Евгения Публикувано: 7 септември, 2016 Сподели Публикувано: 7 септември, 2016 Резервирах стая в Мексико Сити много близо до Paseo de la Reforma за април 2017 г. До края на есента вероятно ще си купя онлайн и билет за там. Но след като прочетох мненията, коментарите и пътеписите ви, ентусиазмът ми се изпари!!!!! Наистина ли е толкова опасна страна? Заслужава ли си рискът да се посети тогава? Ще бъда/или щях да бъда/ само в столицата и евентуално в град Пуебла, където имам от години приятел мексиканец. Моля да ми дадете наистина обективни и достоверни мнения и препоръки. Нападай спокойно и без да се колебаеш, особено щом отиваш при приятел. Мисля, че опасенията са доста преувеличени. Нищо повече от това, което се случва в един огромен град. Лично аз ако не съм напазарувала, съм излизала да си търся нещо за ядене по 1 ч. през нощта и съм обикаляла. Естествено е, в столицата има квартали и квартали. Опитай да избереш хотел в Поланко или Ансурес. Те са много добре охранявани. Полицейските патрулки минават по улиците през 3-4 минути през нощта. Това, че си ангажирал хотел близо до Пасео де ла реформа не е много голяма информация, защото това е най-дългия булевдард в света . около 15 км и пресича целия град. В интерес на истината, права е жената, че в Мексико сити се диша труднто. Но това не е поради замърсяването. Аз толкова синьо небе в София никога не съм виждала. Просто Мексико си е на височко и с течение на годините и качването на килцата и аз започнах да се задъхвам когато отида там Впускай се смело в приключението, няма да съжаляваш. А и имаме много стабилно посолство там Резервирах стая в Мексико Сити много близо до Paseo de la Reforma за април 2017 г. До края на есента вероятно ще си купя онлайн и билет за там. Но след като прочетох мненията, коментарите и пътеписите ви, ентусиазмът ми се изпари!!!!! Наистина ли е толкова опасна страна? Заслужава ли си рискът да се посети тогава? Ще бъда/или щях да бъда/ само в столицата и евентуално в град Пуебла, където имам от години приятел мексиканец. Моля да ми дадете наистина обективни и достоверни мнения и препоръки. Много те моля, когато купиш билета да споделиш на каква цена си го направил. Че нещо са ме засърбяли крачетата и мен в тази посока Връзка към коментар
mililia Публикувано: 7 септември, 2016 Сподели Публикувано: 7 септември, 2016 Много те моля, когато купиш билета да споделиш на каква цена си го направил. Че нещо са ме засърбяли крачетата и мен в тази посока И мен така . Търся си даже и другарче, въпреки че съм доста самостоятелно обикаляща. 1 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 21 декември, 2016 Автор Сподели Публикувано: 21 декември, 2016 (редактирано) 1. Cancùn 24.03.2016 Пристигаме в Канкун от Хавана с полет на Interjet. По разписание излитаме в 17:30, а кацаме в 17:40. Не зашото полетът трае 10 минути, а защото Канкун е в друга часова зона. През прозореца се вижда .. джунгла. И какво е това изровеното? Град на маите? Летището в Канкун? Опашка за граничен контрол, която минава сравнително бързо. Искаме максимално допустимия престой в Мексико - 180 дни - и това усъмнява полицайката. Сканира ни американските визи. Това пък защо? Вика началника си. Предупреждава го, че говорим испански. Той с усмивка към нея - Е, какво те притеснява? И минаваме. Опашката за митницата е огромна. Целият багаж се сканира. Моят предизвиква интерес. Питат ме дали не се опитвам да внеса нелегално.. ябълка. Отричам. Не настояват повече. Саморъчно натискаш бутон и уж на случаен принцип бутонът светва червено, което означава ръчна проверка на багажа. Защо ли не им вярвам в случайния принцип когато при мен светва в червено. Багажът ми е претърсен, но не основно. Дали нося цигари? Ами не, не пупа. А за подарък? Не познавам никого в Мексико. Алкохол? Не. Опитва се да ми прибере багажа в раницата. Усмихва ми се, че не е успяла и ми я връчва. И тогава виждам съседната служителка връчва малката ми раница с всички документи, банкови карти и пари на други пътници. Навреме я спасявам. Забелязва се усилено полицейско присъствие. Но са много любезни. Както и таксиджиите - нищо, че отказваш да им ползваш услугата, упътват те къде е спирката на автобуси. На гишето на ADO се снабдяваме и с билети за Мерида за следващия ден. От летището в Канкун има автобуси както до Канкун, така и до Плая де Кармен, Тулум и Мерида. Резвервирала съм стая в хостел, уж близо до автогарата. За едното спане хотелите в Канкун са много скъпи. Лутаме напред-назад докато намерим хостела - улиците имат имена, но сградите нямат номера. Не ми харесва този град. Как можеш да почиваш в него?! Как съм резервирала стаята, че съм пропуснала, че е с обща баня. Я да проверя как са следващите в Мерида. И те. Явно като резервираш хостел в Мексико през booking.com трябва изрично да пише, че стаята е с баня. Излизаме на вечеря. Къде музиката е на макс, къде е празно. Избираме заведението, чийто собственик преди това ни е упътил за хостела. Сервитьорът е възрастен. На млади години пътувал из Европа. Дали аз на стари ще бъда сервитьорка? Filete de pescado al mojo de ajo: Разходи: нощувка 24 USD , Hostel Mundo Maya останалите ще добавя по-късно Редактирано 21 декември, 2016 от Childish 13 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 29 декември, 2016 Автор Сподели Публикувано: 29 декември, 2016 (редактирано) към разходите от предния ден: - билети за автобус: летище - Канкун, Канкун - Мерида за двамата - 1012 $- вечеря - 340 $- вода + шоколад - 30 $ 25 март 2016 Mèrida Планът за полуостров Юкатан, доколкото го има, изглежда прекалено хаотичен дори за мен, но има причини за това. Когато преди 2 години организирах пътуването си до Латинска Америка бях решила, че за първия сблъсък ще са ми достатъчни две седмици и вместо да прекарам Страстната седмица в Антигуа, Гватемала, аз се размотавах из Германия. Все още съжалявам за това си решение. Затова Мерида е избрана за дестинация за Великден - в Интернет споменават процесии. Освен това очаквам с nomad да се разделим след около 2 седмици - той да поеме за САЩ, а аз да остана за 3 месеца в Мексико - да попътувам сама и да раздвижа малко сивите си клетки и после заедно да продължим на юг. Целта е първо да се посетят местата, които представляват интерес и за двамата, а аз после да наваксам с моите обекти. Автобусът до Мерида ми се вижда невероятно луксозен след китайските возила в Куба. Почти не срещаме човек от автогарата до централния площад, където се намира хостелът ни. Причината най-вероятно е в жегата, едва си домъквам раницата. Успяваме да се