дневник Бирма - кратичко дневниче в минало време

[AlexandraKo]

Доста станаха темите за Бирма , та да напиша малко и за моите чудесни преживявания там.

Нашето пътуване беше съчетано с Филипините. Летяхме с Малейша - Истанбул-Куала Лумпур- Манила, че цената на билета до там беше доста по- ниска, отколкото до Янгон. А после летяхме с Air Asia Куала-Лумпур Янгон-Куала Лумпур.

Вече някъде из форума разказах, че в нета си намерих една бирманска туристическа агенция, с която се договорих какво точно искам и  в кои хотели искам да бъдем настанени. Държах хотелите да са хубави и си ги бях избрала предварително. Ние бяхме 3-ма, договорката ни беше кола с шофьор и гид през цялото време. Придвижването между Янгон, Баган и Мандалей - с вътрешни полети. Осигуряването на визите също беше тяхна грижа. Това беше през 2013  година и въпросът с визите беше по- сложен, отколкото е сега.

Тогава Air Asia  летяха от другия терминал в Куала Лумпур. Очаквах нещо като нашето Т1, ама си се оказа съвсем прилично място. На което даже, можеш да си похъркаш с кеф, докато си чакаш полета: :)

 

 

 

 

Ето го и самолетчето:

 

 

Всички търпеливо дадоха път и изчакаха да се настани :

 

 

В целия самолет пътниците бяха предимно местни, почти не видях европейци, полетът не беше дълъгг и мина приятно.

 

Ето ни и на летището в Янгон:

 

 

 

 

Красиво, лъскаво, чисто. Като че ли, бях очаквала нещо скромно и обикновено - оказа се, хубаво, нормално летище с всички екстри.

Още от ескалатора веднага ме подбра един офицер, обръщайки се към мен по име. А аз  взех да мигам на парцали.

Викам си - леле, нещо сгафихме   Оказа се, че човекът просто ни води,  да си дадем паспортите, за да ни сложат визите, а ме е познал по цветната снимка, която се мъдреше най-отгоре на първия формуляр.

Сложиха ни визите - потвърди се впечатлението ми, че само ние сме външни, защото само ние тримата бяхме на гишето за визи.

Когато подреждах нещата с бирманската агенция, между другото попитах дали са имали туристи от България. Всъщност, адреса на тази агенция го взех от един италиански сайт - италианците много ги хвалеха. Гидът, който ни посрещна, се оказа, че освен английски, говори и италиански. Твърде малко, както се оказа, като го поизпитахме, но накрая невероятно милият и симпатичен младеж отбеляза напредък с италианския. Не съм ходила скоро по италианските сайтове да видя, дали не го хвалят още повече, след мини-курса, който му спретнахме.

Оксвен гида, ни чакаше и цяла делегация - направо, но за това по- нататък.

Хотелът, който бях избрала:

 

Inya Lake Hotel Yangon

 

 

 

 

 

Езерото на хотела.

 

 

 

 

Много хубав хотел, огромна територия, страхотни басейни / имахме си и време за плаж/, перфектна закуска.

 

 

Почти в един двор с хотела имаше страхотен ресторант с европейска и местна кухня, не го пропуснахме и него.

 

 

Стаите - огрооомни, банята - като за 8 членно семейство, интернетът - добър, огромна тераса на стаята с изглед към езерото. персоналът - любезен, усмихнат, всички са с чупка в кръста, та по някое време установих, че и ние подражателно и инстинктивно непрекъснато се климбуцаме, благодарейки наред. Хвърляме по един душ, преобличаме се и тръгваме на разходка и първо запознаване с Янгон.

 

следва...

[AlexandraKo]

Първо една пешеходна разходка из центъра на града, за да усетим атмосферата. Има красиви старинни сгради, има стари и позапуснати, има и нови, модерни. Много паркове,зеленина и красиви водни площи. Първо пием по едно кафенце в луксозния Странд хотел:



Мемориалният Maha Bandoola Park. в центъра срещу Кметството:





Кметството:



На мен най-много ми хареса тази сграда - High Court building, която е построена през 1912 година / ако не бъркам/:





Други стари колониални сгради, които или вече са реставрирани, или предстои:







Джамията вдясно от Sule Pagoda:



Паркът покрай реката:







Младоженци на фотосесия, копнах и аз едно кадро тайничко :









По улиците на града ми направи впечатление, че на много места имаше сергии с книги. Много чете народът там явно.



Един чичо си беше седнал на тротоара и приемаше поръчки за писане на туй-онуй:



Други продаваха разни работи - за болести, за магии, против уроки и пр. Те там много вярват в тези неща.



Вървим си ние и си зяпаме, а хората около нас си вършат своите си работи. Едни чакат градския транспорт:



Други са седнали на почерпка на тротоара и в огромната жега сладичко си хортуват:



А пък младежът се е докарал даже с ботуши

Минахме покрай Арменската църква, ама първо - беше затворена и второ - нямаше за какво да се оплакваме, та снимах само портата:



следва...

[AlexandraKo]

Точно в центъра на града, съвсем близо до Кметството се намира  Sule Pagoda. Смята се, че тя е на повече от 2500 години и е построена преди Шведагон. В нея се пазят няколко  свещени косъма от косата на Буда. Забележителна е с  октагоналната си форма, която се запазва почти до върха на ступата, няколкото по- малки ступи, 10 бронзови камбани и 8 изображения на Буда. Осем - за всичките дни от седмицата, + едно допълнително за срядата. Ролята на допълнителното  много-много не я разбрах. Освен, дето, за бирманците / будистите/ има две сряди - сряда сутрин, когато Буда е получил просветление и се изобразява от слона с бивни и сряда вечер, когато слонът е без бивни, ама защо - така и не разбрах.

Суле пагодата по времето на английската колонизация е използвана като ядро, около което е ситуирано градското планиране.

Освен религиозно, тя има и историческо значение за страната - когато е имало бунтове, въстания или някакви протести - те винаги са започвали със сборен пункт пред нея.

 

Октагоналната форма:

 

 

 

 

 

 

Камбаните, които могат да се удрят и звънят различно:

 

 

Според мен, част от посетителите просто си седяха на раздумка на хладно и на сянка в голямата жега.

 

 

Довършваме си разходката из центъра на Янгон.

Интересно ми е съжителството на нови и лъскави сгради с позапуснати и стари. Обичам контрастите.

 

 

 

 

 

Не пропуснахме и Bogyoke Market - препоръчвам го като място за купуване на сувенири. Оттам купихме страхотни седефени лъжички, чашки от опашка на кон / от космите/, бамбукови чашки, чинийки, кутийки и пр. Лакирани и красиво изрисувани.

Има голямо количество бижутерски магазини, такива за скъпоценни камъни и каквито се сети човек дрънкулки и красоти. Може да си отвърти цял ден зяпане и пазаруване Ама нас ни прибраха набръжко от пазара, че предстоеше Шведагон по залез.

 

 

 

Щраквам в движение църквата до пазара и продължаваме към Шведагон:

 

 

следва...

Редактирано 19 февруари, 2016 от AlexandraKo

[Гост]

Много благодаря! И се надявам да не си мотла като Мак (да не ме чуе само  ) Поне на две магеланки ни предстои скитане съвсем скоро до там

[AlexandraKo]

Много благодаря! И се надявам да не си мотла като Мак (да не ме чуе само  ) Поне на две магеланки ни предстои скитане съвсем скоро до там

Аз не съм мотла, ама съм мнооого подробна.

Ще гледам да сколасам тези дни

[Гост]

Аз не съм мотла, ама съм мнооого подробна.

Ще гледам да сколасам тези дни

 

Не си никаква мотла, сакън, просто се юркам с Мак... хаха... Прдобността ти е безценна. Благодаря!

[AlexandraKo]

Както казах в предишния пост,  гидът - сладур със звучното име Йе, скоропостижно ни прибра от пазара, защото, до 16,30 трябвало да отидем при Шведагон, за да го видим на смрачаване. Отделно, на другия ден щяхме да тичаме пак натам, че да го видим и през деня.

Аз и Йе:

 

 

Поклонниците будисти стигат до храма по стълби, като по пътя купуват свещи, цветя, разни шаренки знаменца, които оставят на разни места като дарение. Отделно се оставят и пари, отделно се лепят златни лентички по главите на Буди-те, но , за това - по - нататък.

За разлигавените като нас туристи си има асансьор, да не се мъчат по многото стълби. Слизаме от него и след малко се озоваваме пред Дървото на Буда - веднага до входа на комплекса, вдясно:

 

 

 

 

Шведагон пагода е най-впечатляващият за не-будистите, най- свещеният за будистите в Бирма будистки храм и най-старата в света будистка ступа. Смята се, че е на повече от 2500 години и е заслуга на двама братя - търговци, на които Буда подарил 8 косъма от своята коса. Които се съхраняват в Шведагон, освен мощите на 4 броя Буди / вероятно на 4 от неговите превъплащения, които били не знам си колко десетки хиляди/. По някое време човек му изпуска края, щото навсякъде - мощи, кичури, част от дреха и пр.Буда е просто навсякъде  и свикваш.

В началото пагодата е била твърде скромничка - едва 8 метра, сега е внушителна - около 110

Минаваме първо през музея, за да да проследим историята. Как е изглеждала преди, за да сравним:

 

 

 

Иззидана е от тухли, които са покрити със стотици  златни плочи, а куполът в горната част е уникално произведение на ювелирното изкуство, от чисто злато и  скъпоценни камъни.

 

 

Инкрустацията включва скъпоценни камъни - диаманти и рубини, сапфири и изумруди, общо, около 7000, а върхът е увенчан с огромен 75 каратов диамант, опиращ в небето...

 

 

 

 

Тези последните снимки са от музея и са направени от снимки под стъкло, та, за това има отблясъци.

За будистите в Бирма е много важно да знаят в кой ден от седмицата са се родили, защото това определя тяхната астрална съдба, съгласно бирманския зодиак. Който има не само познатите ни 12 зодиакални знака, но и още 27... и до тук спрях да питам, че стана дъълга и широка. :)

В предишния пост казах за седмицата, дето в Бирма има две сряди - една сутринта и втора след обяд. Всеки ден от седмицата е означен с някакво животно - понеделник.-тигър, вторник - лъв, сряда сутринта слонче с бивни, сряда след обяд - слонче без бивни, четвъртък - мишка, морско свинче за петък, змия за събота и човек-птица за неделя.

На различни места из комплекса Шведагон ги има различните животни, естествено, всяко гарнирано с по един Будичка и задължително трябва да ги изкъпеш и да им се  подмажеш за здраве и късмет.

Ето, така:

 

 

 

Хехе, ето ви го и един виден господин, дето се подмазва: / тази снимка е от нета/

 

 

Като ме видяха колко прилежно я свърших тази работа, монасите ми позволиха да се снимам с тях:

 

 

Навсякъде из комплекса се ходи бос, голям кеф, плочките са чисти и хладни При всичката навалица наоколо е тихо и приятно.

 

следва...

Редактирано 19 февруари, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

И ето я пагодата Шведагон в цялата и прелест на нощна светлина:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Отидохме в ранния следобед, тъкмо беше взело да притъмнява. А докато се разходим, докато разгледаме, докато поседим и си поприкажем - станало полунощ

Но то, там, никой не бърза, няма я обичайната глъчка и шум на местата с много хора накуп.

Всички са усмихнати и смирени,ттакова спокойствие цари навсякъде,  усещането е невероятно.

В следващия пост ще покажа комплекса на дневна светлина - възприятието е съсвсем различно.

 

следва...

[AlexandraKo]

Комплексът Шведагон заема площ от около 5 хектара и  е построен на хълм, висок около 60 метра.  вижда се от всяка точка на града. Жителите на Янгон буквално живеят в сянката на Шведагон / както самите те се шегуват/.

Има четири входа, октагоналната форма е във връзка с осемте части на седмицата и движението става по посока на чосовниковата стрелка. Има четири пътеки с настилка, по които да се движиш, защото денем мраморите са ужасно горещи и не може да се ходи по тях с боси крака.

Името произлиза от съчетанието на двете думички: Shwe / злато на бирмански език/ +Dagon / старото име на  Янгон/.

 

Главната ступа от всички страни:

 

 

 

 

 

Наоколо пагоди, пагодички, ступи и пр, в изобилие:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Доста чакане, докато хвана ред за къпането ;)

 

 

 

Хората се молят, почиват, пак се молят...Някои много са се уморили

 

 

Някои места са само за мъже, други - само за жени, трети пък - може и заедно.

 

 

 

 

 

 

Погледнете колко са красиви и безценни  позлатените тавани, дърворезбите  и мозайките по пода:

 

 

 

 

 

А тези пана са от мънички парченца огледало, на слънцето изглеждат невероятно:

 

 

 

 

 

Около религиозните места се продава електролитно злато - мнооого тъничко фолийце. Само че, това тук не е електролитно, а ръчно изработено. Бавно и трудно.

Златната пластинка се удря с дървени чукове , докато дебелината стане едва няколко микрона.

Тели листчета се лепят по статуите и макар, наглед количеството за изглежда нищожно, някои от въпросните статуи са придобили огромни размери на някои участъци.

 

Опитах и аз, ритуалът с лепенето се оказа лесно изпълним. Падна ми едно парченце на земята, взех си го и като посегнах към Буда, Йе ме спря отривисто - не може, като е докоснало земята не е правилно да се лепи на челото на Буда.Малко се засрамих, ама аз си мислех, че на златото му няма нищо. Явно не съм мислила в правилната посока.

 

 

Сварихме религиозна церемония:

 

 

 

 

 

 

Щраквам си една снимка и аз в компанията на усмихнати Буди:

 

 

И се прибираме в хотела, за да се опънем на плажа. А утре ни чака полет за Баган.

 

следва...

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 19 февруари, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Ето го и полетът за Баган:

 

 

Мъничко, чистичко, лачено отвсякъде самолетче за около 70 пътника. Сладички стюардески, почти деца / ама те, бирманките всички са такива - трудно им определяш възрастта/.

За около 40 минутки полет сколасаха да ни нахранят и напоят много елегантно.

 

 

 

 

Летището се нарича Nyaung U и изглежда така:

 

 

 

Гидът Йе остана да ни чака в Янгон, че имахме още време заедно, а тук ни посрещна  гид с името Му. А, познайте мъж ли беше или жена?

Ей ни двенките с водачката Му:

 

 

В Баган бях избрала този хотел:

 

 

 

 

Голям кеф след жегата и прахоляка да се цамбурнеш и да се плацикаш на воля. Да не разправям, как само ние си бяхме единствените обитатели на басейна.

 

 

Пропуснах да кажа за предишния хотел в Янгон, че интернетът беше отличен, в този - също, но в общите помещения, които изглеждат така:

 

 

 

 

Отново по познатата схема - настаняват ни в хотела, по един душ и тръгваме първо към пазара, който е едната от забележителностите в този район:

Аууу, наистина, огромен пазар, продава се всичко, каквото се сетите и според мен, не трябва да се пропуска. Голяма атракция е!

Всички са намазани по лицата с онази  смес, която се получава като трият едни парченца дърво - лимоново дърво + хума  / обичаят носи името  танака/ и прахът се смесва с водица. Туй - против слънчево изгаряне, уж. Ама, аз си мисля, че си им е просто навик, в противния случай ще се омажат навсякъде, а те - само по бузите. Или пък има връзка с мечтата на всички бирманки да имат бяла кожа.

Щом стана въпрос за това, Му веднага ни връчи по едно калъпче от въпросното нещо.

И като разбра, че непрекъснато се печем на слънце, изпадна в неподправен ужас :unsure: Имаме бяла кожа, а искаме да сме черни. :blink: Изправихме се пред страшна дилема - ще се мажем ли или не?

Е, за нейно удоволствие се понамазахме и ние, ама за малко.

На вашето внимание - пазарът в Баган::

 

 

 

 

 

 

Ще ви спестя малко гледки на всякакъв животински вид - дву или четирикопитен, фърчащ, пълзящ, плуващ или търчащ. Одран, заклан, разфасован, неразфасован и пр. на 40 градусовата жега, без охлаждане, направо на масите.

Ето го и транспортът  до пазара - за местните и за туристите:

 

 

 

След пазара поискахме да видим как изглежда едно селце, където живеят местните хора:

 

 

 

 

Дааа, ние не бяхме видяли бирманско селце, ама селцето беше виждало нашенци. :)

Защото, в едната къща долетя отнейде младеж, който, като разбра, че сме от България, помоли да му сменим за долари 20 български лева, които  му подарили миналата година. Сменихме му 20 лева за 20 долара, че да има и от нас малко и се разделихме доволни .

Пътьом се отбихме за по кафенце тук - Aureum Palace Bagan Hotel, може би, най- скъпият хотел в района. Интересното е, че има наблюдателна кула, от която се вижда прекрасна панорама над долината на храмовете. Ако ви е на път, отбийте се, гледките си заслужават:

 

 

 

Това е територията на хотела - отделните вили приличат на храмове и не развалят панорамата.

 

 

Днес ще видим и жените - жирафи от племето Падонг, което живее на едно високо плато в провинция Шан в Бирма и обикновено слизат около езерото Инле.

В Ниаунг за пръв път виждаме такива жени, тези тук всички ги познават - Тоджу и Тотан.

За племето и защо носят тези пръстени, ще стане дума по-нататък, като отидем на езерото Инле:

 

 

 

Прибираме в хотела за плацикане, че утре ни чака дълъг ден - ще обиколим част от храмовете.

Времето, през което се случва всичко това е средата на октомври. А жегата и влагата са огромни.

Добре че имахме през цялото време климатизиран микробус че, ако трябваше по 8-10 часа да сме непрекъснато в тоя пек и прахоляк , не зная как бихме издържали.

Това, при положение, че съм топлолюбиво и издържам много на жега.

 

следва...

Редактирано 22 февруари, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Баган, според мен е най- популярното място в Бирма, освен комплекса Шведагон. Разделен  е на три части, ето как изглежда на картата:

 

 

Стената отделя  Old Bagan. това е най- скъпият район, но е най-близо до храмовете.

New Bagan - това е новата част.

Nyaung U -  там се намират летището и автогарата. Заведенийцата,  хотелите и гестхаусите там са на по- ниски цени.

Освен това, почти навсякъде из местата за спане предлагат велосипеди под наем. Ако се наеме такъв на улицата е по- евтино, отколкото в хотела.

До археологическата зона на Баган си има нормален път, но между отделните храмове си е пясък, прах и пепел. На площ от около 40 кв.км. са разположени повече от 4000 храма и ступи.

Главната забележителност в Баган е пагодата Швезигон. С формата на камбана, покрита цялата със злато, тя е първообраз на останалите ступи, пагоди и пагодички в региона.

Много свещено място за бирманците, беше пълно с поклонници. Тука се съхранявал зъб на Буда, построена е през 10-11 век и името в превод означава нещо свързано с победа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва..

Редактирано 23 февруари, 2016 от AlexandraKo

[Гост]

Браво, Александра. В огромна помощ си... 

[AlexandraKo]

Благодаря, продължавам

                                     Храмът Суламани  /Sulamoni Pahto/

 

Забележителен е със своите фрески, които били на възраст повече от 300 години. Името означавало " перла в короната".Тук искам да покажа  стели, които стоят пред всеки храм и на бирмански е написана историята му.

 

 

На обратната страна на плочата е написано същото, но на английски. Ама човек трябва да го знае - а аз го научих, като зададох въпрос на Му защо никъде не пише на английски и тогава тя ми показа.

 

 

 

 

 

 

 

 

Красиви плочки, ще рече човек, че са от Калтаджироне

 

 

Съдовете, от които поклонниците пийват водица:

 

 

следва..

[mililia]

Вчера бях уведомена от човека, който организира обиколката ни из Баган, че от 1 март правителството въвежда ограничения при изкачването на пагодите за наблюдаване на изгрева и залеза. Аз точно на 1 март съм там, така че на място ще разбера как ще се развият нещата. На този етап имам обещание от гида, че ще намери начин да ми осигури възможност за наблюдение на изгрева и залеза. Как точно, той си знае.

Редактирано 23 февруари, 2016 от mililia

[AlexandraKo]

Следващият храм е:

 

                                      Храм Ананда (Ananda Pahto)

 

Този храм е един от най- добре съхранените в Баган и по моето скромно мнение - , един от най-красивите. Времето на изграждането му е отново 10 - 11 век, по-скоро - втората половина на 11 век.

Легендата разказва, че кралят, извикал монаси от някаква пещера, наречена Нанда Мула и намираща се в Хималаите  и им поставил  задачата за построяването на този храм. А когато те се справили блестящо, за награда, кралят наредил да ги убият. :unsure: За да не могат да сътворят друга подобна красота. В превод от санскритски името Ананда  означавало "Невероятно красив:.

В храма има 4 огромни / почти по 10 метра/ статуи на Буда, които гледат в четирите посоки на света  и още много, много по- дребни. Всичко това накуп символизирало безкрайната мъдрост на Буда. Формата на храма е кръст, с четири религиозни зали, ориентирани изток-запад, север-юг, обикалят се по посока на часовниковата стрелка по кръгов проход. Храмът има уникална система на естествена вентилация със специални отвори в стените и тавана. Пак от такива отвори влиза светлина, която се концентрира точно върху главите на статуите   на Буда. На последните снимки това, което изглежда като лампа на тавана е отворът със светлината.

Освен храм, в комплекса има и манастир - единственият, запазил се от онези времена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

 

 

[AlexandraKo]

Вчера бях уведомена от човека, който организира обиколката ни из Баган, че от 1 март правителството въвежда ограничения при изкачването на пагодите за наблюдаване на изгрева и залеза. Аз точно на 1 март съм там, така че на място ще разбера как ще се развият нещата. На този етап имам обещание от гида, че ще намери начин да ми осигури възможност за наблюдение на изгрева и залеза. Как точно, той си знае.

Мил, на мен, лично, ми хареса най-много ето, този залез:

 

 

 

 

 

 

 

 

Това е Златната ступа на брега на река Иравади. Залезът, отразен във водата и в златната повърхност на ступата е просто приказен...

По - нататък ще сложа снимки и от долината на храмовете в Баган - не е същото.

Редактирано 23 февруари, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Продължавам с храмовете на Баган.

 

                                                                      Mahabodhi Temple

 

Този храм е построен през 13 век, по подобие на  храм Mahabodhi в Бихар, Индия.

Има формата на пирамида с много ниши, в които има изображения на Буда - около 450 броя.   Построен е е от крал Htilominlo.

 

 

 

 

 

Градината на храма:

 

 

 

 

 

Пътьом щракнах и едно изцяло дървено храмче

 

 

В долината на храмовете има такъв, с името на въпросния крал.

 

 

Всъщност, храмът бил издигнат на мястото, където от петимата синове на стария крал бил избран за престолоноследник точно Htilominlo. Този храм прилича на храма Суламани.

Има четири големи позлатени фигури на Буда, голямо количество по-малки, стенописи квадратна форма с 4 входа.

А върхът на храма, представлява декоративна кула, по подобие на тези  в Индия. При Суламани е позлатена, тук си е тухлена. Всъщност, целият храм е изграден от тухли, пострадал е сериозно при земетресение и на второто ниво е недостъпно за туристи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

 

[AlexandraKo]

Сигурно вече ви писна от храмове, пагоди, ступи и пр. обиталища на Буда. Не се притеснявайте, колкото и да съм подробна, няма да описвам всичките почти 4000 ;)

В този пост ще обясня само защо долината на храмовете в Баган не е в списъка на Юнеско при всичката тази красота и история.И ще покажа самата Долина.

Историята казва, че през 10-13 век Баган е бил столица на Великата Кралска Империя Паган. По това същото време там били построени повече от 10 000 храма :unsure: Всеки, който искал да живее богоугодно, май е по правилно да кажа Буда- угодно, построявал храм, манастир, пагода или малка ступа - според възможностите си и материалното си състояние. Докато се е получил този най- голям будистки  храмов комплекс в света.

Много от храмовете са се саморазрушили от времето, други - от земетресения, трети са се запазили до днес.

Бирманското правителство се опитало да възстанови някои от храмовете, но твърде хаотично, без да се спазват изискванията за историческа достоверност и със съвременни материали.

На места старинните постройки си съжителстват с нови такива, което изглежда твърде неуместно.

По тези причини Храмовете в Баган не са част от СКН на Юнеско.

Ето още малко снимки от там. Красиво е, особено, като руините са обрасли с трева и не се виждат разрушенията.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Не зная тези, които са се запътили към Баган по колко време са си предвидили, аз лично смятам, че три дни са достатъчни.

Храмовете са толкова много, че по някое време просто "преяждаш" с храмове и всички започва да ти се струва еднакво.

Утре ще  пътуваме към езерото Инле, но пътьом ще минем през пещерите Пиндая. Уговаряме се с Му да тръгнем по- рано, че да сколасаме с всичко. И пак не сколасахме, но за това - нататък.

 

следва...

Редактирано 23 февруари, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Тръгнахме достатъчно рано, но пътищата са тесни, започна да вали и придвижването до пещерите Пиндая се попроточи.

Стана обедно време и уговорихме Му да ни заведат някъде по пътя, за да хапнем.Заведоха ни в чудничко заведение, на брега , където си имаше супа Том-ям и прясна рибка. Да знаете, когато няма снимки, сме били много гладни. ;)

От манджата няма снимки. Но от красивото ресторантче има:

 

 

 

 

 

 

 

Нахранени и напити със студена биричка, продължаваме към пещерите.

Те носят името на мъничко градче, наречено Pindaya, което се намира в провинция Шан, около езерото Инле. Жителите на тази провинция са от едноименната народност . Там винаги е имало относителна самостоятелност, негласно - автономна държава Шан.

Според конституцията на Миянмар, която била приета през 1974 година, държавата е обявена за федерация . Само че, когато воненната хунта дошла на нвласт, тази автономия била премахната и те обявили централизацията на държавата.

Жителите на областта оказвали въоръжена съпротива , средствата за която идвали от основната култура, отглеждана в района - опиумния мак, който те наричат "черно злато" и основните парични потоци в района идвали от неговата продажба.

Даже, някъде четох, че, за да се успокои обстановката в този бунтовен район,е имало споразумение с хунтата за легализиране на отглеждането и продажбата на опиумен. Колко е така - не мога да кажа.

По пътя не видяхме ниви от опиумен мак, само огромни площи, засадени с карфиол.

Водачката ни Му, през цялото време, докато пътувахме, обясняваше, как тук имало огромни количество " холи флауер". И аз, блеснах с познания, как има бяла или червена коледна звезда и че, цветът не е цвят, ами, оцветени листенца и пр.

На което Му клатеше непрекъснато глава отрицателно и викаше, но, но, но.... Сума ти време не вдявам за какво иде реч и почвам да мигам недоумяващо. В един момент, тя нарежда на шофьора да спре и издимява навън. След малко се връща и тръшва неко на пода - една огромна зелка карфиол.)

Как беше - " не били компютри, ами компоти " или обратното...е, в нашия случай не било ХОли, ами било КОли, ама, докато се разберем, мина една камара време,та стигнахме до пещерите :blush: :blush:

Та, да си дойдем на думата.

На входа на пещерите има един огоооомен паяк и Му беше много разстроена, че не щем да се снимаме с паяка. При положение, че имаше опашка от желаЮщи, явно е много важно да имаш снимка оттам. Можех да го яхна паяка, ма не бях сигурна, дали ще ме удържи )

А паякът е онзи същият - от легендата. Дето отмъкнал седем принцеси и си ги скрил в пещерата, вероятно, за да си яде на спокойствие.

Само че, на паяка му била крива сметката, щото се появил принцът Кумабая, точен стрелец с лък, който отстрелял паяка и спасил принцесите.

За коя точно после се е оженил принцът, не стана ясно, ама и него го има на статуя, прицелен в паяка, за всеки случай

Моля, обърнете внимание на Буда , зад гърба на принца.Дето седи сякаш, в устата на кобра.Сега, като се връщам на да се сещам, че забравих да питам защо е така.Някой, ако знае, моля, да каже!

 

 

 

Да не забравя - на входа на пещерите има пазарче. Купих страхотни ръчно плетени шалове.

 

 

И понеже изглеждаха толкова феерично, пък същото време - равни и като фабрично направени, накарах лелята да ми покаже точно как ги плете. :unsure Просто невероятно! По - нататък ще покажа и шалове от лотос, които са още по-невероятни

 

В пещерите Пиндая казват, че има повече от 8000 статуи на Буда. Местните хора са ги събрали и скрил в тези пещери, защото се страхували от нападенията на Бирманската армия по времето, когато хунтата дошла на на власт.

А после станало така, че всеки, който иска, може да направи дарение на някаква религиозна статуетка и да я остави там. Имаше и такива, дарени от европейци - от Италия, от Англия, от Русия.

В първото помещение има златна ступа и около нея много буди, нататък е просто една огромна върволица от разнокалибрени статуи, статуетки, някакви други религиозни изображения и пр.

Самите пещери са красиви - има си сталактити и сталагмити, ама кой им обпръща внимание

Направи ми впечатление, че най- голямата опашка беше пред една черна фигурка, която всички се стремяха да докоснат с ръка. Е, не останахме по- назад и ние, макар че, не знаехме за какво иде реч.

Ама, щом всички хора го правят, сигурно е за хубаво.

Ето как изглеждат пещерите вътре:

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

Редактирано 24 февруари, 2016 от AlexandraKo

[Гост]

Алекс, помниш ли колко ви струваше един обяд или вечеря с биричка в ресторант - за двама ви? Просто ориентировъчно. Мисля че имаме еднакви вкусове за кръчми и храна   Изпаднала съм в дълбока чуденка колко пари да обменя   Благодаря!

Редактирано 24 февруари, 2016 от Гост

[AlexandraKo]

Ами точно не помня, ама в рамките на десетина долара на човек.Ти колко дни ще си там? Понеже на нас всичко ни беше платено предварително - хотели, гидове, транспорт, входни такси, сменихме по около 300 долара на човек още на летището в Янгон и си ни стигнаха за десетина дни.Като имаш предвид, че бяхме канени на гости и за около 50 купихме уиски,скъпи бонбони и играчки за децата, сувенири и подаръци за в къщи .Смени си на първо време да имаш по 30 долара на ден, пък , ако не ти стигнат, ще смениш на място.Ама, това, само за храна, ако ще плащаш за транспорт и за гид -не знам.А и зависи какво ще ядеш и пиеш, ние ядем предимно Том - ям и риба - навсякъде има.

Редактирано 24 февруари, 2016 от AlexandraKo

[Гост]

Ами точно не помня, ама в рамките на десетина долара на човек.Ти колко дни ще си там? Понеже на нас всичко ни беше платено предварително - хотели, гидове, транспорт, входни такси, сменихме по около 300 долара на човек още на летището в Янгон и си ни стигнаха за десетина дни.Като имаш предвид, че бяхме канени на гости и за около 50 купихме уиски,скъпи бонбони и играчки за децата, сувенири и подаръци за в къщи .Смени си на първо време да имаш по 30 долара на ден, пък , ако не ти стигнат, ще смениш на място.Ама, това, само за храна, ако ще плащаш за транспорт и за гид -не знам.А и зависи какво ще ядеш и пиеш, ние ядем предимно Том - ям и риба - навсякъде има.

 

Съвсем груба сметка ми трябва, Алекс. В тази сметка не слагам гидовете и транспорта - там цената ми е ясна и всичко е планирано. Просто се чудех... Благодаря  

[AlexandraKo]

Приключихме с размотаването в пещерите и по пазара пред тях. По едно време, гледам, девойката Му подстъпва притеснено от крак на крак, че било време да тръгваме,  до хотела имало мъничко пътуване. Ама ние, понеже не обичаме да бързаме, продължаваме с мОтането. Качваме се в микробуса и става ясно, че до хотела щяло да се ходи с лодка, не можело с буса. Въх, ми що не рече по- рано, бе моме, ами чак сега? :unsure:

За капак, като стигаме до мястото, дето ще вземаме водното превозно средство, наближава 18 ч и изведнъж става съсвсем, ама съвсем тъмно.

Като виждам с какво ще се пътува, изпадам в тих и не толкова тих ужас. Мозъкът ми отчаяно  започва да търси варианти дали да не нощуваме тук, пък на сутринта да се качваме на това нещо.

 

 

Разликата е, че в тези лодки има по много народ, а нас ни турИха самостоятелно, че и на кресла. Само ние в лодката. питам колко време ще се пътува, Му вика - " десетина минути".

И като се почна едно пътуване в онова ми ти езеро - разбирай - в непрогледна тъмница, без нито една светлинка. Само от време на време се чуваше как се разминаваме с други лодки, как се оправяха тия хора в нищото, не стана ясно. Ама десетте минути се проточиха бая , по някое  време взеха да ми идват едни черни мисли, ако се извърне таз ми ти пирога, никога няма да ни намерят.

Попреговорих на ум,  че съм  си оставила всички банкови и наследствени неща в ред и се успокоих. Кредити нямам, график не съм пускала за като се върнем, няма повод да се притеснявам. Примирих се, отпуснах се, та взех и да се оглежзам в тъмното.

То, каквото има да се случва, просто ще се случва.

По едно време, към 45-тата минута се появиха светлинки в тунела

 

 

Кой да ти предположи, че хотелът ни ще е насред езерото и ще изглежда точно като на рекламите от Малдиви, Сейшели и пр. места с наколни жилища, насред водата.

Мнооого хубав хотел, много любезен персонал, добра храна. Освен това, си имаха джин-тоник, та стресът веднага щом стъпихме на твърдо, беше преодолян :)

Ето го :

 

 

 

 

 

 

 

 

От тераската на стаята се виждаше това :

 

 

Зад хотела има мъничка  красива градина, явно е насипана земя в езерото с нещо като кафененце в отделна куличка.

А на високата част най-отгоре има страхотна тераса с изглед над езерото:

 

 

 

От верандата на ресторанта се нагледахме на такива прекрасни залези, по време на вечерния джин-тоник

 

 

 

 

Хехе, ето го и гаражът на хотела, паркингът е безплатен

 

 

За пръв път ще спя на подобно място. Оказва се много приятно да слушаш плискащата се вода, все едно си на кораб. Утре ни чака интересен ден.

следва...
 

[AlexandraKo]

Езерото Инле се намира в западната част на областта Шан, някъде четох или чух, че се намирало в кратера на изгаснал вулкан. Размерите му са  приблизително 10х24 км и миналата година беше добавено в списъка на световните биосферни резервати. То е второ по големина в Бирма и се намира на височина 880м. Според мен изключително живописно и интересно място с плаващите си селца, плаващите пазари, плаващи градини и с усмихнатите и дружелюбни хора от народността, наречена Интха.

Започваме следващата си разходка из езерото.

Първо отиваме да видим отново жените от племето Падонг. Племето живее високо в планината и част от жените, които носят онези метални пръстени на шията си, слизат на езерото и с удоволствие позират за снимки с туристите срещу малко заплащане. Защо имат тези метални пръстени па шията, ръцете и под коленете?

Първите си 10 пръстена момиченцата Падонг получавали на 7 години, като единствено тези можело да се свалят..Всеки от ринговете тежи 3 кг, после  на всеки 5 години се прибавят още  по 3 обръча. Не е много ясно каква е целта на пръстените. Смята се, че според някакава легенда си ги слагали, за да се пазят от тигрите. На нас ни обясниха, че хората от това племе смятало тези жирафски източени шии за особено красиви. Красотата е субективно понятие и не може да се спори, но ми стана жал за тези жени, които трудно се движат, трудно се хранят, но не са освободени от никаква работа.  Да, ама са красиви. Какво ли не прави човек в името на красотата  

 

 

Във водата хората си живеят точно, както и на сушата. Има си разни работилници, ето една за чадърчета:

 

 

 

Ето и такава, в която се тъче плат от лотосова нишка. Купихме си невероятно красиви шалове, каквито за пръв път виждам.

 

 

В езерото всички се придвижват с лодки, даже в едно семейство си имат по няколко, така, както семействата на сушата си имат по няколко коли.

Много е интересен начинът на придвижване - мъжете движат веслото с единия си крак, стоейки прави в лодката. Но пък, жените се придвижват седнали.

 

 

 

Пазарът, разбира се, също е плаващ:

 

 

 

Ние имахме късмет, че по това време на годината се провежда един от най- големите фестивали / нещо, като карнавала в Рио/ - Phaung Daw U фестивал, съпроводен от състезания на лодки с много гребци, бойни изкуства и разбира се - с много танци. Пак на лодки с много гребци се разнасят 4 броя изображения на Буда, цели храмове и разни други религиозни изображения.

Ето ни  на пътя на самото събитие, на което имаше огромно количество зрители, защото после ще отидем и там, където е финалът на "регатата".

 

 

 

Ето ги и състезателите - облечени са всички еднакво, всички гребат с крака, но на различните лодки  веслата и чадърчетата са им в различен цвят:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

 

 

 

 

 

 

[AlexandraKo]

Езерото Инле е забележително и с плаващите си градини, в които се отглеждат зеленчуци и цветя.

Някъде четох, че 60% от всичките домати в Бирма се отглеждат тук. Хехе, много хитрички тези бирманци - няма кОпане и плевене, само береш.

 

 

 

Доматките са ситни, но много вкусни:

 

 

Всеизвестна атракция е манастирът с котките, които скачат. Да де, ама, когато бяхме ние там, нали беше някакъв празник. И котките така бяха преяли, че ги мързеше дори да се движат.

 

 

В манастира си беше пълно с народ, както навсякъде тези дни, заради празника.

 

 

 

Ето още малко снимки от следобедната ни разходка из езерото:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

следва...

 

Редактирано 1 март, 2016 от AlexandraKo