дневник И пак за Мианмар и Банкок

[AlexandraKo]

Жителите в Мианмар са изключително честни и открити, много далече са от "европейското" мислене да излъжеш, за да вземеш пари. Буда е в сърцата на всички....

И аз съм с такова чудесно впечатление от хората в Бирма

[ruwenzogy]

Жителите в Мианмар са изключително честни и открити, много далече са от "европейското" мислене да излъжеш, за да вземеш пари. Буда е в сърцата на всички....

 

Моето впечатление от преди няколко месеца е, че това е останало в миналото, или по селата.

С големия бум на туризма и главно с изсипването на хиляди богаташи в последно време, много бързо са възприели 'европейското', или 'българското' мислене.

И  Буда  съвсем не е на всички в сърцата им.  Това важи за доста други държави, но не и за Бирма.

[orehovo]

Погледът на туриста винаги е по-различен от този на човек, който живее в страната и има ежедневен контакт с хората от различни региони.  Друг не по-малко важен фактор е и душевното възприемане на ситуацията.

[AlexandraKo]

Погледът на туриста винаги е по-различен от този на човек, който живее в страната и има ежедневен контакт с хората от различни региони.  Друг не по-малко важен фактор е и душевното възприемане на ситуацията.

 Точно! И това, че отношението на другите към нас е огледален образ на нашето към тях. Според мен.

[mililia]

И моето дневниче ще стане малко разбъркано, но докато имам нет да споделя днешния ден.

Сутринта рано около 4 часа пристигнахме на автогарата Nyaung Shwe, езерото Инле. С тук-тук за по 2000 киата на човек се добрахме до хотела.

За днес програмата беше да видим комплекса Какку. С такси, наето от хотела за цена от 50000 киата започна посещението.

Първо се отбихме в градчето Taunggyi, за да си купим билети за комплекса и наемем гид от хората Па-о. Входът е 3$ на човек, а гида 5$ без значение колко човека сте. На нас ни се падна едно мило 20 год. девойче с трудно име, което ни позволи да наричаме Наоли.

Комплекса е много красив и приятен. Част от пагодите са реставрирани, други запазени в оригинален вид. На върха на пагодките има звънчета и вятърът ги кара да подрънкват много приятно. Много ни хареса.

След разходката из пагодите, се помотахме из близкото пазарче и отидохме да обядваме в ресторантчето срещу пагодите. В него още с пристигането си избрахме храната и след обиколката ястията ни бяха поднесени веднага, а избраната от нас маса резервирана за нас. Хапнахме много вкусна рибка, приготвена традиционно. Моят избор беше с домати и чесън.

След обеда Наоли ни донесе по един шал и ни го върза, по традиционния за жените па-о начин. Снимки за спомен, направихме, че даже и клипче за начина на увиване на шала. После се разходихме из типично Па-о селце. Гледахме какви ли не дръвчета и растения - авокадо, манго, лайм, и др. После питахме една баба дали може да и ходим на гости, та разгледахме и къща направена от бамбук. Бабата ни черпи по чай и си тръгнахме.

Време на екскурзията: в 8.30 ч сутринта и към 16.20 ч. отново ни върнаха в хотела.

Не успявам да кача снимки в магеланци, та тях ще видите допълнително.

[mililia]

Да се разпиша и от Банкок.

Не знам какво да кажа за този град. Не можах да го усетя, докато правех програмата, мисля че не го усетих и при престоя си тук. И не че не ми харесва, дори напротив. Предполагам, че натрупаната умора от Мианмар си казва думата и в комбинация с влажната, изпиваща жега, не ни се обикаляше навън.

Програмата за Банкок частично изпълнена. Видяхме двореца, Ват По и изумрудения Буда още първия ден и до там. Останаха в плана още храмове, ама взе да ни писва от тях и ги оставих евнтуално за друг път. Видяхме района на Каосан роуд, но следобеда, така че преживяването може и да не се брои. :-). На мен там ми беше приятно, но предполагам че вечер е гмеж.

Ходихме до зоологическата градина, но го отчитам като загубено време в жегата. Не ни хареса. Ходихме и в мол, въобще не се впечатлих. Ама аз и в България не обичам да ходя по молове. Беше ми тъпо, супер студено, уморително и повечето време седях на един диван, докато приятелката ми сновеше напред-назад. Накрая установихме, че повечето неща струват колкото в България, така че нямаше шопинг. Проявих ентусиазъм само при търсенето на изхода, което за нас се оказа сложна задача.

В допълнение: опитахме уличната храна, тайландски масаж и ходихме на травеститско шоу. Храната си я бива, но в момента умирам за хляб, домат и сирене. Азиатските вкусове ми писнаха. Вечеряхме в ресторантче, препоръчано от хоста ни. Добро за мен, на приятелката категорично не хареса. Ходихме на морска храна в китайския квартал едната вечер. Много вкусно и интересно беше. Наложи се да почакаме за прясно приготвени скариди и калмари на скара, та проучихме и хигиената. Ами три легена на улицата, в които топят чиниите. Бях почнала да викам едно момче да почисти масата ни, ама приятелката ми каза " ти видя ли с какъв мърляв парцал бърше?, по -добре да не чисти". Ама там ни хареса обстановката, пак бих отишла при следващо идване.

На масаж ще ходим пак, преди тръгване. Значи много ни е харесало. Шоуто беше приятно, не съжаляваме за него. Комбинирахме го с посещение на Asiatique night market, който също ни хареса. Имаше хубави неща по павилионите и можеш да изгубиш една вечер там.

Голяма червена точка за апартаментчето ни. Басейн, в който правихме нощно къпане. Гледката към обляния в светлини град е зашеметяваща. Охраната вика такси и те винаги ползват таксиметъра. Сутрин на уличката ни има пазар, който според мен много точно отразяваше духа на Банкок.

Голяма черна точка за превоза. В задръствания не сме висяли, но си беше мъка намирането на такси. Никой не искаше да ползва метъра и накрая стигахме до там, че да се возим само по договаряне, което никога не беше в наша полза. Добре, че поне беше евтино, та да не мислим много сумите, които давахме. Единственото такси с апарат намерихме като по чудо в китайския квартал след вечерята ни. Ползвахме и тук-тук, ама и той ни взе като климатизирано такси по договаряне. Абе ужас беше с тези таксита. Иначе лодките, когато ги имаше бяха удачен превоз, както и скай трена. С тях се придвижвахме до центъра за отрицателно време. Проблем ни беше само връщането в квартирата.

Травестити освен на шоуто, почти не видяхме. Изключвам един, който видяхме докато се мотаехме около двореца. По забележителностите гмеж от хора. Разстоянията между забележителностите огромни, а на 38 градуса слънце и влага ти изглеждат недостижими.

На фона на преживяването Мианмар, Банкок бледнее въпреки че тук е цивилизация.

Благодаря на Стефан Русев за съвета да не режа от Мианмар за сметка на Тайланд. Донякъде съжалявам, че и тези три дни не ги оставих за Мианмар, вместо Банкок. Стефане, следващия път бъди още по-категоричен. Съветът ти беше изключително ценен.

 

Днес ни чака няколко часов масаж и дълъг път до дома с 8 часов престой в Доха. Вече ми се ще да се завърна у дома.

[stefanrusev]

Ако може за благодарност едно одеалце от катарците...

[mililia]

Ако може за благодарност едно одеалце от катарците...

Обещавам да пробвам, ама по памет ги събираха преди кацане, тъкмо с цел да не им ги свият.

[stefanrusev]

Обещавам да пробвам, ама по памет ги събираха преди кацане, тъкмо с цел да не им ги свият.

Шегувам се - вече сме събрали 7-8 за вилата... Но на Доха са най-трайните парфюми които сме си купували...

Коментарът ти за Банкок означава че наистина сте оценили Мианмар. При следващите пътувания по света ще оцените уникалността на тази страна.

Редактирано 11 март, 2016 от stefanrusev

[mililia]

Вече у дома, уморена, мързелива и кашляща. И докато сивото ежедневие не ме е смазало да удължа удоволствието от пътуването с разкази за него.

Тъй като вече разказах за деня ни в Янгон, ето няколко снимки от този ден:

[Гост]

Мили, един прозаичен въпрос - с какви контакти са там?  

[mililia]

Ден 2: Кинпун и Голден рок.

 

 

 

 

Понеже топ - забележителността беше в реставрация, няма много за показване. Имаше обаче много положителни емоции.

Мили, един прозаичен въпрос - с какви контакти са там?

 

Хич не го мисли, като в България. Не съм ползвала преходници и др.

[Гост]

Ден 2: Кинпун и Голден рок.

 

 

 

IMG_20160228_155051.jpgIMG_20160228_155104.jpgIMG_20160228_165006.jpgIMG_20160228_161812.jpg

 

Понеже топ - забележителността беше в реставрация, няма много за показване. Имаше обаче много положителни емоции.

Хич не го мисли, като в България. Не съм ползвала преходници и др.

 

За да не го мисля, трябва да го знам Не забравяй, че съм с английски щепсели... Благодаря!

[mililia]

Ден 3. Баго и завръщане в Янгон.

 

Тъй като изживяхме лек културен шок на автогарата в Янгон, при идването ни в Кинпун, не ни се мислеше как ще се връщаме. Отлагахме решаването на този въпрос, докато той стана неотложен. В крайна сметка около 11 ч. решихме да потеглим за Баго. Бях задраскала от плана този град, но след неуспеха с реставрираната златна скала го включих отново. На приятелката също не и се ходеше в Баго, поради изживяния предния ден стрес. Чак когато и казах, че ако не ходим в Баго трябва да изкараме деня на автогарата в Янгон, тя се съгласи. Хукнахме към автогарата и купихме билети до Баго. Този път автобусът беше супер луксозен и ние добихме кураж. Половин час след потеглянето ни направихме кратка почивка за разглеждане или молитва в храма Пуле или Пулон. После пътят продължи сред красива природа и ние установихме, че вървим по различен път от този, по който дойдохме. Започнах да се притеснявам дали времето за Баго и да се върнем в Янгон ще ни стигне. Не бях разучавала маршрута и мислехме, че автобусът прави обиколен маршрут. Бяхме видяли, че автобусът е с янгонски номер, така че почнахме да се питаме дали да не си доплатим до Янгон. Даже взехме решение за това, докато на една от спирките не видях, че ни изнесоха багажа от автобуса. Докато се опитваме да кажем, че искаме да продължим пътя с автобуса някакъв човек ни помоли да слезем и да се разберем какво искаме извън автобуса. Понеже имаше хора, чакащи да се качат, а ние им пречехме, се съгласихме и докато се опитваме да обясним какво искаме автобусът замина. Да знаете с каква жал го изгледахме.

В крайна сметка успяхме да кажем на един човек, че в 7 вечерта трябва да сме в Янгон и че до тогава бихме искали да разгледаме Баго. Човекът ни метна багажите на накакво камионче, тук-тук и се понесохме на някъде. Нито знаехме къде отиваме нито колко ще ни излезе това пътуване. Пристигнахме в някакъв туристически "офис", дойдоха синовете на човека и ни поведоха по забележителностите. Само разбрахме, че са пет на брой и че в 5 часа ни е автобуса за Янгон. Имахме малко повече от 2 часа за разглеждане.

Заведоха ни да разгледаме една огромна змия, където се провеждаше нещо като кръщене. После отидохме да разгледаме полегналия Буда и да го снимаме. След което се отбихме във фабрика за тютюн и като две непушачки приехме да изпушим една обща цигара. Неясно защо пушенето намали стреса в нас и взе, че ни хареса. Момчетата почнаха да ни подканят да тръгваме, че няма време за мързелуване. Купихме си няколко цигарки за из път, които така и не изпушихме в последствие. Последно разгледахме местната пагода и хукнахме да вземем багажите и хванем автобуса.

Тъй като дойдохме с много луксозен автобус очакванията ни бяха пак да сме в такъв. Изведнъж момчетата нахвърляха багажите ни в един допотопен автобус, мръсен и с малко странни пътници. Приятелката ми се шокира, спря пред вратата му и само повтаряше "ама виж какъв е автобуса". Аз с цел да потуша в зародиш това, което предстоеше, нахлух с бодра крачка в автобуса мрънкайки "какъвто, такъв...не сме в позиция да изразяваме претенции за вида на автобуса". Понеже наистина нахлух в автобуса, пътниците бяха не по-малко учудени от факта, че ние ще пътуваме със същия автобус. По пода на автобуса имаше нахвърляни чували с нещо и върху тях нашите куфари. Тръгнахме и леко се поуспокоихме, докато не се сетих, че на картата на Янгон имаше няколко автобусни гари и аз не знам ние къде ще пристигнем и дали имаме време за придвижване между тях. Опитвах се да поразпитам хората около нас,ама изобщо не се разбирахме. После дойде едно момче, поназнайващо английски и попита дали може да ни помогне. Много му се зарадвахме, както и на отговора му, че пристигаме на точната гара.

Стигнахме по тъмно на автогарата в Янгон, която по тъмно не ни се стори толкова ужасна. Установихме, че нашият автобус за Баган тръгва от различен сектор и ни предоставиха носач\ка на багажа и водач до сектора. Моят 13 кг. куфар беше метнат на главата на жената, въпреки протестите ни, че е жена и не може така. Накрая дадохме бакшиш, но пък с лекота се озовахме на точното място.

Автобусът за Баган на JJ Express беше супер удобен и най- после можехме да се отпуснем и поспим.

Редактирано 13 март, 2016 от mililia

[mililia]

Ден 4: Баган
Това място не може да се опише, то трябва да се изживее. За мен Баган ще остане прокрадващата се колона от деца-монаси, поели преди зазоряване към мисията по събирането на храна. Да наблюдаваш полусънен тази безкрайна колона от подтичващи деца и да се питаш дали си буден или сънуваш. Баган е обвит на зазоряване в димна завеса град от запалените многобройни огньове. После идва изгрева и небето се изпълва с балони. Да знаете невероятна красота е. И изправящите се от всякъде храмове и пагоди. Баган ще остане едно от любимите ми места в света. Влюбих се в него моментално.

Редактирано 14 март, 2016 от mililia

[alienad]

Много интересни места си видяла. Завладяващо е!

[mililia]

Ден 5: Мonywa и околностите.

Рано сутринта станахме, за да посрещнем изгрева на някой храм в Баган, след което продължихме към Мония, за да разгледаме забележителностите в града. Този град бе включен в програмата ни благодарение на Оги и не съжалявам за това. По пътя спряхме, за да гледаме надбягвания с крави, насаждения с памук, танака, растението, което дъвчат непрекъснато и други непознати и интересни за нас неща.

Въпреки че религиозните забележителности на град Мония са нови и доста кичозни, пътешествието си заслужаваше най-вече заради посещението на пещерите Po Win на около 40 км. от града. Уникални са, въпреки че както много от забележителностите в Мианмар не се поддържат и са обречени на разрушение.

Първоначално решихме да изкачим изправения Буда до върха, но тъй като загубихме доста време, а той наистина е висок, в някакъв момент се отказахме. Така и не разбрахме до каква височина стигнахме. Разгледахме и пагодата в Мония, която съдържа най-големия брой Буди в себе си, нещо от рода на 273000, ако помня добре цифрата. 

И последва черешката на тортата Пещерите. Там също има свободно разхождащи се маймуни, но не са агресивни.

Ето няколко снимки от пътешествието:

 

[mililia]

Ден 6: Посветен на пазарите по пътя, Салай, Моунт Попа и привечер отново разглеждане на храмовете в Баган.

В Салай се намира изключителен дървен манастир. Дърворезбите са много красиви и беше много приятно да го посетим. Един монах ни покани да разгледаме жилището му и се сприятелихме с децата, за които той се грижеше. До манастира има и няколко занемарени пагоди, обрасли в бурени, които обаче много ни харесаха.

 

След това се отправихме към Маунт Попа. По пътя минахме покрай сонди за добив на петрол, но и за пръв път видях да просят в най-груба форма. За да пуснат колата да мине безпроблемно по пътя се наложи шофьора да им даде някакви пари.

Маунт Попа естествено потвърди съмненията ми, че е по-красив отдалече. Въпреки това мога да кажа, че стълбите, по които трябваше да се изкатерим до върха бяха изключително чисти. Имаше много доброволци да чистят, които разгонваха и маймуните.

На връщане хапнахме в едно много приятно заведение по пътя и се отбихме във ферма, произвеждаща неща от палмов сок - захар, алкохол, сироп, бонбони и сладка. Аз поисках да ме намажат с танака. След като ме видя, дори мълчаливия ни обикновено шофьор нададе радостни възгласи.

Привечер обиколихме още няколко храма из Баган:

 

След което отпътувахме с нощния автобус за езерото Инле.

 

 

[mililia]

Ден 7: Nyaung Shwe и пътуване до Kekku.

Този ден желанието на хората винаги да приветстват нашите намерения ни изигра лоша шега. Въпреки че в хотела изрично попитах дали всеки ден има плаващ пазар с лодки и че основно изискване е да го видим при въпроса кой ден е по-добре да направим обиколката по езерото ни посъветваха това да бъде на другия ден. Така че денят остана за пътуване до храмовете Кеку. В последствие разбрахме, че сме изтървали възможността да видим плаващия пазар, тъй като през уикенда такъв не се провежда.

За обиколката на Кеку разказах в предишен пост и няма да се повтарям. Само няколко снимки от там.

 

Ходихме и на гости на една баба отплемето Па-о

 

Това беше момичето от племето Па-о, което ни беше гид за разглеждане на храмовете.

 

А аз си увих главата с шал, по начина по който жените от Па-о го правят:

 

 

[mililia]

Ден 8: Посветен на обиколки из езерото Инле и на пазар.

Обиколката на езерото включва повече информация за бита на жителите на езерото, отколкото някакви забележителности. Има и две пагоди, като ние отказахме да ни водят на втората. Искахме просто да обикаляме из езерото.

Самата обиколка включва за спирки магазини и фабрики за сребро, сувенири, чадъри, текстил, пури и обяд в ресторантче на езерото. Това е при условие, че лодката е наета до залез слънце. За цената е без значение дали ще се гледа и изгрева или обиколката ще започне към 8 ч. Поради категоричния отказ на приятелката ми да става призори и да се занимава с повече изгреви наехме лодката от 8 ч до залез. В последствие се отказахме от посещенията на някои места из езерото и на практика екскурзията ни приключи към 17 ч. Не дочакахме залеза, тъй като имаше облаци и със сигурност красив залез нямаше да има. По пътя си фотографирахме де-що има рибар и предполагам, че пречехме на тяхното занимание.

Първата ни спирка беше фабрика за сребро. И двете се сдобихме с накити, които да носим през високосната година.

Следващата спирка беше при жените с металните обръчи на шията си,  ама си беше доста туристическа атракция. Междувременно се снабдихме и с лотусов шал /комбинация с коприна/ и едно много красиво лятно сако за приятелката ми. Фабриката за чадъри пропуснахме. Следваща спирка беше основната пагода, която за да досигнеш минаваш по дълъг коридор от търговци. Тук купихме магнити и се пазарихме за неща, които не ни трябват. Естествено на връщане бяхме причакани от търговците и почти "принудени" да си купим харесаните неща. Нямаше измъкване, а и вече предложенията бяха на много ниска цена. Та аз имам един гердан от някакви камъни, а приятелката си купи статуетка на момиче, което слуша майка си /по информация на търговците /.

След тази спирка отидохме да обядваме в ресторантче на езерото. Много приятно заведение, ама всички лодкари са на комисионни и те водят където им се плаща. Същото е и с фабриките. Ние не сме правили опити да откажем предложената спирка и да поискаме да ни спрат на различно място, но и не съжаляваме за предложените ни места.

След обяда отидохме в една тъкачна фабрика, но там само разглеждахме. Имаше много красиви шалове от лотус, но и цената им беше много висока. Пихме по едно фрапе в барчето на магазина към фабриката и отказахме на лодкаря останалите предложение. Поискахме да видим единствено плаващите градини, след което решихме да се прибираме. 

Предстоеше ни нощен преход с автобус и понеже уговорихме късен чек-аут в хотела решихме да го ползваме, за да се изкъпем преди пътуването.

От този ден най-интересно ни беше да гледаме как децата играят в езерото, хора, които се къпят в езерото.и как живота си тече по най-обикновен начин, независимо от нашето любопитство.

През седмицата основна атракция е плаващия пазар, но тъй като ние направихме обиколката в събота изпуснахме тази атракция.

 

Тук част от нас се пазарят:

[mililia]

Ден 9: Древните столици около Мандалай - Амарапура, Сагаинг, Авва и Мингун.

 

Този ден започна доста интересно за нас. Според разписанието на автобуса трябваше да пристигнем в Мандалай около 5.30 ч. сутринта. Предварително гидът ни беше указал да слезнем не на последната спирка на автобуса, а на жп. гарата. Според неговия син, станал вече наш приятел, автобусът пристигаше в 4.30 ч., но аз упорито твърдях да ни чакат в 5.30 ч.

Въпреки закъснението от половин час при тръгването на автобуса изведнъж свалиха всички туристи на жп. гарата в Мандалай около 3.50 ч. през нощта.  Тъй като не знаех какво да правим и ме беше страх да не се разминем с уговорения гид, решихме да почакаме до около 4.30 ч. на гарата с надеждата, че не са ми обърнали внимание на настояването да дойдат на гарата в 5.30 ч. Кой ли не дойде да предлага услугите си да ни закара да хотела, а ние просто застанахме да чакаме на гарата. То и да разбереш, че си на жп. гарата си иска доса фантазия, тъй като основната сграда там е на някакъв хотел. Много трудно ми беше да повярвам, че сме слезли на правилното място. Само силната миризма от към подлеза подсказваше, че може ида сме на правилното място. И понеже вече бяхме минали през автогарата в Янгон, тази гара въобще не ни уплаши. Да си кажа и град Мандалай ми хареса много повече от Янгон - по цивилизован, по чист и много по приятно място.

В 4.30 ч. съвсем неочаквано дойде да ни посрещне собственика на фирмата, от която бяхме наели автомобила. Оказа се, че този ден е свободен и поради това, че сме проявили много приятелско отношение към сина му и шофьора, той ще ни бъде гид. Покани ни и на гости у дома си. Но за това в последствие ще разказвам.

Поради ранния част ни закараха до хотела и ни оставиха да починем час-два. Тук е моментът и да похваля като цяло хотелите в Мианмар за изключителното им гостоприемство. Веднага ни беше дадена стая, включително и талон за храна за ден, за който не сме платили нощувка. В тази смисъл при платени две нощувки и храна имахме три закуски и две нощувки и половина.

В 8 ч. след като се назакусвахме обилно започна обиколката на района. Оставихме всичко в ръцете на гида Ко Соесое и се насладихме на обиколката. Програмата започна с разглеждане на един манастир от дърво и основната пагода в града. Видяхме как мъжете се тълпят да лепят листчета върху Буда. Тогава полюбопитствах за церемонията по къпането на Буда, но гида ни посъветва да не я включваме в плановете си. Оказа се, че церемонията започва към 4.30 ч., но хората се тълпят в пагодата още от около 3 ч. За да има смисъл наблюдението на церемонията е важно да имаш стратегическо място, за което се налага да чакаш от много рано. Това пък съвсем ме отказа.

След тези две забележителности в Мандалай отидохме в два манастира в Амарапура - мъжки и женски. И на двете места наблюдавахме церемонията по изхранването на монасите и монахините. Навряхме се в кухнята на манастира и обходихме изцяло помещенията. Купихме и билети за лодка при U Ben bridge.

Следва Сагаинг. Там много ми хареса.

 

От Сагаинг си купихме и красиви картини. След това отидохме в Мингун, където и обядвахме.

 

Катерихме недовършения и разрушен от заметресение храм

 

Вряхме се и в най-голямата камбана, за да чуем как кънти

 

Мианмарския Тадж Махал

 

Видяхме и един много занемарен, но изключително красив изоставен манастир

 

Оказа се, че в Мианмар има много забележителности, които никой не поддържа и постепенно с времето си отиват. Вероятно след около 10 год. този манастир няма да съществува. 

 

Минахме и през Авва

 

Ко Соесое предложи да отидем да видим и не туристичиското селце Па-о-лин, но се оказа че времето не достигна и трябваше да бързаме за залеза над известния мост.

 

 

Най-смешното е, че на моста се загубихме и когато успяхме да се доберем до правилното място бяха останали само гида и шофьора да ни издирват на фенерчета, а всички туристи отдавна си бяха отишли.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  

 

[mililia]

Ден 10, последен.

За този ден нямахме предварителни планове и идеята беше самостоятелно да обикаляме интересните неща из Мандалай. В последствие дойде идеята да ни вземат на моторчета и така да направим обиколката, за да имаме по-различни преживявания. Тази идея много ни допадна, но не се реализира поради голямата жега. Така или иначе синовете на Ко Соесое дойдоха да ни придружат из града. Благодарение на тях бързо се справихме с останалите за разглеждане неща.

Посетихме двореца, който обаче не ни впечатли особено.

 

И още манастири:

 

Най-голямата книга в света

 

Изглед към и от хълма:

 

Този ден обиколихме и няколко фабрики: златарска, за да видим как правят златните листчета за лепене върху Буда, къщи, произвеждащи статуи на Буда от камък, дърво и метал. Беше интересно.

А вечерта ходихме на гости в Амарапура.

 

Понеже с това приключвам разказа за Мианмар, да кажа впечатленията си от забележителностите. За мен по значимост те се подреждат по следния начин:

1. Храмовете в Баган

2. Древните столици и Мингун

3. Пещерите до Мония.

4. Манастирът и селото в Салай.

5. Храмовете в Кеку.

6. Мандалай

7. Езерото Инле

8. Шведагона

9. Мония и Баго

10. Ботатунг в Янгон.

11. Голден рок /да се има пред вид, че скалата беше в реставрация/ и Маунт Попа.

 

Хората ми харесаха като отношение към нас. Вярно, че са мърлявички и първични, ама където можеха се опитваха да помагат. Езиковата бариера ни попречи да общуваме повече, но хората ни се радваха. Много от тях се опитваха тайно да ни снимат, за други позирахме съвсем явно. Първоначално ни беше страх от тях, но свикнахме да им се доверяваме и не сгрешихме. Имахме много комични ситуации, породени от недоразумения и от липсата ни на опит в подобна страна. С две думи: хареса ми.

Хареса и на приятелката ми, въпреки че беше първото и излизане от Европа и първата и неорганизирана от агенция екскурзия. Въпреки очакванията за голяма мръсотия, на места чистотата ни учуди много приятно.