дневник Айндховен за 24 часа

[antony2001]

Пристигам в Айндховен в събота по обяд в края на януари 2016 г.. На следващия ден летя за София - ако е рекъл Господ!

Та, въпрос и молба за съвет - хотел край летището ли да си взема или в града?

Нещо от рода мъст-сии не виждам по гайдовете, но със сигурност може и да го пропускам.

Има ли предложения и идеи?

Благодаря! 

[Георги]

Бедата е, че докато излезнеш от самолета, вземеш куфара и стигнеш до града ще са ти останали към час-два дневна светлина. Бих препоръчал да пообиколиш други градчета и места наоколо, но просто нямаш време. От футбол интересуваш ли се? Може да поразгледаш стадиона на PSV, ако пък това "в края на януари" е точно на 30, то може и мач да гледаш. 

 

Друго, което на мен би ми било любопитно е музея на Филипс: http://www.philips-museum.com/Не съм бил, ако ходиш може да разкажш после

 

Айндховен си има чара на по-малките холандски градчета (разбирай, всичко различно от Амстердам), така че ще си прекараш добре и без да следваш някакви груби планове и да целиш определени атракции. Седни в някое кафе, изпий от местните бири, пробвай кафе с ябълков пай или poffertjes, пробвай stroopwafels, вземи си за вкъщи и така  

 

Като гледам разписанието, полетите са следобедни, така че не виждам смисъл да спиш на летището, какво ще правиш цяла неделя сутрин на летището? Иначе хотелчето е супер удобно, ако имаш ранен полет, но това не е твоя случай, по-скоро бих спал някъде в града. Автобуса от гарата отнема към 25 минути и е супер редовен. 

[antony2001]

Дойде времето и за моя кратък рипор или пътепис. (Оставям на админите да решат- хаххх.)

Ще стане дума и за Айндховен - обещавам!!! 

Десет дневният ми поход към Лисабон започна с неочаквано предизвикателство на борда на Аеджън. На Т2, въоръжен с карта Дайнърс, попаднах в салон Преслав, където на сладка раздумка с момичето от салона, обсъдихме идеи за приятно прекарване на времето в Атина, Лисабон и Айндховен. Оказа се доста полезен разговор, в който преповторих почти всичко, изчетено във форумите тук. Всичко вървеше като по ноти до момента, в който трябваше да заема мястото си в самолета. Оказах се в сандвич между дебел грък и не по-слаба от него гъркиня. Рекох си, не се заяждай, на кеф си, все ще изкараш някак си, па макар и свит на една втора. И сигурно щях да послушам смирената половина от мен, ако въпросната "дама" не се беше "изрязала" със скоростта на взривена кутия пиратки. Че дори се и поразмърда, за да усетя аромат, неподлежащ на описване. В този момент второто ми аз тържествуваше. Скочих и неистово започнах да обикалям за друго място в самолета, където да изчакам следващите гръцки изненади. За умрелите от студ кроасан и сандвич - няма да говоря, за разпилените по земята опаковки по съседните седалки обаче си струва да се каже. Оказа се, че и гърците като испанците обичали да хвърлят на земята боклука, което се считало за удовлетвореност от храната ... Всъщност - с ръка на сърце - само стюардесите на Аедгън ми се искаше да видя отново, след като кацнах в Атина. Преди това усетих килограмите на друг грък върху десния си крак, той пък разбра колко съм тежък с десното си копито в автобусчето до терминала. Та, с научен урок гордо си казах "Добре дошъл в Атина"

Пътят от летището до центъра на града е лесен. С автобус се стига за 45-55 минути срещу 5 евро. С метро и влак времето е 45 минути, но цената 8 евро. Всички имат спирка на площад Синтагма, който освен с Парламента май не може да се похвали с нищо друго. Точно от него започва търговската им улица - Ерму, по която има всички търговски марки, познати от нашите молове и "Виттошка". Камъните и колоните на Акропола почти не се виждат от монтираните навсякъде кранове, които трябва да го укрепят. Кога ще се махнат оттям - не е ясно. Препоръчвам разглеждането да стане в началото на работния ден, а вечерта да не се пропуска гледката от камъните на съседния хълм към Акропола и нощна Атина. Театърът на Дионисий е мъст сии, Храмът на Зевс, античната арка на Адриан и многото църкви наоколо не са за изпускане. Но новият музей на Партенона-да. Спокойно може да мине в графата "други". Античният стадион "Калимармаро" е доста интересен, но най-доброто място за среща с гръцката столица е малкото параклисче на хълма Ликабетус. Гледката към града оттук е зашеметяваща и спираща дъха. Пътят не е за хора със слаби нерви и клаустрофобия, но си заслужава на 101%. Иначе площад Омония е мястото, където ще срещнете най-много българи- особено в неделя. Обиколката задължително включва кварталите Паграти, крайморската алея, Монастираки и Плака. Гази пък е мястото на гръцката гъзария. Кварталчето е пълно с кръчми,  барове, таверни и базукита, и комай не заспива 24 часа в денонощието. От музеите - Националния исторически - е №1 - поне за мен.

Линията X95 от Синтагма до летището се движи денонощно, което страшно много ме улесни по пътя за Рим.

Райън нямаше закъснение, дори пристигна с 10 мин по-рано. От Чампино до Термини с Терра-та с предварително закупени билети по 5 евро. За Рим-любимият ми град- нищо няма да пиша. 10 часа обикаляне като кон, кратко спане и пак с Райън към целта на това пътешествие-Лисабон. Метрото спира точно до изхода за пристигащи, картата във вид на картонена пластика (ами, сори, ама не се сещам за по-точно описание-хахахах) струва 0,50 евро, а билета 1,40. След това само зареждаш картата с брой пътувания по 1,40. Цените тук са като у нас. Разликата е, че там са в евро, а у нас в лева. Пример - бира за 1,50 евро в ресторант, кафето е 0,65 евро, порция свинско филе-7 е, а филе от сьомга - 11 е.  

Този град по величие мога да сравня само с друг имперски - Лондон. Но Лисабон има чара на малките улички, страхотните усмивки на португалките, учтивите сервитьори и невероятния си нощен живот. Явно завоевателите доста са се потрудили навремето, защото старият и новият Лисабон си приличат най-вече по спокойствието и ниските сгради. Град на брега на морето, събарян от земетресения и връхлитан от цунами - Лисабон наистина може да предложи на всекиго по нещо. Уникален с терасите си за наблюдение, замъка, катедралата, търговските улици, широките булеварди, белите и сини сгради, събиращи две религии и много култури на едно място. Вкусна храна, добро вино и отлично обслужване и в най-малкото квартално ресторантче-това ме спечели за каузата в най-скоро време да се понеса отново към Португалия. (След Порто и Лисабон е ред на Фаро!).

Пак Райън и полет до Айндховен. Този път без фанфари, джъст он-тайм. 3,70 евро билет от летището до града и по препоръка на Георги - благодаря ти!- нощувка в събота вечер. Тази вечер ще запомня като най-тихата в живота ми. Не стига, че си взех хотел на пъпа на града, на 7 мин. пеш от гарата, на площад, пълен с кръчми, ами можах да се наспя истински. След 22.30 сякаш градът умря. Хора, няма такава тишина! Как не се намери поне един пияница да мине през нощта по този площад-чудя се и не мога да се сетя. Малко инфо - в събота магазините работят до 17.00 часа, а в неделя отварят в 12.00. С две думи време за шопинг няма. Въпреки това смея да твърдя, че точно тук видях цени, които са 4 пъти по-ниски от тези в Гърция, Италия, Португалия, че и България. Колан да дънки на разпродажба тук е 1,99 е. Същият у нас е 9,99 лева, в Гърция 3,99 е., а в Португалия 2,99 е. И да попитам аз - де е Киро на кирия???!!!!! Но отговор не чакам!

В 10 часа неделята стартира със странни сбирки в две кръчми в градчето, което може да те убие със скука. Мъже в черни костюми или смокинги и задължително бели ризи се събираха, въпреки дъжда. Странното -поне за мен- колите, които ги докарваха бяха карани от жени, които даваха по две целувки на мъжете в черно и се изнасяха с мръсна газ. Някои от мъжете бяха с черни покани в ръцете. Загадка си остана това за мен и това е. Па и нали холандски не разбирам хич, помотах се малко по центъро и хайде към летището. Преди това за час разгледах и музея на Филипс. Дето се вика- нищо особено. Картини, снимки, крушки, телефони и каквото още ти дойде на ума подредено на два етажа. Спокойно може да се пропусне, ако не си фен на марката, разбира се! 

Където Уиз реши да опъне нервите ми докрай. Оказа се, че обявеното закъснение от 45 минути, набъбна до 90, а на финала достигна 3 часа и малко. Причината - донт ноу! Раздадоха ваучери по 4 евро!!! За справка на летището Пепсито е 3,25, сандвича от 5 нагоре, кафето 2,25. И вдигащи, неразбиращи, незнаещи представители на авиокомпанията. Та, дайте съвет - да пускам ли жалба за закъснение? Все пак 400 е са си 400 е и мисля, че е редно поне да си ги поискам. Ако някой има опит с лилавите - съветът му е добре дошъл! 

Благодаря! 

И ако съм прекалил с писанията - да знаете, че имам още много за разказване- хахахах. 

Редактирано 25 януари, 2016 от antony2001

[Георги]

За закъснението на Уиз пише и в темата на Уиз, погледни последните няколко мнения, и ако искаш продължи този казус там: http://magelanci.com/topic/512-wizz-air-%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8/page-139#entry131819

 

Пък тук да е само за разказите

 

По начало силните вечери в Айндховен ще са четвъртък и петък, има много студенти в града и те пълнят баровете, но за уикенда по-често си ходят по родните места и за това в събота е било нетипично тихо Иначе типично за цяла Холандия, след 6 вечер, особено зимата, няма жив човек по улиците. Дали е заради неработещите магазини, или пък магазините не работят заради липсата на хора...кокошката или яйцето

[antony2001]

Или с други думи- късметът на начинаещия- хахахах