дневник Истанбул и сезонът на лалетата

[AlexandraKo]

Поработваме малко, за това сме дошли

 

 

Наоколо всичко е в лъскави плакати на тоз герой :

 

 

А после, на път за Долма бахче сарай минаваме през едно не толкова известно място в Буюкчекмедже :

 

 

Това е Кервансарай , наречен още Куршунлу хан, защото покривът на оригиналната сграда бил от оловни листове. Построен бил  през 16 век, по поръчение на султан Сюлейман Велики, а проектът бил на Мимар Синан. Хан за почивка на керваните по дългия им път - това било предназначението на сградата.

 

 

 

 

 

 

Няма как без паметник на Султана:

 

 

Но пък, има и такъв на самия Мимар Синан:

 

 

следва...

 

 

[AlexandraKo]

                                               Долмабахче сарай

 

На мястото, където се намира дворецът, някога   е имало залив на Босфора, който постепенно бил запълнен с пръст,  и се превърнал в една от най-красивите градини на Империята. Любопитен факт -  обикновено се смята, че "долма" и "сарма" са едно и също. Не е точно така. "Долма" идва от турската думичка "doldurmak", което означава запълнен, натъпкан - пълнени чушки, пълнен патладжан, тиквички и пр.

Докато "сарма" идва от друга думичка - "sarmak", което означава завивам, загъвам - това са сармите от лозови, зелеви, спаначени и пр. листенца.

Та, по причина, че заливът бил точно напълнен с пръст, дворецът получил името "Дворецът със запълнената градина".

Първоначално там имало друг - по-малък - Бешикташ, който по заповед на султан Абдул Меджит бил съборен и на негово място бил издигнат този. До това време султанът живеел и управлявал Империята от Топ Капъ, ама много имал мерак да се премери с европейските управници и техните прекрасни дворци. По тази причина дворецът бил заръчан в стила на европейските  и се получила една  внушителна мешавица от барок, рококо, неокласика и традиционни за Османската империя елементи. И  естествено - това е най- големият дворец на Империята.Строителството продължило цели 13 години, цената била 35 тона злато / или 5 млн.златни монети/, архитектите били арменци - баща и син Балиан. Общата площ на двореца и градините е около 110 000кв.м. Пред него има много красива часовникова кула.

Долмабахче  сарай е бил дом на 6 султана до 1924 година и последен дом на самия Кемал Ататюрк.Мъничката, изключително скромна стаичка, в която е прекарал последните си дни е запазена точно във вида, в който е била  - съхранени са  мебелите, картините, леглото му.Той е починал в 9:05 сутринта на 10.10.1938г. Тогава стрелките на всички часовници в двореца са спрени на този час. Днес вече не е така, но часовникът в неговата стая все още показва часът на последния му дъх..

Дворецът е наистина уникално красив, с елегантното "кристално стълбище", изработено от махагон и месинг, и с парапети от истински кристал , с  безценните огромни ръчно изработени килими, с богатата билиотека, с колекциите от часовници,  с най-голяма в света колекция от кристал и пр. Султанът  обаче, тръшнал в земята европейските дворци и управници по онова време  с най-големия в света кристален полилей - подарък от самата  кралица Виктория .   Тежи 4,5 тона и има около 800 лампи. Намира се в залата за официални приеми и церемонии. Залата пък,  е около 2000 кв.м и таванът, който е като купол, в най-високата си точка е 36 м. Освен това, залата е "подпряна" на цели  56 колони - внушително, та внушително    

Дворецът е разделен на няколко части, най- общо казана - служебни помещения и  такива за живеене. Особеното тук е, че харемът е също в двореца, не е в отделна сграда с отделен двор, както е било прието.

До 1984 година е използван за разни държавни церемонии, след тази дата е отворен за посещения музей.

Важно е да се знае - за деня там пускат  точно определено количество посетители, за това е хубаво да се отиде преди обяд. Освен това, за съжаление, вътре се разглежда само с екскурзовод - чака се, докато се събере група за съответния език и се върви по точно определен маршрут. Забранено е да се снима.

Ето, това  е официалният сайт на двореца за повече информация:

 

Малко снимки:

 

Часовниковата кула:

 

Залата с полилея - откраднах си тайничко две снимки:

 

 

 

Градините и изглед отвън:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Редактирано 10 май, 2016 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Поредно посещение на Истанбул. Поне 3 пъти годишно се случва и всеки път си мисля, какви късметлии сме, че ни е толкова близо.

 

Хотелът този път беше WOW Airport hotel

 

Няколко снимки на хотела и околността.

 

 

 

 

 

 

 

По принцип е доста скъп, но хванах някакво намаление, та нощувка със закуска в премиер сюит - 100 евро на вечер.

Похвалвам го хотела - големи стаи, много чисто, перфектна закуска, отличен басейн на 16 етаж, много богат на уреди фитнес-център. Спирката на метрото - близо, това е спирката CNR EXPO - Fuar Merkezi. Или, това е Истанбулският панаир, където се провеждат целогодишно панаири и най- разни  изложения. Та, ние бяхме там, по случай 50-годишнината на голямата турска златна рафинерия  Nadir Metal Rafineri, ето какво произвежда:

 

http://www.cephaneci.com/index.php?route=product/manufacturer/info&manufacturer_id=14

 

https://www.nadirgold.com/

 

Това е най-големият производител на златни кюлчета за Турция и Близкия Изток.

Давам идейка - златните кюлчета, в най-разни размери са идеално капиталовложение, а и чудесен подарък по разни поводи. Сега сравних цената на 1 грамовото кюлче 24 карата, в момента  там излиза далеч по- евтино, заради ниската лира, отколкото в ПИБ. 145 турски лири към 120 лева. Или, там излиза около 80 лева, което е с 30% по-изгодно. Според митническите разпореждания, може да се внесе до 37 грама на човек злато в този вид.

 

А ето и какво друго може да си поръча човек - златен номер на колата, златни тасове, златни пръстени на джантите, та  чак до и до златна боя за " Мерцедес"-а. :unsure:Основно за последните глезотии,  клиентите на тази рафинерия са собствениците на едни други рафинерии.    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Забравих да кажа, че лалетата още ги няма. Другия месец ще ходим пак и тотава ще има снимки.

И още нещо - Истанбул в момента са напред с 1 час от нас.

 

И още една играчка за милионери - посипан с диаманти самолет :O

 

 

[Еминко]

Къде ли четох,че Реджеб Таип Ердоган е пожелал на гроба му да не бъдат поднасяни никакви лалета!!:-))))))

[AlexandraKo]

Къде ли четох,че Реджеб Таип Ердоган е пожелал на гроба му да не бъдат поднасяни никакви лалета!!:-))))))

Ми като кмет на Истанбул, всяка година е трябвало да организира засаждането и отглеждането на повече от 14 милиона лалета, та сигур са му дотегнали безкрайно. ;) Редактирано 20 март, 2017 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

И пак е сезонът на лалетата. И пак съм тук, с удоволствие и такова хубаво настроение.

И от случайните срещи с още по - случайни хора, които ни се радват. И от бързината, с която веднага се намира преводач, ако отсрещната страна не отбира нищо от английски.И от вкусните манджи, риби, кестени, дондурми,  лимонаТи,  локуми, симиди,  екмеци, гевреци и какво ли не още.Такъв огромен и шарен калейдоскоп от вкусове, усмивки, цветове, звуци, който винаги ми доставя огромно удоволствие и ме кара да се връщам отново и отново  в този град.

Аз съм тук по повод на професионален конгрес - толкова мили и трогателни срещи имах тези дни с колеги, които са живели в България, изселили са се тук,  цял живот са работили, а сега чакат да се пенсионират, за да се върнат отново.И как децата им учат  български, защото искат да живеят в България.

Толкова празен Истанбул не съм виждала никога, няма ги тълпите туристи, няма ги руснаците -търговци.Но навсякъде е спокойно, животът си тече.В момента има няколко изложения и два конгреса само в Панаира.С много сериозно международно участие.

Така че, според мен човек спокойно може да си пътува до Истанбул, даже си има предимство - днес, например, като минахме покрай Йеребатан,  няколко пъти за деня, нямаше ни един човек на опашка. Нещо, което до сега не съм виждала никога -винаги има едни тълпи огромни.

Така беше и пред Св.София.

Лалетата в Гюлхане парка малко са на прецъфтяване, ама то, вчера и днес беше голяма жега.

Като се върна, ще сложа снимки от новия килим, както обещах, че са на фотоапарата. 

Ето сега малко от други, познати на всички места:

 

 

Редактирано 28 април, 2017 от AlexandraKo

[lyubo21]

Много любим град ми е Истанбул, особено през пролетта По едно време преди 10 години имах възможността да ходя там доста често и да общувам с местни хора - "модерните" турци, които по нищо не се различават от нас и те ми показаха най-хубавото от този пълен с контрасти град. Много е тъпо това, което се случва последните години там и дори за човек като мен, който няма предразсъдъци към хората в тази страна и тяхната култура, Турция си стана по-малко привлекателно място. Надявам се скоро да имам възможността да проверя и аз на място как стоят нещата

[AlexandraKo]

преди 4 минути , lyubo21 каза:

Много любим град ми е Истанбул, особено през пролетта По едно време преди 10 години имах възможността да ходя там доста често и да общувам с местни хора - "модерните" турци, които по нищо не се различават от нас и те ми показаха най-хубавото от този пълен с контрасти град. Много е тъпо това, което се случва последните години там и дори за човек като мен, който няма предразсъдъци към хората в тази страна и тяхната култура, Турция си стана по-малко привлекателно място. Надявам се скоро да имам възможността да проверя и аз на място как стоят нещата

Според мен, промяна в отношението на хората към нас няма.Те си ни посрещат чудесно и ни се радват,като кажем, че сме "комши ".

Промяна има в цените -на стоките, на хотелите - с тази ниска цена на лирата за нас е много изгодно пазаруването там.

Като за живеене не мога да кажа, но за кратко пътуване си е добре, според мен.

Но туристи определено почти няма. 

[AlexandraKo]

Тия дни все не мога да сколасам да сложа снимки на тазгодишния килим от лалета, ето го. Наснимала съм го отвсякъде.

 

 

[AlexandraKo]

Ето и още малко снимки, докато се разхождаме из града.Пред и около хотела ни:

Първото кафенце за деня, в кафенето на Гюлхане парк:

 

 

Разходка из града:

 

 

 

Пъстрото:

 

 

И стилното:

 

 

[AlexandraKo]

Магазин за прекрасна ръчно изработена керамика с разноцветно стъклено покритие. Чичкото собственик, като му се явих в целия си бясък, загуби Ума и дУма. Изврънка си една снимка, провъзгласи ме за " Оооо, моя Изабела със златните коси" и ми подари една камара панички, каквото си харесах.Тоя случай,  шопът го е отбелязал мъдро: " Русо гладно нЕма". Аз пък,  ръснах два мускала и един сапун-розичка и двете страни се разделиха доволни, с дълбоки метани.

 

Ето и няколко снимки на прекрасния залез, докато хапвахме рибка на пристанището:

 

[bulpa]

Преди 1 час, AlexandraKo каза:

Тия дни все не мога да сколасам да сложа снимки на тазгодишния килим от лалета, ето го. Наснимала съм го отвсякъде.

 

 

 

 

Само на мен ли ми наподобява на шарките на чипровските килими?

[AlexandraKo]

преди 4 часа, bulpa каза:

Само на мен ли ми наподобява на шарките на чипровските килими?

Не, не е само на теб. Специално съм обърнала внимание на този факт, колко близки неща имаме във фолклора с турците.

1. Народната носИя - има много образци, от нашата и тяхната, които са почти еднакви.

Набръжко една наша от беломорска Тракия и една турска.

 

 

 

 

 

2. Народните танци - много пъти съм била на турски фолклорни вечери - някои от танците също много приличат на някои наши.

3. В шевиците по дрехи, по килими също има прилика.

 

Но то, всъщност, ако се загледа човек, имаме допирни точки в тези неща и с другите балкански държави.

 

Тези неща ги казвам като наблюдател, без да съм правила някакво специално проучване или да съм издирила, какво точно казват специалистите - етнографи.

[AlexandraKo]

Първото за тази година посещение на Истанбул посветих на Св. Стефан.

И понеже случаят е достатъчно важен, си го отделих в отделна темичка.

Но слагам линк и тук, за да е всичко на едно място.

След две седмици пак ще отида, надявам се, тогава да има повече лаленца. Че сега нямаше, може би, защото  времето беше твърде студено, като за края на март и там.

Редактирано 26 март, 2018 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Ето, пак отидох, пак на първо място беше Св. Стефан, че да го покажем на дЕца и внуци, тук вече разказах и го показах.

Няма да се повтарям.

Ето го тазгодишният килм от лалета до Света София:

 

Следващото беше да се качим на Пиер Лоти, за да пием кафенеце, наслаждавайки се на красивата гледка. В това кафене винаги се отбиваме, заради хубавото турско кафе в изящни чашчици.

 

 

Следващата ни спирка - Миниатюрк. мислех си, че само на децата им е интересно, ама и на възрастните много им хареса.

А колко дечица имаше, имах чувството, че са извели всичките Истанбулски детски градини. Като питах учителките на колко са тия дребосъчета, оказаха се 2-4 годишни. И мирно стоят, слушат, че и позират за снимки.

 

Хихи, да не се окаже, че някой магеланец е пътувал  с таз АК

 

Ето го и паметникът на площад Таксим.

 

следва...

[AlexandraKo]

В парка има отделена част с Панорама на битката при Дарданелите, или Битката при Галиполи:

 

Интересно е направено, озвучено и добре обяснено в писанията около сцените.

Има и малък музей с кристални макети на забележитлности.

 

 

Паркът е наистина удоволствие за децата - има водни площи, където могат да си играят с радиоуправляеми модели на лодки, лалбиринт, от където се чува най-голямо цвърчене и пищене, докато излязат, огромен шах и какво ли не още.

Та, покрай играта им показват още от тази невръстна възраст, с какво се годеят в национален аспект.

В комплеска има хубав и голям ресторант, където може да се хапне, магазини за сувенири, кафене, та човек може да си изкара там цял ден.

Не съм обяснила коя снимка, на коя забележителност е, в линка, който додах в началото всички е обяснено.

 

следва...

[AlexandraKo]

Следващата ни спирка е Рахми Коч Музей или, както е озаглавена тази интересна  статия - Раят на мъжките играчки. Няма да разказвам, там е обяснено всичко. Който не е ходил - препоръчвам го, много е интересно.

Но си отива почти цял ден, трябва достатъчно време, за да се разгледа всичко.

Колекцията е внушителна. Естествено, най- дълго седяхме в залата с  автомобили и мотори.

Ето и малко снимки.

Основателят на музея - Рахми Коч:

 

Самият музей:

 

 

 

[lamerz1912]

Качихте ли се на подводницата?

[AlexandraKo]

преди 21 минути , lamerz1912 каза:

Качихте ли се на подводницата?

Аз не, само децата.

[AlexandraKo]

И пак е сезонът на лалетата,и пак сме тук.

Само че,днес няма да покажа и едно лале,щото,пак сме го ударили на живот:)))

Сутринта отръшкахме изложението. От години пазаруваме от тукашни фирми,предварително всичко сме заръчали,хората са го приготвили,само даваме парите и армаганите,носят ни торбите в хотела и със служебната работа приключихме.

Че да ни остане време за шматкане и за пазар.

Планчето ни днес беше,площад Таксим, спускаме се по Истиклял,качваме се привечер на Галата и вечеряме в ресторанта там.

[AlexandraKo]

Площад Таксим е сърцето на града, с паметника, сътворен през 1928 година, в чест, на създаването на Турската Република.

Снимка на площада от високо -не е моя.

 

И пресни, на самия паметник, малко дъжд ни валя, но пак станаха:)))

 

 

От площад Таксим започва главната улица Истиклял . Истиклял означава независимост, улицата е пешеходна, дълга е около два километра и на нея си съжителстват прекрасни, старини сгради и такива от метал и стъкло.

Безброй са магазините, магазинчетата, кафенетата, сладкарниците и ресторантите. Днес имаше много народ, нищо, че е делник, нищо, че беше по обяд и то, предимно от местни. Туристи, сякаш, нямаше много. Или пък, са отишли при лалетата:)))))

Старинното трамвайче и то си ходи насам-натам, за радост на децата.

И красиви стени има:

И музиканти има:

 

Запознахме се със Сара, която любезно се съгласи да ми позира,явно,свикнала на ужахваници:))))

Че май,беше попреяла:)))

Ходим си,зяпаме си,пощракваме,накупихме се със захаросани,шоколадосани  кестени,баклави,курабийки и пр.  хубавини.

Спускаме се към кулата Галата,че да се качим и да гледаме града от високо.

Едно момче прави букети от балончета,децата тичат,да ги докоснат.:)))

Аз само ги снимах,понеже, вече съм голяма и знам,че не мога да ги стигна:))))

 

 

Редактирано 11 април, 2019 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Че то,като се доведем тука - обикновено сме цялата родА ,с деца и внуци или поне , половината, искам,освен ядене-пиене-пазар,да има и по нещичко ново 

Днес е латинската  Католическата църква, на Истиклял:

Santa Maria Draperis

 

Редактирано 11 април, 2019 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

Църквата е построена в средата на 17 век,от Ордена на Францисканците,няколко пъти е опожарявана и в този вид в реставрирана и реконструирана, в средата на 19-ти век,под ръководството на архитектите братя Фосати 

Олтарът е от розов карарски мрамор,с прекрасна чудотворна икона на Дева Мария.

Всичко това е подарък от видна гражданка на Галата - Клара Мария Драперис 

Оттам и името на църквата.

Много е красива - няма помпозност, само  лаконичност и изящество.

Отбийте се,струва си .

 

При всичките тези джамии тука,това в просто,един оазис:))((

[AlexandraKo]

Запътили сме се към кулата Галата.Ама, родАта,кат видЕ опашката,тропна с крак и ми провали вечерята на върха:((((

Спешно се избра кръчма,която се оказа чудесничка .

Пидета с манатарки,кебапи,салатки и се почна.  

 

 

Препоръчвам го местенцето.

Не че,за толкова години,сме имали случай,да не преядем в Истанбул :))))))

 

Редактирано 11 април, 2019 от AlexandraKo

[AlexandraKo]

И понеже,по тъй време си имаме двама рожденика,единият почерпи с  вечерята,а другият с десерта.

Естествено,в най- хубавото място.На тази верига сме си им предани фенове :

Кюнефе /вълшебно, @ven62,/сладоледи,баклави -абе,пълно освинване :(((

Ама,с кеф и без угризения:))))Щото,за тука си е много вървежно да си дебела:))))))За после, ще го мислим.:)))

Дотътрихме се до хотела, пихме в бара,кой бира,кой джин-тоник и денят приключи успешно.:))

Малко е кофти така - първо яденето на сухо,после пиенето,ама ,това е положението:(.

Хайде,лека нощ,че утре ни чака нов ден , в този любим град.:)))

Редактирано 11 април, 2019 от AlexandraKo