Храната в Япония

[гост]

Но, с риск да ми се обидиш, да кажеш, че японската кухня със сладко-солените си отенъци и странни комбинации не ти е допаднала - това е въпрос на вкус. Да обявиш това, което жена ти забърква за суши и после да кажеш, че на Тсукиджи не могат да правят суши - това е концептуална грешка.

Нямам мераци да посещавам Япония и никога не съм яла суши - нито японско (то се подразбира), нито "европейско". Не съм опитвала, защото все ми се е струвало някаква измишльотина, която в Европа е кръстена "суши" и нямаща общо с истината. Още повече са ме отблъсквали снобски хвалби на познати как ходели на суши ресторант и плащали по 300 лв сметка. Всичко това горе-долу ми звучи като да припадам по спагети Карбонара в Токио.

Та, много ми е любопитно да разкажеш какво е това суши, аджеба, и има ли то почва у нас. 

[chandni]

Аз не целя да създавам спорове и дебати, подчертавам, давам само своето мнение и моите препоръки.

Колкото хора, толкова и вкусове ... Храната, честно казано (изключвайки суши, защото си го харесвам) не ми допадна, стоеше ми много безвкусна, безсолна. Сладкишите им са с фин вкус, не прекалено сладки, което ми хареса. 

Нетърпелива съм да видя снимки обаче .....     

Редактирано 10 февруари, 2016 от chandni

[samuraika]

 

Та, много ми е любопитно да разкажеш какво е това суши, аджеба, и има ли то почва у нас. 

Може да си отворим тема за суши, ако има достатъчно желаещи. Но да не стане бойно поле. Все си мисля, че е по-добре да не говорим за храна повече. Очевидно хората имат съвсем различни представи ( а аз взех да търся за френското телешко, че не бях чувала за него, чудех се Сънчо fassone beef дали няма предвид ... )

[AlexandraKo]

Ама нормално е - на един му харесва едно, на друг-друго. Преди да тръгна за Япония ми беше много кахърно, да не умра от глад там. Мислех си, че японците хапват само суши и сашими    Защото, не ям нито суши, нито сашими.  Като ходехме по такива ресторанти, другите си ядяха от тези двете, аз пък- нещо другичко. Предимно окономияки, с морски дарове. И според мен си им са вкусни манджичките - и супички имаше, и разни готвени нещица. Ама най- ми се уцели манджата в едни такива невзрачни местенца, като нашите закусвални едно време, където се хранят местните. Панирани рибни филенца, панирани в оризово брашно зеленчуци и супа с нудълси - прекрасно. Да не говорим за топлите витрини в суперите - там пък, има едни шишчета и месца, оваляни в някакво сосче и печени на скара.

Аз мисля, че при Сънчо основна роля изигра факторът "време" - като е всичко на тъгъдък и ти е свито на душата, много неща изглеждат различно.

По тази причина, когато отиваме на далечно пътуване, гледам да е поне 3 седмици, иначе е много притеснително.

Ама, че в Япония много неща са си странни - и това е вярно. Ние си прекарахме добре там, но също  не бих се върнала.

[samuraika]

Предлагам тук да обсъждане кулинарните аспекти на пътуването до Япония с препоръки за ресторанти, ястия или предупреждения за

[chandni]

има едни шишчета и месца, оваляни в някакво сосче и печени на скара.

 

O, да, те определено са много вкусни. 

И традиционните им сладки са с интересен вкус (много често с бобена паста): Namagashi, Dango, Taiyaki, Dorayaki. 

[samuraika]

O, да, те определено са много вкусни. 

И традиционните им сладки са с интересен вкус (много често с бобена паста): Namagashi, Dango, Taiyaki, Dorayaki. 

Шишчетата са якитори, аз също много ги харесвам.

 

А традиционните сладки с бобена паста и високоглутенов ориз са любимите на сина ми. Но точно преди две седмици имах ужасно изживяване - без да навлизам в подробности - заведох туристи в един много известен магазин на централната в Нара, където пред минувачите бият ориза с едни дървени чукове, цял пърформанс. Продават много известни сладки с бобена паста, стават задръствания пред магазина през уикенда. Гостите реагираха точно така като си изплюха отхапаното в чинийката, добре че вече бяхме влезли в страничните улички. Така че аз много, МНОГО внимавам вече какво на кого препоръчвам.

