дневник Ница и Лазурният бряг- лятото на 2015год.

[Roje]

Пиша този фото дневник за пътуването ни през юли миналата година, защото много Магеланци и тази година ще се запътят към най-желаното европейско място за почивка и се надявам моят разказ да им помогне в тяхното пътeшествие.

През октомври 2014 год. като правехме програмата ни за по-дългите пътувания през 2015, за да можем отрано да планираме отпуските решихме да разделим морската ни почивка на две. Първите 10 дни да бъдат през март за традиционното ни зимно море в Дубай и Абу Даби, а летните морски две седмици да бъдат на Лазурния бряг.

Не мога да не благодаря на Станимир /Стенк/, защото именно той и това, че няколко години подред пътува до Ница  ни запали най-много за тази идея.

Решихме да съчетаем почивката ни на Лазурния бряг и с посещение на Париж за Националния празник на Франция 14 юли и така се получи и периода на пътуване. От 29 юни до 17 юли.

Трябваше да помислим и как ще се придвижим до Ница. Тъй като от края на май в Милано щеше да се състои поредното световно изложение решихме да летим до Милано с Уиз еър, да посетим световното изложение и да продължим с влак до Ница.

Билетите до Милано ги закупихме в началото на април с поредната промоция на лилавите. И докато миналата година за почти същия период на годината /средата на август/ те ни струваха по 10 евро /без чекиран багаж/ този път заради Световното изложение цената бе два пъти по-висока. Общо с един чекиран багаж /50лв./те струваха 168 лв.

Пиша тези цифри, защото постоянно има въпроси колко струва даден билет до определена дестинация през различни периоди на годината и да може всеки, който го интересува да направи сравнение.

За съжаление освен доста по-високата цена на самолетните билети по-висока бе и цената на хотелите в Милано. Търсихме хотел в близост до Централната гара, за да може бързо и без излишни пътувания с куфарите да хванем влака за Ница.

При предишния ни престой в Милано бяхме отседнали в хотел Ню Йорк, който се намира точно срещу гарата и сграда Пирели, но цената му на вечер се оказа, че е 200 евро и се отказахме от него. Най-добро съотношение като цена, качество на хотела и близост до гарата бе  Hotel Virgiliо.

Той се намира на Via Giavanni Pier Luigi Da Palestrina 30, само на около триста метра от гарата, от страната на стоянката на автобусите за летищата. Ето и сайта на хотела: http://www.hotelvirgiliomilano.com/

Цената за една нощувка в двойна стандартна стая без закуска бе 54 евро.

Резервацията я направихме през Амома. Главното достойнство на хотела бе близостта му до гарата и това, че бе стаята и спалното бельо бяха чисти .

Вижте колко близо е гарата, погледната от прозореца на стаята ни.

 

 

В Милано пристигнахме на 29 юни / понеделник/ на обед. След като се настанихме в хотела  обиколихме любимите си места около Катедралата и Ла скала, преди да се качим на метрото и да се отправим към Експото.

 

 

 

 

 

 

 

 

Който не е посетил  Световното изложение в Милано не е изгубил кой знае какво. Стотици павилиони, стотици хиляди посетители и то в най-ненатоварения делничен ден, представям си какъв ужас е било през уикендите и опашки навсякъде. Като се започне от входовете и се стигне до най-предпочитаните павилиони, където можеше да се наложи да чакаш поне час, за да влезеш.

Имаше и строг пропусквателен режим на може би около 30 те гейта като на летищата, със скенери и провери на багажа, с който влизате. А по това време в Европа бе спокойно, все още Париж не бе окървавен.

Предварително си бяхме закупили билети за Експото, но това не ни помагаше кой знае колко много, освен, че цената бе по-ниска, защото трябваше да се наредим на опашките за влизане. Часът е около 17, вижте наплива какъв е.

 

 

 

 

 

След като преминахме благополучно през скенерите и охраната можехме да последваме тълпите и да разгледаме част от Световното изложение. Тъй като България нямаше участие се задоволихме с разглеждане на павилионите на другите страни. Сигурно трябват два три дни, за да успеете да разгледате всички, а ние разполагахме само с 5-6 часа.

 

 

 

 

 

 

 

Но не смятам, че бе необходимо повече. Най-приятната част от тези 6 часа бе пиенето на студена наливна бира, гарнирана с горещи пържени картофи в един от стотиците ресторанти на площта на Експото. Допълнение към бирата и картофите бе и свиренето на живо на една страхотна момчешка рок група.

 

 

Това, с което запомнихме Експо 2015 Милано бе уникално красивото  светлинното шоу на така нареченото Дървото на живота. Невероятните светлинни и звукови ефекти създаваха наистина прекрасна картина. А фонтаните около него можеха спокойно да съперничат на Барселонските и Дубайските.

 

 

 

 

 

 

 

 

След края  на шоуто при Дървото на живота бе време да се отправим към хотела. Хубавото бе, че метрото работеше цяла нощ и можехме сравнително бързо да се приберем. Разбира се тълпите бяха големи, но те бяха нищо в сравнение с това, което ни очакваше в Париж пред Айфеловата кула на тържествения концерт по случай Националния празник на Франция две седмици по-късно.

В 1 през нощта Милано живееше в ритъма на купона, но бе време за спане.

Рано на другата сутрин в 9 часа  трябваше да хванем влака за Ница.

Но за това в продължението на разказа ми.....

 

 

 

 

 

 

 

 

[Roje]

Рано сутринта на 30 юни напуснахме хотела и се отправихме към Миланската гара, за да хванем влака за Вентимиля, последното населено място на Италианска територия, на 7 км. от границата с Франция, където трябваше да сменим влака. По разписание тръгвахме от Милано в 9,10, а във Вентимиля пристигахме в 13,10 часа. Както и през миналата година, когато пътувахме многократно с влак из Италия така и този път закупихме предварително билетите от сайта на италианските железници.

http://www.trenitalia.com/trenitalia.html

Колкото по-рано го направите толкова по-ниска ще Ви е цената. Билетите за 30 юни ги купих още на 11 април, само час след като бях купил самолетните билети за полета до Бергамо. Цената на двата билета бе 18 евро.

Влакът от Вентимиля до Ница тръгваше в 13,35 часа и билетите за него също закупихме през април. Закупихме ги онлайн от сайта на този дистрибутор: http://www.voyages-sncf.com/

Тяхната цена бе 15,40 евро.

Или общо пътуването ни от Милано до Ница бе за около 17 евро на човек.

Още веднъж искам да благодаря на Стенк за помощта и съвета при закупуване на билетите. Бяхме се разбрали да го черпя в Ница, но за съжаление той пристигна в Ница в нощта, когато ние си тръгвахме и така не успяхме да се видим

В 8,30 бяхме вече на Милано централе и сладко закусвахме прясно изпечени кроасани в компанията на няколко гълъба, които необезпокоявани от никого си влитаха в кафето на гарата и си кълвяха трохички направо от масата. Кафетата не са техни

 

 

Италианските и френски железници се движеха по разписание, без закъснения, за разлика от българските си събратя и така в 14,30 бяхме вече на централната гара в Ница.

Точно срещу нея се намира и един от центровете за продажба на билети за градския транспорт. Купихме си седмични карти за по 15 евро и с тях можехме спокойно седем дни да пътуваме с трамваи и автобуси колкото си искаме.

Освен седмичните карти за по 15 евро, можете да си закупите и дневни за по 5. А цената на единичния билет за пътуване бе 1,50 евро. Толкова бе и цената до близките села и градове до Ница, включително и Монако.

Единствено цената на билета за автобуса от летището до града бе 6 евро. Това са автобуси номера 98,99. така че не ги ползвайте като градски, ще Ви излезат доста скъпи. Цените са от лятото на 2015 год., затова имайте предвид, че може да има промяна. Ето и пълния списък на различните билети

 

ЦЕНИ КАРТИ И БИЛЕТИ.pdf

 

Освен картите за пътуване от билетния център можете да си вземете и листовки за всички градски и междуградски линии с маршрутите и разписанията на автобусите, както и карта на Ница.

За тези, които няма да ползват рентакар при посещението си на Лазурния бряг градския транспорт е изключително евтин и обикалянето е почти без пари, в сравнение с други европейски градове.

Имайте предвид само един факт. Последните градски автобуси тръгват в 20 часа.

Ето карта на автобусните линии

NiceCentreBDsite.pdf

От  21 часа започват да се движат нощните автобуси, които в по-голямата си част дублират маршрутите на дневните. Ето и техния маршрут.

 

 

Качихме се на автобус №12 и след 30 минути по улиците на Ница автобусът спря на спирката пред сградата, в която бяхме наели апартамент.

Много се колебаех къде точно в Ница да наемем апартамент. Благодаря много за съветите на Калоян и на Стенк, които бяха абсолютно прави, че най-хубавото място е в Стария град и около Негреско.

Радвам се обаче, че не наехме апартамент в Стария град, защото в него лудницата през летните месеци е неописуема. Ница от 200000 става 600 000 и всички тези хора от всички краища на света минават през Стария град.

А около Негреско цените са доста високи.
Ако отново отидем в Ница без да се замислям бих наел апартамент на същото място, на което бяхме. На самата Променада, в нова сграда, с асансьор, на първа линия на морето, а един от 17те плажа на Ница е точно пред сградата. Пред сградата са и спирките на всички автобуси, включително и на пристигащите от Кан и Антиб, а само на 300 метра е и най-големия Карфур в града.

Апартаментът резервирахме през Аирбнб. Собственичката бе италианка от Генуа, а жилището бе на нейните родители. Всъщност тази година тя за пръв път го пускаше под наем, а ние бяхме първите направили резервация за него още в началото на ноември 2014год. Цената за 14 нощувки бе 948 евро,  с включени такси за почистване и такси към Аирбнб. Тази цена се задържа само няколко месеца като промоционална, през април тя вече бе 100 евро на вечер.

https://www.airbnb.com/rooms/4271780?locale=en&role=owner&wl_id=89457420&wl_source=list

Апартаментът бе прекрасен. С отлично местоположение, на 7 ми последен етаж, напълно обзаведен, с климатици в дневната и спалнята. В Ница през лятото е адска жега затова не взимайте апартамент без климатик. Ако не бяха те се бяхме сварили.

Най-хубавото и ценно нещо в жилището бе огромната над 20 кв.метра тераса с уникална панорама към морето и цяла Ница. И тъй като апартаментът бе южен, терасата през целия ден бе огряна от слънцето и можехме да си правим слънчеви бани направо на нея с питие в ръка.

 

 

 

Освен пълното обзавеждане на дневната, спалнята и кухнята Лидия /собственичката/ бе оставила и два чадъра и два шезлонга за плажа. А на терасата имаше тента, покриваща я цялата и още два шезлонга за слънчеви бани.

Полюбувайте се сега на този наистина перфектен апартамент за лятна почивка.

Ето я самата сграда

 

дневната и кухнята:

 

 

 

 

страхотната тераса :

 

 

 

и невероятния изглед в спалнята, който се открива пред очите Ви сутрин като се събудите. Можете ли да си представите по-красиво събуждане?

 

 

Но не само от спалнята панорамата бе страхотна. Насладете и се и Вие.

 

 

 

А този уникално красив син цвят на водата, който можете да видите единствено и само там, просто те омайва. И не можехме да откъснем погледа си от него, любувайки му се от терасата ни на последния етаж.

 

 

 

 

Не вярвахме на очите си като влязохме в апартамента. На живо той бе още по-красив отколкото на снимките в Аирбнб. Бащата на Лидия бе художник, и целия апартамент бе с негови картини, а на терасата имаше портрети по стените от фаянс.

С Лидия така и не се видяхме през време на престоя ни, защото по същото това време тя бе на пътешествие в САЩ, но през фейсбук следяхме взаимно маршрутите си на пътуване и спокойно общувахме.

Тъй като тя я нямаше ключовете ги взехме от една достолепна дама- портиерката на блока. Тя за съжаление говореше само френски, затова и комуникацията ни бе малко затруднена, но с помощта на разговорници се оправяхме

Разбира се имахме и резервен вариант. Роца /хиляди благодарности и на нея за огромната и отзивчивост по време на целия ни престой във Франция, а и не само тогава/ имаше готовност ако имаме затруднения да и позвъня и да говори с мадам Бусиер

Настанихме се, след което бегом на плажа под апартамента.

 

 

А след него се разходихме в района, за да разгледаме къде са най-хубавите пекарни и магазини, напазарувахме в Карфур, напълнихме огромния хладилник до горе, направихме набързо салатите, опържихме каймата / френската кайма е невероятно вкусна/ и масата с ВИП изгледа ни очакваше. Ами ние сме си българчета. Може ли вечер без ракийка, облаче и салатка?

Май че не. А и как да устоиш на тази маса

 

 

Хайде наздраве, а продължението на разказа ако все още Ви е интересно ще продължа по-късно с разходка из Ница.

 

 

А докато чакате продължението ето и карта на Лазурния бряг, за да можете и вие да поискате да бъдете там и да опознаете едно от най-красивите места в света.

Ненапразно Стенк всяка година е там!!!

 

[stanimir]

Хаха иска му се на Стенк да е всяка година там

 

Абе човек друга работа нямаш ли си , нямах планове за тая година сега вече погледнах да открадна седмица юли / август.

Дано не намеря никакви полети. Да !!!

Ама Ница ми е слабост , не мога да си кривя душата.

[Roje]

Да, да, не си криви душата, Стенк

Няколко форума са наясно с голямата ти лятна слабост- Лазурният бряг. Поне за теб не се притеснявам. Никакъв шанс да не намериш полет   това е детска играчка, стига да поискаш.

Пък докато решиш ще пускам още няколко серии от снимки, които зная че няма да те оставят равнодушен...

[Roje]

Четиринадесетте дни в Ница за някои, които не обичат да мързелуват и плажуват на едно място може да се видят отегчително дълги, но на нас те ни се сториха като един миг.

Докато почнат и хоппп... времето свършило. И като казах времето то беше просто великолепно за морска почивка, и не толкова добро за обикаляне. За двете седмици не се появи нито едно облаче, нямаше вятър, беше горещо и сутрин, и през деня, и вечер. Идеално време за плаж и за размазване във водата. А и нейната температура беше такава, че като влезеш и не ти се излиза. Около 7-8 дни нямаше дори и вълнички, равно като тепсия, докъдето погледа ти стига.

Но за плажа и морето по-късно в разказа ми, а сега да се върнем към столицата на Прованса и Лазурния бряг или както го знаят в целия свят Côte d'Azur.

Ница е изключително привлекателен град и един от най-хубавите и известни Френски курорти.

Съчетание от минало и съвремие той привлича стотици хиляди туристи всяка година.

Многобройните плажове и морето са притегателния център около който се върти живота през лятото.

Ненапразно най-известното място в града е дългата над 7 км. крайбрежна Английска алея, наречена  Promenade des Anglais.

Тя започва от Стария град, преминава покрай най-известния хотел на Лазурния бряг хотел Негреско и стига далеч в източния края на града, малко преди разклона за летището. Тя е любимо място за разходки, за каране на велосипеди, ролкови кънки и скейт бордове.

Денонощно по нея можете да видите тичащи хора, практикуващи джогинг и хора съзерцаващи морето. На Английската алея се провежда и ежегодния зимен карнавал на Ница.

Имахме удоволствието по всяко време на денонощието да се разхождаме по нея, да я наблюдаваме от височко и тя винаги беше красива. И сутрин, и през деня , и след залез слънце.

 

 

 

Разбира се най-голямата забележителност на самата Promenade des Anglais и един от символите на Ница бе хотел Негреско

 

 

Мари с помощта на Калоян в Магеланския пътеводител на Ница прекрасно е описала забележителностите на града, затова и няма да се спирам подробно на тях.

Само ще спомена, че за съжаление не влязохме в нито един музей, предпочитахме да се разхождаме из тесните улички на Стария град, да пием бира на сянка в някое от стотиците кафета и ресторантчета там

 

 

 

и около Пристанището и да мързелуваме на плажа.

И тъй като няколко пъти стана въпрос за Стария град или Vieux Nice той наистина ни допадна страшно много.

 

 

 

 

С неповторимия чар на Прованса, откриващ се във всяка една сграда и магазинче

 

 

 

или невероятния пазар на цветята- Cours Saleya. Сутрин там пазарувах зеленчуци, а наобед сергиите се събираха за половин час, минаваха служители на чистотата, събираха боклуците, измиваха и в 13,30 пазара бе пълен с ресторанти. Ако някой не знае това, в първия момент може да си помисли, че се е объркал и е попаднал на друго място.

 

 

Друго любимо място за туристите и жителите на Ница е централни площад на града - площад Масена.

 

 

 

 

Площад Масена и района около него е особено привлекателен за децата с великолепните си паркове и фонтани, които създаваха по цял ден много смях и настроение.

 

 

 

 

В стария град се намира и катедралата на Ница, едно от най-посещаваните места в града

 

 

В центъра на града,  близо до площад Масена, но в посока гарата, а не Стария град е Базиликата "Нотр Дам". На външен вид тя изключително много прилича на Катедралата Нотр Дам в Париж.

 

 

Други забележителни и красиви сгради в Ница са Кметството и Операта

 

 

 

 

Освен площад Масена, Старият град, площад Гарибалди и  Пристанището друго любимо място за разходка и отдих на туристите е една от търговските пешеходни улици на Ница Rue de France. Тя е успоредна на Английската алея и е пълна с десетки магазини и кафенета. Тук можете да видите и полицаи с превозни средства, които няма къде другаде да срещнете

 

 

 

 

 

Ако искате да видите всичко това, което описвам от високо можете да отидете до Парк дю шато , красив парк, разположен на хълм над Ница, откъдето се откриват най-хубавите гледки към града.

 

 

 

 

До там можете да се качите пеша, изкачвайки над 200 стъпала, с лифт, или както направихме ние- с туристимеското влакче, което ще Ви разходи из Стария град и ще ви изкачи до парка, за да се любувате на страхотните панорами.

 

 

И накрая на краткия ми разказ за Ница няколко думи и за плажовете.

Всеобщото мнение е че те не са хубави, защото не са пясъчни.

Въпрос на гледна точка, на нас лично това не ни пречеше, защото имахме шезлонги и чадъри.

 

 

Аква обувките са задължителни, защото и на влизане в морето има доста камъни. Ако се абстрахирате от това и не искате да се търкаляте по пясък то топлата и чиста морска вода и галещите лъчи на слънцето ще са достатъчни, за да се чувствате като в рая и да мързелувате на воля.

Още повече, че плажовете не са пренаселени и имате достатъчно място около Вас, необезпокоявани от други хора. Обикновено до към обед най-близките до нас хора бяха на около три четири метра. Уверете се сами

 

 

Следобед плажуващите се увеличаваха, но не дотолкова, че да се чувствате притеснени.

За сравнение вижте снимка от най-близкия пясъчен плаж до Ница- във Вилфранш-сюр-Мер.

Там отидохме само веднъж и останахме точно един час. Бяхме като сардели натъпкани един до друг

 

 

и затова си взехме хавлийките под мишница и отново на плажа пред нас.... Има разлика нали ?

 

 

 

 

И тъй като вече спонах за ходенето ни до Вилфранш-сюр-Мер в следващата част на разказа ми предстои едно пътуване до това толкова красиво кътче от Лазурния бряг.

До скоро

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Роца]

Roje, честно казано, Ница и Лазурния бряг изобщо не са ми сред приоритетите за пътуване във Франция, но покрай твоите снимки ще взема да се навия за някой уикенд (ама през октомври-ноември ).

Редактирано 27 март, 2016 от Роца

[Roje]

Роца, няма да съжаляваш

Всяко едно докосване до пасторалния свят на прованса носи толкова много щастливи мигове и красота!

Като си гледам снимките и аз се ядосвам, че резервирания ни за лятото апартамент се намира в Албуфейра, а не на Côte d'Azur

[stanimir]

 

Eй на тая Rue Paradis  в дъното ни е е хотелчето

[Roje]

                                                                Вилфранш-сюр-Мер       

 

Още преди да тръгнем за Ница знаехме, че Вилфранш-сюр-Мер е най-близкото населено място до столицата на Лазурния бряг с пясъчен плаж. И че едни от най-красивите гледки са към залива му с акостирали огромни круизни лайнери.

 

 

В истинността на двете успяхме да се убедим още преди пристигането ни в Ница, пътувайки от Вентимиля с влака.

И след като в продължение на няколко дни се наслаждавахме на невероятното синьо на морето на плажа пред апартамента ни решихме, че е време да се насладим на пясъчни плажове, не че тези с камъните ни пречеха пълноценно да се наслаждаваме на красотата на морската почивка, при положение че се излежавахме на шезлонги, а не на чакъла под краката ни.

Затова и когато тръгнахме за Вилфранш-сюр-Мер взехме с нас само чадъра, нали щяхме да се излежаваме на пясък.

 

 

Не можехме да рискуваме да се препичаме под палещите лъчи на слънцето и 40 градусовата жега без чадър.

Вилфранш-сюр-Мер е най-близкото градче до Ница на запад към Монако. То е само на шест километра от първия и на 10 км. от втория град. Всъщност тези 18 километра разделящи двата най-популярни градове на Côte d'Azur са с невероятна концентрация на уникално красиви панорами. А трите най-посещавани места между Ница и Монако, а именно Вилфранш-сюр-Мер, Ез и Сен-Жан-Кап-Фера се отличаваха освен с невероятно красива природа и с провинциалната си пасторална тишина и спокойствие, далеч от лудницата на двата големи града.

Вилфранш-сюр-Мер е с население от само 5000 човека, като туристите, които можете да срещнете през лятото са поне два или три пъти повече. Той е почти предградие на Ница и границата между двата града е незабележима. Има един от най-дълбоките заливи в Средиземно море и затова там акостират всички круизни кораби, които включват посещение на Ница.

Старото пристанище и стария град са две от най-големите забележителности на малкото градче и са под закрилата на Юнеско като световни паметници на културата.

От Ница или Монако можете да стигнете до Вилфранш по два начина ако не сте с кола под наем.

С влак и с автобус. Излишно е да казвам, че и по двата начина пътуването Ви ще продължи по-малко от двайсетина минути. Разликата е в панорамите, които се откриват пред очите Ви. А от автобуса те са уникално красиви.

 

 

 

 

Затова и ние се качихме на автобус 81 от спирката на  Променада де Артс до пл. Гарибалди и излизайки от Ница можехме да се любуваме на красивата панорама от дясната страна към морето.

 

 

Не след дълго слязохме от автобуса на спирката в центъра на градчето / спирка Octroi/, посочвам я, защото са няколко автобусните спирки във Вилфранш и тъй като бе неделя имаше и пазарче с най-различни антикварни предмети, произведения на изкуството и занаятите, и разбира се  сувенири за туристите.

 

 

 

 

Преминахме през него и се запътихме надолу по улицата към морето.

Ж.п. линията преминава през най-ниската точка на градчето и затова от влака не се открива никаква панорама. Трите шосета, свързващи Ница с Монако и Италия бяха едно над друго и панорамите наистина бяха прекрасни. Колкото по-надолу към Стария град и плажа слизахме толкова по-красиво ставаше. Пътят се виеше между красиви сгради и средиземноморски градини.

 

 

 

 

 

 

Не след дълго се озовахме на входа на Стария град до бариерата, която бе спусната и колите не можеха да влизат по тесните калдъръмени улички, просмукани от история и минало.
Искахме да се разходим из Стария град  и се полюбуваме на красотата му преди да открием най-голямата му забележителност: подземната улица Rue Obscure.

 

 

 

 

 

На последната снимка виждате площада на Републиката. Като продължите направо ще се озовете на гарата. Като се обърнете с гръб и тръгнете в обратна посока ще стигнете до бившата Цитадела, днешното Кметство, а като завиете надясно по уличката преди огромното множество на снимката ще се озовете до предверието на тази толкова мистична подземна улица.

 

 

Хубавото бе, че изведнъж в тази глуха уличка множеството хора изчезнаха и ние бяхме останали сами, за да можем пълноценно да се полюбуваме на тази подземна улица, където животът сякаш бе спрял в 18 или 19 век. Нищо от тогава не се бе променило, освен хората, живущи в тези толкова стари сгради.

 

 

 

 

 

 

 

 

За около десетина минутки преминахме подземното царство по цялата му дължина и излязохме на поредното романтично площадче малко преди плажа

 

 

От тук вече се откриваха гледки директно към плажа. За съжаление нямахме много време да покараме мотори и се задоволихме повече със снимките отколкото с бързите скорости.

 

 

 

 

 

Плажът за наше огромно съжаление бе буквално пренаселен. Явно се бяхме разглезили от плажа до апартамента ни, където в нито един момент нямаше повече от двайсетина човека, а тук те бяха стотици. Само дето не се прескачахме. Разпънахме чадъра, постелихме хавлиите и ..... много скоро се отказахме от мъчението. Водата също вреше и кипеше от народ.

 

 

 

Добре, че гарата на Вилфранш бе точно над плажа. Затова и издържахме не повече от час.

Събрахме набързо още наобед багажа и бегом по стълбичките от плажа към гарата, защото в далечината се чуваше приближаването на влака.

 

 

 

 

Набързо купихме билети от автоматите на перона и след няколко минутки се любувахме на прохладата във вагона.

Така завърши и пътуването ни до Вилфранш-Сюр-Мер, едно от най-красивите и екзотични местенца на Côte d'Azur.

Предстоеше ни пътуването до Ез- малкото селце на върха на планината.

Дори и не предполагахме, че ще посетим едно уникално красиво място- истински рай в Прованса.

Следва продължение...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Mary]

Роже, голям "дразнител" си!

Ходи ми си отново там!!!

 

Чудя се защо не прескочих миналата година до вашата тераска!    

 

Освен да си направим среща с Роца на Лазурния бряг.

[stanimir]

А пък ние кацнахме точно в последната вечер на Roje и за сетен път се разминахме.

Вилфранш ми е любимото въпреки гъчканицата там и обичайно съм точно като теб с чадърчето през рамо в автобус 100 или 81.

А и винаги сядам отдясно , тази гледка просто не омръзва

[Topfly]

За разходка извън пиков сезон е ок и препоръчително, но за плаж мерси Като малък бях социализиран на българското черноморие, че плажът е място с много ситен пясък и всичко различно от това за мен не е плаж Ако трябват аква обувки, предпочитам изобщо да не влизам във водата.

[Roje]

Роже, голям "дразнител" си!

Ходи ми си отново там!!!

 

Чудя се защо не прескочих миналата година до вашата тераска!    

 

Освен да си направим среща с Роца на Лазурния бряг.

Мари, да не стане така, че догодина ОТНОВО да викаш: Чудя се защо не прескочих миналата година до Вашата тераска

Този път тераската освен с панорама разполага и с две допълнителни екстри към нея: басейн и барбекю.

А Роца в Албуфейра се чувства точно толкова у дома си колкото и във Франция /заради Роцев / ...

Така че не е късно да се разберете. Новата тераска Ви чака място бол...

Стенк, и ние като теб: всеки път от дясната страна на автобуса на отиване и потвърждавам: Тази гледка просто не омръзва...

[Роца]

Роца не я бройте за плаж, ама за разходки, снимки, коктейли е на първа линия

 

Както е тръгнало, догодина май ще има магеланска среща на терасата на Roje в Ница .

[Sheyz]

Здравейте, 

предстои ни пътуване до Лазурния бряг имаме няколко нощувки в Сан Ремо и след това планираме посещение на Монако , няколко нощувки в Кан и разходки до Ница и Сен Тропе. Интересува ме как стои въпросът с паркирането и тол таксите в района. А също и препоръки за плажове Мерси

[cck]

В Монако единственият ти вариант за паркиране са огромните подземни паркинги. Например този пред казиното.

В останалите градове има и вариант на улицата.

[Kaloyan89]

Паркирането е ужасно, най-добре да имате много малка кола и да владеете перфектно френския гараж. Понякога има 3 сантиметра отзад и 5 см отпред, или по-малко, французите са си свикнали. През нощта е безплатно, през деня се плаща на паркметър на тротоара. Полицията вдига неправилно паркирали коли и не си поплюва, дори и да са туристи. Движението е натоварено постоянно в градовете в сезона. Ако можете изберете хотел с паркинг за 15-20€ на ден ви е мирна главата.

 

Тол таксите също са скъпи, не помня колко но Ница- Антиб е от порядъка на 0,8€-1€ за 25 км май. В Сен Тропе не знам как е трафика, но 10-те км от Сен Максим до Сен Тропе през юли ни отнеха повече от час в зверски задръствания.

Редактирано 7 май, 2016 от Kaloyan89

[Sheyz]

Ние ще ходим средата на Юни и силно се надявам да не е толкова натоварено . имаме хотел с паркинг в Кан, но до останалите места ще сме на разходка и трябва да паркираме, но пък колата не е голяма

[Roje]

След кратко прекъсване, за да не се изморяваме толкова много   можем да продължим лятната си разходка из Лазурния бряг....

От Ница до Монако са само двайсетина километра и в тези двайсетина километра сигурно са събрани най-красивите кътчета от Европа. От ултра модерните и луксозни къщи, вили и хотели, от които  се носи уханието на богатството до неповторимите пасторални природни картини на Прованса, застинал някъде на границата между 19 и 20 век преминаваш през няколко епохи и то само в протежение на 20 километра.

И след като се разходихме вече до Вилфранш сюр Мер беше ред на още едно невероятно екзотично и застинало във времето място, само на няколко километра от Ница по пътя към Монако. Ез. Кацнало върху хълм на 12 километра североизточно от Ница и на 6 югозападно от Монако градчето е най-високо разположеното /на 429 метра/ селище в Прованса и едно от най-красивите и посещавани места.  Eze village е кръстено на името на древната египетска богиня Изида и е истинско райско кътче.

Много е лесен достъпа до него и единствено трябва да прецените дали да се качите на влак и да слезете на гарата, която е на морския бряг,  и да се изкатерите  по така наречената пътека на Ницше до самото градче, което в горещия юлски ден не ни се стори добра идея и затова предпочетохме по-приятната и мързелива перспектива- да хванем автобуса, който спира в самото селище.

Автобусите, с които можете да пътувате от Ница до Ез са два. Първият е номер 82, а вторият 112. Като 112 не пътува в събота и неделя. И двата продължават след планинското райско кътче към Монако. Внимавайте много да не се качите на третия автобус за Монако с номер 100, защото той ще Ви откара до крайбрежното Ез-сюр-мер и трябва да повторите упражнението с изкачването по пътеката на Ницше. Билетите както за всички околни градчета струват само 1,50евро.

Автобусите за Ез тръгват от Gare Routière Nice Côte d'Azur (Vauban) автогара Ваубан. От Стария град се качихме на ултра модерния Трамвай №1 и след няколко минути / петата спирка след Операта/ пристигнахме до автогарата.

 

 

Като слязохме на спирка Ваубан се върнахме около 20тина метра назад, завихме наляво покрай големия паркинг, като зад гърба ни останаха кортовете на Ница. След около 50 метра преминахме през един малък жп подлез и от другата му страна се показа автогарата.

Ето и карта на маршрута на трамвая на Ница.

 

 

Набързо се запознахме с разписанието на автобусите, за съжаление трябваше да почакаме около половин час на слънцето докато дойде първия автобус №82 на който се качихме , за да отпътуваме към Ез. Автобусите не са много на често затова е добре преди да пътувате да се запознаете с разписанията им. Листовки с разписания на всички автобусни линии има в билетия център до Централната гара и разбира се на секторите на автогара Ваубан. Ето ги разписанията на двата автобуса за Ез и Монако.

 

 

 

След около 40 минути и едно невероятно красиво пътуване по крайбрежието на Лазурния бряг пристигаме в Ез. Автобусът спира в центъра на градчето, на метри от Туристическия център, откъдето побързваме да си вземем карти със забележителностите на това уникално място.

Ето и карта на Ез.

 

 

Туристите, които искат да отседнат в това наистина райско кътче  могат да се насладят на удобствата на уникално красивия и безумно скъп пет звезден хотел замък: Le Chateau de la Chevre d'Or.  А за по-малко претенциозните или по-точно казано по-малко богати са достъпни три хотела с четири звезди: Chateau Eza, Eza Vista и Les Terrasses d'Eze. Първият от тях е свързан с кралски особи. В началото на 20 век, през 1920 г. шведският принц Гийом построил в края на градчето частна резиденция, известна като "Chateau Ezа" Замъкът Ез. Тук често отсядал баща му, Густав V и членовете на шведското кралско семейство. Сега замъкът е разкошен хотел.

 

 

И за да не си помислете, че там отсядат само мулти милонери, обикновените милионери могат да се подслонят в три звездния Eze Hermitage.

След като взехме картите от туристическия център подминахме Кметството, което е до него,  и преминахме без да се отбиваме покрай магазина на парфюмерийната фабрика Фрагонар, отправяйки се към средновековното селище, създадено през Х век, което всъщност е целта на всички туристи идващи тук.

 

 

 

 

Указателни табели има на всяка крачка, така че няма как да се объркате.

 

 

Ез има една главна улица rue Principale, която Ви извежда до самия връх на 429 метра височина, където е уникално красивата Ботаническа градина с изключителна колекция от кактуси. Тази главна улица е всъщност в началото на Средновековния град, ограден от крепостни стени.

 

 

Достигаме до Задния вход на крепостта, построена през 14-ти век. Пушечна амбразура от 16ти век защищава тази  врата, от която се открива и първата невероятно красива гледка към Лазурния бряг

 

 

Криволичеща между малки магазинчета и невероятно красиви цветни градини

 

 

провираща се под сводовете на сградите

 

 

 

изчезвайки за миг и отново появявайки се няколко метра по-високо rue Principale ни оставя без дъх, очаровани от красотата на Прованса.

 

 

 

 

Изкачваме се все по-нагоре към хълма и красотите покрай нас не ни позволяват да вървим, на всяка крачка се спираме, за да снимаме. А цветовете на дворовете са прелестно омайващи. Не можеш да откъснеш очи от тях и да им се наситиш.

 

 

 

 

Кафенета и малки магазинчета за сувенири примамливо ни се усмихват с безбройните си артикули

 

 

 

 

 

художестени галерии ни намигват с картините изложени за продан

 

 

 

 

Неусетно са изминали повече от два часа, а ние все още не сме стигнали до ботаническата градина. Няколко указателни табели ни подсказват, че вече сме близо.

 

 

Скоро достигаме до руините на старинен замък около който са разположени знаменитите  Jardin Exotiquе. Ботаническите градини са основната забележителност на Ез, а гледките, които се откриват от тях са просто неописуеми. Е няма такава красота никъде другаде по света!!!

 

 

 

 

Самата градина също предизвиква интереса и възхищението си с огромните кактуси.

 

 

 

 

Първо разбира се запознаваме със схемата на територията и, защото има доста преплетени пътеки, изкачващи се и слизащи на различни нива и тераси.

 

 

Има и много места за отдих, които трудно се откриват из лабиринтите от кактуси, но когато достигаме до тях сме възнаградени за трудното изкачване. Ромоленето на  водопадчета в скалите и наредените за почивка шезлонги допълват магията на това приказно красиво място. Просто не ти се тръгва от там.

 

 

 

Нямаше как да пропуснем да се полюбуваме отвисоко, тоест от 429метра над морското равнище и на старинната църква Успение Богородично, построена през далечната 1772година.

 

 

За съжаление тези повече от 5 часа, които прекарахме в това малко, но уникално красиво местенце на Френската Ривиера изтекоха като миг. Направихме си последните панорамни снимки на най-красивата част от Лазурния бряг и отново с автобус 82 се прибрахме в Ница.

 

 

 

А още на следващия ден ни очакваше и следващото пътуване. До една от най-известните вили по Крайбрежието, тази на Баронеса дьо Ротшилд в Кап Фера.

Но за нея .... в продължението на разказа за почивката ни през лятото на 2015 година.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[stanimir]

Ей как лети времето

[Roje]

Ей как лети времето

и аз не мога да повярвам, че мина година

[maiche]

Роже, огромно благодаря за труда. Ще чакам с нетърпение продължението на разказа. 

 

Един въпрос - пътуването до Ез може ли да се заплати с един билет т.е трамвай + авт.82 с един билет?

[Roje]

Майче, за съжаление не може с един билет .

Билетите за трамваите са само за Ница.

А това до Ез, Кан или Монако ти е извънградско пътуване.

Ние за двете седмици, през които бяхме там си бяхме взели  седмични карти от по 15 евро, защото жегата беше голяма и дори за една спирка си струваше човек да не крачи по горещините . Пък и в автобусите постоянно имаше контрольори. По 4-5 се качват на спирка, автобусът чака, те проверяват за две минути всички, свалят нередовните и автобусът продължава... 

А и цената им беше никаква - 15 евро за седмица и обикаляй където си искаш.

За извънградските пътувания си купувахме отделно билети.

Продължението на разказа се надявам да е скоро. Остана да разкажа за Кап Фера, Кан и Монако

Дано успея да свърша преди да замина за новата лятна дестинация, която е скоро

[maiche]

Роже, това как го разбираш.

 

The Lignes d'Azur network has a single price policy across the whole Nice Côte d'Azur Metropolis, which includes 49 different towns and villages: Aspremont - Bairols - Beaulieu-sur-Mer - Belvédère - Bonson - Cagnes-sur-Mer - Cap d'Ail - Carros - Castagniers - Clans - Colomars - Duranus - Eze - Falicon - Gattières - Gilette - Ilonse - Isola - La Bollène-Vésubie - La Gaude - La Roquette-sur-Var - La Tour-sur-Tinée - La Trinité - Lantosque - Le Broc - Levens - Marie - Nice - Rimplas - Roquebillière - Roubion - Roure - Saint-André-de-la-Roche - Saint-Blaise - Saint-Dalmas-le-Selvage - Saint-Etienne-de-Tinée - Saint-Jean-Cap-Ferrat - Saint-Jeannet - Saint-Laurent-du-Var - Saint-Martin-du-Var - Saint-Martin-Vésubie - Saint-Sauveur-sur-Tinée - Tournefort - Tourrette-Levens - Utelle - Valdeblore - Venanson - Vence - Villefranche-sur-Mer

This pricing also applies on the TAM intercity network - 100, 200, 400, 500, 112, 116, 217, 510, 701A, 701B, 730 - for journeys within NCA.
Tickets must be validated every time the passenger gets onto a bus, regardless of the type of ticket
Changes are authorized, within a maximum time period of 74 minutes. However, return trips or a second onward journey on the same line are not permitted.

 

Аз го разбирам, че  с един билет мога да сменя два автобуса в рамките на 74 мин. 

 

Ние ще бъдем за по-кратък период, за това пресметнах че ще ми е по-изгодно с карта за 10 пътувания. 

Редактирано 12 юни, 2016 от maiche

[stanimir]

Може да се сменя в рамките на 74 мин. , но само в рамките на очертаната зона.

Примерно трамвай + автобус 100 , ако е до Кап Дай.

Ако възнамеряаваш да пътуваш до Монако и нататък си купуваш отделен билет нищо , ще ползваш същия автобус.

Същото за автобусите 200 , 400 и т.н.

"for journeys within NCA" ще рече в рамките на града.