сдобием със стая с баня, но помещението не може да се нарече уютно - не сме в централната колониална сграда, а в допълнителни постройки в двора, нещо като коридор, преграден за баня в дъното. От рецепцията се сдобиваме с карта и препоръка за място за хапване - в някакъв базар на занаятите наблизо. С бодра крачка се понасяме натам, но намираме пазар с една-две сергии, на които се сервира храна. Дори nomad отказва да се храни там - за мен е немислимо откъм хигиена, но явно съм му повлияла и на него и той вече не може да се храни с улична храна, както преди. Втори опит в закусвалня, която сме мернали по пътя. Там също не оставаме. Познавайки се, сигурно съм измрънкала, че не ми харесва. И тук последва пърият скандал между двамата по времето на пътуването, завършващ с - "До тук бяхме. Отсега нататък оправяй се сам(а)." Връщам се на централния площад, харесвам си сенчеста пейка и се отдавам на интернет. Не мога да повярвам, че имам неограничен достъп и то безплатно. Имам много да наваксвам с новините от България и света. И тогава получавам съобщение от nomad: " - Аз съм в ресторанта на хотела San Jose. Заповядай да обядваш с мен." Намирам го попрехапнал вече, с биричка. Препоръчва ми Sopa de Lima. Отбелязвам си, че този голям човек не трябва да остава гладен. Иначе от добродушко се превръща в звяр. Оживлението на централния площад е голямо. Предимно местни. Мерида не е популярна туристическа дестинация, което е неразбираемо. Седят по пейките и си говорят. Пазаруват от сергиите около площада. Хранят се. Храната изобилства. Определено обичат да си похапват. Дребнички са, по-ниски и от мен, но има доста закръглени. Отлично се вписвам в обстановката. Процесии за Великден няма, но пък преди залез слънце тържествено се сваля знамето. С духова музика. Сред публиката отново преобладават мексиканците. Мечтата на туриста - да се слее с местното население. Тече трескава подготовка за събитие. Публиката се е настанила и вече час търпеливо очаква... демонстрация на игра на топка juego de pelota, приличаща на съвременния баскетбол, но се играе с ... хълбоци, което ми беше трудно да си го представя. На седмото небе съм от щастие. Тази сграда беше първата, която привлече погледа ми: Templo De La Iglesia De Jesucristo De Los Santos De Los Últimos Días Sopa de Lima: Задължително да се опита в Юкатан: Milanesa de carne de puerco con papas: Juego de pelota: Разходи: - 3 нощувки в хостел Zocalo - 3 нощувки 1590 $ - обяд - 330 $ Редактирано 29 декември, 2016 от Childish 11 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 8 януари, 2017 Автор Сподели Публикувано: 8 януари, 2017 3. Uxmal 26 март 2016 Най-силният и продължителен оргазъм в историята! В съседната стая. Френска реч, най-вероятно са канадци. Френска целувка, френска любов. А ние какво сме дали на човечеството? Bulgarian airbags. Ушмал е горе-долу по средата между Мерида и Кампече, но сме преценили, че по-лесно можем да го посетим с еднодневна "ескурзия" от Мерида. Автобусите ADO втора класа тръгват от друга автогара. Очаквам нещо като селските автобуси в България, но автогарата си изглежда много прилично, дори безплатен интернет има. Купуваме си билети за отиване и връщане, написват ни часовете за връщане и потегляме. Е, да, автобусът не е лъскав. По пътя се минава близо до свинеферма. Не, че нещо се вижда. Но се надушва. Отдалече. Никога повече няма да ям месо! Още по-малко от прасенца-сукалчета. Това е толкова жестоко! Първа среща с град на маите в Мексико. Както може да се очаква туристите са доста, цените на входните билети са сравнително високи за страндарта на страната. На входа гидове предлагат услугите си, но наемането на гид е скъпо удоволствие, което е по-добре да се сподели с по-голяма група. Има пътека, подобаващо обозначена със стрелки и табели, така че разглеждането самостоятелно е доста улеснено. Това, което впечатлява в Ушмал са орнаментите: Видяхме демонстрацията на игра на топка на централния площад в Мерида, но ето как изглежда и самото игрище: Не липсват и приятели, някои по-срамежливи, други по-невъзмутими: Панорамните снимки са от "двореца на губернатора": Lily Jones се завърна малко изгоряла от парещото юкатанско слънце въпреки "мексиканската" шапка, нарочно закупена на входа на парка: Свинско ли казах? Ястията в ресторанта са на по-поносими цени от очакваното, но пък на вкус отстъпват на тези в града: На автобусната спирка за връщане в Мерида заварваме доста желаещи, но притесненията ни за прибирането се оказват необоснователни. Разходи: автобус Мерида-Ушмал: 59$ на човек в посока вход за Ушмал: 148$ + 49$ на човек (таксите са две, плащат се на две гишета) обяд в Ушмал: 420$ за двамата картички+марки (има пощенска кутия на място в Ушмал): 67.50$ вечеря в Мерида: 200$ за двамата 19 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 3 февруари, 2017 Автор Сподели Публикувано: 3 февруари, 2017 (редактирано) Великден в Мерида 27 март 2016г. Христос воскресе! Воистина воскресе! Това, разбира се, е повод за празненство. На централния площад в Мерида е още сравнително спокойно. Центърът на Мерида изглежда като типичен колониален град и с нищо не загатва, че градът е с около милион жители. Нашата цел е Paseo de Montejo, широк булевард, дълът повече от километър, по протежението на който, новобогаташите от края на 19ти и началото на 20ти век са се надпреварвали да си строят хубави къщи. По това време в Мерида, да, в Мексико, са били съсредоточени най-много милионери отколкото на друго място в света. И богатството им идвало от производството на ... сизал. Сизалът се прави от растение от вида агаве, от който се произвежда и текилата. Сега част от къщите са музеи, галерии, кафенета, други са загубили от блясъка си или пък си търсят нови собственици, но продължават да напомнят за по-славни времена, преди сизалът да бъде заместен с продукт на химическата промишленост. На път за булеварда сме минали през магазин за традиционни занаяти, ориентиран към чужденци, където някои от нас (не съм аз!) са се упражнявали в пазаренето на сребърен медальон, ей така за спорта и сме се подкрепили с такос. За избирането на "ресторанта" са били направени предварителни проучвания, a не сме паднали в туристически капан, където на витрината жена в традиционно облекло приготвя тортили (tortillas de maíz). Самото Paseo de Montejo по случай празника е затворено за автомобили. Вместо масовото средство за придвиждане се предлагат велосипеди и тандеми под наем. Ако решите да се скриете на сянка на някоя пейка, имайте предвид невъзпитаните птици, които също за спорта ще ви целят с отпадъците от храносмилателната им система, много са точни! Обратно към централния площад. Там веселбата е започнала. Под веселба мексиканците разбират храна и музика. И музиката я делят на такава за слушане и музика за танцуване. А как обичат да танцуват! Няма млади, няма стари. Музиката им е в кръвта. Наслаждават се да гледат представлението, но после не чакат да ги подканят да потропнат и те хорце. Университетът в Мерида: Разходките в карети, за разлика от Куба, са само за забавление: Редактирано 4 февруари, 2017 от Childish 16 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 4 февруари, 2017 Автор Сподели Публикувано: 4 февруари, 2017 5. Cenotes de Cuzamá 28.03.2016 Информацията как да стигнем за сенотетата на Кусама сме я получили от продавача на licuados (плодови напитки като смути) - nomad е фен на мексиканската horchata - с маршрутка от ъгъла на 52-ра и 67-ма. Nomad е превъзбуден. Най-сетне ще види сеноте, ще се топне в него. И транспортът до тези сенотета не е какъв да е, ами с конска каруца, теглена върху релси. Как това са сенотета, които стоят встрани от основния туристопоток. Маршрутката я намираме лесно на посочения ъгъл - информацията е точна. От други ъгли тръгват други маршрутки в други посоки. Организацията е 6. След около час с маршрутката ни оставят в Кусама, където очаквано ни посрещат напористи мототаксита. Инстуктирани сме, че имаме да изминем около 2 километра до мястото, откъдето тръгват каретите, първоначално отклоняваме предложението за транспорт, но малко по-встрани се харесваме с друг "таксиджия", който ни предлага услугата на нормална цена. Местното население са индианци, мая. Женят се рано - момичетата още 13-14 годишни. Той също се е оженил млад, има деца и трябва да си изкарва прехраната. Разпитваме го дали все още ядат игуана. Сега по-рядко, защото е защитен вид. Той бил опитвал. Ако се сготви и яде веднага било вкусно, приличало на пиле, макар и месото да е малко по-жилаво, но ако престои дори само ден, не ставало вече за ядене. Явно сме подранили, изчакваме малко и впрягат единия кон, който до момента си пасе наблизо. С интерес наблюдавам съоръжението. Скептична съм, притеснена съм за животното, но след размисъл заключавам, че релсите всъщност поемат основната ни тежест и се натоварваме. Местните сами са измислили и построили трасето, за да припечелват. Маршрутът е фиксиран - три сенотета, които се посещават. Договаряш се с кочияша колко да те изчака. В първото сеноте се слиза по метална стълба. Nomad е разочарован. Очаквал е открито сеноте. Аз слизам колкото да направя снимка. Вътре местни деца се забавляват - плуват, с "лиани" можеш да скочиш в центъра. За второто сеноте се слиза по дървена стълба, изправена почти перпендикулярно. Забранено ми .е да пробвам. Семейство американци с малки деца без никакви притеснения си слизат по стълбата. При третото сеноте стълбата е промушена през корените на дърветата. Абсолютно тъмно е и "гидът" предлага да слезе преди мен, за да ми осветява. Отново се въздържам да сляза. Nomad е бесен. Как сме си изгубили времето. А на мен ми е забавно. Кога друг път ще се возя с "карета" по релси. Въпросът как се разминават каретите, който ме е занимавал на отиване, има много лесно решение. От едната карета се слиза, разпряга се (то всъщност каретата не е вързана за коня, тегли се единствено с поводите, които държи водачът), премества се каретата до релсите, другата карета минава и първата обратно се поставя на релсите. Просто и ефективно. На изходната точка гидът се обажда на мототаксито да ни закара обратно до спирката на маршрутките. По пътя за Кусама съм си харесала градче Acanceh, през което се минава. Забелязала съм, че в центъра му има пирамида и след уверението на шофьорът на машрутката, че оттам безпроблемно ще се върнем в Мерида, слизаме, за да го разгледаме. Пазачът на пирамидата притичва да ми отвори, инструктира ме къде мога и къде не мога да се качвам и ме оставя на спокойствие. Връщаме се до Мерида не с маршрутка, а с автобус, билети за който закупуваме от нещо като автогара на централния площад. Последна вечер в Мерида. Ще ни липсва. Успявам да си купя 2 рокли. Досегашните ми дрехи са ми омръзнали, а тук хората са с моя ръст, даже на моменти се извисявам с една глава над множеството. мототакси: tren de caballo / местните го наричат "truck": първото сеноте: входът на второто сеноте: входът на третото сеноте: Acanceh: Разходи: 540$ нощувка 540$ - 2 рокли 130$ - вечеря 350$ tren de caballos 50$ транспорт - маршрутки, автобус 40$ - вход за пирамидата в Acanceh 220$ p.p. билет за автобус до Кампече Два линка за сенотета: http://www.en-yucatan.com.mx/merida-yucatan/cenotes-de-cuzama/ http://www.yucatansecrets.com/cenotes/cuzama/cuzama.php 7 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 5 февруари, 2017 Автор Сподели Публикувано: 5 февруари, 2017 (допълнение) Купуването на нови дрехи се налага и поради непрестранното потене и недостига на чисти дрехи. Това, че си бакпакър не е оправдание да си миризлив. Направило ни е впечатление, че съдържателите на хостела се преобличат поне 3 пъти на ден. (Според nomad причината при тях е потене между завивките, но това са само подозрения.) Отличавам се от местните жени и по други признаци. Цвета на кожата мога да го докарам след двуседмичен престой, но късата коса е рядкост. Жените се радват на здрави, гъсти и дълги коси и явно са белег на красота и повод за гордост. Не се задоволявам с орчата като nomad. Научила съм си урока, че хладилниците с бира в супера се заключват в 9 вечерта и няма да направят изключение за чужденец. Това след лекция как алкохолът е едва ли смъртен грях, нещо абсолютно недопустимо, която ме е накарало се почувствам като изпаднала долна отрепка и налага да си крия бирата в плик, като заклет пияница и да отпивам тайно, докато си седя на пейка на площада и наблюдавам местните или пък ровя в интеренет. 6 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 8 февруари, 2017 Автор Сподели Публикувано: 8 февруари, 2017 6. Campeche 29 март 2016 До Кампече ни довежда най-вече желанието ми да посетя колкото се може повече обекти на ЮНЕСКО. Пътуването с автобусите на ADO си е пълно удоволствие. The Beatles. Таксиджията иска доста приемлива сума, за да ни закара до хотела. Хвърляме раниците, преобличаме се и навън. Улиците са сравнително пусти, жегата - трудно поносима. Хапваме по сандвич в квартална закусвалня. На централния площад си харесвам влакчето за разходка. Купуваме билети, но има предостатъчно време, което уплътнявам с посещение в катедралата и бърз отскок до тукашния малекон. За влакчето са ни обещали да видим част от стария и част от новия град. Набелязвам си църква извън крепостните стени с черен Исус на Разпятието. Изпиваме по едно кафе на централния площад и се отравяме към църквата. Пътьом се опитваме да разгледаме повечето улици в стария град - шарено е, създава настроение. Качвайки се на крепостната стена, виждаме, че зад някои огради няма нищо. Обратно в рамките на крепостните стени. По препоръка на Lonely Planet избираме заведение за късен обяд / вечеря. Целта е да опитаме местното ядене Pan de cazón - месо от акула в доматен сос. Пълен провал: яденето е ужасно, ресторантът е туристически капан. До автогарата и обратно. Интересува ни транспорт до малко градче, което съм си харесала на реклама за тур от Мерида. Кампече извън крепостните стени е оживен, пренаселен и далеч не толкова лъскав, но старият град ни харесва и на двамата. Иска ни се да поостанем... Докато... (това вече съм го писала в първия пост Отседнали сме в хотел в стария град. Не съвсем централно разположен, но все пак във вътрешността на крепостните стени. Звъни телефонът. Първоначално мислим. че е станало сутрин, после виждаме, че е едва 0:30. Телефонът ни събужда и сме неадекватни. Аз не разбирам какво ми говорят и връчвам слушалката на nomad. Чувам само неговите отговори. Едва на сутринта научавам целия раговор и сега го препредавам: Мъж, със сигурност от рецепцията: - Спите ли? Сигурно ви събуждам. Тук в хотела има въоръжени мъже, които ще проведат акция, сврързана с подозрителна кола, най-вероятно открадната. Не излизайте от стаята. Подава слушалката на друг: - Обажда се комисар ... от полицията. Ваша ли е колата сив ... номер ... от Монтерей? Не??? А с какво сте дошли? - С автобус. - Откъде? - Мерида. - А закъде ще пътувате? - Мерида. - И нямате автомобил? Какво правите в Кампече? Какви сте? Откъде сте? От коя страна сте? Ама как така говориш толкова добре испански??? - Не сме никакви полицаи. Ние сме от картела на залива (El Cártel del Golfo). Отвличаме, измъчваме, търгуваме с органи. Ние сме мафия. Контролираме всичко.. Тук nomad му затваря телефона. И напук на указанията на рецепциониста тръгва да напуска стаята и хотела. Едва се налагам да останем в стаята и за по-сигурно в банята. Пиша във форума къде сме, ако се случи нещо с нас поне да се знае. Не смея да притеснявам семейството. ... На суртинта на рецепцията молим да ни извикат такси. Мъжът е брадясал, заварваме го на един от диваните и заключаваме, че той ни се е обадил през нощта и ни е казал да не излизаме от стаята. Докато се суети да ни извика такси, аз се оглеждам за такова на улицата. Зървам рецепциониста от предния ден. Когато се настаняваме той едва ни обръща внимание. Виждайки ме сега, се усмихва широко, поздравява ни все едно е близък приятел, радвайки се да ни види, разпитва ни как ни се е сторил градът, ние естествено спестяваме снощната случка, втурва се да ни извика такси, успокоявайки ни, че няма да си изтървем автобуса. Това поведение само потвърждава подозрението ни, че опасността е била реална. Разходи: влакче - 100$ p.p. вход за крепостната стена - 15$ p.p. вечеря - 350$ - 2 порции + 3 х орчата сандвич (torta) - 25$, coca cola 25$ картички - 3 х 8$ автобус до Мерида - 204$ нощувка в хотел El Navegante - 630$ 11 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 26 февруари, 2017 Автор Сподели Публикувано: 26 февруари, 2017 (редактирано) 7. Izamal 30.03.2016 Харесала съм си Izamal по снимка от реклама за тур до там. Преброила съм поне 10 тура, които се предлагат от Мерида. Izamal е в Pueblo Mágico - списък от селища в Мексико с исторически, културни или природни забележителности, създан по инициатива на властите с цел поощряване на туризма, аналог на този на ЮНЕСКО. От Кампече трябва да се върнем до Мерида, оттам с такси до трета автогара, от която тръгват автобусите за Исамал. Тази автогара вече изглежда като "селска" и е интересна за снимка, но ме е срам да снимам. Седалките са дървени, "лелка" мие пода с парцал и ги помества. Има кът за молитва и тоалетна с леко съмнителна хигиена. Преобладаващите пътници са местни. Коренните обитатели на континента не са изчезнали, техните наследници са тук, макар иедна част позабравили езика и обичаите си. Юкатан би бил интересна дестинация за културен антрополог. Детската ми мечта беше да стана археолог, но днес по-интересно ми е да наблюдавам хората, отколкото камънаците. Сега обект на вниманието ми е баща и детето му, а малкото неприкрито е целият му свят. Пътят до Исамал е тесен, през джунглата. Селцата изкачат сякаш от нищото и всеки път се изненадвам, че на такова място живеят хора. На моменти наистина се питам накъде съм тръгнала, че съм и помъкнала nomad, който се е съгласил, само за да ми угоди. Слизаме на прашна автогара. На една пресечка сме от центъра. Хотелът ни е на най-дългата улица в градчето, Calle 31, която ми се вижда още по-дълга с раниците на гръб в жегата, особено като първо тръгнеш в грешната посока - нали сме зле с ориентацията и ако има избор винаги ще сбъркаме. Отдалечаваме се от централния площад и става все по-пусто. Хотелът ни дори не е построен в колониален стил и не се вписва в атмосферата на градчето. Това поне по моите очаквания от жълти колониални къщи. Изкушаващо е да си останем в климатизираната стая, другите гости са в басейна. Но сме дошли да разглеждаме и то по моя вина. А за разглеждане няма много. В центъра на селото е имало голяма пирамида, която испанските завоеватели са разрушили колкото са могли и върху нея са построили огромен манастир. Съдейки по използваните камъни пирамидата трябва да е била огромна. Другата пирамида в градчето е поразрушена и пообрасла. За вечеря се спираме на препоръчано от Lonely Planet заведение. Пореден туристически капан. Явно след като те впишат в пътеводителя, вдигаш цените и сваляш качеството. Посетителите са само чужденци, предполагам почти всички чужденци, които нощуват в градчето. Повечето туристи идват в Исамал само на дневен тур. Имам време на следващата сутрин за още една разходка, придружена от местно куче, преди да потеглим за следващата дестинация. Разходи: 40$ такси в Кампече от хотела до автогарата автобус Кампече - Мерида 204$ автобус Мерида - Исамал 29$/човек вечеря 300$ ношувка Hotel Real Izamal 550$ Редактирано 26 февруари, 2017 от Childish 10 Връзка към коментар
liliya Публикувано: 26 февруари, 2017 Сподели Публикувано: 26 февруари, 2017 Много пъстро и определено създаващо настроение. Поздравления 1 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 15 март, 2017 Автор Сподели Публикувано: 15 март, 2017 8. Valladolid 31.03.2016г Баядолид ми се вижда леко мизерничък, особено около автогарата, където се намира хостелът ни. Лично усещане, на nomad му харесва. Харесват се и със собственика, Антонио, преместил се от D.F., любезен и щедър със съветите, давани с помощта на картите, изрисувани по стените. Успокоява ни, че 37 градуса е нормална температура за мястото, през лятото достигала до 42. За обяд ни препоръчва заведение El Amigo Casiano в пазарчето на централния площад. " - Там в дъното, ще го видите, където са хората". Nomad го обявява за мястото с най-вкусна храна в Мексико. Менюто е непретенциозно. Salbutes, panuchos, tortas. Salbutes и panuchos са пържени тортили, за нас са много тежки, а tortas - сандвичи с рязана питка. Всички те са с напр. carne asada (печено месо), cochinita pibil (свинско, печено на бавен огън, мариновано със специален сос от achiote, чили, лук и сок от цитруси), lechòn (месо от прасенце-сукалче). И прясно изцеден фреш, направен пред теб само от плодове и малко лед. Това в скромна обстановка от маси и столове, делени с другите заведения, напр. като в местата за хранене в нашите молове. Сандвичите се изяждат в пълно мълчание. А това при моя спътник наистина е доказателство за вкусна храна. С оставянето на дрехите за пране сме приключили с битовизмите и сме готови за културно-масова дейност. В града се намира сеноте Zaci и с бодра стъпка се отправяме натам. Пътьом се отбивам в музея, привлякъл погледа ми с външния си вид. Уредникът е любезен, но испанският - абсолютно необходим. И отново разочарование. Сенотето е открито, но... силно замърсено. Асоциацията ми е с обществена баня през соца. Игуани се намират. Около града има други сенотета, до които се достига напр. с велосипед или с такси, маршрутът го има в хостела. Сигурно са хубави. Не сме проверявали. Другата препоръка на Антонио е Calzada de los Frailes, реставрирана колониална улица. Донякъде с туристическа насоченост. Съдейки по возилата, и местните богаташи я харесват. Може би заради жегата не е натоварено. Уплътняване на времето с посещение на занаятчийска работилница за шоколад. Пробваме различни видове. Хм, шоколад със сол - не е зле. За любителите на шоколада Латинска Америка не е много гостоприемна. Посрещаме залеза до бившия манастир San Bernardino de Ciena и това е за деня. Salbutes: Panuchos: съдържат боб на паста Cenote Zaci: Museo San Roque: Calzada de los Frailes: San Bernardino de Ciena: нощувка: Santa Maria Guesthouse 11 1 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 31 март, 2017 Автор Сподели Публикувано: 31 март, 2017 9. Chichén Itzá 1.04.2016 Първи април е, но не на шега сме в Чичен Ица, най-известната забележителност в Мексико. За малко да ни се размине, ако светът беше свършил на 21.12.2012г или пък по-рано през 2000г. и както се разбра, проблемът е бил подобен - buffer overflow. За маите се знае и много, и малко. Единствената предколумбова цивилизация с писменост. Но при писмеността са важни и прочитът, и тълкованието. Приписват им се завидни познания по математика и астрономия, религия с кървави ритуали и масивно строителство с акцент върху пирамидите без познаването на колелото, работещо земеделие и светлинни ефекти по време на равноденствие. Прилики и разлики с Древен Египет. Съвременният турист може да очаква един добре поддържан археологичен комплекс и тълпи от туристи, затова, а и заради жегата, препоръчвам ранното му посещение с всички слънцезащитни мерки и запаси от вода, защото вътре има много сергии за всякакви сувенири, но никой не продава вода. И другото е търпение към останалите туристи с техните селфита и ръкопляскания. 11 1 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 31 март, 2017 Автор Сподели Публикувано: 31 март, 2017 10. Ek'Balam (Valladolid - Ek'Balam - Tulum) 2.4.2016 Цяла нощ дандания. На автобус с цветомузика се качват пиянките - местни и гости на града и цяла нощ пият, докато музиката дъни яко - много неприятна, но затова пък еднообразна. Не знам нито каква е идеята, нито защо е разрешено. Спирката на taxi colectivo за Ek' Balam е в близост до хостела ни. Представлява нормално такси, за което пътниците си споделят разходите - 200 песо за четирима. За да не чакаме, предлагаме да платим за трима и потегляме. Другият пътник е с изразени индиански черти. Но тук индианец е обидна дума. С шофьора си говорят на испански, но за кратко минават на своя език и дори не мога да предположа какво са казали. Последните 2 км до архиологическия обект са затворени, пътят го отварят в 7:30 с точност до секундата. А самият обект отваря в 8. Излиза, че сме най-нетърпеливите посетители. Докато чакаме наблюдаваме птица, роднина на кецала. В 8 вече е отворено. На голямата пирамида ни посреща служител на парка. Споделям с него, че имам страх от височини и че ме притеснява как ще сляза от пирамидата, ако се кача на нея. Но той дава довод за опита - все още е разрешено, лед време ще го забранят, както е в Чичен Ица. И човек трябвало да се възползва. Послушвам го. Качването е лесно. Но.. идва моментът на слизането. И тогава човекът ми се притича на помощ. Държи ме за ръка и слизаме стъпало по стъпало. По средата му се обаждат, явно отвкъщи. Разговорът е абсолютно неразбираем за мен. Вкъщи не говорели на испански помежду си. А аз си мислех, че маите са претопени. Успокояваме, че и него го било страх в началото. Но, за да го вземат на работа като изискване било да можеш да се изкачваш на пирамидата. Два дни опитвал и не успявал. Докато колега не му препоръчал да пробва нощем, когато не се вижда в перспектива. И така се справил. Малко преди да се разделим, пристига и анй-старшият служител на парка. Работи тук от създаването му преди 20г. Тогава построили път. Голяма част от Ек' Балам не е разкопана все още. Първи сме и на сенотето. Отново не е толкова красиво както на рекламните материали и само му хвърляме бегъл поглед. Както и очаквах сме сами в таксито на връщане, т.е. трябва да платим цялата сума. Преди да се отправим към автогарата си вземаме довиждане с Антонио. Дава ни визитната си картичка. Да му звъним, ако имаме някакъв проблем. Където и да е в Мекско. По пътя започва да вали, по-късно дъждът ни застига и в Тулум. Самият град е една голяма и много неприятна туристическа дупка. Избираме близка пицария за вечеря. Да - пицария в Мексико, но хигиената не ми вдъхва доверие. И с право. Докато чакаме поръчката виждам най-голямата хлебарка в живота си. Щъка си напред-назад. Две котки я виждат и вяло започват да си играят с нея, но бързо загубват интерес. После в чистия хотел две нови насекоми - бързи като хлебарки, но с кръгли тела. Пфу! Черният ягуар, на когото е кръстен Ек' Балам ;-) сеноте: gringo tree: Централният площад във Ваядолид: Лончерията, в която обядвахме: площадчето до хостела: Разходи: такси - 150+200$ вход - 200 p.p. автобус до Xpujil (с прекачване в Chetumal)- 400$ p.p. нощувка - 596$ в Posada Malix Pek, Tulum вечеря - 130$ покупки - 700$ пране - 30$ 7 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 31 март, 2017 Автор Сподели Публикувано: 31 март, 2017 11. Tulum 3.04.2016 Дъждът обезмисля ставането рано и незаконното проникване в археологическия обект за снимки по време на изгрев. Сега целта е посещение на обекта с отварянето му, за да се избегнат тълпите с туристи, доколкото това е възможно. Трябва да чакаме да отворят с група нетърпеливи като мен. И съжалявам, че нямам храна у себе си, за да нахраня изненадващо появилия се симпатяга с големи топки, наричан тук pizote. Следва бързо обхождане на града на маите или това, което е останало от него. Намирам всеки град на маите уникален, въпреки че целенасоченото им посещаване един след друг може да доведе до досада у повечето. Тулум е красив заради местоположението си на брега на Карибско море. Живописно зелено е. Малкият плаж в рамките на обекта е ... малък. Водата е по карибски синьо-зелена. Признавам, че е красиво, макар че не проявявам интерес към плажове и този е единственият в програмата и то по настояване на спътника. Желателно е да си с бански под дрехите. Място за преобличане няма. Тълпите вече прииждат. Още една обиколка из руините. Освен туристи се срещат и игуани. " - Вие виждате игуана. А аз - пилешко, свинско и устата ми се пълни със слюнка". Местна екскурзоводка успява да скандализира групата американци и близкият представител на вида е огледан отново с интерес и донякъде погнуса. На отбивката за резервата вече са се разположили представители на туристически услуги. Да, може да се отиде до Sian Ka'an с/у 120 USD. При следващото идване. Сега продължаваме Четумал, на границата с Белиз. Матеев е в Салвадор и е много изкушаващо да се видим на по бира. Но дъждовният сезон настъпва и това ни пришпорва да приключваме бързо с Юкатан и да се отправяме на север. Сега правим голямо отклонение, за да посетим най-важната за нас забележителност Calakmul. Най-близкото населено място е Xpujil. Автобусът ни стоварва на най-невзрачната "автогара" в Мексико, на която сме били до момента - съвместява функциите на супермаркет и смрадлива тоалетна. Чак ти люти на очите. За чакащите автобус има няколко стола, нарeделни на входа. Вече е късно и колега-бакпакър се е опънал върху столовете. Ако не бяхме на изток, бих го определила мястото като дивия запад от уестърните. Спазаряваме такси за няколкото пресечки до хотела ни, който невписващо се в атмосферата изглежда много добре. И кухнята е добра. На рецепцията си уговаряме такси за следващия ден. Разходи: вход за Тулум: 64$/човек нощувка: Hotel Maya Balam, 590$, резервация през hoteles.com 8 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 3 април, 2017 Автор Сподели Публикувано: 3 април, 2017 12. Calakmul 4.04.2016г И следва гвоздеят в програмата - Калакмул - град на маите, съперник на Тикал, намиращ се на недалеч от границата с Гватемала. Преди около две години сме били само на 38 км оттук, в Мирадор. Наели сме такси, но уцелваме шестица от тотото с таксиметровия шьфоьр, който се превръща и в наш гид. Прави го по собствено желание и ненатрапчиво. Грижи се да видим по възможност всяко животно, което ни се изпречи - било то дива пуйка, елен, ястреб или крокодил. Сигурно всяко дете в България е чело романи за индианци. Какво представлява съгледвач? В негово лице срещам на живо. Не знам какво зрение трябва да има този човек! Сочи ми маймуни - тук майка с малко, там мъжки. Не виждам абсолютно нищо, нито с обикновено око, нито през обектива на фотоапарата и снимам наслука, с надеждата маймуната да е в кадър. Естествено, когато мъжкият ме приближава заплашително, току в короната на дървото над мен, съм напълно неподготвена да го снимам. Брани си женската и детето човекът, не мога да му се сърдя. Имаме и курс по оцеляване в джунглата - тази лиана те спасявала от жажда, кората на това дърво се използва за боя и т.н. Nomad прилежно си води записки. Аз такива умения не мога да придобия дори животът ми да зависи от това и дори не опитвам да запомня. Дано някой да събере познанието, предавано устно от поколение на поколение, преди да е изчезнало. Както и езика. По бащина линия гидът е от Чиапас и разбира езика мам, от групата на езиците мая. Упражнява го с баба си, която не говори добре испански. Окуражава ни да се качим на голямата пирамида - най-високата в Мексико - , а после ни помага да слезем. Горе заварваме двойка поляци с дрон и двойка тежковъоръжени фотографи. Снимали маймуни. Как свалиха оборудването докато ние сваляхме себе си не ми стана много ясно, макар че го видях. Колкото и да е отдалечен от утъпканите туристически пътеки - с таскито са ни необходими около 3ч в посока - , Калакмул вече е посещаван от българин. Това според блога на expert vagabond. Точно тук да срещне български пътешественик и то такъв, който прекарва по 8 месеца в годината в дадена страна... И двамата сме много доволни от прекарания ден. Разхождаме се из градчето, което на места не изглежда чак толкова зле, вечеряме в хотела и се отправяме към смрадливата автогара. Предстои ни нощен преход до Паленке. Гледката от най-високата пирамида в Мексико: Поминък на местните е извличането на мед: Гидът ни: (Не ме бива в обработването на снимки, съжалявам) 9 Връзка към коментар
Carrie Публикувано: 3 април, 2017 Сподели Публикувано: 3 април, 2017 (редактирано) преди 5 часа, Childish каза: Такова пиле мярнах в Бразилия, на едно островче в залива на Парати Така и не запомних как се казва този вид, но е интересно че се среща на толкова километри разстояние и в единия случай е на океан, а в другия на сладководен басейн (река?)... Редактирано 3 април, 2017 от Carrie 4 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 4 април, 2017 Автор Сподели Публикувано: 4 април, 2017 преди 6 часа, Carrie каза: Такова пиле мярнах в Бразилия, на едно островче в залива на Парати Така и не запомних как се казва този вид, но е интересно че се среща на толкова километри разстояние и в единия случай е на океан, а в другия на сладководен басейн (река?)... Gray-necked Wood-Rail (Aramides cajaneus) ? 1 Връзка към коментар
Carrie Публикувано: 4 април, 2017 Сподели Публикувано: 4 април, 2017 преди 8 часа, Childish каза: Gray-necked Wood-Rail (Aramides cajaneus) ? Е ти ме разби, това посмъртно бе бих могла да го запомня То си се срещало из Централна и Южна Америка това пиле, много яко 1 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 4 април, 2017 Автор Сподели Публикувано: 4 април, 2017 Преди 1 час, Carrie каза: Е ти ме разби, това посмъртно бе бих могла да го запомня То си се срещало из Централна и Южна Америка това пиле, много яко Те са ти били казали народното име, което предполагам е различно в различните страни. Ние се вълнувахме повече от крокодилите в случая. 1 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 5 април, 2017 Автор Сподели Публикувано: 5 април, 2017 13. Palenque 5.04.2016 Нямаме резервация, но сме си набелязали хотел. Хотелите в Мексико предлагат двойни стаи с по две двойни легла често на цената на обикновена двойна стая, но понякога трябва изрично да поискаш такава стая. Друго удобство е, че без проблем те настаняват още сутринта, също без да доплащаш. Недостатъкът на нощните преходи е, че след това се изкушаваш да спиш през деня и когато се отправяме към археологическия резерват (с маршрутка) има две заплахи - да не ни стигне времето за разглеждане и да ни вали. Плюсът е, че почти няма туристи. Този път решавам, че ще вземем гид. Скъпо удоволствие, но все ми се струва, че при безцелното обхождане на обектите пропускам важни неща, а е изкушаващо да ти поднесат информацията смляна. Не научаваме много, но затова пък имаме много снимки. Гидът явно обича да снима - докато ни развежда фотоапаратът ми е у него. Не му правим добро впечатление с отказа си да катерим Temple of the Count. Той се качва сам с фотоапарата ми, за да направи снимки отгоре. Ами прав е бил за гледката! И аз си отбелязвам черна точка. Разделяме се и обикаляме сами още час. Информационните табели са на испански, английски, а някои и на tseltal - език, който са използвали различните общности, за да общуват помежду си. Иначе в района на Паленке мнозинството е използвало chol. Затова и инспанският се е наложил в Латинска Америка - за комуникация между отделните племена, всяко от които е говорело свой език. От съвременния град не виждаме много. Едва като потегляме за Сан Кристобал де лас Касас се усещам, че не съм стигнала дори до центъра. За следващо посещение си отбелязвам Yaxchilan и Bonampak. Разходи: нощувка (Hotel Maya Rue?) - 590$ такси - 30$ маршрутка - 4 x 20$ (20$ на човек в посока) 260$ обяд 65+31=96$/човек - вход за Паленке 400$ - гид 206$ - билет до Сан Кристобал, на човек 9 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 8 април, 2017 Автор Сподели Публикувано: 8 април, 2017 (редактирано) 14. San Cristóbal de las Casas 6-7.04.2016 Пристигаме в Сан Кристобал де лас Касас със златната светлина. Запазеният колониален център с множеството местно население в традиционно облекло напомня Гватемала. Не случайно, защото Чиапас си е бил част от La Capitanía General de Guatemala. За разлика от Антигуа, която се е съхранила каквато си е била през колониалния период, Сан Кристобал е продължил да се разраства. Това не го прави по-малко колоритен. Според nomad, обаче, градът е западнал и туристите са значително по-малко от преди, когато Сан Кристобал е бил доста популярен. А nomad сравнява с отпреди 4 години, когато пак е бил по тези места. Без резервация се отправяме към тогавашния му хостел, собственост на бял мексиканец, управляван от местни момчета-държанки, но заварваме съдържателя състарен, болен и изоставен, а хостела в трагично състояние и се налага да търсим друг подслон. Междувременно златната светлина е преминала, а аз се изкушвам да си закупя вълнен шал от някой от многото улични продавачи и да се загърна с топлината му. (Градът се намира на 2200м и нощите са студени, а през деня слънцето е жарко.) Музиката, която достига до стаята ми напомня на българска народна и явно ми е домиляло за родината. Новият ден е посветен на опознаването на града. Църкви по хълмовете със стъпала до тях. Оживен централен площад. Фотогеничен пазар. Местните не са от най-приятелски настроените. Бедни и потискани са от векове, според мен своенравни и горди, борещи се за запазване на своята идентичност. Мексиканската армия е потушвала и най-малкото недоволство, избивайки цели села с жените и децата. Т. нар. Сапатистко въстание през 1994г упява да привлече световното внимание със завземането на Сан Кристобал де лас Касас. Успяват да го удържат 12 дни. В градовете на доскоро най-бедния щат (сега изпреварен от Веракрус) е спокойно заради присъствието на армията, но в някои от селата наоколо управлението е на сапатистите и не е много сигурно за туристи. Отношението към туристите е двуполюсно - част от местните ги приветстват, защото са добре за местната икономика, докато други са по-консервативни, дори враждебни. На мен градът ми допада с глъчката и шаренийката. Разходи: - такси: 30$ - нощувка: 450$ - супермаркет: 70$ - плодове: 100$ - пране: 45$ - вечеря: 310$ Редактирано 8 април, 2017 от Childish 11 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 22 април, 2017 Автор Сподели Публикувано: 22 април, 2017 15. Cañón del Sumidero 8.04.2016 Наближавайки Сан Кристобал де лас Касас през прозореца на автобуса усяпвам да зърна каньона и веднага е набелязан за посещение. Решаваме, че е по-лесно да отидем на тур, отколкото да се придвиждаме сами - казват ни, че трябвало да се отиде до Туксла с автобус и после да вземело маршрутка до Chiapa de Corzo. А и лодките са 30 местни и потеглят след като се запълнят, т.е. няма как да избегнеш другите туристи. Напразно съм се притеснявала - лодките са стабилни. Красиво е (и малко мръсно). Виждаме лешояди, маймуни и ... крокодили. Няма по-щастлив от nomad, зърнал най-великото животно на планетата. Имаме малко време в Чиапа де Корсо за разходка и обяд, преди да ни върнат в Сан Кристобал. Но дори nomad отказва да яде каквото съм поръчала - свински крака и други мазнотии - в заведение със съмнителна хигиена на централния площад.. Очаквам друго за алея покрай реката и съм разочарована. Разходи: - тур Каньон дел Сумидеро - 300$/човек - обяд: 100$ - вечеря: 60$ 16. El Chiflón & Lagos de Montebello 9.04.2016 Отново сме с тур и отново съжаляваме, че не сме се организирали самостоятелно, за да имаме повече врееме да се полюбуваме на тюркоазените води. Останалите в групата са от D.F. и е предвиден гид на испански, но по мое настояване избързване напред, за да се насладя на малкото отредено време. От двете страни на реката са направени пътеки с площадки за наблюдение. Най-желаните са близките до Velo de Novia, Воалът на булката. Водата пада от около 70м и се разпенва, прилича ми на захарен памук. Друга желана атракция е спускането по въже - tirolesa - често срещана в Латинска Америка по водопади и каньони. За обяд сме в семейно заведение близо до границата с Гватемала, което явно е атракция за мексиканските туристи - освен да опитат кухнята имат възможност да закупят гватемалски стоки - храна и сувенири. Децата си просят по някоя moneda, като дори не запомнят кого вече са питали за името му и го питат пак и пак. Следваща точка в програмата са Lagos/Lagunas de Montebello, национален парк с 59 езера, чиито води са оцветени в различни нюанси от минералите в почвата. Въпреки колоната от автобуси с туристи не мога да не отбележа, че се стараят да няма ступване на много хора на едно място - преценяват кога да спрат на мирадорите, избират на кое езеро да ни оставят. На езерото има две забавления - разходка с лодка и конна езда. Заради ограниченото ни време трябва да изберем само едното. Успявам да убедя nomad да пробваме конната езда. Обясняваме на собствениците на конете, двама братя, че не умеем да яздим и че имаме малко опит с мулета. Та братята водят животните за поводите. По-точно единият брат води моя кон за повода, подтичвайки, а конят на nomad е оставен да ни следва и nomad му държи повода, така че донякъде може да се каже, че той язди, видимо доволен. "Ездата" ме връща във времето на трека до Ел Мирадор. Времето ни притиска и отиваме само до две сенотета, наблизо до езерото и бързаме да се върнем. Бързането се оказва излишно, защото междувременно някои от останалите са се решили да пробват разходката с лодка и трябва да ги изчакаме. Месните живеят в близкото село и туристите сме им източниците на доходи. Късно вечерта, просрочили с часове предварително оповестената продължителност на тура, сме оставени в Сан Кристобал де лас Касас. Като равносметка за деня - гледките са си заслужавали. Разходи: тур - 350$/човек обяд - 120$/човек езда - 500$ (с щедър бакшиш) вечеря - 120$, супер - 54$ нощувка - 450$ 10 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 23 април, 2017 Автор Сподели Публикувано: 23 април, 2017 17. Pueblos Indigenas 10.04.2016 San Juan Chamula Защо пък е забранено да се правят снимки в тази църква?!!! Досега съм видяла толкова много църкви и всички те малко или много са си приличали. Но не и тази. Все едно се връщам векове назад във времето. Ето така, за миг. Подът е покрит с борови клонки. Покрай стените са наредени шкафове с икони и маси със свещи. Хората са на групички, палят свещи, залепени на пода с восък. Казват молитви. Жени с деца участват в някаква церемония. Възрастна жена нарежда нещо, държи детето и минава по цялото му тяло с яйца - 3 броя. Доколкото разбирам от гида се правят дарове - включително алкохола, който пробвахме по-рано. Шаманите по цвета на кръвта на кръвта на болния диагностицират болестта и назначават лечение. Някаква необичайна смесица от католицизъм и вярванията на това племе мая. Забраната за използване на мобилни телефони обаче не се спазва от местното население. Момиче го прикрива с косата си, момче го ползва явно. Иначе нас, чужденците, ни следят зорко. Въпреки това може да се рискува да се направи снимка - срещу глоба от 5000 песо. Въпросът е дали ще ти оставят снимката след като си платиш глобата. снимка: източник Записала съм се за тур до индиански села. Платила съм предварително и няма отмятане, макар вече да не ми се ходи на организирани турове. Nomad е абсолютно против да обикалям сама, според него не е безопасно. Потегляме с микробус, а насреща ни се стичат местни, главно жени, облечени в национални носии, отиват на пазар в Сан Кристобал. Първа спирка - Aldama - в нещо като пазар за стоки, изработени от местното население, с което да ти демонстрират своите обичаи и поминък. Типичен туристически капан. Но не мога да отделя очи от жената, която ни посреща, намирам я неземно красива. Уви, опитите ми да я снимам са пълен провал. Снимането е разрешено, но аз се притеснявам. Демонстрация на тъкане, приготвяне на тортили. Следва църквата в Сан Хуан Чамула. Можело да снимаме само в двора на църквата, не в самата църква, не се разрешава и в селото. Кипва ми. Аз за какво съм се записала на този тур. И тогава влизам в църквата... Като малко утешение минаваме през гробището. Там щедро разрешават снимки. Следва нощен преход до Оахака. Разходи: тур индиански селища 300 $ обяд 120 $ съхраняване на багаж на автогарата - 100 $ за двамата автобусни билети за Oaxaca - 726 $ p.p. 7 Връзка към коментар
Childish Публикувано: 3 май, 2017 Автор Сподели Публикувано: 3 май, 2017 18. Oaxaca 11.04.2016 В Оахака Някой ще ти го нахака. (Висококачествена поезия от nomad) Хотелът е много приятен. Прави впечатление, че цената на стая на място е два пъти по-висока отколкото тази, на която сме резервирали онлайн. Центърът на Оахака може да е в списъка на ЮНЕСКО, но основните атракции са други. За nomad това е запознаване с местната кухня или по-точно на черешката на тортата, в конкретния случай скакалци и червеи, с различни подправки. Отправяме се към пазара като по пътя набелязвам магазините за прежда. Всеки луд с номера си, а някои сме с цяла програма. На пазара след съвет с местна продавачка накупуваме насекоми с всички възможни подправки. За проба. Аз само финансирам операцията - 8лв в скакалци и червеи като червеите са по-скъпите - и чакам дегустацията, извършвана от nomad. Той геройски се справя с 4 броя скакалци, но втората шепа насекоми му се опират и всичко бива изплюто и изхвърлено на боклука. Жегата предполага и пробване на сладолед. Има и такъв със скакалци, но спътникът вече не иска и да чуе, дори за едната снимка. Определено е жежко. Дори местните се крият на сянка. Улица Alcalá е пуста докато не настава време за посрещане на децата от училище. И тук, както в България напоследък, родителите ги чакат да излязат от час. Не са благосклонни някакви си там туристи да ги снимат. Ние сме намерили спасение от високите температури в заведение за обяд. За кратко. На мен ми е време за фризьор. Харесала съм си фризьорски салон в близост до хотела. Една от клиентките "превежда" на фризьорката какво искам. Преводът е от мой "испански" на разбираем за фризьорката испански. И двете страни са доволни от резултата. Проверяваме транспорта за следващия ден, решени да се справяме вече сами, без никакви турове. Разходи: 2 нощувки в хотел Camba - 1087 $ 8 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега