дневник Сафари в резервата Ентабени, Waterberg Biosphere - Ю. Африка 2015

[FlyTraveler]

Октомври 01, 2015. Wildside Camp, Резервата Ентабени. Между сутрешния и следобедния гайм драйв

Обратно в лагера, където използвах да поснимам отново различните видове птици-тъкачи. Southern masked weaver:

 

 

 

 

 

 

 

Тук съм отишъл до съседното дърво да снимам Cape weaver, който току-що е започнал градеж на гнездо:

 

 

 

 

 

Дойде време и за обичайните снимки на мястото където сме отседнали. В случая това е палатка №4 в Wildside Camp:

 

 

 

Има си всичко необходимо в палатката. Това, което видим липсва е мрежа за комари, а което не се вижда на снимката са много дупки, захванати с телбод. С други думи, комарите съвсем свободно си влизат когато си поискат.

 

 

 

Душа и мивката:

 

 

 

Тоалетната:

 

 

 

Палатка №4 отвън:

 

 

 

Тук се вижда "кръговото", както и част от общите части на лагера (ресторанта):

 

 

 

Столовата / ресторанта:

 

 

 

 

 

Мястото за лагерния огън:

 

 

 

Бара с така наречения "район за почивка", еквивалента на хотелско фоайе:

 

 

 

Басейна на лагера, в който не видяхме никой да се къпе по време на престоя ни там:

 

 

 

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук
 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

 

[AlexandraKo]

Флай, много красиви снимки! Много симпатично плетенето на гнездата - така хубаво си хванал всичките етапи.

Малката госпожица е като едно ангелчеи местните сигурно така я възприемат.

Редактирано 1 август, 2016 от AlexandraKo

[FlyTraveler]

Флай, много красиви снимки! Много симпатично плетенето на гнездата - така хубаво си хванал всичките етапи.

Малката госпожица е като едно ангелчеи местните сигурно така я възприемат.

 

Благодаря, в този лагер беше направо показно за тези птици-тъкачи, в радиус от 30 метра имаше дървета с три различни вида от тях (никога не се смесват видовете на едно дърво). В Ю. Африка не-малка част от децата (на африканерите) са с разцветките на малката госпожица.

[FlyTraveler]

Октомври 01, 2015. Резервата Ентабени, следобеден гайм драйв

След сутрешния драйв и обяда си взехме довиждане с младата холандска двойка, които бяха изключително приятни компаньони. Те щяха да се мятат на малоитражната кола, която бяха наели и да шофират до Йоханесбург, след което да хващат самолета за дома. За следобедния драйв бяха заменени от друга холандска двойка - доста по-възрастна и далече не толкова приятна от типа нагла жена в може би ранните си 60, цялата във видими татуировки и съответния съпруг тип "бачкер" с плоско чувство за хумор. Разговорите ни се свеждаха до повърностни коментари относно кой къде бил ходил и какво видял, както и изслушах лекция относно фотоекипировка за сафари - и двамата бяха открили Америка и си бяха взели някакъв тип абсолютно еднакви Олимпус 3/4 тела, с абсолютно еднакви телезум обективи, които наистина приближаваха доста (вече не мога да се сетя каква фокална дължина достигаха при 35 мм. еквивалент, но не беше малко). На въпроса ми защо не са взели един "широк" обектив и докато единия прави теле-снимки, другия да прави широкоъгълните, ми отговориха, че всеки от двамата си искал неговите си близки снимки на животни. За да ги снимам двамата на другия ден с единия от техните апарати, трябваше да се отдалеча на 40 метра. Всъщност кой съм аз, че да съдя хората, като цяло не пречеха особено, освен някой и друг глупав коментар на жената по време на гейм драйв (кой знае какво си мислят хората и за моите коментари...) Добър нагледен урок за дъщеря ми как би излгеждала на 60+ ако тръгне да си прави татуировки. Избързахме да седнем на първия ред седалки на джипа, че поне да не са ми пред очите. Гида Джон и природата пред Ланд Крузера си бяха по-добрата гледка.

 

 

 

 

 

Следобедния драйв не започна с нещо, за което бихме писали веднага писмо в къщи, просто един самотен Черногръб чакал (Black-backed jackal), каквито се срещат почти във всички резервати и паркове в Африка:

 

 

 

Минахме да видим отново дали мъжкия лъв беше мръднал от мястото си от предния ден и от сутринта - беше се преместил съвсем малко по-близо до пътя. Започнах да имам съмнения дали и него не го подхранват тайно - хем без прайд, хем си седи на едно място, хем един такъв сит и загладил косъма...
 

 

 

 

 

 

 

Едни от любимите ми кадри от този резерват - животни ( в случая стадо Импали) на фона на Hanglip Mountain:

 

 

 

Използвах случая, чве спряхме близо до брадавичесто прасе за да направя няколко снимки:. Бивните им понякога ги спасяват от голяма част от гепардите и някой не особено опитен леопард:

 

 

 

Самотен мъжки Южен жираф си хапваше листа от дърветата. Зеленината си беше голям благодат за вегетарианците, за разлика от супер изсушения в този сезон резерват Мадикве:

 

 

 

 

 

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук
 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

 

[FlyTraveler]

Октомври 01, 2015. Резервата Ентабени, следобеден гайм драйв
 

В този пост ще направя нагледно обяснение за основните видими разлики между белите и черните носорози.

 

След жирафа видяхме sighting, който сам по себе си си струваше идването до Ентабени. Нещо невиждано в дивата природа - Бял и Черен носорог заедно (на първата снимка черния се крие в шубраците):

 

 

 

Белия носорг е ясен, в Ю. Африка такива има много, въпреки, че последно време бракониерите правят всичко възможно да докарат вида до изчезване:

 

 

 

 

 

Черния обаче си е рядкост навсякъде из Африка (донякъде изключение е парка Етоша в Намибия):

 

 

 

Черен носорог бях виждал само веднъж до този момент - в резервата Масай Мара в Кения, където гида ни масай направи всичко възможно да изнамери един от няколкото екземпляра (6-7) в целия парк в рамките на един предиобед, а също така и да промени представата ми за проходимост на Ланд Ровър (къса база).

Този на долните снимки си е от посещението в Ентабени, носорога от Мара, ще го сложа в поста за там, когато ми остане време да опиша това сафари в Кения.

 

Тук е идеалното място да посоча разликите между Черен и Бял носорог, тъй като ги имаме един до друг, даже по-долу и в един кадър. Цвета няма нищо общо с имената. Бял (white на английски) идва от wide (широко) - долната им челюст е доста по-широка. Главата им е много по-ниска и близо до земята, тъй като белите носорози пасат трева. Черния носорог е малко по-дребен, главата му е по-високо (по-изправена), тъй като се храни с листа от храсти, а не пасе трева от земята. Като цяло Черния носорог има доста по-лош нрав и се счита за по-опасен.

Ето този на снимките отдолу е черен:

 

 

 

Ето една супер рядка ситуация - Черен (по-отдалечения) и Бял носорог заедно в един кадър. Това се получава в Ентабени, понеже животните са привнесени, черния май е един и си няма компания и се навърта около белите носорози. В истински див резерват или парк, такова нещо много трудно може да се види:

 

 

 

 

 

После и двата изчезнаха в гъсталака:

 

 

Това си беше невероятна гледка, въпреки, че знаех, че животните са докарани в този резерват и не са съвсем "на диво".

 

 

На няколко пъти съм виждал и снимал Hadada (Hadeda) ibis (Bostrychia hagedash) - Хадада жерав, но никога от толкова отблизо, както в Ентабени:

 

 

 

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук
 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

Редактирано 1 август, 2016 от FlyTraveler

[FlyTraveler]

Октомври 01, 2015. Резервата Ентабени, следобеден гайм драйв
 

След нагледните сравнения между бял и черен носорог, да обърнем внимание на група антилопи Голямо куду (Greater kudu). Голямо, защото има и малко (Lesser kudu), което се среща само на избрани места в Източна Африка и като цяло се счита за голям келипир да се види и снима. Някой ден ако си продължа фото разказа за едно пътешествие в Кения, ще ви покажа и такива.

 

 

Сравнително млад мъжки (само една извивка на рогата):

 

 

 

Тук явно нещо ги обезпокои и всички вторачиха погледи някъде надясно:

 

 

 

Отбой и спокойно си продължиха по пътя:

 

 

 

След един завой се озовахме зад мъжки бял носорог, който последвахме по пътя:

 

 

 

На долния видео клип се вижда как пръска като с градински маркуч:

 

 

Носорга после се завъртя и мина на около метър от джипа от страната, откоято седеше дъщеря ми. Инстинктивно я дръпнах към средната седалка. Излишно е да споменавам, че не трябваше да вдигаме шум

 

 

 

Малката госпойца FlyTraveler на сафари с памук в носа (превантивно, че и беше потекла кръв сутринта):

 

 

 

Както обикновено в този резерват преди да свърши драйва се спря за sundowner. Използвах момента за битови снимки:

 

 

 

Имайки предвид срещата едновремено с белия и черния носорог, както и някои други sightings, общо взето не можехме да се оплачем и от втория си пълен ден в резервата Ентабени. Ако сега отивах отново, сигурно бих пропуснал The Wildlife Centre (типа зоопарк, който имат близо до резервата), освен ако много не държите да видите редките бели лъвове.

Оставаше ни още един сутрешен драйв на следващия ден, след който закусвахме и си хващахме трансфера към Йоханесбург.

 

 

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук
 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

 

[FlyTraveler]

Октомври 02, 2015. Резервата Ентабени, сутрешен гайм драйв

Последен ден в резервата Ентабени. Вече се бяхме научили как да се пазим от комарите - оставяхме вентилатора на тавана да работи и се мажехме с рипелънт преди да си легнем.

На самия гейм драйв вече беше редно да отстъпим предната седалка на втората холандска двойка. На тях също им беше последен в този резерват, после заминаваха на север в Ботсвана.

Обичайните красиви пейзажи с високите скали и Hanglip Mountain. Всичко е снимано от движение с добрия стар D50:

 

 

 

 

 

 

 

Спряхме за малко да снимаме антилопи Гну, прекрасно осветени от изгряващото слънце:

 

 

 

Рядко на снимка на Гну, човек може добре да види къде са и очите, обикновено се обръркваме с тъмните петна под тях. Тук обаче се виждат много добре:

 

 

 

Прибрах малко зума за да мога да хвана по-широк кадър с Гну-тата на фона на планината:

 

 

 

Малко по-нататък забелязахме и Южни жирафи, които правеха прекрасен пейзаж в комбинация с антилопите Гну и скалите:

 

 

 

 

 

Цъфналото Джакаранда дърво далеч не представлява типичен натурален африкански пейзаж (тези дървета са привнесени от Южна Америка), но е красиво така или иначе:
 

 

 

Прекарване на време с такъв пейзаж и без никакви други возила наоколо си беше супер приятно.

 

 

 

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук
 

All images are copyrighted, please do not publish without a written permission!

 

[FlyTraveler]

Октомври 02, 2015. Резервата Ентабени, сутрешен гайм драйв

 Гида Джон си беше наумил да намери на всяка цена братята гепарди, които видяхме на първия ни гейм драйв три дни по-рано и много упорито търсеше, като се ядосваше, че не ги вижда. Почти ми беше на езика да му кажа да не се коси чак толкова, но се сетих, че холандците (втората двойка) не ги бяха виждали, а след последния драйв се дават бакшишите, та си замълчах.

Най-после ги намери, като първите 10 минути бяхме с тях абсолютно сами:

 

 

 

Трудно беше да хвана и двата гепарда в един кадър, затова на повечето снимки са поотделно.

 

 

 

Както при всички котки (въпреки, че е малко спорно дали гепардите са точно котки), си има игра и превъртане:

 

 

 

 

 

 

 

Един кадър, в който се виждат и двата гепарда:

 

 

 

 

Спряхме за малко да се поразтъпчем. Аз използавах момента да направя няколко последни снимки на джипа на фона на пейзажа:

 

 

 

След почивката видяхме този мъжки жираф в комбинация със зебри:

 

 

 

Последния ни sighting в Ентабени беше друг мъжки Южен жираф, първо на фона на езерото, после и на Hanglip Mountain:

 

 

 

 

 

 

Връщане в лагера, бързо подреждане на багажа и и мятане в колата за трансфера ни до Йоханесбург.  С това сафари частта на това ни пътешествие в Ю. Африка завърши. Следваше градски туризъм (Йоханесбург, Претория и Дърбан) плюс планините Дракенсберг, Golden Gate Highlands National Park и Кралство Лесото, за които можете да прочетете в моя блог или в други фото разкази на този сайт.

Рекапитулация на прекарването ни в резервата Ентабени:

Много красива природа - високите скали и планини и на долното и на горното плато си заслужават посещението сами по себе си. Към пейзажите се прибавят африкански животни и става още по-красиво. Имахме и няколко супер интересни sightings - как лъвица дебне и атакува зебри, бял и черен носорог заедно, гепардите си бяха интересни също.

Лагера (Wildside Camp) си беше съвсем ОК за тънката цена, единственото ми оплакване би било относно състоянието на самата палатка (малко подшиване от тук от там биха оправили нещата) и липсвата на мрежа за комари.

Резервата далеч не е от дивите резервати, които предпочитам (тези в делтата на Окаванго, Руаха в Танзания, Масай Мара или Амбосели в Кения, да назова някои само), не е и на нивото на частните резервати до парка Крюгер, които нямат ограда откъм парка. Прекалено менажиран и достатъчно малък, за да се виждат оградата и разни постройки от време на време като се кара из долното плато.

Бих ли го препоръчал? Да, бих го препоръчал на хора, които искат да отидат да погледат природна красота и диви африкански животни в не-малариен район, който не е особено далеч от Йоханесбург и Претория. Ако трябва да избирам м-у Ентабени и Мадикве за не-малариен разерват, бих избрал Мадикве без никакво колебание - много "по-истински" е, въпреки, че и той е напълно ограден (Мадикве е и далеч по-голям от Ентабени). Мадикве без съмнение за мен е най-добрия не-малариен резерват за сафари където и да било в Африка. Не, че съм ходил по другите, но съм ги разучавал много подробно. Комбинацията от Мадикве с Ентабени беше много добра, тъй като природата е много различна, както и в Ентабени имаше някои животни, които ги няма в Мадикве - хипопотами и антилопи Блесбок.

Ентабени се рекламира като Big 5 резерват, но аз поне не съм чувал някой да е видял леопард там, а доста хора пишат по ревюта, че нямало свободно разхождащи се биволи. Отговора от управата на резервата беше, че имало биволи на горното плато. Спекулирам, че е възможно понякога да има, понякога и да няма, в зависимост какво са закупили и пуснали вътре.

Много ми е трудно да си представя, че би могла да се създаде напълно самоподдържаща се екосистема в такъв малък резерват.

Големите минуси на Ентабени в сравнение с всички други частни резервати, където сме ходили са, че не се разрешава излизане от пътя (приближаване и следене на животни) и на нощното сафари, животните не се осветяват с прожектор (т. е. няма нощно сафари, само ако нещо мине пред фаровете на джипа).

Повече снимки и видео от този ден може да видите в моя блог за пътешествия и фотография тук

 

 

Край

 

 

All images are copyrighted. Please, do not publish without a written permission!

Редактирано 5 август, 2016 от FlyTraveler

[AlexandraKo]

Флай, сега се сетих твоите снимки на животните на какво ми приличат - на илюстрациите в детските книжки.Толкова са красиви!Благодаря за удоволствието!

Редактирано 5 август, 2016 от AlexandraKo

[FlyTraveler]

Флай, сега се сетих твоите снимки на животните на какво ми приличат - на илюстрациите в детските книжки.Толкова са красиви!Благодаря за удоволствието!

 

Благодаря за вниманието!

[chandni]

Страхотни са гепардите! Много красиви - направо нямам думи! 

 

Благодаря за разходката.

 

П.С. Не е ли малко страшно в открит джип?

[FlyTraveler]

Страхотни са гепардите! Много красиви - направо нямам думи! 

 

Благодаря за разходката.

 

П.С. Не е ли малко страшно в открит джип?

 

Благодаря за вниманието!

 

По принцип не е страшно в открит джип, иначе нямаше да ги правят тези сафарита. Животните възприемат возилото и хората в него като едно цяло, затова не бива да се става близо до опасни животни, в противен случай се нарушава формата на "съществото". Опасно е ако хищниците някога са хранени от хора - имаше един инцидент в Lion Park до Йоханесбург, където лъв нападна американка даже в затворена кола, само с отворен прозорец, но този лъв не е див и е свикнал да асоциира хората с храна.

 

Имаше един случай в Крюгер, когато леопард захапа ръката на гид в открит джип. Това не се е било случвало от 15 години, имаше спекулации, че е бил дразнен, освен това е бил стар и ранен и не е можел да ловува друго. Това обаче е голямо изключение.

 

Като цяло не е опасно, ако се спазват определени правила. На нощни сафарита съм се приближавал до лъвове и леопарди на 3-4 метра в напълно открити джипове.

 

Иначе никога не съм чувал за човек, убит от гепард, има хапани хора в разни места, където се отглеждат затворени гепарди и се пускат хора да ги галят, но за убит човек не съм чувал (от лъвове и леопарди има такива).

[Роца]

Невероятни снимки, голямо удоволствие за четене и разглеждане!

[FlyTraveler]

Невероятни снимки, голямо удоволствие за четене и разглеждане!

 

Благодаря за вниманието!