Популярно мнение baiKolio Публикувано: 14 април, 2016 Популярно мнение Сподели Публикувано: 14 април, 2016 След като Таром ме изненадаха приятно с оферта от 149€ от Букурещ до Аман реших, че тази година ще осъществим една отколешна мечта - скалният град Петра. Тръгнахме с ден по-рано с идеята да преспим в Букурещ и да го караме по-лежерно там та да сме свежи като пристигнем посред нощите в Аман. Да де, ама си останахме само с намерението... верни на себе си цял ден обикаляхме из града...Към 9 вечерта вързахме табуна на коневръза пред терминала за заминаващи на Отопени и зачакахме полета си за Аман. Снимки от полета и въобще от церемонията по официалното ни посрещане няма, щото само до тях ми беше в тоя момент. През целия полет ме цепеше адско главоболие заради възпалението на ушите което си докарах след тежък вирус в последният момент и макар да бях почнал антибиотиците от три дни, явно още не се оправяха нещата ... Кацнахме си навреме в 02.10, връчих акредитивните писма ( Jordan pass-a ) на граничния контрол, минахме скенер на ретината (!?) и ... "Добре дошли в Йордания!". Имах известни притеснения за пасовете тъй като не видях никой друг от няколкото самолета дето се събрахме на гишетата да размахва подобни хартийки, напротив - всеки чинно стискаше сухата пара за виза, даже някои ги връщаха да си обменят за да платят...Следваше второто предизвикателство за вечерта - колата под наем ... Притесненията ми относно вземането на кола под наем се оказаха абсолютно неоснователни и къде 4 сутринта набих на навигацията Уади Муса като точка и ... "Бог напред, ние след него".Избрахме магистралата през пустинята, ма не била толкова живописна като Кралската... То пък посред нощите щото ще видим нещо... В началото докато им свикна на легналите ченгета беше интересно - първите две-три просто ги прескочих КИА-та горката стоически издържа това издевателство и не ме предаде още в самото начало, после им свикнах...По изгрев вече сме в Уади Муса, още не мога да повярвам че се случва... чак спрях пред една указателна табела да и се порадвам Хотелът е от Букинг - Саба'а - бакпакерски, условията са базисни, но пък е чист, двойна стая със самостоятелна баня за 30€/нощ, с много любезна и усмихната собственичка. Посреща ни пича от сутрешната смяна, черпи ни кафе и обяснява, че стаята ни ще е готова след минути !? Нещо на което тайно се надявахме ( в интерес на истината бях готов да ги уговарям и платя за ранното настаняване, ама не се наложи )... Макар и да изгаряме от нетърпение ни е пределно ясно, че ако хукнем веднага към Петра още на обяд ще сме се гътнали някъде и директно могат да ни ровят в някоя от гробниците там...Допиваме кафетата, стаята ни е готова, оправяме подробностите, нагласяме алармите за 10 и в леглото След поредното кафе за деня, вече свежарки, се мятаме по конете и газ към Петра!Най-накрая сме тук !Още от входа ни посрещат с транспорта ...този явно много бързаше да хване следващата кирия... любезно, но твърдо отказваме и се гмурваме в Сик-апърви допир до набатейците(тук има интересно тълкувание на символите изсечени на скалата - според някои изследователи това са символи на древно-тракийските богове Баал и Кибела, ама това е съвсем друга и дълга тема )Символът на Петра - Ал КазнехИ обичайното присъствие пред СъкровищницатаРешаваме този ден да не се напрягаме много и да отидем само до Манастира, пътьом наслаждавайки се на гледкитеПътеката към МанастираИзкачването до горе отне може би около час с доста почивки и спиране за алъш-вериш при бедуинките... завъртяхме и малко натурално-разменна търговия... сенки, макиаж, фон дьо тен срещу кутийки за бижута и т.н. Моята по-добра половина не спря да се тюхка, че си е оставила несесера с мадамските чудесии в хотела, щяхме да направим половината мъжко бедуинско население в селото щастливо тая вечер с чисто нови жени... уф!Най-накрая и наградата за катеренето по тия стълби... имах чувството, че никога няма да свършат Разположени удобно на миндерите пред Манастира си отсидяхме доволно подсилвайки се с фреш от портокал, но идилията приключи като видях едни япончета да слизат някъде отгоре с доволни и ухилени физиономии. Ааа, нещо съм пропуснал !Сглабям се, и отново нагоре!А там - билборд Е, как да пропусне човек...Ей до оная пещера трябва да издрапам самоГледките наистина си ги бивашеЯвно паролата за входа я бяха сменили наскоро, щото "Сезам, отвори се!" не хвана дикиш...Позапахме още малко, нащракахме се и си понесохме ухилините физиономии надолу...По пътя минаваме покрай паркинга за обществения транспорт ( от снимката не си личи много, но самата пътека е около 40см широка и накрая има едно обръщало, където паркират добичетата)Чаршиите и те вече затвориха, бедуинките яхната конете и се понесоха към ниското... та и ние след тях, а по пътя...Съкровищницата стоеше самотна, даже пазачите си бяха тръгналиПо пътя обратно се смрачи доста, та се наложи и да си светим в Сик-а. Саундтрака от Индиана Джоунс се вписа страхотно в атмосферата В хотела имаше вечеря с пиле по бедуински за скромните 5JOD на човек, с някакъв оранжев ориз и пикантни подправки, което ни дойде като манна небесна след дългия ден, дръпнахме по един тутун на терасата на покрива с младежта и побързахме да хванем топлата вода, че я имаше само до 22.Така приключи първият ни ден в Петра.Утре ни чакаха гробниците, а и трябваше да открия оная ми апокрифна пътека за върха над Съкровищницата... 50 Връзка към коментар
FlyTraveler Публикувано: 14 април, 2016 Сподели Публикувано: 14 април, 2016 (редактирано) Чудесен фото разказ! Хотел Саба'а в Уади Муса е голяма находка, през 2012 беше даже 25 долара на вечер за двама. Собстеничката една агнличанка, която е женена за арабин, и двамата са много мили. Чудна покривна тераса. Тогава още пушех и зора ми беше, че трябваше или да излизам пред входната врата или да се качвам на терасата за цигара. Брат'чеда на бакалина, дето е малко вдясно от хотела вози до стария град (Петра) на почти половин цена от обичайната (ама вие сте били с кола, така, че това не ви е касаело). Голямо удоволствие е Петра късно следобяд, когато тълпите са си заминали. Редактирано 14 април, 2016 от FlyTraveler 3 Връзка към коментар
mu_ry Публикувано: 14 април, 2016 Сподели Публикувано: 14 април, 2016 много яко ! страшно ви завидях, искам и аз да стигна до там някой ден 1 Връзка към коментар
Популярно мнение baiKolio Публикувано: 16 април, 2016 Автор Популярно мнение Сподели Публикувано: 16 април, 2016 Петра, ден втори...За днес сме запланували гробниците и онова място, дето не ми дава мира, със страхотната гледка над Съкровищницата.Пооспахме се малко, явно двата дена дето се сляха в един си казаха думата... Май пак ще ги катерим тия скали в най-големия пек Запасяваме се с вода, крем 50-ти фактор и сух пакет за 3 дни ( пакетиран обяд, който любезната англичанка от хотела ни приготви ) и поемаме Операторите на животинска тяга отново ни налазват още с влизането... "Съра не беше ли и вчера тук?". Тия помнят като слонове бре! "А дали днес съра няма да размисли за магаре? А камила?". Съра е наспан, сит и бодър така че и днес няма да ги огрее Наснимахме се, отново, със Съкровищницата, с камилите, с пазачите ... абе с всичко живо наоколо и съпроводени от шайка хлапета, всяко опитващо се да ни продаде нещо си, се понасяме надолу.Пътьом се отбихме по всички сергии, вземе пък да сме пропуснали нещо , а и списъкът със заявки е дооооста дълъг...Ама то и акъл се иска, не става само с ядене... Що не го оставихме пазаренето за на връщане?Сега ще се катеря и с всички тия джунджурии в раницата. А там вече се събраха на лаф моабет почти дузина магнита, няколко камилки, че и лампата на Аладин ( тежи пущината, или Джина вътре се е оял, или майстора не се е скъпил на месинг...)Докато се натуткаме и станало обяд, чичо Райко пече, ши на запали... Всичко живо се е покрило по сянката само няколко въртоглави като нас продължават с отчаяните опити да си докарат слънчев удар...Доста се поозорих докато намеря началото на пътеката, най-накрая я открих. Милото му премаля като ги видя тия стъпала...Започва културно...Накрая вече е с откровено офроуд характерНо пък по пътя гледките бяха уникални!И най-накрая ...След всичкото туй катерене (което ни отне около час) очаквах да заваря всичко друго, но не и това което ни посрещна - бедуинска шатра!Оказа се, че съдържателя на "хана" е нощният пазач на Съкровищницата. Стаята вляво от входа била неговата?! Всеки ден се качва горе, а вечерта слиза обратно... за 5 минути!Естествено, използва някаква козя пътека директно надолу. Само като погледнах и ми прималя...Ама какво да очакваш от човек, който за разтуха ходи да преследва със седмици диви планински кози."Ханджията" Почерпи с чайА после след въпроса ни дали ще има нещо против да хапнем там извади варени картофи, домати и арабска питка, още топли Накрая и ни посвири, и пя Пълна програма Сити и отпочинали го ударихме на фотосесияПо някое време пича скочи и се изгуби някъде по скалите, та домъкна тоя камък да ни покаже как бедуинките си набавят фон дьо тена... Верно е като фон дьо тен!И тъй в раздумки, песни и танци времето напредна доста, и колкото и да не ни се иска трябва да поемаме надолу, че има още доста докато си изпълним нормата за деня...Долу правим една бърза фотосесия с камилиПриседнахме за да и се порадваме за последно...... и поемаме.На излизане решихме да спестим някоя ценна минута и да приемем предложението на местните "бакшиши"... Докато спрем за да си изядем сладоледите "Петра" тия вече са ни налазили... Започвам пазарлъка. Тръгват с висока миза - 10JOD на човек от Сик-а до изхода на Петра... Тез катъри да не пият бензин бре! След неколкократни контра-оферти, тръгване и връщане, си стискаме ръцете на 5JOD и за двата катъра... Е, накрая не пропуснаха да врънкат за още някой лев... ама, сори, сделката си е сделка... Според предварително начертания маршрут крепостта Шобак се падаше все в тъча, та решихме докато сме наблизо да отделим време и за нея.Не знам, пренаситен ли бях от толкоз красоти, що ли, ама Шобак не ме впечатли с нищо... И все пак верни на принципа "дойдох, видях... нащраках се" изкатерихме я и нея Остана ни още малко време до залез, а аз имах един скрит фокус като за накрая Един вид да сложа финалния щрих Малката Петра...Пак се забляхме и работата отиде като да трябва да заключваме на излизане Естествено, нямаше как да откажем чаша чай от единственият, останал последен, чаечерпецНали се сещате как сме излизали и от там... Аха, с фенерите, пак По тъмна доба се прибрахме в хотела, а там - пиле по бедуински, отново. Тоя път ориза беше жълт, пилето същото Попитах за бира, ама ме попариха. Имало, в ресторанта на 5 звездния хотел на другия край на селото Е да де, ама аз като не вярвам... Реших да пообиколя, надничам в дюкяна отсреща и ... О, чудо! В хладилната витрина - Бири!!!Даже и избор има! Тука се вкарах в дилема... с вкус на ягоди или на прасковки??Решавам, че ще си остана традиционалист - вземам бира с вкус на ... бира. 0% алкохол...Е, няма такова извращение... Забравих да проверя китките дето им я налях дали преживяха, горките, нощта...Така приключи и вторият ни ден от нашата Йорданска одисея Макар и да започнахме с най-феноменалното, се надявах че ни очакват още незабравими преживявания... 53 Връзка към коментар
alienad Публикувано: 16 април, 2016 Сподели Публикувано: 16 април, 2016 Чудесен разказ и много красоти! И на мен ми се приходи! 2 Връзка към коментар
FlyTraveler Публикувано: 16 април, 2016 Сподели Публикувано: 16 април, 2016 С това изкачване над съкровищницата, гледките отгоре и ханджията, направо ме застреля! Браво, страхотно сте си изкарали! 1 Връзка към коментар
Роси 777 Публикувано: 17 април, 2016 Сподели Публикувано: 17 април, 2016 Браво ! Чудесен пътепис , страхотни снимки . Благодаря, че споделяте с нас това уникално и различно място . Вече мечтаем за там 3 Връзка към коментар
Jovandra Публикувано: 18 април, 2016 Сподели Публикувано: 18 април, 2016 Страхотен разказ! Другата седмица тръгвам за Петра и със сигурност нямаше да се сетя да си взема фенера, ако не го бях прочела 2 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 19 април, 2016 Автор Сподели Публикувано: 19 април, 2016 (редактирано) Ден трети - пустинята Уади РамСтаваме по изгрев, пием кафета на терасата на покрива. Местните явно не са от най-раннобудните, всичко е притихнало.Наслаждаваме се на спокойствието и кафето, няма за къде да бързаме, имаме около стотина километра до Уади Рам, все някак си до 9,30 ще се занесем до там.Уговорката ни е отпреди месеци, всичко на честна дума - ни капаро, ни нищо. За всеки случай реших да им напомня за себе си седмица преди да тръгнем, да не изпадаме в ситуация.В 9 сме пред центъра за посетители. Наобикалят ни гидовете на свободна практика, но набързо им попарвам ентусиазма. Нашият човек ни чака, както сме се разбрали, за да ни закара до офиса на фирмата.Следва задължителното чае-черпене, раздумка - "Откъде, как, накъде, за колко...". Джипът ни е готов. Само дето вместо закритият, който си поръчахме, са докарали някаква камионетка с импровизирани пейки в ремаркето...Ааа, няма са разберем така!Настана суматоха, кършат ръце, викам си - ще трябва да се прежаля, после ще му мисля тоя прахоляк и пясък как да ги стържем от себе си. Организаторите обаче са железни , не минаха и 5 минути и докараха отнякъде какъвто исках. Знам ли, може да са го секвистирали от конкуренцията Винаги съм си представял пустинята като нещо голямо, празно, камили и дюни, дюни, дюни... Ми не било баш така Или поне не и тази Скали, каньони, причудливи форми, скални мостове...Ахмед, нашият гид, изучава задълбочено набатейските надписиНякаква отворена лелка от другата група реши да го избъзика да и прочете нещо, отговорът не закъсня - "Госпожо, тия рисунки са на 2000 години, не прочетохте ли в книжката!? Ми четете ги тия книжки, де "После признава, че и с арабските надписи не е много добре. От всичко тук разпознава само думата "Бог"...Приключваме с първият, но не и последен, каньон за деня и продължаваме по програмата...Минаваме покрай лунапарка на местните Традиционно забавление - кой ще стигне най-високо Ние като туристи нямаме работа там, води ни да си поиграем на пясъчника... Ма то пясъчник да видиш Другите заминават, можем да се налудуваме на воля А аз използвам момента да си насипя малко за вкъщи.Спокоен съм, няма да свърши, на идване срещнахме един камион с пясък да идва към Уади Рам. С жената бая се зачудихме за какво им е тоя пясък в пустинята, и единодушно стигнахме до мнението, че най-вероятно е сервизната бригада, като им свърши и заръчват нов ...Време е за поредната доза чай, скоро не бяхме пили, ши вземе да отвикнем Наближава обед, Ахмед взе да се върти като улав около скалите?! Сума ти и осморки направи... Викам си - изгуби пътя! После ми светна, търси място със сянка да се скатаем на пикник Въртя, сука... намери!Постели, сложи "масата" - "Заповядайте, аз ще се помоля"Решихме да го изчакаме. Хапваме заедно, каквото ний това и той.Ясно е, че в тая жега не става за обикаляне та му полегнахме на сенчица. Ахмед си избра една сянка настрани, че даже и похърка Ние полегнахме на "покривката" Гледката от "ресторанта"Взехме си дрямката, понасяме се нататъкДокато ние се нащракаме Ахмед обикаля, търси обхват...Намери! Само дето не смее да мръдне да не го утърве Дойде време за поредният каньон...На входа кротко си пасът стадо камилиПак се почна...И тука издрапахме За награда Ахмед ни чака на другия край с какво? Е как, с чай естествено !Докато пием чая дойдоха братовчедите му, стана лаф моабет... Имал голяма рода, те самите били 16 деца... Виждайки висналото ми чене, добавя - " От две майки..."Следва скалният мост, който си бях заплюл още от брошуратаИзпълнихме дневната програма, вече можем да изчакаме залеза...Имаше някаква пясъчна буря, та не можахме да му се насладим в пълния му блясък, ама нейсе...Следва официалната част Настаняваме сеДокато чакаме да стане вечерята...пием... чай Вечерята е готова, следва ритуалното изравяне, биг бос отляво, мастър шефа - с лопатата, отдясно... Да си изравя сега каквото е натворил Пиле по бедуински, отново Този път със зеленчуци. Има и ориз разбира се как без него! Салати, туршийки, разядки. Истинска гала-вечеря.След обилното похапване се оттегляме в лоби бара на чаша чай Шефа им се оказа много приятен събеседник, говорим си за историята, комшиите, традициите, нравите...А после се пръскаме в пущинака на лов за звезди Нощното небе над пустинята е нещо невероятно, уникално!Накрая вече тотално капнали се оттегляме в нашата си шатра На сутринта Ахмед любезно ни чака да си завършим фотосесията за да ни откара до колата ниСбогуваме се с нашите невероятни домакини и напред към следващите приключения Редактирано 19 април, 2016 от baiKolio 37 Връзка към коментар
Ивайла Публикувано: 19 април, 2016 Сподели Публикувано: 19 април, 2016 След разказа и снимките от третия ден - решено е, и аз ще ходя! ( скоро, надявам се 4 Връзка към коментар
Diana Doncheva Публикувано: 19 април, 2016 Сподели Публикувано: 19 април, 2016 Чудесни снимки! Отново се върнах на любими места в Йордания! Очаквам продължението. 1 Връзка към коментар
ESK Публикувано: 19 април, 2016 Сподели Публикувано: 19 април, 2016 Красота! Благодаря за споделеното преживяване. Петра от много време ми е мечта, но някой ден и аз ще я видя...като сега добавям и пустинята 2 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 20 април, 2016 Автор Сподели Публикувано: 20 април, 2016 Радвам се, че ви е харесало! След разказа и снимките от третия ден - решено е, и аз ще ходя! ( скоро, надявам се Красота! Благодаря за споделеното преживяване. Петра от много време ми е мечта, но някой ден и аз ще я видя...като сега добавям и пустинята Ох, чакайте да дойде ред и на Уади муджиб... Сигурен съм, че и той напълно заслужено ще заеме място в програмата ви 3 Връзка към коментар
Лидия Публикувано: 20 април, 2016 Сподели Публикувано: 20 април, 2016 Ден трети - пустинята Уади Рам Уникално! Отдавна съм се наканила да ходим, сега още повече Въпросче- имаше ли змии и скорпиони? Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 20 април, 2016 Автор Сподели Публикувано: 20 април, 2016 Уникално! Отдавна съм се наканила да ходим, сега още повече Въпросче- имаше ли змии и скорпиони? Барем и една гадинка за цвят не видяхме. Разправят, че след снимките на филма за Лорънс Арабски 20 години не е имало змии наоколо, всичко живо са изплашили и изгонили... Аз поначало си хъркам, а сега бях и малко болен. След моето хъркане... сигурно още десет ще им държи страх 4 Връзка към коментар
Лидия Публикувано: 20 април, 2016 Сподели Публикувано: 20 април, 2016 Барем и една гадинка за цвят не видяхме. Разправят, че след снимките на филма за Лорънс Арабски 20 години не е имало змии наоколо, всичко живо са изплашили и изгонили... Аз поначало си хъркам, а сега бях и малко болен. След моето хъркане... сигурно още десет ще им държи страх Хах ясно разбрах, демек те взимаме с нас да похъркваш и пазиш от тези отровни чудовища 1 Връзка към коментар
neuromancer Публикувано: 20 април, 2016 Сподели Публикувано: 20 април, 2016 Уникално! Отдавна съм се наканила да ходим, сега още повече Въпросче- имаше ли змии и скорпиони? Ама вас от това ли ви е страх? Те не се виждат толкова лесно и да искаш... Тук например комарите (и хората) са много по-опасни от каквото и да било друго. Ама никой не се плаши от комари... Змия съм виждал на живо, ама какво от това (отровна казват) 3 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 20 април, 2016 Автор Сподели Публикувано: 20 април, 2016 А, ние сме готови пак да тръгнем Колко ни е 3 дни след като се върнахме разбрах за промото на Търкиш - 2 Връзка към коментар
Лидия Публикувано: 20 април, 2016 Сподели Публикувано: 20 април, 2016 Ама вас от това ли ви е страх? Те не се виждат толкова лесно и да искаш... Тук например комарите (и хората) са много по-опасни от каквото и да било друго. Ама никой не се плаши от комари... Змия съм виждал на живо, ама какво от това (отровна казват) А да ги гледам хич не ми пречи,само не искам вечер да идват да се гушкат при мен хах Гледах наскоро едно предване с Беър Грилс за оцеляване в пустинята ама не мога да се сетя с какво си беше презастраховал периметъра в който спеше на открито срещу скорпиони... Връзка към коментар
neuromancer Публикувано: 20 април, 2016 Сподели Публикувано: 20 април, 2016 Абе то има разлика между Беър Грилс и туристическо място, където минават хиляди души... 1 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 20 април, 2016 Автор Сподели Публикувано: 20 април, 2016 А емоциите не закъсняват...На средата на пътя между пустинята и магистралата за Акаба забелязвам, че КИА-та е увесила нещо нос... стрелката за гориво е клюмнала долу в ниското Е, те това е да си карък...Да ти свърши бензина посредата на нищото... Макар, че момъка от Монте Карло каза ако ни свърши нейде бензина да звъним на 911, щели да донесат. И много вероятно, и пари нямало да ни искат...Напомням си да проверя като спрем откъде изтича тоя бензин... Ми тъй де, свикнал съм с нашата, 70 литра, като заредя и забравям. А тука, има-няма 450-500км и край...успокоявам се, че ако колата ни изостави все можем да хванем влака макар и да изглежда като от времето на британската колонизация явно все още функционира...По пътя - "Внимание! Внезапно изскачащи камили" :)Намираме бензиностанция, търся колонка с надпис "90". Пича от рентакара каза "90"... Позачудих се, та го питах нямат ли по-хубав. Имали 95, ама той бил само за НОВИТЕ коли!? Ми таз 'ква е?? Нали е 2015??Еми щом като казват, ще сърба 90 октанов...Нареждам се на колонката и нареждам - "Догоре!"... С мъка събра 26 литра и нещо. Досипваха и ги като на запалка Зипо, капка по капка, да закръглим сметката Ааа, ма то не било толкоз кофти положението Качваме се пак на магистралата и газ, че Червеното море ни чака Граничен и митнически контрол преди Акаба. И тук сме на "здравей... здрасти... откъде?... Добре дошли в Йордания!"Продължаваме все по-на юг, почнаха все по-често да се появяват табели за границата на Саудитска Арабия. почнах леко да се съмнявам в навигациата ни... Не че и друг път не го е правила, като да ни прекара през най-забитите села, маслинови и портокалови горички, за да ни изкара на Микена, примерно...Колко и е да ни "прекара" за по-напряко през СА...Намираме си хотела - Бедоин гарден вилидж, точно пред рифа "Японски градини". Изсипваме се преди 11. И тук същата работа! "Сър, пий един чай. Стаята ще е готова до минути." Изчакваме на "рецепцията" Хвърляме багажа, слагаме банските, вадим маски и шнорхели от куфарите, и ... към плажа!Пътьом забърсахме едни плавници за милото от дайвинг центъра... "А за съра?"... Ми, няма нужда, с 49 номер крак за какво са ми плавници :)Плажа е обществен, но по думите на персонала на хотела сме късметлии, нямало почти никакви местни днес така, че "бикини плаж, ноу проблем" Водата е малко хладна, но не може да охлади ентусиазма ни. Следва първи тест на Фуджито под вода... на -10см Така де, във всички дебели книжки пише като пробваш нещо да си в ситуация да можеш да реагираш...Няколко издайнически мехурчета излизат от апарата, но продължава да работи. Ще го бъде!След 8 години чакане отново на Червено море!С неблагородна завист гледам колегите... Аз все още не съм в кондиция...Решавам! В кондиция или не отивам да търся оня танк дето го мернах по сайтовете на дайвинг центровете.Намерих го! Ма той бил под носа ми! Има-няма 300 метра от хотела, на стотина метра от брега!Е, как да не се изселфиш с танк! Доволни и щастливи се прибираме в хотела. Решаваме да прескочим до Акаба...Милото свят да види, аз със съвсем други задни мисли...Някой беше споменал нещо за бира там ли, що ли...? В града след залез е просто малка лудница, меко казано.Намираме си място за паркиране точно пред джамията. Тъкмо като се изгубим по-лесно ще я намерим, зер тез минарета отдалеч се виждат...Точно е свършила молитвата им... народ, народ... лудница.Пообиколихме, позяпахме, забърсахме няколко вида хаалва за черпня, пък и да кусаме, и взехме да се оглеждаме за място за хапване...Набихме се в едни сокаци, зер където местните там и ние... "Заведения" бол, пълно с народ, само коч компании... На едни 50 инчови плазми гледат по 3 неща едновременно.Най-голям фурор беше пред екраните с женския кеч ... "Жена, да не мислиш, че съм гледал голотии... неее, с аверите гледахме спорт... ммда..." Пред местния франчайз на "Аладин" опашка от хора... Атестацията е успешна.Обсъждам с боса менютоПоръчката е готова след 5 минути, всичко се прави на момента. Пакетирано е съвсем културно в стириопорени кутии с отделения за основното, картофките, салатата, сосовете и обичайната туршия. Решаваме да си го вземем с нас и да потърсим място на близката крайбрежна улица.Позиционирахме се на стълбите на централния плаж, заобиколени от местни, с гледка към израелския бряг и Ейлат.Споменах ли, че намерих и магазин за алкохол?Пилешките шишове бяха обилно поляти с Амстел Най-вкусните в живота ми! Е, може и гледката да е повлияла малко, или дълго жадуваната бира, знам ли...Колата си я намерихме лесно, аз нали казах - джамията се виждаше отдалеч В хотела обсъдихме плановете за предстоящите дни... и решихме, че Акаба заслужава да и отпуснем още поне половин ден Което тотално щеше да обърка програмата от и без това натоварения следващ ден, ама все някак си щях да я напасна... 26 Връзка към коментар
FlyTraveler Публикувано: 20 април, 2016 Сподели Публикувано: 20 април, 2016 Абе Бай Кольо, аз не съм писал още фото разказ за пътуване в Йордания. Може и да съм писал тук-там по разните теми нещо, но не е много. Чел си какво съм писал или си ми чел мислите или мислиш като мен? В Уади Муса същия хотел, в Акаба същия хотел със същите места за гмуркане (до танка не ходихме), в Уади Рум изискването за закрит джип с опит да се мине с открит, Уади Муджиб (е там ходихме само за къпането в Червено море)... В кой лагер спахте в Уади Рум? Да не се окаже и там същия, въпреки, че по снимките ми се струва друг.Чудесно пътешествие! 2 Връзка към коментар
baiKolio Публикувано: 20 април, 2016 Автор Сподели Публикувано: 20 април, 2016 Абе Бай Кольо, аз не съм писал още фото разказ за пътуване в Йордания. Може и да съм писал тук-там по разните теми нещо, но не е много. Чел си какво съм писал или си ми чел мислите или мислиш като мен? В Уади Муса същия хотел, в Акаба същия хотел със същите места за гмуркане (до танка не ходихме), в Уади Рум изискването за закрит джип с опит да се мине с открит, Уади Муджиб (е там ходихме само за къпането в Червено море)... В кой лагер спахте в Уади Рум? Да не се окаже и там същия, въпреки, че по снимките ми се струва друг. Чудесно пътешествие! Имаш ли чувството за дежавю ? Готино ли е да си припомниш толкова познати места, макар и през погледа на друг? Това е моята, един вид, благодарност към Теб! Верно, от септември, когато започнах планирането, доста време изтече ама я си спомни кой ми даде акъл и координати. И да, Рум Старс Камп е! Поздрави! 3 Връзка към коментар
AlexandraKo Публикувано: 20 април, 2016 Сподели Публикувано: 20 април, 2016 (редактирано) Страхотен разказ!И на нас тези места ни оставиха чудесни спомени. Прекрасни снимки,а писанието е с такова фино чувство за хумор, че ми е истинско удоволствие да чета.Благодаря☺ П.П. Ама верно ли си с 49 номер? Редактирано 20 април, 2016 от AlexandraKo 2 Връзка към коментар
Препоръчани мнения
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега