дневник Истанбул какъвто го видях

[Костов]

Всичко започна с темата на so'90 за MakeMyTrip След дълго и продължително поне 20 секундно мислене имах резервация за трима човека за мартенските празници за този хотел:http://www.booking.com/hotel/tr/dara-and-family.bg.html?aid=368032. Десетина дни преди пътуването закупих и билети за автобус Щяхме да пътуваме с "Метро" по маршрут Хасково - Истанбул - Хасково. Избрах " Метро" защото ми е най близо. За да купя билетите трябваше да посетя автогара Хасково тъй като в  града в който живея няма офис на " Метро". Напълних портфейла с турски лири, научих маршрута от автогарата  до хотела и зачакахме да дойде деня.

Денят дойде. Натоварихме се на семейното возило и поехме към Хасково. Благоверната - шофьор, аз - навигатор, детето - пътник. Стигнахме Хасково. Като ходих да купувам билета запомних, че след втория светофар завиваме надясно и сме на автогарата. Стигнахме ние втория светофар, завихме надясно и ... автогарата се беше превърнала в пазар!!! С чушки, домати, цитруси, но без никакъв автобус камо ли международен за Истанбул. Съпругата ме изгледа с поглед питащ - А ся ко прайм? Ами ко прайм? Отидох и попитах една леля къде е автогарата. Жената ми пОказа от къде да минем, върнах се аз обясних на жената новия маршрут и потеглихме. Успяхме да се загубим още веднъж след кратък спор на един светофар, като след тази случка благоверната въобще не беше убедена, че ще намеря хотела в Истанбул. В крайна сметка я намерихме тая Хасковска автогара. Оставихме колата на един импровизиран паркинг и зачакахме автобуса пристигащ от Кърджали. Автобуса пристигна натоварихме се и се оказа, че ние сме единствените не говорещи турски пътници. По тая причина се ползвахме от специално внимание на стюардесата. Стигнахме и Капитан Андреево, тъй като пътуването беше на Трети март очаквах, че ще бъдем поздравени по случай празника. Да ама не. Служителката от паспортен контрол взе паспортите ни, маркира ги и без да каже дума ни ги подаде. На обратния полюс беше турския служител от паспортен контрол. Сигурно си подобряваше българския. Първо поздрави с празника, честно да ви кажа стана ми много приятно - малък жест но топли После попита как сме, за къде пътуваме, каза на дъщерята, че явно много слуша след като ще я водим в Истанбул и да и купим баклава. Пътуването до Истанбул мина безпроблемно Разпитах стюардесата от къде да си купя истанбулкарт. зяпахме филми, един младеж спа на рамото ми. Стигнахме Истанбул и влязохме в трафика. Чудна картинка, мигачи никой не ползва и имам чувството, че всички искат да минат от крайно дясна в крайна лява лента и обратно. Минават един от друг на един микрон разстояние но не се удрят. Най -големият куриоз беше когато настигнахме едно такси и една кола движещи се с около 50 км един до друг. Карат така около 500 - 600 метра и явно водят някакъв разговор, По едно време от таксито се подава ръка стискаща банкнота, от колата се подава ръка стискаща две банкноти, правят си чейнджа хората и си продължават по пътя. Стигаме автогарата, слизаме от автобуса благодарим на стюардесата ухилваме се на шофьора и му махваме за довиждане. Оставаме сами на автогарата, благоверната ме поглежда с поглед казващ - Ха да те видим сега бе магеланецо! Нормално след случките в Хасково Но магеланец Костов си е научил урока и то много добре. Гледам аз къде продават истанбулкарт отивам ухилвам се на продавача и му изстрелвам "Бир истанбулкарт отуз лираси долуму  Човека ме разбира и ми дава карта заредена вътре с 26 лири. Всъщност аз исках карта с 30 лири ама явно нещо не казах както трябва. Важното е, че имаме карта. Мятаме се на метрото, щерката е във възторг. Слизаме на Аксарай и отиваме на трамвая. Щерката е в още по-голям възторг от това транспортно средство  Без проблеми стигаме до хотела. Сега жената е във възторг от мен, че се оправям в град като Истанбул Настаняваме се, удряме си по един душ и излизаме. Хотела се намира на около 300 метра от обелиска на Константин. Минаваме покрай него естествено правим снимки

След това минаваме покрай змийската колона

Египетския обелиск

Отдясно снага изправя самият Султан Ахмед

Но погледът ни е привлечен от една красавица наречена на Божията премъдрост

Да, джамията посветена на Султан Ахмед или още наречена синята джамия  е красива, но не може да се бори със Света София. Влязохме в двора на джамията искахме да влезем и вътре, но мюезинът  призова мюсюлманите на молитва и ние се отказахме да влизаме. Направихме няколко нощни снимки

И след кратка разходка се прибрахме в хотела.

Следващият ден в снимки

Босфора

Стените на Константинопол

Вечно лежащите кучета

Невероятно многото котки. За радост на щерката

Естествено лалетата

И разбира се хората които правят този град колоритен

След дългия ден ни се полагаше и такава вечеря

На масата има още една такава порция Карашик кебап

С вкусен турски хляб

Така го видях Истанбул. Тръгнах за него без никакви очаквания. В крайна сметка ми хареса и ще го посетя пак ... някога!

[-Serendipity-]

Костов, супер Бях убедена, че в редовете ще срещна думата "колоритен", точно такъв е и за мен Истанбул. Може би, масово тръгваме натам без очаквания и всичкият този колорит след това така ни залива, че си пожелаваш да се върнеш отново. Когато стане дума за Истанбул, винаги почвам с това, че тази дестинация никога не ми е била цел, нито мерак. Отидох случайно заради концерт на U2 в Истанбул. И след това години не спрях да го мисля колко безобразно колоритен ми е този град. Пускам малко снимки и аз.

[Ивайла]

И сз съм от влюбените в Истанбул и много обичам да го виждам през и чужди очи...

[Евгени Димитров]

Бил съм два пъти там. От малкото държави и градове, които съм посетил, той ми е един от фаворитите, на едно със Санкт Петербург и Барселона. Имам доста познати, които не са ходили никога, като се има предвид разстоянието, на което отстои от България, направо си е голям пропуск.

Редактирано 7 март, 2016 от Евгени Димитров

[-Serendipity-]

Бил съм два пъти там. От малкото държави и градове, които съм посетил, той ми е един от фаворитите, на едно със Санкт Петербург и Барселона. Имам доста познати, които не са ходили никога, като се има предвид разстоянието, на което отстои от България, направо си е голям пропуск.

Не са ходили първо защото е близо (модерно е да се ходи на по-далечни дестинации) и второ, защото масовката (слагам и себе си в това число) е предубедена. Очаканията са ни много занижени, а реалността е очарователна.

[Botko]

Динко....истанбул карата е заредена само с  26 лири защото има и някой лира в стойността на картата(мисля че е между 4 и 5). Ако ти е останала тази карта,може да я ползваш пак или на друг да я дадеш да я ползва...Ако я върнеш (има такава възможност от там където си я взел,могат и да се връщат) за да си получиш остатъка в нея,връщат ти само сумата вътре...стойността на картата не ти я дават.Тя си остава "гювеч" за тези които обслужват продаването/"връщането"

Радвам се,че събитията от последните месеци в Турция и в частност в Истанбул... не са те уплашили да посетиш този уникален град!Надявам се и след месец ,лалетата да не прецъфтят в парка Емирган...или Гюлхание!

Редактирано 7 март, 2016 от Botko

[Spqr]

и второ, защото масовката (слагам и себе си в това число) е предубедена. Очаканията са ни много занижени, а реалността е очарователна.

 

От доста време си го мисля и аз това. Разбира се има причина за предубежденията. Но нали затова са пътешествията... за да разчупват клишетата. 

 

Темата е дълга и чувствителна. Крещящо е османското влияние върху съвременната българска държава: фолклор, архитектура, кухня, манталитет. Нормално е Истанбул да бъде харесван и най-вече близък като душевност.

Редактирано 7 март, 2016 от Spqr

[Duke]

 

 

Темата е дълга и чувствителна. Крещящо е османското влияние върху съвременната българска държава: фолклор, архитектура, кухня, манталитет. Нормално е Истанбул да бъде харесван и най-вече близък като душевност.

 

Не очаквах привърженик на римската цивилизация да напише, че едва ли не Истанбул е харесван от българите заради близката душевност покрай османското влияние...  

 

От години се възхищавам на любовта ти към Рим, но недоумявам защо все още говориш за Истанбул вместо за Константинопол...

[Spqr]

 но недоумявам защо все още говориш за Истанбул вместо за Константинопол...

 

Това е една от най-хубавите черти на световните градове: многопластието. Може да намериш това, което ти харесва и ти е познато. Естествено, че е и Константинопол, кой би го открекъл? 

 

Султанът също се вживявал в началото като римски император. А както съм писал не един и два пъти в този форум, римското наследство е всеобхватно, и не се измерва само до Римската империя. То живее своя живот под много форми. Истанбул е продължител на Константинопол, а не е вместо. 

Редактирано 7 март, 2016 от Spqr

[Krum4ov]

За съжаление хората са крайно предубедени и незапознати. Аз имам един приятел, който казва: Абе ти ми го хвалиш, може да е суперхубаво, ама турци, какво да им гледам. Даже като бях веднъж на нова година в Истанбул някакъв от нашата група(бях с ТА, приятелката беше екскурзоводката), след като порядъчно си пийна в празничната вечер, започна да вика в автобуса как жена му го била накарала да отидат и как той не ги харесвал тия турци и как градът бил ужасен, а жена му само го дърпаше почервеняла от срам. Та такива "патриоти" все още има много. И затова хората не ходят към Истанбул. А я има и обратната страна. Някакви лелки изгледали 3-4 турски сериала, отиват и в корабчето на Босфора не ги интересува Долмабахче, университетите, други архитектурни и исторически значими сгради, ама като кажат че в еди коя си къща се е снимала Перла и корабът се наклонява на една страна, за да го наснимат всичките тв фенки. И се връщат целия клюкарник в България и няма да кажат колко е красив и разнообразен градът, ами започват да разказват как еди коя си къща била същата като в Листопад.

[-Serendipity-]

За съжаление хората са крайно предубедени и незапознати. Аз имам един приятел, който казва: Абе ти ми го хвалиш, може да е суперхубаво, ама турци, какво да им гледам. Даже като бях веднъж на нова година в Истанбул някакъв от нашата група(бях с ТА, приятелката беше екскурзоводката), след като порядъчно си пийна в празничната вечер, започна да вика в автобуса как жена му го била накарала да отидат и как той не ги харесвал тия турци и как градът бил ужасен, а жена му само го дърпаше почервеняла от срам. Та такива "патриоти" все още има много. И затова хората не ходят към Истанбул. А я има и обратната страна. Някакви лелки изгледали 3-4 турски сериала, отиват и в корабчето на Босфора не ги интересува Долмабахче, университетите, други архитектурни и исторически значими сгради, ама като кажат че в еди коя си къща се е снимала Перла и корабът се наклонява на една страна, за да го наснимат всичките тв фенки. И се връщат целия клюкарник в България и няма да кажат колко е красив и разнообразен градът, ами започват да разказват как еди коя си къща била същата като в Листопад.

Хахаха, това с лелките и турските сериали искрено ме развесели Между другото и ние направихме разходка с корабче по Босфора. Помня, че имаше нещо с къщите от сериалите и реакциите на хората в корабчето. Даже една от къщите съм я снимала, но не ме питайте от кой сериал, защото няма да съм полезна. А за patrEotite (не знам доколко сте в течение, но в социалните мрежи те така пишат) съм съгласна с Крумчов, че такива има и то не малко.

Редактирано 7 март, 2016 от D.A.Serendipity

[Krum4ov]

Е те са патреоти, все пак знаят цели две неща в българската история-681 и BALGARIQ na tri moreta!

[-Serendipity-]

Е те са патреоти, все пак знаят цели две неща в българската история-681 и BALGARIQ na tri moreta!

И тук ще добавя- добре, че България не е останала на три морета! Иначе кой знае на каква пумия щяха да приличат плажовете, които обожавам.

[Георги]

Моля дискусията да продължи по темата

[Mary]

Моля, да не вкарвате темата в друга посока. 

Докато пиша и  Георги каза същото....

 

 

Аз пък съм от тези, които са щастливи и за жените, които са отишли да видят къщата на любим сериал.

И това не е защото имам някаква представа от сериалите, а защото тези хора са сбъднали своя мечта.

 

Истанбул е най-близо разположения до нас космополитен град и според мен това е един от най-посещаваните от българи градове.

Естествено е, колкото повече хора ходят там, толкова повече да са и типажите, които го правят.

Не беше далеч времето, когато основните посетители бяха куфарните търговци и повечето стоки на нашия пазар бяха от Капалъ Чаршъ... Е, предполагам, че не точно от пазара, а от района между Капалъ-то и Египетския пазар.  

 

Последва периода на повече пътуващи заради сериалите - кой търси къща, кой гледка, кой кафене показано в даден сериал... Хубавото е, че се оживи пътнико-потока.

 

Сега мисля, че и този тип туристи намаляха.

Вероятно и като цяло намаляха във връзка с вътрешните събития в Турция.

 

А вие по каква причина отивате в Истанбул?

 

Ето три от любимите ми гледки в Истанбул:

 

 

 

 

Съжалявам, че снимките са стари, но в момента нямам на разположение по-нови.

 

И за да бъда съвсем по темата ще кажа, че аз го виждам Истанбул винаги различен! Винаги променен! Винаги пъстър! И ... винаги желан!

 

[AlexandraKo]

Любимо място, всеки път си откривам нещо ново и интересно. Обожавам да се шляя по улиците, да си приказвам с хората по сергиите или на пазара, да ям прясна рибка на кея, да се разхождам с корабче по Босфора / винаги ми е приятно/. И като кажа, че съм от България, да ми се радват, че съм "комшу".

Толкова пъстър, шарен и многолик е Истанбул за мен и се радвам, че имам щастието когато си поискам да отида там.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 8 март, 2016 от AlexandraKo

[Ивайла]

Аз съм ходила седем пъти за три години и не мога да си представя, че ще пропусна някоя година.. Обиколила съм сигурно 90 процента от местата в guides, но най- много обичам да вляза в някой квартал и да се " изгубя". Всеки квартал е толкова различен, все едно си в различен град. Хората , които съм питала за посока винаги са били отзивчиви и любезни, даже ми се е случвало да тръгнат с мен и да ме заведат до мястото... Три- четири дни ми стигат там, защото знам, че ми е близо и винаги, когато реша мога да отида... Репликите " в Турция отивам само на война" ги пропускам от едното ухо в другото- простотията си е тяхна. Логиката " не ходя в Турция, но ходя в Гърция и е Германия" не мога да я разбера - били сме и под тяхно робство... Всеки има право на мнение,не знаят какви залези изпускат...

[AlexandraKo]

Аз съм ходила седем пъти за три години и не мога да си представя, че ще пропусна някоя година.. Обиколила съм сигурно 90 процента от местата в guides, но най- много обичам да вляза в някой квартал и да се " изгубя". Всеки квартал е толкова различен, все едно си в различен град. Хората , които съм питала за посока винаги са били отзивчиви и любезни, даже ми се е случвало да тръгнат с мен и да ме заведат до мястото... Три- четири дни ми стигат там, защото знам, че ми е близо и винаги, когато реша мога да отида... Репликите " в Турция отивам само на война" ги пропускам от едното ухо в другото- простотията си е тяхна. Логиката " не ходя в Турция, но ходя в Гърция и е Германия" не мога да я разбера - били сме и под тяхно робство... Всеки има право на мнение,не знаят какви залези изпускат...

...и какви кебапиииии ;)

[-Serendipity-]

По Travel channel в момента върви "Кулинарните пътешествия на Шейн Дилия". Епизодът е сниман в Истанбул. Тамън са на Египеткия пазар за подправки.