дневник Из Мексико'2016

28 юни, 2017

23. Mexico D.F.

16.05.2016

Хотелът се намира на ул. Cinco de Mayo, доста близо до катедралата. Това е една от най-сигурните улици в центъра. Полиция има на всеки 20 метра. Ако това е критерий за сигурност. Или пък е за проблем? Но е и една от най-шумните улици. През деня има латерни на всеки ъгъл. Първоначално изглежда романтично, но после искаш да отидеш да му предложиш пари само и само да спре да я върти. А нощем врявата от близките заведения е невероятна. Все пак успявам се наспя, но времето на ставането в 6 е отдавна отминало.

Закуска. Отиваме навреме - заемаме последната свободна маса за двама. Следващите трябва да чакат и то много: веднъж седнали на маса, мексиканците не бързат.да я освободят. Гостите на хотела са главно местни. Явно 740$ за ношувка не са много за тях. До момента това ни е най-скъпата стая.

Отправяме се на малка разходка. Има само двама пред Националния дворец и решаваме, че сега е моментът да го посетим. Входът е свободен, но срешу документ за самоличност, т.е. паспорт в нашия случай. Неприятното е, че трябва да си оставиш раницата на гардероб. Вътре е забранено да носиш шапка и слънчеви очила. Ако не те притеснява засилената охрана, е приятно. Нашата цел са само картините на Диего Ривера - представил е историята на Мексико, но доста критично. Усещат се левите му убеждения. Прекарваме доста време, разглеждайки отеделните детайли - тук различните (4) вида царевица, кучетата, отглеждани за храна от ацтеките, памучните облекла и пр. Има екскурзоводи на английски и испански, но не ни е ясно как се сформират групите. На излизане опашката е сериозна, а по-късно като минаваме отново - вече е тълпа. Nomad ме е обявил за луда да си оставя на гардероб паспорта, портмонето, таблета, изобщо всичките си ценни вещи освен фотоапарата. Вече навън проверявам съдържанието на раницата - всичко е налично.

Ако се абстрахираш от тълпата и циганията, разходката е приятна. Разглеждам набързо Templo Mayor, разрушеният храм на ацтеките.

Освобождаваме хотела и се местим в друг, по-близо до площад Гарибалди. Разположението на новия хотел изобщо не ми харесва. Искат си пълната цена за стаята, а не намалената, както е било по резервация в booking, Било грешка на booking. Не се разправяме повече, защото собствениците са ми неприятни. Почти съм сигурна, че са от мафията.

Отправяме се към Xochimilco. За да стигнем дотам трябва да сменим 2 лини на метрото и после влак. Nomad се е опитал да ме убеди да ходим пеша - около 2 часа в посока. Защо ли не го послушах?!

Билетчето за метрото струва около 50 стотинки, а в София тъкмо е поскъпнало на 1,60 лв.

Сменяме линията и влакчето се напълва ужасно. Усещам изпитателния поглед на местен. Притеснено ми е. На два пъти извиквам на nomad да си пази нещата. Той не обича метрото, тълпите и не само не ги обича, но няма опит и рефлекси. Винаги е предпочитал да върви пеша, дори да му отнема часове. В един момент го виждам как трескаво си проверява джобовете и говори нещо с някакъв човек. Разделени сме от много хора и когато успява да дойде при мен, ми обявява, че телефонът му го няма. Усетил е, когато са му го взели, но крадецът веднага го е предал на друг и даже отваря чантата си, за да покаже, че не у него. А после всички напускат метрото. И влакът не е толкова препълнен както преди. Случайност?

Трябват ми няколко спирки да асимилирам случката. Връщаме се в хотела, за да сменим паролите на имейли, онлайн банкиране и всичко, запаметено на телефона. Изпитвам неописуем гняв - искам да удрям. да млатя наред. Идва ми да убия всеки мексиканец, изпречил се на пътя ми - кой се тътри, кой ми препречва пътя, кой ми отнема предимството.

Nomad е смазан. Този телефон е бил неговият свят - използвал го е за всичко - да се обади в България, да влезе в интернет, GPS-навигация, електронни книги, снимки, записки. "- Сега, ако се изгубим един друг, как ще се намерим?" Не приема да купим нов. Прекарва часове, търсейки самолетен билет до България на приемлива цена. Не приема никакъв довод - тази дребна на пръв поглед случка да не ни проваля пътуването.

Излизаме на вечеря. Привечер всички магазини вече са затворени и всеки е поне с 5 катинара. На един преброявам 16!

В хотела са пристигнали цял автобус от Tabasco. Интернетът изчезва - много маймуни на клона. Вдигат толкова шум през цялата нощ, че латерните вече ни изглеждат като приспивна песен.

Надявам се на сутринта nomad да е размислил за връщането. Засега няма такива изгледи.

Разходи:

630$ нощувка

65$ вход за Templo Mayor

100$ вечеря

12 август, 2017

32. Los Mochis -> La Paz

29.04.2016

Отново в Лос Мочис. Основната задача за деня е да се снабдим с билети до Ла Пас. Ще изпробваме ново средство за транспорт - ферибот. Намерили сме офис, в който да закупим билетите. Както вече е ставало дума, пристанището на града се намира в Тополобамбо. Вече спокойни, че транспортът е осигурен, се отправяме към ботаническата градина, явно любимо място на местните за спорт и разпускане. Има образователни програми за децата. Най-силно впечатление ми прави количеството костенурки в езерцето. Ако се размножат още малко, ще останат на сухо.

Други забавления в града не се наблюдават и по познатия ни маршрут се отправяме към Тополобомбо. По пътя вместо да попитаме къде е по-близо да слезем за ферибота, ние се стоварваме на последната спирка на автобуса с надеждата да хванем такси за двата километра, които ни предстоят с раниците. Такси, уви, няма. Пропусната спирка я научаваме за следващия път.

Пристигнали сме много рано. Терминалът постепенно се пълни и борбата за контакти, в които да си зареждаш телефона/нетбука става жестока. Много е полезно да притежаваш разклонител. Прииждат нови и нови хора - главно младежи и девойки от по-бедните райони, отиващи да работят в туристическата индустрия на Баха Калифорния Сур. Тоалетната се превръща в баня - мият се зъби, коси, преобличат се. Малко по-късно отново е чисто до блясък.

И ето ни на ферибота. По-заможните пътници се настаняват в каюти, ние делим 4 седалки с местен, който работи на кораб за морски зоолог и често пътува с ферибота и знае всички тънкости. След вечерята, включена в цената, той се отправя да търси каюта - явно остават незаети и ако си оправен се уреждаш. Аз пък имам вече няколко седалки на разположение и като останалите пътници се нагласям за лягане. Тогава разбирам защо всички тези млади момчета и момичета и тук-таме семейства с деца са помъкнали със себе си по един голям денк, съдържащ огромно топло одеало. Предупредни, че ще е студено от климатиците, ние се сгушваме в кой каквато топла дреха има, а местните направо си постилат одеалата на земята - докато има място - и се увиват в тях. Другото, за което са ни предупредили е, че стават много кражби по време на пътуването. Разминаваме се без инциденти главно благодарение на nomad, който е на стража. Аз се събуждам бодра на сутринта и навреме, за да се полюбувам на приближаващия бряг.

разходи:

ферибот - 1940$ за двамата

пране - $120 за двамата

13 август, 2017

35. Isla Coronado

2.05. 2016

И ето ни в открито море, в El mar de Cortéz, за да си припомним величието на природата.

Подскачащи скатове, демостриращи мъжество в патетичен опит да си спечелят половинка. Ние, жените, сме много взискателни и все трябва да ни впечатляват. И всичко това за създаване на потомство. Животът трябва да продължава.

Плуващи делфини, радващи се на живота и на нас, хората. Не могат и да допуснат, че самопровъзгласеният за интелигентен господар на планетата, човекът, всъщност я унищожава, замърсявайки я. Воден от алчност, скука и самота и в крайна сметка само, за да спечели някоя жена и да си почеше егото.

Морски лъвове, постигнали нирвана. Можем само да им завиждаме за умението да се наслаждават на живота.

Съзерцание. На тюркоазената вода в залива.

Трябва да има и такива турове, които те зашеметяват с красота и ти отварят сетивата. За да може след това да се върнеш обратно при суетата. Смирен.

Продължаваме към Мулехе. Колкото пó на север се отива, толкова по-често автобусите биват спирани от военните за щателна проверка на багажа. Дори има специални отбивки за целта. Войникът съзаклятнишки ми намига докато ме пита дали имам марихуана. Едва ли не като приятел, който иска да си дръпне от твоята цигара.

Разходи:

тур дор Коронадо - 1 000$ / човек

бакшиш за лодкаря - 200$

автобус до Мулехе - 300$ / човек

ношувка в Мулехе - $490, Las Casitas

вечеря - $200 в Las Casitas

супер - $170

13 август, 2017

преди 1 час, Childish каза:

Трябва да има и такива турове, които те зашеметяват с красота и ти отварят сетивата. За да може след това да се върнеш обратно при суетата. Смирен.

Childish, цитирам само това, защото изключително много ми хареса, но използвам възможността да кажа, че много, много харесвам твоите разкази!

Благодаря ти, че ги споделяш с нас!

15 август, 2017

36. Mulegé

3.5.2016

Тур до скалните рисунки със Салвадор - таксиджия, който другите таксиджии и от хотела ни препоръчват като единствен лицензиран гид. Самият той скромно коментира, че пътят е много лош и другите не искат да разбиват колите си. Освен това не било достатъчно само да заведеш туристите. Трябва да им покажеш и разкажеш, а за последното трябва да прочетеш*.

Попитали сме за тура оше с пристигането си в градчето и малко след като се настаняваме Салвадор ни намира в хотела, за да се договорим. Не се пазарим, приемаме направо предложената цена от 1900$ за всичко - входни билети (200$), транспорт, гид, сандвич и напитки.

Почти веднага напускаме асфалтирания път. Отбиваме се във ферма за портокали и грейпфурти (по желание) - тук в Мексико рядко имаме възможност да напазаруваме директно от производителя. Самите производители са някъде по работа и гидът ни претегля желаното количество цитруси.

По пътя минаваме и покрай махала, жителите на която "имат само първи имена" (т.е. са с една и съща фамилия) - двама братя се заселват там, всеки има по 20 деца и после се женят помежду си.

Пътят е не само черен, но е и каменист, а около него камъните са обли. Първоначално решавам, че това е дъното на река или на океан, но се оказва, че това са щетите от ураганите, удряли градчето от десетина години насам. Преди това ураганите са били непознати тук. А земята, сега постлана с камъни, е била пасища. С ураганите и количеството валежи, падащи през дъждовния сезон, се е увеличило, реката е станала много пълноводна и е довляка камъни.

Самото Мулехе се описва и изглежда като оазис в пустинята. На теория районът не е пустиня - има подпочвени води и растителност, но ние го възприемаме като такава - камъни и кактуси. А самият град е разположен на река, около която растят финикови палми, донесени от йезуитите и разпространили се ненарочно от костилките на фурмите. Йезуитите са успели в едно - наложили са европейския начин на живот с донесените крави, кози, коне и пр. От местното население, индианците, не са останали. 90 % се водят умрели от болестите, донесени от европейците, срещу които не са имали имунитет. Останалите 10% не са споменават от какво са загинали, но човек може да направи извод, че не било от естествена смърт.

Съвременното население е смесица от последвалите имигранти. Да, говори се испански тук, но на нас, особено на мен, ми е много трудно да разбирам местните в Баха Калифорния Сур когато говорят помежду си. Изяждат много гласни и съгласни, не само крайните д-та и с-та, както е в Карибите. Мелодията на езика също е друга. Но като говорят с нас, говорят разбираемо. И тук, в Мулехе, не липсват туристи, главно американци, както и смесени фамилии или мексиканци, живеещи в САЩ. Но за разлика от Лорето, атмосферата в градчето е по-автентично мексиканска.

Въпросните йезуити са виновни за създаването на градчето, основавайки мисията Санта Росалия. Път до Мулехе е построен едва през 1976г. Дотогава е бил изолиран от света и единственият транспорт е бил с кораби. Мисията и до днес е действаща, управлявана от мексиканци.

Друга любопитна забележителност в градчето е затворът. Затворниците с по-леки присъди не са били охранявани, напускали са затвора сутрин, работели са през деня и сами са се връщали да ношуват в затвора. След изтичането на присъдата им, голяма част от тях са довели семействата си и са останали да живеят в градчето.

Рисунките, към които сме се запътили, се намират в частно ранчно La Trinidad в Sierra de Guadalupe. Ранчото разполага със 70 хиляди декара и 300 глави добитък.

Самите рисунки са от два периода. По-древните са впечатляващи с техниката на рисуване, дори за лаик като мен. Посещаваме две пещери на дъното на красив каньон. Допреди няколко години, за да се стигне от едната пещера до другата, се е налагало да се плува около 200 метра. Но единият от ураганите причинява свлачище и сега реката е главно подземна. Разстоянието се взема за около 45 минути в посока. Рисунките в по-близката пещера са по-впечатляващи и фотогенични.

По пътя срещаме коне, крави и ... диви зайци. Последните са много бързи и успявам само да им се полюбувам с поглед. Другите успяват да видят и лисица, но аз нямам този късмет.

Салвадор да ни показва и различните кактуси и дървета, растящи в района и тяхната употреба като алтернативна медицина и източник на храна и вода.

* Според nomad, който е чел цитираните от гида източници, Салвадор говори големи съчинения.

28 ноември, 2017

37. San Ignacio & Cueva del Ratón

6.5.2016

В музея-бивш затвор в Мулехе съм харесала скалните рисунки в La Cueva Pintada и затова се отправяме към Сан Игнасио, откъдето организират турове за посещението й. Сан Игнасио е малко село. Тук отново се усеща, че активният туристически сезон вече е приключил. Работи само една туристическа агенция, където ни предлагат няколкодневна експедиция на мулета, на която се посещават Cueva Pintada, Las Flechas и още пещери с рисунки. Спи се на палатка. Споменаването на мулета и палатки ми напомня на трека Ел Мирадор в Гватемала. Nomad е супер въодушевен, но аз бия отбой и резервираме тур с автомобил и гид до по-леснодостъпната пещера Cueva del Ratón за следващия ден. Единствените клиенти на ресторантчето на главния площад сме. Хотелът е огромен за размерите на градчето, но през активният сезон напливът на туристи тук е голям. Привлечени са от организираните турове за наблюдение на китове.

Гидът ни е много приятен (така и не го питаме как се казва). Принуден да работи на 3 места, за да издържа семейството си, с големи деца-студенти. На мен гледките около пътя ми харесват и многократно го моля да спира - заради панорамите, ендемичните 2 вида кактуси, скалите, дълбокия каньон. Ключът от входа за пещерата се държи у старец, живеещ в изолирана махала при доста скромни условия. Виждайки мизерията, се чувствам принудена да закупя от местните бродирани покривки и да оставя бакшиш на дядото, който играе роля на гид. Плъхове (el ratón означава плъх) няма. Името е дадено по погрешка.