов храст,като дърво е висок,кани се да цъфти и той:)))) 13 1
AlexandraKo Публикувано: 14 април, 2020 Автор Публикувано: 14 април, 2020 Продължавам със снимките. Това наистина,ще остане в историята на моя град. Никога,ама никога,не съм виждала паркинга пред Тримона съвсем празен:( Днес го видях:(( Даже,гълъбите по площада се чудеха,къде ли са хората. Иначе ,Тримона,майни,си е хубав:))) Ма то,накъдето и да се завъртиш по мегданЯ,все красота.Еле пък,откак бяхме ЕСК, много се разкрасихме:)))) Само,тЕ тая грозота,кой я измисли,не знам. В памет на посещението на Папата през 2002.С бившия Партиен дом,много си отиват:(((( Още красоти: Снимах две картини на витрината на ателието за арт-рамки,с гледки от града Следва... 10 2
AlexandraKo Публикувано: 14 април, 2020 Автор Публикувано: 14 април, 2020 Ето и пътьом,няколко дръвченца и цветенца. Какво нещо е природата.Това дърво,беше нацяло изсъхнало,сега,даже има един нов клон,който е цъфнал:))) Значи,надежда,винаги има. А тези две дървета пък,еднакви на бой,едното зелено,зелено,другото,още се куми:))))Не е разбрало още,че е пролет.Като хората също - едни са по- схватливи,други - по-бавничко се сещат:))) Каляската и пързалките на "Малкият принц",са самотни и нещастни 😞 Толкова за днес. Влизам ей тук,на пазар. Утре ,като се прибирам,ще мина по друг път и ще ви покажа други неща. 9
AlexandraKo Публикувано: 15 април, 2020 Автор Публикувано: 15 април, 2020 Като си говорихме в другата тема за мечката, се сетих, че тези дни видях много красиви нощни снимки , на Пеещите фонтани, автор: Stoian Stoianov https://www.snap.bg/fotograf.php?n=1101 Снимките взех, с благодарност за автора, оттук: http://landscapeproject.eu/2015/05/22/plovdiv-tzar-simeonova-gradina/ 8
AlexandraKo Публикувано: 16 април, 2020 Автор Публикувано: 16 април, 2020 Както обещах,днес,на прибиране,обиколих по друг маршрут и наснимах хубави къщи и сгради:))) Библиотеката: Съдът: По Ив.Вазов: "Скерцо": ПУ: По Иван Вазов са сложили едни веселки контейнери за боклук,около нас няма такива.Може би,щото са до Лиляната,заради децата:))) Красива портичка,на едно мънинко къщЕ:))) Следва... 10
AlexandraKo Публикувано: 16 април, 2020 Автор Публикувано: 16 април, 2020 Исках да ви покажа униатската църква “Св. Възнесение Господне”, която е много красива. А вътре има красиви икони и стъклописи, с образите на Св. ИвН Рилски и Св.Климент Охридски. Но беше затворена, та снимах само отвън: Следва... 12
traveler Публикувано: 16 април, 2020 Публикувано: 16 април, 2020 Страхотни снимки.И добре че Генерала не чете форума..... 1
AlexandraKo Публикувано: 16 април, 2020 Автор Публикувано: 16 април, 2020 преди 8 минути , traveler каза: Страхотни снимки.И добре че Генерала не чете форума..... Страхотни,щото,градът ни си е прекрасен и страхотен!Никакъв фотографин не съм:((( И забелязваш ли,колко е чисто навсякъде.Като няма тълпи, няма и боклуци. А пък аз си имам оправдание за обиколките:)) ,За да се прибера,трябва да пресека Градината,а не може.И за да стигна от кино Космос,до Св.Петка,съм принудена,да обикалям,през Сточна гара или, през Стария град:))))))))) 6
AlexandraKo Публикувано: 16 април, 2020 Автор Публикувано: 16 април, 2020 И още малко снимки: Душото са го извапцали ярко кармазъ,за успокоение на ученици и учители:))))) Ама, между зелените дървета е красиво. И около него има хубави къщи - и нови,и стари. Толкова за днес . Когато мога,ще има още То си е такъв кеф,да снимаш,без да ти се пречка някой:)))) 9
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега