Храната в Япония

[гост]

, явно трябва да пробвам карибската кухня преди да реша. 

Едва ли боб с ориз ще бие средиземноморската кухня - най-малкото не разполагат с такъв асортимент от продукти.

[samuraika]

Lindt, сори, четох по диагонал и съм пропуснала думата "традиционно" в питането ти. Традиционните съставки са морски и горски най-общо казано. Всичко, което можеш да извадиш от морето и най-различни гъби, корени, кълнове, и зеленкаш по баирите. Месо много малко, прасетата ги докарват американските войски. Млякото го включват в менюто на учениците пак някъде около войната. Сега от 1 до 9ти клас (задължителното образование) в училище пият по 300 мл мляко всеки ден - полага им се безплатно. Та не знам за това колко от хората имат лактозна непоносимост. "Тофу" на което казват соево сирене има много подобна технология на нашето сирене - от соево млако се пресича с подквас (или мая?) и се прави тофу, без да се осолява.

 

Антъни живее от много години в Япония и имаше предвид друго - много елементи са инкорпорирани в съвременната японска кухня. Рамен е китайска храна в японски вариянт (даже другото му име е "китайска соба"), гьоза - също. Къри с ориз е с индийска тематика. "Короке" е на базата на френските крокети. И още много други примери за интересни "смесени бракове" с кухнята. Другото е, че като тръгнат да отварят френски ресторант - отиват и учат с години във Франция, получават сума ти тапии и отварят истински френски ресторант. Ако е тратория - ще се учи в Неапол, специализира в Рим и т.н. До нас има едно абсолютно невзрачно ресторантче, което има невероятна италианска кухня - собственика има награди от състезания в Неапол и Милано, само той прави пиците и като пътува ресторанта не работи. Казва се"Магазино" (склад) защото е в склада на баща му. Синът имал голяма страст към италианската кухня и мечтата му била да си отвори ресторант. На баща му му писнало и му казал - ето ти тоя склад, троши глАва. Човека го е превърнал в един много успешен и уютен ресторант, гледа зеленчуци в градините отсреща, уникално вкусна храна, не лоша селекция вина. Понеже е буквално "на майната си" съм го препоръчвала настоятелно на много хора, последно един швейцарец ми прати малко подаръче с благодарствена бележка - аз го бях изюдила да отиде там, сега му е любим.

В Париж една от най-добрите вериги буланжерии се държи от японка.

Затова и Антъни Бордей го заза това за едната кухня - за да подчертае наличието на елементи от световната кухня в съвременната японска такава. А традиционната си е друга бира, както казах не може да се хареса от първия път, най-малкото защото 70% от съставките са напълно непознати за небцето.

 

Мисълта ми е, че естествено вродената слабост към изпипване на японците и непрестанно търсене на "идеалното" води до уникални кулинарни попадения. И до огромно разнообразие от съставки и съчетания. Не, няма общо с традиционната японска кухня, но има много общо с традиционната японска нагласа към света.

Като свикнеш с лесно достъпна световна кухня и разнообразие от вкусове на други места ти е скучновато в чинията. Аз живея в предградията, но околко мен на 15 минути с кола радиус има : традиционен японски ресторант с домашна кухня, индийски ресторант с тандур (кладенеца дето пекът хлебчетата и месото на сабя), бразилски ресторант с барбакоа и прочее парчета печено месо, няколко китайски ресторанта, няколко феноменални патисерии и много пекарни от които поне две правят хубави багети. В България умирам от скука на втория ден и мога да изрецитирам менюто на 80% от ресторантите без да го и погледна. Добре че се появиха едни 20% които си залужават! Дай Боже да стават все повече!

Редактирано 10 февруари, 2016 от samuraika

[Isa]

.....-ако трябва да избирам само една кухня до края на живота ми .......

 

 

 

 

 

 

При мен това би било италиянска или френска, но не и японска, благодаря много. Липсата на сурови и не само, зеленчуци в обилно количество е нещо, което ужасно ми липсва навсякъде извън Европа. 

 

Линдт, стек тартат - във Франция. В България съм пробвала стек тартар на няколко места, но не съм фен. За мен Франция и Италия са местата, които посещавам основно, за да се храня. Последният път в Япония обаче попаднахме на страхотно малко ресторанче (сигурно беше 2 на 5 метра), с много добра паста. 

[Alexander]

В Япония  нарочно си купих да пробвам домати и краставици, бяха супер!

Не знам дали другаде из Азия е проблем с плодовете и зеленчуците, но ме съмнява силно да няма каквото има в Европа.

[stanimir]

А от коя тема точно се откъсна това клонче за кухнята в Япония ?

[luba_rizova]

От темата на Сънчо, Стенк!

[stanimir]

Зачетох се относно културата на хранене с мляскането и сърбането.

Веднага се сещам за пръцкането дори на масата в Германия , което се приема за нещо съвсем нормално от мъже и жени , а у нас човек би потънал в земята от срам.

Или пък навиците на испанците да хвърлят хранителни остатъци , салфетки , фасове директно на пода. Дори колкото повече боклук има на пода , толкова по-вървежна е кръчмата. За щастие последните години , нещата са малко "по-цивилизовани"

 

Та разни хора , разни обичаи и то съвсем наблизо в една Европа

[captain_oveur]

В Япония  нарочно си купих да пробвам домати и краставици, бяха супер!

Не знам дали другаде из Азия е проблем с плодовете и зеленчуците, но ме съмнява силно да няма каквото има в Европа.

 

 

В Индонезия, където всичко расте, цъфти и зрее като смахнато, няма. Домати, краставици, череши ако щеш... Даже май имам някакъв спомен, че и жито нямат, ами си внасят от Китай, затова брашното е скъпо. Ябълките са около 7 лева за килограм.

Иначе ориз и един милион други неща растат като стой, та гледай. Мислил съм си за това - вероятно климатът не понася на нашенските култури Но ако от Института по овощарство се захванат, сигурно ще оформят някой сорт като за екватора.

Редактирано 11 февруари, 2016 от captain_oveur

[samuraika]

В ЮИ Азия е много влажно и трудно се гледат  западни типове зеленчуци. Нищо невъзможно, разбира се, но трудно. И като имаш изобилие от храна, която си расте сама - за какво да й баеш и се грижиш за нея, че да израсте. Освен, ако не си японец.   От азиатските старни Япония и Китай са най-разнообразно географско положение като на север растат картофи, царевица, ябълки та до ананаси и захарна тръстика в Окинава. Освен това дай им на тях да се мъчат - много обичат.   Ако знете как гледат грозде Поради силната влага тук даянат само определени сортове и то трудно. Та японците ги завиват зиме и им правят нещо като парници за да се развие завръза още зимата, на пролет отвиват и берат в края на май-юни за да изпреварят дъждовния сезон. Естествено, гроздето е скъпо и не така хубаво като европейското, но го има. Други биха се отказали.

Много азиатци идват тук да си купуват плодове - разни луксозни сортове, гледани като бижута. Сега идва сезона на ягодите - по летищата е пълно с китайци, тайванци, хонгконгци които тътразят 5-6 кашончета с луксозни ягоди за по 200 долара - лудница.   Плодовете са лукс, поради наличието на много витаминозни зеленчуци, което премахва нуждата да се ядат плодове като необходимост, или поне такова е обяснението на експертите. 

 Не знам какво се определя като "липса на зеленчуци"? Несъм забелязала, даже има несъществуващи в Европа зеленчуци. Всякакви корени (бамбук, соя, лотос, горски картоф), зеленаши разни, изобилие от диви гъби, водорасли - според мен не говори за липси. Японската хрна е по-скоро базирана на зеленчуци. Но са различни и наистина, често термично обработени. Богатите европейски салати липсават. Но не и материал за тях (ако искаш да си ги приготвиш - има с какво).

Редактирано 12 февруари, 2016 от samuraika

[cck]

"На вкус и цвет, товарищей нет" се казваше една руска мъдрост. Това от руски е в рима, а идеята е интернационална

Просто ми се щеше да маркирам, че въпреки недолюбването ми на сушито бях респектиран от храната и напитките, оригинални, привнесени и доразвити в тази държава.

И да направя едно уточнение - сушито би следвало да се разбира като "антре", а не основно ястие.

За телешкото мога да кажа, че са виртуози. Пържолата си е пържола, но там предлагат 100 вида.

 

---

И малко за ентусиастите. Звездите на Мишлен в този бранш се броят за едни от най-безпристрастните оценки (има ги от над век, оценяващите са анонимни и финансирани изцяло от Мишлен)

Та по тази класация:

• : "A very good restaurant in its category" (Une très bonne table dans sa catégorie)
• : "Excellent cooking, worth a detour" (Table excellente, mérite un détour)
• : "Exceptional cuisine, worth a special journey" (Une des meilleures tables, vaut le voyage)"

И малко сравнение:

Paris -  10*** 17** 50* от общо 453 оценени
Tokyo, Yokohama and Shonan - 17*** 57** 219* от общо 292 оценени

 

Идеята ми е, че храната в Япония е всичко друго, но не и лоша. А желанието ми е да се докопам до някой от въпросния списък на следващо посещение. Дотогава в София Мияби или Юн за Сънчо, като с по-корейски уклон

[Sun4o]

Е това не е честно....половин час писах мнение, тръгнах да търся линка за прехвален ресторант в Цукиджи и като се презареди страницата, всичко изчезна....мамка му и прасе, полудявам така...

 

Да възстановя малко дитирамби... Пу, да му.....бесен съм!

 

Та понеже и аз съм от създателите на тая тема и често гледам съм цитиран в нея, къде като Юда, къде не, да метна и моите 10 стинки

 

За начало - впечатленията са лични и не ангажират никой, писани си бяха в моята тема като мое виждане.

 

Аз съм си изтънчен лакомник, за когото храната е религия и се имам за ценител, опитал съм кухнята на половината свят и съм си създал някаква представа за вкусовете.

Съгласен съм със Самурайката и Александра, техните мнения са различни, но обобщават нещо важно - вкусът на една кухня, прекаран през българската призма, е различен коренно. И аз в Китай си умрЕх от глад. Постоянно търсех пицарии в Пекин. И често ходехме в един руски ресторант, пак там.

 

Но...да кажете, че сушито в Хепи не става или е скъпо, не съм съгласен. Ама хич.

Аз като цяло от Хепи съм много доволен. Еле пък рибното им меню и сушито. Линдт-ке, пробвала ли си рулото риба-тон, топнато в соев сос? Ама да ти го направят като на картинката, червенко отвътре...Или лаврачените филенца, сьомгата със спанак...?

Калмарите на плоча? Съгласен съм, че доста храна там е полуфабрикат, ама пак е гъделче за вкуса и окото - направено и поднесено.

 

Суши-фен съм огромен. Но това, което пробвах в Япония (6-7 пъти), в няколко ресторанта, не ставаше хич. С изключение на едно кръчме в Шинджуку, където за 6 вкусни търкалца, платихме колкото за плато от 24 парчета в Хепи, всичко останало, както останалото суши в същият ресторант, така и останалите, беше провал за моите очаквания, категорично. И имам предвид масовото суши, да не ме разберете неправилно. В ресторантите със сушита от по 100 долара на човек не съм влизал, против религията ми е Аз пиша за масовото суши, дето е на всеки метър. Всички и на снимка, и на вкус са на като на калъп.

Парче ориз и едно филе отгоре. Или сгънато листо с ориз и пак парче риба и краставица. Нямаше фантазия, някое гъделче за вкус или мирис да турнат вътре, семчица, аромат... И да знаете - правят го с яко уасаби. В менютата им са два вида - с уасаби и без, да внимавате като поръчвате. В един ресторант го връщахме, че го бяха объркали и беше 120км/час, щях да дръпна шинкансена.

 

Ето и кръчмата прехвалена в Цукиджи:

http://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g1066444-d3597142-Reviews-Sushizanmai_Honten-Chuo_Tokyo_Tokyo_Prefecture_Kanto.html

 

Не я препоръчвам, но да се знае, че и в прехвалени бях.

 

Очаквах да си оттям и на риба в Япония, ама нейсе. А рибките, рибенцата или рибчичките, не знам как да ги нарека, бяха такива миниатюрни, че можеха в чинийка от кафе да ми ги носят. За цена от 12 до 20 лева порцията, на снимките изглежда лаврак в детеродна възраст, а ми носеха цаца. Една.

 

Виж, за окономиякито не мога да си изкривя душата, страхотно беше. Бях чел, че е или с морски дарове, или с месо, на нас ни се падна с октопод, калмари и свинско, не бях ял такава комбинация, но страшно ни хареса.

 

За десерти нямаше време, норма трябваше да се гони. И километри.

 

Щях да забравя - и някакво вино пихме в Сеул, от сливи. И дъщеря ми го пи, а тя мрази алкохола, егаси и сайдерчето беше

 

П.П. И Самурайке, ако някой ти каже, че пицата в Италия не става - Го убивай и копай, такива хора не заслужават да живеят

Редактирано 15 февруари, 2016 от Sun4o

[samuraika]

Сънчо, такива дето ми казват, че тесто с повръщано (пиците в България) е по-хубаво от пиците в Италия ги убивам и ги копам. Точно до тези дето ми разправят, че сушито в Япония не струва.  

 

Нямам против, че ти харесва сушито в Хепи. Просто не казвай, че обичаш суши - казвай че обичаш хеписуши.

 

 

Суши-фен съм огромен. Но това, което пробвах в Япония (6-7 пъти), в няколко ресторанта, не ставаше хич.


 

 

 Първото изречение противоречи на второто.

 

Не подценявам личните ти усещания и наблюдения, вкусове и предпочитания. Просто да беше казал, че обичаш маки - в супермаркетите има за по 300-500 йени като слънце - със спанак, омлет, сьомга, туна, шиитаке и т.н. Просто това не е суши, никой не ходи на ресторант за да яде това. Това е като да кажеш, че много обичаш чеверме, да отидеш на прехвален чеверме ресторант и да очакваш...пиле на грил. Ми тъй де - месо на шиш. И да ти е крив прехваления ресторант, че не знаят едно чеверме да ти направят.  

[Sun4o]

Аз ги пробвах и тях - два или три пъти си носихме и в апартамента да вечеряме, същото си беше.

Даже едната вечер си купих едно - половин метър беше, без майтап, 1000 йени, с дебееело парче риба тон вътре, което предвид дебелината, въобще не беше и вкусно.

 

Така го почуствах, няма как да ми хареса сега, след като и там не ми хареса.

 

И пак подчертавам - масовото су-ши, не разни разновидности или модели.

 

Като масовата пица в Италия, ама там е обратното - в 95% от случаите ми е била е страхотна и невероятна.

 

Ама да не спорим излишно, все пак това си е мое мнение

Редактирано 15 февруари, 2016 от Sun4o

[Alexander]

Аз също съм голям фен на сушита, но в Бг трудно стават за ядене, в най-добрия случай са на ниво-яде се, а често не стават за ядене дори,  както в Капитан Немо... Да, в Хепи става и може би са най-добре в Бг,  но са много далеч от хубави.

Основен фактор за хубавото суши е материала, а такъв у нас няма!

У нас няма супер пресни морски и рибни продукти, с изключая на една сьомга може би и някоя скарида със зор.

Горе долу същото е с месата, визирам хубави телешки стекове и пр

 

Следва и различната гледна точка на всеки, не веднъж съм виждал как на някой не му харесва нещо световно признато, дори се заклеймява като лошо, но това е въпрос на вкус. Виждал съм това да се случва с пици-пасти в Италия, сладоледи, хамон в Испания от 100евро/кг, се хвърли и се каза, че филе Елена е 1000 пъти по-добро и т.н.

 

Та идеята ми е, като се каже, че нещо не се е харесало на някой ок, но  да се казва, че в "неговото село" се прави по-добро суши от Япония, това вече граничи със смешното.

 

Много неща не са ми харесвали, когато съм ги пробвал за 1 и 2 път, но след време разбирам, че вкуса ми не е бил трениран, не съм разбирал и др, а не че продукта е бил лош. Последно се случи това със стридите, бях абсолютно уверен, че няма по-голяма гадост от това и се чудех как има луди, които ги ядат, ама се оказа друго след като пробвах в Бордо.

 

Сънчо няколко пъти каза, че сушито в Япония не ставало, но това е негово мнение, на други е друго, а звездите Мишлен са най-трезвата оценка разбират ли японците от хранене.

 

Давам един пример, жена ми преди няколко години имаше възможността да пие вино от 600евро цена от производител, в ресторанта беше 1000 евро.

Ами тя не усетила никаква разлика от тези за 15-20евро бутилката.. Разбира се, че  няма как да каже нещо друго, 90+% от хората няма да разберат нищо от такова вино, но това не значи, че виното не си струва, нали?

За да се усети такова вино, трябва много опит и трениран вкус, та това важи за всичко друго, храни, напитки, алкохоли и пр.

[Sun4o]

Та идеята ми е, като се каже, че нещо не се е харесало на някой ок, но да се казва, че в "неговото село" се прави по-добро суши от Япония, това вече граничи със смешното.

 

Тук вече нарушаваме добрия тон и затова спирам участието си в тази тема.

Но държа да подчертая, че никъде не съм казвал, че в България правят по-добро суши, не съм толкова тъп, казах, че в Хепи по-ми харесва. Това е коренно различно.

Редактирано 15 февруари, 2016 от Sun4o

[Alexander]

Тук вече нарушаваме добрия тон и затова спирам участието си в тази тема.

Но държа да подчертая, че никъде не съм казвал, че в България правят по-добро суши, не съм толкова тъп, казах, че в Хепи по-ми харесва. Това е коренно различно.

Извинявай, ако си се засегнал.

 

"Суши-фен съм огромен. Но това, което пробвах в Япония (6-7 пъти), в няколко ресторанта, не ставаше хич."

 

Аз това го разбирам обратното на това което сега казваш, при всички случай, не съм искал да има засегнати и обидени.

Нарочно давам примери с мен, приятели  и жена ми дори, ако видя за подобни случки, точно за да не се приеме като обида. Примера с "нашето село" , може да се използва за всичко и за всеки, понеже съм го чувал много пъти и дадох примери.

 

Искам да кажа най-вече, че трябва понякога да потърсим причините в нас, било то и за нещо толкова субективно като вкусове

Редактирано 15 февруари, 2016 от Alexander

[Polina]

Александър, не пропускай и това важно изречение:

За начало - впечатленията са лични и не ангажират никой, писани си бяха в моята тема като мое виждане.
 

[samuraika]

Знаех си, че не трябва да си говорим за храна...Особенно със страстни гурмета и сомелиета

 

Препоръчвам филма на всички суши любители, а и на любителите на филми просто (носител на Оскар).

 

Сънчо, напълно те разбирам. Но, пак ще кажеш, че издребнявам, ти точно това каза - че в Хепи сушито е класи над това в Япония, а това е коренно различно от "на мен сушито в Хепи ми харесва повече. Та от там тръгна и всичко - класи, ранкове, класации, звезди и прочее. Личния вкус никой нито го мери нито го оспорва. От ресторанта на Джиро също има недоволни, даже шокирани има - като им приключи 300 доларовата вечеря за 30 минути

[гост]

звездите Мишлен са най-трезвата оценка разбират ли японците от хранене.

 

Давам един пример, жена ми преди няколко години имаше възможността да пие вино от 600евро цена от производител, в ресторанта беше 1000 евро.

Ами тя не усетила никаква разлика от тези за 15-20евро бутилката.. Разбира се, че  няма как да каже нещо друго, 90+% от хората няма да разберат нищо от такова вино, но това не значи, че виното не си струва, нали?

И тук нещата не подлежат на вкарване в някакви рамки. Звездите Мишлен за мен лично не са никакъв критерий и дори гледам на такива класации с насмешка.

За виното: е, ако 90+% от хората няма да разберат нищо от вино за 600 евро, то по-вероятно е виното наистина да не си струва парите. Останалите 10-% "разбирачи" да си го пият със здраве. Това ми прилича като картините на еди кой си, които се продават за милиони, само защото някой вменява на населението, че били върхът, а горкото население като ги види в някоя галерия, се  чуди какви  са тези драсканици на луд, ама не смее да го изрече на глас, а пък по-наивните се комплексират, щото не могат да вдянат какво тук има за харесване. 

[Mary]

samuraika, много моля да разкажеш, когато имаш време за храната/храненето в японското училище.

 

Много интересни филмчета съм гледала и затова ми е любопитно да го чуя от първа ръка.

 

Ето едно:

https://www.youtube.com/watch?v=hL5mKE4e4uU

[stanimir]

Още при мамите , четях аз за храната в учишище.

Относно Мишлен звездите наскоро ми разясниха някой основни неща

Досега не се бях интересувал и класацията не е за разни префърцунени гурме блюда тип запейка от сос + две шайби морков в чиния кантирана с черен хайвер

 

Аз ям колкото да живея де , та да не ми де вярва много

Редактирано 15 февруари, 2016 от stanimir

[AlexandraKo]

Имам приятелка, която живее в Япония от 17 години, а съпругът и - от доста повече, защото там е бил студент и просто си е останал. Много му е харесвало в Япония, вече не-толкова и мислят за преместване някъде другаде. И двамата са университетски преподаватели.

Те имат дъщеричка в 6-клас, която е родена там. На мен много ми беше интересно какво се случва в училището, та надълго и нашироко разпитвах детето.

Какво ми разказа детенцето:

На обяд пристигат с 3 казана в класната стая. Супа, второ и десерт. Допълнително не можеш да искаш от второто, например, ако не си си изял супата. Второто обикновено били някакви дребни рибки, които нашето дете не харесвало, ама няма как - всичко трябвало да се изяде. След като свърши обядът, децата почиствали всичко, включително класната стая, коридора, тоалетните. В тяхното училище чистачи нямало - всичко това го вършели децата. Като свършели с чистенето, после продължавали с уроците в класната стая.

В това училище било така - как е по - другите - не мога да кажа.

[samuraika]

Точно така е навсякъде.

[П.Кръстев]

Съгласен съм до някъде и с двете страни на спора. Винаги съм искал да опитам суши в Япония. Надявам се да го направя някой ден. Ще дам следния пример:

Преди време, когато не бях пътувал, си се радвах много на Българските пици - бяха си супер - шунка, кашкавал, гъби, доматен сос, яйце, лук и още каквото се сетите. След това посетих Италия - в първия момент ми се стори странно, много постни бяха тези пици, като че ли не ми и харесаха толкова. Да, но сега пиците с моцарела, включващи до 2-3 максимум 4 продукта ми харесват в пъти повече отколкото българските миксове с "каквото има в хладилника" (и с кремвирши съм виждал, и то в ресторанти о.О).

 

Та както и да е - предполагам същото нещо би ми се случило и със сушито, когато посетя Япония. Тук си ям всякакво суши и много ми харесва, предимно от Хепи, но най-много обичам нигири и сашими.

 

 

От друга страна обаче - не мисля, че трябва да търсим грешката в нас, когато нещо не ни хареса. Също така съм сигурен, че не всяка безбожно надута цена на каквото и да е си струва парите.  Дали виното от 600 евро е 6 пъти по-добро от вино за 100 евро?

Ако седна в ресторант в Япония и платя $100 за сметка, толкова ли ще ми се различава сушито от друг ресторант, който е по-висок клас и платя $300 за същите неща? Има си някаква граница според мен, над която плащаш за това, че ядеш точно в този ресторант, който има изградена репутация през годините, готви ти известен шеф и т.н. и т.н., но храната по своята същност няма да е по-различна от друг ресторант, над средното ниво.

 

Пийс

Редактирано 15 февруари, 2016 от П.Кръстев

[Георги]

Както във всички области, така и във храната трябва да се прави разделение за любители и професионалисти Сигурен съм, че любител не може да разбере разликата между 100 и 600 евро за вино, 200 и 20000 лв за камера, 200 и 20000лв за велосипед и т.н. Просто си има неща, които се оценяват само с опит и то много опит. 

 

За това и ми е смешно, когато някой продукт се рекламира пред масовата публика като "професионален", който дори да е такъв, може да е много подходящ наистина за професионалисти, но да е напълно неподходящ за любители. Човек, който цял живот е снимал с нисък клас ДСЛР не може да оцени medium формат камера за десетки хиляди лева и е силно вероятно да е разочарован, че снимките му не са кой знае колко по-различни. Моментално ще оцени обаче олекналия портфейл и натежалата фото чанта.

 

Специално в колоезденето, което ми е интерес, след един момент цената нараства лавинообразно заради някакви грамове спестяване на теглото на велосипеда. Теглото на велосипеда има критичен ефект върху пърформанса, базова физика. Но дали, ако сме карали цял живот среден клас може да усетим спестените грамове? За нас със сигурност това са пари на вятъра, но за професионалистите си заслужават всяка стотинка. 

 

Подобно е и със храната и е напълно разбираемо, ако сблъсъка с висшия пилотаж в сушито е разочароващ, след като са пропуснати много междинни стъпки по пътя. Даже бих се изненадал, ако беше обратното.