Eто го и пърформънса с обяснения.

 

Ето и за сушито - дълго е , но детайлно.

Редактирано 10 февруари, 2016 от samuraika

[chandni]

 

 

Eто го и 

 с обяснения.

 

Ау, много е интересно наистина. Следващият път искам да го видя на живо. 

 

Тук http://www.japan-guide.com/e/e620.html има интересна информация за различните кухни по региони и популярните ястия.

Редактирано 10 февруари, 2016 от chandni

[samuraika]

Много е интересно и е лесно да се намери - по главната в Нара търсиш тълпата и махачите с палки, които се опитват да освободят малко място за да минат колите.   Горе-долу на всеки половин час до 40 минути бият мочи (ориза). Младоците се сменят, но този чичко дето обръща е все същия - тоя човек е от желязо! Не е истина просто! Гледала съм го много пъти и всеки път цъкам с език. По Нова Година, понеже мочи е традиционно ястие за празника, беше уникално стълпотворение пред магазина, но обикновенно не е толкова трудно да се гледа от "първия ред".

[гост]

Може да си отворим тема за суши, ако има достатъчно желаещи.

Ще ми е интересно да споделиш твоето виждане.

 

 високоглутенов ориз

За такова чудо не бях чувала. Оризът нали е безглутенов и го предписват на хора с непоносимост към глутен?

Редактирано 10 февруари, 2016 от но нейм

[neuromancer]

Храната е въпрос на вкус и за всеки е различно. Колегите на брат ми ходят често до Япония командировка и половината много харесват японската храна, половината не могат да я гледат.

Аз не съм бил, но харесвам японската храна тук (винаги се съобразяват с местните традиции и променят рецептите, с цел повече продажби разбира се, така че не е съвсем истинска)

[samuraika]

Ще ми е интересно да споделиш твоето виждане.

 

За такова чудо не бях чувала. Оризът нали е безглутенов и го предписват на хора с непоносимост към глутен?

Ето за ориза. Може би глутинов да е по-правилно?

А за суши или която и да е друга храна няма правилно или грешно, вярно и невярно, вкусно или гадно. Има лични предпочитания. Аз много обичам фюжън кухня и смели експерименти, смятам че най-добрите шефове са като творци боращи със съставките като с бои - може да се получи нещо семпло и гениално, може нещо смело.

Репликирах Сънчо не защото не му е харесало сушито на Тсукиджи, а защото говореше за това колко нисък клас е сушито в Япония, което е вече ранкиране и не е вярно най-малкото. Ако ще си говорим за ранкинг и клас тогава се намесват обективни класации разни, а не лични вкусове. Това е моето виждане - лично, пристрастно и необективно.

Редактирано 10 февруари, 2016 от samuraika

[AlexandraKo]

Ето за ориза. Може би глутинов да е по-правилно?

А за суши или която и да е друга храна няма правилно или грешно, вярно и невярно, вкусно или гадно. Има лични предпочитания. Аз много обичам фюжън кухня и смели експерименти, смятам че най-добрите шефове са като творци боращи със съставките като с бои - може да се получи нещо семпло и гениално, може нещо смело.

Репликирах Сънчо не защото не му е харесало сушито на Тсукиджи, а защото говореше за това колко нисък клас е сушито в Япония, което е вече ранкиране и не е вярно най-малкото. Ако ще си говорим за ранкинг и клас тогава се намесват обективни класации разни, а не лични вкусове. Това е моето виждане - лично, пристрастно и необективно.

Самурайка, то всяко от нашите мнения е такова. Всеки си пречупва вкусовете през своята си призма.

В подкрепа на това, което казва Сънчо защо не му харесала храната там ще разкажа нещо за себе си.

Преди години тук бяха много модерни китайските ресторанти и ние много ходехме там. Страшно ми харесваха разните месца с едни големи гъби, на плоча, аба-бала и пр.

Като отидох в Китай, си рекох - е, тука ще си отям на вкуснотии. Бях с група, на световен конгрес. Водиха ни по разни лъскави ресторанти, програми, салтанати.

Единственото място, от всички, дет съм избродила по света и съм се върнала за месец с 5 кила надолу, това е Китай.

Умрях си от глад, нищо не ставаше за ядене Нито месо, нито зеленчуци - всичко сладко-кисело-слузесто-люто-гадно. Оризът - втеклясан, без никакъв вкус, без подправки, супата се влачи да не казвам като какво.

Огромни червени домати, нарязани на тънки филийки и поръсени щедро с пудра захар. И сега, като се сетя, закуската ми тръгва да излиза. :(

И тогава ми стана ясно, че това тук изобщо не е китайска кухня, ми нещо , адаптирано за нашия вкус и нашите изисквания.

Това беше преди Олимпиадата в Пекин. Един приятел ходи после и каза, че им били закарали на китайците не знам си колко хиляди европейски готвачи, да ги понаучат на европейска кухня, та вече имало места, където можело да се яде нормално.

П.П. сега се сетих - имаше едни оризови курабийки, като нашите масленки, дето ми харесваха

Редактирано 10 февруари, 2016 от AlexandraKo

[samuraika]

Оф, знаех си че не трябва да говорим за храна...

Твоето мнение за храната в Китай е било, че в България я побългаряват, а не че в Пекин китайската храна е много по-нисък клас от тази на пазарчето в Пловдив, нали? Тка че не е "всяко от нашите мнения е такова" - когато се позоваваш не на собствения си вкус, а на световни стандарти тоава е различно. Но явно не мога да го обясня добре, явно съм се хванала за израза, извинявам се.

Редактирано 10 февруари, 2016 от samuraika

[AlexandraKo]

Оф, знаех си че не трябва да говорим за храна...

Ееее, ти пък, защо да не говорим Не се притеснявай, че ще има разнопосочни мнения, то си е нормално.

[Lindt]

Все пак по какво се различава сушито в Япония от това в Европа? Защото със Сънчо сме изписали кореспонденция с размера на Война и мир за морската храна и не си спомням да е бил толкова недоволен, освен в Швейцария от някаква риба. 

Понякога са стресиращи чуждите порядки в кухнята. Аз нямам против изненада в чинията, но примерно във Филипините ми донесоха печена на грил непочистена риба и бях в шок. 

Та какво не беше като в Хепи? Има си риба, ориз, соев сос и уасаби, нали? 

[samuraika]

Ами, според мен щото не съм Сънчо, грешката му беше, че се е насочил към ортодоксално суши. Отишъл е на рибната борса, където всеки гайд, блог, указателна табела и т.н. ще ви посъветва да ядете суши и си е избрал някой ресторант с добри отзиви в адвайзъра. Дотук добре, само дето Тсукиджи не е суши за начинаещи, а за напреднали. За хора които визуално правят разлика между ootoro и chutoro.

 

Сушито се ражда на доковете в Токио и основната му съставка е прясна сурова риба. Абсолютно сурова, филетирана и поднесена 28 секунди след приготвяне - тчоно толкова. Сушито, както и всичко в Япония, е много маниашка храна с маниакални табиети.

 

Извън Япония, логично, подобни съставки са трудно реализуеми и се приготвя фюжън суши. В Калифорния добавят авокадо в сушито и се раждат "калифорнийските ролца", които е едно от най-добрите изобретения на 20ти век според мен   Рибата е маринована, скаридите попарени, включват се нови подправки като майонеза, лук и т.н. Има риба от консерва и прочее. Получава се една друга версия, по-достъпна като цени и по-лесно моделируема към всеки местен пазар.

 

Много от идеите се прилага и в Япония, както и самите японци измислят и приготвят нетрадиционни версии. Те са жанра на всички ресторанти тип конвейр. Има гениални попадения като сьомга с майонезено-сиренов сос леко опърлена с горелка, скариди с авокадо, лук и майонеза ; лъхнато на огън бонито с желиран сос и резенче лайм...облиз, облиз...Но това не е баш суши и спада към най-евтините и масови ресторанти.

Ако Сънчо беше отишъл в която и да е верига "въртящи" ресторанти щеша да е много доволен си мисля.

[Lindt]

Разбрах. А в Япония традиционно правят ли някакви млечни продукти? Зачудих се скоро покрай суши със сьомга и филаделфия, което на мен винаги ми е звучало доста невероятно да е японска комбинация. 

 

Аз съм абсолютен противник на твърденията, че Хепи е класно заведение, за мен е посредствена закусвалня с претенции. Но Сънчо все някъде трябва да си ползва дайнърс-а.

Иначе се сещам, че когато откриваха Марайя Фюжън, извикаха японец-сушист да ги обучи и да оформи менюто в първите 2 месеца. И той вероятно е бил толкова изненадан от други ресторанти, колкото италианец, опитващ нашите пици и пасти  . Все пак ми отговори на въпроса защо не беше толкова различно от другите заведения за незапознати с истинското майсторство- било е фюжън, така че съставките са съобразени с нашите вкусове. 

Редактирано 10 февруари, 2016 от Lindt

[samuraika]

E, Lindt, ти не си ли чувала твърдението, че "в Италия пиците найш кви са гадни, не са като наще в МисКаприз!" - аз поне 3-4 пъти.

 

А в Япония има всякакви млечни продукти. И българско кисело мляко има, много хубаво, с българска закваска. В България вече не правят толкова истинско.

Но Филаделфия не е традиционна суши съставка.

[captain_oveur]

Аз от години си затварям суши в буркани.

Не фюжън, а зимнина.

[Lindt]

Аз по-скоро питах дали традиционно правят някакви видове сирена, а не дали мога да си купя от магазина нещо, което познавам от европейските пазари.  

[Isa]

Когато обяснявам на някой разликата между суши в Япония и такова в Европа използвам следното: 

 

В Европа сушито се прави от сурово (мъртво) месо. В Япония имаш чувството, че месото все още потрепва, когато ти го сервират... 

 

Аз не обичам месо(с изключение на стек тартар) и не съм любител на суши, децата ми са луди по сашими най-вече и в Япония ядоха с удоволствие. Обаче да се твърди, че японската кухня е суши е долу-горе като да се твърди, че италиянската е пица... 

 

Линдт, японците и като цяло повечето азиятци имат лактозна непоносимост в много висок процент от населението(мисля към 80%) и поради това млечните продукти не са разпространени. В БГ около 50% от хората след пубертета също имат лактозна непоносимост, макар да не го знаят. В киселото мляко няма лактоза. 

[Lindt]

Благодаря, Isa, това беше много полезно за мен  Но предпочитам да не разбирам, ако имам непоносимост към лактоза 

 

Хм, никога не бих се престрашила да ям стек тартар в София. Ти къде задоволяваш тази любов?

Редактирано 10 февруари, 2016 от Lindt

[Low rider]

Isa разбира се че не е само суши японската кухня, и не само рамен, мисо, темпура, якитори и други на тепаняки-по познатото по света. Стремежа към абсолютна перфектност в Япония и нагласата ми към страната сигурно ме правят необективен, но на мен всичко без ферментиралата соя ми харесва много, споделям мнението и на циника Антъни Бордейн-ако трябва да избирам само една кухня до края на живота ми то това е японската. Не съм експерт но съм се мъчил да открия разликите между стотиците ресторантчетата с дълги опашки пред тях, и тези без опашки-всички изглеждат еднакво, сушито е еднакво прясно, и освен отзиви и популярност в нета, разликите са в повечето случаи абсолютно незабележими за лаик като мен. Което не ми пречи да съм луд по храната в Япония.

 

 

 

 

[Lindt]

...споделям мнението и на циника Антъни Бордейн-ако трябва да избирам само една кухня до края на живота ми то това е японската....

 

 

Ха, аз не знам какво да си избера  . Не мога да се спра на кухня без сирене, нито без риба. Бих заложила на гръцка или италианска, но Duke ме разколебава, явно трябва да пробвам карибската кухня преди да реша.