Чернобил - за търсачите на силни усещаня

[emma]

Първата от моите „дарк адвенчърс”!

 

 

И понеже доста „колеги” в старата чернобилска тема споделиха, че изпитват негативни чувства към преживяването, искам веднага да отговоря на въпроса „Защо Чернобил?” и „Свършиха ли красивите места по света?”

 

Защото е различно. А повечето пътешественици търсят различното.

 

 

Защото е една най-големите забележителности, които буквално са се „случвали” в живота ни. На колко важни исторически събития можеш да бъдеш съвременник? Броят се на пръсти. Защо гледаме Колизеума, например? Той също е бил арена на кървави събития, само че отдалечени на стотици години и, да бъдем честни, позагубили въздействието си. Ние преживяхме Чернобил – лично, от първо лице.

 

 

Защото скоро няма да го има. Без никакви усилия от страна на правителството да го съхрани и изоставен на набезите на крадци и мародери... Още няколко години и къщичките ще рухнат напълно. Колко познато!

 

Бързам да кажа – радиация няма. Въздухът е в пъти по-чист от Киев. Има строги предохранителни мерки и забрана за свободно придвижване. Но така или иначе щом се е стигнало до регулярни туристически трипове, опасност няма.

 

Има, обаче друго - онова усещане да си сталкера на братя Стругатски.

Две КПП-та, военни постове, знаци за радиация и отвъд тях - безлюдни шосета. Дали това не е най-необитаемия „остров” на планетата? Както се оказа – не съвсем.

Очаквах да видя мутации и гигантска растителност /явно въображението ни е сериозно заспамено/. Нищо подобно - нормално изглеждащи поляни и шубраци. Но навсякъде в тревата – предупредителни жълти табели за радиация. Не се отколнявай от безопасния маршрут! Не знаеш къде случайна туфа мъх е „гореща точка”. Така и не разбрах дали е туристически трик или превантивна мярка, защото на няколко пъти гидът ни позволи да ходим из гората. Но усещането „Стругацки” е натрапчиво – внимавай къде стъпваш, не докосвай нищо, използвай маркираните пътеки! И никакви „сувенири”!

 

Оказа се, обаче, че доста хора са изнеси „сувенири” от зоната. Продавали ги на черния пазар в годините на сериозна криза и безработица. Явно гладът е по-страшен и от радиацията, и от епидемиите.

 

Нещо, което не знаех - след аварията са опразнени не само Припят и Чернобил, а общо 96 селца. Има паметна алея с нещо като надгробни табели с името на всяко от тях. 

Спряхме в едно такова селце и, да ви кажа, изглеждаше по-тъжно от прословутия Припят. Малки дървени къщички, които на времето са били красиви. Къщи на много години, които със сигурност пазят повече спомени от панелните блокове. И ето този надпис на една полусрутена мазилка:

 

 

 

 

Не ми се стори много редно да снимам. Малко като воайорство. Подобни места трябва по-скоро да се преживяват, отколкото да пълнят фейсбук с лайкове. Не е страшно и не е призрачно. Просто е тъжно. 

 

Разбира се, снимах се пред табелата на Припят. Как иначе?

 

 

Дали беше зловещо? Не бих казала. Беше слънчев ден, повечето туристи се разсъблекоха по къси ръкави, въпреки инструкциите... Имаше птички, пеперуди, кучета се припичаха, беше пролетно зелено... Имаше живот. Природата не се нуждае от нас - това е истината. Чувстваш се като натрапник.

Ето това ми остана като преобладаващо усещане от Припят. Не знам защо. Кадрите, които обикалят всички световни медии навяват по-друго чувство – захвърлени играчки и обувки, ръждясали люлки... Да, видяхме люлките и прословутото виенско колело. Но не ми се стори по-призрачно от свлачището на Златни пясъци, например. Природата толкова бурно разцъфва и завладява всичко, че всички тези сгради със счупени прозорци изглеждаха просто нелепо. Не на място.

 

 

Пак казвам – това е мое впечатление. И не забравям, че се е разиграла трагедия. Но, както обикновено, доста детайли са преекспонирани от медиите. Всъщност Припят не е бил обезлюден. Веднага след евакуацията на населението, в града се разполага огромен екип учени и работници „по консервирането на централата” и „ликвидация на щетите”. Те живеят в същите тези сгради, плуват в басейна и ползват училището до 2000 година. Гидът ни разказа, че властите са искали да възстановят централата и да заселят Припят наново. За целта градът е бил напълно почистен и „обеззаразен”. Изоставили са го чак, когато е станало ясно, че централата няма да я бъде. Така че онези подтискащи кадри всъщност са моментна снимка, която няма много общо с действителността. Да, хората са изселени в рамките на 3 часа и не са имали право да вземат абсолютно нищо със себе си. Имало пунктове, в които ги събличали и изгаряли дрехите. Което си е логична мярка. Но дори и в момента в град Чернобил живеят постоянно над 3000 души. Всички други „creepy stories” са измислица.

 

 

 

 

 

Друго ме докосна особено силно - историята на пожарникарите, които са гасили пожара... абе, на практика с голи ръце. Някакви смешни костюми с оловни листове, привързани с канап, шапки, които уж предпазват, ама...  нелепа работа, лопати /да, ринали са силно радиоактивни отломки с лопати!/, защото електрониката на роботите се повреждала от радиацията... Повечето от тези хора са били доброволци. И то точно онези, които са влезли в реактора часове след експлозията. Опитах се да си представя... Защо? Какво би накарало  човек да отиде на явна смърт – на ТАКАВА смърт? Достатъчен ли е натиска на съветската партийна машина или е било нещо друго? Всъщност... честно да си кажа, запитах се бих ли - аз, ако съм на тяхно място, бих ли го направила? Повече от половината – това е като масова психоза с положителен знак. А вие бихте ли?

 

И в момента там има пожарникари. Работят за 200 евро на месец. В реактора.

 

 

И още нещо, което ме впечатли – този път неприятно. Групата ни се състоеше основно от американци. И няколко яки, нагримосани американки от селските щати. Е то не бяха селфита с муцунки, не бяха снимки с чупки в кръста и издадени балдъри като нашенски фолкаджийки! Навсякъде – пред ръждясалите катерушки, пред изоставените сгради... Добре бе, джанъм, как не ви просветна в проветривите мозъци, че е място на трагедия все пак и е леко неуместно да се снимаш като в бар! Сигурно и пред Аушвиц биха се разчепатили!  Мдаа... извън Америка живот не съществува явно...

 

 

Една възрастна двойка ни заговори и като разбра, че сме от България и сме преживяли събитията, облещиха едни очища и зазадаваха едни наивни въпроси, клетите... Ама вие нали сте били в Съветския съюз, ама как така никой не ви е казал, ама как така „селъбрейшън” под дъжда... Ами така – ходи обяснявай!

 

 

Ще продължа после, че трябва и да се работи!

[elenitta]

Благодаря за споделеното! Чувствам го по същия начин, макар и да не съм била там. Надявам се скоро да го видя с очите си. За мен това място е машина на времето.

[Евгени Димитров]

Emma, и аз ти благодаря, че сподели. Беше ми изключително интересно да прочета всичко. Защо Чернобил ли? Ами ти си го написала - защото е различно! Затова преди 3 седмици избрах Полша, заради възможността да посетя Аушвиц. Място, на което се чувстваш някакси странно. Представяш си какво е било в онзи момент или онези години. Представяш си трагедията. Това са някакви "магически" места.

[Duke]

Хубава тема в навечерието на юбилейната годишнина от събитие, което нашето поколение няма как да забрави и................да прости на едни хора...

[Георги Матеев]

Страхотно преживяване - накара ме да си припомня Чернобил и да си разгледам старите снимки. Голяма тръпка беше и със сигурност не съжалявам, че отидох.

[emma]

Евгени, от две години караме ски на 200 км.от Мюнхен и все не успявам да стигна до Дахау. Така че с огромно нетърпение очаквам разказа ти за Аушвиц!

 

Жоро, преди всичко, благодаря ти за помощта! Използвах същата фирма - изключително професионално си свършиха работа! Гидът ни беше младо момче, но много добре подготвено с наистина задълбочени познания по всяка тема, която повдигнахме по време на трипа. И шоу направи на американците с цъкането на гайгеровия брояч и разни други леко театрални трикове. Например за прословутите чернобилски гигантски риби, които плуват в топлия канал при централата. Ще кажеш, че са мутирали лохнески чудовища. Американците, горките, се избиха да снимат, а той по едно време ни смигна и каза: "Е, те са си такива големи по принцип." Ами сомове, какви да са! Та имаше и лека закачка.

Нарочно не се впускам в разни технически детайли относно пътуване, транспорт и пр. Ако някой си стегне куфарите натам, ще споделя. 

 

Да кажа две думи и за Киев. Разбира се, необходими са много повече от две думи, но ние имахме на разположение само един ден, така че не мога да се похваля със задълбочено вникване в градската среда.

Смаяна съм. Не очаквах точно това. Явно не си бях написала добре домашното, въпреки че изчетох всички теми на съфорумците. Очаквах соц. град с привкус от 90-те. Нищо подобно. Градът е смайващо красив. Прекрасни сгради, повечето паметници на културата, при това, за разлика от софийските - перфектно поддържани. Дори центърът, който силно напомня триъгълника Партиен дом-Министерски съвет-Президентство в София е... ами красив. Същите монументални сгради, но разкошно украсени. Грамадни са, но някак не те смазват. Чисто е, а и парковете са идеално поддържани. 

И на целия този фон - цените са замръзнали някъде в късния соц. Билетче за метрото - 30 ст.!!!! Наливен "Гинес" в нелош пъб в центъра - 3 /три!!/ лева. Водката е по-евтина от кафето. Даже си запазих касовата бележка за спомен. ) Вечерята ни излезе малко под 30 лв. за двамата, като мъжът ми определено не жали алкохола. По съвет от форума посетихме "Два гуся" - страхотен борш и още по-смешни цени /при това намалени наполовина, защото има happy hour от обяд почти до вечерта/.

За забележителности не остана време, макар че влязохме в катакомбите. Не съм впечатлена, особено след Чернобил. Съвсем малка част са отворени за туристи и не, определено не ми беше интересно. Но аз не си падам много по църкви и музеи, така че мнението ми не е съвсем меродавно. Предпочитам да се загубя из малките улички, да се разхождам и да гледам града и хората, да сядам в квартални кафенета.. Такива неща. Например, на всяка крачка имаше паркирани пикапчета, в които продават огромен асортимент от кафета, чайове, кефир и разни техни напитки. Уникално вкусно е! Пих чай от парченца джинджифил с лимон и портокал /0,50 лв. :)/ и нещо като бъз... така и не успяхме да се разберем на украинско-руско-английски какво аджеба е това растение.  

О, да не забравя - метрото! Честна дума, возих се на ескалаторите 2 пъти нагоре надолу като малките деца! ) Помните ли вълка с легена от "Ну погоди"? Ей това същото метро, с лампите, с плочките, дълбоко... не помня колко, но се спускахме надолу поне 10 минути. При това не беше онази най-известната станция, която слиза под Днепър и е най-дълбоката в Киев. 

 

Така че Киев се оказа изненада. За Чернобил бях подготвена. За Киев - определено не. Но те най-хубавите неща се случват, когато не ги очакваш. За всичко е така.  

 

[Marisha]

По време на аварията двамата с мъжа ми бяхме студенти в Ленинград/Санкт-Петербург/. Тогава ни предложиха да ни освободят от изпити, ако отидем там, като доброволци. Отказахме/мъжътми учеше дозиметрия и радиационна защита,а аз сходна специалност/, но със сигурност имаше много хора, които не знаеха къде отиват и какво ги очаква след това . Сега можете да си представите как набираха доброволци.

В момента работя в сферата, която е свързана с радиационна защита и ако мислите, че нещата се променили към добро в последните 20 години, жестоко се лъжете .

[Радослав]

Чернобил ми е в плановете от известно време. Може ли да поискам координати на тур агенцията, споменавана тук. Евентуално за 24 май да се поразходя натам.

[Zaro]

 

ако мислите, че нещата се променили към добро в последните 20 години, жестоко се лъжете

 

Dian и П.Кръстев харесват това

 

 

Какви сте вие бе, нямате сърце...

[Marisha]

Имате пресен пример - Фокусима. Неадекватна реакция и липса на информация за населението там.

[emma]

Ето това е агенцията, която Жоро препоръча и която и аз букнах. Добри са.

http://www.tourkiev.com/

[Яничка]

Ето това е агенцията, която Жоро препоръча и която и аз букнах. Добри са.

http://www.tourkiev.com/

Ако правилно виждам, е същата, която е ползвал екипът на "Топ Гиър". Супер

[П.Кръстев]

 

Какви сте вие бе, нямате сърце...

 

 

Харесването е по-скоро за oтказа за освобождаване от сесия в замяна на доброволчество :D

Редактирано 21 април, 2016 от П.Кръстев

[Радослав]

Освен Днипроавиа има ли други варианти за достигане до Киев, които да бият тяхната цена? Питам, понеже аз не успях да намеря нищо заслужаващо си.

[elenitta]

Освен Днипроавиа има ли други варианти за достигане до Киев, които да бият тяхната цена? Питам, понеже аз не успях да намеря нищо заслужаващо си.

Аз засега не успях да открия, така че чакам отговора с нетърпение. Намирам само с прекачване на 230 евро. 

[emma]

Няма. Скъпо е. Но желанието беше по-силно от финансовите съображения

Ние летяхме с Луфтханза през Франкфурт и се убихме от път. Но подочух, че от май пускат чартъри, вероятно до Варна и Бургас.