Здравейте :)

[Nik 650]

Между другото ме подсети и за една неприятна случка във въздуха наскоро. Започнал съм да я описвам и ще я пусна до минути. Съжалявам предварително, че ще уплаша допълнително колежката, но за такива неща по-добре човек да е подготвен предварително, за да не го хване паниката във въздуха, като му се случи за първи път.

 

Изгоря билета. 

[-Serendipity- 437]

Плаче ми се като чета за този страх от летене. Дано да намериш някакъв начин да го контролираш.

Дано, дано!

Изгоря билета.

Май да... цъкам вече фериботи. Редактирано 7 февруари, 2016 от D.A.Serendipity

[FlyTraveler 38543]

Добре заварила, Теди! Всъщност аз работя във фармацията и съм малко скептично настроена към хомеопатията. Не я отричам, просто съм преднамерена, но това не ми пречи да опитам Благодаря за съвета. Знае ли човек, може да ми хареса отново летенето и да повярвам в хомеопатията

 

Щом си във фармацията - половинка Зопиклон 45 минути преди полета, ако много те е страх - цяло. Пълна гаранция, че всякакъв страх ще изчезне. Много по-добре е от алкохол, алкохола обезводнява много лошо организма на таквав височина. Може и да се изложиш нещо, докато със Зопиклона най-много да заспиш или супер спокойно да си изкараш полета и да се чудиш защо си се страхувала. Мисля, че от скоро го направиха със зелена рецепта обаче. Приятел психиатър ми е казвал, че е едно от най-безвредните от този сорт хапчета за сън.

Редактирано 7 февруари, 2016 от FlyTraveler

[Childish 10398]

Най-добрият начин да се справиш със страха от нещо е да се изправиш срещу него. Сигурна съм, че ако успееш да се качиш на самолета, не само ще видиш, че няма нищо страшно, но и след това няма да насмогваш на офертите за евтини билити тук във форума. Стискам ти палци!

[На път 618]

2 валидола и 3 валериана бяха моята доза при първите ми полети. След тях всичко си дойде на мястото. Аз имах страшен страх. Само дето проблема при мен не беше да стигна до летището. Т.е. бях се запряла, че ще се кача и се качих. Проблемът беше как ще реагирам горе във въздуха и дали като кацна в Мюнхен ще се прекача на следващия си полет, който беше 6-7 часа. Така ме отпуснаха хапчетата, че си се качих и на втория полет без проблем. Връщането беше дори по-лесно. Знаех какво да очаквам. Следващите 2-3 години се борих с кошмарите по 2-3 месеца преди полет, че ще падне самолета и т.н.  След това всичко си дойде на мястото и сега единственото ми притеснение е дали няма да изпусна някое пътуване, че някой от семейството е болен или друга причина. Въобще не ме притесняват вече полетите, дори успешно спя. Аз освен страх от летенето имах и сериозен проблем с вестибуларния апарат и всеки завой на самолета ме докарваше до паника. Имам вече 10ина полета по над 10 часа, така че смело мога да ти кажа, че това се преодолява. Също така в първите си полети много внимателно гледах стюардесите, както и малките деца и хората, които им личи от километри, че летят много. Успокоително ми действаха как реагират те при турболенция например. Примерно човек, който много лети просто си вдига чашата да не си залее книгата или весника. Помагаше ми много. Пробвала съм и с алкохол. Не ми е засилвал паниката, напротив

[-Serendipity- 437]

Още обмисляме варианта с ферито. До вторник е крайния срок, в който може да отменим самолетните билети без наказателни такси... тъй че до вторник имаме време да решим какви ще ги вършим. Благодаря на всички за съветите с аерофобията!

[Гост]

Още обмисляме варианта с ферито. До вторник е крайния срок, в който може да отменим самолетните билети без наказателни такси... тъй че до вторник имаме време да решим какви ще ги вършим. Благодаря на всички за съветите с аерофобията!

 

Си мисля следното Дали си убедена, че цял живот искаш да си зависима от сухопътен транспорт или знаеш, че някога ще поискаш да разшириш кръгозора. Ако е първото, млъквам веднага Ако е второто, защо не сега? Желая ти успех каквото и да решиш! P.S. Алкохол помага

[-Serendipity- 437]

Си мисля следното Дали си убедена, че цял живот искаш да си зависима от сухопътен транспорт или знаеш, че някога ще поискаш да разшириш кръгозора. Ако е първото, млъквам веднага Ако е второто, защо не сега? Желая ти успех каквото и да решиш! P.S. Алкохол помага

Не искам, Rainy, но шубето при мен наистина е голямо. Дотолкова, че снощи почти до 03:30 сутринта сме говорили с момичетата в чата за опциите с ферито, допълнителни дни отпуск, защото и това ще ни е нужно, ако се спрем на варианта с ферибот и още куп щуротии. И тук говорим за един час полет, а какво остава за по-дълги... Благородно завиждам на тези, които летят без проблем, представа нямате какви щастливци сте. Абе, щастливи хора Знаеш ли кое е най-глупавото и необяснимо поне за мен, до Египет летях без проблем и без грам страх. Навръщане от Кайро до София нещо се отключи... идея нямам какво и буквално ме е яд на себе си, че съм в тая категория на страхливците. Яд не заради срам, а заради това, че дестинациите са ми ограничени. И така вече 7 години. Шубето е голяма работа.

[Meidj 4596]

Си мисля следното Дали си убедена, че цял живот искаш да си зависима от сухопътен транспорт или знаеш, че някога ще поискаш да разшириш кръгозора. Ако е първото, млъквам веднага Ако е второто, защо не сега? Желая ти успех каквото и да решиш! P.S. Алкохол помага

 

Всъщност разширяването на кръгозора върви точно със слизането от самолета и ползването на наземен/бавен транспорт. Ако човек може да си позволи повечето време и повечето средства, които изисква наземният транспорт, не би трябвало въобще да се колебае кое да избере, дори за далечните дестинации. 

 

Струва ми се, че сте станали прекалено зависими от тези самолетчета... Утре ще изригне някой вулкан, ще влезе в сила някоя директива, която да оскъпи неколкократно билетите на полетите, и ще ви видя тогава  

[Гост]

Всъщност разширяването на кръгозора върви точно със слизането от самолета и ползването на наземен/бавен транспорт. Ако човек може да си позволи повечето време и повечето средства, които изисква наземният транспорт, не би трябвало въобще да се колебае кое да избере, дори за далечните дестинации. 

 

Струва ми се, че сте станали прекалено зависими от тези самолетчета... Утре ще изригне някой вулкан, ще влезе в сила някоя директива, която да оскъпи неколкократно билетите на полетите, и ще ви видя тогава

 

И това е вярно Ама не съвсем. Ако си стандартен човек - както и да звучи това, на работно време и стандартна отпуска - another brick in the wall - липсата на летене ограничава изключително много местата, до които искаме да стигнем. Дори и в една Европа е така, а за извън нея и не коментирам... 

 

Иначе сме станали зависи от безумно много неща, ама живот. А ако се случи твоят сценарий, убедена съм, че ще намерим начин пак да скитаме. Вирусът е доживотен, а скитниците - където ни бучнеш, там никнем. Просто е по-удобно да ползваме течаща вода, вместо да придобиваме качества на кактус, метафорично казано

[seagull_29 1593]

Най-добрият начин да се справиш със страха от нещо е да се изправиш срещу него. Сигурна съм, че ако успееш да се качиш на самолета, не само ще видиш, че няма нищо страшно, но и след това няма да насмогваш на офертите за евтини билити тук във форума. Стискам ти палци!

 

Напълно съм съгласен с това мнение! Имах същия проблем като теб, но нека ти споделя набързо как успях да се справя НАПЪЛНО! Сега чакам всеки полет с нетърпение и изпитвам изключителна наслада (не мога да го опиша по друг начин) по време на излитане и най-вече кацане.

 

При мен се случи когато летях за първи път през 2009-та и не разбирах как точно работи самолета, какво го държи във въздуха, безопасна ли е турболенцията и така. Всеки страничен шум или по-рязко разклащане и започвах бързо да казвам молитва, за която се сетя по-напред. Моят страх е предимно от удавяне, така че когато полетът е изцяло над суша се чувствх доста по-спокоен като цяло. Но не съвсем.. Въпреки, че се страхувах много, не спирах да летя и да се лишавам от пътуванията си. Също като теб мислех за прибирането и си скапвах почивката. С всеки изминал полет нещата ставаха по-зле, колкото и повече да се потвърждаваха статистиките, че летенето е напълно безопасно. Докато дойде моментът, в който "изпуснах" полета си на връщане от Париж и това не беше толкова мал шанс, колкото почти умишлено предизвикано от мен за да се случи. Разбрах, че така не може да продължава дълго. И зaпочнах да се ровя в интернет. В един форум ми попадна мнение, което ме удари като гръм - за целия страх от летене е виновна медията, която винаги търси сензация при сериозен инцидент. Но в това няма нищо сензационно! А е напълно нормално да се случва. И именно, защото се случва толкова РЯДКО, и защото е абослютно изключение от общото правило, е толкова голяма сензация. Запитай се защо не съобщават по новините баналности като "човек получи инфаркт в дома си и почина" или "дете в Африка умря от жажда". Защото са приети за баналност и всички сме свикнали с тези неща в ежедневието си. Но това не е сензация и не си струва труда да се отразява по новините. А е реалната заплаха. И не се съмнявам, че си прочела всички статистики, но все пак да вметна - в САЩ е 10 пъти по-вероятно да умреш наритан до смърт от магаре, отколкото да си въвлечен в какъвто и да е авиационен инцидент за целия си живот.

 

И още един съвет от мен - образовай се и замествай страха с любопитство. Моля те, гледай "Разследване на самолетни катастрофи" точно преди следващия ти полет. Проследи поредица от колко други злощастни събития е всеки инцидент и се запитай достатъчно голям "късметлия" ли се чувстваш, за да се случи точно на теб? Ако беше така, нямаше ли да печелиш 6-ца от тотото всеки път, когато пускаш фиш (или май е по-актуално да кажа "да печелиш от държавната лотария на пеевски всеки път като триеш билет").

 

Не на последно място, това което помогна на мен може би в най-голяма степен да направя тези прозрения е курсът по-долу на този пилот, който изгледах много последователно, изчетох и изслушах всичко. Когато свърших, буквално нямах търпение за следващия си полет. Летях и 10 часа полет през океана, което за мен беше черешката и окончателно ми помогна да скъсам със страха си от летене. Успех!

 

http://www.fearofflyinghelp.com/lessons-intro.html

Редактирано 14 февруари, 2016 от seagull_29

[captain_oveur 10470]

е 10 пъти по-вероятно да умреш наритан до смърт от магаре, отколкото да си въвлечен в какъвто и да е авиационен инцидент за целия си живот.

 

Е, хубава работа!!! Сега ми докара страх от магарета...

[Zaro 28651]

Алкохолът е идеалното решение, само да няма тричасово закъснение...

[-Serendipity- 437]

 

При мен се случи когато летях за първи път през 2009-та и не разбирах как точно работи самолета, какво го държи във въздуха, безопасна ли е турболенцията и така. Всеки страничен шум или по-рязко разклащане и започвах бързо да казвам молитва, за която се сетя по-напред. Моят страх е предимно от удавяне, така че когато полетът е изцяло над суша се чувствх доста по-спокоен като цяло. Но не съвсем..

 

 

Не на последно място, това което помогна на мен може би в най-голяма степен да направя тези прозрения е курсът по-долу на този пилот, който изгледах много последователно, изчетох и изслушах всичко. Когато свърших, буквално нямах търпение за следващия си полет. Летях и 10 часа полет през океана, което за мен беше черешката и окончателно ми помогна да скъсам със страха си от летене. Успех!

 

http://www.fearofflyinghelp.com/lessons-intro.html

И при мен е абсолютно същото! Особено частта с удавянето... Много ти благодаря за видеото ще го изгледам довечера! Благодаря и че сподели опита си и съветите! Иначе ние все пак отменихме самолетните билети и 4 от нас ще пътуваме с мойта кола и после ферито. Останалите две приятелки останаха на варианта със самолет. Мислех си, че след толкова години ще се кача пак... пък и полета е кратък, но няколко дни не спах и реших поне на тоя етап да не си го причинявам. Дано за следващото пътуване да имам повече кураж.

 

Още веднъж благодарско за това, че сподели твоята история. Обнадеждавам се като чета за хора, които са преодолели страха от летене ...надявам се някой ден и аз.

[seagull_29 1593]

Страхът е "недостатък" на нашия мозък от еволюционна гледна точка. Ако е бил необходим на първобитния човек, за да запази живота си, в наши дни той все повече по-скоро пречи, отколкото помага. Но когато "надскочим еволюцията си" така да кажа, той просто се изпарява. Удивително е да наблюдаваш тази трансформация в себе си. Рано или късно ще се случи. Ако все още не си готова, не се насилвай да летиш. Но знай, че колкото по-рано се изправиш очи в очи с това, толкова по-бързо ще дойде момент, в който ще забравиш що е то страх Успех отново!