Храната в Япония

[Мрън]

Скъпото вино не винаги е такова, защото е по-хубаво; в някои случаи е просто много рядко и ексклузивно, което повишава цената му и не я прави непременно пропорционална на качеството. Така че за мен това не е добър пример.

[Георги]

Скъпото вино не винаги е такова, защото е по-хубаво; в някои случаи е просто много рядко и ексклузивно, което повишава цената му и не я прави непременно пропорционална на качеството. Така че за мен това не е добър пример.

 

Разбира се, сравнението е много общо и е просто илюстративно То и в сушито много скъпото не означава качество, а може да е просто рядка риба или трудна за приготвяне. Знам, че имаше една отровна, която се приготвя по много специален начин, с пускане на малко отрова в месото за вкус, но ако прекалиш може да е смъртоносна. Май имаше цял университет, в който се учиш как се готви тази риба. Съмнявам се да е върха на вкуса, но технологията на приготвяне и екзотичността със сигурност вдигат цената. 

 

Всъщност, не знам дали е обсъждано по-рано в темата, но ако не е, може samuraika или някой друг спец да разясни

[Мрън]

Да, fugu се казва рибата. Някой да се е престрашил?

[chandni]

 

Препоръчвам филма на всички суши любители, а и на любителите на филми просто (носител на Оскар).

 

 

Благодаря, самурайка.

 

Изгледахме филма с мъжа ми на един дъх. За един миг се пренесохме отново в страната на изгряващото слънце и цъфналите череши и за пореден път се удивихме от това колко семпло живеят японците и колко дълбока, философска душевност притежават! Филмът е страхотен и си заслужава гледането. 

[П.Кръстев]

Това, което имах предвид за сушито е, че в един ресторант който е на (или над) средното ниво ще ми направят нигири с максимално прясна риба и ще се наям за $100 например. Ако ида в ресторанта обаче на този шеф от филма, ще ми приготви еднакво прясно нигири за $300, но няма да е нещо по-различно от това за $100, просто ще е направено от него.

 

При фотографията и колоезденето нещата почти нямат таван, винаги има нещо по-добро.  

 

Доста се отклонихме май от темата, за мен лично ще е много интересно някой, който е пробвал суши в Япония да сподели снимки, особено на неща, които не може да намерим тук.

Редактирано 15 февруари, 2016 от П.Кръстев

[ЛетящияБалканец]

Ако някое извънземно чете темата, ще реши, че суши има само в Япония и Хепи. По мои наблюдения сушито е добро, когато има океан наблизо. За съжаление в Япония не съм ходил обаче.

 

А относно виното, придържам се към максимата, че до 20 евро плащаш цената на виното, а над нея - своята.

[stanimir]

То със сигурност суши има на много места по света , но с голяма доза вероятност най-добре ще знаят как да го приготвят в Япония. Така както японците занимаващи се с италианска кухня ходят да се обучава в Италия се надявам и тия с претенции за суши и изобщо японска кухня да са отишли на някой курс до Япония.

Отделно липсата на подобна "рибна" култура и пресни морски продукти у нас.

 

Аз вино изобщо не консумирам , но без да съм сноб все пак вярвам , че има неща които различават бутилка за 20 от такава за 200 лева или долара

[samuraika]

Георги много добре си го казал, аз точно това имах педвид. И затова и предупреждавам, и не искам да се заяждам с никого, или да оспорвам ничия гледна точка - просто да поясня за да не се правят едни и същи грешки. Много, много силно препоръчвам Genki sushi на Шибуя за всички любители, които искат плавно да се потопят в темата, без културен и финансов шок. Ако не сте любители на сашими (сурова риба) направо Тсукиджи може да се пропусне смело и да се наслаждавате на разнообразието и добрите цени във "въртящите" се сушита. Има какво да ядат и не ядящите риба.

 

А за виното - хем е така, хем...Аз съм любител (и в двата смисъла - обичам, но не съм про) и съм на ниво 5-10 евро за ежедневна консумация и 10-20 за по-така. Във Франция по магазините пускат по-специално селектирани вина по празниците и като мине НГ ги намаляват. Зареждахме с по-скъпи вина за същите пари. Но забелязах, че като си изпия селекцията и се върна на обичайните си винца и не са ми така вкусни. Та и небце се иска, палет както казват французите.

 

А сушито е семпло съвършенство, не висша кулинария. Ражда се по пристанищата като фаст фууд - бързащите търговци да могат да си изядат сашимито и ориза набързо. През Едо не е имало хладилници, затова ориза се подправя с оцет. Суши майстора подбира най-доброто от улова за деня, филетира го с най-добрите пропорции и текстура, аранжира го в най-добрата последователност и го поднася секундантно. В най-висшите си форми се отдава значение на такива детайли като температурата на ръцете на майстора. Според Джиро (героя от филма), жените не са добри суши майстори защото ръцете им са прекалено топли и цикълът им променя вкуса и влияе на преценката им за рибата. Много ясно, че цял живот да ям суши няма да достигна до такива нюанси. А и въобще не искам! Нито вино за 600 евро искам и да го знам. Ша земе да ми хареса и кво прайм после?

 

Рибата е фугу, тя се яде на сашими (много тънко) и набе - леко сварена в бульон. Дробът й е много отровен - трябва да се филетира така, че да не се докосне отровната част. Само сертифицирани майстори го правят и обрезките от всяка риба се пазят в заключени тенджери 24 часа   след консумация - ако се гътне някой се инспектира кой и как е филетирал рибата и се носи наказателна отговорност. Аз съм яла пълно меню тип "яж колкото можеш" в Дзубoрая с колеги много на сметка, "само" за по 100$ на човек за група от над 20. Вкусно беше, но не ми е страст.

 

Аз много се притеснявам като ям във висок клас ресторанти, отива ми половината удоволствие. А като почнат френските сервитьори да въртят очи и да питат "добре ли мина" и цялото ми удоволствие си заминава. При Джиро сигурно зад параван трябва да ям   Обичам малки, семейни, забутани и гениални места.

Редактирано 16 февруари, 2016 от samuraika

[Isa]

 Не знам какво се определя като "липса на зеленчуци"? Не съм забелязала, даже има несъществуващи в Европа зеленчуци. ......

...........Но са различни и наистина, често термично обработени. Богатите европейски салати липсават. Но не и материал за тях (ако искаш да си ги приготвиш - има с какво).

 

Здравей и тук, Самурайка :-) 

 

Липсата на зеленчуци, е точно това - липса. Картофите, водораслите и лотуса, не ги броя за зеленчуци. Говоря за обикновени домати, краставици, моркови, царевица, рукола, зелени салати от всякакъв вид, чушки и т.н. Няма ги във всеки магазин или на улицата както е в Европа, няма ги в салатите. Така е навсякъде извън Европа, не само в Япония. Плодове има, зеленчуци почти не.

 

В САЩ още помня един ресторант, където менюто ме приканваше да си направя "салата" като избера 3 вида сирене и 2 вида месо. Ужас и безумие... 

В Япония ми сервираха салата капрезе с точно 3 чери домата. 

 

Спорът много се е разгорял и всеки си гледа от неговата камбанария. Не знам каква е вашата, но моят интерес към храната и в някаква степен към виното е доста голям. В тази връзка, много се извинявам, но виното за 20 лева просто не е вино. Няма как за толкова пари да се вмести в него всичко от гроздето, през етикета, бутилката, транспорта и печалбата на магазина/ресторанта... Това може да го обясни и всеки собственик на винарна.

[captain_oveur]

Няма как за толкова пари да се вмести в него всичко от гроздето, през етикета, бутилката, транспорта и печалбата на магазина/ресторанта... Това може да го обясни и всеки собственик на винарна.

 

Така е. Но може ли да обясни защо продава онова нещо за по 3-4-5 лева литъра под названието вино?

Редактирано 21 февруари, 2016 от captain_oveur

[samuraika]

Ако искате може да си отворим тема за храна и напитки в общия подфорум. Нека тази тема да е за храната в Япония, а не храната въобще. Гледам и по другите държави има теми за храни - явно кулинарния туризъм е страст на много хора.

 

Япония, поради географията и историята си, има специфична кулинария, с много съставки и техники характерни само за страната.

Японската кулинария борави с пет основни елемента : умами (вкусност?), сладост, горчивост, соленост, киселост. Умелостта на готвача да комбинира тези пет вкуса в перфектен баланс за да изтъкне качествата на продуктите е в основата на майсторството.

 

Основните овкусители (подправки не е точна дума в случая) са:

 

-даши (бульон от сушено бонито и комбу водорасло) който е база на всички супи, варени риби и зеленчуци, задушени ястия, има го и в омлета и окономияки.

-соев сос (има различни видове - светъл, тъмен, наситен)

-мирин (сладко саке за готвене)

-саке (друг вид саке за готвене)

-захар - използва се доста в японската кухня)

- сол - присъства минимално, по скоро като "скрит вкус" за подсилване на определени нотки, но не и като основен овкусител.

-мисо - паста от ферментирали соеви зърна и сол.

 

За придаване на допълнителни нюанси в храната се ползват голямо разнообразие от цитрусови плодове (юзу е един от най-разпространените и силно ароматни), ядливи цветя като кикуна (ядлива хризантема, характерна за сукияки) и сусам - светъл и черен.

 

Японската кухня е основана на идеологията за перфектната комбинация и майсторството да покажеш естествената вкусност (умами) на всяка основна съставка. Силни подправки и вкусове почти липсват и като цяло за много хора японската храна остава впечатение за безсолна и безвкусна, леко сладникава. Огромнто количество от непознати съставки, подправки и комбинации е почтистряскащо.

[samuraika]

Още малко по темата суши, не-суши и филаделфийските ролца.

[samuraika]

Антъни Бордейн в Токио и Осака.

Редактирано 7 март, 2016 от samuraika

[samuraika]

Интересно интервю с Рене Редзепи - един от най-известните готвачи в света - за гостуването му в Япония.

[Edem]

 

Господин и госпожа Разсеяност

 

Вървим с моя гостенка през парк, виждаме забравена чанта, мъжка. До нея сложен лаптоп. Тя казва, да го предадем, а аз, не, не, който си го е забравил, ще се сети и ще се върне. И ние отиваме да пием кафе. След два или три часа се връщаме по същата алея, чантата си седи. Приятелката ми казва – не е възможно. Възможно е. Ако човекът не се върне да си прибере нещата, вечерта от управата на парка ще обиколят с малко микробусче и ще приберат забравеното. Ще го предадат в полицейското. И ако до 2-3 дни никой не потърси вещите, ще ги дадат в големия център за забравени вещи. Бях чела, че там има към 50 хил. чадъра, 50 хил. фотоапарата. Всеки може да отиде и да каже – дайте ми този фотоапарат, мой е. Обаче шампионите по разсеяност сме мъжът ми и аз. Имаме си вътрешен шампионат, той поне 3 пъти е забравял лаптопа си епъл, чантичката си с пари, документи, мобилните телефони да не говорим. Но сме спокойни, че ще се намерят.

 

Още за и от Юлияна Мурата 

http://www.eva.bg/article/31270-Moshi-moshi-Yuliyana-?page=1

[veseliache]

аз бих препоръчала окономияки във всякакви разновидности - това мога с ръка на сърцето да кажа, че на всички им харесва! Не мога да препоръчам ресторант, защото не съм си записала как се казва, но определено мястото му е в Осака! 

Много ми харесват и рамените - макарони в различни бульони.

Всички продукти за ядене със секура също са превъзходни, но за съжаление са сезонни.