дневник "Venise en Hiver"

[AlexandraKo]

При това хубаво, слънчево и приятно януарско време в северна Италия, нямаше как да пропуснем и Венеция. Била съм там по всякакво време, но не и през януари.

Освен това, на времето имаше един филм, който много харесвах и все мечтаех да видя Венеция през зимата.

 

 

Оказа се супер приятно да няма навалица, да си ходиш спокойно и да си зяпаш колкото си искаш, Че и на Сан Марко нямаше опашка и в църквата се влизаше тутакси - нещо, което ми се случва да видя за пръв път. Та, сега ще направим една лежееерна разходчица, радост за окото и душата.

Идвайки от Виченца минахме по някакво друго пътче, откъм страна на Местре и явно не уцелихме традиционния път, водещ към моста и паркингите там, ами попаднахме ето, тук:

 

 

Голям паркинг, до него има и къмпинг на устието на реката Брента. Съответно си има и спирка на вапоретото с маршрут - Fusina - Zattere. Ето къде се оказахме:

 

 

 

Ето го и сайтът на паркинга, за 12 часа цената е 10Е. На паркинга заедно с билетите за паркиране продават и билети за корабчетата - за паркинг и отиване-връщане за двама платихме 36Е - 10 за паркинга и другото за 4 билета.- май излиза 6,50 в посока.

 

http://www.terminalfusina.it/it/parking

 

От паркинга се продължава направо и спирката на корабчето е тук, до тази къща. За Венеция са на кръгъл час:

 

 

Спирката във Венеция е Zаttere и се намира пред тази църква, на обратно корабчетата са на половинката на часа:

 

 

Снимки от църквата няма, щото се обидих на киселата лелка вътре, дето хем искаше пари за вход, хем веднага ме отряза, че не мога да снимам.

Което хич не беше йезуитски, та се връцнах и си излезнах нацупено.

 

Е, щракнах два елемента от фасадата, ама за наказание не и снимах църквата.

 

 

 

Наблизо е мостът Академия и до Сан Марко се стига за около двадесетина минути, без заплесване.

Ама ние не бързаме и се радваме на хубавия ден и красивите панорами от моста:

 

 

 

 

 

 

Малките канали също са красиви:

 

 

 

 

 

 

Хехе, не можаха да ни прикоткат да се возим на гондола за 80 евро на калпак

Един, вероятно, много закъсал чичо даваше срещу някакви пари да се снимаш на гондолата му.

следва...

Редактирано 5 февруари, 2016 от AlexandraKo

[Childish]

Благодаря, че ме подсети да гледам този филм отново.

[AlexandraKo]

Благодаря, че ме подсети да гледам този филм отново.

Моля, хубаво е, защото може да се види каква е била Венеция през 80-те години.

[AlexandraKo]

Почти самотната разходка продължава. Няма туристи, само местните си тичат по техни си важни дела

 

Запазената марка на италианците - кривите кули

 

 

Малко, кипричко площадче:

 

 

И църквата до него:

 

 

Тази църква се нарича Santa Maria del Giglio и е особено забележителна.

В нея има три шедьовъра - "Мадоната с младенеца" на Веронезе, един на Тинторетто и един на Рубенс.

Затворена беше, аз съм била преди в нея - не я пропускайте!

Съвсем близо е до площада Сан марко, в посока зад големия часовник, отляво на площада.

 

 

Това е Chiesa di san Moise.

Ето и познати на всички картини:

 

 

Ето го и крилатият лъв, символът на Венеция в компания на други крилати същества над него.

 

 

 

 

 

 

 

 

Мостът Риалто пак нещо го ремонтираха - до сега съм го сварила само веднъж да в ред.

 

 

Ето и малко снимки как изглежда Венеция откъм морето:

 

 

 

 

 

 

Извод: Venise en Hiver е прекрасна, когато си с точния човек до теб.

 

Край.

Редактирано 5 февруари, 2016 от AlexandraKo

[traveler]

Почти самотната разходка продължава. Няма туристи, само местните си тичат по техни си важни дела

 

 

Извод: Venise en Hiver е прекрасна, когато си точния човек до теб.

 

Край.

Благодарим за слънчевите снимки в този мрачен и мокър следобед.

Редактирано 5 февруари, 2016 от traveler

[AlexandraKo]

Благодарим за слънчевите снимки в този мрачен и мокър следобед.

Ааа, моля, моля ! Ама пък, този мокър и мрачен следобед е петъъъъък, което е супер!

[AlexandraKo]

След предишното ни януарско  посещение на Венеция, следващото беше през април.

Толкова много народ, толкова много китайци-митайци, в тоз момент се изсипа и круизен кораб, че на Сан Марко беше трудно човек да се размине, камо ли, да направи снимки:

 

Всичко това затвърди мнението ни, че във Венеция е по- хубаво да се отиде зимата, / ама не по време на Карнавала/,когато ги няма тълпите туристи и спокойно се се разхождаш, няма проблем с чакането да пиеш едно кафе или да хапнеш нещо.

Така че, този януари, пак тръгнахме натам.

Само че, друг път сме с кола, този път, взехме влака от Падуа, който спира на централната гара Санта Лучия. Пътува се около 20 минути и струва 4,25 евро на човек в посока.

От гарата се метнахме на вапоретото, за да отидем на островчето Мурано и да се порадваме на спокойствие на цветните красоти там.

 

Денят беше прекрасен, усмихнат и слънчев.Някои си ходеха по къси ръкави.

 

Оказа се, че ние чудесно се вписваме в колорита на островчето:

 

 

следва...

[AlexandraKo]

Жителите на Мурано изработват стъкло от около 700 години.

Малкото островче в лагуната на Венеция е търговско пристанище още от 7-ти век, а от 10-ти век се превърнало  в проспериращ търговски център със собствени  монети, полиция  и търговска аристокрация. След това, през 1291 г. Венецианската република наредила на стъкларските производители да преместят леярните си в Мурано, защото самото производство  представлява опасност от пожар във Венеция, чиито сгради по това време били основно дървени.Занаятчиите - стъклари получили правото да носят мечове и да имат имунитет срещу преследване от тайната полиция на Венецианската държава.

И не само това, ами получили и правото техните дъщери да се омъжват за наследници на благородните семейства там.

Всичко това се правело, по една -единствена причина.  За не могат стъкломайсторите да напускат Венеция, защото, по онова време,  те били единствените в Европа, които знаели и можели да правят стъклени огледала, кристално , многоцветно, емайлирано и  такова, със златни нишки стъкло. Те можели да правят и  стъклени имитации на скъпоценни камъни.

Монополът на Мурано продължил векове, докато стъкларите в Европа въвели нови техники и започнали да произвеждат всичко сами.

В магазините и галериите на Мурано могат да се видят много красиви неща, като, например, този симфоничен оркестър. Толкова са миниатюрни фигурките, а са като живи. Съжалявам, че снимката не е особено качествена, но е през стъкло.

 

 

Ето още подобни красоти.

 

Сдобих се с много красива многоцветна огърличка / за кой ли път/.

 

следва...

Редактирано 29 януари, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

На Мурано имало много църкви, но в периода 1797-1866 много от тях били съборени, за да бъдат построени на тяхно място стъкларски фабрики или жилищни сгради.

Сега има само 4, две от тях са отворени за посещения.

Това са Базиликата Dei Santi Maria e Donato и Chiesa Arcipretale Di S. Pietro Martire.

Първата беше затворена, ето снимки от втората.

 

 

Църквата била построена през 1437 година, после, пострадала при пожар, била реконструирана през 1509 година и декорирана от Веронезе, Джовани Белини, Бартоломео Летерини и Доменико и Джакопо Тинторето.

 

 

Намира се от едната страна на Големия канал на Мурано, а от другата е Campo Santo Stefano,  известно с часовниковата кула от XIX - ти век, която пък, била построена върху основите на часовниковата кула от XII -ти век.

 

 

Там красивите стъклени скулптури се сменят. В момента беше тази.

 

 

Имах надеждичка, че ще сварим Коледното стъклено дърво, но го бяха сменили.

Снимката е от нета:

 

следва...

[AlexandraKo]

Ето още малко красоти от разходката ни в Мурано.

 

 

Любопитното коте:

 

 

Прозорецът - огледало:

 

 

Други разни:

 

 

 

следва...

Редактирано 29 януари, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Мятаме се пак на вапоретото, за да се върнем във Венеция. Обичам да се разхождам по тесните улички, но още повече обичам разходките по вода. Градът откъм морето е изумително красив. Този ден цветът на водата беше ярко-наситено-син, като един прекрасен кадифен декор на белите дантели по фасадите или на  разноцветните стени на къщите.

 

 

 

 

 

следва...

Редактирано 29 януари, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Ето ги и градините на Венеция:

 

Слизаме от корабчето, да се разходим и пеш, и пътьом, и крадешком/тайничко,  снимам още нещо колоритно.

Мама, тате и куче

 

следва...

Редактирано 29 януари, 2018 от AlexandraKo

[bulpa]

В Мурано има малък музей на стъклото. Поне на мен ми беше интересен. Макар че не разбрах, какво са използвали в миналото, за да постигнат толкова висока температура на топене на стъклото и минералите, които са използвали за оцветяване.

[AlexandraKo]

Преди 1 час, bulpa каза:

В Мурано има малък музей на стъклото. Поне на мен ми беше интересен. Макар че не разбрах, какво са използвали в миналото, за да постигнат толкова висока температура на топене на стъклото и минералите, които са използвали за оцветяване.

В музея сме били.

 

" Метали и метални оксиди се добавят към стъклото при производството му за промяна на цвета. Манганът се добавя в малки количества, за да премахне зеления оттенък, предизвикван от желязото, или в по-висока концентрация, за да придаде на стъклото аметистово оцветяване. Както и манганът, селенът може да се използва в ниски концентрации за обезцветяване на стъклото или в по-високи за придаване на червеникав цвят. Ниски концентрации на кобалт (0,025 до 0,1%) водят до синьо стъкло. Калаен оксид с антимонов и арсенов оксид създават матово бяло стъкло, използвано за пръв път във Венеция за производството на имитация на порцелан. 2 до 3% меден оксид оцветяват стъклото в тюркоазено. Чистата мед създава много тъмно червено матово стъкло, което понякога се използва като заместител на златното рубинено стъкло. Никелът, в зависимост от концентрацията, предизвиква синьо, виолетово и дори черно оцветяване. Добавянето на титан създава жълто-кафяво стъкло. Златото, в много ниски концентрации (около 0,001%), придава на стъклото цвят на рубин, а в още по-малко количество – по-слабонаситен червен цвят, често наричан „боровинков“. Уранът (0,1 до 2,0%) придава на стъклото флуоресцентно жълт или зелен цвят. Радиоактивността на урановото стъкло обикновено не е опасна, но при стриване на прах, например при полиране с шкурка, вдишаният прах може да бъде канцерогенен. Сребърните добавки (особено сребърният нитрат) предизвикват цветове от оранжево-червено до жълто. Начинът на нагряване и охлаждане на стъклото може значително да повлияе на цветовете, предизвиквани от тези добавки. Протичащите химични процеси са сложни и не напълно изяснени. Често се изобретяват нови оцветени стъкла. "

 

Източник тук.

 

[rdd]

AlexandraKo,  огърличката не видях. Покажи я, моля!

[AlexandraKo]

преди 5 минути , rdd каза:

AlexandraKo,  огърличката не видях. Покажи я, моля!

Ще я снимам довечера. И ще я покажа.

[AlexandraKo]

преди 4 часа, AlexandraKo каза:

Ще я снимам довечера. И ще я покажа.

Ето я огърличката. Изцяло от стъклени мъниста Мурано.Нали съм като сврака

 

Редактирано 30 януари, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Връщаме се от Мурано и минаваме по моста Академия, нещо се ремонтира, та перилата са покрити, но все пак, се виждат катинарите тук-там.

 

От другата страна на моста има красива църква Сан Видал, където често се провеждат концерти. В момента също е приготвена, но няма как да останем, началото е 20.30.

 

 

следва...

[AlexandraKo]

Ето още малко красоти по пътя.

Църквата С. Стефано.

 

 

Паметникът на Даниеле Манин - виден италиански политически лидер.

 

Денят беше прекрасен, слънчев-златен и цветовете на Сенеция изглеждаха ярки и красиви, а водата  - наситено - изумрудено синя.

 

 

За когото не знае колко струва возенето на гондола.

 

 

А ние сме се запътили към Сан Марко, за да седнем на брега с чаша в ръка и да погледаме залеза.

 

следва...

[AlexandraKo]

Ето го и "златният час":

 

Казваме: Чао, Венииз, чакай ни догодина по същото време!

[AlexandraKo]

И пак е зима,и пак сме, на поредното зимно посещение на Венеция.И пак е един хубав,слънчев ден.

Зимата тук е чудесно.Няма ги тълпите,няма я блъсканицата и напрежението.Е, китайците пак са тук,но не чак, в такова изобилие:))))

Тук сме,сигурно,за петнадесети път и все виждаме нещо ново.

За това ни пътуване ще има отделна тема.Тук ще сложа само няколко снимки.

Сега,точно,сме седнали в на превъзходен обяд и на бутилка Пино Гриджо в бар ресторант Da TOTO, близо е да Сан  Марко.

Отлична кухня ,отлично обслужване.И понеже,пълният стомах е мощна опора на поезията, го споделям с вас:))))))

Супа от морски дарове, супа Минестроне и божествена

риба тон, печена на скара и оваляна в сусам.

Ние май, непрекъснато идваме тук,заради хубавите кръчми:)))))

Е, видяхме и още няколко нови църкви...

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

За другите църквѝ- после.

Ще обърнем внимание на най- хубавата и най- известната,заради която се стичат хора от цял свят  Много пъти сме влизали в Сан Марко и все на тъгъдък,все с едни опашки,тълпи,групи и потокът те носи,без да можеш да се насладиш, а  то - много има на какво :)))

И днес,след хубавия обяд,пак се запътихме натам.И ооо,чудо - нямаше никого,чак не повярвах на очите си:)))

И аз,кат една хрътка съща,

веднага хукнах към Пала Д'Оро - Златният олтар.Че до сега,никога не съм го видяла на спокойствие- без никакъв човек наоколо:)).

Че и да мога да поснимам тайничко,чичковците от охраната се бяха събрали в едно кьоше и нещо си хортуваха,за мой късмет:))))

Под него са мощите на Св.Марк,а самият олтар в изключително произведение на изкуството 

Някъде съм чела,че били необходими,около 500 години,за да бъде изработен.

Размерите му са 2,51х3,5м.,в рамка от позлатено сребро, златни рамки,между отделните, 250 миниатюри и голямо количество скъпоценни камъни.

90 аметиста,1300 перли,300 сапфира,300 изумруда,50 рубина,400 граната, 75 кристала рубинов шпинел, 2 топаза и 2 камеи.

В центъра е изобразен Пантократор на трон,около него в кръгли медальони - образи на евангелисти.

Отгоре - ангели и херувими.

Някъде съм чела,че богословите намират и кусур - нещо си,по олтара , не било,баш-баш по канона.

Чак толкоз няма да издребнявам,за мен , важното е,че е уникален - буквално - " неръкотворен".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Още малко снимки от прекрасните византийски мозайки и интериора  на Сан Марко:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Аз лично, много харесвам там и мраморните мозайки по пода и винаги им обръщам специално внимание, според мен, те също са забележителни:)))

[AlexandraKo]