дневник Из Мексико'2016

[Childish]

Успяхме да купим същия модел телефон 

[zon]

Лили, първата част на темата е като във филм на Тарантино;

 

сега предстои хубавата и приятна част

 

Много приятни емоции ви пожелавам!

[Childish]

Та така: купихме телефон, но вчера се оказа, че nomad е платил за него 3 пъти - два пъти с карта иведнъж в брой - двата уж неуспешни опита за плащане с карта  си излизат като успешни транзакции в извлечението му. Ходихме вчера в магазина да оспорваме, ще разберем до 2 дни дали са ги възстановили или ще трябва в България да се прави нещо.

 

Днес летяхме от Мексико Сити до Лос Мочис. На скенера за багажа се усещам, че нетбукът ми е останал в чекирания багаж, т.е. в голямата раница. Затова пък швейцарското ножче, подарък ми за 14 февруари, цъфва на скенера. Правя се на неразбрала - опитвам се да им пробутам обектив за фотоапарат, фотоапарат, но те го изваждат. Нарочна служителка е извикана, обсъждат размера му и .. ми е върнато. Самолетът излита с час закъснение, та за развръзката дали нетбукът ми е жив трябва да чакам 5 часа. На багажната лента раницата е последна и чудо - нетбукът ми е невредим.

 

Докато му се радвам, се приближава местен с въпрос дали се нуждаем от нещо. Nomad го пита за обществен транспорт от летището до града. Само таксита и те са много скъпи, но... човекът ни предлага да ни закара безплатно. Майка му му докарва колата, по пътя се отбиваме до гарата - защото сме казали, че планът ни е да ходим до Крил с влак, после проверява къде се намира хотелът ни и ни оставя там. И това ей така - за нищо, само да ни помогне. По пътя и двамата са много любезни и ни дават всякаква информация, която би ни била полезна - къде е опасно, в колко тръгва фериботът до Ла Пас, градският транспорт как е. Преди малко nomad ме попита дали съм правила това за чужденец в България...

[stefanrusev]

Та така: купихме телефон, но вчера се оказа, че nomad е платил за него 3 пъти - два пъти с карта иведнъж в брой - двата уж неуспешни опита за плащане с карта  си излизат като успешни транзакции в извлечението му. Ходихме вчера в магазина да оспорваме, ще разберем до 2 дни дали са ги възстановили или ще трябва в България да се прави нещо.

Ще трябва да се свържете с телефона отзад на картата. Или с познат служител от банката - ако нямате  прати някой да вземе телефон и служебен мейл чрез който да кореспондирате и за напред.  Пазете документа за плащане, снимай го и им го прати. По принцип минават 2-3 месеца.. Това в магазина с връщането на сумата  ще е наистина "приятна изненада", но след самаряните от летището не е невъзможно! 

По-ведро!!! 

Редактирано 20 април, 2016 от stefanrusev

[AlexandraKo]

 И това ей така - за нищо, само да ни помогне. По пътя и двамата са много любезни и ни дават всякаква информация, която би ни била полезна - къде е опасно, в колко тръгва фериботът до Ла Пас, градският транспорт как е. Преди малко nomad ме попита дали съм правила това за чужденец в България...

При положение, че в природата има равновесие, не може на човек да му се случват само лоши неща.Сега ще ви се случват само хубави☺

Редактирано 21 април, 2016 от AlexandraKo

[nomad]

Ще трябва да се свържете с телефона отзад на картата. Или с познат служител от банката - ако нямате  прати някой да вземе телефон и служебен мейл чрез който да кореспондирате и за напред.  Пазете документа за плащане, снимай го и им го прати. По принцип минават 2-3 месеца.. Това в магазина с връщането на сумата  ще е наистина "приятна изненада", но след самаряните от летището не е невъзможно! 

По-ведро!!!

 

Търговеца не е взел парите от картата, опитах да платя два пъти с карта, но неуспешно. Още при плащането служителката на касата ми показа на нейния компютър, че плащането с карта е неуспешно. Проблема е, че при всеки опит за плащане, сумата се взима от банковата ми сметка и се блокира.Това е някакъв вид гаранция. Банката задържа сумата до 45 дни и след това, ако търговеца не я приеме я връща по сметката. В този случай търговеца няма как да усвои парите защото при него плащането не е минало. Трябва да чакам 45 дни банката да ми върне парите. Досадно. Честно казано, подобни инициденти колкото и да са неприятни, не ме разстройват особено. Но кражбата на телефона със всички записки и снимки ме ядоса много, два дни исках да убивам мексиканци. Макар и да съм наясно, че подобна кражба е възможна и в което и да е европейско метро, още повече че веднъж са ме обирали в Астердам, ми е трудно да се примиря. Това е един урок за мен.

[zon]

Nomad, много ти съчуствам за изгубените снимки, за яд си е.

 

За пътуването ни в Южна Америка бяхме взели някалко мемори-карти за фотоапарата и ги сменяхме; държахме ги в сейфовете на хотелите.

Мъжът ми си носеше фотоапарата под якето и го вадеше за снимки (това по улиците).

Вечер, фотоапарата в сейфа в хотела, а снимки само вътре в ресторантите с телефон.

 

Много е неприятно това непрекъснато пазене, ама какво да се прави.

 

Много приятни преживявания ви пожелавам

[Childish]

Имах намерение да докладвам в хронологичен ред, но явно няма да успея (скоро). Затова ще се опитам да споделя първо за местата, които посетихме, а Оги не е успял заради по-ограниченото време, с което е разполагал и по този начин да допълня неговия разказ.

 

Медният каньон (Barranca del Cobre)

 

Кой не знае Grand Canyon? Кой не е чувал за него? А кой знае Copper Canyon? Признавам си, аз не го бях чувала. Преди да срещна nomad. Но не се вземам сериозно по география. Не ми беше любим предмет. (След това признание се надявам да не ме изключат от магеланци.ком) Не съм и вярвала, че някой ден ще мога да пътувам свободно по света. Скоро след като се запознахме, nomad ми разказва за пътуването си до Barranca del Cobre. За пътническия влак, единственият останал пътнически влак в Мексико, в купе икономична класа с местни, за гледките от влака. За слизането в каньона до Урике с chicken bus 5 часа по път, широк колкото да мине една кола, с пропаст от едната страна на пътя, с шофьор - бивш военен, защото се искат топки, за да управляваш авобус по този път. За фотографа-шейцарец с отворена рана от изстрел, облечен в дрипи и носещ фотоапарата си в пазарска торба. За градчето, контролирано от картела. За индианците тараумара, едни от най-издържливите бегачи в света, носещи самоделно направени сандали с подметки от автомобилни гуми. И как на това пътуване се е разболял и после седмица е лежал болен в Мексико Сити преди да се завърне в България.

 

И така, около 2 години след този разказ се отправяме към Медния каньон, за да мога и аз да се насладя на гледките и да видя на живо разказаното от nomad. За да не е пълно повторение на неговото пътуване и да има нещо ново и за него и на моменти, за да излезе по-икономично, го правим по малко друг начин.

 

20.04.2016

 

От Мексико Сити летим с нискобюджетната авиокомпания Volaris до Los Mochis. За авиокомпанията сме научили от Оги (благодаря, Оги!), но билетите, както е нормално при нискобюджетните компании, трябва да се купят предварително, за да са евтини.

До летището се придвижваме с такси - след откраднатия телефон на nomad метрото се избягва. От хотела са ни извикали такси - 200$ - предполагам, че от улицата ще излезе по-изгодно. Таксито изглежда като нормална кола, т.е. няма специалния регистрационнен номер на такситата в столицата, но шофьорът се разписва на рецешцията, което по някакъв начин го прави по-сигурно за нас.

 

(следващото вече съм го разказвала)

На гишето за check in опашката много се бави. Макар, че сме отишли 3 часа предварително и сме сред първите на опашката, скоростта на обслужване може да доведе до изпускане на полета. Когато най-после ни идва редът, ми прави впечатление теглото на раниците - моята тежи 14 кг, тази на nomad - 15.5 кг. Преценявам, че разликата приблизително се дължи на нетбука ми, но не ми и хрумва, че трябва да го извадя. Едва при рентгена се усещам, че едва ли ще намеря нетбука си жив и здрав след това пътуване. Уви, веднъж чекиран, багажът не може вече да се вземе. Затова пък в ръчния багаж ми е останало малкото швейцарско ножче, но след кратко съвещание на проверяващите, то е допуснато на борда на самолета.

На мен продължава да ми е много напрегнато заради нетбука. Не помага и закъснението при излитане. Успявам да се разведря само със статията за Barranca del Cobre и Batopilas - там, закъдето сме се запътили.

При пристигане, за увеличаване на напрежението, раниците са последни на лентите. Нямам търпение и проверявам за щети. Не мога да повярвам, че нетбукът е невредим!

Още докато съм с разопакован багаж, към нас се приближава местен и ни пита дали имаме нужда от нещо. Nomad го подпитва за транспорт до града. Не сме проверили това предварително, но очакваме, че ще има автобуси. Местият отрича да има такива и ни предлага да ни закара със собствената си кола. Безплатно. Не сме свикнали на нищо безплатно в Мексико. Не само не ни се е случвало до този момент, но дори само за това, че изглеждаш като чужденец, независимо, че говориш езика им, те прави субект за лесно припечелване на някое и друго песо, обикновено с повече нули в стотиците. Малко с недоверие го последваме. Майка му го посреща с колата. Остава с впечатлението, че сме се запознали в самолета. Дори като ни обяснява колко е добър синът й, не допуска, че той сам ни е предложил услугите си без преди това да сме разменили и дума. Но и самата тя е прекалено любезна и предлага по пътя да се отбием до гарата, за да се снабдим с билети за влака, да ни изчакат и да продължим за града, защото гарата била далече. Билети не успяваме да купим - гишето работи само от 9 до 12. Намират хотела на GPS-a и ни оставят пред него като отказват да участваме с някакви пари поне за горивото.

(край на повторението)

 

Хотелът изглежда много добре. Даже съмнително добре. Вътре GPS-ите не работят, предполагам неслучайно. Според нас, за да не остават съмнения на кого е този хотел, има картина, невинно показваща индианец от племето mayo, докато босът на картела има този прякор. Поне това е асоциацията, която ние правим. Дали е така, няма кой да ти каже.

Остамвяе багажа и излизаме на разходка.

Лос Мочис е съвременен мескикански град. Което на север е като американски град. Почти. Ниски постройки, улиците са успоредни или перпендикулярни една на друга, почти всеки е с колата си и трябва да прекосиш бързо, когато можеш. Няма забележителности. Няма и какво да снимам. Nomad е прав в едно - хората изглеждат другояче. Високи, слаби - и мъжете, и жените. Има изрусени, но и синеоки, светли - не само не са малцинство, но и преобладават. Не говорят толкова разбираемо, колкото е било на юг. Разхождаме се до Walmart, колкото да се уверим, че търсените от нас стоки не се предлагат в Мексико. Може би и заради орязания каталог търпят огромни загуби и са обявили изтеглянето си от Републиката.

Кухнята в хотела е напълно одобрена и горещо препоръчана и от двама ни.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходи:

самолетни билети 2 бр - 3 500 $

такси от хотела в Мексико Сити до летишето - 200 $

сандвичи и напитки в самолета - 250 $

хотелска стая 625 $, Хотел Феникс

пране 100 $

вечеря 300 $

 

[Childish]

21.04.2016 Los Mochis

 

За този ден няма много за разказване. Nomad е болен, както преди около 4г, когато за пръв път е бил тук. Тогава е продължил към каньона, за да се върне в Мексико Сити, където е прекарал седмица на легло докато успее да си вземе полет за България.

По първоначален план трябваше да се придвижим от El Fuerte, откъдето да се качим на влака El Chepe до Creel. Това по две причини - едната е да не ставаме много рано - влакът от Лос Мочис потегля в 6, докато от Ел Фуерте - към 8:30. До Ел Фуерте са земеделски земи, гледките започвали след това. А до Ел Фуерте можем да се придвижим с автобус, което е доста по-евтино отколкото с влака.

Решваме да останем в Лос Мочис, за да може nomad да се закрепи. Опитваме се намерим по-евтин хотел, но хотелът, в който преди е отсядал, изненадващо е минал в по-висока категория и си оставаме в настоящия.

Аз използвам удължения престой в Лос Мочис да писателствам.

Слизаме единствено до ресторанта. Виенският шницел от предната вечер е спечелил одобрението си и сега го поръчваме отново. Уви, не е толкова голям, нито толкова вкусен този път. Може би готвачът е друг. Крем карамел също няма. Греда.

 

 

Разходи за деня:

стая 625 $

обяд 230 $

22.04.2016 Maviri

 

По стара черноморска рецепта като си болен отиваш на плаж. Плажът на Лос Мочис се намира в Мавири. За да достигнем до там вземаме автобус - chicken bus - до Topolobampo, пристанището на Лос Мочис и оттам друг до Мавири, макар упътванията да са били, че автобусът е един и ходи и на двете места. По пътя прави впечатление изкуственото напояване - канали с вода, доведена от планината - благодарение на което, земята от пустинна се е превърнала в плодородна и сега щатът Синалоа е един от големите производители на плодове, зе;енчуци и пшеница в Мексико. Там, където почвата е солена, земята е необработвана и се вижда разликата. По пътя за Мавири има мангрова гора. Плажът е почти изцяло на наше разположение. Не мога да се нарадвам на липсата на презастрояване и сергии, както е по нашите плажове. Няма много за правене. Дегустираме храната в един от ресторантите. През седмицата извън сезона няма клиентела за мариачите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Разходи за деня:

стая 625 $

обяд 380 $

транспорт около 40$ на човек в посока

Редактирано 5 май, 2016 от Childish

[Childish]

23.04.2016 Los Mochis -> El Fuerte

 

Връшаме се към плана. Придвижваме се до El Fuerte с автобус. Днешното малко, но приятно градче, намиращо се като в оазис в пустинята, някога е било столица на провинцията. И тогава, и сега е отправна точка към Copper Canyon. Тогавашния интерес към каньона се е дължал на сребърните залежи. Името на града означава форт, който е бил построен, за да предпазва испанските завоеватели от набезите на индианците.

Провинциален, спокоен град. Спокойствието може би се дължи и на контрола на картела. Според благодетеля ни в Лос Мочис, картелът се грижи за реда повече от полицията.

Най-големият разход е за хотел. Всичко останало е евтино - ястие - 50$, постригване - 50$.

Бирата я продават в отделни магазини. Като барове, но с решетка. Има голям избор на американса и мексиканска бира. Местен колега пияница ме съветва, че бутилката от 940 мл излиза най-изгодно.

Музеят е в ремонт, но човек може да влезе да направи панорамни снимки на градчето и реката.

Безплатно. Както и комарите. Ухапванията не минават за повече от 2 седмици.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

bistec - кълцано телешко месо със зеленчуци:

 

 

 

Разходи:

85 $ билет за автобус/човек

711$ хотел Hotel y Hostel Guerrero

200$ вечеря

[Sun4o]

Това цени в щатски долари ли са или аз нещо не разбирам?

[airborne]

Това цени в щатски долари ли са или аз нещо не разбирам?

Предполагам, че е в песо. 

[neuromancer]

Песос.

$ е знака за песос още от времето на испанската колонизация

[Childish]

Да, посочените цени са в песо. По-лесно е за смятане - 10 песо са около 1 лев. Ако има цени в долари, ще бъдат обозначени подобаващо.

[Sun4o]

Успокоих се

Виках си - защо си го причиняват тия хора това?

[Младенови]

И аз се успокоих

[Childish]

24.04.2016 El Fuerte -> Creel

 

Сутринта момчето в хотела ни приготвя закуски - кесадияс. Цената не е фиксирана, а .. "колкото дадеш". Както и в Лос Мочис, гарата е извън града. Има автобус, съобразен с разписанието на влака. В 7:30 сме в автобуса с няколко местни.

И ето го, El Chepe (съкратено от Chihuahua Pacifico) пристига. Единственият останал пътнически влак в Мексико. В действие, защото в планината все още няма друг път, макар и в някои отсечки вече да се строи.

Уеб-странциата показва актуалното разписание и цени на влака. Тук е моментът да поясня, че Ел Чепе има две класи - първа и икономична. Първа класа се движи всеки ден, а втора има 3 пъти седмично. Когато пътува втора класа, това са допълнителни вагони, т.е. първа и втора класа се движат заедно и се спира на всички спирки по маршрута и затова разстоянието се взема по-бавно отколкото когато е само първа класа. Вагоните за двете класи изглеждат идентично. В първа класа има вагон-ресторант, в който може да се храниш седнал, докато във втора класа си правостоящ. В първа класа се возят изключително чужденци, а във втора класа пътуващите са преобладаващо местни. Разликата в цената е почти двойнa. Това и възможността да си по-близо до местните решава нашия избор. Друга особеност е, че билетите за втора класа се продават само на влака, а тези за първа - само предварително. Ние сме извън "горещия сезон", места се намират. За настаняването се грижи човек от екипажа - в зависимост от крайната гара и броя пътуващи. Кондукторът ти продава билета - може да се плати само в брой, но получаваш касова бележка и билетът е поименен.

Прави впечатение чистотата. Може би на мен, защото знаем какви са българските влакове. Във всеки вагон има 2 тоалетни - дамска и мъжка. Тоалетните са с тоалетна хартия, вода и сапун. И вагонът, и тоалетната се почистват на няколко часа. Във вагон-ресторанта ти правят бурито с ръкавици. Вагоните са климатизирани. Прозорците не се отварят. За снимки през лятото (не знам как е през зимата) може да се използва пространството в началото и в края на вагона, особено площадката на последния вагон.

Хората - местни са мнозинство. Освен нас има още двама чужденци. Тараумара мъже в традиционно облекло нямам късмет да видя, но жени се срещат, макар местните преобладаващо са съвременно облечени. В последния вагон, в който са само местни, обстановката е задушевна, гарнирана с чувал картофи, лук и пр. зеленчуци. Деца спят на пода, грижливо завити. (хладно е, както при е автобусите) Слуша се традиционна музика по радиото. Има опити за припечелване - на спирките най-често продават домашно приготвена храна. Един ти прави ключодържател със снимка за спомен от пътуването, друг ти подскача с дрънкалка. Но не е натрапчиво. Или поне аз не го намирам за такова. Приемам го като част от чара. Разполагаш с време, за да се любуваш на гледките през прозореца, а такива не липсват.

На Divisadero влакът прави 15-20 минутна почивка, за да слезеш до мирадора, минавайки покрай десетки сергии и да изплакнеш око. Системата от каньони Barrancas del Cobre е 4 пъти по-обширна (площ от 60 000 кв. км, докато  територията на България е 111 000 кв. км...) и поне с 50 метра по-дълбока от Grand Canyon.

В Крил слизаме, а влакът продължава до Чууауа. Според nomad няма смисъл да се продължава до Чиуауа с влака. До там има вече и автобуси.

Крил е съвременен град, създаден от щата с цел налагане на мексиканската култура върху индианците тараумара, т.е. тяхното претопяване. По план в него трябвало да бъдат заселени 25 семейства мексиканци и 75 семейства тараумара, но само 30 семейства тараумара се преместили да живеят там, докато броят на мескиканците е доста по-висок. Както се забелязва, планът напълно се е провалил. Тараумара продължават да съхраняват традициите си. Единствено жалко е, че една голяма част от мъжете са изоставили традиционното си облекло. Днес Крил е транспортен хъб. Градът е толкова невзрачен, че не е заслужил нито една моя снимка. Бих снимала тараумара - жените носят пъстри рокли, но не смея. Снимките противоречат на вярата им. nomad ме предупреждава, че може да станат враждебни и дори да ми счупят фотоапарата, ако се опитам да ги снимам тайно. Остава ми да ги наблюдавам с просто око.

 

 

 

 

Разходи:

билети за влак Ел Фуерте - Крил, втора класа - 745$/човек

хотел 581$

вечеря 330$

25.04.2016 Creel - Divisadero - Creel

 

Малко случайно отиваме навреме за автобуса от 10:15 за Divisadero. Оставя ни точно на спирката на вклака от предния ден, тази с гледките към каньона.

Оттам до станцията на лифта са 2км. Освен. че е скъпо. е и доста безсмислено да се взема такси. Пътеката е направена с плочки и нарочни мирадори към каньона, много приятно за разходка. Плаща се 20 песо/човек за вход в парка и после гледките са твои.

Не само мирише на иглолистна гора, но и има такава. Надморската височина е около 2400м.

На станцията на лифта има ресторант, кафене, доста лъскаво направени. И там, и по пътеката има сергии за сувенири, продавани от местното население. Типични са плетените от борови връхчета и клонки кутийки, вази и пр.

С лифта се возиш 10 минути. Оставя те на мирадор (Mesa de Bacajípare) за около 20 минути и те връща обратно до Piedra Volada за 10 минути. От мирадора се виждат три от шестте каньона. Има и други атракции вж атракционния парк Parque de Aventuras Barrancas del Cobre  - система от тролеи и въжени стълбове с дължина от 5 км. Тук е най-бързата и най-дълга tirolesa в света.

Лифтът работи от 9-16ч. Билетът струва 250 песо/човек. Има само две кабини - всяка побира 30 човека и на всеки половин час тръгва от двете посоки.

На спирката на лифта nomad моли индианка от племето тараумара, плетяща кошници, да я снимам срещу скромната сума от 20 песо.

На връщане в кабината има мъж тараумара. Облечен е съвременно, но носи самоделно направените сандали, с които са известни. Навремето са били кожени, а днес - с подметки от автомобилни гуми. Издържат няколко години носене, само им се сменят връзките.

Индианците tarahumara или както те се наричат rarámuri са известни маратонци. От векове слизат и се качват по склоновете на каньона бягайки. Веднъж годишно се провежда маратон Ultramaraton Caballo Blanco или Copper Canyon Ultramarathon, в който те участват - наградите са парични суми, семена и предмети, необходими за бита. От две години маратонът е отменен от съображения за сигурност.

А на спирката на автобуса за Крил заварваме други маратонци - французи. Двама от тях са пострадали.

В около 15:15 минава последния автобус за Creel.

 

Автогарите са различни в Creel - зависи от компанията. На тази за Divisadero продават хапчета против повръщане. Може да са ви от полза.

 

П.П. набелязвам си да гледам този документален филм за тараумара.

 

Разходи:

хотелска стая 581$

билет Creel - Divisadero - 50$ на човек в посока

вход за парка 20$

лифт 250$

вечеря 130$

 

Какво бих направила различно - бих слязла в Дивисадеро с влака, бих останала там в хотел, ако мога да си го позволя. По този начин бих прекарала повече време, любувайки се на каньона, престрашавайки се евнтуално да пробвам тролеите и после бих се придвижила за Крил.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Влаво - сандалите от автомобилни гуми, носени от индианците тараумара:

 

 

 

 

 

 

[Childish]

26.04.2016 Creel -> Batopilas

 

Пътуваме за Батолилас, в дъното на каньона. Автобусът е chicken bus. В началото освен нас има 3 жени. По пътя се качват и слизат местни, някои индианци, но не е много натоварено. Най-много са на разклона за Guachochi. Тогава шьофьорът отваря капандурите, макар да е още студено. Недоумявам. Решавам, че му мирише. На предната седалка седи индианка и усещам миризмата й. Не е неприятна, напомня ми на сирене.

Спира и до една икона. За да направя снимки. Това нарочно, без да го моля.

Не е да липсват гледки. Още с излизането от Крил има скални образувания. Напомня ми на Искърското дефиле и Белоградчкик, взети заедно, но с други мащаби. Колкото половин България. Че и повече. И скалите не са червени. Склоновете на каьона, криволичещият път. Реките са маловодни - дъждовният сезон, лятото, предстои.

Виждам табелата за Батопилас, изглежда невзрачно. Прекосяваме реката и ... се озоваваме в 400 годишен колониален град. Малък, но много приятен. Визникнал на майната си заради среброто, добивано в района. Според списанието на борда на самолета на Volaris, това е вторият град в Мексико с улично осветление. За мен тази статия е предзнаменование, че ще се озовен тук. И както се казва в нея - като всичко в живота, среброто един ден свършило.

Оставят ни на централния площад. Там е и хотелът, който са ни препоръчали в Крил. Juanitas, цена 350$/стая - най-ниската, която сме плащали досега в Мексико. Едно от първите неща, които ни казва собственичката е да не се притесняваме от момчетата с автомати. Те почти веднага ни се изпречват. И въпреки предупреждението, гледката на размахвани Калашници не знам защо не ми действа успокояващо.

Обядваме в препоръчания ресторант. Сиеста. Любувам се на хотелчето - колониална къща с тераси и фотьолчета и масички, много подходяща обстановка за писателстване.

Едва в 15:30 тръгваме към йезуитската мисия. Не сме сигурни в разстоянието - според различните източници е 8 км, 6 км или час и половина. Жегата е силна, пътят прашен, покрай реката. Срещаме различни животни - магарета, крави, кози и ... момчетата с Калашници. Няколко пъти. Всеки срещнат питаме за посоката, не защото не я знаем, а за да ги усведомим къде отиваме. За по-сигурно. На моменти си мирише натрапчиво на марихуана.

Въпреки притесненията ми дали ще се приберем по светло и дали ще ни стигне водата, успяваме да се завърнем благополучно. Прахта се е набила по лицето, косата, дрехите. Момчетата с автоматите са на входа на града. Там има и сграда, която ми прилича на кръчма. но според nomad е с друга функция. Има обозначени entrada (вход) и salida (изход) като на Mc Drive.

 

 

Практическа информация:

 

транспорт:

Автобус от Creel до Batopilas - понеделник, сряда и петък в 9:30, вторник, четвъртък и събота от 7:30, разстоянието се взема за 4ч с chicken bus, т.е. няма тоалетна. Шофьорът спира когато го помолиш - за тоалетна. Цената е 300 песо/човек в посока.

Обратно - понеделник-събота в 5:00 сутринта.

 

Нощувки:

хотел Juanitas, двойна стая с дойни легла е 350 песо/стая. Стаите са по-скромни, далече от лукс, напр. няма телевизор, климатикът е само централен, на брега на реката, т.е. има комари.

 

Телефон и интернет:

Само telcel имат покритие. В 2 магазина продават карти за telcel. На централния площад има безплатен wifi, но сигналът е много слаб.

 

Снимки:

 

през прозореца на автобуса:

 

 

 

 

 

 

спирката:

 

 

 

 

 

 

 

разходката до йезуитския манастир:

 

А ето откъде прозилиза името на каньона - заради цвета, а не защото има мед - метал или пчелен продукт:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[Childish]

27.04.2016 Batopilas

 

Горещ летен ден. На дъното на каньона климатът е субтропичен, отглежда се манго и папая.

Дали сме си почивен ден. Мързелът е надделял и предвидената разходка до аквадукта е отменена. Закуска в любимия ни ресторант, кратка разходка из вече пустия заради жегата град за снимки - внимавам да не влизат хора в кадрите. Мързелив следобед на верандата, наблюдавайки къпещите се в реката деца. Имам видимост към преминаващите автомобили. Същевременно усещам, че ме наблюдават.

Следобяд най-накрая успяваме да платим нощувките в хотела. Собственичката или я няма, или е заета. Заподозряваме я, че играе роля в неофициалния бизнес в градчето.

За вечеря отново сме в ресторанта. Единствени клиенти докато не се присъединяват четиримата младежи - тези с Калашниците, но добрите мариери са ги накарали да са без оръжие. Лично собственичката им приема поръчката - става ясно, че за пръв път са в ресторанта. Заключаваме, че ние сме причината - може би не толкова, за да ни сплашат, а за да ни проучат и/или предупредят. Учтиви са - поздравяват ни.

Прибирайки се към хотела, индианците тараумара на площада ни се присмиват. Сядам на пейка срещу тях с намерението да ги снимам с таблета докато браузвам в интернет, но те са изпаряват на часа.

Привечер в същата река жените перат.

Интересно преживяване е посещението на този град. Няма спор.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

28.04.2016 Batoplas -> Creel -> Los Mochis

 

Автобусите от Батопилас за Крил тръгват в 5 сутринта. Автобуси ли? Да, очакваме автобус. Chicken bus. Видели сме го предния ден спрян до катедралата. Но ни натоварват в маршрутка. Собственичката на хотела в 5 без 15 е почукала на вратата да побързаме за места иначе оставаме в Батопилас. Има защо. Прииждат нови и нови хора. Аз наивно смвтам, че ако дойдат повече, все пак ще ни натоварят на автобус. Но маршрутката е като дядовата ръкавичка. Побира още и още. Преброявам пътниците - 16 и дете.

Ще ви придружим, обявават от камионетката. Онези, въпръжените. Бойната мацка-шофьор на маршрутка се опитва да разбере защо, но не получава отговор. Падрето, отиващо на среща с епископа си, не се намесва, защото и да им кажело нещо, нямало да го послушат. Другите се смеят. За преобладаващата част от населението на Батопилас и околностите, младежите с автомати "Калашников" са от добрите. С някои от тяг са в роднинска връзка.

Потегляме. Мракът е прогледен колкото да виждаш пропастта и да ти се иска да е бъде напълно тъмно. Мацката шофира много уверено.

Любувам се на изгрева в каньона. Закъснял заради склоновете, осветяващ скалите в розово-златист цвят. Само за снимка.

В Крил шофьорката по-скоро от любезност пита учителките от последната седалка как са. По-приказливата отвръща, че са като сардели. " - Но сте живи.", доуточнява шофьорката. И с право.

Допреди година е нямало асфалтов път между Крил и Батопилас. Пътувало се е 8-9 часа. Сега разстоянието се взема за 4 часа с автобус, за 3 - с кола. Все още някои отсечки се доврършват, строи се мост.

 

В Крил ни посреща кучето, което бяхме хранили преди. Гарата е все още затворена, отваря в 10:30, отказват да ни продадат билети за икономична класа.

Влакът има закъснение. Не информират за него и затова чакаме на перона. Пристига товарен влак. Натоварен и с нелегални имигранти. Като по филмите.

45 минути по-късно отколкото по разписание влакът пристига. Обявават кой вагон закъде е.

И тук има гратисчии. Забелязвам съседа, който плаща до Ел Фуерте, но се вози до Лос Мочис.

 

На крайната гара в Лос Мочис пристигаме с около час закъснение. Притеснени сме дали ще намерим такси, но taxi colectivo събира клиенти. Извозват само нас до хотела. Без резервация сме и няма места. Шофьорът е така добър да ни закара в близък хотел и да изчака дали ще се настаним. Всичко е добре, когато приключва добре.

 

Разходи:

маршрутка/автобус Batopilas - Creel - 300 песо/човек

влак El Chepe - Creel - Los Mochis - 966 песо/човек

taxi colectivo от гарата в Лос Мочис до адрес в града - 50 песо/човек

двойна стая в хотел Corintios с включена континентална закуска (промоция) - 658 песо

Редактирано 7 май, 2016 от Childish

[Georgie]

 

Вече стана дума в друга тема.

 

От няколко дни сме в Мексико - кацнахме в Канкун от Хавана, за Великден се придвижихме в Мерида, където останахме за 4 нощувки и отскочихме до Ушмал и до сенотета наблизо и следващата спирка е Кампече. Надявам се да намеря време да разкажа за или поне да илюстрирам тези дни. Сега ще се опитам да предам какво се случи предната нощ.

 

Отседнали сме в хотел в стария град на Кампече. Не съвсем централно, но все пак във вътрешността на крепостните стени.

Звъни телефонът. Първоначално мислим. че е станало сутрин, после виждаме, че е едва 0:30. Телефонът ни събужда, но сме неадекватни. Аз не разбирам какво ми говорят и връчвам слушалката на nomad. Чувам само неговите отговори, Едва на сутринта научавам целия раговор и сега го препредавам.

 

Мъж, със сигурност от рецепцията:

- Спите ли? Сигурно ви събуждам. Тук в хотела има въоръжени мъже, които ще проведат акция, сврързана с подозрителна кола, най-вероятно открадната. Не излизайте от стаята.

Подава слушалката на друг:

- Обажда се комисар ... от полицията. Ваша ли е колата сив ... номер ... от Монтерей? Не??? А с какво сте дошли? - С автобус. - Откъде? - Мерида. - А закъде ще пътувате? - Мерида. - И нямате автомобил? Какво правите в Кампече? Какви сте? Откъде сте? От коя страна сте?  Ама как така говориш толкова добре испански???

- Не сме никакви полицаи. Ние сме от картела на залива (El Cártel del Golfo). Отвличаме, измъчваме, търгуваме с органи. Ние сме мафия. Контролираме всичко..

Тук nomad му затваря телефона.

 

...

На суртинта на рецепцията молим да ни извикат такси. Мъжът е брадясал, заварваме го на един от диваните и заключаваме, че той ни се е обадил през нощта и ни е казал да не излизаме от стаята. Докато се суети да ни извика такси, аз се оглеждам за такова на улицата. Зървам рецепциониста от предния ден. Когато се настаняваме той едва ни обръща внимание. Виждайки ме сега, се усмихва широко, поздравява ни все едно е близък приятел, радвайки се да ни види, разпитва ни как ни се е сторил градът, ние естествено спестяваме снощната случка, втурва се да ни извика такси, успокоявайки ни, че няма да си изтървем автобуса. Това поведение само потвърждава подозрението ни, че опасността е била реална.

Редактирано 7 юни, 2016 от Georgie

[muchachote]

Здравейте. Ще пътувам до Мексико Сити април 2017 г. Ще съм сам. За пръв път в Латинска Америка. Резервирал съм хотел в центъра на града, до Paseo de la Reforma. От какво да се пазя и какво да имам наум? Дайте практични съвети.

[Childish]

Здравейте. Ще пътувам до Мексико Сити април 2017 г. Ще съм сам. За пръв път в Латинска Америка. Резервирал съм хотел в центъра на града, до Paseo de la Reforma. От какво да се пазя и какво да имам наум? Дайте практични съвети.

В метрото си пази телефони, пари, ценни неща. Правят хайки и те обират - дори и да се усетиш вече е късно. Nomad си изпати - откраднаха му телефона. Стане ли някаква блъсканица, притискат ли се в теб - значи обират теб или някой до теб.

В центъра се ходи само през деня. Преди да е залязло слънцето трябва да си се прибрал на сигурно в хотела. Водят само 1-2 улици за безопасни - т.е. има полиция на тях.

Шапка, вода, слънцезащитен крем. Трудно се диша - особено следобед - заради смога. Не го виждаш като си долу, но ако летиш правят впечатление черните облаци над града - никога не бях виждала такова нещо - т.е. тази мръсотия влиза в дробовете ти.

Това е.

[muchachote]

Резервирах стая в Мексико Сити много близо до  Paseo de la Reforma за април 2017 г. До края на есента вероятно ще си купя онлайн и билет за там. Но след като прочетох мненията, коментарите и пътеписите ви, ентусиазмът ми се изпари!!!!!  Наистина ли е толкова опасна страна? Заслужава ли си рискът да се посети тогава? Ще бъда/или щях да бъда/ само в столицата и евентуално в град Пуебла, където имам от години приятел мексиканец. Моля да ми дадете наистина обективни и достоверни мнения и препоръки.

[slujitel]

Аз не видях нищо страшно в столицата, разбира се не сме ходили никъде по нощите. Аз съм влюбена Мексико. Бях в Мексико сити и ривиера Мая. За Пуебла нищо не мога кажа.

[Childish]

Мексико е огромно и всеки щат е като отделна страна. Има щати, които е препоръчително да се избягват и ние не сме ги посещавали. В Пуебла нямаше нищо опасно. В Мексико Сити не е желателно да се замръква навън, но опасностите там са по-скоро обир и по-рядко изнасилване.

Въпреки двата инцидента, които имахме, в Латинска Америка ми хареса най-много именно Мексико и се надявам пак да го посетя.