Прескочи до съдържание

До края на света и обратно, през Магелановия проток


Препоръчани мнения

Прекрасен пътепис и снимки, както винаги! Много ми харесаха ваксаджиите и другите местни хора, които си хванала - прозяващата се жена, една в движение като пресича улицата и други, чудесно си напипала атмосферата и пулса на града. Очаквам продължението...

 

П. П. Много ми харесва и лафа "Берекет версин", не се сещам за по-точно изразяващ емоцията израз нито на български, нито на английски, а пък и ако се придружи с махване с ръка... :) :)

Редактирано от FlyTraveler
  • Харесвам 10
Връзка към коментар

31 януари, Монтевидео, Уругвай

 

Маршрутът ни тази нощ е доста кратък – Монтевидео ("Видях планина!"), както и Буенос Айрес, се намира в устието на Ла Плата.  Така, изгревът ни заварва вече пред града.

 

Първата гледка е малко озадачаваща – част от залива е превърната в гробище за кораби.  По-малки и по-големи, някои полу-потънали, други само килнати настрани – изживяват тук на показ след-пенсионните си години... По-нататък ще наблюдаваме подобни гледки и в други южно-американски пристанища.

 

gallery_2078_756_93930.jpg
 

Денят е неделя и рано сутринта Монтевидео има вид на ghost city – по улиците почти няма жива душа.  Тръгваме отначало покрай брега – там се мяркат вече ранобудни рибари. 

 

gallery_2078_756_303103.jpg
 
gallery_2078_756_207514.jpg
 
gallery_2078_756_267171.jpg
 
gallery_2078_756_94357.jpg
 
gallery_2078_756_205806.jpg
 
 

Междувременно градът се посъбужда и по централния площад се появяват хора.  По главната авенида – 18 de Julio – и в стария град (Ciudad Vieja), по пешеходната – Peatonal Sarandi, и на главния площад – Plaza Independencia – са наредени красиви стари сгради, със съвсем европейска архитектура – явно пренесена от интензивната европейска имиграция през 18-ти, 19-ти и началото на 20-ти век – главно от Испания и Италия.   На площад Zabala стои красива статуя на основателя на града Бруно Маурисио де Забала.  В градската катедралата тъкмо привършва неделната служба.

 

 

 

med_gallery_2078_756_531271.jpg

 

med_gallery_2078_756_200765.jpg

 

gallery_2078_756_372673.jpg

 

gallery_2078_756_46034.jpg

 

gallery_2078_756_255637.jpg

 

gallery_2078_756_544022.jpg

 

med_gallery_2078_756_225502.jpg

 

med_gallery_2078_756_303518.jpg

 

med_gallery_2078_756_559630.jpg

 

gallery_2078_756_442212.jpg

 

gallery_2078_756_501659.jpg

 

gallery_2078_756_456124.jpg

 

gallery_2078_756_151161.jpg

 

gallery_2078_756_125458.jpg

 

med_gallery_2078_756_42897.jpg

 

med_gallery_2078_756_492694.jpg

 

gallery_2078_756_432847.jpg

 

gallery_2078_756_120411.jpg

 

med_gallery_2078_756_213889.jpg

 

 

 

1 февруари, по море

 

Ох, добре, че е този "морски" ден, че да имам време малко да си стъпя на краката – още от първия ден в Буенос Айрес ме мъчи гадна настинка – кашлям, сополи, гърло... резултат от злоупотреба с ледена лимонада в жегата...  Така че днес наблягам на чай с аспирин.

 

А навън грее чудно слънчице, бели пухкави облачета за разкош... цепим вълните към следващото пристанище!

 

Следва...

 

 

  • Харесвам 33
Връзка към коментар

Невероятни снимки! Вече ще ме е срам да публикувам мои...

 

Е, хайде сега - първо, не са чак толкоз хубави (радвам се, че ти харесват! :) ), и второ - снимките ни тук са ценни главно заради емоцията, която сме вложили в тях! :) :) :)

  • Харесвам 4
Връзка към коментар

2 февруари, Пуерто Мадрин, Аржентина

 

На разсъмване – земя на хоризонта!  Пуерто Мадрин.  Градът е в дълбок залив – Golfo Nuevo.  Вече сме в Северна Патагония.  И тук първата гледка е гробище за кораби край пристанището.  Пуерто Мадрин е заграден от север и изток от Peninsula Valdes – природен резерват, включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.  Полуостровът има доста пустинен вид –  степ, покрита с ниски храсталаци, сухи жълти цветя и овце.  Това е на пръв поглед.  На втори поглед обаче има доста интересни обитатели – не случайно е записан в списъка на ЮНЕСКО с уникалната си фауна. 

 

Първа спирка – колония на морски лъвове (Sea Lions).  Симпатични мустакати дебелаци, изтегнати по скалите край брега!  Те са точно в края на размножителния си период – бебетата неотдавна са се родили и се търкалят по брега покрай майките си.  Покрай тях щъкат и разнообразни морски птици – албатроси, буревестници (petrels).

 

gallery_2078_757_119433.jpg

 

gallery_2078_757_302526.jpg

 

gallery_2078_757_509596.jpg

 

gallery_2078_757_180613.jpg

 

gallery_2078_757_246821.jpg

 

gallery_2078_757_344864.jpg

 

Следващата спирка е на морските слонове (Elephant Seals), но преди да ги видим, из храстите се шмугва супер-странно животинче – Armadillo – не по-голямо от котка, цялото покрито с броня, със смешна зурличка и щръкнали уши.  Уви, много бързо се изнесе в храсталака, та не успях да го разгледам добре... 

 

gallery_2078_757_359991.jpg

 

gallery_2078_757_43396.jpg

 

А морските слонове са внушителни тлъстаци!  Мъжките са доста по-големи (достигат до 3-4 т) и имат странно образувание на носа, напомнящо хобот – оттам и името.  И при тях, както и при морските лъвове, един мъжки "управлява" харем от голям брой женски – до няколко десетки.

 

gallery_2078_757_363170.jpg

 

gallery_2078_757_205588.jpg

 

Гвоздеят на програмата е обаче колонията Магеланови пингвини!  Клатушкат се покрай брега и нямат нищо против да се приближиш съвсем до тях.  Много симпатични, с черни гърбове и бели коремчета, и две черни ивици между главата и гърдите.  "Младежите" са сивкави и още нямат характерните черни ивици.  За разлика от морските лъвове и слонове, пингвините са моногамни.  Въпреки че мигрират на далечни разстояния в търсене на храна, винаги се връщат на "своето" място и копулират със същия партньор – до живот!

 

gallery_2078_757_60596.jpg

 

gallery_2078_757_466017.jpg

 

gallery_2078_757_431091.jpg

 

gallery_2078_757_222061.jpg

 

gallery_2078_757_202810.jpg

 

gallery_2078_757_359720.jpg

 

gallery_2078_757_159982.jpg

 

Други представители на местната фауна – няколко глуповато изглеждащи гуанако и една малка совичка - Burrowing Owl, която ни гледа изпитателно от храстите.

 

gallery_2078_757_434322.jpg

 

gallery_2078_757_417160.jpg

 

...и - разбира се - овце :)!

 

gallery_2078_757_176362.jpg

 

 

Следва...

Редактирано от Rumiana
  • Харесвам 42
Връзка към коментар

Супер е пътеписа, ще следя с голям интерес продължението! Може ли да добавиш и някакви отзиви за кораба и как сте си организирали на място екскурзиите? Този маршрут съм си го заплюл и много ме интересуват всякакви практични съвети.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Може ли да добавиш и някакви отзиви за кораба и как сте си организирали на място екскурзиите? Този маршрут съм си го заплюл и много ме интересуват всякакви практични съвети.

 

Ами корабът беше добре - ние харесваме Norwegian главно заради free-style dining-а - има си едно buffet, което работи почти нон-стоп, така че можеш да ядеш, когато си искаш и да сядаш, където си искаш, а не под час и да седиш на маса с хора, които не познаваш - аз си падам малко социофоб и тези неща ме притесняват.  Освен това вися почти 24/7 на палубата и не ми се ще да се съобразявам с часове за хранене.  Досега сме ходили на 3 круиза, но все с Norwegian, така че ми е трудно да сравнявам с други компании.

За екскурзиите - в Буенос Айрес и Монтевидео се разхождахме самосиндикално - просто обикаляхме по улиците, а на другите пристанища - с екскурзии, организирани от кораба.  Скъпи са, но този маршрут ми беше голяма мечта... А и гледах разни местни екскурзии по препоръки от Cruise Critics - ами не бяха съществено по-евтини, а наблюденията ми са, че тези от кораба са си най-професионални.  И наистина - бяхме много доволни. :)   Ако те интересува нещо конкретно - с удоволствие бих споделила опит.

  • Харесвам 8
Връзка към коментар

Руми,страхотен разказ! Първият ти пост за Буенос Айресе просто ме разби- вчера прочетох една аржентинска книга- " Среща в Реколета", в която са описани повечето от местата, за които пишеш. Направо не можах да повярвам, че днес ги виждам на снимките ти. Явно нищо случайно няма. Ще следя с огромен интерес

Редактирано от lyusi
  • Харесвам 2
Връзка към коментар

3 февруари, по море

 

Продължаваме на юг.  Вече сме в зоната на "Ревящите 40".  В южното полукълбо, поради големите открити водни пространства (за разлика от северното полукълбо, където е концентрирана по-голямата част от земната маса), се вихрят силни – западни – ветрове, специално в по-южните части.  Така, между 40° и 50° ю.ш. са Ревящите 40, по на юг - Бесните 50 и после Пищящите 60 (Roaring 40s, Furious 50s, Screaming 60s).  Тези ветрове със страшни имена са били всъщност много важни за корабоплаването в миналото, във "века на платната" – когато вятърът е бил основна движеща сила.

 

gallery_2078_758_16164.jpg

 

Та така, Ревящите 40-те вече ми брулят ушите на палубата.  Изобилие от морски птици ни съпровождат и съм заета да ги "отстрелвам" с камерата.  Най-много са гигантските буревестници (Giant petrel) с тръбовидните си човки.   Тук са и разни албатроси (Black albatross, Wandering albatross – с огромни криле).  Последните прекарват живота си почти изцяло във въздуха и водата – кацат на земя само за да снесат и измътят яйцата си всяка втора година.

 

gallery_2078_758_312037.jpg

 

gallery_2078_758_72303.jpg

 

gallery_2078_758_298866.jpg

 

gallery_2078_758_152711.jpg

 

 

 

 

 

4 февруари, Фолклендските Острови

 

Днес предстои да спрем в Стенли, на Фолклендските Острови.  На кораба вече се вее Фолклендското знаме, с овчица на герба :)

 

med_gallery_2078_758_493593.jpg

 

Корабът тук не пристава на брега, а спира на котва и пасажерите ги извозват с лодки.  Научили сме, че в почти 50% от случаите слизането на острова тук се оказва невъзможно, поради лошото време.  Вече сме в зоната на Бесните 50!  Научили сме и за неотдавнашен случай, в който, след като пасажерите от круизен кораб били разтоварени на брега, корабът бил принуден да вдигне котва, поради много силния вятър, и така всичките туристи – четирицифрено число на брой – трябвало да бъдат приютени за нощта в Стенли, което не било лесно за такова малко градче (всичките обитатели на Фолклендските острови едва наброяват 3000 души, в Стенли са има-няма 2000)...  Ние обаче имаме късмет и успяваме не само да слезем на брега, но и да си тръгнем!

 

gallery_2078_758_487863.jpg

 

Фолклендският архипелаг се състои от два по-големи острова – Източен и Западен Фолкленд, и над 700 малки островчета.  Британска територия е, към която обаче Аржентина има претенции, довели до окупацията и войната през 1982.  Обитателите твърдо се считат британци – на референдума през 2013 гласуват с 99.8% за оставането си под Британско управление.  Правят впечатление на хора с висок дух и достойнство, много цивилизовани и бойки.

 

А Бесните 50 си беснеят не на шега – духа здравата, студено е, сиви облаци са се надиплили по небето.  Слизаме от лодката.  Отиваме на екскурзия до Bluff Cove Lagoon, недалеч от Стенли – първо с минибусчета – докъдето има път, макар и черен, после с 4х4 джипки – off-road.  Чували сме, че тук в рамките на един ден могат да се наблюдават и четирите годишни времена (както каза шофьорът на джипката Ерик – ако времето не ви харесва, изчакайте 20 минути и то ще се промени!).  Е, при нас цял ден си беше все същото – облачно, студено и вятърничаво... 

 

Излизайки от Стенли, първо минаваме покрай Хълма на Обувките (Boot Hill) – множество набучени на колци разнообразни чепици, дето никой не помни със сигурност защо са тук, но броят им продължава да расте...

 

gallery_2078_758_38541.jpg

 

 

После минаваме покрай няколко перки на ветрогенератори.  Оказва се, че 38% от електричеството тук се произвежда от вятърни турбини. 

 

gallery_2078_758_321655.jpg

 

Продължаваме с джипката през скали и камънаци, до Bluff Cove Lagoon.  Ето ги – пингвините!  Ама мнооого!  Доближаваме ги съвсем – много са симпатични!  Болшинството са Gentoo – с черни гърбове и бели кореми, с бяло петно над очите, с оранжеви човки и крака.  По средата на тълпата има и група Кралски пингвини – по-едри, с оранжево-жълти ивици на гушата и оранжеви петна отстрани на главата.  Някои от младежите имат още недоопадал пух.  Стоят си, размишляват вероятно.. Някои пък цамбуркат из лагуната, гонят се... пингвинско ежедневие.

 

gallery_2078_758_326219.jpg

 

gallery_2078_758_35807.jpg

 

gallery_2078_758_40518.jpg

 

gallery_2078_758_530415.jpg

 

gallery_2078_758_444003.jpg

 

gallery_2078_758_455793.jpg

 

gallery_2078_758_326642.jpg

 

gallery_2078_758_483841.jpg

 

Вятърът упорито се опитва да ни издуха, затова се приютяваме в Sea Cabbage Café, където ни черпят с чай и домашни сладки. 

 

gallery_2078_758_255908.jpg

 

gallery_2078_758_374334.jpg

 

gallery_2078_758_338921.jpg

 

Трябва да поемаме обратно – джипките са дошли да ни откарат... Ех, жалко – бих стояла да гледам пингвините още дълго, дори и във вятъра...  По пътя обратно към Стенли спираме на единствения светофар на острова – подвижен, сложен заради ремонт на пътя ;).

 

gallery_2078_758_320832.jpg

 

Покрай брега – изобилие от разнообразни морски птици – разни местни гъски (Kelp Goose, Upland Goose), Magellanic Oystercatchers, Black-brow Albatross.

 

gallery_2078_758_511651.jpg

 

gallery_2078_758_182010.jpg

 

gallery_2078_758_379333.jpg

 

Имаме малко време да се поразходим из Стенли.  Чудно градче – чисто, подредено и красиво, с много цветя, въпреки недружелюбния климат и география.  Вестникът е Penguin News.

 

gallery_2078_758_31621.jpg

 

gallery_2078_758_168062.jpg

 

gallery_2078_758_103380.jpg

 

gallery_2078_758_202144.jpg

 

gallery_2078_758_409167.jpg

 

Време е да си тръгваме, докато вятърът не е принудил кораба да отплава... Чудно място са Фолкландите!

 

 

Следва...

Редактирано от Rumiana
  • Харесвам 33
Връзка към коментар

Въпрос. Какви са вариантите да се стигне до Фолклендите без да се ползва морски транспорт?

 

Ами по въздуха ;) .  Има летище - Mount Pleasant Airport.  Бях проверявала и някоя от Южноамериканските компании (LAN ?!) лети дотам - трябва да се провери.

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Въпрос. Какви са вариантите да се стигне до Фолклендите без да се ползва морски транспорт?

LAN летят до там през Пунта Аренас, също и някакъв полет на Royal Air Force от Англия, за който не знам точно как се купуват билети, но може.

  • Харесвам 3
Връзка към коментар

5 февруари, по море

 

Продължаваме на югозапад през Бесните 50.  Духа силно, корабът се клати... Отново – на "лов" за морски птици на палубата.  Те стават все повече.  Освен обичайните заподозрени – албатроси и гигантски буревестници – са се появили и по-дребничките сини буревестници (prions, whalebirds)  - с тъмна ивица във формата на W на гърба и крилете.

 

gallery_2078_759_187039.jpg

 

gallery_2078_759_273256.jpg

 

 

Достигаме до към 55-56° ю.ш., до Антарктическата конвергенция – линията, където студените Антарктически води срещат по-топлите северни води и където в рамките на 30-40 км температурата на водата се променя с 3-5°С, а също така рязко се променят морската флора и фауна.

 

Промяна в програмата – поради спешен медицински случай, се налага да стигнем Ушуая още тази вечер, а не утре сутринта.  Поемаме курс на запад и навлизаме в канала Бийгъл.  Движим се между заснежени планини, нахлупили облачни шапки.  Слънцето залязва зад баирите, оставяйки диря от златна мъгла!

 

gallery_2078_759_281050.jpg

 

gallery_2078_759_83607.jpg

 

gallery_2078_759_225071.jpg

 

 

Малко преди съвсем да мръкне, пред нас са светлините на Ушуая.  Градчето е полазило по стръмните склонове над залива, зъберите на планината са покрити със сняг. 

 

gallery_2078_759_100678.jpg

 

gallery_2078_759_344638.jpg

 

gallery_2078_759_162797.jpg

 

 

Непредвидената нощувка тук ни дава шанс за нощна разходка из Ушуая.  Почти среднощ е, но по улиците още има хора.  Напук на предвижданията, времето е сравнително топло и спокойно – бяха ни предупредили да очакваме вятър и студ, като на Фолклендите.  Градчето е малко, но с възлово положение.  Най-южният град на света, от тук тръгват много голяма част от Антарктическите маршрути – трябва само да пресечеш протока на Дрейк и си там!  Така че тук е сборният пункт на всякакви пътешественици, авантюристи, любители на приключения и луди глави.  Столицата на провинция Огнена Земя (Tierra del Fuego), Портата към Антарктика, Краят на света – всичко това е все малкото провинциално градче Ушуая!

 

 

 

6 февруари, Ушуая – Края на Света

 

 

Рано сутринта времето е все така не по Ушуайски тихо, слънцето огрява снежните върхове на баирите, после бавно се спуска по склона към градчето. 

 

gallery_2078_759_479186.jpg

 

gallery_2078_759_103854.jpg

 

gallery_2078_759_19958.jpg

 

До нас е спрял кораб на Quark Expeditions – онези, дето правят редовни курсове до Антарктика.  Ех, как ми се иска да му се метна! 

 

gallery_2078_759_56597.jpg

 

 

Тръгваме с малко корабче да изследваме каналa Бийгъл, по стъпките на Дарвин.  Каналът отделя големия остров на архипелага Огнена Земя (Isla Grande) от по-малките островчета на юг.  Гледките наоколо са замайващи.   Спираме при островчетата Les Eclaireurs, с фара, дето го има на всички картички – "Фара на края на света" (Faro del fin del mundo).  

 

gallery_2078_759_389305.jpg

 

Едно от островчетата е населено от голяма колония корморани – червенооки Магелански корморани, синеоки имперски корморани, плюс още разни видове албатроси, гъски (Kelp geese), патки (Fuegian Steamer duck) – тези не могат да летят, но пък как търчат по водата! :)

 

gallery_2078_759_6780.jpg

 

gallery_2078_759_318984.jpg

 

gallery_2078_759_462625.jpg

 

gallery_2078_759_312777.jpg

 

 

Следващото островче пък е обиталище на морски лъвове – излежават се на скалите, припичат се на слънцето и отвреме-навреме разменят любезности.  :)

 

gallery_2078_759_498737.jpg

 

gallery_2078_759_521252.jpg

 

gallery_2078_759_179728.jpg

 

gallery_2078_759_27254.jpg

 

 

Продължаваме на запад по канала Бийгъл, между баирите със зъбати снежни върхове и зелени поляни долу, в ниското.  Слизаме в Националния Парк "Огнена Земя" (Parque Nacional Tierra del Fuego), в залива Лапатая.  И тук – Fin del Mundo – тук свършва 30,000 –километровият Пан-Американски път, тръгнал от далечната Аляска!  Природата наоколо е невероятно красива!  Цветове – синьото на небето, зеленото на поляните, изумрудените води на водата – са опияняващи! 

 

gallery_2078_759_331120.jpg

 

Снежните планини се оглеждат във водите на езерото Roca, черношиести лебеди-красавци плуват.  А, ето още един "Край на света" – поща, от която можеш да пратиш картичка с печат "Fin del Mundo"!  Пращаме :) .

 

gallery_2078_759_366697.jpg

 

gallery_2078_759_115777.jpg

 

gallery_2078_759_314819.jpg

 

 

Връщаме се в Ушуая, сбогуваме се с чудното градче на края на света и отплаваме с Norwegian Sun на запад по канала Бийгъл.  Но красотите за днес още не са свършили!  Предстои да минем по т.н. "алея на глетчерите" (glacier alley) – покрай тъкмо пет глетчера:  Holanda, Italia, Francia, Alemania, Romanche, спускащи се от планината Дарвин, от северната страна на канала. 

 

Гледките са неописуемо, замайващо красиви!  Благодарение на чудния късмет, който имаме с времето, дори и най-отдалечения глетчер – Holanda – се вижда прекрасно, осветен от късното следобедно слънце.  Райско място! 

 

gallery_2078_759_304244.jpg

 

gallery_2078_759_273968.jpg

 

gallery_2078_759_289212.jpg

 

gallery_2078_759_447253.jpg

 

gallery_2078_759_86143.jpg

 

 

Прехласваме се тъкмо като Чарлз Дарвин, когато видял глетчерите през 1833 г. по време на 5-годишното си пътуване си с кораба Бийгъл (на който е кръстен канала):  "Едва ли е възможно да си представим нещо по-красиво от изумрудено-синьото на тези ледници, особено в контраста им с мъртво-бялата шир на снега над тях." (Ч. Дарвин, Пътешествие с Бийгъл, 1909).

 

 

Следва...

  • Харесвам 42
Връзка към коментар

Румяна, благодаря за насладата! Обожавам снимките ти! Исках да имам време да прочета повече накуп и да си доставя удоволствие. Все повече такива пътувания да имаш и да ни ги разказваш!

  • Харесвам 2
Връзка към коментар

7 февруари, Пунта Аренас – Торес дел Пайне, Чили

 

През нощта довършваме прекосяването на канала Бийгъл и се отправяме на север.  Рано сутринта достигаме Магелановия проток и пристигаме в Пунта Аренас.  Добре дошли в Чили!   Късметът продължава да ни следва и времето е все така необичайно тихо и топло.  Лодките ни откарват до брега. 

 

gallery_2078_760_503376.jpg

 

gallery_2078_760_531884.jpg

 

gallery_2078_760_197522.jpg

 

 

Предстои ми екскурзия до Националния Парк Торес дел Пайне!  От пристанището автобус ни откарва до летището, а оттам – малко самолетче до градчето Пуерто Наталес. 

 

gallery_2078_760_44821.jpg

 

 

Оттам – отново с автобус – обхождаме парка.  Още от въздуха се виждат планинските зъбери, покрити със сняг, а сега сме вече съвсем близо до тях!  Торес дел Пайне – Сините Планини, в свободен превод – с изумителните си остри върхове, са пред нас.  Живописни облаци допълват гледката. 

 

gallery_2078_760_139452.jpg

 

gallery_2078_760_148330.jpg

 

gallery_2078_760_71033.jpg

 

gallery_2078_760_327011.jpg

 

gallery_2078_760_449204.jpg

 

gallery_2078_760_422296.jpg

 

gallery_2078_760_408959.jpg

 

gallery_2078_760_423780.jpg

 

gallery_2078_760_211896.jpg

 

gallery_2078_760_23310.jpg

 

Минаваме край Lago el Toro, реката Paine, после езерото Pehoe, езерото Nordenskjold.  Пред нас са в пълната си прелест Cuernos del Paine, Cerro Paine Grande, току зад изумрудените води на езерото!  Над водопада Salto Grande се е извила чудна дъга! 

 

gallery_2078_760_359335.jpg

 

gallery_2078_760_333022.jpg

 

 

Продължаваме между езерата Nordenskjold и Sarmiento.  Гледката от Nordenskjold mirador е все така изумителна. 

 

gallery_2078_760_377633.jpg

 

gallery_2078_760_133393.jpg

 

gallery_2078_760_27039.jpg

 

 

Покрай пътя пасат глуповатите гуанако. 

 

gallery_2078_760_242799.jpg

 

 

Поредна спирка до Laguna Amarga.  Кулите на Torres del Paine са се полу-скрили в облаци, през които си пробиват път лъчите на слънцето.  

 

gallery_2078_760_268398.jpg

 

gallery_2078_760_27594.jpg

 

 

Още гуанаковци, също и от едрите птици риа (Rhea), подобни на щрауси. 

 

gallery_2078_760_266362.jpg

 

gallery_2078_760_305501.jpg

 

На излизане от парка почват да се мяркат и вездесъщите овце. 

 

gallery_2078_760_459073.jpg

 

 

Обратно на летището в Пуерто Наталес, оттам за по-малко от час сме в Пунта Аренас.  Минаваме през градчето, покрай внушителния паметник на Магелан на централния площад, издигнат по случай 400-ната годишнина от откритието на Магелановия проток.

 

gallery_2078_760_3660337.jpg

 

 

 

8-9 февруари, по море, Магелановия проток, Чилийските фиорди

 

Днес сме по стъпките на Магелан – на северозапад през Магелановия проток.  Магелановият проток (Estrecho de Magallanes) отделя континентална Южна Америка от остров Огнена Земя.  За пръв път през него преминава експедицията на Фернандо Магелан по време на първото околосветско пътешествие през 1520 г.  Корабите на Магелан навлизат там на Деня на Вси светии (1 ноември), затова и го наричат Estrecho de Todos los Santos (Проток на Вси светии). По-късно е наречен на името на Магелан.  Дълъг е около 570 км и в най-тясната си точка е широк едва 2 км.  Магелан дава името на острова на юг – Огнена Земя (Tierra del Fuego), заради обилието от огньове, които местните обитатели (Yaghan) палели.  Oбитателите на континента на север пък нарича patagones (големи крака – понеже използували снегоходки и оставяли отпечатъци като от големи крака), та и цялата област получава впоследствие името Патагония.

 

Протокът представлява най-важният естествен път за преминаване между Тихия и Атлантическия океан, осигуряващ добре защитен вътрешен воден път за безопасно корабоплаване, защитен от лошото време в открито море.  Има голямо значение на времето –  преди прокопаването на Панамския канал през 1914 г. е най-използувания воден път между Тихия и Атлантическия океан.

 

gallery_2078_761_17918.jpg

 

gallery_2078_761_189364.jpg

 

gallery_2078_761_361525.jpg

 

gallery_2078_761_301882.jpg

 

gallery_2078_761_344767.jpg

 

gallery_2078_761_165186.jpg

 

Пред нас – стада от морски лъвове изнасят спектакъл от сложни подскоци във водата – по сами и групово, синхронно и последователно – целите се издигат над водата и забиват муцуна обратно в нея!  Невероятна грация и пластичност за такива дебелаци!

 

gallery_2078_761_470627.jpg

 

gallery_2078_761_1636.jpg

 

 

Излизаме от протока и продължаваме на север, навлизаме между Чилийските фиорди.  Корабът си проправя път между обвити в мъгла мистични скали и върхове.

 

gallery_2078_761_240240.jpg

 

gallery_2078_761_21760.jpg

 

gallery_2078_761_219852.jpg

 

gallery_2078_761_236157.jpg

 

gallery_2078_761_162071.jpg

 

gallery_2078_761_236220.jpg

 

gallery_2078_761_256223.jpg

 

 

 

Следва...

  • Харесвам 37
Връзка към коментар

10 февруари, Пуерто Чакабуко

 

Слизаме в Пуерто Чакабуко, когато слънцето тъкмо започва да огрява върховете на планините наоколо. 

 

gallery_2078_762_220074.jpg

 

Градчето е възникнало главно като пристанище за фериботите, които тук са основен транспорт.  Пътуваме на изток, през Пуерто Айсен към градчето Койяке (Coyhaique), столица и главен град на едноименната провинция.  В утренния час около пътя се стеле бяла мъглица, слънцето бавно започва да огрява поляните. 

 

gallery_2078_762_310340.jpg

 

Покрай пътя тече реката Симпсън. 

 

gallery_2078_762_145701.jpg

 

Свежо и зелено е всичко наоколо, въпреки превалящото лято. 

 

gallery_2078_762_608325.jpg

 

Койяке е весело, шарено градче, заградено от реките Симпсън и Койяке и заобиколено от планини със снежни върхове.  През него минава Южната магистрала Carretera Austral (СН-7), дълга над 1200 км, прекосяваща голяма част от Патагония.  Строежът ѝ е започнат през 1976, по времето на Пиночет, и  в по-голямата си част все още е черен път.  Пътят има стратегическо значение и осигурява достъп по суша до много от най-отдалечените кътчета на Чилийския юг.  Преди Carretera Austral сухоземният транспорт се е осъществявал главно през територията на съседна Аржентина.

 

gallery_2078_762_170302.jpg

 

gallery_2078_762_480178.jpg

 

 

Та като стана дума за Аржентина – чувствата между двете съседни държави изглежда изобщо не преливат от топлота, поне на нивото на редовите граждани.  Макар и през зъби (да не се излагаме пред гостите! ;) ), местните често изпускат по някоя хаплива забележка по адрес на съседите си.  При споменаване на футболиста Меси, екскурзоводката ни Алехандра, родом от Койяке, прави физиономия – ъкхх, той е аржентинец!, след което замазва положението с коментар, че тук местните всъщност не мразели аржентинците, понеже са доста близо да границата и много от тях имали роднини отвъд нея.

 

На връщане от Койяке спираме при Националния резерват "Рио Симпсън", при "английския мъфин" – голяма скала на брега на реката с форма тъкмо на малка тортичка :) .  Друга скала край реката пък наподобява профила на местен индианец.  Наблизо е водопадът Cascada de la Virgen.

 

gallery_2078_762_166998.jpg

 

gallery_2078_762_189164.jpg

 

Отплаваме от Пуерто Чакабуко на север, по канала Мораледа.  От източна страна – внушителната гледка на вулкана Macá, покрит със сняг.  Пред нас – плуващи пингвини и подскачащи мустакати морски лъвове.  Чудно!

 

gallery_2078_762_13714.jpg

 

gallery_2078_762_16043.jpg

 

gallery_2078_762_453852.jpg

 

gallery_2078_762_331590.jpg

 

gallery_2078_762_381658.jpg

 

gallery_2078_762_383754.jpg

 

gallery_2078_762_96397.jpg

 

gallery_2078_762_167226.jpg

 

 

 

 

 

11 февруари, Пуерто Монт

 

 

Рано сутринта сме в Пуерто Монт.  Градът е възникнал по време на германската колонизация на Южно Чили през 19-ти век. 

Опасявайки се от евентуална окупация на южните Чилийски земи по времето на неоимпериализма, Чилийската държава организира и спонсорира план за колонизацията на южните територии от европейски заселници.  Революцията от 1948 г. в Германия създава удобни предпоставки за привличането на германски имигранти.  Така, областта около голямото езеро Llanquihue се оказва населена с изобилие от хора с немски корени.  Пуерто Монт носи името на Мануел Монт – президент на Чили по това време, подписал Закона за колонизацията.

 

Пуерто Монт и областта придобиват важно икономическо значение през последните десетилетия в резултат от превръщането на Чили във втория най-голям износител на атлантическа сьомга в света след Норвегия.  Да-а, атлантическа!  Тук не е естествено обиталище на сьомгата, но се отглежда много нашироко в аквакултура.  Наистина, на много места покрай брега се виждат заградени с мрежи рибни стопанства.

 

Феята на хубавото време все още е с нас – казват, че тук валяло 300 дни в годината.  Е, днес е един от останалите 65 дни :).  Топло и слънчево е.  Съвсем наблизо до Пуерто Монт е Пуерто Варас, вече на брега на езерото със сложното име Llanquihue.  В Областта на Езерата сме (Los Lagos Region).  Пътувайки през Пуерто Монт и Пуерто Варас, минаваме край чудни къщи, облицовани с дървени плочки, наредени като рибени люспи (shingles). 

 

gallery_2078_763_606533.jpg

 

Пътят върви току по брега на голямото езеро и ето го пред нас – вулканът Осорно в цялата си прелест, все още обвит в утинна мъгла!

 

gallery_2078_763_457542.jpg

 

 

Продължаваме към водопада Петруе (Petrohué), в Националния Парк Vicente Pérez Rosales.  Гледката към вулкана от тук е още по-хубава – с покрития си с ледници връх, наистина прилича на японския Маунт Фуджи! 

 

gallery_2078_763_354474.jpg

 

gallery_2078_763_340547.jpg

 

gallery_2078_763_151470.jpg

 

 

Връщаме се в Пуерто Варас за разходка из града.  Основан също от германски имигранти, по програмата за колонизация, и досега в архитектурата му има много елементи от традиционната немска архитектура.  Курортен дух се усеща във въздуха, плажовете са пълни с хора, край улиците цъфтят рози, свирят и пеят улични музиканти, веселба! 

 

gallery_2078_763_657658.jpg

 

gallery_2078_763_279033.jpg

 

gallery_2078_763_342584.jpg

 

 

Следваща спирка – градчето Фрутийяр (Frutillar), все така на брега на езерото Llanquihue, и все така в немски стил, че даже има и Германски музей.  А и природата напомня, както било забелязано и от заселниците – езерото е като Lake Geneva, а планините наоколо – като Алпите :) .  Нов ракурс на гледката към Осорно, около върха са се появили даже и бели облачета за разкош.  Оттук се виждат и снежните върхове на вулките Calbuco (изригвал съвсем неотдавна) и Tronador.

 

gallery_2078_763_249997.jpg

 

gallery_2078_763_326288.jpg

 

gallery_2078_763_485063.jpg

 

gallery_2078_763_194091.jpg

 

gallery_2078_763_497316.jpg

 

gallery_2078_763_137637.jpg

 

 

Следва...

  • Харесвам 37
Връзка към коментар

Изключително удоволствие ми доставя четенето и разглеждането на снимките, не се "обаждам" само за да не нарушавам целостта на разказа. Всички снимки са много хубави, любимата ми е обаче с морските лъвове на скалата и планината зад тях. Благодаря за споделянето!

  • Харесвам 1
Връзка към коментар

Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

Трябва да си член за да оставиш коментар.

Създай профил

Регистрирай се при нас. Лесно е!

Регистрирай се

Влез

Имаш профил? Влез от тук.

Влез сега
  • Четящи темата   0 магеланци

    • Няма регистрирани потребители, разглеждащи тази страница.
×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.