Carrie Публикувано: 12 декември, 2016 Публикувано: 12 декември, 2016 (редактирано) Да попитам разбиращите - какво не бива да пропускаме като храна и напитки? Чувала съм само за Кайпиринята Аз не знам дали съм от разбиращите, но докато се появят такива ще си дам моите 5 цента. Освен кайпиринята, бразилците пийват доста биричка, даже я сервират в едни охлаждащи съдчета Иначе кайпиринята освен с лайм я предлагат и в други варианти - маракуя, ягода и т.н. Има и кайпиводка, то от името си става ясно - същото като кайпириня, само че алкохола е водка. От безалкохолните националното се води Guarana Antarctica, на мен много ми допада, изпревари Inca Cola-та, произвеждана в Перу в личната ми класация. Гуараната представлява някакво berry, което е типично за Амазонския регион. Ако не си падате по газираното има и едно сокче пак от гуарана - Guaravita ако съм запомнила добре, опаковката е като чашка, отгоре със станиол като кисело мляко. От храните трябва да посетите типичните padaria и confeitaria - пекарни и сладкарници, които са на всяка крачка. Пекарните предлагат много местни типове закуски - например "pao de queijo" (кашкавалено хлебче), coixinha (прилича на пилешко бутче като форма, а понякога е пържено бутче, иначе е с пиле вътре и картоф), pastel - прилича на пържените емпанади, може да е с месо или вегетарианско, empada - като емпанада, само че кръгла форма, pastel com bacalhau - като крокета с риба треска и картофи (среща се и в Португалия) и много много други. Ако посетите някой Free Walking Tour като нищо ще ви заведат да пробвате такива неща, ако не препоръчвам горещо Confeitaria Colombo в центъра на Рио, освен че дизайна е уникален и предлаганите сладки и солени неща са супер. От сладките - типични са едни шоколадови топчета отгоре поръсени с шоколадови пръчици, казват се brigadeiro, в Colombo бяха най-добрите, които пробвах, само имайте предвид, че са супер сладки, не знам дали обичате сладичко. Не знам колко са традиционни, но най-вкусното сладко нещо, което пробвах в тази сладкарница бяха viradinho de morango - като еклер с бяло кремче и ягоди. Иначе в сладкарниците повече предлагат различни видове домашни кексове - bolo, вместо торти. Ресторанти - ако сте на море/река пробвайте местни риби, не се сещам как се казваше тази местна риба, която ядох в Игуасу, но със сигурност ще намерите някаква в менютата. Другото типично са ресторантите тип Rodizio/Churrascaria, където гарнитурите са на бюфет, а месо ви носят на шишове, минават и казват например това е филе миньон или еди какъв си cut от теле и как го искате, по-сурово, по-препечено и т.н, има всякакви видове меса. Иначе основно има per kilo ресторанти, където ви мерят чинията или self service, където пак си сипвате колкото искате, но цената е фиксирана. Храната е добра, не си представяйте българските столове на подобен принцип. Така имате възможност и да пробвате някакви местни манджи, иначе има всякакви меса и гарнитури. Едно подобно местенце в Mariana ми допадна, май се казваше Rancho, на централния площад, манджичките ги топлеха/готвеха на огън, self service - 22-23 реала само. Между другото в Minas Gerais храната е по-различна, там може да пробвате и местното кашкавалче, не е лошо. Друго популярно ястие в Бразилия е feijoada-та боб с разни прасешки части, оригиналната рецепта май е с уши и опашка, аз пробвах с наденички. Местните основно май се изхранват с ориз и боб, много рядко да няма гарнитура ориз. Другото готино нещо са фрешовете, има например на почти всеки ъгъл в Копакабана кафенета с натрупани плодове, някои непознати за мен, казвате или посочвате какво искате, любимото ми фрешче от ананас струваше 10 реала за голям сок. Иначе някакви здравословни неща са много популярни, особено по плажа. Вода от кокосове орех, асаи, тапиока и т.н. Асаи (асаИ се произнася) - друго berry, което било много полезно, предлагат го в някаква форма като сладолед, отгоре слагат granola, банани и мед, още не мога да реша хареса ли ми или не, особено е малко. Tapioca - нещо като палачинка, има сладък и солен вариант с месо, само че палачинката не е с обикновено брашно, ама някакво странно нещо, което нямаше особен вкус за мен, но отново много диетично. Някой по-запознат сигурно ще ми се смее на обясненията, но понякога пробвах някакви неща, които местните ядат без идея какво представляват Сладоледите от екзотични плодове също са много добри. Това се сещам засега, а в Аржентина - alfajores, много яки сладки с dulce de leche. Редактирано 12 декември, 2016 от Carrie 5
mililia Публикувано: 12 декември, 2016 Публикувано: 12 декември, 2016 (редактирано) В Аржентина задължително пробвайте farnet con Coca (алкохолна напитка), flan con dulce de leche (крем карамел) и емпанадос. Ако намерите и Milanesa alla Neapolitana също е много вкусна. Сиренето (queso) e много добро. Имат и хубави пици. По принцип аржентинците имат доста модификации на италианската кухня. В Игуасу, в заведенията има снимки на крава с описание на отделните части от месото на животното. Предлагат се и нещо като скари, които си допичаш сам. Редактирано 12 декември, 2016 от mililia 2
neuromancer Публикувано: 12 декември, 2016 Публикувано: 12 декември, 2016 Тапиоката е с брашно от маниока. Тя сама по себе си вкус няма, защото е само брашно и вода, трябва пълнеж, минимум с масло. Има я и по по-големите хотели, на закуска, има нарочен човек, който ги прави. Не знам дали е диетично, но маниоката не съдържа глутен, за тези, които са на диета. Фейжоадата е традиционно ястие, сега се яде обикновено в събота, по някои ресторанти има само това в събота, фиксирана цена, ядеш колкото искаш. Не е само уши и опашка, има пушен бекон, наденички, филе (може да е поотделно и си слагаш каквото искаш, може и всичко заедно), в черен боб, с ориз, резенчета портокал ... Има сладоледи и сокове от всякакви плодове, дето някои дори и в някои части на Бразилия не са ги чували (примерно в Амазония има плодове, които не растат тук). Закуската е почти винаги включенa, когато си в хотел, има плодове, два-три сока фреш, хляб, шунка, кашкавал, няколко вида кексове. Ако нямаш включена закуска, пробвай асаѝ (açaí), това е студен крем от плодове на палмата асаи (като сладолед), с гранола, банан, гуарана, общо взето замества кафето и е много калорично, ядат го физическите работници сутрин. Гуараната съдържа кофеин, а маракужа има обратното действие, приспивно. Има регионални кухни, примерно в Баия има едни много тежки яхнии (мокека) с риба или скариди, с палмово олио (dendé) или кокосово мляко. По на юг е moqueca capixaba, това е с повече зеленчуци вътре. В Минас традиционно ресторантите са на кило, с 3-4 вида основно, сума гарнитури - зеленчуци, салати, ориз, маниока, пържени картофи, минаваш и си слагаш каквото искаш. Всичко е сложено на печката с дърва. Това е от времето на големите стопанства, когато са готвели за 30-50 работници. И като отидеш на гости, гледат да има по няколко неща и да е пълна масата, колкото повече, толкова по-добре, голяма мъка, ако трябва да готвиш Другото е тропейро, боб, ориз, маниока, пържено яйце, наденица и зеленище всичко заедно. Това пък е когато хората са пътували по няколко дена с каруци - значи жената приготвяла всичко поотделно, но на мъжа не му се занимава да топли всичко отделно и да мие всеки път сто съда и сипвал всичко на едно място Пробвай разните капанчета с шишчета - има по десетина вида, със сос или брашно от маниока (farofa). Между другото маниоката много върви с всякаква скара. Тя май е от Амазония, кореноплодно, съдържа предимно въглехидрати като картофите. Дивата маниока, каквато е била преди, е отровна. Приготвя се така: Корена се обелва и настъргва. Получените стружки се изстискват в едни плетени съдове, всичката отрова отива в сока, а останалото е като брашно и може да се прави на фарофа или тапиока. Отделно сока се вари, при което отровата се изпарява, а каквото остане се използва като подправка за супа (примерно тукупѝ, супа от Амазония със скариди, малко е лигава и обезчувствява езика, сервира се в черупка от някакъв плод, нещо като кратуна - улична храна от Амазония). Сега има култивирана маниока, която не е отровна и може да се яде цяла, примерно сварена, пържена... ПП малка грешка, соса се казва tucupí, супата е tacacá 7
Carrie Публикувано: 12 декември, 2016 Публикувано: 12 декември, 2016 Хаха, какъв аматьор съм, благодаря за смислените обяснения на neuromancer. Аз си давам "A for effort" 1
neuromancer Публикувано: 12 декември, 2016 Публикувано: 12 декември, 2016 А, разбира се, от едно посещение не можеш да знаеш всичко Аз съм от 10 години тука. Амазонската кухня е интересна, хем е екзотична, хем не е съвсем странна, и става и за нашия вкус, за разлика от разните червеи и хлебарки по Азия. На юг пък се набляга на месото на скара. Не съм бил, ама жената се върна от Порто Алегре преди седмици и разказва как в събота навсякъде наизваждат скари и целия град дими 1
Гост Публикувано: 12 декември, 2016 Публикувано: 12 декември, 2016 Леле! Аз съм абсолютен аматьор в такива съвети, дай ми да се плюнча литературно и безполезно Много ви благодаря на всички!
Гост Публикувано: 3 януари, 2017 Публикувано: 3 януари, 2017 И така - докато не съм забравила някои детайли, малко практични препоръки... Игуасу - чудесни съвети ни дадохте. В Аржентина имахме 2 пълни дни, оползотворихме ги чудесно. В Бразилия - един. Безопасност - моето мнение ще се присъедини към считащите опасностите в Бразилия за преувеличени. За мен са преувеличени. Наистина - ние спазвахме много сериозен протокол на безопасност - носехме броено количество пари в брой, съблюдавахме здрав разум и покривахме млякото, но признавам, нито за момемнт не се почувствах застрашена (имам огромна интуиция). Като изключим последните два дни в Рио (просто ми писна тежестта му), бях непрекъснато с Олимпуса на врата си. Новогодишната нощ на Копакабана - прекрасна. Разбира се, че имаше наркомани, пияни, които се сбиваха, припаднали, и какво ли не, но нито за секунда не бяхме застрашени. Бяхме се позиционирали на плажа до сцената, пред Копакабана палас, на най-възловото място. Имахме една ограда зад гърба си - което ни даде сериозна свобода да се забавляваме, а не само да се озъртаме. Престой в Рио - безкрайно сме очаровани от къщата ни за гости - която горещо препоръчвам - Casa Cool Beans. Бяхме в Санта Тереза. Безопасно, красиво, чудесен избор. Прибирали сме се сами по нощите... Транспорт - позвахме самолетен 6-7 вътрешни полета; нощен автобус, кола под наем, в Рио - плюс таксита, автобуси, метро, влак. Никой не се заяжда с багажа - самолетите визирам. Ние пътувахме с ръчен багаж само - премиера - мисля, че казах сбогом на чкирания багаж Това бяха големи ръчни куфари, обаче - плюс ранички. На едни от полетите не се събираха и ни ги чекираха - беше голям купон там , иначе никакви грижи. Кола под наем - искат си международна книжка - и дават оригиналния талон на колата. В Европа такова нещо няма. За мен беше изненада - изобщо не му обърнах внимание и щах да го затрия за малко... Бразилците карат с доста нарушения, но никога не са ме засичали или да са били груби. като исках някоя шантава маневра - а такива имаше немалко, особено като пресичахме Belo Horizonte - отваряхме прозореца, показвахме какво искаме - и готово. Отношение на бразилците - изключително любезни. Както споменах, с португалския нямахме много общо, а местните не владеят английски почти изобщо. Щом служителката на Avis/Budget на международното летище в Belo Horizonte не го говореше... Плюс се изгубихме на два пъти - навигацията се изгуби, всъщност, но се справихме. И се разбирахме с всички - къде с Гугъл, къде основно с ръце и разпечатки... Провинция - меко казано очарователна! Някои места са трудно достъпни с градски автобус, ако имаш ограничено време (Тирадентес, например). Горещо препоръчвам, обаче. Храна - хранехме се основно в кръчми с храна на килограм. Разликата в цената с Рио е съществена. В провинцията за 20-30 реала (грубо 10 - 15 лева) ядяхме на корем, плюс една бира влизаше в сметката. В Рио - 60 реала без бирата. Водата - голяма бутилка 2 реала в провинцията, в Рио е 5. Още веднъж се извинявам, че съветите ми са кьопави, но мозъкът ми работи различно, що се отнася до пътеписания. Ако имате въпроси, с удоволствие ще се отзова.
mililia Публикувано: 3 януари, 2017 Публикувано: 3 януари, 2017 Чудесно пътуване направихте! Мен ме грабнахте с колониалните провинциални градчета, искрено завиждах. От писанието разбрах, че вече е налице тръпката "Южна Америка".
Гост Публикувано: 3 януари, 2017 Публикувано: 3 януари, 2017 Искамеее снимки Непременно! Само да се осеферя Руми е качила нейните във Фейсбук, аз съм претенция и чакам да се прибера.. хах.. Ще дам после линк. Чудесно пътуване направихте! Мен ме грабнахте с колониалните провинциални градчета, искрено завиждах. От писанието разбрах, че вече е налице тръпката "Южна Америка". На мен Южна Америка ми е все още странна - не мога да я усетя, ако ме разбираш, плюс езика. В Азия съм като у дома си, например. В Южна Америка гледам леко подозрително... хах.. За тръпката, обаче - познай, така че всичко си идва на мястото. Мен ме грабнахте с колониалните провинциални градчета, искрено завиждах. Аз да кажа, че градчето, което сякаш най-много ме очарова, беше Lencois - в националния им парк Chapada Diamantina. То атмосфера, то старинност, но и живот. А вечер вадят масите и улицата става кръчма Съвършено безопасно. Такива села там има една камара - чудни!
neuromancer Публикувано: 3 януари, 2017 Публикувано: 3 януари, 2017 А вечер вадят масите и улицата става кръчма Съвършено безопасно. То навсякъде е така по туристическите места, но петък и събота обикновено, даже има и музика на живо. Ако се случиш през седмицата може да е по-заспало. 2
neuromancer Публикувано: 3 януари, 2017 Публикувано: 3 януари, 2017 За сигурността да кажа - все пак наистина трябва да се внимава, пика на безопасността беше 2012-2013г, оттгогава става по-зле. Пред детската градина на децата една майка са я заплашили с оръжие и са и взели колата. Пак тук едни колеги на жената бяха ловили бандити с линейка. Преди няколко седмици в Рио някакви обират банка, на улицата спират случайна зъболекарка с кола, застрелват я и и взимат колата да избягат с нея. Не е розово положението.
Гост Публикувано: 3 януари, 2017 Публикувано: 3 януари, 2017 За сигурността да кажа - все пак наистина трябва да се внимава, пика на безопасността беше 2012-2013г, оттгогава става по-зле. Пред детската градина на децата една майка са я заплашили с оръжие и са и взели колата. Пак тук едни колеги на жената бяха ловили бандити с линейка. Преди няколко седмици в Рио някакви обират банка, на улицата спират случайна зъболекарка с кола, застрелват я и и взимат колата да избягат с нея. Не е розово положението. оятно и късмет Абсолютно подкрепям тази предпазливост. Просто аз бях откровена, че ние наистина не сме се чувствали заплашени. Наистина, бяхме много внимателни, а вероятно и късмет сме имали. Просто страхът не е добър съветник - за мен. Иначе проблемът е за местните, които живеят целогодишно във внимание, а ние - само определен период...
liliya Публикувано: 4 януари, 2017 Публикувано: 4 януари, 2017 И аз очаквам да качиш снимки с нетърпение! Ще се радвам,ако имаш муза и пътеписът ти е готов преди да тръгна началото на следващия месец. До момента, твоята и темата на Сarrie ми бяха изключително полезни, за което благодаря. Остават още малко щрихи да добавя по моята програма и ще стягам куфарите (или раницата, още не съм решила) за ЮА, но преди това един бърз Рим -малко пазар, паста ,вино и разходка.
Гост Публикувано: 4 януари, 2017 Публикувано: 4 януари, 2017 И аз очаквам да качиш снимки с нетърпение! Ще се радвам,ако имаш муза и пътеписът ти е готов преди да тръгна началото на следващия месец. До момента, твоята и темата на Сarrie ми бяха изключително полезни, за което благодаря. Остават още малко щрихи да добавя по моята програма и ще стягам куфарите (или раницата, още не съм решила) за ЮА, но преди това един бърз Рим -малко пазар, паста ,вино и разходка. Като се знам, пътеписът едва ли ще сколаса дотогава, а и аз ги пиша по-скоро за вдъхновение отколкото за наставление , но можеш да питаш пътеписателят за всичко още на сурово Ох, любимата Италия...
liliya Публикувано: 4 януари, 2017 Публикувано: 4 януари, 2017 Като се знам, пътеписът едва ли ще сколаса дотогава, а и аз ги пиша по-скоро за вдъхновение отколкото за наставление , но можеш да питаш пътеписателят за всичко още на сурово Ох, любимата Италия... С удоволствие ще се възползвам от предложението А тази Италия при мен е болестно състояние и любов от пръв поглед.
Гост Публикувано: 11 февруари, 2017 Публикувано: 11 февруари, 2017 (редактирано) За да не забравя обещаното - два от албумите за Бразилия: Игуасу и историческата Бразилия. https://www.facebook.com/galya.radeva/media_set?set=a.10209702750102878.1073741874.1153895655&type=3 https://www.facebook.com/galya.radeva/media_set?set=a.10209756249640333.1073741875.1153895655&type=3 Ще има още два - Чапада Диамантина и Рио, надявам се няма да е догодина... За пътепис хептен мълча като пукал. Извинявам се, че е само във Фейсбук - има хора, които не ползват тази медия, но няма как - времето е наистина фактор, а там са най-многото ми приятели накуп... Надявам се да ви харесат Редактирано 11 февруари, 2017 от Гост
Гост Публикувано: 13 февруари, 2017 Публикувано: 13 февруари, 2017 И Chapada Diamantina Мисля, че освен neuromancer друг не е скитал там... https://www.facebook.com/galya.radeva/media_set?set=a.10209962100786483.1073741876.1153895655&type=3&pnref=story
neuromancer Публикувано: 13 февруари, 2017 Публикувано: 13 февруари, 2017 Което е жалко, мястото си заслужава... Кой точно трек е този, от Ленсоис до Вале до Капао? Аз на трек съм ходил само до Cachoeira da Fumaça, сами по пътечката. Пак ми се ходи, ама сега по карнавала цените са непоносими, та пак за друг път ще остане. Пещерата Lapa Doce ли е? Интересна е, аз в друга влизах, няма стълби, парапети, осветление, гида носи газена лампа и това е 1
Гост Публикувано: 13 февруари, 2017 Публикувано: 13 февруари, 2017 Точно Lapa Doce Исках и в другите пещери, ама... А за трека не ме питай кой е точно, помня че минавахме цялата долина и само че тези 34 километра ми се видяха 340
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега